Градската култура

[Втори след княза]

Като сравнявам песните от минали времена, забелязвам преобладаване на народно творчество и на изображения на селския бит. В градските песни, повечето от Македония, е изразен бита на занаятчиите, еснафите. В песните след Освобождението, се набляга на онзи живот, който селяните смятат за порочен- механи, жени. Дали само това е градската култура?

Основа на градската култура е предприемчивостта, капиталът, средната класа. Моите познания за високата класа обаче са бедни. В литературата са представени едни бандити, които са незаконно забогатели, подмолно, тайно и не за показ. За показ са техните прояви по заведения, круизи и с жени, т.е. това, което се смята за порок. 

Градската култура не блести с дарения за обща полза, със съперничество с чужди образци, с нови не- селски достойнства. Изобщо културата на града не се различава от селските ценности- да се пести, да е чисто наоколо, да няма престъпност и да има добри отношения с роднини и съседи.

Градът всъщност е да се правят пари не от земята и животните, от природата, а от самите пари. Зная, че има капиталова борса, виждал съм, че има зеленчукова или цветна борса, но те не се различават от обикновен пазар. Няма го мащаба. Големият мащаб. На зеленчуковата борса не можеш да напълниш композиция от вагони с ябълки и да ги изнесеш. Е, да, нямаме пазар, защото не можем да изнасяме където искаме, заради политически ограничения.

Представата ми за градската култура е от живота на коконите- набелени, червосани, те се срещат и клюкарстват, докато мъжете им търгуват или са фабриканти. Пред магазинчета безделничат дребни продавачи, на пиене се събират безделници, чакащи големия удар, лъжещи се помежду си и играещи на дребно. Успелите поддържат по селски предимно роднини и нямат доверие, съвсем основателно, на наемни служители. Същите икономия, блъскане и неефективност. Понякога непосилни за поддържане домове, направени с нетрайни материали и фалшиво строителство.

Като написах фалшиво строителство и ми дойде дума за цялата градска култура в момента- фалш.

[Втори след княза]

Градската култура може да се открие в мемоаристиката у всекиго. А също и в разказите за съвременниците.

Примерно в спомен за Пенчо Славейков същия се описва като седнал по турски да обсъжда европейската култура. 

В спомените на Буров също. Там има много клюки за бита. Примерно жената на едикой си богаташ, за да не я закача, му наела жена за интимните желания, на която плащали и живеела в двора.

Ами , обичаи.

[Втори след княза]

Един цитат от Буров за градския живот

Цитирай

Истинският, умният мъж си хойка, ходи си по чужди жени и девойки, плаща си честно, обилно и ги има. Жена му също има право на тези малки, невинни удоволствия. Но умната жена не го демонстрира, както Лора Каравелова например, както Евгения Марс. Тя го крие. Защото е умна жена. Лора имаше най-хубавия и в същото време най-глупавия мъж — (Иван Дренков б.м.) от село Боженци. Красив, но празен като балон. Лек човек. Засмян човек. Празен човек. Наивен човек. Идеален обект за съпруг. Не четеше стихове. Не четеше романи. Четеше само банковия бюлетин, който издаваше професор Цанков за Съюза на банкерите в България.

 

[Втори след княза]

Буров дава израз и на отношението си към църквата

Цитирай

Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин… Тя му еба майката. Тя го накара да празнува мишин ден, бабин ден, Зарезан, Свети Силвестър — и все не се работи. Все се пие и се почива. Тя впиянчи тоз хубав наш народ, тя го направи дембелин, хайлазин.

Изглежда смята регламентът на църквата за остарял, неадекватен на новата градска култура, в която всеки ден е работен, във всеки момент се прави бизнес. Не го казва пряко, но явно християнстото е религия на селските стопани. Гражданите имат нужда от друго божество, друга църква.

[Втори след княза]

Някои бележки от https://liternet.bg/publish26/gatia-simeonova/gradska-kultura.htm

Градът е място на по- издигнатите, на елита. Заради това става и мишена на враговете.

Селата и малките градове са консервативен пазител на корените. Големият град поражда нови влияния, но е и развъдник на злотворство.

Съвременните големи градове са с преобладаващо население от мигранти от селата, т.е нямат специфична култура.

В съвременното разбиране на Градска култура в значителна степен присъства идеята за специфична визуална среда- архитектура, графити, облекло, домашен бит, много рядко поведение или култура на производителните класи- бизнес, елит, работници, държавни служители.

Под градска култура се разбира предимно с какво се живее, вещите на градския бит, но също и  как се живее. Какво са и какво имат.

"В една слабо или почти непроучена научна област, каквато е градската култура, тематиката на поредицата постепенно се утвърди ... при което научните дирения възпроизведоха традиционните за етнографията направления - материална, духовна и социално-нормативна култура. "

Градът кумулира множество субкултури. За това служат организации като клубове по интереси, землячески сдружения, дружества, политически и читалищни клубове.

Различия между града и селото при празнуванията. Това е ясно забележимо, но едва ли най- същественото.

 

 

 

 

 

Редактирано 18, 2023 от Втори след княза

[Втори след княза]

Градският живот се различава основно с други начини за печелене, на производство, а не земята и скота. "Стока" вече означава друго. Жилища без двор стават достатъчни, дори апартаменти без балкон. Обичащите животните вече не гледат овчици, а котета и рибки. 

Така че градската култура е основана на индустрия, услуги, банкови операции. Това го няма на село, а графити и украсяване на околната жизнена среда може да има и на село. Графити на дувар не е символ на градска култура.

[Втори след княза]

Смята се, че сдруженията са една особеност, характерна за градската култура. Смятам, че сдружаване и различия на групите има и в селската култура и само мащабът е по- различен. Сдруженията в града са по- многолюдни и съответно имат необходимата организация. В града има и етнически сдружения- арменски, еврейски, но стига да има на село малцинствени групи, те също ще се сдружават, само че в по- малък мащаб. Производителните сдружения също не са нещо ново. На село има пазар и "борса" за предлагане производството, а също и "трудова борса", където в кампаниите се събират желаещи да бъдат наети. Искам да кажа, че качествена разлика няма, тя е основно количествена.

[Втори след княза]

Характерните за градската култура "стари градски песни" са предимно баладични, с танцов ритъм и "за маса", т.е. кръчмарски. Рядко се изпълняват на големи събирания, може би поради своята интимност и носталгичност. Става дума за несподелена и отиваща си любов, основно свободна, не съм срещал песни за семейна любов. Не съм срещал и "трудови песни", т.е. изпълнявани по време на труда. Може би това е по- характерно за градската култура, това ,че песента става присъща на свободното време. В работно време е достъпна професионалната песен, масово или индивидуално, но не и самият работещ да запее, което намирам за съществена разлика. Просто градската култура не го позволява. Градският начин на живот изисква разделение на труда и професионализъм във всяка услуга, вкл. и в песента.

[Втори след княза]

Всеобщото образование е основният разсадник на културата. Промените в насоките му показват утрешната култура. Не съм запознат с новаторството в образованието, но ми прави впечатление, че има отказ от възпитаване на дисциплинирани и изпълнителни граждани, а в по- голяма степен на инициативни и разкрепостени. Вероятно това е подходящо за новата градска култура, в която у дома си можеш да си всякакъв, а бизнесът иска да си инициативен. Дисциплината, постигана с пръчка е за една масова работническа класа, каквато почти не остана. Интелигентните технологии искат друго, но не зная още какво. Може би частните училища го дават на единици.

[Втори след княза]

Интересно събитие е, че младите търсят реализация в големия град, а реализираните възрастни бягат от градската суета и напрегнатост на село.

Най- възрастните отново се насочват към града поради по- достъпните здравни и други услуги. Дълголетниците не са вече при добрия въздух, а при добрите доктори.

Това са две от привлекателните възможности на града- добри доходи и добро медицинско обслужване.

[Втори след княза]

On 19.02.2023 г. at 11:31, Втори след княза said:

 Не съм запознат с новаторството в образованието, но ми прави впечатление, че има отказ от възпитаване на дисциплинирани и изпълнителни граждани, а в по- голяма степен на инициативни и разкрепостени. 

При дистанционното обучение, училището изцяло се отказва от възпитание.

[Втори след княза]

Градската хигиена е също плод на развитие и специализация. Естествено, никой не почиства калните селски улици, по които говедата се прибират и минират наред. Обаче и първите градски поселища не са били като Рим с подземен канал. Обикновено нечистотиите са хвърляни на сипея покрай реката, разчитайки че дъждът ще ги отнесе. Ежедневните нужди са удовлетворявани в дворчето,а нощните в цукало, изхвърляно в същото дворче. Напредък е било да има вътрешен нужник, оттичащ се в споменатото дворче. Никой не е можел да си позволи да хвърли амбалаж по улиците, скъп колкото стоката. Конската тяга е замърсявала безпрепятствено, но смрадта от това не се е възприемала с погнуса. С поставянето на настилка на улиците са се появили и професионалните чистачи, с разпространението на тютюнопушенето- плювалници.Обществени тоалетни, обществени и домашни бани, кошчетата за боклук ...

Днес, освен професията на чистача се възпитават и навици за опазване на градската хигиена. Разделно събиране на отпадъци, въздържане за хвърляне на отпадъци, храчене и изобщо замърсяване в обществени пространства. Основният замърсител- амбалажът никога няма да стане скъп като преди, така че фиктивното му поскъпване бе предназначено за печалба, но не и за подобряване на хигиената. Развиването на естетическото чувство допринася до това, да има по- чиста градска среда- искаме да ни е красиво навсякъде. Епидемията наскоро не предизвика желание за повече хигиена. Напротив, към градските игри на вятъра се прибавиха и захвърлени медицински маски. Е, някои хора се пристрастиха към хигиенни гелове за ръце. 

Градът не може без хигиена. Не супер- хигиена, но необходимата за здраве и естетика.

Редактирано 23, 2023 от Втори след княза