1 май 1943 година

[Р. Теодосиев]

"Фабрика за индустриални текстилни тъкани Идюехея&Co, 1 май 1943 година."

Би трябвало кадърът да влезе в учебниците по история. За да знаят младите (и не само) хора:

1. Че през 1943 г. в България официално се е чествал 1 май като Ден на труда. Това не се учеше в социалистическа България.

2. Че животЪТ и прогресЪТ НЕ започват след 1944 година, а свършват там!

3. Че в България е имало и развита промишленост, изпреварваща всичките ни съседи.

4. Че всякакви такива снимки и свидетелства се криеха вдън земя и цензурираха по всякакъв начин, за да се преиначва историята ни по кремълски модел. Нещо, което продължава и сега!

Снимка от колекцията на Любомир Юруков
Източник: https://www.facebook.com/photo/?fbid=6889866207697441&set=a.665390703478387

[Р. Теодосиев]

Един хубав материал на Иван РУСЕВ.

Ще научите интересни подробности за българската индустрия в зората на нейното създаване и какво се случва с трудовете на Атанас Николов след национализацията.

http://csii.bg/.../html/02-Roussev-Fabriki-article-2016.html

 

КОЛКО И КОИ СА ПЪРВИТЕ ФАБРИКИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО (1878 г.)?

ОПИТ ЗА ИЗВОРОВЕДСКИ И ИСТОРИОГРАФСКИ АНАЛИЗ

 

Иван РУСЕВ

 

Abstract: The theme of the early industrialization of the Ottoman Empire, particularly of the Balkans and the Bulgarian lands as part of the Empire until 1878, is still incompletely explored. The problem is not only the lack of reliable historical sources, but also the random and often incorrect use of economic concepts, which is leading to inaccurate interpretation of the available information. The purpose of this study is to clarify through reliance on the sources and historiographical analysis which and how many companies classified as factories existed in the Bulgarian lands until the Liberation (1878).

Key words: factory, the Bulgarian lands, the Ottoman Empire, industrialization

JEL: N01

 

Въведение в проблема

Поставеният в заглавието въпрос не е статистически. Или поне не само! Неговият отговор би насочил към степента и характера на икономическото развитие на българските земи през възрожденската епоха, би бил база за сравнение със съседни народи и държави, би очертал степента на проникване сред българите на модерните стопански технологии на новото време. Именно поради това отговор на този въпрос, директно или не, е търсен вече повече от век – още от ранните следосвобожденски години, от когато и датира живият интерес към нашето Възраждане – интерес, първоначално силно емоционален, а впоследствие все повече научен. Впрочем и самата тема за зараждането на индустрията в днешните български земи не е подмината както от емоциите, така и от сериозната наука; тя привлича вниманието на няколко поколения автори и изследователи, които подхождат към нея от различни методологични позиции, поради което и днес тази тема остава открита, или по-точно казано, очаква точни преценки и анализ, станали вече възможни от голямата дистанция на времето.

Като продукт на индустриализацията, фабриките са новост, която достига до Османската империя (в частност до Балканите и до българите) през първата половина на XIX в. и техният брой по онова време може да очертае до каква степен тази новост е усвоена от местната икономика. С това се обяснява и стремежът да се посочи точна бройка в публикациите, посветени на темата. В статистически годишник и анкета, публикувани в началото на XX в., се посочва, че до 1879 г. в България е имало 20 индустриални предприятия, от които 9 мелници, 5 кожарници, 4 текстилни фабрики, 1 пивоварна и 1 метална работилница [Statisticheski godishnik. 1910: 295; Anketa. 1912: 16–17]. Данните от същата анкета се приемат и цитират и от някои от първите автори, писали по проблема [Todorov, D. 1933: 5; Nathan, J. 1957: 205]. В своята книга за капиталистическото развитие на българските земи през 60-те и 70-те години на XIX в., издадена през 1968 г., Константин Косев отбелязва, че през периода са „съществували 11 фабрики, съоръжени с модерни европейски машини, движени понякога от парна сила“, от които: 2 копринени фабрики в Търново и Стара Загора, 1 фабрика за барут в Русе, 4 текстилни фабрики в Сливен, Карлово, София и Пловдив, 1 корабостроителница в Русе, 1 парна дъскорезница в Кричим, 1 работилница за ремонт на локомотиви и вагони в Русе и 1 печатница в Русе [Kosev, K. 1968: 119–120, 127].

В обзорния труд, озаглавен: „Икономика на България до социалистическата революция…“ и издаден през 1969 г. представянето на фабриките до Освобождението не е направено отделно, а като продължение и надграждане на манифактурното производство през периода. Фабричните предприятия се разглеждат като проява на машинната индустрия. Не е посочен точен брой, но по-специално внимание е отделено на десетина по-големи предприятия, а други са разгледани групирано според вида производство: текстилни фабрики, фабрики в копринарството, парни мелници, спиртоварство, стъкларство, фабрики за кибрит, за хартия, за сапун, за ракия, за бира, дървопреработвателни фабрики и др. [Nathan, J., V. Hadjiniklov and L. Berov (eds). 1969: 246–249]. Друг изследовател, Николай Тодоров, в книгата си за балканския град през XV–XIX в., издадена през 1972 г., преди да представи двете най-големи фабрични предприятия в българските земи през XIX в., позовавайки се на турски историци сочи, че в цялата Османска империя „за едно-две десетилетия със субсидии от държавата били създадени не по-малко от 15 фабрики, построени по европейски образец и с машини, внесени отвън“ [Todorov, N. 1972: 267].

В друго обзорно съчинение, посветено конкретно на историята на индустрията в България, е отбелязано, че до Освобождението у нас са съществували „към двадесетина фабрики, повечето съоръжени с модерни вносни или местно производство машини и друга техника, които по нищо не отстъпвали на западноевропейските фабрики“. Във всички тях се е използвал наемен труд, като във фабриките са работели 1000 души наемни работници, а в манифактурите – към 5000 души [Berov, L. and D. Dimitrov (eds). 1990: 33].

В своята „Стопанска история“ Любен Беров специално отбелязва създаването през 1834 г. на Сливенската текстилна фабрика, на второ подобно предприятие в Пловдив през 1848 г. и допълва, че „до 1877 г. били направени още около 40 опита за създаване на фабрични предприятия, които с изключение на три (курсив мой, И.Р.) били повече или по-малко дребни по мащаби и нетрайни“ [Berov, L. 1999: 325].

https://csii.bg/series/2016-1/html/02-Roussev-Fabriki-article-2016.html

[resavsky]

Истината е че преди 9.09.1944 година работниците в България са имали много повече права отколкото след така наречената победа на работническата класа.

[Warlord]

Били още много малко в сравнение със селячеството и земеделците. Но да, соц литературата и филмите се опитваха да изкарат, че въобще ги е нямало или че са били страшно неудачни.