Защо Хитлер обявява война на Съединените щати

[Zara Thustra]

Защо Хитлер обявява война на Съединените щати

Автор: Джон Уеър

Година: 2017

 

Според естаблишмънт историците Адолф Хитлер прави грешка, когато решава да обяви война на Съединените щати. Британският историк Андрю Робъртс например пише следното:^[1]

„Погледнато назад, това е една невъобразимо глупава и самоубийствено самонадеяна постъпка, само по-малко от шест месеца след като напада Съветския съюз. Америка тогава е една непревземаема земна маса, разполагаща с гигантски производствен капацитет, чиято намеса през 1917-1918 г. окончателно определя съдбата на Германия в Голямата война.“

 

По отношение на германското обявяване на война на Съединените щати историкът Мартин Гилбърт пише:^[2]

„Това е може би най-голямата грешка и със сигурност най-определящото събитие на Втората световна война.“

 

В тази статия ще обясня защо Хитлер е бил принуден да обяви война на Съединените щати.

 

Първи американски стъпки към войната

В речта си за Състоянието на Съюза към Конгреса от 6 януари 1941 г., Рузвелт излага плана си за предоставяне на ленд-лийз помощ на Антихитлеристката коалиция. Според международното право снабдяването на воюваща страна с оръжия, муниции и други военни средства от страна на неутрална държава отдавна се е считало за военно действие. Рузвелт обаче игнорира възраженията по ленд-лийза, базирани на международното право. Рузвелт заявява:

„Подобна помощ не е военно действие, дори и един диктатор еднозначно да я обяви за такава.“

 

В същата си реч Рузвелт окончателно затваря вратата към всякакви предложения за воденето на преговори за мир:^[3]

„Ние ще продължим да сме верни на твърдението, че моралните принципи и загрижеността за собствената ни сигурност няма да позволят да се съгласим на мир, дирижиран от агресори и спонсориран от умиротворители.“

 

На 11 март 1941 г. президентът Рузвелт подписва приемането на Закона за ленд-лийз. Този закон бележи края на всякакви преструвки на неутралност от страна на Съединените щати. Въпреки утешителните уверения на Рузвелт, че Съединените щати няма да бъдат въвлечени във войната, приемането на Закона за ленд-лийз е решаваща стъпка, която все пак вкарва Америка в необявена война в Атлантическия океан.

Същият закон води до незабавна молба за предприемането на военноморски действия, които да гарантират, че мунициите и останалите материали по Закона за ленд-лийз ще достигнат Великобритания.^[4]

На 9 април 1941 г. Съединените щати сключват споразумение с едно датско длъжностно лице за предоставяне на защита на Гренландия. Едновременно с това Рузвелт незаконно изпраща и американски морски пехотинци, които да окупират Гренландия.^[5]

През юни 1941 г. пък Рузвелт се споразумява с Чърчил да подпомогне британските войски в Исландия, като изпрати американски морски пехотинци там, което и става на 7 юли 1941 г.^[6] Пак през юни 1941 г. Рузвелт нарежда всички германски и италиански консулства в Съединените щати да бъдат закрити.^[7]

Още една стъпка, която Съединените щати прави към войната, е изграждането на военноморска патрулираща система в Атлантическия океан на 24 април 1941 г., която да осигури доставките на муниции и други материали до Великобритания. В тази схема Американският флот има отговорността да патрулира Атлантическия океан западно от междинна точка на 25 градуса г.д. В рамките на тази зона американски линейни кораби и самолети е следвало да дебнат за германски плавателни съдове и подводници и да излъчват местоположението им на Британския флот. Рузвелт се опитва да представи военноморския патрул като чисто отбранителен ход, който обаче очевидно е представлявал враждебен акт спрямо Германия, чиято цел е подпомагането на британските военни усилия.^[8]

Първата военновременна среща между Рузвелт и Чърчил се състои на 9 август 1941 г., на една конференция на пристанище в Нюфаундленд. Главният резултат от тази конференция е подписването на Атлантическата харта на 14 август 1941 г. По време на тази конференция Рузвелт многократно акцентира върху собственото си предпочитание за необявена война, казвайки:

„Може никога да не обявя война; но може да създам война. Ако попитам Конгреса дали мога да обявя война, те ще спорят за това в продължение на три месеца.“

 

Атлантическата харта практически е била съвместно обявяване на военни цели, въпреки че Конгресът не гласува американско участие във войната. Атлантическата харта, която служи за основа на англо-американското сътрудничество за полицейски контрол над света след Втората световна война е индиректен, но инак неизбежен намек за предстоящото включване на Съединените щати във войната. Това загатване е допълнително потвърдено от огромния брой високопоставени военни и военноморски служители, присъстващи на конференцията.^[9]

 

Заповедта на Рузвелт за моментално откриване на огън срещу германски кораби и подводници

Следващата стъпка на Рузвелт към войната е издаването на тайни заповеди на 25 август 1941 г. до Атлантическия флот да атакува и унищожава всякакви германски и италиански „вражески сили“. На 4 септември 1941 г. тези секретни заповеди водят до злополука между американския унищожител „Greer“ и германска подводница.^[10] На 11 септември 1941 г. Рузвелт погрешно твърди в приятелски разговор с американската общност, че германската подводница първа е открила огън.

Истината е, че „Greer“ е следял германската подводница в продължение на три часа и е предавал местоположението й на всички британски самолети и унищожители, които са били в близост. Германската подводница открива огън върху „Greer“ единствено след като един британски самолет пуска четири дълбочинни бомби, които пропускат целта си. По време на приятелския разговор Рузвелт най-накрая признава, че е наредил започването на кампания на моментален обстрел срещу всички подводници на Оста, без предварителното дискутиране с Конгреса или неговото одобрение.^[11]

На 13 септември 1941 г. Рузвелт нарежда Атлантическия флот да ескортира конвои, несъдържащи никакви американски плавателни съдове.^[12] Тази политика увеличава шанса от предизвикването на бъдещи инциденти между американски и германски военноморски съдове. Около същото време Рузвелт се съгласява да снабди Великобритания с „най-добрите ни транспортни кораби“. Тези кораби включват 12 лайнера и 20 товарни кораба, управлявани от американски екипажи, които е следвало да транспортират две британски дивизии до Близкия изток.^[13]

Последват още сериозни инциденти в Атлантическия океан. На 17 октомври 1941 г. американският унищожител „Kearny“ пуска дълбочинни бомби над германска подводница. Германската подводница отвръща на удара и уцелва „Kearny“ с торпедо, което взима 11 жертви. Един по-стар унищожител пък на име „Reuben James“ е потопен, като този път жертвите са 115 души от екипажа му.^[14] Някои от моряците му са били убедени, че „Reuben James“ успява да потопи поне една немска подводница, преди да бъде уцелен от торпедото.^[15]

На 27 октомври 1941 г. Рузвелт прави радиообръщение до цялата страна, станало известно като Денят на Военноморското обръщение. Рузвелт започва обръщението си, като посочва, че германски подводници са поразили с торпедо американските унищожители „Greer“ и „Kearny“. Рузвелт определя тези злощастия като непредизвикани действия на агресия срещу всички американци, както и че „историята ще покаже кой е извършил първия удар“.

Това, което Рузвелт обаче не споменава в излъчването си, е, че и при двата случая американските унищожители вече са били замесени в офанзивни операции срещу германските подводници, които от своя страна пък са били принудени да отрият огън като самоотбранителна мярка. Хитлер е искал да избегне война със Съединените щати на всяка цена, изрично нареждайки на германските подводници да избягват всякакви конфликти с американските линейни кораби, освен в случаите на неминуема заплаха от унищожение. Именно нарежданията на Рузвелт до Американските военноморски сили за моментално откриване на огън са тези, чиято цел е да направят неизбежни същите тези злополуки, които Рузвелт осъжда.^[16]

Въпреки провокациите на Рузвелт, американското общество все още е било против навлизането във войната. Към края на октомври 1941 г. Рузвелт вече е изчерпан откъм идеи как да навлезе във формална и обявена война:^[17]

„…Той вече бе изрекъл всичко, което можеше да се изрече, без конкретно да използва думичката ‚война‘. Вече не му бяха останали никакви трикове. Шапката, от която изваждаше толкова много зайци, вече беше празна.“

 

Дори и гръмките заглавия на пълна страница от типа „Да спрем Хитлер сега!“, поставяни в големите американски вестници от поддръжниците на Рузвелт, не успяват да променят американското обществено мнение. Тези призиви предупреждават американския народ, че една Европа, доминирана от Хитлер, е представлявала заплаха за американската демокрация и Западното полукълбо. Те питат следното: „Ще изчакат ли нацистите удобния момент, когато ще сме готови да се бием с тях? Всеки, който си мисли, че ще ни изчакат, е или малоумник, или предател“. Рузвелт подкрепя призивите, определяйки ги като „страхотно постижение“.^[18]

И все пак американският народ все още е бил твърдо против войната.

 

Рузвелт предизвиква Нападението над Пърл Харбър

Провокирането на Япония в открити военни действия е основната движеща политика на Рузвелт спрямо Япония през 1941 г. Лейтенант командир Артър Х. Макколъм, ръководител на бюрото за Далечния Изток към Службата по военноморско разузнаване, изготвя меморандум в 8 стъпки с дата 7 октомври 1940 г., в който се излага начинът, по който да се предизвика японска атака над Съединените щати.^[19]

Ходовете на Рузвелт за предизвикването на война в Тихия океан достигат своя връх на 25 юли 1941 г., когато Рузвелт замразява всички японски активи в Съединените щати. Това практически слага край на всякакви търговски взаимоотношения между двете държави, включително и край на износа на нефт за Япония.

Принц Коное, японският премиер, иска среща с Рузвелт, на която двамата да разрешат различията между Съединените щати и Япония. Американският посланик Грю изпраща серии от телеграми до Вашингтон, в които той силно препоръчва такава среща да се състои. Въпреки това обаче Рузвелт остава непреклонен в отказа си да се срещне с японския премиер.^[20]

На 31 юли 1941 г. министърът на външните работи Тойода изпраща телеграма до японския посланик Номура. Тъй като американското разузнаване успява да разбие японския дипломатичен код, Рузвелт и хората около него са могли да разчетат съобщението:^[21]

„Търговските и икономическите отношения между Япония и други държави, водени от Англия и Съединените щати, започват бавно да се изострят до такава степен, че ситуацията вече става нетърпима за нас. Следователно за да може нашата Империя да спаси собствения си живот, тя трябва да предприеме мерки, чрез които да си осигури суровините в Южните води… Знам, че германците са малко или много недоволни от преговорите ни със Съединените щати, но желаем на всяка цена да предотвратим Съединените щати от участие във войната, както и да решим китайския инцидент.“

 

Това очевидно желание на японците за мир със Съединените щати не успява да промени политиката на Рузвелт спрямо Япония. Рузвелт отказва да премахне нефтеното ембарго срещу Япония. Администрацията на Рузвелт е била напълно наясно с факта, че близо 90% от нефтът на Япония е вносен, както и че между 75% и 80% от вносния й нефт идва директно от Съединените щати. Рузвелт също така е бил наясно и с факта, че Нидерландските Източни Индии, които тогава са произвеждали 3% от световния нефтен дял, остават единственият друг удобен производител на нефт, който е можел да задоволи вносните нужди на Япония.^[22]

На 31 октомври 1941 г. изтича нефтеното споразумение между Япония и Нидерландските Източни Индии. Нидерландските Източни Индии обещават да доставят около 11.4 милиона барела нефт на Япония, но в действителност доставят само половината от това количество. До избухването на войната Японският флот вече е изразходил приблизително 22% от нефтените си запаси.^[23]

В последните месеци на 1941 г. Съединените щати вече успяват да прехванат и разбият само в рамките на няколко часа почти всеки един код, излъчван от Япония.^[24] В последната седмица на ноември 1941 г. президентът Рузвелт вече е знаел, че японско нападение в Тихия океан е било неминуемо.

Рузвелт предупреждава Уилям Булит да не предприема пътувания през Тихия океан:^[25]

„Очаквам японците да атакуват всеки един момент, може би в следващите три или четири дни.“

 

Рузвелт и администрацията му са знаели това от прихванатите японски съобщения. Тази информация обаче не е била предоставена на командирите от Пърл Харбър, която е щяла да ги накара да се подготвят за и възпрат японската атака.

Адм. Хъсбанд Кимел, главнокомандващ на Тихоокеанския флот на Съединените щати, казва, че ако е разполагал с всичката важна информация, която тогава е била налична за Военноморския департамент, той вече е щял да отплава с флотата си и да бъде в добра позиция да пресрещне японската атака.^[26] Във връзка с нападенията над Пърл Харбър Кимел прави следното заключение:

„Когато наличната във Вашингтон информация ми бе разкрита, аз останах сащисан. Нищо от близо 42-годишния ми опит във военноморската служба не ме бе подготвило за действията на най-висшите ръководни длъжностни лица на правителството ни, които отказаха тази жизненоважна информация на командирите от Пърл Харбър.

Ако тези на власт са искали да си играят на рисковани политически игри, най-малкото, което поне можеха да направят, бе да уведомят собствените си военноморски и военни командири за намеренията си. Използването на Тихоокеанския флот и Въоръжените сили в Пърл Харбър като примамка за японска атака, без предварителното допитване до главнокомандващия на флота и командира на войската в базата в Хавай, е нещо, което умът ми не го побира.“^[27]

 

Планът „Рейнбоу“ 5

На 8 декември 1941 г. президентът Рузвелт изнася реч пред Конгреса, в която призовава за обявяване на война на Япония. Осъждайки атаката над Пърл Харбър като „денят, който ще живее в позор“, Рузвелт нито един път не споменава Германия.

Политиката на Хитлер за свеждане на инцидентите между Съединените щати и Германия до минимум изглежда, че се е увенчала с успех. До този момент Хитлер е пренебрегвал или омаловажавал многобройните провокации, които Рузвелт предприема срещу Германия. Дори след като Рузвелт издава заповеди за моментално откриване на огън над германски подводници, Хитлер нарежда на военноморските си командири и военновъздушните си сили да избягват инциденти, които Рузвелт би могъл да използва като причина за въвличане на Америка във войната. Освен това, тъй като Тристранният пакт не е задължавал Германия да се включи на страната на Япония във война, започната от Япония, изглеждало е малко вероятно Хитлер да обяви война на Съединените щати.^[28]

Японската атака над Пърл Харбър изненадва Хитлер. Хитлер никога не е искал Япония да напада Съединените щати. Германия многократно е призовавала Япония да атакува Сингапур и останалата част от Далекоизточната империя на Великобритания, но Япония отказва да го направи. След войната ген. Алфред Йодъл казва, че Хитлер е искал Япония да атакува Великобритания и Съветския съюз в Далечния Изток, което е щяло да открие втори фронт във войната. Хитлер е смятал, че Рузвелт най-вероятно е нямало да успее да убеди американското общество да отиде на война, за да защитава азиатските колонии на Великобритания. Йодъл казва, че това, което Хитлер е искал от Япония, е „един нов могъщ съюзник, без нов могъщ враг“.^[29]

Решението на Хитлер да стои колкото се може по-далеч от война със Съединените щати става още по-трудно на 4 декември 1941 г., когато в. „Chicago Tribune“ отпечатва с големи черни букви заглавието „ВОЕННИТЕ ПЛАНОВЕ НА Ф.Д.Р.!“. „The Washington Times Herald“, най-големият столичен вестник, също излага подобно заглавие.

В своя доклад Чезли Манли, коресподентът от Вашингтон за в. „Chicago Tribune“, разкрива това, което Рузвелт многократно е отричал: а именно, че Рузвелт е планирал да въвлече Съединените щати във война с Германия. Източникът на информацията на Манли е точно дословно копие на Планът „Рейнбоу“ 5, строго секретният военен план, изготвен по заръка на Рузвелт от съвместния борд на американските армия и флот. Репортажът на Манли дори съдържа копие на писмото на президента Рузвелт, в което се нарежда започването на приготовления за плана.^[30]

Според „Рейнбоу“ 5 е следвало да бъде създадена 10-милионна армия, включително и 5-милионна експедиционна войска, които през 1943 г. да нахлуят в Европа, за да разгромят Германия. На 5 декември 1941 г. германското посолство във Вашингтон изпраща до Берлин по телеграмен път пълно копие на репортажа във вестника. Репортажът е прегледан и анализиран в Берлин като „военният план на Рузвелт“. На 6 декември 1941 г. адм. Ерих Редер изпраща доклад до Хитлер, подготвен от щаба му, в който подробно се разглежда Планът „Рейнбоу“ 5. Редер заключава, че най-важната част от „Рейнбоу“ 5 е фактът, че Съединените щати е нямало да са готови да започнат военна офанзива срещу Германия до юли 1943 г.^[31]

Когато на 9 декември 1941 г. Хитлер се завръща в Берлин от Руския фронт, той започва двудневна конференция с Редер, фелдмаршал Вилхелм Кайтел и райхсмаршал Херман Гьоринг. По време на обсъжданията тримата съветници наблягат върху факта, че „Рейнбоу“ 5 е показателен за решителността на Съединените щати да победят Германия. Те изтъкват, че според „Рейнбоу“ 5 Съединените щати ще продължат да воюват срещу Германия дори и ако Русия рухне и Великобритания капитулира. Тримата съветници поддържат гледището на адм. Редер, а именно, че воденето на въздушна и подводна офанзиви срещу британските и американските кораби може да се окаже рисковано, но едновременно с това и че Съединените щати са вече безспорно техен враг.^[32]

На 9 декември 1941 г. Рузвелт отправя радиообращение към нацията, което почти не се споменава в учебниците по история. В допълнение на многобройните укорителни забележки спрямо Хитлер и нацизма, Рузвелт обвинява Хитлер, че е подстрекавал Япония да нападне Съединените щати. Рузвелт заявява:^[33]

„Знаем, че Германия и Япония провеждат своите военни и морски операции в съвместен план. Германия и Италия смятат, че те вече са във война със Съединените щати, без дори да са си направили труда да обявят официална декларация… На вашето правителство му е известно, че Германия не е спирала да увещава Япония, че ако Япония нападне Съединените щати, Япония ще сподели плячката с нея, когато настъпи мир. На нея й бе обещано от Германия, че ако се включи, тя ще получи контрол над цялата Тихоокеанска площ, което значи не само Далечния Изток, но и всичките тихоокеански острови, както и пълна власт над западните брегове на Северна, Централна и Южна Америка.“

 

Всички горепосочени твърдения са очевидни лъжи. Германия и Япония не са имали съвместен военноморски план преди Пърл Харбър и никога не изготвят такъв до края на войната. Германия не е разполагала с предварителни знания и със сигурност не е окуражавала Япония да нападне Съединените щати. Япония никога не е имала амбиции да атакува западните брегове на Северна, Централна или Южна Америка. Германия също така никога не е обещавала нищо на Япония, свързано с Далечния Изток. Мощта на Германия в Далечния Изток е била незначителна.^[34]

В речта си от 9 декември 1941 г. Рузвелт заключава:^[35]

„Очакваме да елиминираме заплахата от Япония, но не би било в наша полза, ако успеем да го направим и накрая се окаже, че останалият свят вече е бил доминиран на Хитлер и Мусолини. Затова ще спечелим войната и ще спечелим мира, който ще последва.“

 

На 10 декември 1941 г., когато Хитлер продължава конференцията си с Редер, Кайтел и Гьоринг, Хитлер казва, че речта на Рузвелт потвърждава всичко в репортажа на в. „Chicago Tribune“. За Хитлер речта на Рузвелт де факто е представлявала обявяване на война. Тъй като война със Съединените щати е било нещо неизбежно, Хитлер е смятал, че е нямал друг избор освен да обяви война на Съединените щати. На 11 декември 1941 г. Хитлер обявява война на Съединените щати в речта си в Райхстага, заявявайки в допълнение на други неща:

„От началото на войната американският президент Рузвелт продължава да извършва все по-сериозни престъпления срещу международното право. Освен с незаконните си нападения срещу кораби и други собствености на германските и италианските граждани, наблюдават се също така и заплахи и дори своеволни отнемания на лична свобода чрез лишаване от свобода и други подобни методи. Все по-враждебните действия от страна на американския президент Рузвелт достигнаха такава точка, че той вече е наредил на Американския флот незабавно да атакува, открие огън срещу и потопи всички германски и италиански кораби, в пълно нарушение на международното право. Някои американски длъжностни лица дори се хвалят за това, че са унищожили германски подводници по този престъпен начин. Американски крайцери са нападнали и пленили германски и италиански търговски кораби, а техните мирни екипажи са били лишени от свобода. В допълнение на това, планът на президента Рузвелт да нападне Германия и Италия с военна сила в Европа до най-късно 1943 г. бе направен обществено достояние в Съединените щати, като американското правителство дори не си е направило труда да го отрече.

Въпреки години на нетърпими провокации от страна на президента Рузвелт, Германия и Италия искрено и с голямо търпение се опитваха да предотвратят разрастването на тази война, както и да поддържат добри взаимоотношения със Съединените щати. В резултат на неговата кампания обаче тези усилия се провалиха.“^[36]

 

Хитлер завършва тази реч с обявяване на война на Съединените щати. Рузвелт най-накрая получава свята обявена война с Германия, използвайки Япония като задна вратичка към нея.

 

Заключителни мисли относно обявяването на война на Хитлер срещу Съединените щати

Няма никоя друга нация, която да е била въвлечена във война с толкова много успокояващи обещания за мир, колкото американското общество е било с тези на президента Рузвелт. Голяма част от американското общество е смятало, че навлизането на Съединените щати в Първата световна война е било под фалшив претекст. Анкетите постоянно са показвали, че американското общество не е желало да се замеси във втора война в Европа. Рузвелт смекчава тези опасения с изявления като: „…Прекарах безчет часове и ще продължа да прекарвам безчет часове в обмисляне и планиране как да държа войната настрана от тази нация“.^[37]

Истината е, че Рузвелт прави всичко по силите си да вкара Съединените щати във война срещу Германия. Рузвелт накрая дори прибягва до такива крайни мерки, като например нареждането му американските плавателни съдове да откриват незабавен огън над германски и италиански такива—което само по себе си е потресаващо военно действие. Въпреки това обаче Хитлер е искал на всяка цена да избегне война със Съединените щати. Хитлер изрично нарежда всички германски подводници да избягват конфликти с американски военни кораби, освен при предотвратяване на предстоящо унищожение. Изглежда, че усилията на Хитлер да държи Съединените щати настрана от войната с Германия са щели да бъдат успешни.

Хитлер обявява война на Съединените щати едва след като изтеклият План „Рейнбоу“ 5 го убеждава, че войната със Съединените щати е неизбежна. Забележителната лукавост Планът „Рейнбоу“ 5 да бъде разгласен точно тогава, когато той е знаел за предстоящата японска атака, позволява на Рузвелт да преодолее съпротивата на американското общество да навлезе във войната. Това позволява навлизането на Съединените щати във Втората световна война да изглежда така, сякаш Германия и Япония са били страните-агресори.^[38]

 

 

Бележки:

1. Roberts, Andrew, The Storm of War: A New History of the Second World War, New York: HarperCollins Publishers, 2011, pp. 193f.

2. Gilbert, Martin, The Second World War: A Complete History, New York: Henry Holt and Company, 1989, p. 277.

3. Chamberlain, William Henry, America’s Second Crusade, Chicago: Regnery, 1950, pp. 129f.

4. Ibid., p. 130.

5. Sanborn, Frederic R., Design For War: A Study of Secret Power Politics, 1937-1941, New York: The Devin-Adair Company, 1951, p. 258.

6. Churchill, Winston S., The Grand Alliance, Boston: Houghton Mifflin, 1950, pp. 149f.

7. Sanborn, Frederic R., “Roosevelt is Frustrated in Europe,” in Barnes, Harry Elmer (ed.), Perpetual War for Perpetual Peace, Newport Beach, CA: Institute for Historical Review, 1993, p. 216.

8. Chamberlain, William H., op. cit. (note 4),pp. 136f.

9. Sanborn, Frederic R., “Roosevelt…,” op. cit. (note 7), pp. 217f.

10. Ibid., p. 218.

11. Chamberlain, William H., op. cit. (note 4), pp. 147f.

12. Hearings Before the Joint Committee on the Investigation of the Pearl Harbor Attack, 79 Cong., 2 sess., 39 parts; Washington, D.C.: Government Printing Office, 1946, Part V, p. 2295.

13. Churchill, Winston S., op. cit. (note 6), pp. 492f.

14. Chamberlain, William H., op. cit. (note 4), pp. 148f.

15. Newsweek, November 10, 1941, p. 35.

16. “Roosevelt’s ‘Secret Map’ Speech,” The Journal of Historical Review, Vol. 6, No. 1, Spring 1985, pp. 125f.

17. Sherwood, Robert E., Roosevelt and Hopkins, an Intimate History, New York: Harper & Brothers, 1948, p. 438; see also Churchill, Winston S., op. cit. (note 6), p. 539.

18. Johnson, Walter, The Battle against Isolation, Chicago: University of Chicago Press, 1944, pp. 85-87.

19. Stinnett, Robert B., Day of Deceit: The Truth about FDR and Pearl Harbor, New York: The Free Press, 2000, pp. 6, 8.

20. Morgenstern, George, “The Actual Road to Pearl Harbor,” in Barnes, Harry Elmer (ed.), Perpetual War for Perpetual Peace, Newport Beach, CA: Institute for Historical Review, 1993, pp. 327-331.

21. Hearings Before the Joint Committee on the Investigation of the Pearl Harbor Attack, 79 Cong., 2 sess., 39 parts; Washington, D.C.: Government Printing Office, 1946, Part XII, p. 9.

22. Miller, Edward S., Bankrupting the Enemy: The U.S. Financial Siege of Japan Before Pearl Harbor, Annapolis, MD: Naval Institute Press, 2007, p. 162.

23. Sanborn, Frederic R., Design for War, op. cit. (note 5), p. 424.

24. Stinnett, Robert B., op. cit. (note 19), p. 83.

25. Feb. 12, 1946, conversation between William Bullitt and Henry Wallace, from Henry Wallace Diary, Henry Wallace Papers, Library of Congress Manuscripts, Washington, D.C. Quoted in Tzouliadis, Tim, The Forsaken: An American Tragedy in Stalin’s Russia, New York: The Penguin Press, 2008, p. 240.

26. Kimmel, Husband E., Admiral Kimmel’s Story, Chicago: Henry Regnery Company, 1955, p. 110.

27. Ibid., p. 186.

28. Meskill, Johanna Menzel, Hitler and Japan: The Hollow Alliance, New York: 1955, p. 40.

29. Fleming, Thomas, The New Dealers’ War: FDR and the War within World War II, New York: Basic Books, 2001, pp. 31f.

30. Ibid., p. 1.

31. Ibid., pp. 1f., 33.

32. Ibid., pp. 33f.

33. Ibid., pp. 34f.

34. Meskill, Johana M., op. cit. (note 28), pp. 1-47.

35. http://millercenter.org/president/fdroosevelt/speeches/speech-3325 (https://web.archive.org/web/20161211231516/http://millercenter.org/president/fdroosevelt/speeches/speech-3325)

36. “The Reichstag Speech of 11 December 1941: Hitler’s Declaration of War Against the United States,” The Journal of Historical Review, Vol. 8, No. 4, Winter 1988-1989, p. 412.

37. Chamberlain, William H., op. cit. (note 4), p. 98.

38. http://www.veteranstoday.com/2008/06/16/rainbow-5-roosevelts-secret-pre-pearl-harbor-war-plan-exposed/ (https://web.archive.org/web/20170407022820/http://www.veteranstoday.com/2008/06/16/rainbow-5-roosevelts-secret-pre-pearl-harbor-war-plan-exposed/)

 

Източник:

https://www.inconvenienthistory.com/9/3/4882

[todorg]

Отговорът е прост ,за да задоволи амбициите на далекоизточниците си съюзници ,надявайки се на атака към СССР ,каквато Япония в този период не е имала намерение ,да извърши.Интересите на Япония и Германия са коренно протиоречиви.Докато германците твърдят ,че бялата раса е най висша и точно те са каймака на тази раса и те трябва да преразпределят благата за да може най качествените хора .да имат най голям достъп до тях.Идеята на Япония е противополоожна ,белите гайджинове са колонизирали Източна Азия и за да може ,този регион ,да процъфти трябва ,да се изгонят и неутрализират всички бели.Японците не са се церемонили ,много ,дори и с германски граждани живеещши в Хонконг и са ги пращали в концлагер.При клането в Нанкин точно немският дипломат е приютил хиляди обречени ,докато самият Хитлер не му праща телеграма ,че пречи на дообрите взаимопотношения на Германия и Япония.

 

Редактирано Август 27, 2023 от todorg

[Capitano Puyol]

Все пак САЩ през ПСВ все още не е тази индустриална най-вече сила, каквато е през ВСВ. Дефакто Германия 1 на 1 ако използваме спортни термини би загубила единствено срещу САЩ в онези времена. Наистина голяма грешка на Хитлер, или е разчитал прекалено много на Япония.

Редактирано Август 27, 2023 от Capitano Puyol

[deaf]

Към съфорумците по-горе. Вие прочетохте ли първият пост?

[todorg]

Преди 4 часа, Capitano Puyol said:

Все пак САЩ през ПСВ все още не е тази индустриална най-вече сила, каквато е през ВСВ. Дефакто Германия 1 на 1 ако използваме спортни термини би загубила единствено срещу САЩ в онези времена. Наистина голяма грешка на Хитлер, или е разчитал прекалено много на Япония.

Губят и срещу СССР ,Заради грешка  в мащаба.Дори и западът да не бе помагал на СССР чрез лендлиз .Германия пак ,нямаше да има ресурса ,да окупира целият СССР ,да поддържа мира в окупираните територии ,докато напредва на Изток и същевременно ,да използват икономическият ресурс на завладените територии.Виж ,ако целта е била откъсване на някакви територии от СССР ,те са я изпълнили още октомври 1941.Стоп на инвазията ,отбранителна позиция и започване на дипломатически ходове с всички,Но къде такава мисъл от фанатик като чичо Адолф.

[resavsky]

Защото е луд.Единственият му.печеливш ход би бил да убеди японците да нападнат Владивосток а не Пърл Харбър през декември 1941 година. 

[deaf]

Преди 47 минути, resavsky said:

Защото е луд.Единственият му.печеливш ход би бил да убеди японците да нападнат Владивосток а не Пърл Харбър през декември 1941 година. 

Той може да е уговарял Япония,но те да не са били съгласни... Не се знае,защото все още съюзническата пропаганда властва над този период от историята.

Преди 49 минути, resavsky said:

Единственият му.печеливш ход

Не е единственият... Имал е поне четири-пет печеливши хода. Например,да организира и пусне срещу Червената армия един или два милиона от пленените съветски войници. Самите те са му се предлагали...

[deaf]

Преди 1 час, todorg said:

Губят и срещу СССР ,Заради грешка  в мащаба.Дори и западът да не бе помагал на СССР чрез лендлиз .Германия пак ,нямаше да има ресурса ,да окупира целият СССР ,да поддържа мира в окупираните територии ,докато напредва на Изток и същевременно ,да използват икономическият ресурс на завладените територии.Виж ,ако целта е била откъсване на някакви територии от СССР ,те са я изпълнили още октомври 1941.Стоп на инвазията ,отбранителна позиция и започване на дипломатически ходове с всички,Но къде такава мисъл от фанатик като чичо Адолф.

Че той точно това прави и е планирал (виж плана "Барбароса)... Грешката е че не превзема Москва и Ленинград,заблуждавайки се че и без тях ще мине...

[Capitano Puyol]

Никакъв шанс СССР да победи Германия 1 на 1. Те и в тъждествената реалност без ленд-лийза щяха да глътнат водица много здраво. Но е излишно да се впускаме повече в теории и сценарии.