Космофилософия и космоикономика

[Кухулин]

  

Преди 7 часа, nik1 said:

Дори и да бъдат изобретени технологии заместващи ограничените ни от към количество запаси  на мед, никел, кобалт, остава да същствува енергийния нексус.
И финансовия
- извеждането на един килограм товар в орбита днес струва 4 500 US долара,
Дори себестойноста да падне 5 пъти, то извеждането на милиони тонове товари ще бъде финасово непосилно брвме за държавите или за компаниите

=>

Преди 3 часа, Кухулин said:

Аз мисля, че по този въпрос има консенсус - всичко трябва да се произвежда на орбита или на Луната. Материал от астероиди, енергия от Слънцето.

Бих добавил - и на лунна орбита. Много материал подръка, плитка гравитационна яма.

[Кухулин]

Чета една книга на Артър Кларк от 1996 г. Вероятно я започва скоро след края на Студената война.

Сред Тихия океан, 18 юни 2024 г., 22:13 ч.

Нюкоум се качи по стълбата на предната наблюдателна палуба. Южният вятър и хладната нощ му доставяха удоволствие. Над него премигваха светлинните на редица от товарни космически кораби, пренасящи руда и навярно принадлежащи на организацията „Юниън карбид“. Те се носеха към Луната като някакви звездни танцьори на конга. Емблемата на „Лиян“, вписана в кръг обикновена синя буква „Л“, беше изобразена във величествен течен кристал на повърхността на намиращата се в третата си четвъртина Луна.

Още малко и ще посрещнем 2024г. Обаче някъде сме се отклонили от пътя  

 

[Warlord]

Явно си е мислел, че с края на Студената война ще спрем да се избиваме за разни безсмислени Бахмути и вместо това ще обедини усилия и ресурси в усвояването на космоса. Но не би, все още не сме приключили с примитивната история и самоизтреблението, така че парите ще продължават да отиват за оръжие, вместо за космонавтика.

[makebulgar]

Космоса ще бъде най-лесно и бързо усвоен ако си спретнем една космическа война, така че военните ресурси да се пренасочат към космоса. Тогава ще има оправдание парите да се харчат за космоса, докато при пълен мир просто няма кой да одобри големи разходи за някакви неща, които масата хора няма как да усетят и да одобрят. Космоса винаги ще си остане екстра като това да летиш с Конкорд - за избрани с много пари, за бизнесмени и за проекти. Обикновения човек, който избира политиците и от чието мнение се определят и решенията на политиците никога няма да одобри данъците да се харчат нахалост за неща, които не са от практическо приложение. Ако имаме достатъчно излишни милиарди много по-добре ще е за обикновения човек да се раздават като базов доход, а не да се харчат за керосин и алуминий за 200 души, които ще ровят в пясъка на Марс. При толкова проблеми на земята да се харчат парите за неща, които не вършат работа за мнозинството не е разумно. По добре да се строят тръби за високоскоростни влакове, да се инвестира здраво във възбновяемите централи, в развитие на компютрите, изкуствения интелект, в борбата с наркотиците, алкохола, вредните производства и замърсяването, в продължителността на живота, в образованието, в интелигентни биомеханични протези и т.н. 

Космоса както и дълбокия океан са враждебна и несъвместима с живота среда, която не е за всеки. Няма как просто да излезеш на разходка в космоса все едно си на разходка в парка, тъй като в космоса си рискуваш живота.

[Warlord]

Усвояването на космоса си има много практически приложения, от които и обикновените хора се ползват. Спътников интернет, GPS, по-добри климатични прогнози, снимки от сателити. А в някакъв момент, като засвършват суровините на планетата, като някои по-редки метали за батерии, телефони и други неща от ежедневието - литий, кобалт, никел, ще трябва да ги търсим извън планетата.

[makebulgar]

В земята има предостатъчно ресурси да ни стигнат за милиард години напред, тъй че не са ни проблем ресурсите. Много по-лесно ще ни е да копнем малко до мантията и да си доставим металите, отколкото да ловим астероиди. Желязо и алуминий имаме достатъчно, тъй че чак толкова в нужда не сме. 

А лития и никела са ни нужни не защото не можем без тях, а защото сме им намерили приложение. Ако променим производствата и използваме други материали може нуждата от някои метали да стане минимална. 

А иначе космоса можем да си го усвояваме в бъдеще, но ще е по-скоро с роботи, дронове и сателити, а не с космонавти и космически миньори. Просто средата там е твърде агресивна за нас, колкото и да не ни се иска. 

Много неща от филмите и фантастичните книги просто няма как да станат. Особено разни звездолети хвърчащи със хиперсветлинна скорост, преминаващи през черни дупки, червееви дупки и други измислици. Миньорите които пътуват до Плутон, за да копаят метали, докато се върнат фирмата им работодател ще е отдавна фалирала и разпродадена. 

[Warlord]

Не говорим за близкото бъдеще разбира се, но близкият космос е по-лесно достижим за експлорване отколкото земните и океанските дълбини. Сега например Западът остана доста разочарован да разбере , че най-големите неразработени залежи на литий ги откриха в Иран. Ако се научим да прихващаме близкопрелитащи комети и астероиди с полезни метали по тях, си е някакво решение, различно от война, предвид поляризиращият се свят и желанието на Запада да избягва зависимости. Това не е толкова нереалистично, при положение, че наскоро успешно експериментирахме с отклоняване на астероид от траекторията му след разбиване на сонда в него (мисията ДАРТ). Прочее какво по-добро практическо приложение на космическите ни възможности, ако някога такъв астероид заплаши да се разбие в планетата, да имаме способността да го отклоним?

[Exhemus]

Преди 2 часа, Warlord said:

Усвояването на космоса си има много практически приложения, от които и обикновените хора се ползват. Спътников интернет, GPS, по-добри климатични прогнози, снимки от сателити. А в някакъв момент, като засвършват суровините на планетата, като някои по-редки метали за батерии, телефони и други неща от ежедневието - литий, кобалт, никел, ще трябва да ги търсим извън планетата.

Metalicity на планетите в радиус 100 светлинни години е по-малко от това на земята. Тя е уникална и в това отношение.

Най-добре е да се поровим из астероидите от пояса или от  троянците.  Пък ако намерим ценни суравини можем и да се заселим там!

[Кухулин]

Преди 5 часа, makebulgar said:

В земята има предостатъчно ресурси да ни стигнат за милиард години напред, тъй че не са ни проблем ресурсите. Много по-лесно ще ни е да копнем малко до мантията и да си доставим металите, отколкото да ловим астероиди. Желязо и алуминий имаме достатъчно, тъй че чак толкова в нужда не сме. 

А лития и никела са ни нужни не защото не можем без тях, а защото сме им намерили приложение. Ако променим производствата и използваме други материали може нуждата от някои метали да стане минимална.  

Проблемът е преди всичко енергиен. На Земята скоро няма да има достатъчно енергия за усвояването на Космоса, ако се  придържаме към съществуващите енергийни технологии. А пътят, който е поело човечеството в тази посока, е доста съмнителен. Възобновяемите източници сами по себе си са изключително ресурсоемки, особено акумулаторите. С тях едва ли ще успеем да покрием земните си нужди, да не говорим за космическа експанзия на слънчева и вятърна енергия. А що се  отнася до атомната енергия, съществува мнение, че горенето на уран-235 е престъпление срещу човечеството. Горим за  глупости много ценно космическо гориво.

В политически план съм съгласен, че военното противопоставяне в Космоса дава много добри перспективи. Няма по-благоприятна среда за технологичен прогрес от една нова "космическа студена война", това показва практиката. Красиво е да си мислим за мирно развитие под егидата на 200-членно ООН, но не е в наш стил   

[makebulgar]

А най-добре ще се развием космически ако войната я водим срещу извънземни, които ни се явят с корабите си покрай Луната.

[Кухулин]

Конфликтът с извинземните е описан добре в "Пътеводител на галактическя стопаджия". Могат да прогресират евентуално делфините.

Интересно е, че делфините отдавна знаеха за предстоящото разрушаване на планетата Земя и многократно се бяха опитвали да предупредят човечеството за грозящата ги опасност; ала по-голямата част от сигналите им бяха неправилно изтълкувани като забавни опити да играят на топка или да си искат нещо вкусно за хапване. Ето защо прекратиха опитите си и намериха начин да напуснат Земята преди пристигането на вогоните.

Последният сигнал на делфините бе неправилно изтълкуван като учудващо сложен опит да направят двойно задно салто през обръч, като си свирукат американския химн, докато всъщност съобщението гласеше следното: СБОГОМ И БЛАГОДАРИМ ЗА РИБКИТЕ.

[Warlord]

Преди 14 часа, Exhemus said:

Най-добре е да се поровим из астероидите от пояса или от  троянците.  Пък ако намерим ценни суравини можем и да се заселим там!

В тези от пояса няма мегдан за заселване. Противно на впечатленията от научнофантастичните филми и зле илюстрираните стари учебници, по които сме учили, Астероидният пояс всъщност е съвсем пуст. Сумарното тегло на всички астероиди в него е няма и 4% от масата на Луната. Най големия астероид в него е Церера, с диаметър ок. 900 км, и единствен, притежаващ достатъчно маса за да се оформи като сфера под натиска на собствената си гравитация, останалите вече са много дребни и с неправилни форми. В съдържанието им може да се намери основно базалт, желязо и известно количество никел, но пък на Церера има ледена обвивка, съдържаща повече вода, отколкото е прясната вода на Земята. В Пояса на Кайпер има повече и по-големи, вкл. и планети-джуджета, но те вече са доста далечко отвъд орбитата на Плутон. Следващите най-близки, в Облака на Оорт, са на цяла светлинна година оттук, а най-близките earth like планети - на много светлинни години, за изминаването на каквито разстояния в момента не разполагаме с технология и вероятно никога няма да разполагаме.

[Кухулин]

Преди 15 минути, Warlord said:

В тези от пояса няма мегдан за заселване.

Концепцията е следната: свързваш два астероида с дълги кабели, развърташ системата около общия център и получаваш "центробежна гравитация". 

[Warlord]

Преди 15 часа, Кухулин said:

Проблемът е преди всичко енергиен. На Земята скоро няма да има достатъчно енергия за усвояването на Космоса, ако се  придържаме към съществуващите енергийни технологии. А пътят, който е поело човечеството в тази посока, е доста съмнителен. Възобновяемите източници сами по себе си са изключително ресурсоемки, особено акумулаторите. С тях едва ли ще успеем да покрием земните си нужди, да не говорим за космическа експанзия на слънчева и вятърна енергия. А що се  отнася до атомната енергия, съществува мнение, че горенето на уран-235 е престъпление срещу човечеството. Горим за  глупости много ценно космическо гориво.

В политически план съм съгласен, че военното противопоставяне в Космоса дава много добри перспективи. Няма по-благоприятна среда за технологичен прогрес от една нова "космическа студена война", това показва практиката. Красиво е да си мислим за мирно развитие под егидата на 200-членно ООН, но не е в наш стил   

Що да няма достатъчно енергия, ракетата Супер Хеви я изстреляха предимно на водород, а него можем да си го произвеждаме.

А за какво ни е да правим центробежна гравитация с астероиди, ще изграждаме някаква кръгла колония около тях ли?

[Warlord]

Преди 7 часа, makebulgar said:

А най-добре ще се развием космически ако войната я водим срещу извънземни, които ни се явят с корабите си покрай Луната.

Ако те ни се явят тук е най-добре да не се случва. Както вече казахме към момента не разполагаме с технология и енергия за да прекосяваме разстояния от светлинни години и парсеци, нямаме дори идея как да ги придобием някога. Тъй че ако извънземните инвейдъри разполагат с тях, те ще са много по-развити от нас и ще ни издухат прекалено бързо за да имаме време да се развием космически през войната.

[Кухулин]

Преди 1 час, Warlord said:

Що да няма достатъчно енергия, ракетата Супер Хеви я изстреляха предимно на водород, а него можем да си го произвеждаме.

А за какво ни е да правим центробежна гравитация с астероиди, ще изграждаме някаква кръгла колония около тях ли?

Можем да си го произвеждаме, но за производството също трябва енергия. И за преноса, и за съхранението. Можем да използваме слънчева и вятърна енергия, но за производството на панели и перки също трябва енергия. За рециклирането им също. И материали трябват. Нищо няма да се получи по тия зелени схеми. Ще си останем на Земята завинаги, т. е. до първия по-сериозен катаклизъм.

Затова трябва овреме да изнасяме това производство в близкия космос - на земна орбита, на лунна орбита, на самата Луна и по-нататък. А там вече кеф ти соларки, кеф ти атомни реактори, кеф ти хелий-3. Но трябва да почнем час по-скоро, защото нямаме много време. Утре ще пламне някоя ядрена война и сме дотам. Не можем да се вдигнем на крака - няма вече евтини ресурси като едно време.

За астероидите - ако се наложи, защо да не правим колонии. Важното е да усвояваме космическото пространство, да сме разпръснати и автономни, следователно неуязвими за разни физически и социални флуктуации.

[Warlord]

On 15.05.2023 г. at 20:18, Кухулин said:

Можем да си го произвеждаме, но за производството също трябва енергия. И за преноса, и за съхранението. Можем да използваме слънчева и вятърна енергия, но за производството на панели и перки също трябва енергия. За рециклирането им също. И материали трябват. Нищо няма да се получи по тия зелени схеми. Ще си останем на Земята завинаги, т. е. до първия по-сериозен катаклизъм.

Затова трябва овреме да изнасяме това производство в близкия космос - на земна орбита, на лунна орбита, на самата Луна и по-нататък. А там вече кеф ти соларки, кеф ти атомни реактори, кеф ти хелий-3. Но трябва да почнем час по-скоро, защото нямаме много време. Утре ще пламне някоя ядрена война и сме дотам. Не можем да се вдигнем на крака - няма вече евтини ресурси като едно време.

За астероидите - ако се наложи, защо да не правим колонии. Важното е да усвояваме космическото пространство, да сме разпръснати и автономни, следователно неуязвими за разни физически и социални флуктуации.

Амче то за изкопаемите горива да не би да не трябва енергия? Всичките машини (вкл. производството им) за разработване на находищата и добива, после цистерни, танкери и т.н., колко гълтат? А водорода можеш да си го добиваш в лабораторията чрез най-обикновена електролиза. Даже не е нужно точно в лабораторията, можеш да преместиш производството където ти е угодно.

Виж, това че завинаги ше си останем на Земята най-вероятно така ще стане, ако се запази г/д сегашния темп на развитие и бюджети на космическите агенции. Което значи, че в някакъв момент щем не щем, ще трябва да опрем изцяло до ВЕИ, когато свършат природните горива и ако не сме се самоунищожили дотогава.

Ако обаче пренасочим военните бюджети, а също парите за мултикулти, ЛГБТ и всякаква друга пропаганда, футбол, чалга, арт инсталации и пр. към наука, има шанс в сравнително обозримо бъдеще да направим малки колонии около Луната, Марс и някои астероиди. Ама надали.

Редактирано Май 18, 2023 от Warlord

[Кухулин]

Преди 3 часа, Warlord said:

Амче то за изкопаемите горива да не би да не трябва енергия? Всичките машини (вкл. производството им) за разработване на находищата и добива, после цистерни, танкери и т.н., колко гълтат?

Зелените мощности изискват повече енергия.

Achieving the Paris Agreement will require massive deployment of low-carbon energy. However, constructing, operating, and maintaining a low-carbon energy system will itself require energy, with much of it derived from fossil fuels. This raises the concern that the transition may consume much of the energy available to society, and be a source of considerable emissions. Here we calculate the energy requirements and emissions associated with the global energy system in fourteen mitigation pathways compatible with 1.5 °C of warming. We find that the initial push for a transition is likely to cause a 10–34% decline in net energy available to society. Moreover, we find that the carbon emissions associated with the transition to a low-carbon energy system are substantial, ranging from 70 to 395 GtCO₂ (with a cross-scenario average of 195 GtCO₂). The share of carbon emissions for the energy system will increase from 10% today to 27% in 2050, and in some cases may take up all remaining emissions available to society under 1.5 °C pathways.

https://www.nature.com/articles/s41467-022-33976-5

 

Преди 3 часа, Warlord said:

А водорода можеш да си го добиваш в лабораторията чрез най-обикновена електролиза. Даже не е нужно точно в лабораторията, можеш да преместиш производството където ти е угодно.

Точно водородът не е много подходящ - изисква скъпо съхранение и транспорт. Но да, ако имаш евтина енергия, можеш да произвеждаш всякакви химически горива.

 

Преди 3 часа, Warlord said:

Виж, това че завинаги ше си останем на Земята най-вероятно така ще стане, ако се запази г/д сегашния темп на развитие и бюджети на космическите агенции. Което значи, че в някакъв момент щем не щем, ще трябва да опрем изцяло до ВЕИ, когато свършат природните горива и ако не сме се самоунищожили дотогава.

Ако успеем навреме да осъществим технологичен скок в ядрената енергетика, ще разполагаме с практически неограничена енергия за всякакви земни нужди, включително и за начална космическа експанзия. А ВЕИ могат да допълват ядрените мощности, където е необходимо.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ядерный_топливный_цикл#Закрытый_(замкнутый)_топливный_цикл

Трябва да се научим да горим уран-238 и торий.

[Exhemus]

On 15.05.2023 г. at 12:59, Warlord said:

Сумарното тегло на всички астероиди в него е няма и 4% от масата на Луната. Най големия астероид в него е Церера, с диаметър ок. 900 км, и единствен, притежаващ достатъчно маса за да се оформи като сфера под натиска на собствената си гравитация, останалите вече са много дребни и с неправилни форми. В съдържанието им може да се намери основно базалт, желязо и известно количество никел, но пък на Церера има ледена обвивка, съдържаща повече вода, отколкото е прясната вода на Земята. В Пояса на Кайпер има повече и по-големи, вкл. и планети-джуджета, но те вече са доста далечко отвъд орбитата на Плутон.

- Сам изброяваш доста ценни неща на Церера - вода, желязо, никел.. Какво като е 900 км? По-малките от нея даже са по-желани защото кацането/отлитането ще е фасулска работа.  Като се смята, че алуминий, силиций, въглерод се намират навсякъде, а алкалните метали също - комплектът от местни суровини е налице! Милиарди години бомбардиране с космически лъчи трябва да е създало слой от радиоактивни материали, които пък да се използват в атомната енергетика.

   Малките луни на Юпитер  от  20-100км също би трябвало да са лесни за заселване.  Заселването на поясът на Койпер изисква вече космически мащаби на времето, които се измерват с много човешки животи.  То ще е тест дали въобще е възможно разселване по галактиката.