Подготвена ли е комерсиалната космонавтика за трагедия като тази с Титан?

[SAlexandrov]

Подготвена ли е комерсиалната космонавтика за трагедия като тази с Титан?

Един от загиналите на подводницата “Титан” е Хамиш Хардинг – комерсиален астронавт, летял в космоса с кораба “Ню Шепърд” на Блу Ориджин миналата година. Photo credit : Blue Origin

23 юни 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Трагичната имплозия на подводницата “Титан”, която доведе до смъртта на петима души, доведе до дискусии и сред космическата общност. Днес живеем в епоха, в която всеки, разполагащ с пари, може да лети в космоса на борда на корабите на Върджин Галактик, Блу Ориджин и СпейсЕкс. Но готов ли е комерсиалният космически сектор за трагедия, сходна с тази на “Титан”? Тук е коректно да се подчертае, че един от загиналите на борда на “Титан” е и комерсиален астронавт – Хамиш Хардинг, който миналата година летя в космоса на борда на кораба “Ню Шепърд” на Блу Ориджин.

Материал по темата написа за СпейсНюз анализаторът Брендан Къри. Къри посочва, че дълбоководните и космическите екскурзии притежават неоспорими сходства. И в двата случая говорим за съвършено нови начинания. И в двата случая говорим за кораби, които биват подлагани на невероятен стрес и са проектирани да бъдат максимално безопасни – но когато настъпи катастрофална авария, и в двата случая възможностите за спасяване са ограничени.

Общественото внимание към дълбоководните и космическите аварии обаче е различно в сравнение с тези по време на парашутните скокове и планинското катерене. Във втория случай обществеността е свикнала. В първия говорим за съвършено нови начинания, които гарантират широко медийно отразяване щом нещо се обърка.

Къри напомня, че, както в случаите с катастрофите на “Чалънджър” и “Колумбия”, така и в случая с “Титан”, хората, които участваха в експедициите и техните близки, знаеха за рисковете. Двама от пътешествениците на “Титан” бяха баща и неговият 19-годишен син. Освен че имаха финансовата възможност да си позволят билетчетата за $250 000, те също така бяха и летни туристи, търсейки приключения.

Друг неприятен аспект от тази трагична развръзка с “Титан” бе фактът, че за издирването на подводницата бяха мобилизирани и правителствените ресурси на САЩ. В един момент ще бъде повдигната болезнената дискусия за прибирането на телата. Как може да бъде направено, ако изобщо може? Ще е разумно ли затова да се дават пари от джоба на данъкоплатците? А какво би станало, когато частен космически кораб заседне в околоземна орбита или на Луната? Ще се очаква ли от Космическите сили на САЩ и НАСА да провеждат спасителни операции?

Има обаче и различия между дълбоководните и космическите екскурзии. Никой от дълбоководните ентусиасти не предлага да заселим дъното на океана. Обратно, всеки космически ентусиаст жадува за бъдеще, в което обикновените хора притежават дом извън този свят.

Космическият експерт смята, че правителствените регулатори, частните компании, осигурителите, юристите и законотворците внимателно трябва да наблюдават какво ще се случи в дните и седмиците след трагедията с “Титан” и да си вземат поука, за да могат да реагират адекватно, когато космическият туризъм неизбежно премине през сходна трагедия.

Ако това не се случи и космическата общност съзнателно отказва да се подготви за най-лошото, тези от нас, които наистина искаме да видим експанзия в космоса, ще може само себе си да обвиняваме, задето ни липсва мрачно, но все пак откровено въображение, желязна готовност, непоклатима устойчивост и напредък, който да ни обогати.

https://cosmos.1.bg/space/2023/06/23/commercial-crew-titan/

[Р. Теодосиев]

Много хубава тема, за жалост ще се предприемат действия чак когато нещата станат най-зле. Съмнявам се да има решение по тези въпроси предварително и превантивно.

Благодаря ти, че ги следиш и отбелязваш тези важни теми.