Започнаха спорове около идеята за общоевропейски учебник по история

[ISTORIK]

Дали идеята за един учебник по история за всички ученици от страните-членки на ЕС е опит за налагане на едно виждане или на единна гледна точка от позициите на европейската перспектива, пита полското издание "Впрост" и цитира мненията за това на полски политици и историци.

Роман Гертих - министър на образованието на Полша заявява:

"Във всички европейски страни изучаването на историята поставя различни акценти. Поради това е трудно да си представим изучаване на "историята на Европа". Това е опит за създаване на "европейска идентичност", а аз не съм съгласен с това. Ако темата бъде повдигната по време на срещата на министрите на образованието от ЕС в Хайделберг през следващата седмица, ще декларирам позицията си. Не съм сигурен, че точно германското председателство на ЕС е най-доброто време за обсъждане на общ учебник по история. Историята на Германия и отношенията й с нейните съседи имат много особен характер."

Елжбета Якубяк - началник на кабинета на президента, заявява, че идеята на немския министър за такъв общ учебник е добра тема за разговор.

"Не мисля, че е възможно създаването на такъв учебник. Възможни са спорове, свързани с разбирането ни за историята, например - кои са събитията, довели до падането на комунизма. Кое беше по-рано - "Солидарност" или падането на Берлинската стена... Ние, поляците, бяхме вече свободни, когато отидохме да рушим стената и седяхме върху нея като поляци от свободна страна, а Европа смята, че падането на комунизма е започнало именно с разрушаването на стената. Друг спорен въпрос е ролята на Полша във Втората световна война. Смятат, че армията ни е била десетхилядна, а това е много мощна европейска сила, създадена в много особени условия. Разговорът за общ учебник ще засяга много детайли и, поради това, ще бъде трудно да се споразумеем."

Проф. Зджислав Мах от Центъра за европейски проучвания в Ягелонския университет смята, че: "Изработването на общ учебник по история за всички ученици в страните от ЕС е добра идея, тъй като един от основните проблеми на общността е, че нейните граждани знаят твърде малко едни за други. Такъв учебник ще даде възможност да се коригират едностранни схващания за някои факти и да се елиминират премълчаванията. Важно е това, че създаването на обща европейска идентичност изисква поглед върху историята именно от европейска перспектива. Отделните събития придобиват смисъл, само когато ги поставим в определена рамка. Ако ЕС има усещане на обществено-културна общност и, ако трябва да съществува европейска идентичност, струва ми се, че общото изучаване на историята е задължително. Важно е също да се обсъдят различните интерпретации на историческите факти, даже когато за някои неща не можем да се споразумеем до края. На Европа трябва да се гледа като на едно цяло. Общият учебник ще помогне за преодоляване на стереотипите и предразсъдъците, които все още произлизат от незнанието и едностранчивостта."

www.actualno.com/

[ISTORIK]

Докато бъдещето на ЕС продължава да бъде неособено ясно, а перспективите за развитието на съюза варират от бърз възход до бавен упадък, председателстващата го в момента Германия се зае поне да уреди проблемите от миналото, писа в. "Гардиън". Берлин възнамерява да се възползва от сегашната си позиция и да представи общ учебник по история, който да бъде използван на територията на целия съюз, посочва изданието. Идеята ще бъде официално представена тази седмица в Хайделберг на среща на министрите на образованието, като амбицията на германските й автори е учебникът да бъде със стандартен текст и да влезе в училищата от Португалия до Финландия и от Ирландия до България.

Макар, на този етап, планът да изглежда трудно осъществим, Германия побърза да отхвърли обвиненията, че така опитва да размие проблемите със собствената си история. "Учебникът няма да има за цел да пренапише историята на континента", заяви в четвъртък правителствен говорител. "При съставянето му няма да се предлага да се изпускат неща, които са неудобни за германците или за когото и да било другиго. Това просто е недопустимо", обясни той.

Канцлерът Ангела Меркел подкрепя идеята, която е рожба на министъра на образованието Анет Шаван. Представители на Европейската комисия, отговарящи за образованието, също са дали положителна оценка за написването на общ европейски учебник. Съставянето му ще бъде възложено на международен авторски колектив. Учебникът е предвиден да следва модела на общия френско-германски проект, пуснат миналата година през май и посветен основно на историята на двете страни след Втората световна война.

Окончателно идеята трябва да бъде одобрена от властите в отделните страни - членки на ЕС, което може да окаже сериозен препъникамък за инициативата, коментира "Гардиън". Полша например отдавна критикува Германия, че се опитва да пренапише историята в хода на кампания за изграждането на музей, посветен на съдбата на германците, изселени от Източна Европа след Втората световна война. Чехия, Холандия и Дания също ще имат резерви към общ учебник по история заедно с Германия. Още по-дълбоки са проблемите на Балканите, но там не всички държави са членки на ЕС, което пък може да направи компромисите по-възможни.

Френско-германският учебник се ползва в горния курс на училищата в двете страни. Негови автори са 10 историци – по пет от двете държави, а 80 процента от текста са идентични на немски и френски език. При съставянето му обаче на бял свят излизат сериозни противоречия, като например ролята на САЩ в Европа, отношението към комунизма и конкретно към ГДР, френската колониална история и др., което налага известни различия.

[ISTORIK]

Колеги, дали има някакво движение по темите за:

- общобалкански учебник по история

и 

- общоевропейски учебник по история?

[Amazonski]

Преди 7 часа, ISTORIK said:

Колеги, дали има някакво движение по темите за:

- общобалкански учебник по история

и 

- общоевропейски учебник по история?

А ти като професионален историк и преподавател как си го представяш това? Да вземем Балканите. Преди когато четях балкански теми в historum.com, бях останал с приятното впечатление, че българи, румънци и турци са способни да водят много смислени дискусии, дори по болезнени тем - кански различия няма(сърбите и македонците ги изключвам, защото те са изумително невменяеми, особено първите).

Ако приемем, че добратя воля е достатъчна, как да стане чисто технически? Гърците съвсем естествено, ще искат да има фокус над Античната История и ранното средновековие. Да не говорим, че историята им е толкова богата, че само тя ще запълни учебника.

Ние българите, живо се интересуваме от ранното средновековие. Румънците искат да учат за късно средновековие, ренесанс и въобще времето на изграждане на нацията и държавата им, когато ние пък сме под турски ботуш и нито с нас се случва нещо интерсно, нито има много сведения.

Турците, чисто пространствено имат различни интереси и освен Балканите, ще ги интересува и Изтока. Албанците в един момент ще се окаже, че учат историята на всички други, освен тяхната си собствена, щото те освен времената на Скандербег, серозна роля не играят.

Дори в съвремието няма как да се застъпят нещата, освен може би ПСВ, където историята ни се преплита. В останалото време ни веят различни ветрове всичките. Какво им пука на турците за нашите тегоби през тоталитаризма. Че то дори ние и Румънците ще поставяме различна тежест на късният тоталитаризъм, защото нашият е бил много по-мек и "цивилизован" от техният. И най-важното е че всички ще сме прави! 

Редактирано Май 4, 2018 от Amazonski

[ISTORIK]

Няма как всички да сме прави, доколкото след някакво сражение победата за един е поражение за друг. За останалото си прав. 

Не следя темата след 2007 г., затова питам дали има някакво движение по нея, пък - макар и само бегли опити... 

Редактирано Май 4, 2018 от ISTORIK

[Р. Теодосиев]

Щом никой нищо не е чул, значи самата идея е умряла в зародиш.

Аз също не виждам адекватен начин това да се случи. В крайна сметка не можем да обединим всички различия

[КГ125]

Такава идея може да се окаже много опасна, ако лежи на идеята за взаимния компромис. Може да бъде само учебник по сравнителна история, с излагане, коректно, на спорните тези и контратези. 

[ISTORIK]

И аз така го виждам. 

[makebulgar]

Не е нужен подобен общоевропейски учебник, който да ни казва как най-правилно са се случили нещата. Достатъчна е Уикипедия и в нея в отделните статии трябва да се уточняват различните гледни точки. Децата в училище пък трябва да бъдат учени да не четат само учебника, а и да търсят други гледни точки, и да четат статиите на други езици, ако могат.

[Skubi]

Аз  ползвам Укипедията за уточняване на дати, събития, имена ипрочие....Много ми е интересно, че за даден въпрос каква има там. Много пъти се получава следното. Търся българското- нищо. Руското пълна информация. Или унгарското няма български език. Минавам на руски или немски, английски език и от там вече има на български.

Практически от гореспоменатите българското вики е най-оскъдно по въпрос на информация. Затова обикновенно руско давам заради кирилицата....

Но това е най-важното което makebulgar каза. "Децата в училище пък трябва да бъдат учени да не четат само учебника, а и да търсят други гледни точки, и да четат статиите на други езици, ако могат."

Но затова трябва реформа на учебната система която знаем всяко едно правителство почва все на ново след влизането му в служба. От 30 -40 години назад...

[Иванка]

Уикипедия не е гарант за достоверна информация. Там всеки може да си пише всичко. Аз лично съм попадала на разминаване във факти по дадена биография при изпозването на немска, английска, френска и българска Укипедия. По скоро трябва да се предаде знание как и от къде да се търси достоверени източници на информация за в бъдеще на учениците, защото това ще бъде огромен проблем занапред. Знание за правилен и точен анализ на данни.

[resavsky]

Парадоксално но най лесно бихме се разбрали за общ учебник с турците.Не казвам че ще е лесно но поне ми изглежда възможно.За общ учебник с Румъния не виждам никакъв вариант .Те са убедени например че през 10 век най голямата държава в Европа е била Тара Румъния която почти напълно съвпада по територия с България на Симеон.И съответно така им пише в учебниците.

[КГ125]

Ами пък със Сърбия?  

Но има смисъл  в друго - в помагало, което да запознава с различните позиции и спорни въпроси. Да кажем: сърбите твърдят, че ... ние - че .....; и съответен коментар. 

Редактирано Май 9, 2018 от КГ125

[Димитър Йорданов]

Подобен учебник по история е невъзможен, ако той трябва да обедини европейската история и се прави по начина по който се правят учебниците в отделните страни.
Аз си го представям по-скоро като сборник/помагало, което да се изучава паралелно с предмета "история" в отделните страни и там да са застъпени единствено факти, без да се правят каквито и да е опити за интерпретация. Да е разделен на периоди/епохи и там да се разглежда на територията на Европа какво се е случило, а конкретните събития - монархически бракове, революции, обвяване на войни и примирия, битки, нашествия, епидемии или големи природни бедствия как са повлияли на засегнатите страни. 
Нещо като една бърза справка за всяка една от страните в Европа, езика или езиците на които се говори там, религията, промяна в системата на управление, родство между отделните държави на езиков и религиозен принцип и подобни данни. 
Но пак казвам - това да се изучава паралелно с предмета "история" във всяка страна и да служи по-скоро да запознава учениците с основните събития в останалата част на Европа подтиквайки ги самите те да се задълбочат в темата извън училище по-късно.

[Antim]

 

Тази идея е неосъществима на практика, но дори и да допуснем че може да се случи, тя не е в състояние да изпълни целите, в чието име се предлага. Единният учебник няма да помогне за създаването на общоевропейска идентичност, а само ще породи спорове, напрежение и неминуемо усещане за ощетеност в някои страни, вероятно в повечето страни. „Борбата със стереотипите”, както това се нарича от цитираните привърженици на предложението, ще доведе до нови стереотипи, които ще бъдат усърдно налагани от въпросните интелектуалци за сметка на свободната дискусия и непредубеденото изказване на мнения. Крайният резултат ще бъде нещо което много трудно може да се отличи от цензура.

Това което може да стане и би имало полза според мен е да се организира серия от конференции, семинари, кръгли маси, посветени на определени важни (и неизбежно спорни) моменти от историята на европейските страни. Там следва да учавствуват представители на всички засегнати държави, които да представят своите гледни точки и да ги дискутират с останалите участници. Резултатите от събитието могат да бъдат резюмирани в заключителен доклад, в който да има „консенсусна част” и „дискусионна част”. В консенсусната част естествено ще намерят място въпросите, по които е постигнато съгласие. В дискусионната част следва да се включат различните позиции, може би под формата на приложения или по някакъв друг начин, но те да бъдат неразделна и задължителна част от окончателния доклад. След като този документ се публикува, всяка отделна държава може да си вземе решение да включи части от него в своите учебници по история. Разбира се ако се вземат материали от дискусионната част те трябва да включват всички приложения, които представят различните позиции по дадения проблем.

Така в течение на времето би могло да се стигне до сближаване на позициите и дори до формиране на някакъв общоевропейски поглед към нашето минало, но това трябва да се случи по естествен път, а не с подобни административни мерки. Ясно е, че има въпроси по които може да се постигне по-бързо и по-лесно сближаване и такива по които това може да се окаже трудно и тежко, а дори и невъзможно. При някои държави по-лесно ще се „хармонизират” позициите по повечето теми, при други ще е обратното. Всички тези индивидуални особености трябва да се вземат под внимание. Не може да съществува „една европейска скорост” когато говорим за нашата история, че да се напише отведнъж един учебник за всички държави, че и по всички теми. Това си е някаква чиновническа простотия.

[ISTORIK]

On 9.05.2018 г. at 18:54, Димитър Йорданов said:

Подобен учебник по история аз си го представям по-скоро като сборник/помагало, което да се изучава паралелно с предмета "история" в отделните страни и там да са застъпени единствено факти, без да се правят каквито и да е опити за интерпретация. Да е разделен на периоди/епохи и там да се разглежда на територията на Европа какво се е случило, а конкретните събития - монархически бракове, революции, обвяване на войни и примирия, битки, нашествия, епидемии или големи природни бедствия как са повлияли на засегнатите страни. 

Нещо като една бърза справка за всяка една от страните в Европа, езика или езиците на които се говори там, религията, промяна в системата на управление, родство между отделните държави на езиков и религиозен принцип и подобни данни. 

Но пак казвам - това да се изучава паралелно с предмета "история" във всяка страна и да служи по-скоро, за да запознава учениците с основните събития в останалата част на Европа, подтиквайки ги самите те да се задълбочат в темата извън училище по-късно.

А аз пък си го представям като един вид хронологична емциклопедия, разделена на исторически периоди (по томове). Освен това, данните (години и събития) са представени в таблица, която е разделена на три колони - Западна Европа, Средна Европа и Източна Европа. Може да се направят и по-малки раздели - по полуострови. 

 

Преди 1 час, Antim said:

Това което може да стане и което би имало полза, според мен, е да се организира серия от конференции, семинари, кръгли маси, посветени на определени важни (и неизбежно спорни) моменти от историята на европейските страни. Там следва да учавствуват представители на всички засегнати държави, които да представят своите гледни точки и да ги дискутират с останалите участници. Резултатите от събитието могат да бъдат резюмирани в заключителен доклад, в който да има „консенсусна част” и „дискусионна част”. В консенсусната част естествено ще намерят място въпросите, по които е постигнато съгласие. В дискусионната част следва да се включат различните позиции, може би - под формата на приложения или по някакъв друг начин, но те да бъдат неразделна и задължителна част от окончателния доклад. След като този документ се публикува, всяка отделна държава може да си вземе решение да включи части от него в своите учебници по история. Разбира се, ако се вземат материали и от дискусионната част, те трябва да включват всички приложения, които представят различните позиции по дадения проблем.

И това никакк не е лоша идея.