Манол Глишев: За историческите възстановки

[Р. Теодосиев]

Манол Глишев
Снимки:: Ракеле Лори

В България, пък и в цяла Европа историческите фестивали станаха мода. Това е много приятно, защото така по-широката публика има шанс от първа ръка да се запознае с материалния облик на историята на страната си или пък на цяла една епоха и култура. Интересът към миналото е нещо чудесно и подпомага както общата култура, така и тъй милия на всички сърца въпрос за приходите от туризъм. В нашите постмодерни общества туризмът е индустрия, туризмът е форма на износ (защото в местната икономика влизат свежи пари) и изобщо историческата реконструкция като хоби, движено от доброволци, пък и като професионално занимание често се оказва изключително полезна в това отношение.

История срещу бутафория

Добре, но в тази сфера на човешката дейност има добри и лоши примери. Как да ги различаваме? С упадъка на историческото образование в училище (далеч не само у нас) и с надигането на паралелната вълна от засилен интерес към миналото, но и на разбираем скептицизъм към преподавания материал, страшно много хора от различни области просто попадат на шарлатани и не успяват да различат качествения от лошия продукт. Като исторически реконструктор с вече осемнайсетгодишен опит ще се опитам да очертая разликите.

Добрите практики

Кадърните колеги в историческите реконструкции винаги говорят за изворите, по които работят. Вместо да бият на кухо чувство, те с удоволствие ще ви разкажат за старинните изображения, цитатите и авторите, с които са си правили справка при изработването на съответния костюм и сценарий. Служат си с точна, професионална терминология, класификация и названия. Мечът никога не е просто меч – той е гладиус, спата, махайра, ромфея или нещо друго от този род – според периода. Съобщават ви точно краткия период, който възпроизвеждат в момента: могат да се движат в рамките на плюс-минус сто години на конкретен фестивал или на епоха от две-три столетия между няколко фестивала, ако имат достатъчно добър инвентар и ги интересува цяла културна епоха. Тоест „правя средновековен българин“ не означава нищо, но „реконструирам български търговец от четиринайсети век“ е знак, че пред вас стои сериозен човек, който си разбира от работата. Когато колегите правят исторически костюм, по него няма пластмаса, алуминий или модерни, евтини декорации. Ще видите вълна, лен, може би коприна. Ще чуете, че костюмът се основaва на изображение от тази и тази църква, миниатюра или две паралелни описания у тези и тези автори от съответния период. Няма да видите грамотния реконструктор да консумира плодове и зеленчуци, исторически внесени от Новия свят, ако действието на събитието се развива преди откриването на Америките. Тоест – на средновековен фестивал никой не си прави салата с домати, а цигарите се пушат тайно, далеч от фотоапаратите и публиката, за да не се развали атмосферата. Най-добрите колеги редовно четат съвременни, сега излизащи статии по археология на периода, който възпроизвеждат и се радват да се намират в постоянен контакт с археолози. В никакъв случай не презират обикновената, професионална, академична историография, а я четат внимателно, като при това гледат да са в част с последните тенденции и хипотези, дори когато са скептични към тях.


Йоан Кръстев, член на софийското Сдружение за исторически възстановки "Mos maiorum Ulpiae Serdicae", облечен като придворен служител в късната Римска империя .

Предпазливи са в изводите. Нито един нормален исторически реконструктор няма да скочи на едри приказки и да ви каже: „Ама ние сме траки“, „Ама ние сме тюрки“ или „Ама ние сме славяни“. Не, винаги ще има нюанс и обяснение, баланс и точно разбиране от каква категория е всеки термин: езикова, етническа, културна, генетична, национална или религиозна. Защото това са съвсем различни неща, които не трябва да се смесват безразборно. Добрите реконструктори обикновено са услужливи с информация, обичат да разговарят с публиката и не се притесняват от чужденци. Познават по-широката, европейска сцена на изява в хобито за периода си и имат контакти с колеги от няколко държави. Съвременните технологии ни дадоха възможност да споделяме информация, да обменяме опит и да знаем докъде са стигнали нашите едновременно приятели и конкуренти в тази област в околните държави. Добрият реконструктор не е изолиран. Общо взето, той се опитва да бъде историк – такъв, какъвто историкът би трябвало да бъде. Оттам нататък в историческата реконструкция има и чисто театрален, показен момент, който не трябва да се омаловажава или отрича. Ние изпълняваме сценарии пред публика. Демонстрираме не само костюма, а и поведението, езика, формулите и жестовете на отминали култури. О, да, сред най-добрите реконструктори в България и по целия Стар континент има стремеж нарочно да се използват пред публика класическите езици и изобщо старинните форми на общуване със съответните фрази за поздрав, любов, омраза, раздяла, любезност или религиозна почит. И всичко това се коментира и разяснява пред публиката, за да е интересно не само за самите нас.

Влизаме в диалози, частично основаващи се на конкретни исторически извори. Популяризираме миналото чрез елемент на вживяване или опит за приближаване. И в тази комбинация между рационално, на практика академично или поне научнопопулярно търсене, трупане на знания, работа със старинни материали, артистична демонстрация и страст към знанието се ражда удоволствието – както за реконструкторите, така и за тяхната публика. Оттук идва и зрелището, пък и си проличава любовта към историята като към вдъхновяваща дисциплина. Към самата история. Каквато и да е тя. Към изследването и доближаването до миналото.

Лошите практики

Шарлатаните бият на чувство. На идеология. На доста зле разбран, примитивен фанатизъм. На „нашите срещу вашите“. Играят на „гордост“, която обаче не е естествената гордост на пресъздаваните персонажи от миналото, а е съвременна горделивост от чувството, че „нашите“ са били голяма работа. Оттук следва замитането под килима на реалната реконструкторска работа. Появяват се пластмасата и алуминият, модерната керамика, наблягането, че „ние това го правим за патриотизма, за българското, за България бе, е-е-ей!“ Този вид изпълнения вече не е историческа реконструкция, а по-скоро любителски театър, бегло вдъхновен от исторически събития.

Нищо повече. Лошият реконструктор обикновено има генерично филмов външен вид. Малко фентъзи, малко бутафорийка, повече пухчета по ръкавите, демонстрация на мускули (или деколте – нещо прекрасно, но невинаги съобразено с епохата). Доста често недотам добросъвестните колеги започват да говорят пред публиката да исторически конспиративни теории, за „скрита“, „тайна“, „алтернативна“ и „неудобна“ история, за неизвестни „истини“. Това е достойно за съжаление и създава лошо име на хобито като цяло. Съответно трябва да се избягва. Фантастиката е ценен жанр в литературата и киното, но решително не е част от хобито или професионалната дейност, наречена историческа възстановка. Лошите реконструктори не внимават особено за безопасността. Способни са да връчат остър или дори просто тежък метален предмет на посетител и да се дуелират без предпазни средства, докато някой пострада физически. Играят го юнаци. Истинската физическа подготовка и упражняването на исторически бойни практики могат да бъдат част от прекрасен фестивал, но наблягането само на тази част вероятно означава, че пред вас стои школа за атракции, нещо като впечатляваща цирково-акробатична трупа в псевдоисторически костюми, а не точно клуб на действителни реконструктори. Разбира се, обяснението е просто: трябва да се яде. А понякога яденето е свързано с това да се поднася на публиката и определена идеология, най-често примитивна. Ефектът е като от „Войната на буквите“: положение – тежко, значение – голямо, но съдържание – неубедително.


Геза Франк, председател на австрийското историческо сдружение "Quartodecimani - Legio XIIII Comitatenses" в ролята на Константин Велики от фестивала Natale di Roma, 21 април 2023 в Рим.

Недотам добрите реконструктори, наблягащи на ураджийското фентъзи, често имат гръмки твърдения, обещават революция в историческата наука и директно проповядват гордост. Не любов към историята като наука, а именно гордост от постиженията на собствената група, нация или култура. Гордостта е хубаво чувство, но за беда недобросъвестните колеги нямат навика да обосновават твърденията си с позоваване на два, три или повече исторически извора – изображения, текстове, археологически разкопки от този и този екип, през тази и тази година на този и този обект. По-рядко ще препоръчат книга, а ако го направят, тя най-често ще е модерна интерпретация, направена от маргинален, а не професионален автор. Ако ли пък авторът, когото ви препоръчат, все пак е титулуван, то неговите хипотези ще са представени като сигурен факт и твърденията ще са напълно бомбастични. Разбира се, това води до един скрит резултат: лошите реконструктори като правило са относително изолирани. Те знаят, че международната сцена няма да ги приеме добре и предпочитат да са първи на село, но не и последни в Рим. Оттук те могат да продължат да говорят пред една неизкусена и доверчива публика. С това, за съжаление, нанасят вреда не само на хобито като хоби, но и на туризма, защото, разбира се, евентуалният турист дошъл на фестивал, може да се засмее на по-гръмките претенции и да се превърне в носител на антиреклама за съответното събитие пред приятелите, колегите и познатите си.

Следете реториката

Наука ли е историята? Или е това, което искаме да бъде? Изследваме ли миналото или го украсяваме? Приемаме ли дори и недотам приятните детайли или оставаме убедени, че светът ни е длъжен, че „някой нещо крие от нас“ и че „чужденците си доизмислят, защо и ние да не го правим, щом после ще се гордеем“? Следете за тези неща. Те издават много. Добрата практика на историка, археолога, филолога… и, да, на съвестния исторически реконструктор е да ви предизвикат да обикнете знанието, да научите нещо повече, да вникнете в духа на конкретна отминала епоха. Да се докоснете до реален материал, до точна реплика на находка, до технологиите, сентенциите и нравите на прадедите. Лошата практика на шарлатанина е да ви омае с шарени стъкълца, дим и огледала. Внимавайте за биенето на чувство, за евтинкото, пластмасата и юнащината.

След всичко това – ако сте в Рим, правете като римляните. Намирате се в чужбина? Проверете в местната културна програма: може би там има исторически фестивал с атракции и костюми? Може би там участва дори българска група? Защо не проверите? Или имате свободен уикенд или пък цяла ваканция пред себе си и сте си в България? Заповядайте на някой от многобройните антични и средновековни фестивали, провеждани на наша родна земя. Дори да попаднете на нещо смешно и нелепо, това е вече началото на изграждане на опит. И на вкус. Точно като ходенето на кино или театър. Ако още не сте сигурни какво точно цените и харесвате, най-добрият начин да разберете е като посетите два-три исторически фестивала. Сами ще видите разликата. И вярвам, че всеки непредубеден човек би избрал очевидно по-доброто.

 

Манол Глишев за ФрогНюз
https://frognews.bg/novini/news270069.html

[Last roman]

През изминалите почивни дни /22-23 април/ имахме удоволствието да се включим в научно-приложната конференция "Историческо реконструиране: полета на опита", организирана от ИЕФЕМ – БАН по проекта "Да преживеем миналото. Историческите възстановки като феномен на културата", финансиран от ФНИ на Република България. Съорганизатори в съботния ден бяха и Сдружение Чигот - Исторически възстановки, домакини на втората научна и реенакторска конференция „Балканите през Средновековието, XII – XV в.“ Поздравяваме и двете организации за поемането на предизвикателството за синхронизация между двете събития!

Вижте запис от лекциите на нашите членове в линковете по-долу:

Събота, 22. април

Панел Варна: https://www.facebook.com/chigot/videos/795260294933552

Панел София: https://www.facebook.com/ExperiencingThePast.HistReenactAsAPhenomOfCulture/videos/204978305616343

Следобедният панел в София откри Владимир Попов с изключително актуалната и щекотлива тема "Историческите възстановки между автентичността и бутафорията", която можете да чуете в диапазона 1:13:06 - 1:32:57 от видеото.

Неделя, 23. април

Сутрешен панел: https://www.facebook.com/ExperiencingThePast.HistReenactAsAPhenomOfCulture/videos/751325493347761

В първия панел Ирена Авджиева направи обобщение на предизвикателствата, ограниченията и компромисите в процеса на реконструкция в темата си "Граници и ограничения в реконструкцията на предмети за целите на историческата възстановка", която можете да чуете в диапазона 18:57 - 36:28.

Любомир Цанков откри втория панел с наблюдения, анализ и примери за успешна реализация на тема "Изиграването на миналото и мястото му в образованието". Неговата презентация можете да чуете в диапазона 1:45:15 - 1:57:27.

Следобеден панел: https://www.facebook.com/ExperiencingThePast.HistReenactAsAPhenomOfCulture/videos/204978305616343

Наживо от фестивала Natale di Roma, макар и с технически прекъсвания, се включиха Йоан Кръстев и Манол Глишев, които разказаха за традиционните чествания по случай годишнината от основаването на Вечния град, в които за първи път участва организирана международна група късноантични реконструктори. Техните впечатления, наблюдения и любопитни исторически факти можете да чуете в диапазона 1:17:55 - 1:29:10

Благодарим на организаторите за възможността да направим още една крачка в дългия път на сътрудничество между академичната, музейната и реконструкторската общност! Благодарим и на лекторите, участниците и зрителите за интересните теми и ползотворните дискусии!

[Last roman]

В подкаста "Невидима крепост" Петър Петров разговаря с Манол Глишев, член на сдружение за антични реконструкции „Mos Maiorum Ulpiae Serdicae“ за историческите реконструкции на Късната античност по нашите земи:
https://krepost.substack.com/p/manol-glishev#details

[Last roman]

 

[Втори след княза]

Ням филм ли са историческите възстановки?

Гледам на историческите възстановки като на зрелище, на нещо "като". Това, че отсъстват атрибутите на съвременността е за да бъде подсилено усещането, но така или иначе, възстановките са подобие. Участниците са по- високи, на по- голяма възраст, определено по- съвременно изглеждащи. Това, че участниците са различни, ме води и към това, че е допустимо в някакви граници и реквизитът да е различен, без да се губи усещането за автентичност, характерно за всяко зрелище. Естествено, въображението добавя достатъчно за да се вживеем, така че автентичността на хламидата прибавя гордост за автора, но не и въздействие за зрителя.

След като участниците играят, а реквизитът е игрови, стигам до своята основна теза- речта в историческите възстановки. Тя трябва да присъства, но не може да бъде старинната. В контекста на игровостта, речта е съвременна, а значи неавтентична, което обхваща и цялото събитие. 

Смятам историческите възстановки за едно театрално зрелище, което не може да бъде откъсвано от историческия момент и патоса на времето. Как така ще бъде представена сцена от битка, без чрез реч да бъде въведена публиката в причините, драмата или трагедията на момента? Как ще бъде представена битка с фалшифициран вик на простия селянин- воин "Ма... ви византийска" или както е по сценарий. Без думите на апостоли, зовящи за бунт, за борба , като за една обща веселба срещу поробителя, истината ще бъде осакатена. Какво, че кремъклийката е истинска, щом става дума за турско присъствие? 

Смятам историческите възстановки за форма на театрално зрелище, акцентираща върху автентичността на костюмите и реквизита. Обаче много ми липсват "култови реплики" от историческите филми и зрелища. Повтарянето на такива култови фрази от комедии извежда култа към смешния герой, култ към някой за присмех. А историята ни поучава с героичното в себе си, а не с комичното. Кой помни "Като не щеш мира- на ти секира!", след който българите громят войниците на империята?

[Last roman]

Преди 13 часа, Втори след княза said:

Ням филм ли са историческите възстановки?

Гледам на историческите възстановки като на зрелище, на нещо "като". Това, че отсъстват атрибутите на съвременността е за да бъде подсилено усещането, но така или иначе, възстановките са подобие. Участниците са по- високи, на по- голяма възраст, определено по- съвременно изглеждащи. Това, че участниците са различни, ме води и към това, че е допустимо в някакви граници и реквизитът да е различен, без да се губи усещането за автентичност, характерно за всяко зрелище. Естествено, въображението добавя достатъчно за да се вживеем, така че автентичността на хламидата прибавя гордост за автора, но не и въздействие за зрителя.

След като участниците играят, а реквизитът е игрови, стигам до своята основна теза- речта в историческите възстановки. Тя трябва да присъства, но не може да бъде старинната. В контекста на игровостта, речта е съвременна, а значи неавтентична, което обхваща и цялото събитие. 

Смятам историческите възстановки за едно театрално зрелище, което не може да бъде откъсвано от историческия момент и патоса на времето. Как така ще бъде представена сцена от битка, без чрез реч да бъде въведена публиката в причините, драмата или трагедията на момента? Как ще бъде представена битка с фалшифициран вик на простия селянин- воин "Ма... ви византийска" или както е по сценарий. Без думите на апостоли, зовящи за бунт, за борба , като за една обща веселба срещу поробителя, истината ще бъде осакатена. Какво, че кремъклийката е истинска, щом става дума за турско присъствие? 

Смятам историческите възстановки за форма на театрално зрелище, акцентираща върху автентичността на костюмите и реквизита. Обаче много ми липсват "култови реплики" от историческите филми и зрелища. Повтарянето на такива култови фрази от комедии извежда култа към смешния герой, култ към някой за присмех. А историята ни поучава с героичното в себе си, а не с комичното. Кой помни "Като не щеш мира- на ти секира!", след който българите громят войниците на империята?

май много много не си присъствал на историческа възстановка и го караш на някакви общи разсъждения, на които явно си и вярваш

 

[Втори след княза]

Преди 1 час, Last roman said:

май много много не си присъствал на историческа възстановка и го караш на някакви общи разсъждения, на които явно си и вярваш

Да.

А вярно ли е, че историческите възстановки са зрелище и се подчиняват на някои закони на театъра/киното?

[Last roman]

Преди 5 минути, Втори след княза said:

Да.

А вярно ли е, че историческите възстановки са зрелище и се подчиняват на някои закони на театъра/киното?

Историческите възстановки са разнообразни по своя характер и често включват освен образователен елемент и презентационнен такъв. В този ред на мисли, за да си добър презентатор, означава освен да си адекватно подготвен по отношение на историческия материал, да умееш и да го поднесеш на разбран език пред публиката. Т. е. желателно е да притежаваш и известни артистични умения.  

 

[Skubi]

Бил съм на 1-2 такова нещо. Много неща могат да правят, имитират, но едно не могът. Миризмата. Навярно не им се иска миризмата баеща в средновековните жилища, градове, военни лагери да хае около тях, защото нито един посетител не би издържал.....

[Last roman]

Преди 10 минути, Skubi said:

Бил съм на 1-2 такова нещо. Много неща могат да правят, имитират, но едно не могът. Миризмата. Навярно не им се иска миризмата баеща в средновековните жилища, градове, военни лагери да хае около тях, защото нито един посетител не би издържал.....

т.е. смяташ, че древните са били задължително по-нечистоплътни от сегашните хора? На какво се основава това твое заключение?

[Skubi]

Преди 35 минути, Last roman said:

т.е. смяташ, че древните са били задължително по-нечистоплътни от сегашните хора? На какво се основава това твое заключение?

Ами отиди в но-го зоната на София и си представи 1000-1500 години на зад. По улицата по средата тече нещо микс от вода, изпражнения, пикоч, човешка животинска, всеки си върши малката и голямата нужда където го хване, кръвта на заколените животни също там тече, кучета се бият върху боклука, по-заможните от прозореца изхвърлят нощното цукало, продават на открито зеленчуци, месо по което е покрито от мухи и го пипат с ръце. На всеки му миришат устата от лошите зъби. Крака, тяло не се е миело години наред. Ей този микс не можеш да го преставиш на едно шоу направено за седмица.....

[makebulgar]

Преди 1 час, Skubi said:

Много неща могат да правят, имитират, но едно не могът. Миризмата. Навярно не им се иска миризмата баеща в средновековните жилища, градове, военни лагери да хае около тях, защото нито един посетител не би издържал.....

Миризмата всъщност е стресираща само за онзи, който се е къпал и парфюмирал скоро, като при това стреса е краткотраен, докато обонятелните органи се нагодят на новата обстановка. Затова и често хората не усещат миризмата си тъй като са свикнали с нея, и дори може да им харесва.

От личен опит от казармата имам наблюдения, че седмица без баня и с едни и същи дрехи всеки ден, дори при жега и физически натоварвания, миризмата не е чак толкова отблъскваща, при това дори не усещаш, че и наоколо армията също цяла седмица не се е къпала и прала.

Друг пример за загубата на обонянието или по скоро на адаптирането му към средата е град Севлиево. Вчера отново минах от там, и буквално ме лъхна спомен, за предишните ми преминавания от там. Доколкото Севлиево е в котловина цялата смрад излизаща от химическите процеси в заводите в града остава във въздуха над града. И като навлизаш в котловината те лъхва аромата на развалено и изпражнения, но като се надишаш достатъчно и вече свикваш, и спираш да усещаш миризмите. Така в града си живеят свикнали с миризмата и не им прави впечатление.

Тъй че средновековието и античността са били миризливи, но хората са си живеели комфортно. Къпели са се чат пат в реките и по римските бани, но миризмата не ги е дразнила до припадък. 

Възстановките днес могат да са и супер реалистични с некъпани реконструктори, които месец не са си мили зъбите, и пак посетителите може да обикалят наоколо спокойно. Само трябва по периферията на реконструкцията да има повече коне, крави, магарета и кози, така че техните отпадни миризми да притъпяват обонянието на туристите. Същия ефект имат и пушеците от печки и огнища, а и ароматите от месото печено на скарите и шишовете.

[Skubi]

Преди 34 минути, makebulgar said:

Миризмата всъщност е стресираща само за онзи, който се е къпал и парфюмирал скоро, като при това стреса е краткотраен, докато обонятелните органи се нагодят на новата обстановка. Затова и често хората не усещат миризмата си тъй като са свикнали с нея, и дори може да им харесва.

От личен опит от казармата имам наблюдения, че седмица без баня и с едни и същи дрехи всеки ден, дори при жега и физически натоварвания, миризмата не е чак толкова отблъскваща, при това дори не усещаш, че и наоколо армията също цяла седмица не се е къпала и прала.

Друг пример за загубата на обонянието или по скоро на адаптирането му към средата е град Севлиево. Вчера отново минах от там, и буквално ме лъхна спомен, за предишните ми преминавания от там. Доколкото Севлиево е в котловина цялата смрад излизаща от химическите процеси в заводите в града остава във въздуха над града. И като навлизаш в котловината те лъхва аромата на развалено и изпражнения, но като се надишаш достатъчно и вече свикваш, и спираш да усещаш миризмите. Така в града си живеят свикнали с миризмата и не им прави впечатление.

Тъй че средновековието и античността са били миризливи, но хората са си живеели комфортно. Къпели са се чат пат в реките и по римските бани, но миризмата не ги е дразнила до припадък. 

Възстановките днес могат да са и супер реалистични с некъпани реконструктори, които месец не са си мили зъбите, и пак посетителите може да обикалят наоколо спокойно. Само трябва по периферията на реконструкцията да има повече коне, крави, магарета и кози, така че техните отпадни миризми да притъпяват обонянието на туристите. Същия ефект имат и пушеците от печки и огнища, а и ароматите от месото печено на скарите и шишовете.

Сигурно се свиква. Даже има които обичат подобни.

Но имам съмнението че от повечето средновековни градове чистотата не е била на челно място.  Що за сега, отиди в близостта на завода за произвеждане на фураж от отпадъци на животински кланици и мърша.....Например в Пловдив....

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Last roman said:

Историческите възстановки са разнообразни по своя характер и често включват освен образователен елемент и презентационнен такъв. В този ред на мисли, за да си добър презентатор, означава освен да си адекватно подготвен по отношение на историческия материал, да умееш и да го поднесеш на разбран език пред публиката. Т. е. желателно е да притежаваш и известни артистични умения.  

А- ха. Ще рече, че повече наподобява учебен филм в който гласовете са зад кадър и обръщат внимание на особеностите- дрехи, оръжие. При това дрехи и оръжие, удовлетворяващи изискването за автентичност- материали, изработка, защото публиката ще поиска да пипне и види отблизо.

Театърът е друго нещо. Там има характери, противопоставяне, диалози, идеи и идеологии. При споменатите исторически възстановки това е изчистено само до казваното от презентатора.

В този смисъл, посещението на музей с манекени е същото. Очакването ми е, че публиката ще търси динамиката на театъра, който е по- богат на внушения и душевни изживявания, вместо познавателните демонстрации. Ще видим как е през следващите години. Дали историческите възстановки ще останат  атракция на живо за малки деца и мъже, които да си мерят намерените уникати.

Независимо, че мненията ми останаха на ниво лаик, хубаво е за мен, че размислих какво е то исторически възстановки. Благодаря.

[Втори след княза]

В моето идеално разбиране, историческата възстановка е театър.

Гьоте: "За да се създаде нация, най- напред трябва да се създаде театър"

Без "Многострадалната Геновева", Бяла черква нямаше да се усети българска. В Османската империя това изкуство не е развито, а за да може един роб да си измисли, да се вживее в ролята на свободен и дори на принц, това е чудо, прераждане, метаморфоза.

Заради това виждам историческите възстановки като място, където героите се вживяват, подражават на достойни мъже, а не само си мерят мечовете. От другата страна, публиката гледа и слуша театрализирани достойни, правещи чест слова и подвизи. Публиката се учи не само как изглежда една дреха, но и как изглежда достойнството. Ако се самоограничава и табуира граници, историческата възстановка се лишава сама от живот. Надява си сама въже около шията.

Ако Бенковски не заплюе султана, това дали е Бенковски и дали това е  историческа възстановка или тъп кич, тъп като сценичен меч?

[Skubi]

Години на ред историците са се ровили из бибилиотеките и си представяли как е било....После инглесата, французите почват да копаят и да крадът антични артефакти за дворците и музеите си. После откривайки редица други неща почват да гадаят, измислят как ли се е произвеждало, работило, функционирало това нещо. С Тор Хейердал почна тази линия най театрално, на историческото моделиране, че не само построяват нещо, ами се опитват по най-аутентичен начин да го експлоатират, употребяват. И от тогава този начин на разбиране на историята се развива и появяват тези любителски клубове, които се опитват да живеят или поне да се опитат в даден период от историята. Чувсват се добре в това хоби, правят си срещи и толкова. Кой в кавъв период и защо обича да се предсави макар и за един викенд си е негова работа. Хоби. Никакви по-дълбоки изводи няма във връзка с това. Химлер имаше, но това е друга работа. СМСМ

[Last roman]

On 28.11.2023 г. at 13:22, Втори след княза said:

А- ха. Ще рече, че повече наподобява учебен филм в който гласовете са зад кадър и обръщат внимание на особеностите- дрехи, оръжие. При това дрехи и оръжие, удовлетворяващи изискването за автентичност- материали, изработка, защото публиката ще поиска да пипне и види отблизо.

Театърът е друго нещо. Там има характери, противопоставяне, диалози, идеи и идеологии. При споменатите исторически възстановки това е изчистено само до казваното от презентатора.

В този смисъл, посещението на музей с манекени е същото. Очакването ми е, че публиката ще търси динамиката на театъра, който е по- богат на внушения и душевни изживявания, вместо познавателните демонстрации. Ще видим как е през следващите години. Дали историческите възстановки ще останат  атракция на живо за малки деца и мъже, които да си мерят намерените уникати.

Независимо, че мненията ми останаха на ниво лаик, хубаво е за мен, че размислих какво е то исторически възстановки. Благодаря.

Сега, за целта на по-добро разбиране на презентацията от публиката, понякога даден модул представлява преиграване/разиграване на дадена случка. Примерно - литургия, коронясване, че дори робски пазар или пък възстановка на римски процес /по даден казус, оцелял от древността/. Тогава, разбира се, реконструкторите влизат в определени роли /напр. робовладелец и роб, обвиняем, съдия и пр./ и така. Което изобщо не нивелира възстановката до театрално зрелище, тъй като целта е максимално достоверно пресъздаване на игровата сцена.

[Втори след княза]

Различното ми мнение е по отношение идеологията. В см. представянето на римска действителност моделира и отношение към римския ред. Създаване модел да изпитваме възхищение от него, както траките-водачи са изпитвали. Отсъствието на траките от низините, на бунта на Спартак особено, е отказ от бунтовната сила на местното население. Пък аз смятам, че това е по- важната част от живота тук. Не Рим, западен или източен, а запазване на местния ред

[Last roman]

Преди 31 минути, Втори след княза said:

Различното ми мнение е по отношение идеологията. В см. представянето на римска действителност моделира и отношение към римския ред. Създаване модел да изпитваме възхищение от него, както траките-водачи са изпитвали. Отсъствието на траките от низините, на бунта на Спартак особено, е отказ от бунтовната сила на местното население. Пък аз смятам, че това е по- важната част от живота тук. Не Рим, западен или източен, а запазване на местния ред

има доста интересни и знакови събития от Късната античност, които са се случили по нашите земи, а са малко познати в България, затова и целта ни е да ги популяризираме. Колкото до въстанията на траките срещу римската власт и пр., тук думата имат римските реконструктори, които се занимават с 1-2 век. 

[Втори след княза]

Преди 40 минути, Last roman said:

има доста интересни и знакови събития от Късната античност, които са се случили по нашите земи, а са малко познати в България, затова и целта ни е да ги популяризираме. Колкото до въстанията на траките срещу римската власт и пр., тук думата имат римските реконструктори, които се занимават с 1-2 век. 

ОК. Не съм вътре в нещата, само отбелязвам, че експонирането на което и да е време е идеологически избор. Избира се да речем само единството на републиката, разкоша на империята, загубата на самоидентификация на завоюваните народи. По споменатите причини се пропуска безпощадността към съпротивляващите се не-римляни, обезличаването на съда пред заповедта на императора, изчезването на етноси с история. 

По въпроса със Спартак, смятам, че това е световно известна историческа личност, свързвана непременно с Тракия. Много ми хареса една мисъл на на Б. Димитров, че когато други ти пишат историята, тя се различава от тази, която сам си пишеш. Все пак щом има каменни паметници на Спартак, не е противоестествено да има и живи реконструкции. Разбирам, че това зависи от спонсорите, които "поръчват музиката". А да се прави възстановка за бунтовник срещу имперския ред е избор за смели сърца. 

[Янков]

On 28.11.2023 г. at 22:27, Втори след княза said:

В моето идеално разбиране, историческата възстановка е театър.

Гьоте: "За да се създаде нация, най- напред трябва да се създаде театър"

Без "Многострадалната Геновева", Бяла черква нямаше да се усети българска. В Османската империя това изкуство не е развито, а за да може един роб да си измисли, да се вживее в ролята на свободен и дори на принц, това е чудо, прераждане, метаморфоза.

Заради това виждам историческите възстановки като място, където героите се вживяват, подражават на достойни мъже, а не само си мерят мечовете. От другата страна, публиката гледа и слуша театрализирани достойни, правещи чест слова и подвизи. Публиката се учи не само как изглежда една дреха, но и как изглежда достойнството. Ако се самоограничава и табуира граници, историческата възстановка се лишава сама от живот. Надява си сама въже около шията.

Ако Бенковски не заплюе султана, това дали е Бенковски и дали това е  историческа възстановка или тъп кич, тъп като сценичен меч?

За това си има и театрални постановки на историческа тематика и исторически възстановки. Нека не ги смесваме. За всеки влак си има пътници.

Тук, според мен въпроса е друг - участващите в исторически възстановки не претендират че създават театрална постановка, а изглежда че очаквате това от тях. Което е погрешно.

Оставете ни си историческите възстановки и си гледайте театралните постановки. Никой не Ви пречи. И е добре театралните постановки да не претендират че са исторически възстановки.

[Last roman]

Преди 1 час, Янков said:

За това си има и театрални постановки на историческа тематика и исторически възстановки. Нека не ги смесваме. За всеки влак си има пътници.

Тук, според мен въпроса е друг - участващите в исторически възстановки не претендират че създават театрална постановка, а изглежда че очаквате това от тях. Което е погрешно.

Оставете ни си историческите възстановки и си гледайте театралните постановки. Никой не Ви пречи. И е добре театралните постановки да не претендират че са исторически възстановки.

за съжаление в БГ има доста съмнителни мероприятия, които претендират че са възстановки по ред /идеологически, финансови, престижни/ причини. Което е проблем и за непредубедения зрител да идентифицира кое какво е. Затова тази пролет бе проведена и научно-приложната конференция „Историческо реконструиране: полета на опита“, организирана от ИЕФЕМ – БАН по проекта „Да преживеем миналото. Историческите възстановки като феномен на културата“, където презентирах темата за „Историческите възстановки между автентичността и бутафорията“. Тази на 1:13 мин. и други презентации може да намерите на следните линкове:

https://www.facebook.com/watch/live/?ref=watch_permalink&v=204978305616343

[Last roman]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

ОК. Не съм вътре в нещата, само отбелязвам, че експонирането на което и да е време е идеологически избор. Избира се да речем само единството на републиката, разкоша на империята, загубата на самоидентификация на завоюваните народи. По споменатите причини се пропуска безпощадността към съпротивляващите се не-римляни, обезличаването на съда пред заповедта на императора, изчезването на етноси с история. 

По въпроса със Спартак, смятам, че това е световно известна историческа личност, свързвана непременно с Тракия. Много ми хареса една мисъл на на Б. Димитров, че когато други ти пишат историята, тя се различава от тази, която сам си пишеш. Все пак щом има каменни паметници на Спартак, не е противоестествено да има и живи реконструкции. Разбирам, че това зависи от спонсорите, които "поръчват музиката". А да се прави възстановка за бунтовник срещу имперския ред е избор за смели сърца. 

Въстанието на Спартак срещу римската власт се развива на Апенинския полуостров. За неговите по-ранни години на Балканите и евентуалната съпротива срещу Рим има твърде малко упомения, за да се реконструира достоверно каквото и да било.

[Втори след княза]

Преди 40 минути, Last roman said:

Въстанието на Спартак срещу римската власт се развива на Апенинския полуостров. За неговите по-ранни години на Балканите и евентуалната съпротива срещу Рим има твърде малко упомения, за да се реконструира достоверно каквото и да било.

Разбирам. Това прави невъзможно реконструкции на Откриването на Америка в Испания, на посрещането на Вашку да Гама по колониите в самата Португалия и дори викингскита набези в Европа в Скандинавието. Мисля, че участниците сами си слагат бариери и ограничения на пОлета.

[Втори след княза]

Димитър Йорданов and cucumerario реагира на това  2

Разсъжденията ми са смешни, нали? А защо те правят така?