Противоречия в решението на "Парадокса на близнаците"

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, Джереми said:

Ами ако се изменят незабележимо малко за малки скорости. А със "С" никой още не е летял.

Специално планковите размерности са по-скоро теоретични ограничения, които казват, че с тази математика, с този теоретичен апарат може да се стигне в сметките само до тук и отвъд това тези теории/съчетания от теории са неприложими. В моя случай аз разграничавам времето на три части:

1) Биологично време - така, както бихме отчитали времето без помощта на часовници, само чрез нашия мозък, усещания и спомени. Това е най-неточния начин, с най-ниската разделителна способност и е тясно свързан с начина, по който е ангажирано нашето внимание (когато се занимаваме с нещо интересно времето “тече бързо”, а когато скучаем и нямаме интересно занимание - “едва се влачи”).

2) Макроскопично или релативистко време - по-точните форми на времето, които сме способни да измерваме с различни средства (различни форми на часовници от календари и пръчки за преместването на слънчевата сянка, до атомните часовници). Това е обичайното време от ежедневието ни, което подлежи на пространствено-времевите трансформации чрез СТО и ОТО.

3) Микроскопично или квантово-механично време - действителното време като нищожната размерност на четвъртото пространствено измерение, за сметка на което останалите три измерения стереографски и/или гномонично са се раздули до трите пространствени измерения с вселенските им размери.

Времето на макрониво, което се ползва за целите на СТО и ОТО в действителност може да е макропродукт от свързването на много голям брой микроскопични времеви фрагменти/отрязъци на четвъртото пространствено измерение. Понеже на този етап не знам дали съм прав и нямам никаква по-категорична яснота - на първо време приемам като вероятна размерност на микроскопичното време планковия времеви отрязък. Да не говорим, че отдавна има разни теоретични разработки в тази посока (вече цитирах нещо в тази връзка по-нагоре).

На този етап има предположения за холографски характер на Вселената, описани добре в клипа накрая. Там се допуска концентрация на всичко по периферията на Вселената. На мен ми се струва по-вероятен стереографски/гномоничен характер и четвърто пространствено изнамерените с нищожни размери, което така е като точка, ядро, първична частица на Дейвид Бом навсякъде в пространството на трите разтегнати измерения.

 

Редактирано Юли 19, 2023 от Станислав Янков

[Джереми]

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Времето на макрониво, което се ползва за целите на СТО и ОТО в действителност може да е макропродукт от свързването на много голям брой микроскопични времеви фрагменти/отрязъци на четвъртото пространствено измерение

Планковска дължина и продължителност може да има само ако времето и пространството са квантувани, т.е състоят се от елементарни дължини и времетраенета. За сега няма опити които да потвърждават че пространството и времето са зърнести. Ако открият гравитони, значи ли че пространството е съставено от тях.

[scaner]

Преди 37 минути, Джереми said:

Планковска дължина и продължителност може да има само ако времето и пространството са квантувани, т.е състоят се от елементарни дължини и времетраенета. За сега няма опити които да потвърждават че пространството и времето са зърнести. Ако открият гравитони, значи ли че пространството е съставено от тях.

Как пък ги измисляте тея глупости...

[Кибик]

Това е нов лирически фентъзи жанр, литературна физика. 

Редактирано Юли 19, 2023 от Кибик

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Джереми said:

Планковска дължина и продължителност може да има само ако времето и пространството са квантувани, т.е състоят се от елементарни дължини и времетраенета. За сега няма опити които да потвърждават че пространството и времето са зърнести. Ако открият гравитони, значи ли че пространството е съставено от тях.

Планковата дължина се получава от константата на Дирак (константата на Планк, разделена на 2 Пи), гравитационната константа и скоростта на светлината, а планковото време се получава И от планковата дължина, разделена на скоростта на светлината. Защо да се получават само от квантуване?! Присъствието на константата на Дирак не носи никакви такива ограничения, а пък гравитационната константа и скоростта на светлината - още по-малко!

Ето поредното предположение за дискретно време: Нова теория: Времето е кристално | Физика | (offnews.bg)

[Джереми]

Преди 11 часа, Станислав Янков said:

Планковата дължина се получава от константата на Дирак (константата на Планк, разделена на 2 Пи), гравитационната константа и скоростта на светлината, а планковото време се получава И от планковата дължина, разделена на скоростта на светлината. Защо да се получават само от квантуване?! Присъствието на константата на Дирак не носи никакви такива ограничения, а пък гравитационната константа и скоростта на светлината - още по-малко!

Ето поредното предположение за дискретно време: Нова теория: Времето е кристално | Физика | (offnews.bg)

Няма как да има ограничени пространствени дължини,(планковски дължини) ако самото пространство е делимо до безкрайност, нали имаш ум в главата и расъждаваш, за разлика от някои форумни дегенерати тук.

[Джереми]

Преди 13 часа, Кибик said:

Това е нов лирически фентъзи жанр, литературна физика. 

Така изглежда само за тъпоумниците

[scaner]

Преди 57 минути, Джереми said:

Няма как да има ограничени пространствени дължини,(планковски дължини) ако самото пространство е делимо до безкрайност, нали имаш ум в главата и расъждаваш, за разлика от някои форумни дегенерати тук.

Има, има. Планковата дължина определя ориентировъчна граница, под която понятието "делене" на пространството губи смисъла който сега му влагаш. Тоест ти сега под "делене" си представяш операция, неприложима за пространството при такива размери. Придобитата в опита интуиция лъже и подвежда, когато я прилагаш за неща извън този опит

И когато ти самият си тъпоумник, не се опитвай да оценяваш другите по себе си.

[Малоум 2]

...

[Станислав Янков]

Преди 9 часа, Джереми said:

Няма как да има ограничени пространствени дължини,(планковски дължини) ако самото пространство е делимо до безкрайност, нали имаш ум в главата и расъждаваш, за разлика от някои форумни дегенерати тук.

Пак ти припомням, че официално планковите параметри не са свидетелство за делимост на пространство, време и т.н., а само най-малките предели, отвъд които сегашните утвърдени теории не работят и не могат да обяснят какво се случва и не се случва в тези области. Аз за момента спекулирам с размерността на планковото време като потенциална размерност на четвъртото пространствено измерение, но правя това, защото в момента не разполагам с нещо по-добро и по-точно. Точно както на един по-ранен етап, когато знаех по-малко от сега и опитвах да ползвам "отрицателно" четвърто пространствено измерение (и носех доста резки критики за това - основателни, макар да споменавах, че това е само временна моя дефиниция, която да фокусира усилията ми, докато намеря по-правилното и по-точно определение). Сега вече ми е ясно, че не иде реч за никакво "отрицателно" измерение, а за връзка между четвъртото пространствено/времево измерение и измерението по посока на движението (стандартно определяно като "дължина") чрез обратна пропорционалност с константа (коефициент) К = С (скоростта на светлината във вакуум). Всичко това е продукт на доста сложна геометрия (с поне три различни вида деформации, функциониращи съвместно), формирана от най-различни съотношения между четири пространствени измерения, някои от които се проявяват едновременно, в един и същи момент (например разширението на Вселената, проявявано съвместно с гравитационните ефекти тук и там в нея - при различните масивни/енергийни концентрации).

[Джереми]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Пак ти припомням, че официално планковите параметри не са свидетелство за делимост на пространство, време и т.н., а само най-малките предели, отвъд които сегашните утвърдени теории не работят и не могат да обяснят какво се случва и не се случва в тези области. Аз за момента спекулирам с размерността на планковото време като потенциална размерност на четвъртото пространствено измерение, но правя това, защото в момента не разполагам с нещо по-добро и по-точно. Точно както на един по-ранен етап, когато знаех по-малко от сега и опитвах да ползвам "отрицателно" четвърто пространствено измерение (и носех доста резки критики за това - основателни, макар да споменавах, че това е само временна моя дефиниция, която да фокусира усилията ми, докато намеря по-правилното и по-точно определение). Сега вече ми е ясно, че не иде реч за никакво "отрицателно" измерение, а за връзка между четвъртото пространствено/времево измерение и измерението по посока на движението (стандартно определяно като "дължина") чрез обратна пропорционалност с константа (коефициент) К = С (скоростта на светлината във вакуум). Всичко това е продукт на доста сложна геометрия (с поне три различни вида деформации, функциониращи съвместно), формирана от най-различни съотношения между четири пространствени измерения, някои от които се проявяват едновременно, в един и същи момент (например разширението на Вселената, проявявано съвместно с гравитационните ефекти тук и там в нея - при различните масивни/енергийни концентрации).

Значи че си привърженик на струнната теория. Там под планковските размери пространството става многомерно, не че спира да се дели. Може и да е така, но няма експеримент който да го докаже и си остава само непроверена теория, даже по точно хипотеза щото теориите са доказани експериментално. Интуитивно смятам че струнната теория е на прав път, но нещо трябва да се доизкусори защото за сега тази теория нещо и куца, въпроса с пренормировките. https://bg.wikipedia.org/wiki/Теория_на_суперструните

[Джереми]

Ето и една алтернативна теория, на струнната теория.

https://research.zonebg.com/absolute.pdf

В тази теория не е обяснено как скороста на пулсация не се сумира със скоростта на постъпателното движение на кванта, за да се запазва винаги константна скоростта на кванта във времепространството.

[Станислав Янков]

Преди 29 минути, Джереми said:

Значи че си привърженик на струнната теория. Там под планковските размери пространството става многомерно, не че спира да се дели. Може и да е така, но няма експеримент който да го докаже и си остава само непроверена теория, даже по точно хипотеза щото теориите са доказани експериментално. Интуитивно смятам че струнната теория е на прав път, но нещо трябва да се доизкусори защото за сега тази теория нещо и куца, въпроса с пренормировките. https://bg.wikipedia.org/wiki/Теория_на_суперструните

Да, имам предразположение към СУПЕРструнната теория (при нея става дума за съчетаване на струни със суперсиметрии), но в момента съм оставил тези си пристрастия на по-заден план. В момента разглеждам предположение (мое, защото досега не съм го срещал никъде другаде и отнесох доста критики и упреци тук за точно този подход, даже имаше опити да бъда изхвърлен от физическата част на форума  ), според което пространствените измерения не са нито три, нито пет или повече, а са точно четири и четвъртото пространствено измерение е именно времето, което обичайно се разглежда като условно четвърто измерение. А защо смятам така (ЗАСЕГА!)? Нека разгледаме някои детайли около пространствено-времевата диаграма на Минковски. Първоначално, когато разчертаем диаграма на галилеевите трансформации, при нея времето (и пространството също) се счита за абсолютно. Всичко е евклидово, няма нищо аномално и необичайно, изкривено, координатната система на трите пространствени измерения си е обичайната декартова, времето не е измерение и се представя в отделна двуизмерна диаграма, заедно с посоката на движение (която обикновено е и измерението "дължина" на движещия се обект).

Така според съвсем обичайната декартова двуизмерна координатна система, която комбинира абсолютното време с абсолютното пространство на измерението "дължина"/посока на движение Х, моята координатна система на наблюдател в покой е с прав ъгъл от 90 градуса между координатите на времето t и на пространството Х, а при движещи се спрямо мен обекти тяхната времева координата t` започва да се извърта под все по-остър ъгъл спрямо пространствената координата Х`=Х, колкото по-голяма е скоростта на движение на разглеждания обект спрямо мен. Понеже тук става дума за класическите галилееви трансформации - на тази диаграма няма никакви ограничения разни обекти да се движат спрямо мен и със скорости, произволно по-високи от скоростта на светлината.

Когато преминем към пространствено-времевата диаграма на Минковски (следващия клип, накрая) - там наблюдаваме неевклидови (хиперболични) аномалии в съотношенията между времето и пространството (измерението "дължина"/посоката на движение), което показва, че отрязъците на времето са хиперболично-преплетени с тези на пространственото измерение "дължина"/посока на движение, което сложно, неевклидово преплитане ни кара да предполагаме, че времето е реално четвърто пространствено измерение и се намира ИЗВЪН, ОТВЪД пространството на трите пространствени измерения (и там, в по-високото четвърто измерение, са и хиперболичните "сгъвки", които ние регистрираме като пространствено-времеви аномалии на нашия двуизмерен евклидов екран, посредством който най-често мислим).

Обърни внимание на координатната система в покой t`x` (вляво) на движещия се обект ("приятелката"). Там се излъчва светлинен лъч от левия кораб, след една секунда той изминава разстоянието на скоростта на светлината, където се отразява от неподвижния спрямо първия кораб втори кораб и след още една секунда отразената светлина се връща обратно при излъчилия я кораб. Тук отстоянието от -1 с. до 0 и също така от 0 до 1 с. е скоростта на светлината, както и отстоянието между двата неподвижни кораба е скоростта на светлината. Да, ама очертаните на диаграмата пътища на светлината (двете жълти линии) представляват хипотенузи на двата правоъгълни триъгълника с катети-скорост на светлината, така че според тази диаграма излиза, че всъщност светлината изминава повече път/движи се с по-голяма скорост от скоростта на светлината (хипотенузите на правоъгълните триъгълници са винаги по-дълги от който и да било от техните катети). И понеже реално е невъзможно движение с по-високи от светлинните скорости - значи тази диаграма не показва действителното местоположение на времевата координата, ако тя е и четвърто пространствено измерение t`=w`, спрямо измерението "дължина"/посока на движение Х. Сякаш четвъртото пространствено измерение/"време" се крие в измерението "дължина"/посока на движение Х (и взаимодейства с него при промяна на скоростите между наблюдатели и обекти), като реално всъщност това четвърто пространствено измерение/"време" се крие ОТВЪД пространството, формирано от трите разтегнати пространствени измерения, в които всички ние пребиваваме... 

 

[kipen2]

On 28.06.2023 г. at 11:09, kipen said:

Верно е! Вчера разложих лоренцовия фактор с интерпретации на 1-цата, за да изведа аналогия между него и формулата за катет . Ама накрая се усетих, че геометричната аналогия излиза в комплексно координатно пространство и после става мешавица от преобразувания, в която мога сам да си се оплета... Вероятно и Младенов се е забил така,но докато чакам сметки , се сетих и за друго.

Скенер, Гравити, имам въпрос във връзка с "к-смятането" на Бонди по отношение на една вероятна аналогия :

Примерно Алис излъчва чрез светлинен сигнал видео клип към Боб. А Боб се е запътил към звезда на някакво разстояние с близка до светлинната скорост. В момента, в който Боб започне да получава сигнала от клипчето, той го рефлектира. Получава се следната ситуация за времетраенето на клипчето, описана графично: .

Та въпросът ми се основава на това, че при препредаването между различните ИОС на един сигнал с продължителност  , между времевите отчети, измерени последователно в различните ИОС, се получава геометрична прогресия  , където .

Един вид получава се нещо като цикъл на "разширяване/свиване". В смисъл, че докато Боб и Алис се отдалечават един от друг, нещо с определено първоначално времетраене си увеличава размера във времето(защото в този случай ). Докато при обратния път на Боб към Алис, времетраенето на нещото намалява ().

А вероятната аналогия пък, я откривам с времетраенето, за което квантов чип е в квантово състояние. В смисъл, че като се въздейства енергийно на квантова система и се приведе в квантово състояние, характерната дихотомност на суперпозицията се губи бързо. Но пък при въздействие през времеви периоди, чиято големина нараства линейно, устойчивостта на постигнато квантова състояние се увеличава. Т.е откривам някаква аналогия с "разширяване/свиване" на времетраенето на клипа при препредаването и времетраенето на "постигане/загуба" на декохерентност в квантовата система.

Какво Ви е мнението па казуса?

Отново си поставям въпросът, който остона без отговор:

...като се въздейства енергийно на квантова система и се приведе в квантово състояние, характерната дихотомност на суперпозицията се губи бързо. Но пък при въздействие през времеви периоди, чиято големина нараства линейно, устойчивостта на постигнато квантова състояние се увеличава. Т.е откривам някаква аналогия с "разширяване/свиване" на времетраенето на клипа при препредаването и времетраенето на "постигане/загуба" на декохерентност в квантовата система.

Какво Ви е мнението па казуса?