Шест десетилетия след своя полет Терешкова вече не символизира това, което символизираше преди

[SAlexandrov]

Шест десетилетия след своя полет Терешкова вече не символизира това, което символизираше преди

16 юни 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На днешния ден преди шест десетилетия е изстрелян корабът на СССР “Восток-6” с Валентина Терешкова – първата жена-космонавт. След приключването на нейната мисия Терешкова се превръща в икона на феминизма, а нейният полет е даван за пример как социалистическият строй, за разлика от този на Царска Русия, е справедлив към жените. Всичко това се случва във времена, когато в Щатите все още бият знаете-кои, движението за граждански свободи е в разгара си, а Мартин Лутър Кинг е на върха на кариерата си като защитник на онеправданите. През 1963 г. Терешкова призовава за световен мир и казва: “нямаме нужда от войни”. Но днес, шест десетилетия по-късно, Терешкова е член на партията на Путин “Единна Русия”, подкрепя войната в Украйна (и е санкционирана от ЕС затова) и е известна със своята кариера на депутат от Госдума, като е гласувала за анексията на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области към Руската федерация.

Този обрат е логичен за развитието на Валентина Терешкова – тя е просто продукт на своето време. За съжаление социалистическият строй изобщо не е бил благосклонен към правата на жените. В съветската космическа програма мизогинията процъфтявала – главният конструктор Сергей Павлович е наричал кандидат-космонавтките “кучки”. Той, както и академик Мстислав Келдиш и главнокомандващият на съветските ВВС Константин Вершинин изобщо не одобрявали идеята да изпратят жена в космоса. Единственият космически деец, който се изказал в подкрепа на това, е бил Николай Каманин. Причината, поради която той успял да се наложи над колегите си е, защото получил информация, че в САЩ тренира отряд жени. Но програмата, известна под името “Мъркюри 13”, е била частна иницатива под надзора на лекаря Уилиам Лъвлейс и никога не е била официално одобрена от НАСА. От тези тринадесет жени от групата само една по-късно щяла да полети в космоса – Уоли Фънк, като това станало чак през 2021 година, на борда на частния кораб “Ню Шепърд” на Блу Ориджин благодарение на инициатива на предприемача Джеф Безос. Но през 60-те години не е имало никакви индикации, че някои от жените на “Мъркюри 13” могат да полетят. Въпреки всичко нямало как СССР да позволят да допуснат да изостанат от космическата надпревара и трябвало първи да изпратят жена в космоса.

След като идеята получила зелена светлина от политическата върхушка в СССР, се явили над 800 кандидатки. Идеалната от тях трябвало да не е по-висока от 167 сантиметра, да не тежи повече от 70 килограма и да е под 30-годишна възраст. Трудността била да се намери и добър специалист с достатъчно умения – мъжете-космонавти били подбирани сред военните летци-изпитатели, но тази професия била недостъпна за жените в СССР, затова кандидатките били издирвани сред нароилите се и популярни сред жените парашутни клубове. От 800-те кандидатки били селектирани пет: Жана Йоркина, Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Валентина Пономарьова и Валентина Терешкова. В окончателния подбор участвали и агентите на КГБ.

След много тежки тренировки накрая се откроили две жени – Валентина Пономарьова и Валентина Терешкова. Далеч по-подготвена била Пономарьова – това се потвърждава от космическия историк и автор Антон Первушин. Характерът на Пономарьова бил изключително силен, тя е спорила с инструкторите, искала е сама да пилотира космическия кораб – реално Пономарьова е била тази феминистка, която западният свят е очаквал. Но окончателният избор бил направен не от специалисти, а от високопоставени политици, сред които е бил и съветският лидер Никита Хрушчов. А Хрушчов е искал “Гагарин в пола”. Нямало как Пономарьова със силния си индивидуализъм да се впише в колективистичната социалистическа доктрина. Да спори с конструкторите? Абсурд. От жената-космонавт се очаквало да се довери на колектива, на конструкцията на кораба и на автоматиката му.

Терешкова от друга страна имала безупречна биография – била родена в бедно работническо семейство. Баща ѝ загинал в бой срещу нацистите. Младата Валя влязла в Комсомола и била избрана за секретар – позиция, която по това време отваряла много врати. Терешкова е могла да говори безупречно с комунистически клишета.

Книгата на Каманин “Скритият космос” цитира дневника му от ноември 1962 година: “Пономарьова можеше да е първата, но нейният характер бе повод за съмнения дали е морално адекватна. Беше подслушано, че е казала на Терешкова: ти си непоправимо увредена от Партията“.

Тъжното е, че Пономарьова и останалите ѝ четири колежки никога не получили своя шанс да полетят. Техният отряд бил съхранен чак до 1969 година и на всички е било забранено да забременяват, макар и никога да не се появил шанс за втори полет на жена чак до мисията на Светлана Савицкая през 80-те. Всичко било фасада, колкото да се поддържа илюзията, че комунистическият режим е плуралистичен. Реално репресиите и мизогинията са царували в космическия отрасъл. “Ние знаехме, че една от нас ще е първата”, споделила Жана Йоркина преди смъртта си през 2015 година. “Ние го приехме добре, защото знаехме, че ще дойде и нашето време. Само че то никога не дойде”.

Трудно може да се даде обективна оценка на изпълненото от Валентина Терешкова по времето на нейната мисия преди шест десетилетия. Според Первушин не всички били доволни – Терешкова понесла космическия си полет тежко – страдала е от гадене, не е могла да се храни, не е могла да се отвърже от креслото, не е изпълнила програмата с научните експерименти. Дори заспала от изтощение и пропуснала комуникационна сесия със Земята. Това е било достатъчно да разпали сексистките настроения в СССР, дори и Каманин да е дал в дневника си добра оценка на Терешкова, защото въпреки очевидните проблеми по време на нейния полет, тя е свършила много от задачите според плана, сред които е успешното осъществяване на радиовръзка с колегата Биковски, който по същото време летял в космоса на “Восток 5”. Най-важното, Терешкова понесла по-добре своето изстрелване от Николаев и Попович.

Що се касае до кариерата ѝ след полета, нейният характер на верен поданик на СССР го предопределил. Терешкова завършила докторат, продължила е да служи като инструктор на космонавтите и останала член на КПСС чак до разпадането на Съюза през 1991 г., като това събитие го понесла тежко. Очевидно носталгията и желанието за връщането на някогашното руско величие са довели до това Терешкова да влезе в редиците на партия “Единна Русия” през 2008 г. и да бъде избрана за депутат. През 2020 г. тя си навлече гнева на множество опозиционно настроени руснаци, след като гласува за конституционна поправка, позволяваща на Владимир Путин да остане на власт до 2036 година.

Светът завинаги ще запомни Валентина Терешкова като първата жена, летяла в космоса. Можеше да я запомни и като първата феминистка, която се бори за правата на всички жени – въпреки че очевидно няма характера на такава и е била избрана за космонавт от комунистическата върхушка по други съображения. Вместо това Терешкова ще бъде запомнена и с нейното участие в политиките на Путин и руския геноцид в Украйна.

https://cosmos.1.bg/space/2023/06/16/tereshkova-six-decade-later/

[Tomata]

Космическата политтехнология в действие...

“В XIX веке российские женщины не имели паспортов. Сведения о женщинах вписывались либо в паспорт отца, либо в паспорт мужа. Чтобы уехать из дома для получения образования женщины вступали в фиктивные браки. Такими, например, были браки Софьи Ковалевской (со временем перешедший в реальный) и Елены Блаватской.„

„В 1908 году был открыт первый женский съезд, в нем приняли участие 1053 делегатки со всей страны. Деньги на проведение съезда женщины искали сами. Большая часть участниц была из среды интеллигенции. В ходе жестких обсуждений было принято более 20 резолюций: о страховании работниц, охране материнства и детства, изменению брачного законодательства и политических правах.
В 1917 году усилиями Шабановой был утвержден Устав Всероссийского женского союза. Иначе говоря, была создана национальная феминистская женская организация России.

Из-за Первой мировой войны резко возросло количество работниц. В 1912 году появились первые летчицы, в 1915-ом открылись водительские курсы для женщин.

За недолгое свое существование, Временное правительство успело наделить избирательными правами всех граждан, достигших 20-летнего возраста (без различия пола, национальности и вероисповедания), допустить женщин до работы адвокатами и присяжными, гарантировать равную оплату труда.

Таким образом, женское движение и его важные завоевания существовали до создания Советской республики.“