Какви оръжия би могла България да изпрати на Украйна

[Пандора]

Преди 11 часа, новорегистриран3 said:

Единствено в България се насажда подобно чувство и то, все от у прозападни. То не бяха платени статии в западни медии, то не бяха тролове. Кой го наложи впечатлението, че България е силно корумпирана страна и кой ги съставя подобни класации? Все "бивши" русофили...

Та това е то единствената разлика между нас и четирите страни от Вишеградската четворка - тамошните рубладжии не плюят против страните си и не саботират стопанското им развитие.

Това може и да произлиза от различен манталитет. Мисълта ми е, че страните от Вишеградската четворка имат по изразена съзнателна националистична политика и въобще правят политика. А у нас политическия елит, ако изобщо тези хора могат да се нарекат така, действат единствено от собствен личен дребен интерес да са на власт те, а не да мислят за национално развитие като цяло, да свършат някаква държавническа работа. За някаква стратегия за бъдещето въобще да не говорим. Отвреме на време ЕС и НАТО ги сръчкат, когато трябва наистина да свършат работа и пречат и на тях.

[sir]

Преди 1 час, новорегистриран3 said:

В Полша и Унгария също.

Полша по-рубладжийска от България, добре, добре.

[новорегистриран3]

Преди 15 часа, sir said:

Полша по-рубладжийска от България, добре, добре.

Католическа Русия по-малко рубладжийска от България, добре, добре. 

 

[deaf]

Преди 16 часа, Пандора said:

действат единствено от собствен личен дребен интерес да са на власт те,

Ако това беше вярно,те щяха просто да зарежат Русия,но не – следват утопичната идея да вържат България за Русия,което никога не се е осъществявало в миналото...

[новорегистриран3]

Преди 16 часа, Пандора said:

Това може и да произлиза от различен манталитет. Мисълта ми е, че страните от Вишеградската четворка имат по изразена съзнателна националистична политика и въобще правят политика. А у нас политическия елит, ако изобщо тези хора могат да се нарекат така, действат единствено от собствен личен дребен интерес да са на власт те, а не да мислят за национално развитие като цяло, да свършат някаква държавническа работа. За някаква стратегия за бъдещето въобще да не говорим. Отвреме на време ЕС и НАТО ги сръчкат, когато трябва наистина да свършат работа и пречат и на тях.

Аз си го обяснявам с това, че тези държави и народи граничат с Германия. Последните няколко столетия те са били под немска доминация и са платили буквално с милиони жертви за това. И хората, които искат малко или много държавите им да запазят своята независимост, по принуда на обстоятелствата си сътрудничат с Русия, за да балансират огромното германско влияние. 

Докато в нашия случай, рубладжиите са все най-сервилните и идват от най-ниските слоеве на племето ни. При Стамболов е имало "бунтове на пичовете", които са предци на сегашните мутри и са купени от руснаците. В наши дни кои масово са русофилите? Дребни дилъри и мутри, проститутки, все такива цветущи образи. То и затова стила на руската пропаганда е такъв, защото се прави от олигофрени за олигофрени. 

Някъде около 2004-2005 по-умните рубладжии осъзнаха, че губят монопола върху властта и "изведнъж" започна една пропагандна кампания в швабски медии, че ние сме "троянски кон", колко е силно руското влияние у нас, каква сме мафия... 

[Пандора]

Преди 10 часа, deaf said:

Ако това беше вярно,те щяха просто да зарежат Русия,но не – следват утопичната идея да вържат България за Русия,което никога не се е осъществявало в миналото...

Моят отговор беше на коментара, че се топят едни други  - и тези, които са за европейски път и другите. Иначе въобще не отричам, че проруски настроения има сред всички постсоциалистически държави. Аз бих ги нарекла про-социалистически, тъй като социализмът в тези източно-европейски страни дойде имено с победата на СССР във ВСВ. И не само в тях - всички комунистически движения в света се поддържат и финансират от Русия, защото там беше извършена болшевишката революция и се съчетава с имперската цел да има влияние в целия свят. Целта е да се установят някакви тоталитарни, еднопартийни режими под управлението на Москва - какъв би трябвало да бъде точния термин не знам. "Русофилство" за мен не е много точно, но за нас, които сме били част от соц . системата може би е така. А ако на мястото на Русия се появи Китай ?

[Пандора]

Преди 10 часа, новорегистриран3 said:

Аз си го обяснявам с това, че тези държави и народи граничат с Германия. Последните няколко столетия те са били под немска доминация и са платили буквално с милиони жертви за това. И хората, които искат малко или много държавите им да запазят своята независимост, по принуда на обстоятелствата си сътрудничат с Русия, за да балансират огромното германско влияние. 

Точно така. Те се страхуват от прекалена зависимост от Германия и това е било така винаги в историята. Нашата опасност от прекалена зависимост идва винаги от изток - Константинопол, Москва и противовесът затова е на запад - Рим, Брюксел. Може би ние сега сме един вид по-защитени, защото противовесът се е състоял. Техният противовес може и да е на изток, но е по-добре да обединят сили самите те.

Преди 10 часа, новорегистриран3 said:

Докато в нашия случай, рубладжиите са все най-сервилните и идват от най-ниските слоеве на племето ни. При Стамболов е имало "бунтове на пичовете", които са предци на сегашните мутри и са купени от руснаците. В наши дни кои масово са русофилите? Дребни дилъри и мутри, проститутки, все такива цветущи образи. То и затова стила на руската пропаганда е такъв, защото се прави от олигофрени за олигофрени. 

Вероятно е така. Най-сервилни,  и неспособни според мен и точно второто ги кара може би да бъдат продажни. Разбира се сигурно има и заблудени покрай тях - те най-много ме ядосват  защото не мислят с разума си.

[новорегистриран3]

Преди 28 минути, Пандора said:

Точно така. Те се страхуват от прекалена зависимост от Германия и това е било така винаги в историята. Нашата опасност от прекалена зависимост идва винаги от изток - Константинопол, Москва и противовесът затова е на запад - Рим, Брюксел. Може би ние сега сме един вид по-защитени, защото противовесът се е състоял. Техният противовес може и да е на изток, но е по-добре да обединят сили самите те.

Ако оставим на страна германските инвестиции в Полша, Чехия, Унгария и Словакия, се получава картинка на 100% идентична с българската - олигархия свързана с местната ДС, бивши комунисти станали от раз едри капиталисти и много много тесни връзки с Москва. Когато Голямата рецесия удари Запада през 2008-2009, не България, не Сърбия, не Румъния, а Полша първа си разтвори краката пред руските капитали. 

Прибалтийските покемони, които ужким са все анти-Русия, преди няколко години, се оказа, че са меката за препиране на руски мафиотски пари. Естония по-точно. 

Та, приказките у нас каква русофилия е, а всички останали бивши соц страни колко са евроатлантически, са меко казано несъстоятелни. Практиката показва, че нашите рубладжии копират опита и практиките на другите. 

Цитирай

Вероятно е така. Най-сервилни,  и неспособни според мен и точно второто ги кара може би да бъдат продажни. Разбира се сигурно има и заблудени покрай тях - те най-много ме ядосват  защото не мислят с разума си.

Държа да поставя разлика между русофили и рубладжии. Рубладжиите са такива, заради материалната подбуда, докато русофилите са такива по идеалистични причини. С рубладжията винаги може да се намери обща приказка и като му секне финансирането се завърта към друг спонсор, докато с русофила нещата са излишни за коментиране. 

Затова много бивши рубладжии от времето на соца се преквалифицираха в евроатлантици, защитници на човешки права, капиталисти и подобни. Има ли търсене ще има и предлагане. 

Редактирано Ноември 12, 2022 от новорегистриран3

[skorpion1980]

Преди 1 час, новорегистриран3 said:

Католическа Русия по-малко рубладжийска от България, добре, добре. 

 

В Полша рубладжии няма, там винаги са мразели руснаците в червата. Доста грешна ти е представаат за тях ако мислиш, че са рубладжии.

[новорегистриран3]

Преди 20 минути, skorpion1980 said:

В Полша рубладжии няма, там винаги са мразели руснаците в червата. Доста грешна ти е представаат за тях ако мислиш, че са рубладжии.

А във Варшава можеш да си поръчаш руснак на шиш... Намали руската пропаганда. 

[skorpion1980]

Преди 24 минути, новорегистриран3 said:

А във Варшава можеш да си поръчаш руснак на шиш... Намали руската пропаганда. 

Точно аз съм последният тук, който може да бъде обвинен в руска пропаганда. Едновременно си мразят и руснаците и германците. Очевидно никога не си общувал с поляци или с хора, работещи с поляци. За тях поляците и германците са тези, които са им ликвидирали държавността в края на 18 век и това да обереш руснак или германец се смята за високоморална постъпка. Така че мрадят си ги и с право. Това е истината и друга няма. Развил си някаква крайно погрешна представа за поляците, която не се базира на буквално никакви факти. 

[Пандора]

Преди 10 часа, новорегистриран3 said:

Държа да поставя разлика между русофили и рубладжии. Рубладжиите са такива, заради материалната подбуда, докато русофилите са такива по идеалистични причини. С рубладжията винаги може да се намери обща приказка и като му секне финансирането се завърта към друг спонсор, докато с русофила нещата са излишни за коментиране. 

Затова много бивши рубладжии от времето на соца се преквалифицираха в евроатлантици, защитници на човешки права, капиталисти и подобни. Има ли търсене ще има и предлагане. 

С това съм съгласна. И едните и другите в различна степен са вредни.

За Полша и балтийските страни не мога да коментирам, нямам наблюдения, но няма как да се унищожат изведнъж връзки в ДС структурите. Освен основният източник - Русия да фалира напълно.  . В балтийските страни има и рускоезично население и исторически връзки - това е още по-трудно за преодоляване. 

[новорегистриран3]

Преди 6 минути, skorpion1980 said:

Точно аз съм последният тук, който може да бъде обвинен в руска пропаганда. Едновременно си мразят и руснаците и германците. Очевидно никога не си общувал с поляци или с хора, работещи с поляци. За тях поляците и германците са тези, които са им ликвидирали държавността в края на 18 век и това да обереш руснак или германец се смята за високоморална постъпка. Така че мрадят си ги и с право. Това е истината и друга няма. Развил си някаква крайно погрешна представа за поляците, която не се базира на буквално никакви факти. 

Това са клишета, които се налагат от руската пропаганда. Всички трябва да мразят Русия, а всички бивши соц страни са не само предателски, но и "русофобски". Освен разни откачалки и интернет троловете, не съм срещал поляк или полякиня, който/която да мрази руснаците. 

Затова ти пиша да излезеш от кремълската пропаганда матрица и ако имаш възможност да видиш действителността на място. Полша е хубаво място за посещение. 

[skorpion1980]

Преди 17 минути, новорегистриран3 said:

Това са клишета, които се налагат от руската пропаганда. Всички трябва да мразят Русия, а всички бивши соц страни са не само предателски, но и "русофобски". Освен разни откачалки и интернет троловете, не съм срещал поляк или полякиня, който/която да мрази руснаците. 

Затова ти пиша да излезеш от кремълската пропаганда матрица и ако имаш възможност да видиш действителността на място. Полша е хубаво място за посещение. 

Ти буквално никога през живота си не си срещал поляк или полякиня. Аз съм срещал и съм общувал с такива и им знам нагласите за разлика от теб. И тази им омраза е същата и към германците. Просто не се изказвай по темата, защото не си компетентен. Ти, който си с ник новорегистриран 3, да се изказваш по темата за отношението на поляците към руснаците и германците, е все едно вместо лекар, примерно адвокат да се изказва какво тряба да бъде лечението на болен човек. И това няма нищо общо с кремълска пропагандна матрица. В Русия пропагандаторите олигофрени смятат, че едва ли не са цивилизовали поляците като са ги владели и че с омразата си самите поляци предавали славянството. Докато в Полша СЪВСЕМ РЕЗОННО смятат, че ликвидирането на държавността им от руска и немска страна ги е забавило в развитието им като народ и ги е върнало назад, затова и ги мразят. Това е истината, не се зявимавай с идиотизми, а слушай някой компетентен по въпроса, какъвто ти не си, а аз съм.

Редактирано Ноември 12, 2022 от skorpion1980

[sir]

Преди 4 часа, новорегистриран3 said:

Католическа Русия по-малко рубладжийска от България, добре, добре. 

 

Както казах, вярвай си.

Ще си бъдем най-голямата дупка и кочина в ЕС, докато продължаваме да отричаме очевидното и да не взимаме никакви мерки. Ама те Полша и Чехия били по-русофилски от нас. Ние сме си добре и само умнокрасивите жълтопаветници мътят водата и ни клеветят пред Брюксел.

[Last roman]

Преди 3 часа, новорегистриран3 said:

А във Варшава можеш да си поръчаш руснак на шиш... Намали руската пропаганда. 

къде можеш да си го поръчаш това, че не видях. Само бяха задраскали руските пелмени, че са руски /как и да е, те по принцип не са, но това е отделна тема/. Иначе дори автоматчетата за билети, наред с английското, полското, украинско меню, имат и такова на руски.

[новорегистриран3]

Преди 18 часа, sir said:

Както казах, вярвай си.

. Ама те Полша и Чехия били по-русофилски от нас. Ние сме си добре и само умнокрасивите жълтопаветници мътят водата и ни клеветят пред Брюксел.

Май ти си вярваш повече, ама айде. Щом смяташ, че жълтопаветниците имат достъп до Брюксел, тъй да е... 

Цитирай

Ще си бъдем най-голямата дупка и кочина в ЕС, докато продължаваме да отричаме очевидното и да не взимаме никакви мерки

Дали?

-----

Със сигурност не изскачат рубли от джоба му.

 И в никакъв случай не може да става дума за католическата версия на Русия, щото поляците не са славяни, ами клингони...

 

Редактирано Ноември 13, 2022 от новорегистриран3

[новорегистриран3]

Преди 20 часа, skorpion1980 said:

Ти буквално никога през живота си не си срещал поляк или полякиня. Аз съм срещал и съм общувал с такива и им знам нагласите за разлика от теб. И тази им омраза е същата и към германците. Просто не се изказвай по темата, защото не си компетентен. Ти, който си с ник новорегистриран 3, да се изказваш по темата за отношението на поляците към руснаците и германците, е все едно вместо лекар, примерно адвокат да се изказва какво тряба да бъде лечението на болен човек. И това няма нищо общо с кремълска пропагандна матрица. В Русия пропагандаторите олигофрени смятат, че едва ли не са цивилизовали поляците като са ги владели и че с омразата си самите поляци предавали славянството. Докато в Полша СЪВСЕМ РЕЗОННО смятат, че ликвидирането на държавността им от руска и немска страна ги е забавило в развитието им като народ и ги е върнало назад, затова и ги мразят. Това е истината, не се зявимавай с идиотизми, а слушай някой компетентен по въпроса, какъвто ти не си, а аз съм.

Виж с'я, с аргументи от типа "ти никога не си", не се защитава позиция. От десетките поляци и полякини, с които се познавам от години никой нищо лошо не е обелвал против руснаците. Явно защото не са това, което руската пропаганда им вменява. 

[новорегистриран3]

Преди 17 часа, Last roman said:

къде можеш да си го поръчаш това, че не видях. Само бяха задраскали руските пелмени, че са руски /как и да е, те по принцип не са, но това е отделна тема/. Иначе дори автоматчетата за билети, наред с английското, полското, украинско меню, имат и такова на руски.

Именно. Но някои от пишещите тук живеят с много изкривена представа за бившите соц страни. 

[новорегистриран3]

Преди 20 часа, Пандора said:

С това съм съгласна. И едните и другите в различна степен са вредни.

За Полша и балтийските страни не мога да коментирам, нямам наблюдения, но няма как да се унищожат изведнъж връзки в ДС структурите. Освен основният източник - Русия да фалира напълно.  . В балтийските страни има и рускоезично население и исторически връзки - това е още по-трудно за преодоляване. 

Бях го поствал преди откъс от книгата на Костов, в който загатва за тайна договорка между Запада и (вероятно) Москва местните комунистически елити да не се пипат. Но какво ли знае Костов за срещата в Малта и какво е договорено там... Като е речено, че само в България има рубладжийство, значи само у нас... 

5. Имаше ли грешки в неолибералните предписания?

Източноевропейските страни с основание бяха считани за неподготвени за идеите на социалния либерализъм. Заради комунистическото одържавяване на собствеността и централизираното планиране нямаха никаква основа за пазарна икономика и демократични институции. Затова Г-7 и международните финансови институции ни предписаха неолибералния Вашингтонски консенсус – „пазарно ориентирани политики за реформи като премахване на контрола върху цените, свободен валутен курс, дерегулиране на капиталовите пазари, намаляване на търговските бариери и намаляване на държавното влияние в икономиката, особено чрез приватизация и строги икономии“.

Няма да нарека десетте идеи на Вашингтонския консенсус политическа програма. Няма да нарека така и комплекса от наложени ни предписания за конкретни политики от западните страни кредитори, от МВФ и от Световната банка, макар тези на последните две институции да включваха конкретни планове за действия. Защото те не обхващаха всички реформи, от които се нуждаехме, нямаха политическа завършеност и интегрираност, не бяха всеобхватни. А това е причината много демократи у нас да се дистанцираха и охулиха политиката и реформите. Слабо известно е, че в значителна степен разочарованията им се дължат на изпълнените рецепти. Мнозинството български граждани също се разочарова, защото не видя достатъчно сила, решителност и последователност да се постигнат целите на прехода.

Най-лесният начин да бъдеш добър е да даваш съвети и рецепти. Евроатлантическата общност направи точно това – отнесе се към бившите комунистически страни по най-лесния начин. Най-трудна е емпатията. Никой от съветващите ни не вникна в преживяното от нас; не видя комунизма през нашите очи; не проумя със загриженост и съпричастност причините за слабостите и лутанията ни. Не направи усилия да ни разбере, както казва Георги Марков в своето есе „Обичай ближния си“. Да го направи не за да ни заобича, а с високата амбиция да ни помогне истински. Някой веднага ще каже – не са били длъжни, но ще сгреши, защото точно техните предписания бяха приложени и те следва да носят своята отговорност за техния резултат. Това те не направиха, въпреки че на България в голяма степен предписанията бяха наложени ултимативно след допуснатите от БКП/БСП фалити в 1990 и в 1996 г.

Западните политици и експерти даваха икономически, а не политически съвети. Не казваха как без буржоазия се прави „буржоазна контрареволюция“ или по-точно: как се прави със и дори от комунисти; как несъществуваща демокрация създава условия за своето налагане в кому¬нистическо общество. Сочеха само, че с избори и свобода на словото се създава демокрация и от командна и планова икономика с раздържавяване се създава конкурентен пазар.

Съветващите ни се лутаха и налучкваха относно рецептата за прехода. Чешкият писател Милан Кундера убеждаваше европейския политически елит да възприеме трагедията на Централна Европа в това, че тя е „отвлечен (от Изтока) Запад“ . И успя. Там се фокусира първоначално вниманието заради географската, историческата и религиозната близост. Ако неговата теза е вярна, излиза, че днес България е отвлечен (от Запада) Изток. Това би обяснило целия ни незавършен преход с един мисловен замах – „на България просто не ѝ е мястото сред демократичните страни“. За съжаление, мнозинството на Запад мисли точно така за нас. Според мен не само гражданите в Западна Европа, а дори политиците им не разбират защо източноевропейците не успяват в прехода. Изглежда, не им остава време да положат усилия да разберат. Затова Западът се оказва неспособен да помогне на бившите комунистически страни да преминат през сцилата и харибдата на прехода. Сам изпадна в идейна криза и вече по-прозорливите виждат, че самият той е все още много далече от модерността и ценностите, за които претендира.

Политическата рецепта за реформите може да се сведе до един прост съвет – „създайте условията за свободата. След това тя ще ви реши всичките проблеми“. Тази рецепта бе прегърната у нас от хората със свободни професии, учители, доктори, адвокати, учени, писатели, от тези, за които свободата е била в една или друга степен професионално по-близка, отколкото за останалите. Първоначално те се опитаха да осъществят прехода с подръчни и импровизирани политически средства. Тези хора, тук вече трябва да кажа НИЕ, се провалихме първо в опитите си да създадем жизнеспособна политическа сила, която да завърши прехода.

Колко са дълбоки последиците от грешките в рецептурата от идеи, се вижда вече на много места. Западноевропейските страни започнаха да се отнасят като към чуждо тяло не само към България, а и към страни от Централна Европа. След появата на първите противоречия започнаха да забелязват отклоненията. Видяха, че на власт се настани мафията, рекрутирана от предишния режим. Видяха симпатиите към управлението на Путин, регреса в свободата на медиите, подчиняването на съдебната власт. Разривът по отношение на националната идентичност и емигрантската вълна прояви дълбокото разделение между Източна и Западна Европа. Съмненията относно способността на политиците да намерят отговори на новите предизвикателства вече обхващат много западноевропейци.

Моите доскорошни съмнения, че има много дълбока неадекватност в цялата доминираща идеология, се превърнаха в твърдо убеждение от следния факт. Най-големите и сигурни пристанища на руските олигарси и специални служби се оказаха Лондон и Виена. Най-големите перачи на руски пари се оказаха банки в Северна Европа и Швейцария заедно с тези в отличничката в прехода Естония, а също и в Латвия . И това е ставало пред очите на техните образцови демократични институции и централни банки, наблюдавани и контролирани на свой ред от Европейската комисия и от Европейската централна банка. Северна Европа бе сочена за пример. Оказа се, че зад витрината се крият внушителни по размери финансови престъпления и мащабна корупция. Тя набързо и много старателно бе прикрита, но добре е да знаем, че е немислима с мащабите си за България.

Моите аргументи за несъстоятелността на неолибералната идеология за прехода са следните:

Само свобода не може да създаде гражданско общество, което да излъчи политическа система с демократични ценности. Без верни само на своите избиратели политически партии това не може да се постигне. Впрочем в съветите, които получавахме, въобще не се казваше как се създава партия. За партии въобще не се споменаваше. Френският президент Франсоа Митеран събра на закуска шепа интелектуалци и ги охрабри да са опоненти на режима на Тодор Живков. Чак след почти една година се появи коалицията СДС, в която влязоха четирима от поканените дванайсет. Останалите, с изключение на Стефан Продев и Копринка Червенкова, останаха пасивни и дори безгласни по време на прехода. Толкоз за опита на Запада да подпомогне партийното строителство в България.

Българската емиграция направи много повече и по-продължителни усилия, дарявайки значителни материални средства, които се пръснаха между многото вождове на новопоявили се партии или се присвоиха и пропиляха от командированите в демократичната коалиция сътрудници на Държавна сигурност. Едни само материални дарения не могат да създадат силна политическа формация, която да реализира политиката на прехода и да понесе отговорността за това.

Няма кой да изгради демокрация върху руините на комунистическия режим при липсващо или много слабо гражданско общество и при разбити и нефункциониращи държавни институции. Гражданско общество не е възможно, без преди всичко да е гарантирана сигурна защита на политическата система от зависимости, без защита на правата и свободите на гражданите, включително на тяхната собственост и частна инициатива, без независими медии. Сега това изглежда банална истина. Но същинската и важна истина, тази за политиките, способни да създадат и наложат тези предпоставки на демокрацията, остана за години неизвестна както на нас, така и на западните експерти по прехода. Това са политиките за установяване и защита на демократичната власт.

В препоръчваната ни слаба и зле финансирана държава с немощен контрол рецидивираха бързо стари административни стереотипи, прахосничество и корупция. „Малката държава“ бе предложена като очистително срещу етатизма на комунизма. При разрушаването на еднопартийната държава бяха изоставени много от изконните публични функции – „заедно с мръсната вода бе изхвърлено и бебето“. Тук ще си позволя да бъда краен в подозренията си. По агресивността на неолибералите и либертарианците срещу държавата личи, че тяхната рецепта за прехода има общ корен с мечтата на Карл Маркс държавата изобщо да отмре. Така те, като „полезни идиоти“, помогнаха да се изгради не власт на гражданите, а и мафиотски капитализъм. Малката, слаба държава лесно бе пленена.

В предписанията, които следвахме, изобщо отсъства темата за гаранциите за националната сигурност. НАТО не предяви искания за дълбоки реформи на българските служби за сигурност и за изграждането им по свои стандарти преди приемането на страната ни за член. Затова сигурността на обществото и на държавните институции остана в ръцете на бившата Държавна сигурност. „Реформирането“ на този ключов сектор беше първа и неотложна задача на ръководството на БКП/БСП веднага след падането на Берлинската стена. То се изрази в следното: 1) Съставът на Първо главно управление стана Националната разузнавателна служба (НРСС/ДАР); 2) Второ и Четвърто управление се нарекоха Национална служба „Сигурност“ (НСС, сега ДАНС); 3) Политическото Шесто управление се превърна в Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП, сега ГДБОП); 4) Управлението за безопасност и охрана (УБО) стана НСО.

Получи се както в комедията на Людмил Стоянов „Вълците пазят стадото“. БСП дадоха на най-доверените от своите да се грижат за демокрацията и пазара. Така Държавна сигурност създаде, покровителства и осигури институционална подкрепа на първите силови групировки и на „Мултигруп“. Те се превърнаха в организирана престъпност във времената на югоембаргото. Чрез тази власт от елита на номенклатурата бе излъчена българската мафия.

Неолибералната рецепта на прехода не предвижда комунизмът в Източна Европа да бъде разрушен чрез преследване на неговия елит за престъпленията, които е извършил, или поне чрез отстраняването му от властови и обществени позиции чрез лустрация. Там не се предписва идеологията на комунизма да бъде разобличена и отхвърлена в училищата и университетите, във всички институции и в медиите. В евроатлантическата общност няма консенсус за това. Въобще не се поставят такива задачи, няма такива критерии за оценяване на напредъка за изграждането на консолидирана демокрация.

Убеден съм в своята преценка за грешната рецепта и по свои професионални съображения. Знам със сигурност, че социализмът и социалдемокрацията като икономически доктрини са създадени като ревизии на марксизма. Ревизирали са го поради доказаната му неприложимост. Знам, че доминиращата днес на Запад идеология е създадена от политици и мислители, които са разочаровани от неадекватността на своите младежки комунистически и социалдемократическите идеи. Всяка от тези политически ревизии е направена като компромис с намеренията на Маркс да разгради традиционните ценности. Дали това ще бъде направено от гробокопача пролетариат или от друга сила, за тези идеолози не е от съществено значение. В корена си идеите им са едни и същи.

Още в 1989 г., в началото на прехода, вдъхновен по собствените си признания от Хегел, Маркс и от западния марксист Александър Кожевников, Франсис Фукуяма обяви „Края на историята“ – края на идеологическите противопоставяния, на глобалните революции и войни. Не бе оригинален. Повтори същото, което Даниел Бел пророкува още след края на Втората световна война. Същината е, че синтезът на марксизма с либерализма ще бъде последната политическа идеология. Разликата е само, че при Маркс историята свършваше с победата на комунизма. Всъщност и той не е оригинален. Преди него Кант писа, че ще настъпи „вечният мир“. Ако сме по-мнителни, зад призива за „край на историята“ можем да чуем друг зов – да оставим комунизма на мира. Впрочем той в прав текст се натрапва на българското общество вече повече от три десетилетия.

Големият идеологически компромис е причината в НАТО и ЕС да бъдат приети страни, които не са разградили остатъците от комунизма. Това поражда у мен още едно подозрение. С победения комунистически лагер в края на Студената война мирът е бил постигнат чрез мащабен, обхващащ много сфери компромис. Победителите са считали, че преходът ще стане някак от само себе си. Може и така да стане, но след като си отиде последното поколение, родено при комунизма, а може би и неговите деца.

Посочените базови грешки на предписанията за прехода, от една страна, замаскираха и не разрешиха посткомунистическите конфликти. Както се вижда, от това произтече заличаването на различията между реформатори и реакционери, лесното изоставяне и пожертване на реформаторите в Източна Европа. Постепенно всички тези теми станаха „табу“ в нашите общества и особено в тези, които не успяха.

От друга страна, западните политици и експерти предпочитат да виждат това, което им се иска да бъде. Не виждат, че преходът има своя вътрешна гражданска опора и движещи сили, на които трябва безрезервно да се помогне, защото има и мощна съпротива. Не виждат, че отсреща противостои и саботира бившата опитна номенклатура. Представят си, че нейните партийни представители са нормално различни от партиите на гражданската общност. Г-жа Хилари Клинтън ни съветваше, че комунистическите елити трябва да бъдат приобщавани като политически опоненти. Направи им голямо дарение по време на едно свое посещение в България. И ние се опитвахме да ги приобщаваме, което бе погрешно.

https://www.mediapool.bg/iz-politikata-otvatre-ot-ivan-kostov-news340132.html 

[deaf]

Преди 9 минути, новорегистриран3 said:

местните комунистически елити да не се пипат.

Как си представяш Запада да "пипне" комунистическите елити в България,например? Шести американски флот да извърши десант на жълтите павета в София,да разстреля Андрей Луканов и после да хвърли трупа му в Атлантическия океан? (Както направи с Осама бин Ладен...).

[др-бр]

Преди 15 минути, новорегистриран3 said:

Бях го поствал преди откъс от книгата на Костов, в който загатва за тайна договорка между Запада и (вероятно) Москва местните комунистически елити да не се пипат. Но какво ли знае Костов за срещата в Малта и какво е договорено там... Като е речено, че само в България има рубладжийство, значи само у нас... 

5. Имаше ли грешки в неолибералните предписания?

Източноевропейските страни с основание бяха считани за неподготвени за идеите на социалния либерализъм. Заради комунистическото одържавяване на собствеността и централизираното планиране нямаха никаква основа за пазарна икономика и демократични институции. Затова Г-7 и международните финансови институции ни предписаха неолибералния Вашингтонски консенсус – „пазарно ориентирани политики за реформи като премахване на контрола върху цените, свободен валутен курс, дерегулиране на капиталовите пазари, намаляване на търговските бариери и намаляване на държавното влияние в икономиката, особено чрез приватизация и строги икономии“.

Няма да нарека десетте идеи на Вашингтонския консенсус политическа програма. Няма да нарека така и комплекса от наложени ни предписания за конкретни политики от западните страни кредитори, от МВФ и от Световната банка, макар тези на последните две институции да включваха конкретни планове за действия. Защото те не обхващаха всички реформи, от които се нуждаехме, нямаха политическа завършеност и интегрираност, не бяха всеобхватни. А това е причината много демократи у нас да се дистанцираха и охулиха политиката и реформите. Слабо известно е, че в значителна степен разочарованията им се дължат на изпълнените рецепти. Мнозинството български граждани също се разочарова, защото не видя достатъчно сила, решителност и последователност да се постигнат целите на прехода.

Най-лесният начин да бъдеш добър е да даваш съвети и рецепти. Евроатлантическата общност направи точно това – отнесе се към бившите комунистически страни по най-лесния начин. Най-трудна е емпатията. Никой от съветващите ни не вникна в преживяното от нас; не видя комунизма през нашите очи; не проумя със загриженост и съпричастност причините за слабостите и лутанията ни. Не направи усилия да ни разбере, както казва Георги Марков в своето есе „Обичай ближния си“. Да го направи не за да ни заобича, а с високата амбиция да ни помогне истински. Някой веднага ще каже – не са били длъжни, но ще сгреши, защото точно техните предписания бяха приложени и те следва да носят своята отговорност за техния резултат. Това те не направиха, въпреки че на България в голяма степен предписанията бяха наложени ултимативно след допуснатите от БКП/БСП фалити в 1990 и в 1996 г.

Западните политици и експерти даваха икономически, а не политически съвети. Не казваха как без буржоазия се прави „буржоазна контрареволюция“ или по-точно: как се прави със и дори от комунисти; как несъществуваща демокрация създава условия за своето налагане в кому¬нистическо общество. Сочеха само, че с избори и свобода на словото се създава демокрация и от командна и планова икономика с раздържавяване се създава конкурентен пазар.

Съветващите ни се лутаха и налучкваха относно рецептата за прехода. Чешкият писател Милан Кундера убеждаваше европейския политически елит да възприеме трагедията на Централна Европа в това, че тя е „отвлечен (от Изтока) Запад“ . И успя. Там се фокусира първоначално вниманието заради географската, историческата и религиозната близост. Ако неговата теза е вярна, излиза, че днес България е отвлечен (от Запада) Изток. Това би обяснило целия ни незавършен преход с един мисловен замах – „на България просто не ѝ е мястото сред демократичните страни“. За съжаление, мнозинството на Запад мисли точно така за нас. Според мен не само гражданите в Западна Европа, а дори политиците им не разбират защо източноевропейците не успяват в прехода. Изглежда, не им остава време да положат усилия да разберат. Затова Западът се оказва неспособен да помогне на бившите комунистически страни да преминат през сцилата и харибдата на прехода. Сам изпадна в идейна криза и вече по-прозорливите виждат, че самият той е все още много далече от модерността и ценностите, за които претендира.

Политическата рецепта за реформите може да се сведе до един прост съвет – „създайте условията за свободата. След това тя ще ви реши всичките проблеми“. Тази рецепта бе прегърната у нас от хората със свободни професии, учители, доктори, адвокати, учени, писатели, от тези, за които свободата е била в една или друга степен професионално по-близка, отколкото за останалите. Първоначално те се опитаха да осъществят прехода с подръчни и импровизирани политически средства. Тези хора, тук вече трябва да кажа НИЕ, се провалихме първо в опитите си да създадем жизнеспособна политическа сила, която да завърши прехода.

Колко са дълбоки последиците от грешките в рецептурата от идеи, се вижда вече на много места. Западноевропейските страни започнаха да се отнасят като към чуждо тяло не само към България, а и към страни от Централна Европа. След появата на първите противоречия започнаха да забелязват отклоненията. Видяха, че на власт се настани мафията, рекрутирана от предишния режим. Видяха симпатиите към управлението на Путин, регреса в свободата на медиите, подчиняването на съдебната власт. Разривът по отношение на националната идентичност и емигрантската вълна прояви дълбокото разделение между Източна и Западна Европа. Съмненията относно способността на политиците да намерят отговори на новите предизвикателства вече обхващат много западноевропейци.

Моите доскорошни съмнения, че има много дълбока неадекватност в цялата доминираща идеология, се превърнаха в твърдо убеждение от следния факт. Най-големите и сигурни пристанища на руските олигарси и специални служби се оказаха Лондон и Виена. Най-големите перачи на руски пари се оказаха банки в Северна Европа и Швейцария заедно с тези в отличничката в прехода Естония, а също и в Латвия . И това е ставало пред очите на техните образцови демократични институции и централни банки, наблюдавани и контролирани на свой ред от Европейската комисия и от Европейската централна банка. Северна Европа бе сочена за пример. Оказа се, че зад витрината се крият внушителни по размери финансови престъпления и мащабна корупция. Тя набързо и много старателно бе прикрита, но добре е да знаем, че е немислима с мащабите си за България.

Моите аргументи за несъстоятелността на неолибералната идеология за прехода са следните:

Само свобода не може да създаде гражданско общество, което да излъчи политическа система с демократични ценности. Без верни само на своите избиратели политически партии това не може да се постигне. Впрочем в съветите, които получавахме, въобще не се казваше как се създава партия. За партии въобще не се споменаваше. Френският президент Франсоа Митеран събра на закуска шепа интелектуалци и ги охрабри да са опоненти на режима на Тодор Живков. Чак след почти една година се появи коалицията СДС, в която влязоха четирима от поканените дванайсет. Останалите, с изключение на Стефан Продев и Копринка Червенкова, останаха пасивни и дори безгласни по време на прехода. Толкоз за опита на Запада да подпомогне партийното строителство в България.

Българската емиграция направи много повече и по-продължителни усилия, дарявайки значителни материални средства, които се пръснаха между многото вождове на новопоявили се партии или се присвоиха и пропиляха от командированите в демократичната коалиция сътрудници на Държавна сигурност. Едни само материални дарения не могат да създадат силна политическа формация, която да реализира политиката на прехода и да понесе отговорността за това.

Няма кой да изгради демокрация върху руините на комунистическия режим при липсващо или много слабо гражданско общество и при разбити и нефункциониращи държавни институции. Гражданско общество не е възможно, без преди всичко да е гарантирана сигурна защита на политическата система от зависимости, без защита на правата и свободите на гражданите, включително на тяхната собственост и частна инициатива, без независими медии. Сега това изглежда банална истина. Но същинската и важна истина, тази за политиките, способни да създадат и наложат тези предпоставки на демокрацията, остана за години неизвестна както на нас, така и на западните експерти по прехода. Това са политиките за установяване и защита на демократичната власт.

В препоръчваната ни слаба и зле финансирана държава с немощен контрол рецидивираха бързо стари административни стереотипи, прахосничество и корупция. „Малката държава“ бе предложена като очистително срещу етатизма на комунизма. При разрушаването на еднопартийната държава бяха изоставени много от изконните публични функции – „заедно с мръсната вода бе изхвърлено и бебето“. Тук ще си позволя да бъда краен в подозренията си. По агресивността на неолибералите и либертарианците срещу държавата личи, че тяхната рецепта за прехода има общ корен с мечтата на Карл Маркс държавата изобщо да отмре. Така те, като „полезни идиоти“, помогнаха да се изгради не власт на гражданите, а и мафиотски капитализъм. Малката, слаба държава лесно бе пленена.

В предписанията, които следвахме, изобщо отсъства темата за гаранциите за националната сигурност. НАТО не предяви искания за дълбоки реформи на българските служби за сигурност и за изграждането им по свои стандарти преди приемането на страната ни за член. Затова сигурността на обществото и на държавните институции остана в ръцете на бившата Държавна сигурност. „Реформирането“ на този ключов сектор беше първа и неотложна задача на ръководството на БКП/БСП веднага след падането на Берлинската стена. То се изрази в следното: 1) Съставът на Първо главно управление стана Националната разузнавателна служба (НРСС/ДАР); 2) Второ и Четвърто управление се нарекоха Национална служба „Сигурност“ (НСС, сега ДАНС); 3) Политическото Шесто управление се превърна в Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП, сега ГДБОП); 4) Управлението за безопасност и охрана (УБО) стана НСО.

Получи се както в комедията на Людмил Стоянов „Вълците пазят стадото“. БСП дадоха на най-доверените от своите да се грижат за демокрацията и пазара. Така Държавна сигурност създаде, покровителства и осигури институционална подкрепа на първите силови групировки и на „Мултигруп“. Те се превърнаха в организирана престъпност във времената на югоембаргото. Чрез тази власт от елита на номенклатурата бе излъчена българската мафия.

Неолибералната рецепта на прехода не предвижда комунизмът в Източна Европа да бъде разрушен чрез преследване на неговия елит за престъпленията, които е извършил, или поне чрез отстраняването му от властови и обществени позиции чрез лустрация. Там не се предписва идеологията на комунизма да бъде разобличена и отхвърлена в училищата и университетите, във всички институции и в медиите. В евроатлантическата общност няма консенсус за това. Въобще не се поставят такива задачи, няма такива критерии за оценяване на напредъка за изграждането на консолидирана демокрация.

Убеден съм в своята преценка за грешната рецепта и по свои професионални съображения. Знам със сигурност, че социализмът и социалдемокрацията като икономически доктрини са създадени като ревизии на марксизма. Ревизирали са го поради доказаната му неприложимост. Знам, че доминиращата днес на Запад идеология е създадена от политици и мислители, които са разочаровани от неадекватността на своите младежки комунистически и социалдемократическите идеи. Всяка от тези политически ревизии е направена като компромис с намеренията на Маркс да разгради традиционните ценности. Дали това ще бъде направено от гробокопача пролетариат или от друга сила, за тези идеолози не е от съществено значение. В корена си идеите им са едни и същи.

Още в 1989 г., в началото на прехода, вдъхновен по собствените си признания от Хегел, Маркс и от западния марксист Александър Кожевников, Франсис Фукуяма обяви „Края на историята“ – края на идеологическите противопоставяния, на глобалните революции и войни. Не бе оригинален. Повтори същото, което Даниел Бел пророкува още след края на Втората световна война. Същината е, че синтезът на марксизма с либерализма ще бъде последната политическа идеология. Разликата е само, че при Маркс историята свършваше с победата на комунизма. Всъщност и той не е оригинален. Преди него Кант писа, че ще настъпи „вечният мир“. Ако сме по-мнителни, зад призива за „край на историята“ можем да чуем друг зов – да оставим комунизма на мира. Впрочем той в прав текст се натрапва на българското общество вече повече от три десетилетия.

Големият идеологически компромис е причината в НАТО и ЕС да бъдат приети страни, които не са разградили остатъците от комунизма. Това поражда у мен още едно подозрение. С победения комунистически лагер в края на Студената война мирът е бил постигнат чрез мащабен, обхващащ много сфери компромис. Победителите са считали, че преходът ще стане някак от само себе си. Може и така да стане, но след като си отиде последното поколение, родено при комунизма, а може би и неговите деца.

Посочените базови грешки на предписанията за прехода, от една страна, замаскираха и не разрешиха посткомунистическите конфликти. Както се вижда, от това произтече заличаването на различията между реформатори и реакционери, лесното изоставяне и пожертване на реформаторите в Източна Европа. Постепенно всички тези теми станаха „табу“ в нашите общества и особено в тези, които не успяха.

От друга страна, западните политици и експерти предпочитат да виждат това, което им се иска да бъде. Не виждат, че преходът има своя вътрешна гражданска опора и движещи сили, на които трябва безрезервно да се помогне, защото има и мощна съпротива. Не виждат, че отсреща противостои и саботира бившата опитна номенклатура. Представят си, че нейните партийни представители са нормално различни от партиите на гражданската общност. Г-жа Хилари Клинтън ни съветваше, че комунистическите елити трябва да бъдат приобщавани като политически опоненти. Направи им голямо дарение по време на едно свое посещение в България. И ние се опитвахме да ги приобщаваме, което бе погрешно.

https://www.mediapool.bg/iz-politikata-otvatre-ot-ivan-kostov-news340132.html 

Преди го бях коментирал този текст. От него изобщо не излиза, че имало сделка да се пазят комунистическите елити. Просто Костов се жали, че западняците не му били написали по точки точно какво трябва да прави. И сред тях нямало-лустрация. Щото явно ние сами не можем да се сетим. Пък и каква лустрация, след като от самото начало в новите партии бе пълно с бивши комунисти и агенти на ДС. Кой от тях ще позволи 

[Пандора]

Преди 10 часа, новорегистриран3 said:

тайна договорка между Запада и (вероятно) Москва местните комунистически елити да не се пипат.

Много конспиративно звучи: "тайни договорки", deaf отговори преди мен. Няма как политически явно да се намесят, всички въпроси от политически характер трябва да се решават от гражданското общество, ако и когато го има. 

Въпросът може да има много страни за разглеждане, едната от които е, че демокрацията не действа с методите на диктатурата. Всичко опира, поне според мен, от правилни послания и извършени правилни действия. 

Моето мнение е било винаги, че много бързо влязохме в ЕС, тоест ние не бяхме готови имено по такива причини, а също и, че самото обществено съзнание много по-трудно съзрява за нова организация.

Западът има прости цели с приемането ни в ЕС - икономическа и стратегическа. Нашите цели са повече, по-трудни и изискват повече време за формулирани точни национални, икономически и всякакви други цели. И в положението , когато нямаме нов елит, а също и разбиране за демократични практики, трудностите са повече.

Според мен на нас ни беше една идея по-трудно, отколкото на Чехия и Полша, защото всяка страна построи свой социализъм, а техния беше няколко идеи по-свободен и с отчитане на национални интереси.

За чуждия капитал - такъв винаги ще има руски, китайски, той винаги ще има свои цели. Въпросът е да се анализира и да се подпомага преди всичко националния такъв.

Редактирано Ноември 13, 2022 от Пандора

[новорегистриран3]

Преди 13 минути, др-бр said:

Преди го бях коментирал този текст. От него изобщо не излиза, че имало сделка да се пазят комунистическите елити. Просто Костов се жали, че западняците не му били написали по точки точно какво трябва да прави. И сред тях нямало-лустрация. Щото явно ние сами не можем да се сетим. Пък и каква лустрация, след като от самото начало в новите партии бе пълно с бивши комунисти и агенти на ДС. Кой от тях ще позволи 

Добре, нека не е договорка, а "компромис". Защото никога преди това сферите на влияние не са били предоговаряни на салфетки и не е бил постиган "компромис" с Москва.

Големият идеологически компромис е причината в НАТО и ЕС да бъдат приети страни, които не са разградили остатъците от комунизма. Това поражда у мен още едно подозрение. С победения комунистически лагер в края на Студената война мирът е бил постигнат чрез мащабен, обхващащ много сфери компромис. 

 

[др-бр]

Преди 59 минути, новорегистриран3 said:

Добре, нека не е договорка, а "компромис". Защото никога преди това сферите на влияние не са били предоговаряни на салфетки и не е бил постиган "компромис" с Москва.

Големият идеологически компромис е причината в НАТО и ЕС да бъдат приети страни, които не са разградили остатъците от комунизма. Това поражда у мен още едно подозрение. С победения комунистически лагер в края на Студената война мирът е бил постигнат чрез мащабен, обхващащ много сфери компромис. 

 

Това са  твои разсъждения . Можеш ако искаш да ги докажеш с нещо. Но в случая нищо в цитирания текст не води до такъв извод. И само като вметка, това че в някои от ие държави бившите комунисти остават на власт или имат икономически позиции не значи, че държавата е про руска като ориентация и политика. Както и ти го отбеляза по-горе това са опортюнисти, които бързо обръщат палачинката и се интересуват само от собственото си добруване. А в периода преди Путин да надигне глава чисто икономически тези държави се обвързаха със запада. И именно там съответните елити виждат своето бъдеще 

Иначе, както се видя по  твоята класификация най-големите рубладжии са в Германия. Там икономическата зависимост, която се превръщаше и в политическа е/беше най-голяма. Като изобщо не става дума за идеология или някаква традиция от преди 1989 г. Всичко е плод на късогледа държавна политика, чисто прагматични бизнес интереси и откровена корупция.

 

Редактирано Ноември 13, 2022 от др-бр