Квантов басейн.....

[Б.Богданов]

Личното ми мнение, че не е лошо да продължиш. И да разберем например как тъмна материя се връзва в общата картина на хипотезата ти.

[Малоум 2]

Личното ми мнение, че не е лошо да продължиш. И да разберем например как тъмна материя се връзва в общата картина на хипотезата ти.

Добре, нека да дообясня за свойствата - като как стават по хипотезата и после за "тъмното" на тъмната енергия и тъмната материя.

Та, всяка елементарна частица има слоеве и непрестанно се образува от "втичащо-изтичащи" подреждания на задружно действащите СПХ на частицити на физвакуума. Най-простата представа за маханизмът на тази възможност за затваряне на фотоните около общ център е: пресичането на пътищата на два почти паралелно движещи се фотона - полето на единия изкривява полето на другия и обратно, и така: всеки се образува с "предимство" върху готова вече подложка от подреждане на СПХ - не се губи енергия за съвместно съществуване; да, ама вече си застъпват началата и краищата и стават зависими един от друг - когато едната "бримка" пулсира (пробягва заради образуващото смущение), то другата не е във вид на бримка, а в "напомпено" състояние на полетата - в потенциал. Следва "напомпване" от на първата бримка и пробягване на второто смущение по бримка в противоположна повърхнина: Демек: двете пулсации "тик-такат" в различно пространство-време - всяко собствено за бримката, и с противопосочни полета.

Така се роди ВРЕМЕТО. Пулсации, повтаряния на един и същ процес на образуване на вещева - по тази форма на материята "съдим" за време-продължителност и на другите процеси- това е ФИЗИЧЕСКО време, а не - философска категория. По полевата форма - не можем въобще даже да си мислим за понятие за време (няма как да ни се покаже). (Казвах, преди време, в друг клуб: вещевата частица още с раждането си е като "портокал с часовников механизъм".)

Най-вътрешния слой (керн на частицата) отговаря за гравивзаимодействията, доколкото е "излъчвател" на гравитони- много "къса" дължина на вълната съответства на нея, но и с много-много малка амплитуда. Съответства на понятието за "тежка маса" на частица. Характерно е, че едно такова образувание, когато се движи с постоянна скорост не се "самозадържа", а се самоподдържа - щото - няма какво да му пречи - "силите" от взаимодействащите образуващи полета се явяват като ВЪТРЕШНИ СИЛИ.

При опит да "бутаме-дърпаме" вещева- това, разбира се, трябва да става с фотони от други полета - външни за частицата (често ги наричам падащи фотони); поглъщането на падащ фотон, променя конфигурацията на образуващото трептене, вътрешните сили вече не са в равновесие, променя се формата и размерът, а и траекторията на самата частица; цялото околно вакпространство се стреми да подтисне това "ново" движение и след няколко неравновесни пулсации, погълнатото се излъчва. Скоростта на падащия фотон е Ссреда, а скоростта на вещевата е значително по-малка, затова, импулсът на падащия фотон е променил импулса (момента на количеството на движение) на частицата като цяло: един път от поглъщане и втори път от излъчване (откат). Съпротивата от неуравновесените външни и вътрешни сили е коефициент, известен като свойство "маса" на частицата.

Мезонният слой пък отговаря за възможния разпад на частиците (разни пюони и мезони)- и за слабото взаимодействие. Малко по-голяма е дължината на съответстващата вълна и с доста по-голяма амплитуда, от на керновото трептене.

Най-външният - електронен слой отговаря за електромагнитното взаимодействие. За него - почти всичко е известно.

При образуване на структура от готови вече атоми (допират се в електронните си слоеве) с общо обвивен фотон за връзка, то този фотон за връзка си има форма, големина и също се образува непрестанно под диктат на вътреизлъчвателите -частици.

При натрупване на множество молекули на "една вълна" разстояние е възможно да се образува обща обвивка - фотон за връзка, но такъв, че да се прегрупират вътреизлъчвателите

(молекули) на по-нисък потенциал (по-добро подреждане) - по-устойчиво образувание-ансамбъл с характеристика именно, общ обвивен фотон (като едно зърно). Чрез неговите характеристики, взаимодейства със сили на привличане с други подобни образувания

Това е ново свойство - на цялото зърно. Силите, възникващи поради еднаквост на структури на различни обекти съм ги нарекъл Пета сила (темброво взаимодействие).

Ето как се доказа (косвено) един от основните филосовски закони: Количествените натрупвания водят до качествени изменения!

Ако забелязваш - със СКОК се сменя (преминава в новоподредено състояние) качество.

Под влияние на Петата сила, приблизително еднаквите по форма и размери се струпват все по-близо, докато настъпи нова възможност за нов обвивен фотон и ново преструктуриране на вътреизлъчвателите - промяна на потенциал със скок. А новият фотон за връзка се явява ново качество, защото посредством него образуванието се идентифицира пред други вещеви обекти.

Тези "нови" възможности зависят от фона на ЕМП, в което се развива действието.

Така се показва, че има еволюция (самоорганизация, саморегулация) на неживата Природа.

...

[Малоум 2]

Продължавам

Всички структурни образувания от множество вещеви обекти, притежават обвивен фотон за връзка, очертаващ ги като "зърнест" модел (трудно представимо е това при газове и течности, но факт е молекулите непрестанно търпят подреждания на определено разстояние помежду си - все едно са "потопени" в структурата на фона от ЕМП - не се удрят като "билярдни" топки, а взаимодействат със собствените си полета още преди възможен удар - Пета сила - и така средната им кин енергия е по разпределението на Максвел - вероятностно по скорости в зависимост от "сечението" на реакцията)

Заради непрестанното образуване се "вижда", че всяка конфигурация потопена в ЕМП си има Устойчивост - "време на живот" в тоя си вид. В зависимост от наличието и вида на падащи фотони е тая устойчивост:1 - може да резонира с фотонът за връзка разрушаващо, делящо го на по-малки части.2- По къси вълни от този на фотона за връзка - може да взаимодейства с вътревръзка и само нейният потенциал да измени, като довежда до ново преструктуриране на ансамбъла и нов обвивен фотон за връзка. Но - това е ново качество! и т.н. - ясен е "механизмът" за промяна (изменения) на вещевите обекти посредством вълни от ЕМП.

Живото на Земята става възможно ако се "намери" образувание (макромолекула), което да е устойчиво в голям диапазон от фона на ЕМП на Земята. Такива макромолекули образува химелемента въглерод; той е с много компактна структура (най-много възможни частици в най-малък обем, с възможност за четири връзки с други химелементи). Та, важен е малкият обем на въглеродния атом, защото ще прави "къси" връзки, достатъчно дълго устойчиви във фона, който е "беден" откъм къси вълни, съизмерими с размерите на връзките).

Така, въглеродът прави дълги вериги от "себе си" и множество други химелементи, наречени макромолекули. Те също си имат обвивен фотон и при натрупване в редичка идва момент когато дължината на тази редичка става съизмерима с някакъв фотон от фона - поглъща се, променя формата (и посоката на редичката, разбира се)- със завъртване (местна ротация на вътревръзка)- Така стават глобулите и по-голямата компактност на образуванието- без да се разрушава макромолекулата, придобива НОВО свойство.

Ясно е,че промяната на формата и размерите е съпроводено и с механични движения, та ако има "къде да се подпира", тези движения могат да доведат до наблюдаема транслация - движения на части. Пак Петата сила групира разнообразните макромолекули в по-едри обединявания, които безразрушително си изменят свойствата и т.н. - възможна е специализация на едрото, изградено от макромолекули.

Вижда се, че за да има възможност за еволюция на "живото"- промяна свойства със скок като реакция на околното поле, то, преди това е нужна еволюция на неживата Природа, та да създаде необходимия материал (вещеви - химелементи) и съответната структура на фона на ЕМП.

Става възможно да се Формулира : ФОРМУЛА НА ЖИВОТА:

Животът е явление на самовъзпроизвеждане на различни взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на информация с околната среда.

...

Малко за понятието за "сила" - виждаш, при мен това е принудителното изменение на мястото на образуване на вещевите обекти и си променят момента на количеството на движение (импулса).

Чрез пряк обмен на фотони между вещеви (обменят се подреждания-изменения в основното поле)- стават "силите" зависещи от квадрата на разстоянието между ЦТ на вещевите.

Заради това, че всички вещеви са потопени в някакъв фон ЕМП - то , освен гравитационните сили на привличане, ще има и сили от ентропиен произход (еластични сили), които зависят от подредеността на полето (от структурата му, от разпределението в пространството). Тези сили могат да са на привличане (при близки и еднакви по форма обекти) и на отблъскване - когато са на големи разстояния обектите (Космически мащаби, дори Вселенски)- тамошните, местните структури на ЕМП казват по-влиятелно накъде да се образуват обектите, а не ... слабичката гравитация заради огромните разстояния.

Значи: тъмната енергия - това си е енергията на структурираните ЕМП- зависи тая структура от преобладаващите вещеви, а най-много е водородът във Вселената - Реликтовото структуриране си е негово! Този фон е навсякъде, а и не чак толкова равномерен и при отслабване на грависилата (заради огромното разстояние), диктува ускоряване заради различната си структура по места.

Тъмната материя?!- всеки Атрактор (дето го бъркат с понятието Черна дупка) в центъра на Галактиките, например, пък и на звездите. Голяма е плътността на "тока" от образуващи смущения, като "ствол" на дърво, но тъмно - защото не излъчва -зашнурено е всичко, а на мястото на Клоните е изход в който се създават неутроните (Мястото, наречено Големия взрив). Цялата структура на физвакуума на околното на атрактор наподобява: "Дърво със ствол, клони и мисленото продължение на посоката на клоните към кореновата система" - с тороидална пространствена форма - (Кривина на пространството!)

От това ние "виждаме" Ръкави на спираловидни галактики - там, където "свети" има взаимодействия, водещи до излъчване на светлинни вълни.

...

[Малоум 2]

Ето какво съм писал преди 5 години в дир-бг

Тема Свойствата на физ.вакуум

Автор Maлoyм 2 (неспасяем)

Публикувано 07.12.05 10:03

Странните свойства ...

Които са необходими на физ. вакуум.

Преди съм писал за хипотезата, че вещевите и полевите обекти (които познаваме)

се образуват непрестанно в/у частиците на физ.вакуум. Е, ...

1.Съществува ли физически вакуум? Да! Използвам : Закон за достатъчното

основание (Лайбниц) - общ логически принцип : едно положение се счита за

истинно само тогава, когато за него може да се формулира достатъчно

основание.

Нашето "достатъчно" основание е ... самоорганизиращата се Природа!

Истинността може да бъде доказана:

--по опитен път,(не можем - недостижими са вак. частици, за нас)

--на практика, (съществуването на самата Природа - прието, без коментар)

--изведена от истинността на други положения. Да, хипотезата изяснява

много от "парадоксите", приети като принципи в сегашната наука - за инерцията,

за устойчивостта на атома, за Свак като константа, за свойствата: маса, заряд,

спин, та и за дуалистичната природа на вещевите обекти, и т.н.

2.Неподвижен? Веднага се питаме: Спрямо какво? - Спрямо вещевите и полевите

обекти. Частиците на физ. вакуум не променят местоположението си, а само се

завъртват около моментен център на ротация, при участие в пренос на смущение

по тях. Те, самите, са "сдвоени" - имат два алтернативно сменящи се центри,

около които се е "затворила" много, много къса вълна от елмагн.поле (размер

- около 10^(-26) m). Този "затворен" фотон дава собствен обем на сдвоената,

взаимодейства сама със себе си (огромна честота на образуване и значи - огромна маса)

и те се допират плътно - м/у тях няма празно.

Затова, можем да идеализираме физ.вакуум - неподвижна пространствена решетка

чийто възли са частиците на физ. вакуум.

Протяжността на Вселената се реализира в/у частиците на физ. вакуум.

Празно пространство, без наличие на частици на физ. вакуум - НЕ СЪЩЕСТВУВА!

Наблюдаемата Вселена - определя (дава инфо за) само малка част от нея.

3.Твърдост? Абсолютна за нас - не можем да "вкараме" острие в междини-

такива няма. А и острието ни е ГРАМАДНО в сравнение с размера на вак. частица.

4.Плътност? - огромна! Възможно най-голямата. И понеже смущение се пренася чрез

"напречни" изменения на пулсациите на собствените пулсиращи характеристика (СПХ),

то, фронтът на тези смущения ще се движи с възможно най-голямата скорост -

скоростта на светлината, която "виждаме", и не само нея - а на всички фотони.

5. Еластичност - Не можем да я установим. Мислен куб със страна един метър и 90 градусови ъгли

съдържа определено количество несмутени вак. частици. Ако участват чрез СПХ в образуване на

вещеви и/или полеви обект - формата им се изменя - от торообразно-сферично-яйцевидна до пурообразна,

дори иглеста. Тогава броят на частиците на мисления куб - трябва да е по-голям?!

Но, не! Реалният куб (ние се реализираме в/у него) съдържа винаги едно и също количество вак.

частици, но е "изкривен" спрямо мисления куб. Те, тва е великото ИЗКРИВЯВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО.

При наличие на обекти "подложката" върху която се реализират е изкривено пространство - не евклидово.

Давайте, ако се сещате за още "странности"?!

"... И рече Бог, да бъде светлина! И видя, че това е добро!..."

Одобрявам!

Имаше и много коментари- както положителни, така и отрицателни;

В по-късни постинги съм правил и "защита" на тезата, ама е ... много писаното и не е подходящо за "копи-паста".

...

[luboznatelnia]

Ето какво съм писал преди 5 години в дир-бг

Тема Свойствата на физ.вакуум

Автор Maлoyм 2 (неспасяем)

Публикувано 07.12.05 10:03

Странните свойства ...

Които са необходими на физ. вакуум.

Преди съм писал за хипотезата, че вещевите и полевите обекти (които познаваме)

се образуват непрестанно в/у частиците на физ.вакуум. Е, ...

1.Съществува ли физически вакуум? Да! Използвам : Закон за достатъчното

основание (Лайбниц) - общ логически принцип : едно положение се счита за

истинно само тогава, когато за него може да се формулира достатъчно

основание.

Нашето "достатъчно" основание е ... самоорганизиращата се Природа!

Истинността може да бъде доказана:

--по опитен път,(не можем - недостижими са вак. частици, за нас)

--на практика, (съществуването на самата Природа - прието, без коментар)

--изведена от истинността на други положения. Да, хипотезата изяснява

много от "парадоксите", приети като принципи в сегашната наука - за инерцията,

за устойчивостта на атома, за Свак като константа, за свойствата: маса, заряд,

спин, та и за дуалистичната природа на вещевите обекти, и т.н.

2.Неподвижен? Веднага се питаме: Спрямо какво? - Спрямо вещевите и полевите

обекти. Частиците на физ. вакуум не променят местоположението си, а само се

завъртват около моментен център на ротация, при участие в пренос на смущение

по тях. Те, самите, са "сдвоени" - имат два алтернативно сменящи се центри,

около които се е "затворила" много, много къса вълна от елмагн.поле (размер

- около 10^(-26) m). Този "затворен" фотон дава собствен обем на сдвоената,

взаимодейства сама със себе си (огромна честота на образуване и значи - огромна маса)

и те се допират плътно - м/у тях няма празно.

Затова, можем да идеализираме физ.вакуум - неподвижна пространствена решетка

чийто възли са частиците на физ. вакуум.

Протяжността на Вселената се реализира в/у частиците на физ. вакуум.

Празно пространство, без наличие на частици на физ. вакуум - НЕ СЪЩЕСТВУВА!

Наблюдаемата Вселена - определя (дава инфо за) само малка част от нея.

3.Твърдост? Абсолютна за нас - не можем да "вкараме" острие в междини-

такива няма. А и острието ни е ГРАМАДНО в сравнение с размера на вак. частица.

4.Плътност? - огромна! Възможно най-голямата. И понеже смущение се пренася чрез

"напречни" изменения на пулсациите на собствените пулсиращи характеристика (СПХ),

то, фронтът на тези смущения ще се движи с възможно най-голямата скорост -

скоростта на светлината, която "виждаме", и не само нея - а на всички фотони.

5. Еластичност - Не можем да я установим. Мислен куб със страна един метър и 90 градусови ъгли

съдържа определено количество несмутени вак. частици. Ако участват чрез СПХ в образуване на

вещеви и/или полеви обект - формата им се изменя - от торообразно-сферично-яйцевидна до пурообразна,

дори иглеста. Тогава броят на частиците на мисления куб - трябва да е по-голям?!

Но, не! Реалният куб (ние се реализираме в/у него) съдържа винаги едно и също количество вак.

частици, но е "изкривен" спрямо мисления куб. Те, тва е великото ИЗКРИВЯВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО.

При наличие на обекти "подложката" върху която се реализират е изкривено пространство - не евклидово.

Давайте, ако се сещате за още "странности"?!

"... И рече Бог, да бъде светлина! И видя, че това е добро!..."

Одобрявам!

Имаше и много коментари- както положителни, така и отрицателни;

В по-късни постинги съм правил и "защита" на тезата, ама е ... много писаното и не е подходящо за "копи-паста".

...

след като са неподвижни фотоните в твоята хипотеза за физ вакуумът,как тогава обменят енергия помежду си, след като ти казваш че между тях съществува връзка от ЕМП с мното къса дължина на вълната! това означава че те не би трябвало да са наподвижни,защото както се знае преносителите на ЕМП са фотони! или ти смяташ че има подвижни и неподвижни фотони!

[Малоум 2]

след като са неподвижни фотоните в твоята хипотеза за физ вакуумът,как тогава обменят енергия помежду си, след като ти казваш че между тях съществува връзка от ЕМП с мното къса дължина на вълната! това означава че те не би трябвало да са наподвижни,защото както се знае преносителите на ЕМП са фотони! или ти смяташ че има подвижни и неподвижни фотони!

Вакуумните частици са неподвижни на местата си в пространствената вакуумна решетка (самите вакуумни частици се образуват от фотони-образуващи фотони- както и всички останали частици-вещеви обекти- известните ни елементарни частици, например).

Самите вакуумни частици имат собствени пулсиращи характеристики (СПХ), които задават (векторно) момент на количество на движение (импулс - в случая от въртене около собствен център). Подреждането на СПХ на група от вакчастици (задружно действие, движение на форма "под строй") прави възможно съществуването на конфигурирани области, които повтарят формата си, движейки се по вакрешетката, като самостоятелни "форми" (смущения). Така е възможно да се образуват преноси на смущения - например вакуумни фотони, пък и други, с по-голям размер - свободни, незатворени форми, плъзгащи се по условно неподвижната вакуумна решетка (като "гърч" в гладко пространство) с максимално възможната скорост по нея -няма какво да им пречи в преноса - единственото "ограничение по скорост" е стъпката, разстоянието на частица до съседна частица. Понеже тези вакчастици са с една и съща големина, тази стъпка е константна.

Така че - прав си да питаш (неясно съм се изразил, за което се извинявам): има самостоятелни вакуумни фотони, а другите, дето са образуващи фотони на съответните частици, са "зависими" фотони - взаимодействат вътре в обема на образуванието частица (вещеви обект) и се "движат" заедно с нея - всъщност - тяхното действие образува непрестанно частицата, с огромна честота на образуване.

...

[luboznatelnia]

Вакуумните частици са неподвижни на местата си в пространствената вакуумна решетка (самите вакуумни частици се образуват от фотони-образуващи фотони- както и всички останали частици-вещеви обекти- известните ни елементарни частици, например).

Самите вакуумни частици имат собствени пулсиращи характеристики (СПХ), които задават (векторно) момент на количество на движение (импулс - в случая от въртене около собствен център). Подреждането на СПХ на група от вакчастици (задружно действие, движение на форма "под строй") прави възможно съществуването на конфигурирани области, които повтарят формата си, движейки се по вакрешетката, като самостоятелни "форми" (смущения). Така е възможно да се образуват преноси на смущения - например вакуумни фотони, пък и други, с по-голям размер - свободни, незатворени форми, плъзгащи се по условно неподвижната вакуумна решетка (като "гърч" в гладко пространство) с максимално възможната скорост по нея -няма какво да им пречи в преноса - единственото "ограничение по скорост" е стъпката, разстоянието на частица до съседна частица. Понеже тези вакчастици са с една и съща големина, тази стъпка е константна.

Така че - прав си да питаш (неясно съм се изразил, за което се извинявам): има самостоятелни вакуумни фотони, а другите, дето са образуващи фотони на съответните частици, са "зависими" фотони - взаимодействат вътре в обема на образуванието частица (вещеви обект) и се "движат" заедно с нея - всъщност - тяхното действие образува непрестанно частицата, с огромна честота на образуване.

...

бля бля абсолютни глупости

[B0081]

Изместваме темата, затова, с по едно изречение (иначе спамим и си е за разискване в отделна тема):

Да, мога да обясня движението на телата по инерция по пространството (хипотезата за физвакуума - малко съм писал в темата "Квантов басейн", а и другаде, ако си чел)

Материята има две форми: полева и вещева; вещевата форма има (притежава собствена характеристика "маса") маса при покой - става възможно да се закачи към нея КС - условно приемаме нула за отчет.

Полевата форма на материята са фотоните - сам виждаш, без фотони не е пълна картинката за материята.

Най-важното: взаимодействията се осъществяват посредством "поглъщане-излъчване" на фотони от самите вещеви обекти.

Различното в хипотезата ми е началото (невидимо, затова е хипотеза): направа на обекти (и вещеви и полеви) върху физвакуума.

А иначе: Наблюдават се обвивки на множество вещеви обекти (малки частици, но много), взаиимосвързани със собствените си обвивни фотони в по-едър ансамбъл, та когато от тая обвивка се погълне-излъчи фотон, то той да може да взаимодейства с нашите датчици и да им промени състоянието (например във видимия спектър на лъченията)- по тази промяна, косвено съдим за възможно случилото се.

...

Някои твои постинги съм чел.Някои съм почвал да чета,но не съм стигал до край,защото се късаше нишката на мисълта.Явно е трудно да се изразси нещо "необикновенно",и още по трудно е да го разбере читателя.

Може ли да поясниш относно вещевата форма.Не искам да наблюдаваме движението.

По скоро да обясниш за движение на телата по инерция в пространството.Как точно си го представяш ?

Какво представлява движението? И как става движението ?

[luboznatelnia]

[quote name='B0081'

По скоро да обясниш за движение на телата по инерция в пространството.Как точно си го представяш ?

Какво представлява движението? И как става движението ?

[Б.Богданов]

[B0081]

Благодаря Любознателния за отговора. Всъщност на мен ми е любопитно как изглеждат тези неща при хипотезата на Малоум 2. Дали са точно така както си ги описал ти ,а може би са по различни? Ще изчакам и негов отговор.

[Малоум 2]

Благодаря Любознателния за отговора. Всъщност на мен ми е любопитно как изглеждат тези неща при хипотезата на Малоум 2. Дали са точно така както си ги описал ти ,а може би са по различни? Ще изчакам и негов отговор.

От постинг 24 в тази тема:

Този модел на физвакуум позволява, при подреждане (от флуктуациите заради трептенето от пулсациите) на "стрелкичките" в една посока, обвивния фотон, резултат от СПХ, да се премества по вакчастиците. Пренос на смущение съм го нарекъл. Поради строяването на стрелки, то съседите се стремят да се подредят обратно на първите (неподвижни са местата на решетката) да, ама все едно се създава нов обвивен фотон на общото; но съседите на съседите също се стремят да се подредят обратно, или - пак се създава нов обвивен фотон но на трите. И т.н. - възникналото смущение, предизвиква нещо като "напомпване" с подреждане на околното и в крайна сметка подреждането на околното възтановява по обратен път "равновесното" положение - да, ама нали му трябва "време" на напречното напомпване да достигне равновесието и време - по обратен път, да възстанови равновесието на мястото на "започването"- тази необходимост е ЗАКЪСНЕНИЕ и при пристигане на началото, то подреждането (смущението) вече не е там. Това закъснение предизвиква ново подреждане на ново място спрямо старото. Значи, смущението се е предвижило спрямо неподвижната вакрешетка.

Това са вакфотоните. Предвижват се с възможно най-голяма скорост, зависеща от "стъпката" - от големината на вакчастиците. И са с напречно променящи се характеристики.

Те, вакфотоните, също интерферират при среща и си променят както посоката, така и големината на тока (потока). И създават структурирания (моментни пространствени фигури) във физическия вакуум. Това е и структура от ЕМП. Ако има изменения, то те се пренасят с напречно на движението, променящи се характеристики.

Ако енергията на потоците е толкова голяма, че при връщане на напомпеното, старото (началното) трептене е още "там", то става "завързване" на трептения, които ВЕЧЕ МОГАТ ДА СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ. Все едно, че са се настигнали фотоните!!!

При равномерно проволинейно движение на такъв обект силите в него се уравновесяват, но при прилагане на сила (при падане и поглъщане на външен фотон върху него), това образувание се съпротивлява на "общото" движение от собствен и погълнат импулс, та ... този коефициент на съпротива е характеристиката МАСА. А тези образувания наричам : Вещеви обект.

Това, по-горното, е изяснено при Файнман -лекции по физика "Как електронът действа сам на себе си".)

Вещеви е този обект, който е успял да си затвори образуващите фотони да пулсират около общ за образуващите смущения моментен център. Така в частицата могат да се очертаят (мислено) слоеве:

--централен слой (керн съм го кръстил)- получава се от кръстосаните електрично и магнитни полета на образуващитте фотони, в пространството около центъра; характерно е, че ЕДНОВРЕМЕННО (завинаги, за всеки реален наблюдател) там съществуват и ляво и дясно завихряне на образуващите фотони; затова, в пространството около частицата има подреждане на околния физвакуум, което имитира строеното в керна на частицата- тоест, излъчва се подреждане във физвакуума, като съчмички, които притежават две кръстосани трептения - гравитони. Бързината на излъчване на гравитони е пропорционална на масата на частицата.

-- мезонен слой (междинен) - получава се от съчетанието на падащите към централната част "гасящи" подреждания в отклик на подреждането от образуващите смущения и пак се случва: кръстосани електрично и магнитно поле, но на доста по-голямо разстояние от централната част. На това място, върху тази пространствена област, могат да се захванат и да съществуват с мин. енергия за образуването си и други частици (мезони, например), но, ако се захванат, то те се движат като сателит около централна част, защото и те се образуват върху готова вече вакподложка. не е без значение, че ако има такъв захват, то честотата на излъчване на гравитони може да се промени (това води до промяна на сумарната маса на частиците, ако сме ги "теглели" поотделно)

--най-външен слой - също е закъснителен отклик на падащи-гасящи подреждания с основните подреждания- също има наличие на кръстосани полета и също там могат да се захващат (сравнително слабо, заради големите закъснения - дълги пътища на сигналите) други подобни частици с мин.енергия за образуване.

Въобще - частицата "изглежда" като пухено топче, по-твърдичко в средата (центъра) и структуриращо околността си по свой образ и подобие (на собствените си трептения), с някакво закъснение, затова - съм го нарекъл "коса" на пухчето-топче. Важното е, че цялата вакуумна околност около частицата се стреми да потуши възникналото действие от съществуването на това вещево образувание, но поради закъснението на Обратната Връзка (ОВ) в отклик на смущенията, то не може да бъде спряно това действие.

Веднъж възникнало движение вече не може да се унищожи. Дори да няма никакви други частици в цялата Вселена - все едно - единственото действие от тази частица е неунищожимо. То се движи по инерция за вечни времена, ако няма някакво друго образувание с полетата на което да взаимодейства.

(Никоя хипотеза до преди тази не е обяснявала: Защо телата се движат по инерция?- постулирано е от Галилеево време... и ... толкоз!)

...

[B0081]

Въобще - частицата "изглежда" като пухено топче, по-твърдичко в средата (центъра) и структуриращо околността си по свой образ и подобие (на собствените си трептения), с някакво закъснение, затова - съм го нарекъл "коса" на пухчето-топче. ...

От какъв характер е това трептене?

Частотата на трептене от какво зависи? И постоянна ли е?

[B0081]

От какъв характер е това трептене?

Частотата на трептене от какво зависи? И постоянна ли е?

Ще преформулирам въпроса си . Възможно ли е според хипотезата ти,да спре трептенето?

[Малоум 2]

Ще преформулирам въпроса си . Възможно ли е според хипотезата ти,да спре трептенето?

Не, не е възможно да "спре" веднъж случило се движение (винаги има флуктуации).

При анихилация (взаимодействие с антивещество) се префасонира вида на трептенето, престава да е затворено около моментен център на пулсация и става на фотони - тоест скоростта е скорост на фотони в средата на разпространение.

Отделните слоеве на вещевата отговарят (съответстват с възможни взаимодействия) за различните видове известни взаимодействия: подреждането според честотата на керн, е отговорно за гравитационното взаимодействие; междинния слой - за ядреното и за слабото взаимодействие ако има сателитни структури на основното трептене; най-външният слой е отговорен за електромагнитното взаимодействие, което пък - винаги е съпроводено с наличието на сателит към ядрото - различните видове мезони при протон например. Тези "видове" взаимодействия се различават по дължините на "падащите" вълни (фотони от тях), които са кратни на някое от собствените трептения на вещевата.

Когато вещева поглъща фотон, то тя си предвижва мом.център на ротация към тоя фотон, защото той й служи като подложка за образуване с по-малко енергия за образуване; но - докато се оформи цялостното третене образуващо цялостната конфигурация на частицата, минава време - закъснява преместването спрямо началния стадий на поглъщане, частицата се сплесва към посоката на поглъщане, скоростта на центъра й се променя (ускорение) и следва излъчване на погълнатото, но вече в някаква друга посока (откат) - т.е., промяната на скоростта (ускорението) е отклик на външно поле и затова се проявява и свойството маса - съпротивление срещу целия околен вакуум, срещу насилствената промяна на изначалното инерциално движение; влиза в действие понятието ни за "сила" - имаме ускорение, имаме и коефициент на съпротива, наречен "маса" на частицата - хоп : Закон на Нютон...

Тая маса обхваща както тежката (от бързината на излъчване на гравитони), така и електромагнитната маса, която е проява от закъснението от косата на частицата. Винаги сума от двете маси е коефициентът за съпротива. Това създава илюзията за наличието на неутрино (при пресмятане на общата маса на продуктите от разпад на нуетрон, например)- нещо неутрално и с маса - може да е само фотон за връзка, но пак си участва в общото съпротивление, в масата, когато са заедно.

...

[B0081]

Благодаря за отговора. Дойде ми нещо на ума тези дни. И исках да разбера да не би да има съвпадение с твоята хипотеза.