Гърция преди елините

[Евристей]

 

Добра представа за Микена и нейните забележителности в периода 1350-1200 BC 

 

 

Това е горния град - Цитадетала с Мегарона, къщата за гости, къщата на воѝните, кръглата гробница А, тайни аварийни изходи, рампата, складовите помещения и водохранилището. Въобще всичко  показва готовност за поемане и отразяване на обсада. 

Новите сондажи и изследвания за долния град

 

 

селището  в което живеят занаятчии, работници, фермери и роби  се оказва доста мащабно с площ  30 хиляди хектара и население .. 30 хиляди ! 

Микенските владетели, подобно на минойците, изграждат луксозни дворци, които освен като царски резиденции изпълняват функциите на средища на политически и икономически живот. Тези сгради обикновено са били построени в естествено укрепени цитадели и са били защитени от масивни каменни заграждения. В границите на цитаделите са построени и религиозни центрове, работилници и резиденции на важни личности.

Чрез тези мощни крепости микенските владетели управляват регионите които са под техен контрол. Администрацията е организирана на строго йерархична основа и има специални служители за всеки държавен процес. Селскостопанското производство, занаятите и търговията също се контролират от дворците, които играят посредническа роля между фермери, търговци и занаятчии. Сигурността на държавата и държавните съкровища са защитени от организирани военни сили.

 

А това че в непосредствена близост са внушителни сайтове като Тиринт, Немея, Аргос, Мидея, Нафплион  с техните прилежащи долни (около цитаделата)-градски селища говори както за впечатляваща за епохата многолюдност, така и за ефикасна снабдителна система за изхранване.. 

Арголида е  втората в Пелопонес по ...плодородност земя след наносната долина на река Памисос в Месения, но въпреки това едва ли би изхранила напълно толкова народ в тогавашната реалия без организирана логистика - внос и ефикасно снабдяване.

Получава се Цивилизация със сравнително многобройно население на сравнително бедна и ограничена територия зависеща от ресурси които се доставят от сложно- изградени мрежи. 

И точно тези индикации набират все повече одобрения и се приемат като причините за колапса им. 

А нали някога е била такава ? 

 

За да се превърне в ...такава 

 

[Евристей]

On 23.11.2024 г. at 15:36, Евристей said:

Друг парадокс :

Колкото по напредва на Запад Науката - толкова по се игнорират Омировите сведения за историческа достоверност и се приемат за приказки.

Това обаче води до обратния ефект -  силно раздвижване

Допълнение : 

Науката едно казва, дейците ѝ обаче практикуват друго. Става въпрос за Една школа - Западната и за нейни представители на ...терен.

Може би умишлено са лансирали теорията, но разминаванията са налице. Просвещението което се налага на Запад категорично отрича Омировите епоси като историческа достоверност ! Обаче самите учени не приемат безрезервно тази ...спусната им отгоре парадигма. И започва ...раздвижване на терен

 

Да разгледаме любопитен случай

Преди въобще да се е родил Шлиман, един прилежен ученик на Същинското Просвещение, учен мъж на име :  https://en.wikipedia.org/wiki/François-René_de_Chateaubriand  

Посещава Арголида и в частност Микена. Годините са : 1806-1807 ! 

 

Изводите  : не само, че не е забравена или игнорирана, но Микена е била известна и редовно "претарашвана" - ограбвана периодично от най-...високо ниво. 

И така : 

Франсоа дьо Шатобриан  

(това е учен, историк, офицер, посланик, пътешественик - пръв дава истински реални сведения за оскверняването на френските кралски гробници, мумията на Луи XIV , въздействието и паниката върху мародерите и т.н.)

Той пътува до Гърция и Близкия изток (1806-1807), а през 1811 г. публикува в Париж книгата си "Пътешествие от Париж до Йерусалим и от Йерусалим до Париж" , в която представя обширна информация за Гърция от онова време, като дава блестящи и ценни описания на природните ѝ забележителности, забравените ѝ исторически паметници - свидетелстващи за величието на гръцката култура, но и реалистична представа за живота на поробените гърци. За преминаването си през Микена той пише крайно интересни неща : 

 

След половинчасов преход минах покрай Инахос, баща на Иос, известен с ревността на Хера. Половин левга по-нататък, от другата страна на реката е храмът на Деметра и отвъд него са гробницати на Тиест и героя  Персей. Постоях известно време на мястото, където са стояли тези паметници още по времето на Павзаний и след това напуснах равнината на Аргос, за която г-н Барбие дьо Бокаж написа забележителни мемоари.

Изкачихме планините на Коринтия и видяхме Нафплио зад нас. Мястото, където бяхме в този момент, се казваше Харвати - и оттук поехме по пътя, който водеше за руините на Микена, които Чандлър беше  описал  на връщане от Аргос. Днес тези руини са вече добре известни от разкопките, направени от лорд Елгин, преминавайки през Гърция. г-н Fauvel ги описва в своите мемоари, а  Mr. de Swazel   ги е картографирал в издадени свои планове !

Пред тези пътешественици абат Фурмонт беше говорил за град Микена, който Диман също беше видял.

Минахме през района.  Една тясна пътека ни доведе до тези руини, които са почти такива, каквито са били по времето на Павзаний, тъй като са изминали две хиляди двеста и осемдесет години, откакто аргивците разрушиха Микена. Те завиждаха на славата, която този град беше придобил, защото беше изпратил четиридесет воини в Термопилите, за да умрат със спартанците.

Започнахме първо от така наречената гробница на Агамемнон, кръгъл паметник под земята, който получава светлина от купола и който няма нищо забележително освен простотата на своята архитектура. Влизате през изкоп, който води до вратата на гробницата, която е украсена с пиластри от синкав обикновен мрамор от съседните планини. Лорд Елгинос отвори този паметник и го почисти от мръсотията, която го беше блокирала вътре. Една малка врата води от основната камера към друга, по-малка, която, като я прегледах, тъй като не намерих следи от стена, заключих, че е обикновена яма, направена от работниците извън гробницата.

Освен тази малка врата има и друг вход към гробницата. Тази гробница винаги ли е била под земята, като катакомбите на Александрия в Ротондата, или е била издигната над земята като гробницата на Цецилия Метела в Рим? Имаше ли външна архитектура? И ако имаше, с какво темпо беше? Тези въпроси все още не са разрешени, защото нищо не е намерено вътре в тази гробница и защото дори не сме сигурни, че това е гробницата на Агамемнон, спомената от Павзаний.

..................

Продължение

 

 

 

Редактирано Декември 6 от Евристей

[Евристей]

Излизайки от този паметник, пресякох страховитата долина и видях руините на Микена от едната страна на отсрещните хълмове  : 

и най-вече се възхитих на една от портите на града, изградена от гигантски скални късове, поддържани от самата планина, с която образуваха едно цяло. Два колосални лъва без глави, издълбани от двете страни на портата, са единствената й украса. Те стоят изправени, един срещу друг, като лъвовете, които поддържат гербовете на древните ни рицари.  

Никъде, дори в Египет, няма такава внушителна архитектура, а пустошта през която се издига портата, допринася за нейното величие. Принадлежи към типа произведения които Страбон и Павзаний приписват на циклопите и чиито следи се намират в Италия. Мосьо  Petit-Randel потвърждава, че тази архитектура е преди изобретяването на ритмите.  А едно съвсем голо дете, овчарче, ми показа в тази самота гробницата на Агамемнон и руините на Микена.

Под тази порта има фонтан, който може да се идентифицира с фонтана, който Персей открил под една гъба - и затова се предполага, че Микена е наречена така. „Микена“ за древните означава „гъба“ или „дръжка на меч“. И този мит за Микена е от Павзаний.

Връщайки се на пътя за Коринт, усетих как земята кънти под копитата на коня ми. Слязох от коня и открих купола на друга гробница.

Павзаний преброява пет гробници в Микена: тези на Атрей, Агамемнон, Евримедонт, Теледамус, Пелопс и Електра, като казва, че Егист и Клитемнестра са погребани извън стените. Значи гробницата, която открих, вероятно е била на Егист и Клитемнестра? Посочих го на г-н Пуквил, който със сигурност ще го потърси при първото си пътуване до Аргос. 

Това е наистина странна съдба, която ме накара да напусна Париж нарочно, за да открия праха на Клитемнестра...

..................................................................................

Това е 1806 г. !  Какви планове, какви разкопки ?  Та Шлиман не е бил роден тогава. Нещата не започват дори при Томас Брус - седми ърл на Елгинhttps://www.britannica.com/biography/Thomas-Bruce-7th-earl-of-Elgin, да не говорим за хората от клана Калверт, а много по-рано 

Това е Микена по времето на мосьо Франсоа дьо Шатобриан 

А между него и Шлиман,  Микена е ограбена още поне 2 пъти и то официално. В това участват Вали-пашата на Триполи (Пелопонес) - син на Мехмед Али, лорд Елгин (за трети път)  имало е картографи, и т.н.

Лорд Елгин е ужасно навътре в материята, безскрупулно иманярства подкупвайки османската администрация , но си навлича гнева на Обществеността - лорд Байрон е един от най-върлите му разобличители, подведен е под съдебна отговрност

................................................................................

Заключенията са : 

 

Редактирано Декември 6 от Евристей

[Евристей]

Видимо раздвижване в края на XVIII и направо ескалация в началото на XIX към руините на Микена и впоследствие на Троя от клана Калвърт е не само засечено, но и показно : тършува се агресивно въпреки, че ...

Тоест : Науката (тогава) казва : Илиада и Одисея са ...Мит, несъществуваща приказка плод на въображението на също несъществуващ бард - въображаем образ компилирал древни несвързани митове синхронизирани в приказен епос (Най-големият - Волтер, не е на това мнение, но остава глас в пустиня)

А ... Практически : випусници на тези университети се впускат да ровят в уж приказни градове и да търсят гробове на приказни герои

 

[Евристей]

Линиите между Златния същински Бронз,  Героичната епоха, Тъмните векове, Омир, Архаическа, Класическа Гърция

 

Тъмни петна има, но спомени за отминали времена на изобилие и просперитет са запазени и упорито прокламирани

Като за ... СЪЖАЛЕНИЕ ...до този момент,  ... Херосите от Троянската война са ... НЕВИДИМИ археологически

Има ги, но по ранни, а не по време на Троя VI, VII 

 

Редактирано Декември 6 от Евристей