Понятието за култура в оста на напрежение между антропология и феноменология

[mnogoznaiko]

Понятието за култура в оста на напрежение между антропология и феноменология. От философска антропология към екзистенциална онтология на културата.

 

Най-общо казано, антропологията е наука за човека и човечеството в цялата им сложност и многопластовост (от гръцката дума anthropos – човек). Изучаването на човека като цяло е свързано, от една страна, с физическите му характеристики на животно, а от друга страна, с уникалната му небиологична същност, наречена култура. С последния проблем се занимава най-вече дялът от антропологията, наречен културна антропология. В него под култура се разбира съвкупността от идеи, ценности, модели на поведение и материални проявления, които обединяват обществата и им придават тяхната уникална идентичност или, с други суми – културата е специфичният начин на живот, присъщ на дадено общество. Антрополозите наричат системата от идеи , чувства и стратегии на оцеляване на една конкретна група хора – културата на тази група. Културната антропология се интересува от правилата, които ръководят културите и изучава обичаите на човешките общества, за да открие, какво поражда приликите и разликите между тях, както и да ги опише. Културната антропология приема, че културата е едно сложно цяло с множество съставни части. Има обаче две мнения по въпроса, доколко тези отделни проявления са взаимосвързани: според някои изследователи всяка промяна в някоя от частите неминуемо води до промяна и в цялото (Лесли Уайт), а според други (Тейлър) – всяко отделно проявление е само за себе си и се развива независимо.

Важно е да се отбележи, че от антропологична гледна точка културата е система от идеали на поведение, които хората невинаги изпълняват точно, т.е. има разлика между идеалната и реалната култура. Идеална култура е това, което хората описват като свой начин на живот, а реалната е действителното им поведение. Ако това разграничение не съществуваше, културите никога нямаше да се променят.

Феноменологията пък е дял от философията, основан от немския философ Едмунд Хусерл, живял в края на XIX и началото на XX в. Най-общо казано, феноменологията е наука за „феномените”, т.е. нещата такива, каквито са, приети от съзнанието без предпоставки и предварителни очаквания. Неслучайно мотото на феноменологията, такова, каквото го определя самият Хусерл, е „Назад към самите неща!”. Това е противопоставяне на разпространеното дотогава мото „Назад към Кант!” или „Назад към Хегел!”, т.е. феноменологията е връщането към първичния опит, към трансценденталното.

Хусерл си поставя за цел да създаде универсална наука, която да може да обясни всичко в света. Според него именно това е задачата на феноменологията. За него единствената достъпна на човека реалност е реалността на неговите непосредствени преживявания – онова, което той вижда, чува, усеща, т.е. неговият непосредствен опит, постигнат чрез уникалната способност на мислещите същества (т.е. на хората) интенционалността (от латинската дума intention – намерение, стремеж) – насоченост на съзнанието към виждането на смисъла на нещата. За Хусерл цялото човешко знание се крие именно в опита. Задачата на феноменолога е да се научи да приема нещата такива, каквито са, без да им налага собствените си представи за тях, т.е. да „заскоби” своята индивидуалност и да наблюдава феномените безпристрастно. Това може да стане единствено чрез интенционалността, основаваща се на идеята, че мисълта на човека винаги е насочена към нещо, т.е. към нещото, за което мисли (Мисълта не съществува сама по себе си). Феноменологията на Хусерл се противопоставя на господстващата дотогава представа във философията, че културата е изначалната основа на човешкото битие, като казва, че не културата, а самият човек със своето съзнание и интенционалност е изначалният елемент на битието, а културата е неговият вторичен елемент, конструиран от самия него.

Постепенно, под влияниетo на идеите на Хусерл във философията се обособяват две тенденции: от една страна, опити цялото битие да бъде обосновано през самия човек (философска антропология), а от друга – опити човекът да бъде поставен на заден план и битието да бъде обяснено чрез самото себе си (екзистенциална онтология). Спорът за това, дали човекът определя битието или битието определя човека, не е решен и до днес.

Философската антропология е философско учение за същността на човека, повлияно до голяма степен от феноменологията на Хусерл, макар и самите философски антрополози да претендират, че са създали изцяло нова наука, а не просто дял от философията, която ще се превърне в цялостно, универсално учение за човека. Философската антропология се концентрира главно върху човека и приема, че той е първичният елемент на битието и че той определя културата, а не обратното

Онтологията (от гръцките думи onto - онова, което съществува – и logos – наука) е, най-общо казано, наука за онова, което съществува, т.е. за битието във всичките му проявление – и материални, и духовни. Онтологията е развивана още от античността, но добива широка популярност едва през XX век, когато е създадена и т. нар. „екзистенциална онтология”, с която се занимава ученикът на Хусерл Хайдегер. Той оспорва темата на Хусерл, че феномените сами по себе си са си самодостатъчни, защото според Хайдегер феномените са част от битието, т.е. то е изначалният обек, с който трябва да се заеме ученият, а човекът е едва вторичен негов елемент.

[Втори след княза]

Преди 3 часа, mnogoznaiko said:

Идеална култура е това, което хората описват като свой начин на живот, а реалната е действителното им поведение. Ако това разграничение не съществуваше, културите никога нямаше да се променят.

Мисля, че промяната на културата не зависи от това, дали разграничаваме идеалната от реалната. Примерно културата на човеците, дело на които е Варненския некропол, се е зародила, издигнала и загинала без те да могат да ги разграничат. Може би дори не са имали нито дума, нито понятие за култура.

 

Преди 3 часа, mnogoznaiko said:

оста на напрежение между антропология и феноменология

Надявам се в по- нататъшни коментари и статии да стане ясно що за напрежение съществува между антропология и феноменология, защото от анонса не става ясно. Казано кратко, антропологията има за предмет на изследване човека, а феноменологията нещата, включително и човека. Не се сещам и за учени от двете, които да са в напрегнат конфликт помежду си.

Пожелавам успех на по- нататъшните ви разсъждения.

[Втори след княза]

Услужливо предоставено от ChatGPT есе по темата

Тема: Понятието за култура в оста на напрежение между антропология и феноменология

Въведение: Понятието за култура е от съществено значение за разбирането на човешкото общество и неговата сложна динамика. Антропологията и феноменологията са две различни научни дисциплини, които се занимават с изучаването на човешката природа и опита, включително и с въпросите на културата. Въпреки че и двете дисциплини имат сходни интереси, те придвижват по различни пътища и подчертават различни аспекти на понятието за култура. В това есе ще разгледаме напрежението между антропологията и феноменологията в контекста на разбирането на културата.

Тяло: Антропологията е научната дисциплина, която се занимава с изучаването на човешките общества, техните култури и взаимодействия. Тя изследва културните системи, традиции, ритуали и социални институции, които определят и формират поведението на хората. Антрополозите често разглеждат културата като външна конструкция, която оказва влияние върху индивидите и обществата. Те анализират системи от символи, ценности и норми, които формират културните идентичности и поведенческите модели.

От друга страна, феноменологията е философско учение, което се фокусира върху изследването на индивидуалния опит и съзнанието. Тя се стреми да разбере как субектът възприема и тълкува света около него. Феноменологията използва описателен подход, за да се фокусира върху самия опит, изключвайки предварителните предположения и концепции. Тя подчертава значението на субективността и индивидуалното преживяване в процеса на създаване на културни смисли и ценности.

Въпреки че антропологията и феноменологията изследват културата, те придават различно значение на понятието. За антропологията, културата е обект, който може да бъде анализиран и измерен. Тя е външна и влияе върху индивидите, оформяйки техните възприятия и поведение. Същевременно, феноменологията подчертава вътрешния опит на индивида и акцентира върху субективността и уникалността на преживяването. За феноменологията, културата е резултат от индивидуалните смисли и взаимодействия, които придават значение и формират общността.

В заключение: Понятието за култура се намира в напрежение между антропологията и феноменологията поради различния им подход към изследването и тълкуването му. Антропологията акцентира върху външната конструкция на културата и нейното влияние върху индивидите и обществата, докато феноменологията подчертава вътрешния опит и субективността на индивида в процеса на създаване на културни смисли и ценности. Все пак, взаимодействието между антропологията и феноменологията може да ни помогне да разберем културата по-цялостно, като съчетаем външния контекст с вътрешния опит и значението, което хората придават на своята култура.

[Малоум 2]

Ужас!

Чували сте: "Няма незаменими хора!", което си е достатъчно тъпо като "заплаха" от работодатели, примерно. Щото: "Има неповторими хора!", което е точна контра на заплахата - ако човек-работник си е пълноценен на мястото. (или - в други случаи на подмяна по неприемлив начин - връзкарство примерно. (на мен ми се е случвало...))

Има тотално неразбиране на това как работи мозъкът на човек и, че може да бъде "заменен"... с кво да е или с който и да е... Друг път - уникалността на мозъка-субект е неподменима!

Статията е дълга (за тук), но е показателна и за по-философските знания относно поведение и др. културни възможности:

https://it.dir.bg/tehnologii/miliarderi-shte-plashtat-da-prisadyat-mozatsite-si-v-roboti-za-da-zhiveyat-vechno

"От известно време изкуственият интелект (AI) е във фокуса на IT технологиите и специалистите все по-упорито се стремят към усъвършенстването му. Със създаването на ChatGPT и свободния достъп до него започнаха да се повдигат редица въпроси докъде може да стигне влиянието на изкуствения интелект върху живота на хората. Появиха се и страхове, че той ще измести хората в познати професии, които вече ще могат да се извършват от специално обучени за това алгоритми.

Как точно се създава изкуственият интелект, какви са позитивните и негативните ефекти от появяването му, предстои ли дигитална революция, ще е възможно ли скоро обществото да стане свидетел на 3D органи, крайници и роботизиран свят и защо светът може да забогатее от това - в специално интервю за Dir.bg обяснява един от четиримата основатели на българската софтуерна фирма Lexis Solutions Емил Кирилов.

Какво всъщност представлява изкуственият интелект

..."

и т.н.

[Tomata]

Къде обаче се позиционират нематериалната и духовната култура , особенно извън контекста на еволюционната теория ?