Танковете

[ISTORIK]

Танкът е бронирано верижно бойно средство, чието основно оръжие по принцип е оръдието и е предназначено за унищожаване на наземните бойни сили и съоръжения на противника. Скоростта му е около 30–50 км/ч по умерено тежък терен и над 70 км/ч на шосе. Независимо, че настоящите танкове са много бързи, сегашната тенденция е да се сведе до минимум придвижването им на собствен ход, поради големия разход на енергия. Минните полета и блатистите терени са голяма пречка за самостоятелното им придвижване. Транспортирането по въздуха се ограничава от голямото им тегло. Ето защо се предпочита доставянето на танковете до театъра на бойните действия да става по вода или с наземен (в частност железопътен) транспорт. Танковете са особено полезни при действия в пустинни области — факт, доказан от първата Войната в Персийския залив (1991), както и от войната в Ирак.

В днешни дни е прието танковете да се делят на две групи:

* Основни бойни танкове, (ОБТ) (англ. Main battle tank - MBT) — танкове предназначени за решаването на основни бойни задачи. Съчетават висока мобилност, бронираност и огнева мощ.

* Леки танкове - в тази група влизат всички танкове предназначени за решаването на поддържащи и специални задачи: танкета, плаващ танк, разузнавателен танк и т.н. По принцип те се отличават от ОБТ с по-малката си бронезащита (лека броня, често на основата на алуминиеви сплави) и по-слабо въоръжение (не винаги).

Конструктивни елементи

Двигател

В ранните етапи на развитие на танкостроенето обикновено е използван бензинов двигател. В края на 30-те години на миналия век започват да се използват дизелови двигатели, а в края на века на някои танкова вече се монтират газотурбинни двигатели. Първият танк с газотурбинен двигател (ГТД) е съветският Т-80. В хода на развитието на танкостроенето расте и мощността, надежността и другите основни показатели на танковите двигатели. В ранните модели фактически са монтирани автомобилни двигатели, но с нарастването на теглото на танка се появява необходимостта от специално конструирани двигатели. За да има танка приемливи ходови качества съотношението мощност на двигателя/бойна маса на танка не трябва да бъде по-малко от 18-20 к.с./т.

Ходова част

Всички танкове използват гъсеничен движител, чийто прототип е бил патентован още през 1818 г. от французина Дюбоше. Тази конструкция на ходовата част позволява на танка да се движи без затруднение в условията на липса на пътища и по различни типове почва. Веригите на съвременните танкове са изработени от стомана с метални или гумено-метални шарнири. Веригите при някои танкове се движат по метални ролки, по правило гумирани, а при други се използват специалнни поддържащи ролки.Обикновено в съвременните танкове ролките са от 5 до 7. В предната част се намират направляващите колела, които заедно с механизъма за натягане осигурявта необходимия опън на веригата. Веригата се привежда в движение от водещите колела, задвижвани от двигателя посредством предавателна кутия. Завиването се осъществява чрез блокиране на една от веригите. Един от най-важните параметри на ходовата част се явява специфичното налягане на танка върху почвата. То представлява съотношението между масата на танка и опорната повърхност на веригата и се измерва в кг/см2. Колкото по-малко е това съотношение толкова по по-мека почва може да се движи танка.

Системи за защита на екипажа и танка

* Броня

Съвременните танкове притежават сложна по конструкцията си броня. Като цяло се различават два вида броня - пасивна броня и динамична защита.

В съвременното танкостроене се използва многослойна пасивна броня, произведена от няколко слоя стомана, керамика, стъклотесктолити, материали с висока плътност (напр. обеднен уран), противонеутронни слоеве (предназначени за намаляване на неутронното излъчване при ядерен взрив), различни вътрешни покрития (за защита на екипажа от броневи осколки) и др.

Освен основната броня, често на танковете се монтират допълнителни противокумулативни екрани. Принципът им не се е изменил от времето на Втората световна война, когато и съветските и немските танкисти закрепвали листове ламарина за защита от преносимите противотанкови оръжия на противника. Противокомулативният екран представлява решетка или платно от метал, смес от тъкан и гума и др. При попадение на кумулативен снаряд разривът става преди срещата с оновната броня. По този начи кумулативната струя изминава значително разстояние, а това води до нейният разпад и намаляване на пробивната и сила.

В съвременните танкове броневите листове са разположени под ъгъл с вертикалата, дебелината на бронята е силно диференцирана - предните сектори на корпуса и куполата са защитени много по-добре от страничните (бордовите) сектори и задната част на корпуса. Такава схема на брониране е приета след продължителни анализи на повредените в бой танкове, при който е доказано, че голямата част от попаденията са именно в челната част.

Динамичната защита се състои от специални контейнери с взривно вещество разположени непосредствено в броневия лист (обикновена динамична защита) или върху броневия лист (навесна динамична защита). Така при попадение в бронята на танка динамичната защита детонира и до голяма степен снижава ударната сила на боеприпаса поразил танка. Обикновената динамична защита се използва за борба с всякакъв вид боеприпаси, докато навесната динамична защита е предназначена само за борба с кумулативни боеприпаси.

* Система за активна защита

Активната защита представлява система за изстрелване на специални снаряди, работеща съвместно с локална радиолокационна система. След като радиолокационната система открие приближаващ се към танка снаряд (напр. от гранатомет) автоматично се подава команда за изстрелване на снаряд, който се взривява и създава облак от осколки. Осколките унищожават противотанковия снаряд или значително снижават пораженията от него. Въвеждането на въоръжение на активната защита значително (над 3 пъти) повишава живучестта на танка.

Пионери в тази област са съветските и руските танкостроители.Те първи въвеждат комплекс за активна защита - "Дрозд". Системата е монтирана на танка Т-55 АД през 1983 г.

* Система за защита от оръжия за масово поразяване

Системата за защита на екипажа от оръжия за масово поразяване (ОМП) се състои от множество подсистеми - за филтриране на въздуха, за създаване на вътрешно налягане, компоненти вграждани в бронята за защита от неутронното излъчване, пълно херметизиране на танка и т.н. По този начин се осигурява защита на екипажа от поразяващите фактори на ядрения взрив, химическото и биологическото оръжие.

* Системa за оптико-електронно подавяне

Наводката към целта на съвременните управляеми противотанкови средства се осъществява от оператор или от система за самостоятелно управление до целта. Поради това танковете се въоръжават със различни системи за оптико-електронно подавяне, за защита от управляваните чрез корекция, по лазерен лъч или радио противотанкови оръжия. Системите за оптико-електронно подавяне създава смущения в каналите за управление на ПТ оръжията.

* Системи за създаване на димни завеси

По своята същност димните завеси представляват аерозоли. Благодарение на състава си те значително затрудняват проникването на светлината от видимия диапазон. Това позволява танака да се "скрие" от визуалното наблюдение или от наблюдението с помощта на различни технически средства (лазерни или инфрачервени прицели), като по този начин да се затрудни прицелването по него. Димните завеси значително снижават ефективността на противотанковите средства използващи лазерни, инфрачервени или телевизионни системи за управление.

Съвременните танкове са въоръжени с два основни вида системи за създаване на димни завеси:

1. система от специални димови гранатомети.

2. термодимна система.

* Други системи за маскировка

За повишаване маскировката на танка се използват различни методи - боядисването на танка в маскировъчни цветове, монтирането на системи за маскировка в инфрачервения диапазон, намаляване шума на двигателя, покриване с радиопоглъщащи материали и т. н.

Въоръжение

* Танково оръдие

Основно въоръжение в танка е танковото оръдие. В болшинството от случаите се използва за стрлба с право мерене. Съвременните танкови оръдия имат гладкостволни или нарезни оръдия с голям калибър (от 105 мм до 125 мм). Обикновено са снабдени с система за автоматично зареждане, което позволява да се намали екипажа и да се увеличи темпът на стрелбата.

Оръдията използват широка гама от боеприпаси, предназначени за унищожаване както на бронирани цели, така и на пехота. Оснвоните типове боеприпаси използвани от танковете са:

* фугасен снаряд (осколъчно-фугасен снаряд) - предназначен е за унищожаване на бронирани и небронирани цяли и жива сила.

* кумулативен снаряд - предназначен за поражение на бронирани цели.

* подкалиберн броенебоен снаряд - предназначен за поражение на бронирани цели.

* специални снаряди - за поставяне на димни завеси и др.

* снаряд/управляем снаряд - за поражение на бронирани цели.

* Картечница

По правило съвременните танкове са въоръжени с две картечници. Едната е монтирана сдвоено с оръдието и се използва за воденен на огън по пехотата, и небронирани цели. Втортата картечница е монтирана на куполата на танка и се използва за водене на огън по нисколетящи цели - най-вече вертолети.

* Ракетно въоръжение

Ракетното въоръжение се използва в танковете като допълнение на танковото оръдие. Въпреки, че са правени доста опита да бъде създаден танк с изцяло ракетно въоръжение до сега опитите не са довели до налагането на танк от този тип в съвременния бой.

До сега са създадени танкове от чието оръдие могат да се изстрелват различни видове управляеми ракети. Лидер в областта е руското танкостроене, което е създало т. нар. оръдие-пускова установка. Съвременните модели руски танкове са въоръжени с такова оръдие.С него може да се води огън не само със снаряди, но и с управляеми ракети. Достигната е ефективност на попаденията 80% (за цели тип "танк"),а дистанцията на стрелбата е от порядъка на 4 000 м.

* Друго въоръжение

Някои модели танкове са въоръжени с автоматични минохвъргачки (използват се не само за водене на огън по пехотата, но и за разминиране). Все по-често се появяват съобщения за въоръжаването на танкове с лазерни оръжия, напр. за най-новите модели китайски танкове.

Тактика на използване

Танкът може да изпълнява широк кръг от бойни задачи. Въпреки това основните задачи поставяни пред него са непосредствена поддръжка на пехотата, противотанкови операции и развитие на пробива. Именно развитието на пробива, а след това и развитието на успеха на операцията е най-ефективният вид задача. В този случай танковите съединения се въвеждат в района на пробива и благодарение на високата си мобилност, огневата си мощ и високата си автономност могат да се придвижат в дълбочината на отбраната на противника, да прекъснат пътищата му за снабдяване, да разрушават обекти от неговата инфраструктура, щабове и свързочни възли и да овладяват важни стратегически райони.

При създаване на благоприятни тактически условия танковите съединения могат да обкръжат противника, чрез обход и обхват. Именно с такива дълбоки танкови вклинявания немската армия печели бързите си победи в началото на Втората световна война.

Въпреки, че танкът притежава висока степен на универсалност и великолепни бойни качества, той не може да изпълнява всякакви задачи. Например при водене на бой в населени места танкът да действа само при плътната поддръжка на пехотата. Друга слабост на танка е слабата съпротивителна сила срещу нападение от въздуха. В наши дни най-страшният противник за танка е именно хеликоптерът за противотанкова борба.

Компоновка на танка

До този момент почти всички танкове в световен мащаб са изпълнени по т. нар. класическа компоновъчна схема. Класическата компоновъчна схема включва корпус с моторно-тансмисионно отделение и монтирана върху него въртяща се на 360° купола, в която е монтирано основното въоръжение на танка - оръдието. Изключение от класическата компоновъчна схема са:

- шведския танк Strv-103 изпълнен по безкуполна схема. При него за движение на оръдието по хоризонталата се осъщевствява чрез завъртането на цялата машина, а за движението по вертикалата - специални хидропневматични устройства.

- израелските танкове Меркава Мк.1, Меркава Мк.2 и Меркава Мк.3 при които моторно-трансмисионното отделение е разположено в предната част на корпуса.

История

Предшественици на танковете били трактори, покрити с метални плочи. Първите танкове са въоръжени само с картечници и за пръв път са използвани през Първата световна война. На 15 септември 1916 година англичаните транспортират 49 танка Марк I за битката при френския град Сом, от които само 32 са в състояние да участват в първия бой, а едва 9 прекосяват ничията земя и достигат до германските позиции.

През Втората световна война те са основен елемент на блицкрига. Намират и всевъзможни и разнообразни приложения: като миночистачи, огнемети, командирски танкове, съоръжавани са с кранове, използвани са за булдозери и влекачи.

След Втората световна война въоръжението им непрекъснато се усъвършенства и включва противотанкови ракети, инфрачервени и лазерни системи за насочване и визуализация, радари, миномети, сателитна комуникация, коаксиални на основното оръдие по-малки оръдия, леки и тежки картечници, димни гранати, сълзотворен газ, компютри, „реактивна броня“ и др.

От Втората световна война насам танковите войски са основната ударна сила в наземните войскови операции. Уникалното съчетание на маневреност, броня и огнева мощ позволяват на танка да решава голяма част от задачите в съвременния бой. Това дава възможност да се направят няколко извода в бъдещото развитие на танка:

Усъвършенстване на въоръжението

Във връзка с близката преспектива за преминаване към по-мощни оръдия от калибър 140 мм, се правят разработки за електромагнитни и електрохимически оръдия. Това ще позволи да се достигне нач. скорост на снаряда от 4 000-5 000 м/сек., а това от своя страна ще доведе до повишаване на бронепробиваемостта му. При оръдията от този калибър най-вероятно ще се наложи преминаване унитарни боеприпаси към боеприпаси с разделно пълнене. Ще влизат на въоръжение все по-съвършенни системи за управление на огъня.

Усъсвършенстване на системите за защита

Тук тенденцията е към усъвършенстване на пасивната броня и системите за динамична и активна защита. Възможна е появата на електирческа броня (виж по-горе). Активно ще се работи по създаването на различни системи за създаване на смущения, оптико-електронно подавяне и други средства за борба с високоточните оръжия.

Усъвършенстване на компоновачната схема

В настоящият момент усъсвършенстването на компоновачната схема конструктивно е изчерпало своя резерв. В стадий на разработка са различни новаторски конструктивни схеми - например, разделянето на танка на изолирани боен отсек и отсек за управление; двусъставен танк и др.

Усъсвършенстване на системите за управление на боя

Свързване в бъдеще на танковете в обща компютърна мержа, което ще позволи подобряване тактиката им на използване.

---

Класификация на танка

Класификацията на танковете се е променяла и развивала в периода след създаването на първия танк. Системите за класификация не са притежавали устойчивост поради промените в теориите за бойното им използване и бързото развитие на технологията. При един исторически преглед могат да бъдат изброени няколко различни методи на класификация на танковете в зависимост от военната доктрина, способите за бойно използване на танковете, състоянието на научно-техническата база и производствените възможности на страната-производител. На тази база са определяни и необходимите видове танкове, количественото съотношение между тях и тактико-техническите характеристики на всеки вид. Поради това класификацията на танковете се е базирала на приетата в страната организация на Въоръжените сили и не може да се каже, че е съществувала обща система важаща за всички периоди или страни. В зависимост от приетата военна доктрина се е отдавало предпочитание на огневата мощ, бронезащитата или маневреността.

До началото на Втората световна война най-популярни са били две системи за класификация на танковете – по бойно тегло и по предназначение.

• Класификация по бойно тегло на танка: Класификацията на танковете по бойно тегло възниква още в най-ранния етап на развитието на танкостроенето, т.е. тогава когато всички танкове са имали почти еднаква маневреност и бронева защита. По това време основната разлика между различните класове танкове е била във количеството на въоръжението им, а от там и в числеността на екипажа. Именно това обстоятелство оказва определящо влияние на габаритите и бойната маса на танка. Счита се, че за основа на класификацията по бойно тегло послужва товароподемността на железопътните платформи и мостове.Съгласно приетата класификация по бойно тегло танковете биват:

o Малък танк (танкета). Танк с бойно тегло до 5 тона. Въоръжен с една или няколко картечници. Голяма част от малките танкове са плаващи. Основното им предназначение е за водене на разузнаване в интерес на общовойсковите и танковите части и съединения, като средство за връзка, за форсиране на водни прегради и за противотанкова борба. Използвани са за усилване на конницата и пехотата, за настъпление срешу преминал в отбрана противник, но само след пробив на предната отбранителна полоса и под прикритието на леки танкове.

o Лек танк. Танк с тегло от 5 до 15 тона. Въоръжен с малокалибрено оръдие и картечница или с една до няколко картечници. Основно са използвани като средство за усилване на пехотата.

o Среден танк. Танк с тегло от 15 до 30 тона. Въоръжен с голямокалибрено оръдие и от една до няколко картечници. Предназначени са усилване на пехотата при пробив на силно укрепена отбранителна полоса на противника.

o Тежък танк. Танк с тегло над 30 тона. Въоръжен с няколко оръдия от различен калибър и няколко картченици. Предназначени са за усилване на общовойсковите съединения при пробив на силно укрепена отбранителна полоса или укрепен район (УР) на противника.

Постепенно бойното тегло прества да бъде критерий за надеждна оценка на бойните качества на танка. Едно и също бойно тегло е можело да се дължи на усилената бронезащита, на по-мощно въоръжение или на по-големи габарити.

• Класификация по предназначение на танка:

o Линеен танк. Така са наричани обикновените бойни танкове, за разлика от специалните. Линейните танкове обикновено са на въоръжение в механизираните и танковите подразделения, части и съединения.

o Специален танк. Към специалните танкове се отнасят танковете, които изпълнявта специфични задачи – артилерийски, химически, огнеметни и др. До началото на Втората световна война специалните танкове са пускани в ограничени количества в сравнение с линейните.

- Артилерийски танк. Въоръжен с мощно оръдейно въоръжение. Предназначен за огнева поддръжка и съпровождане на линейните танкове.

- Химически танк. Въоръжен със специална техника за изстрелване на огнева смес по живата сила и укрепленията на противника, създаване на димни завеси, заразяване на местността с БОВ и дегазация.

- Инженерен танк. Въоръжен със специална техника за преодоляване на естествени и изкуствени препятствия.

- Свързочен танк. Въоръжен със свързочна техника за осъществяване на връзката между танковите част и съединения с висшестоящото командване.

- Транспортни танкове. Предназначени за снабдяване на линейните танкове с боеприпаси и ГСМ в хода на боя, транспорт на войски и евакуация на ранени.

След 1950 г. постепенно е въведена нова система за класификация на танковете приета в повечето от развитите страни. Съгласно нея в зависимост от задачите, които изпълняват, танковете се делят на две основни групи:

• Лек танк - в тази група влизат всички танкове предназначени за решаването на специални задачи: танкета, плаващ танк, разузнавателен танк и т.н. По принцип те се отличават от ОБТ с по-малката си бронезащита (лека броня, често на основата на алуминиеви сплави) и по-слабо въоръжение (не винаги).

• Основн боен танк, (ОБТ) (англ. main battle tank - MBT) — танкове предназначени за решаването на основни бойни задачи. Съчетават висока мобилност, бронираност и огнева мощ.

• Немска система за класификация. Въведена е в Германия след 1930 г. и от там носи името си. По-късно за кратък период е възприета в САЩ и Великобритания. За основа се приема огневата мощ на танка. Танковете се класифицират в три вида: с картечно въоръжение, с леко оръдейно въоръжение (20 – 50 мм) и с тежко оръдейно въоръжение (над 75 мм).

• Английска система за класификация. Въведена е във Великобритания през 1937 г. За основа се приема предназначението на танковете. Съгласно нея във Въоръжените сили на страната има крейсерски, пехотни и леки (разузнавателни) танкове. Крейсерският танк е предназначен за използване в състава на големи танкови съединения, за решаването на самостоятелни задачи. Пехотният танк е предназначен за непосредствена поддръжка на пехотата, а лекия за разузнаване. Класификацията е използвана само във Великобритания в периода 1937 – 1944 г.

От историческа гледна точка съществуват голям брой имена давани на различните танкове, кито в някои случаи въобще не отговарят на техническите характеристики на самата машина.

- Пехотен танк

- Ударен танк

- Лек танк

- Тежък танк

- Основен боен танк

- Специален танк

[КГ125]

Охо, какво добро изложение. Може да се добави само това, че за транспорт на танковете се ползва не само влак и параход, но и т.нар. "трайлер" - един такъв много як камион с два танкови двигатела или с друг як двигател, на който танка се качва /желателно от първия опит;)/ и така се транспортира по шосетата.

Освен това, не съм сигурен дали преди Т80 М1 Абрамс не е първият с газотурбинен двигател. Такъв двигател е по-ефективен, обаче има два яки недостатъка - страшно много гори и има по-голямо топлинно излъчване, а то е, чрез което съвременните МПС-та се засичат и уцелват от ракетите.

[Frujin Assen]

Първият танк с газотурбинен двигател е Т-64 (опитен). По принцип Т-64 бил замислен като танк ново поколение който да замени Танковете от фамилията Т-55. По нататъшното му развитие било мислено в два варианта, газотурбинен за собствената армия и дизелов за износ. Първият бил Т-80, а втория Т-72. Поради проблемите с газотурбинния двигател и по авангардната конструкция Т-80 закъснял с появата си. Както е известно проблемите с ГТД довели дори до създаване на варианти на Т-80 с дизелови двигатели. Т-72 пък неочаквано излязал много сполучлива конструкция...

ГТД има още два големи недостатъка, запрашеността му пречи много и са нужни сложни филтри за да почистват въздуха. Заради тях обаче намалява мощността на машината, а двигателя прегрява по бързо. Другият е високата му цена и много по сложно техническо обслужване.

[ISTORIK]

Танковете остават на мода.

Един от най-разпространените военни митове е, че армията на бъдещето няма да има нужда от танкове. Той се основава на твърдението, че бронебойните машини са прекалено уязвими за съвременните противотанкови оръжия и са неефективни при военни действия в градове. Именно тук в бъдеще вероятно ще бъде един от основните театри на бойни действия. Но изследванията на военни експерти опровергават тази гледна точка. По мнението на анализатори наред с различните наземни и въздушни безпилотни апарати танковете ще се запазят като един от ключовите елементи на бойните системи на бъдещето.

Един от най-убедителните аргументи в тяхна полза бе представен от изследователската група Forecast International. Тази компания над 30 години се занимава с маркетингови изследвания на пазарите на въоръжение. Общият извод, който правят специалистите от Forecast International, е, че през идните десет години световният пазар на танкове ще бъде на сума 31,6 млрд. долара. Очаква се в света да бъдат произведени около 7800 танка. Различните съпътстващи програми, включително модернизацията, обслужването и т.н., могат да увеличат този пазар неколкократно.

Forecast International условно дели пазара на бронирана техника на два сектора ­ долен и горен. В “горната” група са танковете, които експертите наричат “високотехнологични”. Такива са американският M1A2 Abrams, италианският Ariete 2, френският AMX Leclerc, британският Challenger 2, израелският Merkava Mk IV и германският Leopard 2. Тези танкове, твърдят анализаторите, са най-съвършените бронирани бойни машини, но са скъпи. Цената им е над 5 милиона долара всеки. Освен това модернизирането на подобни танкове също струва много скъпо. Създаването на нова модификация на “Abrams” или “Challenger” е съизмеримо със закупуването на още един такъв танк. Твърде високата цена е една от главните причини да се очаква този сегмент от международния пазар на танкове да заеме само 13 до 17 процента, а производството на подобни бронирани машини през идните десет години ще се съкращава, прогнозират експертите.

В “ниския” сектор, според Forecast International, са по-прости и по-евтини машини. Към тях се причисляват танковете, произвеждани в различни страни, главно по съветски модели, а така също руските танкове. В тази група са пакистанският “Ал Халид”, разработен с участието на украински и китайски специалисти, китайският “Тип-98”, индийският “Арджун” и руският Т-90. Forecast International подчертава, че пакистанският, индийският и китайският танк могат да бъдат причислени към съветската школа на танкостроене. Такива и подобни машини през идните 10 години ще заемат около 40 на сто от пазара на бронирана техника. Относителната популярност на подобни танкове се дължи основно на сравнително ниската им цена. Трябва специално да бъде отбелязано, че експертите от Forecast International не съобщават нищо за качеството на руските танкове. Още в средата на 2004 г. компанията публикува рейтинг на основните бойни танкове. В него руските машини липсваха. Тогава анализаторите се оправдаха, че руските танкове при невисоката си цена в технологично отношение са по-несъвършени от западните. В руски източници се отбелязва по този въпрос, че базовата модификация на един танк може силно да се различава от танка, който допълнително е бил снабден с най-новите разработки в областта на бойните системи и електрониката. Например, танкът Т-72, който бе на въоръжение в армията на Саддам Хюсеин, не може да бъде сравняван с танковете, които в момента Русия предлага на международните пазари. Разбира се, и цената на сегашните руски танковe силно се различава от тази на произвежданите преди години.

Руски експерти твърдят, че при сравнителни изпитания, в които са участвали руски, украински и западни танкове, техните машини са се представили не по-зле от западните си конкуренти. По някои характеристики руските и украинските танкове дори превъзхождали “Ейбръмс”, “Льоклерк”, “Леопард” и “Челинджър”. Специалистите, участвали в изпитанията, са изтъкнали, че украинските и руските танкове лесно се ремонтират и имат сигурни двигатели, трансмисия и други системи. Слабо място на руските танкове си остава електрониката, макар и този въпрос да е спорен, тъй като в последно време се разработват нови системи. Недостатъкът в някаква степен се компенсира от по-ниската цена и по-малкият разход на гориво. По тази причина руски експерти смятат, че изводите на Forecast International не могат да бъдат приемани безрезервно. При модернизирането на своите танкове в момента, американците и британците често използват идеите на някои разработки още от съветско време. Така например, американската корпорация Raytheon е разработила система за активна защита на танковете от противотанково реактивно оръжие. Системата се нарича Quick Kill System (QKS) и действа по принцип, който е използван още от съветските инженери в системите “Дрозд”, “Дрозд 2” и “Арена”. Срещу противотанковата ракета QKS се изстрелва снаряд, който я унищожава с насочен взрив. Руските системи унищожават вражеската ракета с осколочни гранати. Недостатък на руската техника е, че шрапнелите могат да поразят войници, които са в близост до танка. При американската система, която използва насочен взрив, такава опасност няма.

Друга американска разработка ­ системата Close-In Countermeasure system (CICS), действа по подобен принцип. Тя изстрелва метални топчета, които унищожават вражеската ракета още по пътя є към целта. И двете американски системи в момента са в процес на разработка, докато “Дрозд” се монтира на руските танкове още от 1983 г., припомнят руски експерти. Още една система, която танковете “Ейбръмс” започнаха да получават едва в последно време, отдавна се използва в съветските и руските танкове, сочат руски източници. Това е тъй наречената динамична защита. Тя представлява стоманени блокове, напълнени с взривно вещество, които при възпламеняването си разрушават кумулативната струя и не є позволяват да пробие бронята на танка. Подобни системи не са руски патент. Те отдавна се разработват и на Запад, но танковете “Ейбръмс” бяха снабдени с тях едва неотдавна, след като се сблъскаха с нападенията с РПГ в Ирак.

Възниква въпросът кой ще лапне голямото парче от пазарния дял? Отговорът е ­ големите световни производители на въоръжение. А те са известни. Стокхолмският международен институт за мирни изследвания, който всъщност дава анализи за военните доктрини, бюджети, производство и сигурност (виж кн. 2/2006) всяка година класира 100-те водещи компании (без Китай), производители на оръжие. През 2003 г. техните продажби са били за 236 млрд. долара. От тях 38 са в САЩ и 1 в Канада с пазарен дял 63,2 на сто. На европейските производители (сред тях 6 руски) се падат 30,5 на сто от продажбите. Това са и големите играчи на пазара на танкове. Специализиралите се сред тях в бронетанкова техника ще приберат и лъвските печалби. Логично, бизнесът с война всъщност никога не е затихвал.

Валентин НЕДЯЛКОВ

---

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D0%BA

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%...%BD%D0%BA%D0%B0

http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB...e?THEMEID=69264

http://en.wikipedia.org/wiki/Tank_classification

http://en.wikipedia.org/wiki/Armoured_fighting_vehicle

http://en.wikipedia.org/wiki/Comparison_of...ld_War_II_tanks

http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_the_tank

http://fr.wikipedia.org/wiki/Histoire_du_char_de_combat

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_main_...anks_by_country

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%90%D0%A3

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8B%...%BD%D0%BA%D0%B8

http://www.battlefield.ru/

http://armor.kiev.ua/

http://wio.ru/tank/ww1tanru.htm

http://wio.ru/tank/ww2aceru.htm

http://armor.kiev.ua/ptur/

http://achtungpanzer.bos.ru/

http://armoured.vif2.ru/main.htm

http://www.btvt.narod.ru/

http://bronia.boinaslava.net/

http://ru-front.h1.ru/

http://www.armorinaction.com/

http://en.wikipedia.org/wiki/Armoured_warfare

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_armou...ghting_vehicles

http://www.globalsecurity.org/military/lib.../17-15/chp4.htm

http://www.geocities.com/Pentagon/Quarters...ger1/tiger1.htm

http://www.tigertank-h-e-181.com/

http://www.alanhamby.com/tiger.html

http://www.leibstandarte.uni.cc/

http://www.worldwar2aces.com/

http://www.chsk.com/steppenwolf/tigers.htm

http://www.deol.ru/manclub/war/acestank.htm

http://wwiivehicles.com/

http://wwiivehicles.com/wwii/default.asp

http://www.tankmuseum.ru/index_r.html

http://battle-tank.by.ru/

http://weapon.docdvd.ru/

http://easyget.narod.ru/tanks.html

http://battletanks.com/

http://www.military.cz/panzer/index_en.htm

[ISTORIK]

http://www.pehota.start.bg/

[КГ125]

Първият танк с газотурбинен двигател е Т-64 (опитен).

Точно. Иначе обслужването не е толкова страшно, Абрамсите си пердашат с ГТД. Обаче е скъп и топлинното излъчване е по-голямо.

[DendroaspisP]

Въздигам темата като Феникс от пепелта.

Въпросът ми е към тези, които са били танкисти или тези, които разбират от танкове.

Според вас, кой е по-добрият танк (практически) от ВСВ - IS-2 или любимият ми Тигър? И на каква база, правите сравнението?

Малко загрявка по темата:

http://www.youtube.com/watch?v=fFn1S5Erm64

http://www.youtube.com/watch?v=K3ocpCPZBnM

Редактирано Декември 30, 2010 от DendroaspisP

[КГ125]

Като конструкция на бронята, корпуса и куполата ИС-2 е много по-добър - бронята е наклонена, с профили, усилващи дебелината.

Като прецизност на оптиката и въоръжението и "ергономичност" Тигъра е по-добър. При цялата условност на тези сравнения.

Въоръжението на Тигъра е по-добро, но калибърт на Тигъра е 88 мм., а на ИС-2 - 122 мм, което е огромно превъзходство с полза на втория. Но пък 88 мм немско оръдие е високоефективно и пробива бронята на ИС. Отделно боекомплектът му е почти два пъти по-голям от ИС.

По проходимост Тигър също отстъпва, - 12 к.с./тон срещу 13.6 при ИС;

Налягането на кв.см. е около 1.05 кг./кв.см., при Тигъра срещу 0.8 при ИС - тежичък е Тигъра.

Прецизното сравнение би трябвало да включва:

тегло (или бойна маса);

въоръжение - калибър, брой снаряди и БК, далечина на ефективното поражение;

проходимост - отделната мощност и отделното налягане на кв.см. е добре да са високи, както и клиренсът;

ходов запас (изминаване на разстояние без зареждане)

защитеност;

Има и още, но съм ги забравил.

---

Бележка на модератора

Ами, да добавим и броя на разчета: руският танк има екипаж от четирима, а немският - от петима ( командир на танка, артилерист, пълнач на оръдието, радист/свързочник, шофьор). Ако бъркам, поправете ме!

Редактирано Декември 30, 2010 от ISTORIK

[DendroaspisP]

Обаче като характеристики Тигърът е два пъти по-бърз от руския танк и има много по-голям боекомплект. Предполагам, че това е предимство при реални условия. Отделно, немските екипажи са били много по-опитни от руските, но това не влиза в ТТ данните де.

[КГ125]

А, да, така е. Руският, както обикновено, е добре замислен, но недотам добре изпълнен. При немците има недостатъци, но са компенсирани. Във всеки случай руският е от 1/2 поколение напред, според мен.

Какво имаш предвид като 2 пъти по-бърз? Руския е с 37 км., Тигъра е с 38. Ходовият запас е 100/150 км. в полза на ИС.

Редактирано Декември 30, 2010 от КГ125

[DendroaspisP]

Може и да греша за скоростта, но съм с впечатлението, че Тигърът е по-бърз. Много бавна е тежката му King's версия, заради дебелата броня по него.

А и тези 28-29 снаряда на ЙС-2 ми се струват крайно недостатъчни за размерите на битките по онова време. Предполагам, че руснаците са наваксвали с количеството на танкове.

Чел съм, че американците били силно притеснени, когато в края на войната руснаците започват масово да въвеждат на въоръжение това чудовище. И това май ги амбицира да започнат разработни на тежък танк, което води в последствие до Абрамса.

Редактирано Декември 30, 2010 от DendroaspisP

[КГ125]

ИС-2 е зле откъм боекомплект, да. Но той е танк за пробиви, т.е. със специфични функции. Разбира се, навакването е ставало както винаги при руснаците, с количество.

За тежките танкове - първоначалната концепция е свързана със състоянието на танковете през 30-тте и 20-тте - те са нещо като верижни бронирани коли, то така се и казва на немски "танк" - панцеркампфваген. Въроръжението е било леко, картечно или леко оръдейно и тогава се появява нуждата от тежки танкове, които имат специфичната функция да осигуряват пробиви на тежкоукрепена отбрана. С появата на Т34 за пръв път имаме т. нар. среден танк. Достатъчно тежък, за да не го издухват с всяко оръдие и достатъчно лек за да е бърз и подвижен. След ВСВ тежките и средните танкове се обединяват в т.нар. основен боен танк.

Последните тежки мисля спират да се произвеждат през 60-тте.

За скоростта - на Тигъре е 28 км./ч. Не е висока.

Редактирано Декември 30, 2010 от КГ125

[DendroaspisP]

Тигърът не е ли също за нападение? Не ми се вижда да е дефанзивен танк, за това ми се струва, че като цялостно изпълнение е практически по-универсален. А това голямо оръдие на ИС-2 не е ли под давление на Сталин? Чел съм, че той бил луд на темата да се слагат огромни оръдия на танкове още преди ВСВ и специалистите едвам го убеждавали, че нямат подходящо шаси за такива огромни калибри.

Какво знаеш за КВ-1? Чел съм, че е бил първият тежък танк, с много добри за времето си характеристики и практически непробиваем от противотанковата артилерия на германците в първите две години от войната (май до въвеждането на 75 мм оръдие, разбира се без да броим 88-та, но пък тя не е създадена в началото като противотанково оръдие, а като зенитно). Единствено, липсата на опитни екипажи и това, че съветската концепция на разпръснатост на танковете между пехотните единици не позволява на руснаците да ползват като хората това чудо, което имат.

От думите ти разбирам, че днес има само един вид танк - някаква универсална единица, но тя не е ли по принцип с характеристики на тежък танк?

[КГ125]

Ами стават все по-тежки, макар, че последните проекти говорят за олекотяване. Един вид танк има, да - ОБТ. Различните лекобронирани машини, като руските ПТ или ТАМ от Аржентина или СV-90-120 от Швеция са по-скоро самоходни оръдия за право мерене, отколкото леки танкове. Много им е тънка бронята за новите ПТ средства.

Характеристики на тежък танк от типа, който знаем от ВСВ новите танкове наистина имат. Само че това вече не е тежък танк, а основен, защото няма средни и леки Просто тежестта на танковете в историята им е твърдо нагоре - от 10-11 т. през 30-тте, през 20-30 през войната, до 35-40-50-60 след войната, та и нагоре.

Налаго го защитата. Сега говорят за олекотяване, но това май са мирновременни забежки.

Големият калибър е винаги търсен за тежките танкове, една от целите им е именно да носят тежко оръдие.

Ако Сталин е бил луд по големокалибрените оръдия (не съм чувал), то бил е прав. Разбира се, най-удачно е ефективното оръдие, не непременно голямото, например 88 мм. прочутото немско, еволюирало от зенитно оръдие е много ефикасно. От друга страна, по-големият калибър винаги значи повече мощ, заради повечето взривно вещество.

Първостепенната задача на Тигъра е да усилва частите, така, че наистина голяма разлика няма.

Така като го гледам, съвсем сериозна машина, нищо от следвоенното поколение танкове не й липсва. Впрочем Т54 и Т55 съдържат много от техническите решения на ИС-2, но са "олекотени".

http://armor.kiev.ua/Tanks/WWII/IS2/is2_2.php

http://armor.kiev.ua/Tanks/WWII/PzVIH/

[mitaca]

Значи от познанията ми от Курската дъга (отдавна беше). Там "Тигрите" тотално са се провалили, т.е. не са оправдали очакванията де . Повече от половината не са влезли в бой, един "Тигър" е могъл да бъде извлечен само от друг такъв. Не, че много са ги отстрелвали, но и германците не са имали много. При сравнение ек на ек, котката печели, ама това не се случва поне често на война. От гледна точка на войната, "Тигърът" не е провал, ама не върши работа. Концепцията на Вермахта отхвърля тежки танкове за пробив (такава обаче има в РККА, но за особено укрепени райони), а и не е нужно от тежки танкове. Намираш слабата точка и нахлуваш с по-леки но много по-мобилни. Все пак "Мажино" е в историята, а от Балтика до Севастопол не може да изградиш "Мажино" особено през войната. ИС-2 е инерция. Но не съвсем. След Сталинград всичко е ясно, русите (и черничките, а и рижите, както би ме поправил Кало от БС ) на запад, а там си има бая УР-ове и то не кат съветските. Не му трябва скорост на този танк, трябва му голяма пушка, а още повече броня. Да стреля, да мачка и гази и да не могат лесно да го отстрелят. За пробив си има 34-ки и то доста. От друга страна и голямото коте не е тъпанарщина на Вермахта. Те нямат ресурсите да правят нещо като 34-ката (масов и евтин танк), а и трябва да си запазят екипажите, които са също кът. Но все пак, не само производството, но и поддържката е била нерентабилна, ако може така да се каже.

[eMGeto]

За операция "Цитадела" германците са разполгали с 60 танка "Тигър" - по една танкова рота (от 10 до 15 танка) към всяка танкова дивизия на СС и към дивизията "Гросдойчланд".

"Тигър" е танк, който се оказва много по-добър за отбрана, отколкото за настъпление.

Бронята му е по-добра - съдържа никел, което не е било известно на стьопите и изобщо на никого.

Аз бих избрал "Тигър" пред ИС-2.

[ISTORIK]

Ами, да добавим и броя на разчета: руският танк има екипаж от четирима, а немският - от петима души ( командир на танка, артилерист, пълнач на оръдието, радист/свързочник, шофьор).

Да се върнем на екипажа. Какво е значението на един човек в повече в танка? В руския танк сигурно единият върши две дейности?!

[DendroaspisP]

Митак,

от това, което знам за Курск, германците имат голям малшанс в танковете боеве. Т-34 по принцип не е проблем за Тигъра, но от далечно разстояние. Оръдието на Тигъра бие много от далече и поразява смъртоностно Т-34 преди той да влезе в обсега на своето оръдие и да обстрелва немския танк. Особено отпред Тигърът е неуявим за руското оръдие (до колкото си спомням през 43-та руснаците въвеждат новото 76 мм, но не знам колко Т-34 вече са го имали). Но в близък бой, руското оръдие е също смъртоносно за Тигъра, където обстрелът вече е и отстрани и отзад

А курската танкова атака в същност е една голяма случайност и големият малшанс на германците. И двете страни нареждат настъпление на основните си танкови сили като без да искат двете оси на настъплението им се пресичат. Било е и голяма мъгла утрините и докато се двигне мъглата изведнъж се оказва, че няколко хиляди танка се сблъскат челно - буквално. Предимуществото на Тигъра е пропиляно - битката се води от много близко разстояние, буквално танк до танк и руското оръдие е в ефективния си обхват.

[Warlord]

Двете оси на настъплението при Курск не се засичат "без да искат". А съвсем планомерно. Просто е немските планове за настъпление в операцията са били твърде предсказуеми, самата ситуация ги е заставила да нанесат два удара в основите на Курската дъга в опит да обхванат в чувал съветските войски. Така че руснаците съсредоточават своите сили на добре предвидените направления и се получават поредици от челни удари на танковите клинове. Така че в грандиозното мазало, което последва много от ТТ данните, които обсъждате тук просто не оказват влияние. От значение е масовостта на съветските танкови сили.

И друго - на Курската дъга от всичките 2700 немски танка (срещу 3500 съветски + още 1500 в резерв) едва само 134 са били Тигри (Panzer-ІV - също са били малко), немците са с предимно по-леки танкове и въпреки това и въпреки значителното числено превъзходство на врага му нанасят по-големи загуби. Над 6000 съветски танкове и САУ са унищожени, ест. голяма част от противотанковата артилерия и противотанкови мини, но загубите на немците са едва около 1000 танка, а загубите в съветските танкови дивизии са достигали до 70-80% но в крайна сметка немците губят битката поради гореспоменатите причини. Немците просто не разполагат и с никакви резерви в случая за разлика от руснаците.

И все пак в случая предимствата по ходовата част на Т-34 не може да не се признаят, възможността му по-бързо да се придвижва и по-лесно да маневрира в сравнение с Тигрите и Пантерите.

Редактирано Декември 31, 2010 от Warlord

[DendroaspisP]

Смея да твърдя, че двете оси случайно се пресичат. Не става дума за това, че руснаците са знаели стратегически кога и къде ще се проведе операция Цитадела - то май всички са знаели по-добре от самите германци. Руснаците са имали точно информация за времето и мястото на настъпление, за броя на немските сили, за номерацията на участващите единици - с една дума всичко, включително и оперативните планове. За това няколко месеца укрепяват, строят няколко отбранителни линии, стоварват огромно количество противотанкови оръдия, създават танков резерв по немски образец за тактическа отбрана и съответно настъпление.

Когато започва операцията, както винаги нещата се пооплескват в сравнение с предварителното планиране. Германците макар и с големи жертви премазват първите няколко отбранителни линии и е изглеждало в един момент, че ще пробият окончателно отбраната в този сектор. В същност, била е голяма бъркотия и руснаците притеснени, че могат да се потворят събитията от предните две години и техните сили да бъдат обкръжени, променят плановете си в движение. За целта хвърлят големи танкови подразделения за контраатака и да запушат пробива в най-критичната му част. Германците също променят плановете си в движение (и без това на някои от другите участъци нещата не се развиват добре за тях според плановете) и също хвърлят танковите си сили за окончателен пробив. При това, нито една от двете страни не е знае, че в същата посока противникът е насочил основните си танкови сили.

За това срещата е съвсем случайна и непредвидена. Както казах, имало е сутрин големи мъгли и едва когато влизат във визуален контакт двете огромни сили осъзнават, че са буквално налетели едни на други. Това е голямата танкова битка, която се развихря буквално в движение. За това тигърът не успява да постигне целта си - от далечно разстояние да порази достатъчно руски Т-34 и да отслаби руските сили. От близкото разстояние на танковете дуели, Т-34 е можел да пробие бронята на Тигрите и те губят най-важното си предимство на изненадата и далечния обстрел. Руснаците също понасят огромни загуби - почти нищо не остава от тази танкова сила, но те за разлика от германците имат още резерви, които в последствие окончателно обръщат операцията в тяхна полза.

ПП - Между другото съм чел някъде, че Пантерите са аналог на Т-34 - т.е като концепция за такъв тип танк са крадени от Т-34 (за това свидетелства и купола на този танк и другите "омекотени" външни форми, единствено от всичките други е по образец на Т-34 и се различава от "ъгловатата" панзер концепция). Разбира се, Пантерата далеч не успява да постигне съвършенството на Т34 и в това отношение нито успява да се наложи, нито германците имам ресурси да строят безкрайно такива танкове (имам някакъв спомен, че до края на войната руснаците построяват около 10 000 Т34 в различните модификации).

Редактирано Декември 31, 2010 от DendroaspisP

[Warlord]

Мислех че говориш за първоначалното планиране и немската офанзива при Орел и Белгород, пресрещната от съветските танкови и мех. части. Иначе в последствие настава доста хаос около тези крупни съединения и е нормално да се стигне до непредвиден контакт с врага на места. Но тези обстоятелства не са изиграли решаваща роля, все пак в подобни ситуации и двете страни са били изненадани и разбира се са действали по собствено усмотрение и планирали в движение следващите си действия. По-скоро отбранителните линии, които спомена са още един важен фактор в полза на руснаците, има известно забавяне на операция Цитадела, което им дава възможност да организират няколко отбранителни полоси, цели 8 на участъците където се е очаквало немското настъпление. И въпреки че всичко е било плътно минирано, немците почти успяват да пробият!

Един + в полза на Тигъра за който се сетих, е и че най-големия танков ас в историята Михаел Витман е бил с Тигър. Може да се направи сръвнение на танковите асове на Т-34-ки и Тигри между другото, колкото и условности да има в случая все ще дава някаква представа за нещата, ако е възможно да се изнамерят надеждни статистики де. Аз мернах преди време една книга за танковите асове на ВСВ (на руски поради което е и доста евтина), която скоро смятам да си купя и може да хвърлим известна светлина по темата тогава

Редактирано Декември 31, 2010 от Warlord

[kramer]

122-мм оръдие на ИС-2 е с разделно пълнене и от там с доста по-ниска скорострелност,2-3 и/мин.

Като се прибави и по-малкия боекомплект на съветския танк, Тигърът си има своите преимущества.

[DendroaspisP]

122-мм оръдие на ИС-2 е с разделно пълнене и от там с доста по-ниска скорострелност,2-3 и/мин.

Като се прибави и по-малкия боекомплект на съветския танк, Тигърът си има своите преимущества.

Това също е интересен детайл, но практически много важен в бой. Някой знае ли какво е средно нормално време за презареждане на Тигъра (не говорим за екипажите асове)?

[ISTORIK]

А по колко нитове и болтове имат танковете от тези две серии?

И друго - кой от двата има по-здрава броня на дъното, която да пази екипажа от мини?

Редактирано Януари 1, 2011 от ISTORIK

[kramer]

Абе добре тренираният немски пълнач ще напълни оръдието за под 10 секунди при всички положения .