Биологичното земеделие консумира (130%) повече земя за производството на единица храна

[Р. Теодосиев]

Шведско изследване стига до заключението (или по-скоро потвърждава известен факт), че биологичното земеделие консумира (130%) повече земя за производството на единица храна. За целта са определили добовите на хранителни суровини и маса за фураж в 8 региона на Швеция. В резултат е бил изчислен добивът за всеки хектар при конвенционалното и биологично земеделие. Съотношението в добивите между органично/конвенционално производство варира в диапазона 0.43 - 0.74 в различни региони. А както всички знаем земеделието е изключително деструктивно. Повече земеделска земя = по-малко диви площи.

Източник: David J. Connor, Relative yield of food and efficiency of land-use in organic agriculture - A regional study, Agricultural Systems, Volume 199, 2022, 103404, ISSN 0308-521X, https://doi.org/10.1016/j.agsy.2022.103404.

Източник на информацията: https://www.facebook.com/science.and.critical.thinking

[makebulgar]

Изследването е свързано с отглеждане на крави и производство на мляко. Ако цялата земя, която се използва за производството на фуражи се използва само за отглеждане на овошки, зеленчук, зърнени и бобови култури, за изхранване на хората, земята и водата ще се използват доста по-ефективно. А дали ще се използват естествени или изкуствени торове и пестициди, хербициди и фунгициди е въпрос на бизнес решение. Който иска по-здравословна храна ще произвежда биологично с по-висока цена на продукцията, а който производител иска да прави повече пачки от бизнеса си, ще ползва изкуствени торове и химикали. Реално разликата в хранителната стойност на храната получена с помощта на изкуствени или естествени торове е незначителна, или поне така твърдят специалисти от институти по храненето. 

[Димитър Йорданов]

Преди 4 минути, makebulgar said:

Изследването е свързано с отглеждане на крави и производство на мляко. Ако цялата земя, която се използва за производството на фуражи се използва само за отглеждане на овошки, зеленчук, зърнени и бобови култури, за изхранване на хората, земята и водата ще се използват доста по-ефективно. А дали ще се използват естествени или изкуствени торове и пестициди, хербициди и фунгициди е въпрос на бизнес решение. Който иска по-здравословна храна ще произвежда биологично с по-висока цена на продукцията, а който производител иска да прави повече пачки от бизнеса си, ще ползва изкуствени торове и химикали. Реално разликата в хранителната стойност на храната получена с помощта на изкуствени или естествени торове е незначителна, или поне така твърдят специалисти от институти по храненето. 

Биологичното земеделие и това свързано с малките производства в личните стопанства навсякъде е било свързано с естествени торове добивани от отглежданите животни и растителни остатъци/плевели, които са компостирани и не са оползотворени от животните. И няма как растителна продукция отглеждана в двор или градина или на ръка да дава повече добиви спрямо конвенционално отглежданата. 

А за качествената храна в личните стопанства - значение има почвата, торенето, сортовете и още какво ли не. Човек, кога ще разбереш че животните оползотворяват милиони тонове растителни остатъци, които иначе ще си гният на полето? Така както в далечното минало дивите тревопасни и растителноядни са оползотворявали наличната растителност, а тя не отивала зян да си гние някъде там. А животните после са наторявали естествено земята, така както става и днес в Африка, в прериите на САЩ и Канада и на други места по света където има големи стада с диви животни. 

[makebulgar]

Преди 1 час, Димитър Йорданов said:

Биологичното земеделие и това свързано с малките производства в личните стопанства навсякъде е било свързано с естествени торове добивани от отглежданите животни и растителни остатъци/плевели, които са компостирани и не са оползотворени от животните. И няма как растителна продукция отглеждана в двор или градина или на ръка да дава повече добиви спрямо конвенционално отглежданата. 

А за качествената храна в личните стопанства - значение има почвата, торенето, сортовете и още какво ли не. Човек, кога ще разбереш че животните оползотворяват милиони тонове растителни остатъци, които иначе ще си гният на полето? Така както в далечното минало дивите тревопасни и растителноядни са оползотворявали наличната растителност, а тя не отивала зян да си гние някъде там. А животните после са наторявали естествено земята, така както става и днес в Африка, в прериите на САЩ и Канада и на други места по света където има големи стада с диви животни. 

 

В статията под биологично земеделие визират старите методи при земеделието, при които земята се обогатява с азот чрез периодично засяване на бобови растения, а не се визират растителни остатъци и животински торове. И това се има предвид като се казва, че трябва 130% повече земя, тъй като при обогатяването чрез бобови култури през годините, когато е засадена примерно люцерна, не се сади жито, и производителя на жито трябва да има други земи, в които да си засади житото. 

Иначе за природата няма значение растенията дали да изядени или изгниват. Гниенето в природата не е по-лош процес от всеки останал, като просто друг вид живи организми се хранят с растителната маса. Единствено за човека гниенето е непродуктивно и растителността трябва да се оползотворява и да не отива зян. В природата нищо не отива зян, а енергията се преобразува по един или друг начин. Ако някои виш разум/бог беше направил така, че да трябва растенията да се оползотворяват и да не отиват зян, нямаше да ги напълни с естествени отрови, които да ги пазят от всякакви оползотворители. 

[Skubi]

Една унгарска иновация. Без земя и без слънце произвежда вертикално зеленчуци, плодове. https://smartkas.com/

Твърдят, че на вкус и хранителност произвеждат 100% еквивалентна с натуралната продукция.

Другата линия на която една американка беше още преди години апостолът е производтсвото с загъване на почвата с растителнос...

 

Но има една нова тенденция която има предимството на загъването на почвата/което в големи територии не е възможно с обработване на естественната тор с помоща на нови иновации. 

Те гласят, че не корените на растението трябва да се тъпчат с химикали ами микроорганизмите в земята. Тоест не постоянно с дълбока оран да излагат на въздух и УВ лъчите микророганизмите в плодородната дълбочина на земята- убивайги с това, ами отгоре без оране само леко разкъсване на повърноста с озряла тор да се снъбдяват тези организми с нужните за тях елементи и влага. В така образуващият се хумус вече разтенията дават високо по-добри реколти от тези които с дълбока оран и изкуствени торове се опитват да ги гледат. 

И тук иде модерната техника, която произвежда такава добавка към суровата животинска, човешка, отпадъчна, промишлена тор към която като се добави и остави да зрее, почват да се развъждат тези спори на гъби, бактерии които после са в симбиосис с корените на растенията...

Ето тук едно клипче, където в един кооператив разделят същата земя на два участъка и единият по-обичайнотор оране, торене и другият участък с зряла тор и леко обработване на стърнището...От 29 минута почва когато един френски професор идва да провери разликата. На 39 минута е резултатът от 8 годишно обработване на земята. При единият участък дебелината на плодородната част е 0.2 метра а при другият 1.2 метра. При единият участък преходът между хумусът и практически мъртъв пясък е рязък, при другия фактически едва се вижда, значи, че животът продължава на долу да се разпространява....И тогава да не говорим за свойсвото на задържане на влагата, водата....Но вижте сами.

 

 

[Янков]

Преди 2 минути, Skubi said:

Една унгарска иновация. Без земя и без слънце произвежда вертикално зеленчуци, плодове. https://smartkas.com/

Твърдят, че на вкус и хранителност произвеждат 100% еквивалентна с натуралната продукция.

Другата линия на която една американка беше още преди години апостолът е производтсвото с загъване на почвата с растителнос...

 

Но има една нова тенденция която има предимството на загъването на почвата/което в големи територии не е възможно с обработване на естественната тор с помоща на нови иновации. 

Те гласят, че не корените на растението трябва да се тъпчат с химикали ами микроорганизмите в земята. Тоест не постоянно с дълбока оран да излагат на въздух и УВ лъчите микророганизмите в плодородната дълбочина на земята- убивайги с това, ами отгоре без оране само леко разкъсване на повърноста с озряла тор да се снъбдяват тези организми с нужните за тях елементи и влага. В така образуващият се хумус вече разтенията дават високо по-добри реколти от тези които с дълбока оран и изкуствени торове се опитват да ги гледат. 

И тук иде модерната техника, която произвежда такава добавка към суровата животинска, човешка, отпадъчна, промишлена тор към която като се добави и остави да зрее, почват да се развъждат тези спори на гъби, бактерии които после са в симбиосис с корените на растенията...

Ето тук едно клипче, където в един кооператив разделят същата земя на два участъка и единият по-обичайнотор оране, торене и другият участък с зряла тор и леко обработване на стърнището...От 29 минута почва когато един френски професор идва да провери разликата. На 39 минута е резултатът от 8 годишно обработване на земята. При единият участък дебелината на плодородната част е 0.2 метра а при другият 1.2 метра. При единият участък преходът между хумусът и практически мъртъв пясък е рязък, при другия фактически едва се вижда, значи, че животът продължава на долу да се разпространява....И тогава да не говорим за свойсвото на задържане на влагата, водата....Но вижте сами.

 

 

За гледането, не виждам смисъл и да го гледам, защото няма как да разбера какво говорят?

Колкото до технологиите, има ги всякакви. И е доста спорно, доколко помагат и доколко нанасят вреда.

Относно оборската тор - това си е конвенционална технология. Първо ториш с оборска тор, после коригираш недостатаците с минерална тор и накрая коригираш с листна тор.

[Skubi]

Преди 32 минути, Янков said:

За гледането, не виждам смисъл и да го гледам, защото няма как да разбера какво говорят?

Колкото до технологиите, има ги всякакви. И е доста спорно, доколко помагат и доколко нанасят вреда.

Относно оборската тор - това си е конвенционална технология. Първо ториш с оборска тор, после коригираш недостатаците с минерална тор и накрая коригираш с листна тор.

Първият адрес е на английски....

Другите пък, който му разбира не му трябва много-много приказки....Но явно всичко знаеш. 

[Янков]

Преди 58 минути, Skubi said:

Първият адрес е на английски....

 На мен ми звучи на унгарски.

Преди 59 минути, Skubi said:

Но явно всичко знаеш. 

Е, не знам всичко. Но все пак, това ми е професията. И образованието. Така че все нещо знам.

[Skubi]

Преди 2 часа, Янков said:

 На мен ми звучи на унгарски.

Е, не знам всичко. Но все пак, това ми е професията. И образованието. Така че все нещо знам.

Едно баба си знае......https://smartkas.com/uploads/files/Website_header_v3.mp4

При конвенционалната практика, това се преораваше веднага за да не изсъхне. И все така си оставаха петна защото не може равномерно да се разпръска....Трябваше един човек с вила да върви след трактора и да разбива, разпръсква буците...

А тук новото е, че при прясната тор се прибавя прах от компост, от глина, от гипс, който съдържа спори на полезни гъби, бактерии. Оставя се докато тези организми преработят торта да изглежда като земя.

Това се разпръсква и не е нужно да се преорава...и да се коригира.

Но ти това и без това го знаеш....

 

Редактирано Март 22, 2023 от Skubi

[Янков]

Преди 20 часа, Skubi said:

Това се разпръсква и не е нужно да се преорава...и да се коригира.

Но ти това и без това го знаеш....

 

Това че не е нужно да се преорава, не го знаех. Нещо ново е за мен. Интересно ми е, как при някои скултури с коренова система от порядъка на метър-метър и половина, тези вещества стоящи в повърностният слой на почвата се усвояват от растението? Мога да разбера ако е житна култура с коренова система с дълбочина 6-8 сантиметра. Но за рапица или слънчоглед? Ако не ореш, ползваш продълбочители. Можеш при подходящи условия да достигнеш и до 60 сантиметра дълбочина на обработката в почвата. Без да обръщаш почвен пласт. Поне не както при оран.

Да обясня нещо за коригиране на торенето. То се налага когато растенията поради някаква причина не усвояват елементи нужни за нормалното им развитие. Има си едни таблички за всички култури от какви вещества и в какви количества имат нужда. Ако някакво вещество не достига, правиш коригиращо торене. Вкарваш това от което има нужда. Винаги се налага корекция на тореното.

А това клипче:

Преди 20 часа, Skubi said:

https://smartkas.com/uploads/files/Website_header_v3.mp4

си е някаква рекламка. На мен ми прилича на оранжерийно производство на разсад за хидропоника. Топченцатата в началото най-вероятно са семена обвити в черупка от тор. Нещо като бирен фъстък. Върши чудесна работа и дава страхотен старт на растението, но не може да го изхрани през цялата вегетация.

Преди 21 часа, Skubi said:

А тук новото е, че при прясната тор се прибавя прах от компост, от глина, от гипс, който съдържа спори на полезни гъби, бактерии. Оставя се докато тези организми преработят торта да изглежда като земя.

И получаваш обработена и обогатена оборска тор.  Чудесно. Сега, можеш ли да ми кажеш какво количество от това ще ми трябва за декар пшеница, колко крави са ми нужни за из...рат нужното количество оборска тор и колко метан ще отделят по време на процеса? Определено ще имаме биологичен продукт, но дали ще бъде и екологичен?

Преди 21 часа, Skubi said:

При конвенционалната практика, това се преораваше веднага за да не изсъхне. И все така си оставаха петна защото не може равномерно да се разпръска....Трябваше един човек с вила да върви след трактора и да разбива, разпръсква буците...

Това от кой век е? Процеса отдавна е механизиран.

[Skubi]

Преди 3 часа, Янков said:

Това че не е нужно да се преорава, не го знаех. Нещо ново е за мен. Интересно ми е, как при някои скултури с коренова система от порядъка на метър-метър и половина, тези вещества стоящи в повърностният слой на почвата се усвояват от растението? Мога да разбера ако е житна култура с коренова система с дълбочина 6-8 сантиметра. Но за рапица или слънчоглед? Ако не ореш, ползваш продълбочители. Можеш при подходящи условия да достигнеш и до 60 сантиметра дълбочина на обработката в почвата. Без да обръщаш почвен пласт. Поне не както при оран.

Да обясня нещо за коригиране на торенето. То се налага когато растенията поради някаква причина не усвояват елементи нужни за нормалното им развитие. Има си едни таблички за всички култури от какви вещества и в какви количества имат нужда. Ако някакво вещество не достига, правиш коригиращо торене. Вкарваш това от което има нужда. Винаги се налага корекция на тореното. Това беше и за мен новума. Новият подход към производството. Не растенията торят, ами земята. Тоест дават възможност от бактерии, микророганизми, чрез плесени и червеи, разни насекоми земята да живее. Създават такава среда където корените на растението в симбиозис със тях да се развива в най-оптимална среда на него. Затова и написах от коя минута може да се види /няма езикова бариера/, резултатът от един 6 годишен период. Кооперативът обработва една част от земите, конвенционално, както си знаем, както и ти го описа и една част по новият подход. И после идва един френски професор /навярно който е експерт на този метод/ и копаят две ями около 2-3 мешра дълбоки и гледат слоевете. При обичайната технология имаш 20 см плодородна част, при новата 120 см.

А това клипче:

си е някаква рекламка. На мен ми прилича на оранжерийно производство на разсад за хидропоника. Топченцатата в началото най-вероятно са семена обвити в черупка от тор. Нещо като бирен фъстък. Върши чудесна работа и дава страхотен старт на растението, но не може да го изхрани през цялата вегетация. Да като клипче, но ако разгледаш по -подробно/EN/ се отварят много неща. Важното е че произвеждат готова продукция. В Холандия на 6000 м2 10 етажна система сала и ягоди в Англия 2250 м2 12 етажна система ягоди, Бразилия са им дали 20 хектара за зеленчуци. Всичко се управлява от компютри.

И получаваш обработена и обогатена оборска тор.  Чудесно. Сега, можеш ли да ми кажеш какво количество от това ще ми трябва за декар пшеница, колко крави са ми нужни за из...рат нужното количество оборска тор и колко метан ще отделят по време на процеса? Определено ще имаме биологичен продукт, но дали ще бъде и екологичен? И другото, че тук с помоща на тази смес която добавят за да узрее торта могат да компостират и комунална и отпадъчен боклук. И това е важното, че редица неща, например балите с ненужното сено се изгаряха, течната и друга тор на кравите също замърсяваха околната среда с голямото си количество. 

Това от кой век е? Процеса отдавна е механизиран. От вековете на дядо, прадядо ми. Тогава от практика са знаели, не научно ами ей така, което аз за съжаление вече не, защото комунизмът и много други неща разруши всичко. Но той ми е разказвал, че на времето той е имал само за пренасяне на тор два чифта коне и една кола с гумени колела ,от този немски тип коне, които бирените коли теглят. С тези коне пренасял прясна тор от кавалерията/плащали му да маха боклука/ и от гъбарите. В една месност на градът имало огромна площ от мази където отглеждали гъби. И тази земя която е била вече използвана изтощена я давали без пари. Той на градината смесвал двата вида тор и слагал още вар, пясък и други неща между слоевете и отгоре слама и затрупва с земя. Когато идвало времето с този "озрял" тор му казваше, тореше. Прясната тор не е добра -казваше, защото ще попари, изгори растението...

Мерси за вниманието....Оговорът ми е подчертаният текст. Важното беше, че показах двете алтернативи.

Редактирано Март 23, 2023 от Skubi