Произходът на фортификационните познания на ранносредновековните българи

[makebulgar]

Чета книгата на Т. Чобанов за дебътът върху произхода на ранносредновековните българи с оглед на новите генетични открития и въпросът за произхода на ранните фортификации на ПБЦ изглежда трябва да бъде преразгледан. 

Ако българите са се сформирали в Северозападен Кавказ при смесването на късни сармати и кавказки народ, то се очаква някъде там наред с подобните на старобългарските погребения да има сходни на старобългарските укрепления. Та въпросът е дали ги има около Кубан и в Северозападен Кавказ, и ако ги има доколко са сходни със старобългарските на от ПБЦ - големи землени укрепления с валове и ровове, дървени градища и т.н. 

[Warlord]

Крепостта Хумара например? В някакъв момент е влизала в териториите на прабългарските племена и е възможно от тях да е била построена, поне към това време я датират ~ VІ в. Не знам обаче доколко има паралели с ранните крепости от ПБЦ. За разлика от Плиска тя е планинска крепост, без валове и дървени палисади, но такъв е теренът там просто, може в самия зид, квадрите и др артефакти все пак да има сходства.

[makebulgar]

Интересува ме дървени крепости заградени с ровове и валове дали има покрай Кубан и в Северозападен Кавказ, подобни на тези при нас и на онези около Булгар на Волга. 

Иначе каменните крепости тук са от по-късен период и едва ли имат връзка с Кавказ. 

[resavsky]

Преди 2 часа, makebulgar said:

Интересува ме дървени крепости заградени с ровове и валове дали има покрай Кубан и в Северозападен Кавказ, подобни на тези при нас и на онези около Булгар на Волга. 

Иначе каменните крепости тук са от по-късен период и едва ли имат връзка с Кавказ. 

Мисля че има.Но по конкретно не знам. 

[Exhemus]

Преди 5 часа, Warlord said:

Крепостта Хумара например? В някакъв момент е влизала в териториите на прабългарските племена и е възможно от тях да е била построена, поне към това време я датират ~ VІ в. Не знам обаче доколко има паралели с ранните крепости от ПБЦ. За разлика от Плиска тя е планинска крепост, без валове и дървени палисади, но такъв е теренът там просто, може в самия зид, квадрите и др артефакти все пак да има сходства.

Някъде четох, че градежът на Хумара е примитивен - липсвали темели -основи по римските правила. Такива крепости имало и по Крим.

[makebulgar]

Явно сходствата на укрепленията на Долен Дунав и Северозападен Кавказ са доста големи.

Откривам в promacedonia.org една руска книга от 1989 г., където са описани, но с малко примери, пет вида ранносредновековни български селища от Карачаево-Черкезия - Ранние болгары в Восточной Европе.

Неукрепените селища били най-големия брой около реките Кубан, Кума и Егорлик, като те били два типа - с изразен културен пласт и голяма площ, и със слаб културен пласт характерни основно в степите.

Укрепените селища били три типа. Първият тип са едноделни селища в степите и предпланините, които са добре защитени от естествени прегради и са укрепени със землени съоръжения. Вторият тип са двуделни градища в степите и предпланините, които имат крепост и свързано с нея открито селище. Крепостите са изградени на труднодостъпни места и са защитени от някои страни с валове и ровове. Третият тип включва селища, подобни по устройство на втория тип, но отличаващи се тройно деление: цитадела, крепост и откритото селище. Най-характерният паметник от този тип е градището Хумар, което е останките от голям военно-политически център на древните българи и целия Северен Кавказ през 8-10 век от н.е. 

Според функционалното си предназначение, характер и строителен материал укрепленията се разделят на два вида. Първият тип се състои от отбранителни валове и ровове. Вторият тип е представен от каменни защитни съоръжения. Валове и ровове са най-характерни за паметниците на степната зона. Землените укрепления, широко разпространени в степните райони, са по-малко характерни за планинската зона, по-специално за Карачаево-Черкезия. За паметниците на Карачаево-Черкезия най-характерно е първокласното каменно укрепление, умело съчетаващо мощни стени и кули. Това се отнася особено за крепостта Хумар, по време на изграждането на която са използвани най-модерните методи за укрепление от онова време и са взети предвид целия опит на строителната практика и нивото на военно оборудване. Цитаделите и портите са играли важна роля в защитната система на селищата. Цитаделите, защитени от собствена система от укрепления, са били важни отбранителни възли и седалище на феодалния елит на обществото. Селищата обикновено са били снабдени с една или две порти и вратички-проходи. Като най-уязвими места в отбранителната система портите са издигнати на труднодостъпни места, удобни за защита на подстъпите към тях и силно укрепени с изкуствени конструкции. По правило портите са били разположени между две успоредни кули и са имали външни и вътрешни панели на вратите, изковани изцяло с масивни метални плочи.

Като цяло укреплението на селищата се отличава със своята мощ и обмислено планиране, а структурата му съответства на нивото на военната технология, сложния социален състав на обществото.

Проучваните селища се характеризират с няколко типа жилища: юртовидни, плетени измазани с кал и каменни сгради, както и полуземлянки.

Юртоподобните сгради са най-добре представени в паметниците на степната зона. Открити са и в  Хумар. От тях обикновено са запазени ями от рамки и огнища, вкопани в земята. Съдейки по ямите (5-20 см в диаметър и дълбочина), разположени по периметъра на сградите, юртите са били кръгли и овални в план, чийто диаметър не надвишава 3-4 м. Огнища са изградени в центъра на сградата и имат плочевидна форма; те са леко вкопани в земята и са пълни с пепел и въглища.

Полуземлянките са постройки с четириъгълна форма със заоблени ъгли, вкопани в земята от 25 до 100 см. По периметъра на сградите са запазени дупки (гнезда) от забити в пода колове и колчета с диаметър 10-13 см, дълбочина 30-40 см. Подът на сградите е кирпичен. 

Огнището в полуземлянките, както в юртите, е изградено в централната част на сградата. По план огнищата са с форма на чаша, с диаметър 30-40 cm, вкопани в земята с 5-7 cm.

В полуземлянка от селището Каменобродское край гр. Стравропол са открити останки от печка-отоплител, изградена от плоски камъни, положени на ръба. В една от полуземлянките на  Хумар е открито огнище - дупка, разширена в долната част, с диаметър 110, дълбочина 30 см. Дъното на огнището е облицовано с камъчета по периметъра. Очевидно е предназначено да затопли стаята - горещите камъни задържат топлината за дълго време.

Най-богато са представени сградите със стени от плет измазани с глина. В планово отношение такива сгради са били кръгли (3-5 м в диаметър) или четириъгълни със заоблени ъгли. Размерите на последните са 3х4 м, 4х4 м. Подът на сградите е равен, добре уплътнен, в някои случаи застлан с глина. Огнища са изграждани в центъра на жилището, по-рядко в един от ъглите, и представляват чашовидна ниша, пълна с въглени, керамика и кости. В някои селища има огнища с каменни конструкции.

Каменните сгради са най-характерни за селищата от предпланинските райони, но се срещат и в селищата от степната зона. Това са правоъгълни и квадратни сгради, изградени от късан и обработен сух камък или върху глина. Основната част от каменните сгради са с относително малка площ (от 12 до 36 кв.м). Подът е глинен. Огнища, построени в центъра или в един от ъглите на сградите, са леко вкопани в земята, облицовани с камъни и пълни с пепел и въглища. Каменното строителство в условията на Северен Кавказ е дълбоко традиционно и има приемственост от по-ранните паметници на региона. Основните носители на традицията на каменното строителство са били местните племена. За българите по-характерни са били юртите, плетените и обмазани къщи и полуземлянките.

Редактирано Май 11, 2023 от makebulgar

[makebulgar]

Интересното е от всички тези укрепления с валове и ровове, северно от Кавказ, дали има някое с планировка подобна на тази на Плиска, тоест изградено в равнината и имащо форма на правоъгълник. 

[makebulgar]

 

Аладжов казва в прав текст, че вероятно архитектите на каменната Плиска са наемници от Византия. 

Редактирано Преди 2 часа от makebulgar

[D3loFF]

Произходът на познанията на (пра)българите за строене на защитни съоръжения си е от Европа, откъдето и на всички други понеже са европейски народ.

Самото използване на термина ΑΥΛΙΝ (аулин), което е, ако не бъркам граматиката е винителен падеж на "αὐλή" (ауле) в Чаталарския надпис, ясно показва използването на една специфична терминология, която би била чужда на номадски народ. Понеже "αὐλή" означава нещо много специфично: вътрешен двор или т.н. "courtyard".

Това е двор, който почти на 100% през средновековието е укрепен и обикновено представлява резиденция, било то царска или административна, ограден със стени, като и външните стени на сградите участват в отбраната му. Може да се намира вътре в града, като отделна сграда или затворено пространство или извън града като укрепена, както казахме резиденция с някаква функция.

И изобщо не става дума, нито идва от тюркско-кавказкото "аул", което означава буквално "село".

П.П. А че стената на Плиска е била дървена, когато Никифор превзима града си го пише в Анонимния ватикански разказ - ГИБИ IV. Но пък се упоменават улици и къщи и чардаци и т.н. Тоест има си градоустройство. Просто една крепост или укрепено населено място винаги еволюира по следния начин:

1. ограден военен лагер или село

2. доразвиване на защитните съоръжения с окоп, ако го е нямало преди това и увеличаване на площта

3. поради стичането/увеличаването на населението - първи каменни сгради

4. смесица между дървени и каменни защитни съоръжения

5. най-накрая - изцяло каменни защитни стени и кули и т.н.

Но това е абсолютно нормален процес в цяла Европа и повечето крепости и замъци са по този начин построени. Все пак строежа с камък струва много пари, усилия и време и когато задържаш дадена територия е много по-бързо и лесно първо да направиш дървени такива.

Редактирано Преди 1 час от D3loFF