Светата атеистична инквизиция

[kipen]

Преди 10 часа, makebulgar said:

Между другото и в САЩ, където е направено проучването след някое друго десетилетие ще изчезнат религиозните. От 1990 г. тече процес на постоянен ръст на невярващите в богове, като днес са вече към 30%. 

Не подценявай "Църквата на джедаите"! 

Както и последователите на култа към Майкъл Дудикоф, на които идолът им им е казал истината за религиозните войни - "Само черна нинджа може да убие черна нинджа". 

 

Преди 7 часа, Димитър Йорданов said:

А тези болшевики появили се преди, по време и точно след революцията не са се материализирали от нищото нали? Те са родени в християнска среда сред християни (основно).

Едно уточнение - не са "родени" в християнска среда, а в ииудейска(основно). От 52-ма члена на ЦК на КПСС само един руснак и един грузинец(Сталин) не са били с еврейско потекло!

 

Преди 5 часа, scaner said:

Връзката е пряка. Комунизмът също е религия, и показва какво може да стори една религия за постигане на целите си, като се достигнат крайности.

И още едно уточнение. Комунизмът не е религия, а идеология (но може да се определи и като утопия с оглед на човешката ни природа). Управлението, използващо за основа тази идеология е комунистическият режим. Последните години това го осъзнаваха и за това вече се използваше "социализъм" и "развит социализъм".

Според мен, полусъзнавано подде от инерцията в реториката на сектанта, за който смесването и изкривяването на понятията е водещо, за да се докара до където се е докарал.

 

А като става въпрос за понятия - аз лично не съм съгласен с :

Преди 10 часа, Exhemus said:

Моля уточнете си понятията:

Вярващ, че има бог - религиозен

Вярващ, че няма бог - атеист

Не вярващ, че има бог - учен

Този последният си има доста интересни занимания и моля горните да не му досаждат  

 Вярващ, че има бог - теист.

Невярващ, че има бог/ове - атеист.

Вярващ, че има и по-разумни от досегашните обяснения на света и използващ научния метод - учен.

[scaner]

Преди 2 часа, kipen said:

И още едно уточнение. Комунизмът не е религия, а идеология (но може да се определи и като утопия с оглед на човешката ни природа).

И християнството може да се разглежда като идеология - правила и ограничения как да се живее, обещания и вяра за светлото бъдеще, култ към съответната личност (незадължително, но често срещано в идеологиите). Затова и сравнявам комунизма с религия, в основните си характеристики съвпадат. Без вяра няма как да удържаш дълго време такива големи маси от хора.

[kipen]

Сравнението ти е основателно, но според мен, уточнението, че не са в основата си религии е важно.

Това, че християнството и комунизма като идеологии, някои са ги превърнали в институционализирани религии или подобие на религии, е въпрос на власт, управление и резултиране в действителността. Можем да се поучим като човечество, но можем и да си регресираме до вече преминати във времето нива на познание.

Аз примерно, след като един колега-горски, дето беше за кратко и кмет на Петрич, ме запозна с идеята зад комунизма като идеология, си промених мнението за самият "комунистически строй".

Още повече, че се повлиях в решението си, след като вече ми се налагаше да управлявам социални групи от населението в задоволяването и подсигуряването на нуждите им от гората.

За това споменах, че според мен комунизмът може и да се дефинира като утопия. Защото съм установил, че е приложим само в малки соц.групи, с високо интелигентно разпределяне на отговорностите според възможностите на индивидите, нивата на самокритичност и уважението помежду им, базирани на доказани способности. За по-големи мащаби на социалните групи - не става. Поддържането на високи нива на познание явно е несъвместимо с количеството индивиди в социалната група. Според досегашните ми скромни наблюдения и интерпретации на информацията от тях, де. Не искам да заразявам с песимизъм - просто явно съм неразположен позитивно в гледището си.

Редактирано Декември 21, 2022 от kipen

[vvarbanov]

Преди 3 часа, kipen said:

Комунизмът не е религия, а идеология (но може да се определи и като утопия с оглед на човешката ни природа).

Според  марксисткият възглед  религията изпълнява идеологически функции.

 Приликите между религията и идеологиите са ,че и двете са системи от вярвания изградени върху двойна интерпретация на света и съществуването на друго място – небесно или земно. И двете дават смисъл на живота – спасение в следващия свят за религиите, щастие и човешка реализация тук по-долу за идеологиите.  Те също въвеждат норми и цели в индивидуалния и колективния живот. 

п.п. Различават се по това, че религиите обикновено разчитат на двойна концепция за човешката природа, когато идеологиите подчертават нейното единство и нейната материалност. 

 

Редактирано Декември 21, 2022 от vvarbanov

[kipen]

Преди 15 минути, vvarbanov said:

И двете дават смисъл на живота

...при прилагането на политики в общественото управление - бих добавил.

Ето това е най-солидният аргумент, които разумни религиозни опоненти биха могли да дадат в дискусия за "наука и религия". Ама явно са малко разумните сред религиозните, защото до момента в целия раздел съм срещал този аргумент само веднъж.

 

п.п. не всички идеологии основават единната природа на човека в полето на материалното. Нито една идеология не отрича идеалното, защото там им е сорса, "моркова", въвеждащата основа за мотивиране на действия на вече привлечени към идеологията.

Редактирано Декември 21, 2022 от kipen

[vvarbanov]

Преди 13 минути, kipen said:

Ето това е най-солидният аргумент, които разумни религиозни опоненти биха могли да дадат в дискусия за "наука и религия".

Според мен религията е  безценна психологическа терапия за адаптация към стреса и тревожноста .Тя е възникнала от необходимоста за сигурност.  Неизвестноста е заплашителна, страшна.  Обясненията в библията как е създаден света, какво се случва в него и какво е бъдещето(смъртната тревожност) създават сигурност. Неизвестноста  е била еднакво заплашителна както в античността, така и сега. За това и библията продължава да е необходима въпреки обясненията на науката. При възникване на тревожност се търсят прости обяснения. Те са по лесни за разбиране и не отнемат време. При стрес бързината на реакциите е по важна. Няма време за критично мислене, то се изключва.  Редът и правилата установени в библията пораждат  безопасност.

Хубаво е да имаш на своя страна всемогъщия бог, който 24 часа в денонощието е готов винаги да ти помогне. И за това иска само да го обичаш.Вярно е че трябва да спазваш заповедите му, но заради поддържането на положителен образ за себе си всеки смята, че е прав. Никой , даже престъпниците не мислят, че са виновни. Всички рационализират и се смятат за прави. Всеки брои другите за виновни и оправдава своето поведение. Но даже и вярващия    да сгреши, достатъчно е да се изповяда, да се помоли и господ е добър ще му прости.

Заради несигурноста породена от негативните новини, пропагандата, конспирациите, неравенството което поражда социално сравняване,.....се поражда синдромът на лошия свят(професор Джордж Гербнър) . Действителноста изглежда по опасна отколкото е в действителност.Някои индивиди се адаптират, но други не могат и изпадат в хронична тревожност. Религията смъква техния стрес.

Значи в такива кризисни времена хората се обръщат към бога или ако не са вярващи търсят спасение в такива като Русия и Путин. Бог е авторитарна личност, притежава силна власт,  установява ред, изисква подчинение и налага наказания.Авторитарните личности вдъхват сигурност. Сега искат Сталин защото той не само е бил силен, но е наложил и ред(който създава сигурност).Путин  е силен ,язди мечка и орел гол до кръста на плакатите. Тръмп също е як авторитарен пич. Русия пък е най силна, има секретни неизвестни оръжия(неизвестноста е най страшна). Ако я обичаме ,слушаме и се държим за нея, тя ще ни донесе сигурност.

Няма пречка, Бог ,Путин,Сталин, Тръмп и Русия се допълват. Сега се сещам,  Путин беше казал, че загиналите руснаци ще отидат направо в рая, докато другите просто ще "сдохнут". То директно там отиват и умрелите в самоубийствени терористични атентати ислямисти.

В крайна сметка може да се каже, че религията е много полезна,.....за някои хора. 

 

[dora]

Преди 3 часа, vvarbanov said:

Според мен религията е  безценна психологическа терапия за адаптация към стреса и тревожноста .Тя е възникнала от необходимоста за сигурност.  Неизвестноста е заплашителна, страшна.  Обясненията в библията как е създаден света, какво се случва в него и какво е бъдещето(смъртната тревожност) създават сигурност. Неизвестноста  е била еднакво заплашителна както в античността, така и сега. За това и библията продължава да е необходима въпреки обясненията на науката. При възникване на тревожност се търсят прости обяснения. Те са по лесни за разбиране и не отнемат време. При стрес бързината на реакциите е по важна. Няма време за критично мислене, то се изключва.  Редът и правилата установени в библията пораждат  безопасност.

Хубаво е да имаш на своя страна всемогъщия бог, който 24 часа в денонощието е готов винаги да ти помогне. И за това иска само да го обичаш.Вярно е че трябва да спазваш заповедите му, но заради поддържането на положителен образ за себе си всеки смята, че е прав. Никой , даже престъпниците не мислят, че са виновни. Всички рационализират и се смятат за прави. Всеки брои другите за виновни и оправдава своето поведение. Но даже и вярващия    да сгреши, достатъчно е да се изповяда, да се помоли и господ е добър ще му прости.

Заради несигурноста породена от негативните новини, пропагандата, конспирациите, неравенството което поражда социално сравняване,.....се поражда синдромът на лошия свят(професор Джордж Гербнър) . Действителноста изглежда по опасна отколкото е в действителност.Някои индивиди се адаптират, но други не могат и изпадат в хронична тревожност. Религията смъква техния стрес.

Значи в такива кризисни времена хората се обръщат към бога или ако не са вярващи търсят спасение в такива като Русия и Путин. Бог е авторитарна личност, притежава силна власт,  установява ред, изисква подчинение и налага наказания.Авторитарните личности вдъхват сигурност. Сега искат Сталин защото той не само е бил силен, но е наложил и ред(който създава сигурност).Путин  е силен ,язди мечка и орел гол до кръста на плакатите. Тръмп също е як авторитарен пич. Русия пък е най силна, има секретни неизвестни оръжия(неизвестноста е най страшна). Ако я обичаме ,слушаме и се държим за нея, тя ще ни донесе сигурност.

Няма пречка, Бог ,Путин,Сталин, Тръмп и Русия се допълват. Сега се сещам,  Путин беше казал, че загиналите руснаци ще отидат направо в рая, докато другите просто ще "сдохнут". То директно там отиват и умрелите в самоубийствени терористични атентати ислямисти.

В крайна сметка може да се каже, че религията е много полезна,.....за някои хора. 

 

Toва донякъде е така, но светът на вярващия е различен от света на невярващия.

В собствения си свят вярващият човек също е тревожен. Първият пример, който ми хрумва като илюстрация, са "Изповеди" на св. Августин.

Има обаче на какво да се позове.

Има и една друга психологическа хипотеза, за потребността от смисъл. Когато си дадем сметка, че човешкото същество е способно на безпределно и напълно неинструментално зло (илюстрирано в желанието да причиниш абсолютно безсмислено страдание и смрът на най-невинните, слабите, уязвимите), то за да запази разсъдъка си, на човек е необходимо да може да противопостави на това някакво абсолютно, инструментално добро. Иначе просто няма смисъл.

Редактирано Декември 21, 2022 от dora

[vvarbanov]

Преди 30 минути, dora said:

Toва донякъде е така, но светът на вярващия е различен от света на невярващия.

Да, те живеят в различни светове.

 

Преди 31 минути, dora said:

В собствения си свят вярващият човек също е тревожен.

Тревогите, стреса е различен при хората. Това което за някои е силен стрес, за други може да е слаб или въобще да не предизвиква емоции.

Вярващия може да се тревожи за инфлацията, работата си ,близките, за сигурността . Вярата му помага да намали тревожността . 

[dora]

Преди 9 минути, vvarbanov said:

Да, те живеят в различни светове.

 

Тревогите, стреса е различен при хората. Това което за някои е силен стрес, за други може да е слаб или въобще да не предизвиква емоции.

Вярващия може да се тревожи за инфлацията, работата си ,близките, за сигурността . Вярата му помага да намали тревожността . 

Прочетете Августин Вярващият се тревожи най-много за връзката си с Бог.

Кое е най-скъпото нещо, което човек може да загуби? Това, на което държи най-много.

Редактирано Декември 21, 2022 от dora

[deaf]

Преди 12 часа, vvarbanov said:

ако не са вярващи търсят спасение в

Цитирам по памет Ницше:

"Не състраданието,а геройството на силните хора е спасило страдащите"

 

[vvarbanov]

Преди 8 часа, dora said:

Прочетете Августин Вярващият се тревожи най-много за връзката си с Бог.

Кое е най-скъпото нещо, което човек може да загуби? Това, на което държи най-много.

Вярващия може да се тревожи за много неща. Да разгледаме тревожноста му за връзката с бог.

Бог е основния обект обект на привързаност , който осигурява   психологически комфорт на вярващия. Тази връзка  е важна за безопасността, регулирането на стреса, адаптивността и устойчивостта. Според теорията на привързаността има няколко  стила на привързаност. Връзката на вярващия с Бог е "тревожна привързаност". 

 Тревожната привързаност кара вярващите да изпитват страх (даже без да са съгрешили)  и да бъдат свръхбдителни към всяка потенциална заплаха за връзката. Тогава и най малките прегрешения се възприемат като заплаха за  нея. Вярващите  постоянно се притесняват дали господ ги обича достатъчно и се стараят да правят неща които той обича, но често се поддават на прегрешения и сетне се налага да затвърждават връзката си с покаяния и други богоугодни дела.

Заради еволюционна необходимост, човек е податлив на грях и понякога се затруднява да спазва божиите заповеди. Тогава възниква допълнителна тревожност за връзката  ,силни чувства на вина , срам , разкаяние , самообвинения и депресия. А също  ниско  самочувствие и  страх от изоставяне. Страхът да останеш сам или отхвърлен е  обезпокоително чувство, което води до постоянно съмнение и безпокойство. И вярващите започват да правят всичко по силите си за да запазят връзката си с Бог. Започват да се разкайват, четат молитви, самобичуват, може да приемат целибат, да станат монаси или аскети. Все неща които смятат, че Бог харесва. Наказанията които си самоналагат вярващите зависят от силата на тревожността на връзката.

 Тревожните привързаности са  много чувствителни към посланията на  Бог и  вярващите се чувстват щастливи да ги и промотират навсякъде(даже и тука) .Не съм сигурен, но май смятат, че това им се брои като затвърждаване на връзката им с Бога. 

Редактирано Декември 22, 2022 от vvarbanov

[kipen]

Преди 12 часа, vvarbanov said:

Преди 13 часа, dora said:

Toва донякъде е така, но светът на вярващия е различен от света на невярващия.

Да, те живеят в различни светове.

Задълбахте в различните светове на вярващия и невярващия. А това са просто различни мирогледи, интерпретации, отправени взорове към един и същ действително проявен свят.

Преди 16 часа, vvarbanov said:

Според мен религията е  безценна психологическа терапия за адаптация към стреса и тревожноста .

Погледнато през призмата на напрежението от задоволяването на екзистенциалните нужди - да! Прав си. Но има и изменчивост на отношението на човек към средата, хронологично погледнато през различните стадии на живота му.

Има и "Пирамида на Маслоу", която дори и да е критикувана за хронологията на възникването на потребностите, следствие от вродените(или възприети) нужди, все пак ги описва като характеристики. Висшите потребности при нас хората са духовните, а не материалните. Духовните от своя страна, като есенция  представляват търсения на отговори на  дълбоки ексистенциални въпроси, касаещи нематериалното. Дължат се на по-комплексния, нюансиран и не-черно-бял начин на интерпретиране на инфото от средата, произтичащ от натрупаните като познание взаимовръзки в жизнения опит. Това пък от своя страна отговаря и на микро-еволюционното развитие и усложняване на изгражданите в следствие на жизнения опит връзки в невронните мрежи.

В смисъл, че едно се получава, ако социалната страна на живота на човек я разглеждаме през призмата на млад и неопитен индивид, с неспециализирано развитие на способностите и уменията, което да му резонира несъзнателно в страхове за реализацията или оцеляването. Друго е, ако разгледаме (дадем оценка, интерпретираме) социалната страна на живота през призмата на специализирал и натрупал авторитет в конкурентните взаимоотношения в обществото човек, които знае какво може и познава възможностите за подсигуряване на физическата си екзистенция, та и евентуално запазване или растеж по социалната "стълба".

Определено нивата на тревожност ще са с голяма разлика помежду стойностите им. Напанагон и темпераментът, както си споменал за различните степени на дразнимост на нервната система или пък друга унаследена(генетична) особеност, заложба - способността за изграждане на сложни връзки между невроните.

Само че така се насочваме към детайлите, а колкото по-детайлно разглеждаме даден проблем, толкова повече нараства вариабилността на изводите(възможните решения, обяснения), поради нарастването на факторите, чието влияние трябва да се вземе предвид при оценката. 

А и в тезата ти си подходил от психологическата страна на въпросът с религията като я разглеждаш като инструмент. И в тази връзка има и по-генерализирани варианти за оценка на религията, съдържащи и по-комплексно описание, обосновка и оценка. На база тях си изказах мнението, че

Преди 22 часа, kipen said:

Преди 22 часа, vvarbanov said:

И двете дават смисъл на живота

...при прилагането на политики в общественото управление - бих добавил.

"придаването на смисъл на живота" е основно предимство на наличието на религиите в обществото.

В смисъл, ако разгледаш религията като инструмент, въвеждащ и етични правила (а не само намаляване на стреса и тревожността), то този инструмент в самоуправлението на обществото способства за поддържане на "обществения договор", съответно ясни морални норми за оценка на действията на индивидите в социалната динамика. Съответно:

1. Задава идеали, към които да се стремят индивидите в обществото.

2. Задава и граници, определящи обществения ред.

Това, че през последните 40г. в държавата ни има регрес по отношение на придържането към този ред е фактор, които може да изкриви оценката за религията като средство за поддържане на реда. Защото примерно - германци, като ги питам имат ли проблеми с незаконната сеч ме гледат опулено и ме питат "какво е това?".

В смисъл, че "всеки народ си заслужава управниците" има приложение в случая. Не е виновна християнската и мюсюлманската религия, че социалната динамика у нас е с характерната, повсемесна "шуро-баджанащина" и "управленски клики". Просто така сме приложили като общество, произтичащите от водещите ни религии рамки за обществения ред и спазването им. "Един българин може повече от двама японци, но двама българи могат по-малко от един японец".

А по отношение на Путин, Сталин и "авторитарния лидер" - ами това е резонно на православната доктрина за "Бог и Църквата", като силната "църква" се олицетворява от авторитарната власт. Нещо въведено още от времето на Констатин (ако не съм в грешка).

Но пък, за разлика от руснаците, при нас определено го няма това "залитане" към апокалиптичните делюзии. Имам един приятел писател, от Москва, с които преди време коментирах тези си впечатления и "страничният ми поглед" беше високо оценен. Даже като му казах, че най-много да влезнат в конфликт с тази колективно проявявана обреченост, несъзнаван стремеж към саморазрушението, предизвикан от голямото колективно Свръхего се съгласи с мен и то взеха, че влезнаха във война малко след това.

В смисъл, че разгледано през топика на К.Г.Юнг тази колективна Сянка, генерираше също толкова сила, колкото се отделяше и за поддържането на Сръхегото, проявено като империалистическата самооценка, която си поддържаха руснаците като народ в общественото им съзнание. А Сянката може да освободи силата си само чрез оцялостяването на Егото(индивидуацията до Цялостната личност), което неминуемо минава през мита за отцеубийстовото, заколението на Свръхегото(СвръхАза), което пък се реализира винаги с катаклична битка, в която губиш войната(унижава се Свръхегото), за да може натрупаната енергия да се освободи чрез Разрушителя, за да може да се пристъпи към метаморфозата, обновяването. градежът от руините, раждането на Феникса. Което си е архетипната история на възкресението, динамиката на катарзиса, с която всеки човек се запознава в някой етап от живота си. И която нагледно в руския случай се екстраполира до колективно проявено ниво. Динамиката в колективно несъзнавания им слой избива от тъмното на светло, от "nocturne" до "diurine", от несъзнаваното към съзнателно преживявания резултат.     

Т.е. дай да не ги оценяваме руснаците, защото това е същото като "как ще ги стигнем американците". Демек - да стигаме до "на гол тумбак, чифте пищови". Руснаците, че ще и как ще преживеят метаморфозата от прехода им от империализма към следващата им фаза на развитие на общ. им съзнание и ситуиране като народ в глобализиращият се свят, си е техен проблем, но пък предпочитам да се радвам на развитието, макар и през батализми, на две нации, отколкото да ги давам като негативен пример за влиянието на православната религия върху държавата. Защото на това трябва да съпоставя западния идеал - "машини за правене на пари", обърнали времето за съзерцаване на света в загуба на пари. Тотален регрес в материалното, което само може да сведе културтите еталони до Марвъл, Дисни и Селин Дион+Пъф Деди и една елитарна клика, наслаждаваща се на собствения си триумф върху останалите, които е превърнала в Тълпа от консуматори. "Не по врат, а по шия" или "От трън, та на глог".... 

Последното е във връзка с т.1 - религията като инструмент за задаването на идеали в обществото. И има връзка и с данните за растящия брой атеисти в щатите, дето шерна Макебулгар.

 

Редактирано Декември 22, 2022 от kipen

[Exhemus]

Преди 14 часа, vvarbanov said:

Заради еволюционна необходимост, човек е податлив на грях и понякога се затруднява да спазва божиите заповеди. Тогава възниква допълнителна тревожност за връзката  ,силни чувства на вина , срам , разкаяние , самообвинения и депресия. А също  ниско  самочувствие и  страх от изоставяне. Страхът да останеш сам или отхвърлен е  обезпокоително чувство, което води до постоянно съмнение и безпокойство. И вярващите започват да правят всичко по силите си за да запазят връзката си с Бог. Започват да се разкайват, четат молитви, самобичуват, може да приемат целибат, да станат монаси или аскети.

Аа, само не и разкаяние - те се оправдават пред бога. Виждал съм ги  

И вярващите започват да правят всичко по силите си -> обикновено силите им са нищожни. Да аскетизмът и подобните неща  са по силите им, но друго не  

[kipen]

On 22.12.2022 г. at 22:47, Exhemus said:

Аа, само не и разкаяние - те се оправдават пред бога. Виждал съм ги  

За "саморазкаяние" се изискват високи нива на "самокритичност", а това изисква високи нива на абстрактно мислене и интегриране на концепцията за "скромността", което пък е в рамките на "високата игра" на боравенето с безкрайността, което е интеграцията на "божественото" в съзнанието на "смъртния".

Когато теглиш чертата се получава, че "рефрените", диктувании от американското посолство - "силата е в теб", т.е. фокусирането на Егото и производният му феминизъм и феминизиране или индивидуация на егото, са трудна за смилане концепция за патриархалното/колективизма на общектвеното ни самосъзнание.

Хубаво искат "някои хора" да има промяна, щото са зациклили , отвъд океана, дето от класическата(та дори и process philosophy) минаха на аналитичната философия. Ама 'свобода, братство,равенство", поне у нас, доказа, че енантиодромично, винаги води до "елита и плебса" и множеството на демагозите, които то пропагандират. Това ни е базата. Прекалено "вповече" ни е слънчевото греене, и от "всяка глава - дим излява", си е климатологично предопределено

Редактирано Декември 26, 2022 от kipen