От Тракия до Трансилвания: какво различава Клуж и Пловдив

[nik1]

От Тракия до Трансилвания: какво различава Клуж и Пловдив

Вторият град на Румъния расте бързо и агресивно и е заложил на IT индустрията, а устойчивата разлика е доброто управление

Споделяне

 

22 април 2023 08:00

 Центърът на Клуж е типична хабсбургска провинция, с подредени и красиви улици и катедрали    ©  Огнян Георгиев

 

 

Темата накратко

• Клуж расте много по-бързо от българските региони и настига София като стандарт
• Градът е изключително млад и витален, а IT бумът вдига цените и вече е твърде скъп за работещи там
• Надеждата на местната управа е да привлича хора от Румъния и чужбина, заради което залага на умно управление

---

Часът е 9 сутринта, тролеят е претъпкан. Типичните ученици и пенсионери са тук, но има и доста работещи. Всеки се качва, чекира се на електронното устройство на вратата и набутва още малко тълпата навътре. През прозореца се мяркат типичните жилищни блокове за всяко населено място, което е минало през комунизма - редици от панелки, между които тук-таме има не твърде красиви къщи.

Погледнато през прозореца, Клуж-Напока не се различава много от който и да е град в източната част на Европа, или по-скоро в онази нейна област, която някога е била австро-унгарска провинция. Красив стар център, заобиколен от позападнали квартали, редуващи се с нови сгради.

Въпреки че е в сърцето на Трансилвания, Клуж страда от недостатъците на всеки нестоличен град в този регион - няма красотата и романтизма на Прага, небостъргачите на Букурещ или речните панорами на Будапеща. Но този сравнително малък град в центъра на Карпатите носи друга надежда: че дори извън бясно растящите столици регионът на изток от Виена може да привлича хора. Клуж е един от най-бързо растящите икономически центрове в Европа през последното десетилетие и е магнит за населението на Румъния и дори - надяват се тук - извън нея.

 

 

Има и друга причина "Капитал" да е тук: когато сравняваме Румъния и България, както направихме наскоро, би било изкривено да сравняваме столиците, защото те не отразяват адекватно състоянието в страната. Ето защо, въпреки че Пловдив и Клуж се намират на 800 км разстояние, сравнението между тях може да каже доста за различните начини на развитие.

Една четвърт младежи

Изненадващо или не, Пловдив и Клуж всъщност имат доста общо. И двата са университетски центрове, с красива градска част, и двата се развиват бързо в последните години, и двата имат проблеми с периферията си, която се разраства и задръства центъра. Пловдив също така има няколко предимства - той е географски по-разлят, тъй като не е притиснат между планини, има по-широк микс от култури и история и е малко по-голям като население.

Градският транспорт е едно от нещата, които различават Пловдив от Клуж. Тук той е редовен, удобен, с електронно чекиране, с разписания и електрически бусове Фотограф : Огнян Георгиев

Но вторият румънски град има своите доста сериозни предимства (и в тях дори не се включва базовият факт, че има работещ и ефективен градски транспорт). Първото, което се усеща в Клуж, е колко млад град е. Тук има 8 университета и между 80 и 100 хил. студенти. На фона на малко над 300 хил. население в града и малко над 400 хил. в областта това е огромен процент. За сравнение, в Пловдив има малко под 40 хил. студенти на фона на 400 хил. население и годишен прилив около 10 хил. нови. Този доста по-сериозен приток на свежа кръв в Клуж променя цялата атмосфера на града.

"Има цяла редица от такива провинциални хабсбургски градове в Централна Европа, един от които е Клуж. И студенти от други части на Румъния, както и от съседна Молдова идват и се заселват в тях", обяснява анализаторът на регионални тенденции Сорин Йоница от Expert Forum. Според него дори идващите сега украинци харесват тази част на страната. "При повече от четвърт от населението студенти това променя потребителските нагласи, начина на живот."

 

Това също така помага за привличането на работодатели. Индустрията, която е успяла да промени Клуж в последните 20 години, е IT. Тя, както е известно и в България, се захранва с млади хора, които завършват математика, инженерни и компютърни науки. А такива не се намират лесно и навсякъде. Според проф. Богдан Варга от факултета по мехатроника на техническия университет около 10 хил. студенти в града идват, за да учат това. Над 70% от тях остават след завършването си, казва асистентът във факултета Дан Молдовану.

Това също е сериозна разлика с Пловдив, където водещият сектор е промишлеността. Стотиците фабрики, изникнали около града, имат нужда от не особено високоплатена работна ръка, която лесно може да бъде обучена. В Клуж има 1400 фирми в технологичния сектор, с над 10 хил. работещи в тях и годишен оборот над милиард евро. Стартовите заплати в този сектор в града са около 800-900 евро, но бързо могат да стигнат над 2-3 хиляди евро.

Препълнен и скъп

Естествено, това се отразява в статистиките на двата града. БВП на Клуж е двоен на този на Пловдив - 11.5 срещу 5 милиарда евро за 2021 г. в паритетна покупателна способност. Същото е с приходите на града, както и с БВП на глава. Въпреки че Пловдив също расте почти двойно от 2010 до 2021 г., вторият румънски град вече се сближава със София.

 

Но това развитие идва с цена. Тъй като Клуж е разположен по дължината на река и се издига по двата ѝ бряга, централната му ос е претъпкана с коли.

Един от всеки пет работещи в града пътува отнякъде извън него - над 40 хиляди души. Двете общини около Клуж вече са станали "спални" с многолюдни квартали с нови блокове. Причината е привличането на хора, но и все по-високите цени.

Според Стефания Берчу и баща ѝ Стефан Берчу - собственици на една от най-големите строителни компании в региона и страната, SDC properties, средната цена на квадрат тук вече надхвърля тази в Букурещ. "Около 2 хил. евро е средната за града, като в центъра достига 3 хиляди, докато в градовете наоколо е около 1400. Средният размер на апартаментите в Клуж е около 50 квадрата", обяснява Беркиу.

Според тях това развитие е започнало да става видимо през 2008 г., когато съседният Флорещ е започнал да се населва с нови комплекси. "Идват много студенти, а това значи много апартаменти под наем. Има много млади хора и се случват много неща в сферата на културния живот и забавленията. Обикновено, когато някой дойде в Клуж, остава тук", обяснява Стефания

 

 

 

 

География, или политика

Според Сорин Йоница успехът на Клуж е по-скоро резултат на география. "На практика това е Западна Европа, а бизнесите имаха нужда да се разширяват - Унгария е пълна, а Трансилвания е в съседство." Но Овидиу Къмпеану дава по-различна перспектива. Къмпеану е бил десет години директор на сектор "Развитие и европейски проекти" в Клуж, а от миналата година е държавен секретар по иновациите и европроектите. "60% от всички инвестиции в града ги координирахме ние. През 2016 г. създадохме нещо, което се нарича Център за иновации и градско въображение. То имаше за цел да събира експерти, граждани и НПО, за да обсъждат проектите."

Това, казва Къмпеану, е адски важно за бъдещето на град като Клуж, който се бори за население и развитие. Защото, първо, показва, че има цялостна визия и стратегия за бъдещето му, и второ, защото тя е ясно комуникирана и обсъдена с хората в града. Като част от дейността са направени реновации в старите жилищни квартали, където са направени подземни и надземни паркинги, озеленяване, велоалеи, разработен е проектът за приобщаване на реката, която трябва да стане зелен транспортен коридор за региона и други.

Клуж е разположен на река, която минава през града. Въпреки, че в момента не е особено облагородена, новият голям проект е за "зелен коридор" покрай реката с велоалеи и други форми на придвижване, които да свързват градовете около Клуж с центъра Фотограф : Огнян Георгиев

"Трябва първо да създадеш качество на живот, за да дойдат младите хора, а бизнесът идва след този човешки поток. Много е важно това да е в центъра, а то значи добра мобилност, спорт, здравеопазване, образование, култура", обяснява той.

Има две сериозни разлики с българския модел. Първо, общината работи изключително добре с университетите. Дан Молдовану от транспортния факултет например казва, че в тяхното развойно звено общината идва и поръчва първо проучвания, които заплаща, а после иска от тях да разработят критериите за обществени поръчки за новия транспорт и дори да оценят кандидатите. В резултат общината вече разполага с 60 електрически автобуса и планира такива на водород, както и създаването на фабрика за зелен водород. Този модел се повтаря с всички университети - политологичният факултет например е създал първата стратегия за развитие с 28 работни групи и изслушвания на местните жители. Работи както в американските университети - общината или фирмите плащат на съответната лаборатория за услугите и получават продукт. Екипът на Молдовану се гордее с работата си с Porsche, за които са правили разработки на батерии.

Втората разлика е наличието на средно ниво между местна и централна власт - регионалните съвети. Те обединяват няколко общини и могат да взимат решения за съвместни инвестиции. Най-голямата такава в Клуж е метрото. Първата поръчка за него бе дадена миналия месец, а до 2028 г. цялата линия, която ще свързва няколко града в областта, трябва да е готова. Финансирането ще надхвърли 2 милиарда евро и идва от румънския план за възстановяване, еврофондовете и заеми на самите общини.

Разбира се, всеки българин, който чуе за поръчки, има една мисъл наум. "Не е имало корупционен скандал в Клуж от поне 10 години", отговаря Кампеану. Но разбира се, никога не е добре да се вярва само на чиновниците. Сорин Йоница, чиято работа е да развива корупционен индекс на общините в Румъния, също потвърждава, че местната власт в региона не е "твърде корумпирана". Клуж от 2004 г. насам се води от един и същ кмет - Емил Бок, който за кратко в периода 2011-2012 г. беше и премиер.

"Следващите 10 години ще инвестираме много в мобилност, предимно устойчива в градовете. Клуж е най-бързо растящият град като икономика в Европа и е град-магнит. 12% от румънците които не са в Клуж, казват че биха се преместили там."

Овидиу Къмпеану

Държавен секретар по иновации и еврофондове и бивш зам-кмет на Клуж

"Той е университетски преподавател, който преподава конституционно право. Доста ефективен е като кмет, а естествено, има клиентелизъм, но не можеш да видиш богатство при Бок. Нито когато беше премиер, нито кмет", обяснява експертът.

От дупките по улиците до новите блокове

И последната, също болезнена разлика - летището в Клуж. За разлика от пловдивското, то е добре интегрирано в града и до него се стига с тролей. Беше обявено за най-добро европейско летище с под 5 милиона пътници преди няколко години. В едно интервю Даниел Мец, ръководител на първата голяма IT компания с офис тук - NTT, казва, че най-важното за него в началото е бил полетът Клуж - Франкфурт. "За мен беше важно да кажа на клиентите, че могат да стигнат до нас за час, час и половина." Мец си спомня, че преди 20 години улиците са били в такова състояние, че той и колегите му запълнили сами три огромни дупки пред офиса, за да направят добро впечатление на клиентите.

Клуж извън центъра прилича на всеки друг източноевропейски град - с бетонни блокове и позападнали квартали

Днес нещата са по-различни - фамилия Берчу планира малък град до летището: 40 блока, 10 хил. апартамента. Общата стойност на инвестицията е между 700 млн. евро и 1 млрд. евро, като те твърдят, че ще я финансират без банкови кредити, заедно с партньорите си, на етапи. Връзката с летището ще бъде с лифт, а самият квартал ще бъде "зелен и умен". IT Компании вече са купили апартаменти на служителите си в новия квартал, казват от SDC. Това, казва уверено Стефания Берчу, ще бъде един от най-големите строителни проекти в тази част на Европа. А на въпроса дали участват в обществени поръчки поклаща глава. Нямаме желание, казва баща ѝ.