Ген. Джордж Патън в центъра на съюзническото териториално съзаклятие и последвалата му мистериозна смърт

[Zara Thustra]

Ген. Джордж Патън в центъра на съюзническото териториално съзаклятие и последвалата му мистериозна смърт

Автор: Джон Уеър

Година: 2017

 

 

„Западните Съюзници все още са могли лесно да превземат Берлин. Въпреки това обаче, Айзенхауер нарежда американските войски да спрат при р. Елба, по този начин практически подарявайки Централна Германия и голяма част от Европа на Съветския съюз. Един американски щабен офицер описва случая огорчен: ‘Никаква германска войска не можеше да ни спре. Единственото нещо, което стоеше между 9-та [американска] армия и Берлин беше Айзенхауер.’“

 

Съюзническият заговор за съветски контрол над Източна Европа

Освен отказа им да водят преговори за мир с Германия и практикуването им на нехуманни военни действия, съюзническите лидери нарочно позволяват на Съветския съюз да превземе Берлин и Източна Европа. Върховният съюзнически главнокомандващ на Западния фронт, ген. Дуайт Д. Айзенхауер, не е имал никакво намерение да окупира Берлин. Според мемоарите на Никита Хрушчов:

„Сталин ми каза, че ако не беше Айзенхауер, ние нямаше да успеем да превземем Берлин.“^[1]

 

Сталин е искал войските му да нахлуят в Европа колкото се може по-навътре, за да може по този начин Съветският съюз да има способността да владее повече европейски територии след края на войната. Сталин е знаел, че веднъж щом съветските войски се установят в Източна Европа, тяхното дислоциране след това би било почти невъзможно. Съветската хегемония е нямало как да бъде изместена, освен ако Рузвелт не е искал да започне война със Съветския съюз веднага след края на тази с Германия. В един разговор насаме Сталин казва:

„Всеки, който успее да окупира дадена територия, налага собствената си социална система върху нея. Окупаторът винаги налага собствената си система, докъдето може да стигне армията му.“^[2]

 

Съединените щати са могли лесно да предотвратят нахлуването на Съветският съюз толкова навътре в Европа. След победата им над Германия в Северна Африка, американците и британците се отправят към Сицилия и по-късно към останалата част от Италия. Чърчил е предпочитал настъпление през Апенинския или Балканския полуострови към Централна Европа. Подобно настъпление в посока Берлин е щяло да се окаже по-бързо, но Рузвелт и Сталин се обявяват против тази стратегия на Техеранската конференция от ноември 1943 г. По време на генералните заседания в Техеран, на които присъства и Чърчил, Рузвелт застава против подсилването на Италианската кампания. Вместо това Рузвелт желае войските в Италия да се насочат към Франция за по-мащабното нападение през Ла Манша, планирано да се осъществи през 1944 г.^[3]

По-късно ген. Марк Кларк, американският командир в Италия, изказва мнението си относно решението на Рузвелт:

„Отслабването на кампанията в Италия, за да може Южна Франция да бъде превзета, и вместо да настъпим към Балканите, бе една от най-фрапантните грешки на войната… Сталин перфектно знаеше какво иска… а това, което той най-много искаше, бе да ни държи настрана от Балканите.“^[4]

 

От ляво надясно: Йосиф Сталин, Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил на Техеранската конференция, ноември 1943 г.

 

В допълнение на това съюзническите военни лидери умишлено попречват на ген. Джордж Патън да постигне бърза победа над Германия в Западна Европа. През август 1944 г. пред 3-ата армия на Патън се отваря възможността да обкръжи германците при Фалез, Франция. Въпреки това обаче, ген. Омар Брадли и ген. Дуайт Айзенхауер нареждат на Патън да спре при Аржентан и да прекрати обкръжението на немците, като повечето историци са на единодушното мнение, че то е щяло да бъде успешно. В резултат на това може би около 100,000 или повече германски войници успяват да избягат, само и само по-късно да се изправят срещу американски войски през декември 1944 г. в последното контранападение, станало известно като Битката при издатината.^[5]

В дневника си Патън пише следното по отношение на заповедта за прекратяване на обкръжението при Фалез:

„Това прекратяване [беше] огромна грешка. Мотото [на Брадли] изглежда е следното: ‘Ако се съмняваш, просто прекрати’. Ще ми се да бях върховен главнокомандващ.“^[6]

 

Генерал-майор Ричард Ромер, който по това време служи като канадски пилот на изтребител, пише, че ако пространството се беше затворило, „това можеше да доведе до капитулацията на Третия райх, чиито старши генерали пък по това време бяха отчаяно загрижени за злокобната сянка на голямата Руска мечка, изподаваща се зад източния хоризонт на Родината“. Дори полк. Ралф Ингерсол, личният историк на ген. Брадли, пише: „Провалът да се затвори пролуката между Аржентан и Фалез бе пропиляването на най-голямата възможност на войната“.^[7]

Към 31 август 1944 г. Фалез е вече зад Патън, чиито бързонастъпващи танкове вече са достигнали р. Мьоз, само 63 мили от немската граница и 140 мили от р. Рейн. Германската армия, която Патън преследва, е неорганизирана и в безпорядък; нямало е нищо, което да спре Патън директно да навлезе в Германия. Въпреки това обаче, на 31 август полагащото се на американската Трета армия количество гориво изведнъж е намалено на 140,000 галона на ден. Това е било огромно орязване от общо 350-те до 400-те хиляди галона на ден, които Третата армия е изразходвала. Настъплението на Патън е спряно, въпреки че пътят пред него е бил отворен и като цяло незащитен от отстъпващата Германска армия.

По-късно Зигфрид Вестфал, началник на Щаба на ген. фон Рундщет, описва състоянието на Германската армия в деня, в който Патън е спрян: „Като цяло [за германците] обстановката на запад беше напълно сериозна. Съюзниците можеха с лекота да си пробият път навсякъде“. Спирането на блицкрига на Третата армия позволява на германците да се препозиционират и да възобновят сили. С нагласата, че бранят родната си земя, германците намират нова цел, за която да се борят. Те не само водят война, но също така и защитават семействата си от това, което те възприемат като прииждащи, жадни за мъст, орди.^[8]

Германия се възползва от съюзническото забавяне и реорганизира войските си в голяма боеспособна сила. Контранападението на Германия в Битката при издатината напълно изненадва Съюзническите сили. Германците успяват да създадат „издатина“ от отслабената американска линия, което изправя Съюзниците пред риска да бъдат откъснати и може би унищожени или изтласкани обратно към морето. Налага се Патън да изтегли Третата си армия на изток и да започне нова пълномащабна офанзива срещу южния фланг на германските сили. Войските на Патън пристигат в рамките на дни и се оказват жизненоважен фактор в прибирането на германската издатина обратно в Германия.^[9]

Патън е бил ентусиазиран след Битката при издатината и е искал веднага да отведе Третата си армия в сърцето на Германия. По това време Германската армия вече не е разполагала с резервни войски и определено е била на предсмъртно легло. Въпреки това обаче, за пореден път ген. Айзенхауер и останалите началници на Щаба, водени от ген. Маршал, възпират Патън. Патън остава сащисан. Той пише:

„Проклет да бъда, ако ми кажат защо като имаме дивизии, не ги използваме. Логично е човек да заключи, че хората обичат да печелят войните… ще бъдем критикувани от историята, и то с право, задето стояхме с кръстени ръце толкова дълго време.“^[10]

 

Ген. Дордж С. Патън (11 ноември 1885 г. - 21 декември 1945 г.)

 

Западните Съюзници все още са могли лесно да превземат Берлин. Въпреки това обаче, Айзенхауер нарежда американските войски да спрат при р. Елба, по този начин практически подарявайки Централна Германия и голяма част от Европа на Съветския съюз. Един американски щабен офицер описва случая огорчен: „Никаква германска войска не можеше да ни спре. Единственото нещо, което стоеше между 9-та [американска] армия и Берлин беше Айзенхауер.“^[11]

На 8 май 1945 г., денят, в който войната в Европа окончателно приключва, Патън разкрива чувствата си по време на една „извънпротоколна“ пресконференция. Със сълзи в очите, Патън отдава почит на онези, „които си дадоха живота в това, което те смятаха за последната битка за каузата за свободата“. Патън продължава:

„Чудя се как ли ще говорят днес за нас, когато знаят, че за първи път от векове ние проправихме пътя към Централна и Западна Европа за силите на Чингис Хан. Чудя се как ли ще се чувстват сега, когато знаят, че в днешно време няма да има мир и че американците, някои от тях все още неродени, ще се наложи утре—или след десет, петнайсет или двайсет години—да се бият срещу руснаците. Последните няколко месеца след Битката при издатината и прекосяването на р. Рейн бяха прекарани от нас в забавяне; чакахме Монтгомъри да се приготви да атакува на север; окупирахме безполезно недвижимо имущество и убивахме по неколцина мижави хуни, когато трябваше да бъдем в Берлин и Прага. Именно тази Трета армия можеше да бъде там. Днес ние трябва да казваме на руснаците да вървят по дяволите вместо да им слушаме указанията да се изтегляме. Трябва да им казваме, че ако това не им се нрави, да вървят по дяволите и след това да ги поканим на битка. Победихме един агресор срещу човечеството и установихме втори, този път много по-лош, по-зъл и по-отдаден от първия.“^[12]

 

Няколко дни по-късно Патън изумява всички на една сбирка в хотел в Париж, след като изговаря същите думи. По-късно пък, на една сбирка в Берлин, когато той е помолен да вдигне тост заедно с един съветски генерал, Патън казва на преводача си следното:

„Кажи на този кучи син, че заради тяхното поведение тук аз ги смятам за врагове и по-скоро бих си прерязал гърлото, отколкото да седна на по чашка с един от враговете ми!“^[13]

 

Двама червеноармейци тормозят девойка в Лайпциг, 1945 г.

 

В очите на американските и съветските лидери Патън се превръща в неподправена напаст и заплаха за световния мир. В допълнение на това Патън е бил смятан за непокорен и неконтролируем, а за някои дори и за изменник. Дъглас Базата твърди, че заповедта да убие Патън му е дадена от Управлението по стратегическите служби (OSS), американска шпионска мрежа. Базата казва, че застрелва Патън по време на планирана автомобилна катастрофа с превозното средство на Патън на 9 декември 1945 г. По-късно Патън издъхва в болница на 21 декември 1945 г. под доста съмнителни обстоятелства.^[14]

 

 

Бележки:

1. Nadaeu, Remi, Stalin, Churchill, and Roosevelt Divide Europe, New York: Praeger, 1990, p. 163.

2. Fleming, Thomas, The New Dealers’ War: FDR and the War within World War II, New York: Basic Books, 2001, p. 318.

3. Folsom, Burton W. Jr. and Anita, FDR Goes to War, New York: Threshold Editions, 2011, pp. 237-238.

4. Ibid., pp. 238-239.

5. Wilcox, Robert K., Target: Patton, Washington, D.C.: Regnery Publishing, Inc., 2008, pp. 284-288.

6. Blumenson, Martin, ed., The Patton Papers, 1940-1945, Boston: Houghton Mifflin, 1974, pp. 508, 511.

7. Wilcox, Robert K., Target: Patton, Washington, D.C.: Regnery Publishing, Inc., 2008, p. 288.

8. Ibid., pp. 290-298.

9. Ibid., pp. 300-301.

10. Ibid., p. 313.

11. Lucas, James, Last Days of the Reich—The Collapse of Nazi Germany, May 1945, London: Arms and Armour Press, 1986, p. 196.

12. Wilcox, Robert K., Target: Patton, Washington, D.C.: Regnery Publishing, Inc., 2008, pp. 331-332.

13. Ibid., p. 333.

14. Ibid., pp. 342, 391.

 

Източник:

https://www.unz.com/book/john_wear__germanys-war/

Редактирано 4, 2023 от Zara Thustra

[Skubi]

Което не напарвиха тогава американосите, сега трябва да го довършат Украинците.

 

 

[Skubi]

• …Трудността в разбирателството с руснаците се състои в това, че ние не осъзнаваме факта за тяхната принадлежност не към Европа, а към Азия и за това, че те мислят по друг начин. Ние не сме способни да разберем руснаците, както не можем да разберем китайците или японците, и имайки богат опит от общуването с тях, съм длъжен да кажа, че нямам особено желание да ги разбирам, освен ако не приемете за разбиране това, колко олово и желязо са необходими за тяхното изтребване. В допълнение към другите азиатски качества на характера, руснаците не уважават човешкият живот, всички са кучи синове, варвари и хронични алкохолици…

  The difficulty in understanding the Russian is that we do not take cognizance of the fact that he is not a European, but an Asiatic, and therefore thinks deviously. We can no more understand a Russian than a Chinese or a Japanese, and from what I have seen of them, I have no particular desire to understand them except to ascertain how much lead or iron it takes to kill them. In addition to his other amiable characteristics, the Russian has no regard for human life and they are all out sons-of-bitches, barbarians, and chronic drunks.

 

• …Само ми наредете, и аз ще изхвърля руснаците зад Висла…

Редактирано Ноември 18, 2023 от Skubi

[deaf]

Преди 29 минути, Skubi said:

Само ми наредете, и аз ще изхвърля руснаците зад Висла…

Към онзи момент това е било невъзможно,защото Патън няма как да убеди и обясни на американските войници,че трябва да воюват и мрат срещу руските войници,които буквално до вчера са им били съюзници. Плюс това американските войници като цяло хич не са изгаряли от желание да воюват в тази война,тъй като са я считали за разправии между европейците,които тях не ги бърка.

[Skubi]

Преди 3 минути, deaf said:

Към онзи момент това е било невъзможно,защото Патън няма как да убеди и обясни на американските войници,че трябва да воюват и мрат срещу руските войници,които буквално до вчера са им били съюзници. Плюс това американските войници като цяло хич не са изгаряли от желание да воюват в тази война,тъй като са я считали за разправии между европейците,които тях не ги бърка.

Вермахта имаше намерение да въоражи....Сега това го прави Украйна....

[deaf]

Преди 29 минути, Skubi said:

Вермахта имаше намерение да въоражи....Сега това го прави Украйна....

Ситуацията днес между Украйна и Русия,респективно Запада е коренно различна от тази през 1945г...

[Skubi]

Преди 1 час, deaf said:

Ситуацията днес между Украйна и Русия,респективно Запада е коренно различна от тази през 1945г...

В какво? Аз не виждам голяма разлика. Довършваме това което би трябвало да се направи в 1945 година. След смазването на фашизма, да се освободим завинаги и от комунизма и СССР.

[deaf]

Преди 2 минути, Skubi said:

Аз не виждам голяма разлика.

Още преди да започне войната,САЩ и Англия от една страна,и Русия/СССР от друга,сключват договор с който си поделят териториално Германия на части – американска,английска и руска. Само че англосаксонската желязна традиция повелява никога да не се нарушава сключен писмен договор. Затова американците и англичаните не могат да започнат война с Русия,(дори с ръцете на Вермахта),и да я изгонят от Германия,понеже са сключили договор с нея. Може да нарушат договора само при основателна причина,но такава няма.

[Skubi]

Преди 32 минути, deaf said:

Още преди да започне войната,САЩ и Англия от една страна,и Русия/СССР от друга,сключват договор с който си поделят териториално Германия на части – американска,английска и руска. Само че англосаксонската желязна традиция повелява никога да не се нарушава сключен писмен договор. Затова американците и англичаните не могат да започнат война с Русия,(дори с ръцете на Вермахта),и да я изгонят от Германия,понеже са сключили договор с нея. Може да нарушат договора само при основателна причина,но такава няма.

СМСМ не е така. Кога ги е спирало могъщите сили някакви си споразумения...Те са за нас, малките. Спокойно можеше да обвинят СССР с това, че практически подпомогна за въоражаването на Германия след ПСВ, осигурявайки и жизнено важни суровини, сътрудничи в изграждането и обучаването на Луфтвафе и фактически еднвременно нападение срещу независимата Полша, с цел територалното и разделяне. Геноцид срещу същите, и тнт. Но, на американците им беше по-важен японският фронт и затова не им се воюваше с 2-3 000 000 Червена армия + десетките хиляди танкове....Впрочем четох някъде, че  и Жуков е имал мечта да проведе военен парад в Париж....

[kirasirrav]

Така лесно нито Патън нито друг командващ от Съюзниците, не би успял да превзима в движение Берлин или друг голям и укрепен немски град. А и срещу американците са се намирали значителни като бройка немски сили. Въпреки че повечето от тях са далече като качество, въоръжение и опит в сравнение със дивизиите на Вермахта намиращи се на Източния фронт.

Плюс това щабовете на съюзниците в тактическо отношение са ограничавали такива командващи хвърлящи се импровизирано в атака и действащи самостоятелно и нестандартно. Структурата е била тромава и скована със относително голям дял като % на тилови и всякакви небойни части в състава на съединенията което е ограничавало възможностите им. При немците е имало по-голяма свобода на действие, но доста пъти хора като Ромел, Манщайн и Гудериан, са паникьосвали висшето командване при операциите си.

И ето ви и два цитата ( само приблизително не помня подробностите ) :

От съюзнически командващ - една стандартана немска дивизия е по-силна от коя да е съответстваща съюзническа дивизия.

От руснаците - една немска моторизирана дивизия е по-силна от механизиран корпус.

[kirasirrav]

Да допълня понеже няма други мнения - р. Елба е била демаркационната линия за която са се били разбрали. Вече във последните седмици и дни на Райха, е имало тенденцията немците да предпочитат да не се бият срещу съюзниците или примерно да се предадат на тях отколкото на руснаците. Същото мнение са разделяли и голяма част от офицерите, като дори са издавали съответните заповеди ( случая със фанатичния последовател на Хитлер, фелдмаршал Модел и не само ).

Накрая вече при Берлин свалят 12 А на Венк от западната част като оголват напълно фронта за да я хвърлят за контраудар на Изток. При Прага също е могло това да се случи, като отстъпващите немски войски + ,,власовци" и други формирования, както и цивилни и тиловаци, са се стремяли да бягат на Запад за да бъдат пленени от съюзниците.

В съветската историография е застъпено негодуванието от факта, че немците отстъпват сравнително лесно на Втория фронт, и така съюзниците печелят без големи затруднения, а се бият ожесточено срещу тях, отдавайки го на някакви скрити съглашения зад гърба им.

[deaf]

Преди 1 час, kirasirrav said:

В съветската историография е застъпено негодуванието от факта, че немците отстъпват сравнително лесно на Втория фронт, и така съюзниците печелят без големи затруднения, а се бият ожесточено срещу тях, отдавайки го на някакви скрити съглашения зад гърба им.

Това разбира се не е вярно и съветската пропаганда нагло лъже. Първо,Вторият фронт не е Втори,а Първи фронт,открит още през септември месец на 1939г,когато Англия и Франция обявяват война на Германия,след поделянето на Полша от нея и СССР.

Второ,САЩ и Англия воюват в изумително гигантски мащаби с Германия. Но в океана и във въздуха. Атлантическият океан е врял и кипял от морски битки между германския флот и американски/английски. В които битки участва умопомрачително като количество кораби,подводници (германските подводници са 1100 на брой! Рекорд не ненадминат и до днес),самолети,снаряди,мини и какви ли не материали в невероятно огромни количества. А пък американските и английски ВВС пускат бомби над Германия в еквивалент на петдесет атомни бомби месечно,като разрушителна сила. Без американските бомбардировки и морски битки,Германия щеше да произведе толкова много оръжие,че Вермахтът щеше да прегази Червената армия и обратно завладее Москва и Ленинград. Този път наистина...