Парадоксалното в КМ

[Малоум 2]

 

https://nauka.offnews.bg/fizika/zashto-virtualnite-chastitci-ne-sashtestvuvat-no-obiasniavat-realnost-199098.html

Защо виртуалните частици не съществуват, но обясняват реалността - засега

Абстракция на виртуални частици.

Така наречените виртуални частици изобщо не са частици. Някои твърдят, че те са просто математически фикции и че трябва да намерим по-добър начин за разбиране на взаимодействията между частиците.

Първо трябва да знаете, че виртуалните частици, без които е невъзможно да се обясни как фундаменталните сили на природата оживяват материята, всъщност изобщо не са частици.

"Езикът пречи на хората да ги разберат правилно", обяснява Мат Страслер (Matt Strassler), физик-теоретик от Харвардския университет. Втората причина е, че те може да не са истински физически съставки на Вселената.

Нека започнем с някои основни неща. Според квантовата теория, най-доброто описание на субатомния свят, частиците не са безкрайно малки топки, каквито сме склонни да си представяме, а възбуждания в квантовите полета. Например Хигс бозонът е смущение в полето на Хигс, а електроните са смущения в електромагнитното поле.

Тези полета пронизват цялата Вселена, но не можем да ги наблюдаваме пряко. Това, което виждаме, са частиците - ясни смущения в полето, които се запазват във времето и взаимодействат с други, подобни смущения, за да създадат още частици.

http://bgchaos.com/wp-content/uploads/spin/kaon-pion_fields.pngРазпадът на частици квантовата теория на полето. Изобразенаната издутината в зеленото поле е възбудена частица каон, а двете издатини в синьото поле са възбудените пиони. Веднага след прехода каон → два пиона, двата пиона са на едно и също място по едно и също време, но бързо се разделят, защото един квант каон има повече маса и енергия, отколкото два кванта пиони, така че движението на пионите допълна разликата. Имайте предвид, че полетата не са двумерни, а изпълват цялото пространство. Илюстрация: coffeeshop physics, преведе и преработи: bgchaos

Виртуалните частици са по-фини. Толкова фини, че въпреки че могат да се разглеждат като смущения в основните полета, те не се запазват за дълго - и не могат да бъдат открити директно.

Тук нещата се объркват, защото виртуалните частици изглежда влияят върху свойствата и поведението на други частици по измерим начин. Изглежда, че те се излъчват и поглъщат от реалните частици, когато тези частици си взаимодействат, поради което разчитаме на виртуалните частици, за да разберем как работят три от известните фундаментални сили - електромагнетизмът и силните и слабите ядрени сили.

Друго често срещано погрешно схващане е, че виртуалните частици се появяват от нищото.

"Обичайната история, която се разказва, е, че виртуалната частица е нещо, което се появява от вакуума и се радва на кратко, ефимерно съществуване, преди да изчезне отново", разказва Дейвид Тонг (David Tong) от Университета в Кеймбридж. "Въпреки че понякога това е полезна аналогия, не мисля, че тя отразява това, което наистина се случва."

Това е така, защото нищо не се създава от нищо.

"Винаги има енергия по един или друг начин", обяснява Кристин Ейдала (Christine Aidala) от Мичиганския университет. Според нея по-добрият начин да си представим това, е да се върнем към идеята, че всичко е изградено от полета - и да си припомним, че тези полета взаимодействат помежду си по сложен начин, създавайки вълни, които постоянно се променят.

Въпросът дали виртуалните частици са реални или са просто математически инструмент, възниква, защото те са били измислени - или открити, в зависимост от гледната точка - когато физикът Ричард Файнман създава диаграми, за да направи по-лесно разбираеми уравненията, които физиците използват, за да опишат взаимодействията между частиците.

Схема на диаграма на Файнман: външни линии (червени), върхове (черни) и виртуални частици (сини). Кредит: Wikimedia Commons

Можем ли да наблюдаваме виртуални частици?

Днес някои твърдят, че виртуалните частици са реални, защото можем да наблюдаваме ефектите от тях. Но „това означава само, че мога да открия физически ефект, който може да бъде изчислен с помощта на метод, използващ виртуалните частици“, посочва Страслер. „Никога всъщност виртуалните частици не се виждат.“

Но не трябва да бъркаме математиката, която използваме, за да опишем реалността, със самата реалност, отбелязва Нима Аркани-Хамед (Nima Arkani-Hamed) от Института за напреднали изследвания в Ню Джърси, макар диаграмите на Файнман да са засега най-добрият метод, с който разполагаме, за да отчетем взаимодействията на частиците.

Всъщност Аркани-Хамед е сред тези, които се опитват да премахнат виртуалните частици. Той работи върху радикално нов начин за изчисляване на взаимодействията на частиците – чрез абстрактен математически обект, наречен амплитуедър. Тогава може би един ден тези ефимерни, безкрайно объркващи „частици“ ще изчезнат веднъж завинаги.

Източник: Why virtual particles don’t exist but do explain reality – for now, New Scientist

...

...

(Аз също твърдя, че виртуалните частици са реални за полевата форма на материя, но....За същността на "Невидимите" обекти винаги съдим по косвени признаци (взаимодействия, които могат да се наблюдават от нас и приборите ни). Но, силите на привличане-отблъскване, не се дължат на тях, а на свойствата на частиците с маса на покой (което също е "приета" абстракция).)

...

 

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/fizika/paradoksalen-kvantov-fenomen-e-izmeren-za-parvi-pat-199037.html

Парадоксален квантов феномен е измерен за първи път

Как квантовите частици споделят информация? Едно странно предположение за квантовата информация е експериментално потвърдено.

Вакуумна камера, съдържаща атомния чип.

Някои неща са свързани, други не. Да предположим, че произволно избирате човек от тълпата, който е значително по-висок от средния. В такъв случай има голяма вероятност този човек и да тежи повече от средното. Статистически едното количество съдържа и информация за другото.

Квантовата физика позволява още по-силни връзки - различни частици или части от обширна квантова система могат да „споделят“ определено количество информация. Има любопитни теоретични прогнози за това: изненадващо, мярката на тази "взаимна информация" не зависи от размера на системата, а само от нейната повърхност. Този изненадващ резултат е потвърден експериментално във Виенския технологичен университет (TU Wien) и публикуван в Nature Physics. Теоретичният принос към експеримента и неговата интерпретация е извършена от Института Макс Планк за квантова оптика в Гархинг, Берлинския свободен университет (FU Berlin), Швейцарския федерален технологичен институт Цюрих (ETH Zürich) и Нюйоркския университет.

Квантова информация: По-силно свързана, отколкото позволява класическата физика

„Нека си представим газов контейнер, в който малки частици летят наоколо и се държат по много класически начин като малки сфери“, разказва Мохамадамин Таджик (Mohammadamin Tajik) от Виенския център за квантова наука и технологии (VCQ) – Atominstitut на TU Wien, първият автор на текущата публикация. "Ако системата е в равновесие, тогава частиците в различни области на контейнера не знаят нищо една за друга. Човек може да ги счита за напълно независими една от друга. Следователно може да се каже, че взаимната информация, която тези две частици споделят, е нулева."

В квантовия свят обаче нещата са различни: ако частиците се държат квантово, тогава може да се случи, че вече не може да се разглеждат независимо една от друга. Те са математически свързани - не може смислено да се опише една частица, без да се каже нещо за друга.

„За такива случаи отдавна има прогноза за взаимната информация, споделяна между различни подсистеми на квантова система с много тела“, обяснява Мохамадамин Таджик. "В такъв квантов газ споделената взаимна информация е по-голяма от нула и не зависи от размера на подсистемите - а само от външната гранична повърхност на подсистемата."

Тази прогноза изглежда интуитивно странна: в класическия свят е различно. Например информацията, съдържаща се в една книга, зависи от нейния обем - не само от площта на корицата на книгата. В квантовия свят обаче информацията често е тясно свързана с повърхността.

Измервания с ултрастудени атоми

Международен изследователски екип, ръководен от проф. Йорг Шмидмайер (Jörg Schmiedmayer), сега потвърждава за първи път, че взаимната информация в многотелесна квантова система се мащабира с повърхността, а не с обема. За целта изследват облак от ултрастудени атоми. Частиците са охладени до температура малко над абсолютната нула и задържани на място от атомен чип - микро интегрирани устройства, в които електрически, магнитни и оптични полета могат да ограничават, контролират и манипулират студени атоми. При изключително ниски температури квантовите свойства на частиците стават все по-видими. Информацията се разпространява все повече и повече в системата, а връзката между отделните части на цялостната система става все по-значима. В този случай системата може да бъде описана с квантова теория на полето.

„Експериментът е много труден“, разказва Йорг Шмидмайер. „Необходима е пълна информация за квантовата система, доколкото квантовата физика позволява. За целта сме разработили специална томографска техника. Получаваме информацията, от която се нуждаем, като смущаваме атомите много малко и след това наблюдаваме получената динамика. Това е като хвърляне на камък в езеро и след това получаване на информация за състоянието на течността и езерото от последващите вълни."

Докато температурата на системата не достигне абсолютната нула (което е невъзможно), тази "споделена информация" има ограничен обхват. В квантовата физика това е свързано с "дължината на кохерентност" - тя показва разстоянието, до което частиците се държат квантово подобно и по този начин споделят информация една с друга.

„Това също така обяснява защо споделената информация няма значение в класическия газ“, отбелязва Мохамадамин Таджик. „В една класическа система с много тела кохерентността изчезва. Можете да кажете, че частиците вече не знаят нищо за съседните си частици.“

Ефектът на температурата и дължината на кохерентност върху взаимната информация също е потвърден в експеримента.

Квантовата информация играе съществена роля в много технически приложения на квантовата физика днес. По този начин резултатите от експеримента са от значение за различни изследователски области - от физиката на твърдото тяло до квантово физическото изследване на гравитацията.

Справка: Tajik, M., Kukuljan, I., Sotiriadis, S. et al. Verification of the area law of mutual information in a quantum field simulator. Nat. Phys. (2023). https://doi.org/10.1038/s41567-023-02027-1 

Източник: Paradoxical quantum phenomenon measured for the first time, TU Wien.

...

...

(информацията (фотон, примерно) се улавя не от цялата повърхност, просто, защото обвивката е изградена от образуващи частицата собствени фотони, в последователност (във времето). Фотон се хваща в една (моментна) синхронизирана образуваща с падащия и "обърква" общия импулс от въртене и транслация на частицата като цяло. Така точно "изглежда" като частица направена от полета и влияеща се от полета. В този смисъл частица се проявява като "наблюдател" който реагира на измененията на външните, за нея, полета След поглъщане и няколко цикъла за цялостно образуване, се излъчва погълнатия фотон, но вече с части от физичните характеристики на частицата. Така междините от околността се "насищат" с фотони които поддържат дистанцията да е в равновесно състояние за тези частици)

...

[Малоум 2]

В това видео (след 3мин.) има разказ за някои "парадокси" свързани със съществуване на фотоните. Например: фотон от Алфа Центавър - в момент на раждането си е пристигнал и на Земята - за него понятие за време няма и др. подобни.

...

От коментар под видеото:

"Фотон идва при лекаря.

- Докторе, как мога да отслабна?

- Основното е да се успокоиш и да не се тревожиш. Вашата маса в покой е нула..."

...

...

[Малоум 2]

...

...

(сумата  като "усукване-въртене" от вектор "момент на импулс" на образуващите фотони на частицата се компенсира от механичен въртящ момент, който е реализиран с време-интервал на един цикъл на образуване,  е  константата на Планк. При нечетните "n" - по видеото - компенсацията на собств. мех. момент, е с фотони от околното външно за частицата, поле. Затова може да се управлява посоката на спина с външно магнитно поле като "Щерн-Герлаах - метод".)

...

[Кибик]

Има ли някой да каже какъв е точно механизма на "колабиране" на вълновата "функция". Какъв е физическия смисъл механизъм и процес на това чудо на природата?

Става ли моментално? Има ли някакво придвижване на частица или маса, частицата тогава ли се създава от нищото на вероятностите или винаги си я е имало, но наблюдателя просто не е знаел?

Знам че има гугъл за такива работи, интересно ми е тукашните експерти имат ли мнение по въпроса.

 

[scaner]

Преди 24 минути, Кибик said:

Има ли някой да каже какъв е точно механизма на "колабиране" на вълновата "функция". Какъв е физическия смисъл механизъм и процес на това чудо на природата?

Става ли моментално? Има ли някакво придвижване на частица или маса, частицата тогава ли се създава от нищото на вероятностите или винаги си я е имало, но наблюдателя просто не е знаел?

Знам че има гугъл за такива работи, интересно ми е тукашните експерти имат ли мнение по въпроса.

погледни ТУК.

[gmladenov]

Преди 25 минути, Кибик said:

Има ли някой да каже какъв е точно механизма на "колабиране" на вълновата "функция".

Принципно казано: вълновата фунцкия е предвиждане/прогноза за евентуално измерване,
докато "колабирането" (колапсът) на тази функция е сбъдване/реализация на прогнозата.
Значи функцията ти дава набор от възможности, а колапсът е конкретната реализация на
една от тези възможности.

[Кибик]

Преди 6 часа, gmladenov said:

Принципно казано: вълновата фунцкия е предвиждане/прогноза за евентуално измерване,
докато "колабирането" (колапсът) на тази функция е сбъдване/реализация на прогнозата.
Значи функцията ти дава набор от възможности, а колапсът е конкретната реализация на
една от тези възможности.

 

Ок, това е математиката, или по Копенхагенската интерпретация, няма смисъл да се поставя въпрос за процес преди измерване.

Все пак извън математиката трябва да има някакви реални физически процеси.

Или да кажем смятаме от София до Варна вероятно ще стигнем за пет-шест часа с нормално разпределение и.т.н. После мерим.

Но си има реално качване на кола, завои, бензиностанции 

 

 

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Кибик said:

Има ли някой да каже какъв е точно механизма на "колабиране" на вълновата "функция". Какъв е физическия смисъл механизъм и процес на това чудо на природата?

Става ли моментално? Има ли някакво придвижване на частица или маса, частицата тогава ли се създава от нищото на вероятностите или винаги си я е имало, но наблюдателя просто не е знаел?

(Просто - в резултат, трябва да се предвижда и ролята на декохеренцията - ролята на полетата в междучастичните  пространства. Ако фотон от тези околни полета резонира (кохерентност) с образуващ фотон на частица (или обща обвивка на група свързани частици - молекули и др. образувания от частици ), то "новата обвивка", след взаимодействието, е Ново Свойство - все едно, че мигновено е получено - колапс на дадена характеристика. Но неговата устойчивост във времето зависи от какви фотони от околността атакуват образуванието. Ако няма "подкрепа" от фотони на околното поле, от новата обвивка, след няколко пулсации на образуването й, се излъчва погълнатият фотон със същата енергия, но в различно на поглъщането направление, например. Самото излъчване се съпровожда с откат и въртения, и промяна цялостното трептене на частицата. Това е защото частиците непрестанно се образуват с огромна, незабележима за Изследовател, бързина. Демек, всичко трепти - до най-дребното образувание - и могат да се ползват вълнови характеристики на ЕМПоле за промяна Състоянието на обект. И заради възможната декохеренция - става бърз тест "проба-грешка" за устойчивост на крайния резултат. Заради непроследимост (природно зададено, физически, от Изследовател, който е с "бавни" сетива, но е любопитен), трябват множество идентични опити и вероятностно отчитане.)

...

[gmladenov]

Преди 20 часа, Кибик said:

Ок, това е математиката, или по Копенхагенската интерпретация, няма смисъл да се поставя въпрос за процес преди измерване.

Аз лично много харесвам Копенхагенската интерпретация. С нея физиците дефакто се съгляват да не
спекулират за неща, които не познават и не разбират.

Фактът е, че опити като този с двойния процеп и единичните електрони все още нямат обясняние.
Очевидно се наблюдава двойствено поведение на частиците (вълна и частица), но в крайна сметка
науката няма обяснение какво точно се случва и защо единични електрони, разделени във времето,
"рисуват" интерференчна картина.

В такива ситуации физиците имат два избора: да се съгласят да не спекулират какво точно се случва
"зад завесата" - или пък да почнат да спекулират и да си измислят глупости.

Шапка им свалям на квантовите физици, че са се договорили да не спекулират ... за разлика от
космолозите, чиято наука е най-вече спекулации. То не са тъмни енергии, голям взрив, космическа
инфлация и какво ли още не. Това е ако наука, значи гледачките по гарите трябва да ги броим за
научни работници.

[Кибик]

Преди 1 час, gmladenov said:

Аз лично много харесвам Копенхагенската интерпретация. С нея физиците дефакто се съгляват да не
спекулират за неща, които не познават и не разбират.

Фактът е, че опити като този с двойния процеп и единичните електрони все още нямат обясняние.
Очевидно се наблюдава двойствено поведение на частиците (вълна и частица), но в крайна сметка
науката няма обяснение какво точно се случва и защо единични електрони, разделени във времето,
"рисуват" интерференчна картина.

В такива ситуации физиците имат два избора: да се съгласят да не спекулират какво точно се случва
"зад завесата" - или пък да почнат да спекулират и да си измислят глупости.

Шапка им свалям на квантовите физици, че са се договорили да не спекулират ... за разлика от
космолозите, чиято наука е най-вече спекулации. То не са тъмни енергии, голям взрив, космическа
инфлация и какво ли още не. Това е ако наука, значи гледачките по гарите трябва да ги броим за
научни работници.

Що да не се спекулира? Всяко размишление водещо до някакви хипотези е спекулиране, нищо лошо няна ако е основано на някаква научна основа. 

То и Планк навремето не е разбирал за ултравиолетовата катастрофа ама не е казал, смятай там и си трай

Редактирано Май 27, 2023 от Кибик

[gmladenov]

Преди 36 минути, Кибик said:

Всяко размишление водещо до някакви хипотези е спекулиране, нищо лошо няна ако е основано на някаква научна основа.

Ами спорно.

От една страна ако искаме да опознаем непознатото, все пак трябва да тръгнем отнякъде. Така
неизбежно се налага да правим някакви догатки и предположения; тоест, да спекулираме.

От друга страна, обаче, спекулациите не са наука.

Каква е научната стойност, например, на радиацията на Хокинг? Никога няма да може да отидем
до някоя черна дупка и да измерим тази радиация. Нито пък ще можем да изчакаме трилиони
години, за да видим как тази черна дупка ще се изпари.

Значи радиацията на Хокинг си е една чиста спекулация, без никакъв шанс - дори теоретичен - тя
да бъде потвердена. Ти казваш "няма лошо", нали е основана на научна основа. А според мен Хокин
просто си е чесъл мозъка с тази теория (да не кажа нещо вулгарно).

[Малоум 2]

Преди 10 часа, gmladenov said:

Шапка им свалям на квантовите физици, че са се договорили да не спекулират ... за разлика от

Че то , там в КМ, са най-модерните спекулации - само мат.модели и съмнителни тълкувания за реалността, която да им съответства. Без  етер* - не стават правилните обяснения:

...

[Малоум 2]

...

(Старо е, ама ... да стане съвсем ясно, че без етер* не може да има правилни обяснения на парадоксите в КМ)

...

[gmladenov]

Преди 10 часа, Малоум 2 said:

Че то , там в КМ, са най-модерните спекулации - само мат.модели и съмнителни тълкувания за реалността, която да им съответства. Без  етер* - не стават правилните обяснения:

Спекулират тези, които не се съобразяват с Копенхагенската интерпретация.

На времето хората са се разбрали да не спекулират ... ама пусто има такива, които не могат да
устоят на изкушението: тези, които не искат да приемат, че все още не разбираме добре света.

Същото се отнася и за твоята етерна интерпретация. И ти си измислил начин да обясниш всичко.
Остава само да докажеш, че етерът наистина съществува.

[Кибик]

On 28.05.2023 г. at 11:00, gmladenov said:

Спекулират тези, които не се съобразяват с Копенхагенската интерпретация.

На времето хората са се разбрали да не спекулират ... ама пусто има такива, които не могат да
устоят на изкушението: тези, които не искат да приемат, че все още не разбираме добре света.

Същото се отнася и за твоята етерна интерпретация. И ти си измислил начин да обясниш всичко.
Остава само да докажеш, че етерът наистина съществува.

Копенхагенската интерпретация е капитулация на чиновник а не на учЕн. Ако всички интерпретираха по копенхагенски, още ще да сме дялали камъни в Бачо Киро.

Измерването на една частица е измерване на вазимодействието на две вълни, той и измерващия апарат е съставен от частици. Вълната няма определени четириизмерни координати, но "плясъка" между две вълни има. Що да не си спекулирам такива работи? Забавно е,

 

 

[Gravity]

On 28.05.2023 г. at 16:00, gmladenov said:

Спекулират тези, които не се съобразяват с Копенхагенската интерпретация.

Копенхагенската интерпретация си има недостатъци, за това се опитват да намерят друга. За сега всяка една интерпретация си има проблеми.

[Малоум 2]

On 28.05.2023 г. at 18:00, gmladenov said:

Спекулират тези, които не се съобразяват с Копенхагенската интерпретация.

На времето хората са се разбрали да не спекулират ... ама пусто има такива, които не могат да
устоят на изкушението: тези, които не искат да приемат, че все още не разбираме добре света.

Същото се отнася и за твоята етерна интерпретация. И ти си измислил начин да обясниш всичко.
Остава само да докажеш, че етерът наистина съществува.

Забелязва се СМИРЕНИЕ!.., пред загадките на Природата. Затова се търсят интерпретации, логически конструкти които не си противоречат и най-вече, резултати от поставяне на опити, които могат да се интерпретират като ФАКТИ. И като се стигне до това, какви са възможностите за изследване на факти от Изследователя и апаратурата му - трябва измисляне на подходяща основа, върху която да се надгради непротиворечиво известното. Нещо повече - трябва и възможност за обяснение на съществуващото, запазване полезността му и особено, за изчистване на парадоксалните интерпретации.

(Не обяснявам всичко, защото - не знам мно-о-ого, камо ли всичко?!. Но пък с измисленото в етер*-хипотезата знам защо никога, при никоя експериментална ситуация, няма да се достигне до наблюдаване на етер*-частиците (или тъмните неща). Прост отговор - вещевите обекти които са възможни за (единично) наблюдение са до размер на протон (10^(-15)m). Цялата апаратура се състои от протони, неутрони и електрони и полетата помежду им . Полевите обекти са невидими за пряко наблюдение - за тях се съди по ефектите които предизвикват във взаимодействия с вещевите обекти - достигнат е отчет на пакет-фотон с размер 10^(-18)m... И това е! - по-малък размер по дължина от тези - няма как да се достигнат, няма с какво да се организира експеримент. По хипотезата ми - етер*частиците на вакуума са с размер около 10(-26)m, а обектите се организират-образуват като групов ефект при задружната работа - пренос на импулс - на мно-о-ого на брой етер*-частици. Образуват се непрестанно - честота над 10^(23)Hz в центъра си, на слоеве и правят променливо поле от обвивки, които естествено имат голям размер спрямо тях и сравнително дълги ЕМвълни от околността могат да се отразят от тези обекти - което значи, че могат и да са наблюдаеми. Но учените търсят - да могат да ги управляват, съответно - да управляват характеристиките им.)

[scaner]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

(Не обяснявам всичко, защото - не знам мно-о-ого, камо ли всичко?!. Но пък с измисленото в етер*-хипотезата знам защо никога, при никоя експериментална ситуация, няма да се достигне до наблюдаване на етер*-частиците (или тъмните неща)

Това не е голяма философия. Хипотезата за Господ-Бог обяснява свръхелементарно същото. Че и всичко което не знаеш - всичко се случва по волята Божия. Тя играе ролята на етера, проводник и обективизатор на божите желания. 

Ти излишно си усложнил нещата с някакъв псевдомеханичен модел...

[kipen]

Преди 15 часа, scaner said:

Това не е голяма философия. Хипотезата за Господ-Бог обяснява свръхелементарно същото. Че и всичко което не знаеш - всичко се случва по волята Божия. Тя играе ролята на етера, проводник и обективизатор на божите желания. 

Ти излишно си усложнил нещата с някакъв псевдомеханичен модел...

Ако замениш "волята Божия" със "скрити променливи" и ето ти друга интерпретация на установеното отношение на неопределеност от Хайзенберг. Ама "не трябвало" да има други интерпретации, щото така се били разбрали квантовите физици и това означавало "копенхагенска интерпретация"?!? Хихихи

А пък, ако замениш "всичко, което не знаеш" с антипода му - "статично разположени събития в пространство-времето", ще излезне, че доста добре познаваме "волята Божия"! Даже, тамън "статично разположените събития в пространство-времето" се явяват с качеството на етера. Ама не като "проводник и обективизатор на божите желания", ами като резултат. Уж иронично подхождаш с "усложняването", ама и философията на теорията на относителността, която защитаваш, си е тамън вариация, че знаем какво "се случва по волята Божия".

За сметка на предната, философията на копенхагенската интерпретация, базирана на уравненията от квантовата механика, пък набляга на това, че "нещо" определя (колапсира до едно) от описаните математически, възможни "посоки на божата воля" да се стига до една посока (ама с незнайно каква сила, щом е точно определена посоката). Демек като съпоставим двете "философии" се получава тамън отношение на неопределеност, изразено в дилемата "детерминизъм/неопределеност".

А в система, с налично подобно отношение между тезите, то сори, ама ироничните подмятания към някакви опити за структуриране на модел, са нищо повече от поведението на Младенов в ролята му на "скептик", родил твърденията, че всичко, различно от нютоновата физика, са "измислици" и "фантасмагории".

В крайна сметка, според моя прочит на темата до момента, не се разбира какво е парадоксалното в квантовата механика?!? Единствено намеци, че е такова, когато се съпостави с детерминистичните теории на нютоновата и айнщановите теории. Т.е. "парадоксално" по отношение на КМ изниква, защото според нея няма достъпен точен отговор на това какво "решава", съпоставено с "точно това е единствено възможното" в класическата и физиката в теориите на относителността.

 

[scaner]

Преди 1 час, kipen said:

Ако замениш "волята Божия" със "скрити променливи" и ето ти друга интерпретация на установеното отношение на неопределеност от Хайзенберг. Ама "не трябвало" да има други интерпретации, щото така се били разбрали квантовите физици и това означавало "копенхагенска интерпретация"?!? Хихихи

Тук по отношение на скритите параметри трябва да припомним неравенствата на Бел, и опитите свързани с тяхната проверка. И резултатите са, че локални скрити параметри в природата няма. А хипотезата на Малоум разчита изцяло на такива, тя е чиста проба механистичен опит за пояснение със скрити винтчета, колелца и кукички Колкото за нелокалните скрити променливи, там работата е по-дебела, изисква се действие на разстояние, и не е много чиста работата по отношение СТО...

Забележката ми беше свързана с тезата, че хипотезата на Малоум няма общо с науката, за това и примера с религиите. Там всяко възлово положение се превръща в постулат, липсва възможността за предсказване. В дадена ситуация колелцата и винтчета и тиксо е една, за друга трябва да е съвсем друга - и това, разбира се, са постулати

Иначе Копенхагенската интерпретация не е физика, а повече голяма доза философия. И напоследък си има доста критики.

Ако се огледаме, има много интерпретации, всяка си има плюсове и минуси. Други освен Копенхагенската, например:

- "паралелните светове" на Хю Еверет, която е и най-адекватна със съвременният КМ апарат;

- квантовият дарвинизъм;

- космологичната интерпретация на Тегмарк;

- Бомовата механика;

- трансакционната интерпретация на Крамър (TIQM);

- и нейния подвариант релативистска транзакционна интерпретация (RTI);

- тебе може да те заинтересува квантовият байесианизъм (QBism), използваща субективното отношение към вероятностите;

- последователните истории

Има и други, не се сещам в момента. Но всяка интерпретация е своего рода и спекулация, така че Младенов няма идея за какво спори Изобщо, не знам какво разбира под"спекулация" Младенов, и защо това трябва да е нещо вредно? Не знам дали знаеш, в историята на науката често се случват грешки, което не прави нещата по-малко научни. Например философският камък и флогистона. Едното е наука, другото не е, макар и двете да са вече отхвърлени концепции (сети се кое е наука, и защо ).

Парадоксалното на квантовата механика е, че е силно антиинтуитивна, нашата интуиция се чупи в нея, и решенията които можем да предложим на база натрупаният (класически) опит са неработещи.

[kipen]

Преди 1 час, scaner said:

- "паралелните светове" на Хю Еверет, която е и най-адекватна със съвременният КМ апарат;

- квантовият дарвинизъм;

- космологичната интерпретация на Тегмарк;

С тез, горе-долу, съм запознат. А и са ми интересни, защото изискват определена 4-мерна структура. Не знам дали ти е направило впечатление, че Съскинд вече промотират "квантовия монизъм".

А това:

Преди 1 час, scaner said:

- тебе може да те заинтересува квантовият байесианизъм (QBism), използваща субективното отношение към вероятностите;

си е чиста пързалка към солипсизма. Готино е, ама както пише и в статията в уики - си е чиста проба "анти-реализъм" ...и поне според мен, не внася хармония, а противопоставяне на "субективни реалности" с неясно как осъществяваща се връзка между отделни солипсисти. 

 

А по отношение на разликата в подхода при научни и псевдонаучни изследвания, даден в примера ти с философския камък и флогистона, се сещам за Вилхелм Райх и "оргона". Не знам защо научните среди отхвърлят концепцията му! Някаква идея?!

Редактирано Май 31, 2023 от kipen

[Малоум 2]

Преди 20 часа, Ниkи said:

Как си се спрял на този размер? 

По-скоро интуитивно и с малко философия. Всяка  частица е сдвоена (моментна снимка "8")  и  се образува с някаква бързина (честота) на себеобразуване, и трябва при цялостност, да съдържа поне единица енергия . Енергията по Планк е (h/2p).w, но ако ползваме w=c/L , като L е дължина на вълна и приета два пъти R. Така при единица енергия, ако се изчисли L (прието за дължина на образуваща частицата вълна), за размер на образуванието остава около 1,5.10 ^(-26)m . Разглеждал съм несмутена частица с приблизително сферична форма. Ако обаче участва в пренос на импулс, формата се променя и дори съвсем не е важен размерът й, а това че много на брой около нея частици, са например с пурообразна форма и това е кривина на пространство. И тъй като всички обекти  реализират своята  протяжност (характерен размер на обвивките им) върху етер*-частици, то кривината на основата им на образуване влияе на техните физически характеристики, например скъсяване дължина по посока скорост, изкривяване лъчите в пространството около тежки обекти, заради увеличената плътност на гравитони. 

...        

[gmladenov]

Преди 4 часа, kipen said:

Ако замениш "волята Божия" със "скрити променливи" ...

Ако тези "скрити променливи" са толкова скрити, че никой не ги е виждал, откъде знаеш, че те
въобще съществуват ... а не са нечия измислица?

[Малоум 2]

Преди 2 часа, scaner said:

Тук по отношение на скритите параметри трябва да припомним неравенствата на Бел, и опитите свързани с тяхната проверка. И резултатите са, че локални скрити параметри в природата няма. А хипотезата на Малоум разчита изцяло на такива, тя е чиста проба механистичен опит за пояснение със скрити винтчета, колелца и кукички Колкото за нелокалните скрити променливи, там работата е по-дебела, изисква се действие на разстояние, и не е много чиста работата по отношение СТО...

Напротив - почти цялата микро природа е "скрита" по параметри, но върхът е в КМ. Няколко пъти съм коментирал - скрит параметър е непрестанното образуване на частиците. Точно и заради него съществува непрестанна Обратна Връзка - локално! И така КМ остава само на матмодели за крайния си резултат, преминавайки през "черна кутия" - установката на опита. Ами нали и тая установка е направена и съдържа от същите неща като тези, които се изследват. Значи - резултатът зависи от състоянието на междинните прибори (от черната кутия). Частиците се раждат по двойки и носят (непрестанно, ако не ги смущават други нарочни-изпитващи полета) рождените си физически характеристики, например предпочитано направление и посока спин при заредени частици. И още - излъчват собствени вълни и поглъщат отразените от преградите - затова, точно си знаят какво правят и накъде им е пътя през установките.

Ами масата - тежка, електромагнитна, инертна - заедно с промяна състоянието се променя и масата на обектите, ако се променя формата и размерът на Обвивката. Така се образуват например "тежките" резонансни частици (Хигс) и в зависимост от участниците за направа на обща обвивка имат и различен разпад.

...