Отиди на
Форум "Наука"

Дали физиката не е чиста математика и нищо повече


Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Прочетох тази статия https://nauka.offnews.bg/fizika/da-vsichko-vav-fizikata-e-napalno-izmisleno-i-tova-ima-smisal-198869.html И си мисля дали не е правилен съвременият подход, във такава фундаментална наука каквато е физиката.

  • Потребител
Публикува
Преди 2 минути, Джереми said:

Прочетох тази статия https://nauka.offnews.bg/fizika/da-vsichko-vav-fizikata-e-napalno-izmisleno-i-tova-ima-smisal-198869.html И си мисля дали не е правилен съвременият подход, във такава фундаментална наука каквато е физиката.

Какво мисли аудиторията по въпроса.

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, Джереми said:

Какво мисли аудиторията по въпроса.

Щом ябълката пада от дървото на земята,(а не излита в космоса),това е доказателство,че съществува земно притегляне. Това е емпирично доказателство. Иначе математиката може да твърди,че космоса притегля ябълката,но няма да е вярно...

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 4 часа, Джереми said:

Какво мисли аудиторията по въпроса.

Че трябва да си преформулираш въпроса!

Като ще изказваш критична бележка е желателно да опишеш какво точно критикуваш. Първо - "дали НЕ е" е "въздухарско" отричане така, както "ако имаше..."(и в двата случая отричаш това, което е, и въвеждаш друго въображаемо условие). И второ - какъв е съвременния подход и кое според теб не му е "правилното"?!?

Напанагон, както обикновено в научно-популярни статии не се държи на коректността на изказа. Както примерно в цитираната ти статия за черните дупки и тъмната енергия, с която си отворил друга тема, е използвано художественото определение "чудовища" за черни дупки?!?

А пък в цитираната ти статия, която цитира друга научно-популярна статия, теоретична физичка изказва мнението си, че "Задачата на физика е постоянно да създава уравнения, които да са в крак с нашите наблюдения на физическите явления, обяснява д-р Кейти Мак,теоретичен астрофизик от катедрата по космология и комуникация на науката в Института за теоретична физика "Периметър"?!? Ами не е това задачата на физика, а на занимаващият се с теоретична физика. За разлика от ученият, занимаващ се с експериментална физика, на който пък задачата му е да създаде експерименти за доказване или опровергаване на теориите на теоретичните физици.

Общо взето и в статията, която си цитирал, има отговор на неясният ти въпрос - физиката не се основава на окончателна истина, а по-скоро на постоянното създаване и усъвършенстване на математически приближения. Т.е. неясно е упоменато, че във физиката няма "правилно" и "неправилно", а "доказано" и "опровергано". И "доказването/опровергаването" става на език, съдържащ математика.

Редактирано от kipen
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 2 часа, deaf said:

Щом ябълката пада от дървото на земята,(а не излита в космоса),това е доказателство,че съществува земно притегляне. Това е емпирично доказателство. Иначе математиката може да твърди,че космоса притегля ябълката,но няма да е вярно...

Математиката не твърди такива работи. Това са интерпретации на модела, който математиката описва. Тя е просто езикът, на който физиката изразява закономерностите.

Да вметна, "падането" на ябълката не е доказателство за наличие на земно притегляне. Може не нещо да притегля ябълката, а нещо да я бута :) Например както твърди теорията на Лесаж.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 29 минути, kipen said:

Т.е. неясно е упоменато, че във физиката няма "правилно" и "неправилно", а "доказано" и "опровергано". И "доказването/опровергаването" става на език, съдържащ математика.

Даже не е "доказано", а "потвърдено". Потвърждават се модели. Не се доказват, защото в някакъв бъдещ момент могат да бъдат бракувани и сменени с по-добри.

В една друга тема обсъждахме, че науката не се занимава с истини и неистини, няма отношение към тях :) Тя създава модели, които добре да описват реалността. Например за да можем да кажем какво би се случило в някаква ситуация, без да правим скъпоструващ експеримент.

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, deaf said:

Щом ябълката пада от дървото на земята,(а не излита в космоса),това е доказателство,че съществува земно притегляне. Това е емпирично доказателство. Иначе математиката може да твърди,че космоса притегля ябълката,но няма да е вярно...

Спорило се е дали е притегляне или натиск към Земята.😎

Нютон е решил математически да опита едно предположение - Е ли възможно и Луната да пада към Земята, като ябълката... И му се е получило.😉

Но както винаги - какъвто и да е матмодел изисква и тълкуване (причина-следствие), ... той отказал да тълкува: На що, аджеба, се дължи гравитационното привличане - щото се получило , че и ябълката привлича Земята със същата сила, както Земята я привлича (прословутото "Аз хипотези не градя!"). И в края на краищата - решил да употреби "инертната" от F=m.a маса, като "тежка" маса... Тоест - една и съща "маса" .

Сега е прието да се ползва за маса само маса на покой на тялото, че е по-лесно. Но, теоретично, има поне още два вида маса - електромагнитна и тежка... Променящи се при специфични условия - напр. ускоряване на електрон в електрично поле.

...

 

  • Потребител
Публикува

Ако физиката беше чиста математика - нямаше да се налага математическите формули във физиката непрекъснато да се подобряват и коригират с всяко ново значително физическо откритие (минало се е през купища такива значителни и променящи почти всичко физически открития досега). Формулите и съответните физически виждания щяха да са си вечно едни и същи, непроменяеми никога и при никакви обстоятелства, като църковни догми и канони. Чистата математика само следва новите, усъвършенствани физически разбирания, когато се достигне до такива и се променя с промяната на актуалните знания.

  • Потребител
Публикува
Преди 15 часа, Станислав Янков said:

Чистата математика само следва новите, усъвършенствани физически разбирания, когато се достигне до такива и се променя с промяната на актуалните знания.

"Чистата" математика изобщо не следва физическите ни разбирания! Даже примерите с достигането до неевклидовите геометрии и как това се "отразява" във физиката след известно време е тамън аргумент, че физиката "следва" математиката.

Математическият е много по-голям "свят" от физическия, но той е идеален, с идеални граници. Какво ще вземем от този "свят" и ще приложим във физическите ни модели за описание на света = предпоставките, които ще използваме като основа за моделирането, съответно различни резултати при различните подходи.

П.п. по отношение на "идеалността" на математическия свят и математическото представяне на нашия физически свят, ето в тая беседа (както съм я линкнал от 45:39 мин) има изразено някакво описание, което поне на мен ми се нрави много:

 

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува
On 6.03.2023 г. at 10:08, kipen said:

Че трябва да си преформулираш въпроса!

Като ще изказваш критична бележка е желателно да опишеш какво точно критикуваш. Първо - "дали НЕ е" е "въздухарско" отричане така, както "ако имаше..."(и в двата случая отричаш това, което е, и въвеждаш друго въображаемо условие). И второ - какъв е съвременния подход и кое според теб не му е "правилното"?!?

Напанагон, както обикновено в научно-популярни статии не се държи на коректността на изказа. Както примерно в цитираната ти статия за черните дупки и тъмната енергия, с която си отворил друга тема, е използвано художественото определение "чудовища" за черни дупки?!?

А пък в цитираната ти статия, която цитира друга научно-популярна статия, теоретична физичка изказва мнението си, че "Задачата на физика е постоянно да създава уравнения, които да са в крак с нашите наблюдения на физическите явления, обяснява д-р Кейти Мак,теоретичен астрофизик от катедрата по космология и комуникация на науката в Института за теоретична физика "Периметър"?!? Ами не е това задачата на физика, а на занимаващият се с теоретична физика. За разлика от ученият, занимаващ се с експериментална физика, на който пък задачата му е да създаде експерименти за доказване или опровергаване на теориите на теоретичните физици.

Общо взето и в статията, която си цитирал, има отговор на неясният ти въпрос - физиката не се основава на окончателна истина, а по-скоро на постоянното създаване и усъвършенстване на математически приближения. Т.е. неясно е упоменато, че във физиката няма "правилно" и "неправилно", а "доказано" и "опровергано". И "доказването/опровергаването" става на език, съдържащ математика.

В статията се споменава че физичните модели се подчиняват на математиката, тоест те престават да бъдат модели описващи физична картина а чисти математически абстракции . Това дали е правилен подход във физиката.

  • Потребител
Публикува
Преди 7 часа, Джереми said:

В статията се споменава че физичните модели се подчиняват на математиката, тоест те престават да бъдат модели описващи физична картина а чисти математически абстракции . Това дали е правилен подход във физиката.

"Подчиняват" и "правилен" е доста екстремно като изказ... Ако това е останало от прочита ти на статията, спокойно можеш да не се мъчиш и да си останеш на нивото, което предлага популярната журналистика. Там си търсят своите читатели с целенасоченото използване на определени думи, за да резонират на нагласите на таргет групи, които да проявяват интерес към съдържанието на статиите ...и да кликат, и да лайкват....

А иначе физичните модели на по-високо научно ниво се изразяват с езика на математиката. Могат да се описват и с думи. Пак ще се съдържа математика, но пък вероятността да не може да се предаде адекватно смисъла на описаното чрез формули е доста висока.

Това, че мащабите на процесите, в които се работи в съвременната физика на елементарните частици или пък космологията са недостижими за наблюдаване с просто око, не означава, че не "описват физическа картина".

  • Потребител
Публикува
Преди 10 часа, Джереми said:

В статията се споменава че физичните модели се подчиняват на математиката, тоест те престават да бъдат модели описващи физична картина а чисти математически абстракции .

Точно това представляват теориите на относителността на Айнщайн, за които се караме тук.
Елегантни математически теории ... които нямат нищо общо с действителността.

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, gmladenov said:

Елегантни математически теории ... които нямат нищо общо с действителността.

Е, как бе тогава се получава точното позициониране като ползваш GPS? От неква теория, която няма нищо общо с действителността?

Как пък ползваш и лазери, пък било и за нивелири на зидари?!? От неква квантова теория, дето нема нищо общо с действителността и тя, нали?

"редник Младенов"....😜

  • Потребител
Публикува
Преди 8 часа, kipen said:

"редник Младенов"....😜

„Всеки редник носи в раницата си маршалски жезъл”, Наполеон Бонапарт.

 

Цитирай

... неква квантова теория, дето нема нищо общо с действителността и тя, нали?

Не. Възраженията ми са само срещу теориите на Айнщайн и срещу космологията ... чийто баща е Айнщайн.
Това са измислиците във физиката.

Квантовата теория, от друга страна, е еталон за истинска наука. Едно от следствията на Копенхагенската
интерпретация
, например, гласи:

  • Физиката е наука за резултатите от измервателните процеси. Спекулациите за това какво се случва
    зад тях са неправомерни.
    Копенхагенската интерпретация отхвърля като безсмислени въпроси от
    рода на "къде беше частицата, преди да регистрирам нейното местоположение".

Хората са го казали в пряка реч: физиката не спекулира! А космологията е само спекулации. То не е тъмна
материя, тъмна енергия и какво ли още не. Наивниците да се връзват ако искат, но на нас скептиците не ни
пробутвайте спекулации за наука, моля. 😛

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 час, gmladenov said:

Хората са го казали в пряка реч: физиката не спекулира! А космологията е само спекулации. То не е тъмна
материя, тъмна енергия и какво ли още не. Наивниците да се връзват ако искат, но на нас скептиците не ни
пробутвайте спекулации за наука, моля. 😛

Нещо май не си разбрал основните положения...

Квантовата механика изследва еволюцията на състоянието на една квантовомеханична система - уравнението на Шрьодингер е точно това.

Космологията изследва еволюцията на друга система - вселената.. "Еволюция" означава промяна - как от едно състояние се стига до другото.  Еднакви задачи имат квантовата механика и космологията, и двете са физика та дрънкат. Не знам кои наричаш наивници?

Съвсем друг е въпросът, доколко верна (като интерпретация, не като резултати) е Копенхагенската интерпретация, за да я даваш като пример. Например на въпроса "съществува ли Луната ако никой не я гледа", тя отговаря с "не" :) Това доколко е физика, а не философия? Не трябва да се смесват физиката и философията, математиката има отношение само към физиката.

А вие, скептиците, трябва да се научите на едно просто нещо - за да си скептик, трябва да имаш аргументи, които излизат извън аргументите на противната страна. Не става само с някакви неясни усещания :) Иначе просто си невежа, не успяващ да се впишеш в картинката с разбиране, който си търси оправдание за пред другите.

  • Потребител
Публикува
Преди 15 часа, kipen said:

физичните модели на по-високо научно ниво се изразяват с езика на математиката.

Нулата е нищо. Тя е измислица. Но забележете,че без нулата математиката не може да съществува.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 2 часа, deaf said:

Нулата е нищо. Тя е измислица. Но забележете,че без нулата математиката не може да съществува.

Deaf, и ти понякога изпушваш, както всеки човек, ама точно за "нулата" ли трябва да си го позволяваш?!?

Още повече, че и без 0-та си има математика, ама такава, която е ползвана преди над хилядолетие и половина. Но пък с 0 ще ти дам пример:

Deaf е написал глупост, чийто смисъл не допринася с нищо за високото качество на форума (дори може да определи забележката за това му действие като "измислица"). Това, описано с математика може да се представи по следния начин:

- качество на форума за период от време - Q1 в началото на периода; Q2 - в края на дадения период;

- ефект на допринасяне към по-добро качестото на форума - equationequation;

- ефект на индивидуално допринасяне към по-добро качестото на форума - ±equation;

Съответно Q2= Q1+equationequation

С написването на глупостта си за 0-та, deaf допринася за стойността на параметъра ±equation, чрез неговото equation, но последното допринася за по-високо качество на форума с нищо, т.е. стойността е "0".

Така, че най-малкото, нулата не е нищо, а е липса на нещо!

А пък когато преди VI в. на територията на днешна Индия са започнали да употребяват знака "0", са го направили, за да означават липсата на задължения от двете страни при приключване на натурални сделки. Тогава са отбелязвали с камъчета в пясък количеството от дадена стока, която се обменя за количество от друга стока. И след като е приключвала натуралната размяна, в пясъка са оставали дупки с кръгла форма. Така е създаден символа за нулата.

Още повече, че около VI в., индийски философ (забравих му името, щото отдавна гледах филмчето за цифрите по NatGeo), не само че въвежда 0-та, ами и отрицателните числа и по-насетне в живота му, въвежда и сложната лихва като формула. Нещо, което след време възприемат и арабите, а пък чрез тях, 5 века по-късно, с постиженията на този индийски философ и математик се запознава и Фибоначи, докато помага в търговските дейности и пътешествия на баща му. Последното вече го има упоменато в популярни статии за историята на съвременните цифри, но не и историята на "0"-та. "История на съвременните цифри"

 

Нямам нищо против да си споделяте мненията с Младенов, ама поне малко се постарайте да сте в час, де..... калпазани!😂😛

Преди 4 часа, gmladenov said:

„Всеки редник носи в раницата си маршалски жезъл”, Наполеон Бонапарт.

Развей го отново без повод, Вожде!😆🤘

Редактирано от kipen
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 3 часа, scaner said:

Не трябва да се смесват физиката и философията, математиката има отношение само към физиката.

Ами, (полу-гласно, с известна доза "шубе") - Не съм съгласен с теб.... В смисъл, че аналитичната, за разлика от континенталната философия е ориентирана строго към математиката. 

Поне с такова впечатление останах, докато четох 1та книга на В.Пенчев от "Философия на квантовата информация. Айнщайн и Гьодел", в която с доста математически обяснения за двете теореми за непълнотата на Гьодел изказва нещо, което в школата на континеталната философия е казано с едно изречение - "абсолютната истина е недостижима".

Редактирано от kipen
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 16 минути, kipen said:

Така, че най-малкото, нулата не е нищо, а е липса на нещо!

Тоест,е въображаема,тоест е нищо. Нали това ти казвам и Младенов също,че математиката е абстракция! Аман!

Тази сутрин даваха епизод от смешния комедиен сериал "Младият Шелдън",Сезон 6,еп.4,по НВО. В него ставаше дума за нулата. Намери го в НВО Макс и го гледай и тогава се върни тук и коментирай. Само че канала е платен €5 на месец.

Редактирано от deaf
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 17 минути, deaf said:

Тоест,е въображаема,тоест е нищо.

Ейй, пушек се вдига, око да види, ръка да пипне! Ся и за съществуващо и несъществуващо ли да спорим?!? Или пък дали, ако падне дърво в гората и ти не си го видял, паднало ли е дървото?!?

Когато от нищо става нещо, кой е виновен? Със сигурност не и невежия - неговата е ясна!

Далече можеш да стигнеш с твоето "нищо", но на мен не ми се пътува с теб по пътя ти...

 

п.п. "Двама мъже и половина" го дават безплатно и по нашите телевизии, та и пак е на продуцента Чък Лори... гледай го - няма да се набутваш да плащаш, поне...

Редактирано от kipen
  • Потребител
Публикува
On 19.03.2023 г. at 9:42, Джереми said:

В статията се споменава че физичните модели се подчиняват на математиката, тоест те престават да бъдат модели описващи физична картина а чисти математически абстракции . Това дали е правилен подход във физиката.

Това къде го прочете в тази статия?!

  • Потребител
Публикува

(стара статия от офнюз - копирал съм я, но картинките не излизат😉)

Как абстрактната математика влияе на конкретната физика

Понякога отвлечените математически теории помагат на физиците да обяснят света, в който живеем

Антон Оруш | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 21 септември 2015 в 15:21

През 1918 г. двама германски математици от гьотингенската школа публикували творби, имащи огромно значение за съвременната физика. Една от най-блестящите алгебристки на ХХ век Еми Ньотер представя доказателства на две значими днес теореми, свързващи законите за съхранението на различни величини (енергия, импулс, заряд и т.н.) със свойствата на пространство-времето (хомогенност, изотропност, равномерност на хода на времето и др.). Тези теореми станали мощно и универсално средство за извеждане на подобни закони в нютоновата и релативистка механика, в теорията на притеглянето, електродинамиката, квантовата теория на полето и физиката на елементарните частици.

Статията на германския физик и философ Херман Вайл (1885-1955) "Гравитация и електричество", публикувана в Берлин, е доста по-малко известна. Тя и нейното продължение, издадено една година по-късно, поставили началото на по-ефективен подход в конструирането на теорията за микросвета, а този подход бил вече готов във втората половина на ХХ век. Била създадена обединена теория на трите фундаментални взаимодействия – силното, слабото и електромагнитното – наречена Стандартен модел.

От силите към потенциалите

Херман Вайл (1885-1955)

Както е логично да се очаква, и Херман Вайл имал предшественици. В началото на ХІХ век работите на няколко математици, особено място между които имат Гаус, Стокс и Поасон, преобразували математическия апарат на Нютоновата теория за притеглянето.

В новата интерпретация тя представлявала силово поле, пронизващо Вселената. Това поле започнали да описват като притежаващо гравитационен потенциал – скаларна функция, зависеща от пространствените координати, но не и от времето. При това силата на притегляне в произволна точка се определяла от това, колко рязко се изменя близо до нея този потенциал (тоест градиентът му).

Това нововъведение обогатило математическия апарат на небесната механика и други области на физиката, които се занимават с гравитацията, но внесло в описанието й някаква неопределеност. В Нютоновия и Кулоновия закони фигурират сили на притегляне, които могат да бъдат непосредствено измерени, и те се определят еднозначно (в избрана система от мерни единици).

В същото време потенциалът е определен с точност до адитивна константа – значение има градиентът му. В онези времена това изглеждало като тривиално следствие на математическия формализъм, без отношение към истинската физика.

Столетия по-късно по такъв начин пренаписали класическата електродинамика. Първоначално тя била представяна с уравненията на Максуел, в които влизат измерваните напрегнатости (интензитети или индукции) на електрическото и магнитното полета. Тези уравнения също е удобно да се изразят чрез потенциал, но по-сложен, отколкото този на Нютоновата гравитация (освен скаларната част, в него влиза вектор, определящ величината на магнитното поле).

Уравненията на електродинамиката, изразени по такъв начин, изглеждат твърде елегантно и се свързват с пространство-времето посредством Специалната теория на относителността. Особен принос за установяването на тези връзки има холандският физик Хендрик Лоренц. Обаче те стават нееднозначни, понеже напр. към векторния потенциал може да се добави кой да е постоянен вектор, а към скаларния – произволно число.

Също така, тези добавки могат да се изменят и в пространството, и във времето, ако те са правилно свързани една с друга, тъй като свободата на избор в електромагнитните потенциали е по-голяма в сравнение с Нютоновата гравитация. Физиците и математиците от началото на ХХ век прекрасно виждали тази нееднозначност, но, както и предшествениците им, не й придавали особено значение.

 

Калибровъчни преобразувания

Това свойство на електромагнитните потенциали има дълбок физически смисъл. Техните взаимни изменения се компенсират точно по такъв начин, че да се съхранят в предишния им вид уравненията на Максуел.

Нееднозначността на избора фактически отразява неразривната връзка между електричеството и магнетизма.

Преобразуванията на потенциалите, неизменящи уравненията на електромагнитното поле, се наричат калибровъчни (този термин също тръгва от статията на Вайл). Според физиците тези уравнения са инвариантни по отношение на калибровъчните преобразувания. В квантовата електродинамика такава непроменимост, в съответствие с теоремата на Ньотер, води след себе си закона за съхранение на електрическия заряд.

В такъв смисъл, калибровъчната инвариантност, въпреки своя привидно формален характер, открива възможност за заключение с напълно физически смисъл!

И то не само по отношение на електромагнетизма. Принципът на еквивалентността, на който се базира общата теория на относителността (ОТО) гласи, че гравитационното поле създава същите физически ефекти, каквито и ускорението (т.е. промяната на импулса на тялото). Ако недалеч от космически кораб с работещ двигател се разположи гравитационна маса, по принцип може напълно да се компенсира импулсът на двигателя и дъ се създаде в кабината зона на безтегловност.

Такава компенсация на ускоренишето чрез променлив гравитационен потенциал е аналогична на взаимната ковпенсация на измененията на потенциалите на електромагнитното поле. Това навежда на мисълта, че уравненията на общата теория на относителността трябва да се подчиняват на нещо твърде подобно на калибровъчни преобразувания.

Такива разсъждения сега изглеждат напълно естествени, но преди стотина години до тях достигали малцина. Калибровъчната инвариантност – и като идея, и като термин – дошла в практическата физика по друг път. За да разберем как е станало това, нека се обърнем към работите на Вайл.

Светът на променливите мащаби

Уравненията на гравитационното поле в пространството Вайл записал с геометрия, различна от тази, който използвал Айнщайн.  Добавени били формули, в които Вайл забелязал основните части на уравнението на Максуел. По този път той получил математическа конструкция,  която сметнал за единна теория за електричеството и притеглянето.

Уравненията на ОТО се записват в Риманово пространство, представляващо изкривено четириизмерно времепространство с еднозначна метрика. За разлика от "плоското" евклидово пространство, където при успоредно пренасяне (транслация) на произволен вектор заедно със затворена крива при връщане в изходна точка той ще се окаже в първоначална позиция, в Римановото пространство такова пренасяне ще се завърши с изместване на вектора на ненулев ъгъл, който ще бъде мярка за кривината на пространството в тази точка. От друга страна, дължината на вектора след преноса ще остане същата – в това се и състои еднозначността на метриката.

(има картинка)

Риманов опит от 1854 - вписване на три традиционни вида геометрично изкривяване в една структура

От това ограничение Вайл се отказал. Той предположил, че уравненията на притеглянето не трябва да зависят от мащабите, прилагани за измерване на дължината. Във всекидневния живот с еднакъв успех се използвали единици като метър, фут, че дори и аршин. Числовите значения на дължината на всеки отрязък зависят от единиците за измерване, но отношенията помежду им строго се съхраняват.

Нещо подобно се получава и във Вайловата геометрия, само мащабовата единица постоянно се изменя от точка на точка. След нея се изменят и дължините, но отношението на тези дължини към всяка двойка вектори с общ произход остава неизменно. Операцията по смяната Вайл нарекъл прекалибровка. Тя съхранява уравнението на гравитационното поле – това е именно калибровъчната инвариантност в ранния й период на съществуване.

Но какво прави тук електричеството? В ОТО дължините на векторите се запазват, затова и тяхното сравнение не представлява проблем. А сега на Вайл му дошло наум да въведе математически правила, позволяващи да се изясни имат ли два вектора в съседни точки еднаква дължина (макар че при това самата дължина не е нужно да бъде определена!).

Тези правила той интерпретирал като уравнения на Максуел за електромагнитните потенциали. Измененията на дължините на вектора се определят именно от тези потенциали (подобно на това как изменението на ориентацията му се задава от кривината на пространството, която се проявява като гравитация).

Вайл изпратил ръкописа на статията си на Айнщайн и го помолил да я препоръча за публикуване. Айнщайн така и направил, но отбелязал, че ако теорията на Вайл е вярна, то честотите на емисионните оптични спектри трябва да зависят от историята на излъчилите атоми, а това противоречало на експериментите до момента. Били повдигнати и други възражения и те в края на краищата поставили кръст на Вайловото обединение на електричеството и гравитацията. Изумителният по красотата си физичен модел се оказал именно физически несъстоятелен.

Обаче по-късно станало ясно, че идеята за калибровъчната инвариантност е сериозна и конструктивна, а Вайл се излъгал само в нейното конкретно приложение. През 20-те г. това разбpали неколцина физици, в това число и Фриц Лондон – впоследствие един от авторите на първата квантова теория за свръхпроводимостта. През 1927 г. той предложил нова интерпретация на Вайловата теория, правейки я част от квантовата физика.

Проблемът с гравитацията

Обаче гравитацията, с която всъщност започва всичко, не влиза в очертания в началото Стандартен модел.

По думите на руския квантов физик акад. Валерий Рубаков, гравитацията има своя специфика: "При квантуването на гравитационното поле възникват гравитони. Това също са бозони, но вече не векторни – техният спин е вече не единица, а двойка. Обаче теорията на гравитацията отново се подчинява на калибровъчната симетрия.

Гравитонът, подобно на фотона, има само две поляризации, а в същото време математически възможните поляризации у частиците със спин двойка са пет на брой. Калибровъчната симетрия на гравитационното поле позволява да се премахнат излишните (от физически съображения) поляризации, като по този начин се направи теорията непротиворечива с наблюдаваната действителност.

Тази симетрия е забелязал още Айнщайн, макар в ОТО да няма никакви гравитони. Но там има симетрия в пространство-времето по отношение на всички гладки преобразувания на координатите, а това е всъщност калибровъчна симетрия. Оказва се много сложно да се обединят сегашните теории на елементарните частици с гравитацията, и в това е очевидната слабост на тези теории.  Всички опити да се създаде квантова теория на гравитацията още не са се увенчали с успех. Така че нашите днешни калибровъчни модели все още не са цялата истина.

Аз мисля, че за обединено описание на всичките четири основни взаимодействия трябва да се изобрети нова теория с още по-широка калибровъчна симетрия. Мнозина възлагат големи надежди на теорията за суперструните, но по-вероятно е да е нужно нещо дори по-широко. Някои нейни черти се забелязват още сега, но кога те ще се появят и каква форма ще имат, аз не се наемам да предскажа".

Фазата

Ето как изглежда идеята на Лондон в съвременно изражение. Квантовите обекти се описват с комплексна (в математически смисъл) вълнова функция. Да се измери тя опитно (както и електромагнитните потенциали) е практически невъзможно.

По експериментален път се изясняват само вероятностите на стойностите на физичните величини, които се определят чрез квадрата на модула на тази вълнова функция. Поради това тя може да се умножи по всяко комплексно число с единичен модул – вероятността не се изменя от това. Ако се представи такова число като експонента с чисто фиктивен показател, то операцията на неговото умножение с вълновата функция ще доведе до изменение на неговата фаза (по известната формула на Ойлер).

Ако на квантовата частица на действат никакви сили, изменението на фазата няма да повлече със себе си никакви особени последствия. Движението на заредената частица в електромагнитно поле в нерелативисткия случай се изразява с уравнението на Шрьодингер, което в общия случай не е инвариантно по отношение на изменението на фазовия множител.

 

Това затруднение може да се избегне, ако едновременно се изменят електромагнитните потенциали с помощта на същото онова класическо преобразуване, което след работите на Вайл било наречено калибровъчно. Ако се запише показателят на експонентата като произведение на фиктивна единица за заряда на частицата и скаларна функция на времето и координатите, то тази функция ще покаже нужното калибровъчно преобразуване на потенциалите.

То точно компенсира онези допълнителни условия в уравнението на Шрьодингер, които се появяват след промяната на фазата на вълновата функция.

Къде е физичният смисъл на тази чисто абстрактна математика? Състоянията на частиците, чиито вълнови функции се различават само по фазови множители, от гледна точка на експеримента са еквивалентни.

Ако частицата е заредена и, следователно, взаимодейства с електромагнитото поле, възможността за произволна смяна на фазовия множител се осигурява от съответното изменение на електромагнитите потенциали. Уравнението за движението на частицата е инвариантно по отношение на избора на фаза на вълновата функция. А това автоматично води до калибровъчна инвариантност на полевите уравнения.

Ако уравнението на Шрьодингер за заредената частица се запише без каквито и да е електромагнитни потенциали, намери се неговото решение във вид на вълнова функция и се умножи тя по фазовия множител, в уравнението се появяват допълнителни условия. Следователно, то трябва да съдържа компоненти, които чрез своите изменения биха компенсирали нововъзникващите добавки. В качеството на такива компоненти се явяват електромагните потенциали.

Излиза, че ако вълновите функции, различаващи се по произволен фазов множител описват едно и също състояние на заредената квантова частица, то трябва да съществуват и електромагнитни полета, подчиняващи се на уравненията на Максуел.

По такъв начин ние дойдохме до удивителен резултат – фазовата инвариантност поражда електромагнетизъм! Това у Лондон не присъства, макар логиката на неговите разсъждения да навежда на подобни мисли. Първият учен, ясно формулирал такъв извод, е именно Вайл в статията "Електрон и гравитация", публикувана през 1929 г. (макар че той използвал не уравнението на Шрьодингер, а Дираковото уравнение за релативисткия електрон). Умножението на вълновата функция по фазовия множител у Вайл представлява ново калибровъчно преобразуване, тясно свързано с преобразуването на електромагнитните потенциали.

Инструмент за предсказания

Идеите на Вайл така привлекли Волфганг Паули, че през 1933 г. той ги предсказал в статията си "Вълнова механика". В средата на 40-те г. ги прочел младият китайски физик Янг Цзенин, когото много заинтригувало доказателството за връзката между фазовата инвариантност и съхранението на електрическия заряд.

През 1953-54 г. в Националната лаборатория в Брукхейвън (САЩ) Цзенин и аспирантът Робърт Милс приложили тези идеи за анализ на ядрените сили. Тяхната съвместна статия "Съхранение на изотопичния спин и обобщената каибровъчна инвариантност" изиграла огромна роля в развитието на  теоретичната физика.

Янг и Милс първи доказали, че на основата на калибровъчна симетрия може да се предскаже съществуването на неизвестни по-рано физични полета и, като следствие на това, на още неоткрити частици. Една година след това Паули дошъл до аналогични изводи, но се въздъражл да ги публикува. През 60-те и 70-те г. този ръст дал обилен принос в Стандартния модел на елементарните частици.

Валерий Рубаков допълва: "Всички основни взаимодействия, с изключение на гравитацията, се пренасят с векторни частици – така е устроен светът. А при такова положение е просто необходимо да се работи с калибровъчни симетрии, иначе се получават откровени патологии.

Към разбирането на тези неща физиците изминали различни пътища. Калибровъчната природа на електромагнетизма е известна още от времената на Вайл. Обединената калибровъчна теория на  слабите и електромагнитни взаимодействия беше развита от Стивън Уайнбърг и Абдус Салам през втората половина на 60-те г. и окончателно доработена едва в началото на 70-те. А след това дойде редът и на вътреядрените сили. Тогава експериментаторите показаха, че на много малки разстояния взаимодействието между кварките не нараства, а отслабва.

Това явление беше наречено асимптоматична свобода, и отначало то не намери разумно обяснение. Обаче трима физици-теоретици – Дейвид Грос, Франк Уилчек и Дейвид Полицер – скоро доказаха, че в калибровъчните модели на глуонните полета асимптоматичната свобода възниква по естествен път. Оттам нататък остана кратък път до обединението на теориите за електрослабите и силните взаимодействия в единната теоретична конструкция "Стандартен модел".

Симетрията: глобална и локална

Комплексната вълнова функция на всяка квантова частица може да се представи като вектор, посоката на който отпределя фазата на частицата. Глобалната симетрия означава, че ако векторите, съответстващи на всички частици, запълващи пространството, се завъртят на еднакъв ъгъл около дадена произволна ос, законите на физиката не се променят. А калибровъчната симетрия е локално преобразуване, индивидуално обръщане на фазата на всяка частица.

В калибровъчните теории съществува много обширна симетрия, която се проявява по различен начин в различно време и пространство. Поради това при математическото описание на симетрии от такъв вид възникват параметри, които зависят от пространствено-времевите координати. И се оказва, че съществуването на калибровъчните симетрии налага много силни ограничения върху свойствата на обектите, които тези теории описват.

Групите на симетрия и калибровъчните бозони:  от абстракция към реалност

В теоретичната физика инвариантността по отношение на определени преобразувания довежда до появата на особени свойства. Така например, Нютоновото уравнение за движение е инвариантно по отношение на транслацията (изместване на някакво разстояние в пространството), а това влече закона за съхранение на импулса. Калибровъчните преобразувания на пръв поглед изглеждат абстрактни, но те показват съществуването на различни калибровъчни полета, свързани с математическото понятие "групи на симетрия". Теорията на групите води началото си от разсъжденията на забележителния френски математик Е. Галоа, като едва в началото на ХХ век привлича заслужено внимание.

Например, в групата U (1) има само един фазов ъгъл. В Стандартния модел (СМ) му съответства един бозон (на електромагнитното взаимодействие – фотон), групата SU (2) има три фазови ъгъла  (в СМ – три бозона на слабото взаимодействие), в SU (3) – осем фазови ъгъла (осем бозона на силното взаимoдействие – глуони).

Антон Оруш, Sandacite.net – www.sandacite.net

Източници

Geometry and the Riemann Space

Svozil, Karl - Mathematical Methods of Theoretical Physics

What is the Schrodinger equation, and how is it used?

...

...
 
Публикува (edited)

Физиката е опит, за някакво по-просто описание, на някакво по-сложно творение, с цел някакво практическо приложение в обратния инженеринг.

Описателна наука, която ползва математика и логика, до колкото може да ги владее.

Редактирано от cucumerario
  • Потребител
Публикува
On 23.03.2023 г. at 8:28, cucumerario said:

Физиката е опит, за някакво по-просто описание, на някакво по-сложно творение, с цел някакво практическо приложение в обратния инженеринг.

Описателна наука, която ползва математика и логика, до колкото може да ги владее.

Не толкова рядко срещано обобщение за физиката. Точните науки отдавна вече не включват теологията. В последната има термина "владее" ...само за ъпдейт...

  • Потребител
Публикува

Физиката не е чиста математика и не може да бъде определена като "нищо повече".

Физиката е наука, която използва математика за да описва и обясни природните явления, като използва експериментални данни и теоретични модели. Математиката е важен инструмент в физиката, но тя не е само математическа дисциплина.

Физиката се занимава с различни области, като механика, електромагнетизъм, оптика, квантова механика, термодинамика и други. Всички тези области са свързани с фактически явления и процеси в природата, които не могат да бъдат обяснени само чрез математика.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!