Операция „Уилфред“, или как Великобритания предизвика немската инвазия в Норвегия и Дания

[Zara Thustra]

Операция „Уилфред“, или как Великобритания предизвика немската инвазия в Норвегия и Дания

Автор: Джон Уеър

Година: 2017

 

„Скоро Хитлер вече разполага с убедителни доказателства, че Великобритания няма да уважава норвежкия неутралитет. През февруари 1940 г. германското военноморско разузнаване разбива британските военноморски кодове и по този начин се сдобива с важна информация относно съюзническите дейности и планове. Съдейки се по прихванатите съобщения, Съюзниците са се подготвяли за операции срещу Норвегия под претекст за предстоящо оказване на помощ на Финландия.“

 

Често се задава следният въпрос: ако Хитлер е искал мир, защо тогава той решава да превземе толкова много държави? Държави като Австрия, Чехословакия, Полша, Съветския съюз и няколко други. В случая със Съветския съюз, инвазията на Германия очевидно е била превантивен удар, който успява да предотврати превземането на цяла Европа от Съветския съюз.

Книгата „Germany’s War“ („Войната на Германия“) анализира защо Германия нахлува в или установява контрол над всички тези страни. Тази статия пък накратко ще разгледа защо Германия решава да нахлуе конкретно в мирните Норвегия и Дания.

 

Защо Германия нахлува в Норвегия и Дания

Когато Втората световна война започва, Германия не е имала никакви планове да нахлува в Норвегия или Дания. Хитлер е смятал за предимство да има неутрална Скандинавия. На 12 август 1939 г., в разговор с италианския министър на външните работи Чано, Хитлер заявява убедеността си, че никоя от воюващите страни няма да нападне скандинавските страни, както и че тези страни няма да се включат в нападение срещу Германия. Това заявление на Хитлер очевидно е било искрено, както е и потвърдено в една директива от 9 октомври 1939 г.^[1]

В края на краищата обаче Хитлер така или иначе се убеждава в нуждата от превантивен удар, който да предотврати британците първи да действат срещу Норвегия. В една рутинна среща с Хитлер на 10 октомври 1939 г. адм. Ерих Райдер посочва, че установяването на британски военноморски и военновъздушни бази в Норвегия би се оказало едно много опасно развитие на обстоятелствата за Германия. Райдер изтъква, че по този начин Великобритания е щяла да разполага с контрол над входа към Балтийско море, както и че е щяла да бъде в позиция да попречва на германски военноморски операции в Атлантическия океан и Северно море. Притокът на желязна руда от Швеция пък е щял да бъде прекъснат, а Съюзниците са щели да имат възможността да използват Норвегия за база за воденето на военновъздушна война срещу Германия^[2].

„Морски сражения бушуват над широко пространство; британският флот е готов да бомбардира Осло“. Заглавната страница на в. „The Times-Picayune“, Ню Орлиънс, Луизиана, 11 април 1940 г.

 

В среща от 18 декември 1939 г. Хитлер подчертава намерението си за неутрална Норвегия, но в случай че врагът се опита да пренесе войната в този регион, той е щял да бъде принуден да предприеме съответните мерки. Скоро Хитлер вече разполага с убедителни доказателства, че Великобритания няма да уважава норвежкия неутралитет. През февруари 1940 г. германското военноморско разузнаване разбива британските военноморски кодове и по този начин се сдобива с важна информация относно съюзническите дейности и планове. Съдейки се по прихванатите съобщения, Съюзниците са се подготвяли за операции срещу Норвегия под претекст за предстоящо оказване на помощ на Финландия. Прихващанията потвърждават опасенията на адм. Райдер относно британските намерения^[3].

Както Великобритания, така и Франция са смятали, че заплахата от изгубване на жизненоважната желязна руда е щяла да накара Германия да започне да предприема военни операции в Скандинавия. И все пак, имало е известно разминаване между целите на Великобритания и тези на Франция. Великобритания е смятала, че Съюзниците са можели ефективно и успешно да се противопоставят на немските операции, което да доведе до бързи военни победи за Съюзниците в една вече проточила се война. Франция пък е искала да отвори нов фронт, за да може по този начин да отклони немското внимание и ресурси от границата й. Както Великобритания, така и Франция обаче са били на мнение, че морската блокада спрямо Германия е щяла да бъде по-ефективна щом Норвегия бъде превзета, особено ако успеят да прекъснат притока на желязна руда към Германия. За тази цел и двете страни са възнамерявали да предприемат огромни военни и политически рискове^[4].

Германските разузнавателни доклади продължават да индикират, че Съюзниците ще нахлуят в Норвегия дори след сключването на мир между Финландия и Съветския съюз. На 28 март 1940 г. германците научават за взетото от Съюзническия върховен военен съвет решение да минират норвежките води. От един доклад на дипломат с дата 30 март 1940 г. пък става ясно, че Съюзниците ще започнат провеждането на операции в Северна Европа само след няколко дни. Британските операции по миниране на норвежките водни територии започват на 8 април 1940 г. Макар да не се стига до въоръжени сблъсъци с норвежките сили, британските операции по миниране са очевидно нарушение на неутралитета на Норвегия и сами по себе си представляват акт на война^[5]. Норвежкото правителство възнегодува срещу британците за минирането, давайки им 48 часа да си съберат обратно мините^[6].

Решението на Германия да нахлуе в Дания се основава на плана на ген. Николаус фон Фалкенхорст, който заключава, че би било желателно Дания да бъде окупирана като „сухопътен мост“ до Норвегия. На 9 април 1940 г. Дания бързо се предава на германските сили^[7]. Кампанията в Норвегия обаче трае 62 дни и за съжаление води до значителен брой жертви. Повечето източници изброяват около 860 убити норвежци. Друг източник пък посочва броя на загиналите или ранени норвежци на 1,700, с още 400 цивилни, загинали по време на кампанията. В допълнение на това Норвегия окончателно губи целия си военноморски флот, а гражданите й са подложени на тежък начин на живот през 5-те години на немска окупация^[8].

Германски самолет Ju 52, прелитащ над мястото на сблъсъка на германски изтребител Bf 110, в близост до Осло и Форнебю, Норвегия, 1940 г.

 

Германската инвазия в Норвегия на 9 април 1940 г. е предприета с цел предотвратяване на британската инвазия в Норвегия, точно както последвалата съюзническа инвазия в Исландия, която да възпре немците от предприемането на същия ход. Германците изпълняват повечето от крайните си цели в един впечатляващ военен успех. Окупирането на Норвегия усложнява взетите от Великобритания мерки за блокада и отваря коридор към Атлантическия океан за потенциално прекъсване на британските доставки отвъд океана. Въздушната заплаха за Германия от страна на едно британско присъствие в Норвегия също е избегната, както и опасността Швеция да попадне под контрола на Съюзниците. Най-важното обаче е, че източникът на желязна руда за Германия вече е бил подсигурен, както и че германският флот вече е можел да преодолява някои от географските ограниченията, наложени от региона^[9].

Британските надежди за постигането на бързи победи чрез примамването на германците в територии, където да се сблъскат с огромното превъзходство на британския флот, така и не се сбъдват. Така бленуваните британски победи в Норвегия също се превръщат в позорен разгром. Целта на французите за отклоняване на заплахата спрямо родината им чрез отварянето на нов театър на военни действия също не е постигната. Продължителната война в Норвегия и последвалото привършване на немските ресурси така и не се осъществяват. Единственото голямо предимство, което Съюзниците получават, е влошаването на общественото мнение спрямо Германия в неутралните страни, особено в Съединените щати^[10]. Когато американският физик Робърт Опенхаймер решава да се изрази от името на болшинството американци, той казва: „Трябва да защитим западните ценности от нацистите“^[11]. Повечето хора обаче не знаят, че немската инвазия в Норвегия и Дания е била от превантивен характер, която предотвратява съюзническата инвазия в Норвегия.

Норвежки войници северно от Нарвик, Норвегия, май 1940 г.

Американският военен историк Ърл Ф. Цимке пише: „Като изолирана военна операция германската окупация в Норвегия сама по себе си е феноменален успех. Извършена въпреки неизмеримо превъзхождащата британска военноморска сила, тя е, както казва Хитлер, ‘не само дръзка, но и едно от най-напечените начинания в историята на съвременното воюване’. Добре планирана и майсторски изпълнена, тя разкрива Вермахта в най-пълния му блясък…“^[12].

Превантивният характер на немската инвазия в Дания и Норвегия е признат от много естаблишмънт историци. Дейвид Чезарани например, който не вярва в свободата на словото по отношение на Холокоста^[13], пише следното:

„Кампанията на запад бе предизвикана от британска военноморска намеса в норвежките води през февруари 1940 г. В опита си да ограничат вноса на желязна руда към Германия, британците решават да минират норвежки морски коридори и да разположат войски в Тронхайм. На 9 април [1940 г.] Хитлер отвръща на това, като започва инвазия в Норвегия и нарежда Дания да бъде окупирана. Датчаните капитулират само в рамките на ден, но наземните битки в Норвегия, както и военноморските сблъсъци продължават осем седмици, докато съюзническите войски накрая не са евакуирани.“^[14]

 

Издигащ се пушек над Нарвик, Норвегия след германско бомбардиране, май-юни 1940 г.

 

Историята се пише от (крайните) победители и именно (крайните) победители, като всички победители, правят всичко възможно да представят действията си от Втората световна война под добра светлина. Както Уинстън Чърчил изтъква в една своя прочута фраза от края на 1940-те: „Историята ще бъде благосклонна към мен, тъй като аз възнамерявам да я напиша“^[15].

Въпреки това обаче, дори самият Уинстън Чърчил признава британското съучастничество в немската инвазия в Норвегия. Чърчил пише:

„На 3 април Британският кабинет имплементира решението на Върховния военен съвет и в резултат на това Адмиралтейството беше упълномощено да минира норвежките плавателни пътища на 8 април. Нарекох самата операция по миниране ‘Уилфред’, защото сама по себе си тя беше незначителна и невинна. Тъй като имаше опасност нашето миниране на норвежки води да провокира ответен отговор от страна на германците, бе също така решено една британска бригада и един френски контингент да бъдат изпратени в Нарвик, за да изчистят пристанището и да напреднат към шведската граница. Следваше да бъдат изпратени и други сили в Ставангер, Берген и Тронхайм с цел предотвратяване на достъпа на врага ни до тези бази.“^[16]

 

Чърчил пише, че именно Великобритания е тази, която имплементира тези военни действия:

„Норвежкото правителство се беше… сериозно загрижило заради действията на британците. На 8 април, между 4:30 и 5 сутринта, четири британски унищожителя положиха минното ни поле точно преди входа към Западния фиорд, край канала, водещ до пристанището в Нарвик. В 5 часа сутринта пък новините вече бяха излъчени от Лондон, а в 5:30 Правителството на Негово Величество бе предало бележка на норвежкия министър на външните работи. Цялата сутрин в Осло бе прекарана в изготвяне на възмутителни телеграми до Лондон.“^[17]

 

По този начин Чърчил признава, че Великобритания незаконно минира норвежките води. Германската инвазия в Норвегия е предприета с цел предотвратяването на британски военни действия в Норвегия.

 

 

Бележки:

1. Lunde, Henrik O., Hitler’s Pre-Emptive War: The Battle for Norway, 1940, Philadelphia and Newbury: Casemate, 2010, p. 44.

2. Ibid., pp. 50, 57.

3. Ibid., pp. 55, 63.

4. Ibid., p. 80.

5. Ibid., pp. 34, 85-86, 95-96.

6. Hoidal, Oddvar K., Quisling: A Study in Treason, Oslo: Norwegian University Press, 1989, p. 369.

7. Keegan, John, The Second World War, New York: Viking Penguin, 1990, p. 50.

8. Lunde, Henrik O., Hitler’s Pre-Emptive War: The Battle for Norway, 1940, Philadelphia and Newbury: Casemate, 2010, pp. 542-543, 545.

9.  Ibid., p. 544.

10. Ibid., pp. 545, 551.

11. Bird, Kai and Sherwin, Martin J., American Prometheus: The Triumph and Tragedy of J. Robert Oppenheimer, New York: Vintage Books, p. 2006, p. 149.

12. Ziemke, Earl F., The German Decision to Invade Norway and Denmark, CMH Pub. 70-7-02, p. 71.

13. Guttenplan, D. D., The Holocaust on Trial, New York: W. W. Norton & Company, 2001, p. 298.

14. Cesarani, David, Final Solution: The Fate of the Jews 1933-1949, New York: St. Martin’s Press, 2016, p. 294.

15. Davies, Norman, No Simple Victory: World War II in Europe, 1939-1945, New York: Viking Penguin, 2007, p. 487.

16. Churchill, Winston S., The Second World War: The Gathering Storm, Boston: Houghton Mifflin Company, 1948, p. 579.

17. Ibid., p. 589.

 

Източници:

https://wearswar.wordpress.com/2017/10/11/how-britain-forced-the-invasion-of-norway-denmark-by-germany-then-blamed-hitler-again/

https://inconvenienthistory.com/11/3/6845

[deaf]

Преди 10 часа, Zara Thustra said:

защо тогава той решава да превземе толкова много държави? Държави като Австрия,

Австрия не е превзета,а доброволно самата тя се присъединява към Германския райх.