Произходът на фортификационните познания на ранносредновековните българи

[makebulgar]

Чета книгата на Т. Чобанов за дебътът върху произхода на ранносредновековните българи с оглед на новите генетични открития и въпросът за произхода на ранните фортификации на ПБЦ изглежда трябва да бъде преразгледан. 

Ако българите са се сформирали в Северозападен Кавказ при смесването на късни сармати и кавказки народ, то се очаква някъде там наред с подобните на старобългарските погребения да има сходни на старобългарските укрепления. Та въпросът е дали ги има около Кубан и в Северозападен Кавказ, и ако ги има доколко са сходни със старобългарските на от ПБЦ - големи землени укрепления с валове и ровове, дървени градища и т.н. 

[Warlord]

Крепостта Хумара например? В някакъв момент е влизала в териториите на прабългарските племена и е възможно от тях да е била построена, поне към това време я датират ~ VІ в. Не знам обаче доколко има паралели с ранните крепости от ПБЦ. За разлика от Плиска тя е планинска крепост, без валове и дървени палисади, но такъв е теренът там просто, може в самия зид, квадрите и др артефакти все пак да има сходства.

[makebulgar]

Интересува ме дървени крепости заградени с ровове и валове дали има покрай Кубан и в Северозападен Кавказ, подобни на тези при нас и на онези около Булгар на Волга. 

Иначе каменните крепости тук са от по-късен период и едва ли имат връзка с Кавказ. 

[resavsky]

Преди 2 часа, makebulgar said:

Интересува ме дървени крепости заградени с ровове и валове дали има покрай Кубан и в Северозападен Кавказ, подобни на тези при нас и на онези около Булгар на Волга. 

Иначе каменните крепости тук са от по-късен период и едва ли имат връзка с Кавказ. 

Мисля че има.Но по конкретно не знам. 

[Exhemus]

Преди 5 часа, Warlord said:

Крепостта Хумара например? В някакъв момент е влизала в териториите на прабългарските племена и е възможно от тях да е била построена, поне към това време я датират ~ VІ в. Не знам обаче доколко има паралели с ранните крепости от ПБЦ. За разлика от Плиска тя е планинска крепост, без валове и дървени палисади, но такъв е теренът там просто, може в самия зид, квадрите и др артефакти все пак да има сходства.

Някъде четох, че градежът на Хумара е примитивен - липсвали темели -основи по римските правила. Такива крепости имало и по Крим.

[makebulgar]

Явно сходствата на укрепленията на Долен Дунав и Северозападен Кавказ са доста големи.

Откривам в promacedonia.org една руска книга от 1989 г., където са описани, но с малко примери, пет вида ранносредновековни български селища от Карачаево-Черкезия - Ранние болгары в Восточной Европе.

Неукрепените селища били най-големия брой около реките Кубан, Кума и Егорлик, като те били два типа - с изразен културен пласт и голяма площ, и със слаб културен пласт характерни основно в степите.

Укрепените селища били три типа. Първият тип са едноделни селища в степите и предпланините, които са добре защитени от естествени прегради и са укрепени със землени съоръжения. Вторият тип са двуделни градища в степите и предпланините, които имат крепост и свързано с нея открито селище. Крепостите са изградени на труднодостъпни места и са защитени от някои страни с валове и ровове. Третият тип включва селища, подобни по устройство на втория тип, но отличаващи се тройно деление: цитадела, крепост и откритото селище. Най-характерният паметник от този тип е градището Хумар, което е останките от голям военно-политически център на древните българи и целия Северен Кавказ през 8-10 век от н.е. 

Според функционалното си предназначение, характер и строителен материал укрепленията се разделят на два вида. Първият тип се състои от отбранителни валове и ровове. Вторият тип е представен от каменни защитни съоръжения. Валове и ровове са най-характерни за паметниците на степната зона. Землените укрепления, широко разпространени в степните райони, са по-малко характерни за планинската зона, по-специално за Карачаево-Черкезия. За паметниците на Карачаево-Черкезия най-характерно е първокласното каменно укрепление, умело съчетаващо мощни стени и кули. Това се отнася особено за крепостта Хумар, по време на изграждането на която са използвани най-модерните методи за укрепление от онова време и са взети предвид целия опит на строителната практика и нивото на военно оборудване. Цитаделите и портите са играли важна роля в защитната система на селищата. Цитаделите, защитени от собствена система от укрепления, са били важни отбранителни възли и седалище на феодалния елит на обществото. Селищата обикновено са били снабдени с една или две порти и вратички-проходи. Като най-уязвими места в отбранителната система портите са издигнати на труднодостъпни места, удобни за защита на подстъпите към тях и силно укрепени с изкуствени конструкции. По правило портите са били разположени между две успоредни кули и са имали външни и вътрешни панели на вратите, изковани изцяло с масивни метални плочи.

Като цяло укреплението на селищата се отличава със своята мощ и обмислено планиране, а структурата му съответства на нивото на военната технология, сложния социален състав на обществото.

Проучваните селища се характеризират с няколко типа жилища: юртовидни, плетени измазани с кал и каменни сгради, както и полуземлянки.

Юртоподобните сгради са най-добре представени в паметниците на степната зона. Открити са и в  Хумар. От тях обикновено са запазени ями от рамки и огнища, вкопани в земята. Съдейки по ямите (5-20 см в диаметър и дълбочина), разположени по периметъра на сградите, юртите са били кръгли и овални в план, чийто диаметър не надвишава 3-4 м. Огнища са изградени в центъра на сградата и имат плочевидна форма; те са леко вкопани в земята и са пълни с пепел и въглища.

Полуземлянките са постройки с четириъгълна форма със заоблени ъгли, вкопани в земята от 25 до 100 см. По периметъра на сградите са запазени дупки (гнезда) от забити в пода колове и колчета с диаметър 10-13 см, дълбочина 30-40 см. Подът на сградите е кирпичен. 

Огнището в полуземлянките, както в юртите, е изградено в централната част на сградата. По план огнищата са с форма на чаша, с диаметър 30-40 cm, вкопани в земята с 5-7 cm.

В полуземлянка от селището Каменобродское край гр. Стравропол са открити останки от печка-отоплител, изградена от плоски камъни, положени на ръба. В една от полуземлянките на  Хумар е открито огнище - дупка, разширена в долната част, с диаметър 110, дълбочина 30 см. Дъното на огнището е облицовано с камъчета по периметъра. Очевидно е предназначено да затопли стаята - горещите камъни задържат топлината за дълго време.

Най-богато са представени сградите със стени от плет измазани с глина. В планово отношение такива сгради са били кръгли (3-5 м в диаметър) или четириъгълни със заоблени ъгли. Размерите на последните са 3х4 м, 4х4 м. Подът на сградите е равен, добре уплътнен, в някои случаи застлан с глина. Огнища са изграждани в центъра на жилището, по-рядко в един от ъглите, и представляват чашовидна ниша, пълна с въглени, керамика и кости. В някои селища има огнища с каменни конструкции.

Каменните сгради са най-характерни за селищата от предпланинските райони, но се срещат и в селищата от степната зона. Това са правоъгълни и квадратни сгради, изградени от късан и обработен сух камък или върху глина. Основната част от каменните сгради са с относително малка площ (от 12 до 36 кв.м). Подът е глинен. Огнища, построени в центъра или в един от ъглите на сградите, са леко вкопани в земята, облицовани с камъни и пълни с пепел и въглища. Каменното строителство в условията на Северен Кавказ е дълбоко традиционно и има приемственост от по-ранните паметници на региона. Основните носители на традицията на каменното строителство са били местните племена. За българите по-характерни са били юртите, плетените и обмазани къщи и полуземлянките.

Редактирано Май 11, 2023 от makebulgar

[makebulgar]

Интересното е от всички тези укрепления с валове и ровове, северно от Кавказ, дали има някое с планировка подобна на тази на Плиска, тоест изградено в равнината и имащо форма на правоъгълник. 

[makebulgar]

 

Аладжов казва в прав текст, че вероятно архитектите на каменната Плиска са наемници от Византия. 

Редактирано Вторник в 16:22 от makebulgar

[D3loFF]

Произходът на познанията на (пра)българите за строене на защитни съоръжения си е от Европа, откъдето и на всички други понеже са европейски народ.

Самото използване на термина ΑΥΛΙΝ (аулин), което е, ако не бъркам граматиката е винителен падеж на "αὐλή" (ауле) в Чаталарския надпис, ясно показва използването на една специфична терминология, която би била чужда на номадски народ. Понеже "αὐλή" означава нещо много специфично: вътрешен двор или т.н. "courtyard".

Това е двор, който почти на 100% през средновековието е укрепен и обикновено представлява резиденция, било то царска или административна, ограден със стени, като и външните стени на сградите участват в отбраната му. Може да се намира вътре в града, като отделна сграда или затворено пространство или извън града като укрепена, както казахме резиденция с някаква функция.

И изобщо не става дума, нито идва от тюркско-кавказкото "аул", което означава буквално "село".

П.П. А че стената на Плиска е била дървена, когато Никифор превзима града си го пише в Анонимния ватикански разказ - ГИБИ IV. Но пък се упоменават улици и къщи и чардаци и т.н. Тоест има си градоустройство. Просто една крепост или укрепено населено място винаги еволюира по следния начин:

1. ограден военен лагер или село

2. доразвиване на защитните съоръжения с окоп, ако го е нямало преди това и увеличаване на площта

3. поради стичането/увеличаването на населението - първи каменни сгради

4. смесица между дървени и каменни защитни съоръжения

5. най-накрая - изцяло каменни защитни стени и кули и т.н.

Но това е абсолютно нормален процес в цяла Европа и повечето крепости и замъци са по този начин построени. Все пак строежа с камък струва много пари, усилия и време и когато задържаш дадена територия е много по-бързо и лесно първо да направиш дървени такива.

Редактирано Вторник в 17:45 от D3loFF

[Tomata]

Преди 15 часа, D3loFF said:

Понеже "αὐλή" означава нещо много специфично: вътрешен двор или т.н. "courtyard".

Именно. Това си е чист ИЕ, Wall, Mauer и т.н.  Право в десятката

[sir]

Преди 20 часа, makebulgar said:

 

Аладжов казва в прав текст, че вероятно архитектите на каменната Плиска са наемници от Византия. 

Ще го изгледам, когато имам време. Но можело да посочиш кога точно го казва, защото не е там, където си отбелязал. Защо ли не съм учуден.

[makebulgar]

Преди 27 минути, sir said:

Ще го изгледам, когато имам време. Но можело да посочиш кога точно го казва, защото не е там, където си отбелязал. Защо ли не съм учуден.

Казва го в периода 29:36÷30:35. А иначе съм объркал поста с линка, като не съм целял видеото да почва от някакъв момент, а трябваше да е от началото. Цялото ако се изгледа е най-добре, тъй като има доста интересни неща. 

Особено интересно е това, което казва за открития още един периметър фортификационо съоръжение заграждащо площ 9 кв.км около каменната крепост, което разделя Външния град на 2 части. Интересно какви са линиите на това съоръжение и дали е остатък от дървения период или е функционирало и през каменния.

Редактирано Сряда в 12:55 от makebulgar

[sir]

Да, чух го, вмъкнато така между другото с етикета "най-вероятно". Конкретика, естествено, няма. Но няма и как да има, тъй като в предходните 30-тина секунди Аладжов казва това, което твърдя и аз, а и не само аз, разбира се. Цитирам, удебеляването мое:

Водещ: А тези технологии [подово отопление, вътрешна тоалетна с канализация и т.н. - бел. sir] всичките били ли са познати в Европа по това време?

Аладжов: Били са познати в Римската империя в един период от преди два-три века, когато след това тези благоустройствени блага приключват. Има един хиатус, в който градоустройството умира, римско градоустройство. И затова фактът, че се появяват в Плиска през 8 век, го прави феномен.

Обяснението на Аладжов е подобно на твоето - някакви архитекти прилагали най-добрите строителни традиции. Какви "традиции", при положение че имаш хиатус от два-три века?

И между другото тук не се говори за фортификации.

Редактирано Сряда в 14:04 от sir

[D3loFF]

Преди 1 час, sir said:

Да, чух го, вмъкнато така между другото с етикета "най-вероятно". Конкретика, естествено, няма. Но няма и как да има, тъй като в предходните 30-тина секунди Аладжов казва това, което твърдя и аз, а и не само аз, разбира се. Цитирам, удебеляването мое:

Водещ: А тези технологии [подово отопление, вътрешна тоалетна с канализация и т.н. - бел. sir] всичките били ли са познати в Европа по това време?

Аладжов: Били са познати в Римската империя в един период от преди два-три века, когато след това тези благоустройствени блага приключват. Има един хиатус, в който градоустройството умира, римско градоустройство. И затова фактът, че се появяват в Плиска през 8 век, го прави феномен.

Обяснението на Аладжов е подобно на твоето - някакви архитекти прилагали най-добрите строителни традиции. Какви "традиции", при положение че имаш хиатус от два-три века?

И между другото тук не се говори за фортификации.

Еми, тогава значи sir, има разминаване между това, което е наречено "Крумова резиденция", която е описана в Анонимния ватикански разказ от ГИБИ IV и която е от дърво, и каменната крепост. Тоест:

1. Или Крумовата резиденция просто не е в каменната крепост "Плиска"

2. Или каменната крепост не е Плиска, а Плиска е Крумовата резиденция - някъде си

3. Или крепостта е отдавна разрушена и са строили отгоре после

Поне аз за тези варианти се сещам на prima vista, но може да има и други възможности, разбира се.

[makebulgar]

Преди 1 час, sir said:

Да, чух го, вмъкнато така между другото с етикета "най-вероятно". Конкретика, естествено, няма. Но няма и как да има, тъй като в предходните 30-тина секунди Аладжов казва това, което твърдя и аз, а и не само аз, разбира се. Цитирам, удебеляването мое:

Водещ: А тези технологии [подово отопление, вътрешна тоалетна с канализация и т.н. - бел. sir] всичките били ли са познати в Европа по това време?

Аладжов: Били са познати в Римската империя в един период от преди два-три века, когато след това тези благоустройствени блага приключват. Има един хиатус, в който градоустройството умира, римско градоустройство. И затова фактът, че се появяват в Плиска през 8 век, го прави феномен.

Обяснението на Аладжов е подобно на твоето - някакви архитекти прилагали най-добрите строителни традиции. Какви "традиции", при положение че имаш хиатус от два-три века?

И между другото тук не се говори за фортификации.

За Аладжов хиатуса не е проблем и явно въпреки него вижда наемни римски архитекти, които са строили крепостите и сградите на Плиска. Говори с "най-вероятно" не защото няма конкретика, а защото няма преки писмени данни, които описват как Крум и Муртаг наемат ромеи архитекти. Затова и не може да е краен и да каже, че е 100% сигурно. За Атила със сигурност можем да го твърдим, тъй като имаме писмени данни, а за нашите предполагаме по косвени данни от строежите. 

Хиатуса не е проблем, тъй като дори по време на замирането на богатите градежи знанията за тях остават. Знанията не са били просто запомнени неща в главите на майстори, които са ги научили чиракувайки по строежите, а са били знания записвани в книги и преподавани в училищата. Онова, което Витрувий е написал за това как да се строи, е записано именно, за да се запази във вековете. Богатството на Крум и Муртаг, както казва Аладжов, е дало възможност архитектите да приложат тези знания и да строят с най-добрите и представителни римски техники. 

 

[sir]

Проблем е за всички, затова и всеки се опитва някак да си го обясни. Обяснението на Аладжов е, че след завоеванията на българските владетели им се било "повишило самочувствието" и византийските майстори, понеже нямали друго поле за изява, дошли в България. Твърде забавно, тъй като "повишаването на самочувствието" и "богатството на Крум и Муртаг" са от 9 век, а въпросните строителни постижения са от преди тях и това всички го знаем още от Рашев. Аладжов, разбира се, също го знае и затова и говори за "Плиска през 8 век".

Можем да си разтягаме локуми за митичните римски майстори до второ пришествие. Това няма да промени фактите.

 

[sir]

Преди 22 часа, D3loFF said:

Еми, тогава значи sir, има разминаване между това, което е наречено "Крумова резиденция", която е описана в Анонимния ватикански разказ от ГИБИ IV и която е от дърво, и каменната крепост. Тоест:

1. Или Крумовата резиденция просто не е в каменната крепост "Плиска"

2. Или каменната крепост не е Плиска, а Плиска е Крумовата резиденция - някъде си

3. Или крепостта е отдавна разрушена и са строили отгоре после

Поне аз за тези варианти се сещам на prima vista, но може да има и други възможности, разбира се.

Няма никакво разминаване. В АВР пише за "ограда от поставени едно до друго дървета". Тази ограда е открита археологически - това е т.нар. двойна дървена стена ограждаща Крумовия дворец.

[D3loFF]

Преди 10 часа, sir said:

Няма никакво разминаване. В АВР пише за "ограда от поставени едно до друго дървета". Тази ограда е открита археологически - това е т.нар. двойна дървена стена ограждаща Крумовия дворец.

Добре, прав си за това, но т.н. "Крумов дворец" поне от това което чета според Павел Георгиев няма нито хипокауст, нито канализация. Което реално по никакъв начин не го свързва технологично с руините на останалите сгради.

П Л И С К А - Българският Метрополис от края на “тъмните векове” - Павел Георгиев

"Важен аргумент в подкрепа на военния характер на огромната сграда е това, че тя не е била водоснабдена, нито е притежавала канализация, хипокаустно отопление или други данни за благоустрояване. Жилищно-битовите помещения в нея са били лишени от това, с което е разполагал Двореца с водохранилище на около 120 м от него."

Като гледам схемите на защитните съоръжения не виждам абсолютно никакъв проблем ранно-средновековния град да се е развил около старата римска крепост или поне каквото е останало от нея. Предполагам и ти клониш към някакво такова обяснение, или не? Понеже тези твърдения, че Муртаг задължително е построил каменната стена изобщо и на мен не ми се струват, така да кажа, задължителни. Стената може да си я е имало и преди това, а може и само основите да са ѝ останали още тогава. Това че под/около каменната стена преди това е имало дървена ограда - то тази дървена ограда може да е от по-старо време.

Никъде не видях дали въпросните дървени (органични) останки след пожара са датирани с радио-въглероден анализ и евентуални резултати.

Но вътрешната каменна крепост е много голяма - 3 км периметър. Това за тогавашното време, пък да не говорим, ако е римска е много голямо нещо. Външният периметър на рова е около 19 км. 

Редактирано Петък в 00:39 от D3loFF

[makebulgar]

Преди 3 часа, D3loFF said:

Като гледам схемите на защитните съоръжения не виждам абсолютно никакъв проблем ранно-средновековния град да се е развил около старата римска крепост или поне каквото е останало от нея. Предполагам и ти клониш към някакво такова обяснение, или не? Понеже тези твърдения, че Муртаг задължително е построил каменната стена изобщо и на мен не ми се струват, така да кажа, задължителни. Стената може да си я е имало и преди това, а може и само основите да са ѝ останали още тогава. Това че под/около каменната стена преди това е имало дървена ограда - то тази дървена ограда може да е от по-старо време.

Никъде не видях дали въпросните дървени (органични) останки след пожара са датирани с радио-въглероден анализ и евентуални резултати.

Но вътрешната каменна крепост е много голяма - 3 км периметър. Това за тогавашното време, пък да не говорим, ако е римска е много голямо нещо. Външният периметър на рова е около 19 км. 

Много нелепо и ненаучно е да се оспорват с лека ръка десетки години археологически разкопки и открития, и археолозите да се обявяват за некъдърници неразбиращи от римска археология. 

Каменната крепост не е построена върху римски основи, тъй като от една страна няма археологически данни за това, а от друга страна няма никакви римски антични паралели на такива крепости. Римските крепости са с по-гъсто разположени кули, нямат точно такива порти като ранносредновековните български, и има и други различия. Въпреки това архитектите са били най-вероятно наети римляни или римляни станали поданици на България при Крум и Муртаг, тъй като строителните техники и някои фортификационни особености си личи, че са римски. Това с наетите или завладяни римски архитекти не е никакъв проблем, а е доста логично обяснение, тъй като присъединяването на римляни към държавата при Крум е доказан от писмените източници факт, а при Муртаг има 30-годишен мир, който е предразполагал към всякакви контакти, бизнес и търговия. 

[D3loFF]

Преди 4 часа, makebulgar said:

Много нелепо и ненаучно е да се оспорват с лека ръка десетки години археологически разкопки и открития, и археолозите да се обявяват за некъдърници неразбиращи от римска археология. 

Нищо не оспорвам, просто го дискутираме, говорим си. Бих го оспорил, ако имах теоретична представа, подкрепена с повече реални данни какво горе-долу може да е станало.

Преди 4 часа, makebulgar said:

Каменната крепост не е построена върху римски основи, тъй като от една страна няма археологически данни за това, а от друга страна няма никакви римски антични паралели на такива крепости. Римските крепости са с по-гъсто разположени кули, нямат точно такива порти като ранносредновековните български, и има и други различия.

Ами не е построена върху други основи, защото то няма други основи отдолу, освен дървени ограждения, които по думите на археолозите са заменени точно от каменната стена в последствие. 

Но такива разсъждения като: "по-гъсто разположени кули", "портите не са такива", "римски архитекти са дошли да я строят" са също много повърхностни и както ти обичаш да казваш - "ненаучни" заключения.

При положение, че има намерено толкова голямо количество изгорял дървен материал отново питам - има ли радио-въглеродно датиране и какви са резултатите?

[sir]

Преди 11 часа, D3loFF said:

Добре, прав си за това, но т.н. "Крумов дворец" поне от това което чета според Павел Георгиев няма нито хипокауст, нито канализация. Което реално по никакъв начин не го свързва технологично с руините на останалите сгради.

П Л И С К А - Българският Метрополис от края на “тъмните векове” - Павел Георгиев

"Важен аргумент в подкрепа на военния характер на огромната сграда е това, че тя не е била водоснабдена, нито е притежавала канализация, хипокаустно отопление или други данни за благоустрояване. Жилищно-битовите помещения в нея са били лишени от това, с което е разполагал Двореца с водохранилище на около 120 м от него."

Като гледам схемите на защитните съоръжения не виждам абсолютно никакъв проблем ранно-средновековния град да се е развил около старата римска крепост или поне каквото е останало от нея. Предполагам и ти клониш към някакво такова обяснение, или не? Понеже тези твърдения, че Муртаг задължително е построил каменната стена изобщо и на мен не ми се струват, така да кажа, задължителни. Стената може да си я е имало и преди това, а може и само основите да са ѝ останали още тогава. Това че под/около каменната стена преди това е имало дървена ограда - то тази дървена ограда може да е от по-старо време.

Никъде не видях дали въпросните дървени (органични) останки след пожара са датирани с радио-въглероден анализ и евентуални резултати.

Но вътрешната каменна крепост е много голяма - 3 км периметър. Това за тогавашното време, пък да не говорим, ако е римска е много голямо нещо. Външният периметър на рова е около 19 км. 

Никой и не казва, че Крумовият дворец е свързан "технологично" с въпросните сгради, за които говори Аладжов, конкретно банята. Тези известни ни ранни каменни сгради може да са били строени и по различно време от различни владетели, даже бих казал, че е много вероятно да е точно така. Аз не изключвам откриването и на още ранни представителни сгради, всъщност това е напълно сигурно след откриването на новия таен ходник - дали тези сгради ще се окажат дървени или каменни ще стане ясно след откриването им. Още не съм изгледал цялото видео на Аладжов, така че не знам дали казва нещо ново по темата. Той е човекът, който води разкопките.

Не, не клоня към това Плиска да се е развила около старата римска крепост. По простата причина, че до доказване на противното такава крепост на мястото на Плиска не е съществувала. Някакви села от по-ранни периоди или пък ферми сигурно са съществували, както си съществуват и до днес на тази огромна площ. Крепост обаче няма. Римски крепости има съвсем наблизо като примерно Динея на няколко километра, от нея са използвани тук-таме разни материали в строителството на Плиска, но нищо повече - тази крепост не е ползвана за друго, не е възстановявана и т.н.

 

[sir]

Преди 2 часа, D3loFF said:

При положение, че има намерено толкова голямо количество изгорял дървен материал отново питам - има ли радио-въглеродно датиране и какви са резултатите?

Има, по поръчка на Рашев. Резултатите обаче са противоречиви, тъй като допускат и по-ранна датировка на пожара. Затова и Рашев ги отхвърля. Нови не ми е известно да са правени.

[D3loFF]

Преди 9 минути, sir said:

Има, по поръчка на Рашев. Резултатите обаче са противоречиви, тъй като допускат и по-ранна датировка на пожара. Затова и Рашев ги отхвърля. Нови не ми е известно да са правени.

Хм... интересно. Защо ли не се учудвам!?

Еми да, 'щото може и по-ранни опожарявания да е имало и цялата картинка да е по-сложна отколкото изглежда.

[sir]

Преди 2 часа, D3loFF said:

Хм... интересно. Защо ли не се учудвам!?

Еми да, 'щото може и по-ранни опожарявания да е имало и цялата картинка да е по-сложна отколкото изглежда.

Всичко може. Проблемът е, че пожарът е един. 

[D3loFF]

Прегледах и темата обсъждана тук във форума през 2014 г. Има ги резултатите от радио-въглеродния анализ, някой ги е постнал, което е много хубаво.

Но прегледах и Археологическата карта на Плиска. Защо има толкова много римски монети от 4 в. и какво правят там?

Редактирано Петък в 17:28 от D3loFF