Руска мисия до Луната "Луна 25" - старт август 2023 г.

[SAlexandrov]

Руската лунна мисия Луна 25 пристигна на космодрума Восточний!

Руската мисия “Луна 25”. Фото: НПО Лавочкин

11 юли 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Най-сетне – след дългогодишни отлагания “Луна 25” пристигна на космодрум Восточний! Изстрелването на мисията е насрочено за август и ако всичко премине по план, това ще е първото в историята кацане на повърхността на Луната в района на нейния Южен полюс.

Напомням на читателите, че “Луна 25” е първата мисия в историята на съвременна Русия, която ще се отправи към естествения ни спътник. Досега само три държави са успявали да кацнат на Луната – СССР, САЩ и Китай, а от тях единствено Китай е постигала това през 21-ви век. Други държави също се опитаха – Япония (“Омотенаши”, “Хакуто-Р”), Индия (“Викрам”), Израел (“Берешийт”), но всички те се провалиха. На 14-ти юли Индия ще се опита да изстреля мисията “Чандраян-3”, така че следващият опит за лунно кацане ще е индийски. Иначе през изминалите две десетилетия множество държави имаха мощни орбитални мисии около Луната – САЩ, Китай, Индия, Япония, Южна Корея. Но не и Русия – руснаците не са имали успешна лунна или планетарна мисия след 1988 г., откакто “Фобос 2” се отправи към Марс.

Мнозина са скептични, че руснаците ще съумеят да кацнат на Луната – имайки предвид дългогодишната криза в руската космонавтика и честите провали. Други не могат да се зарадват след руската агресия в Украйна. Но всеки един научно-технологичен успех на която и да е държава е успех и за цялото човечество – така че нека да пожелаем благополучие на дейците на НПО “Лавочкин”. Надяваме се на меко кацане и дано видим нови снимки от повърхността на Луната!

Източник: НПО Лавочкин

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/11/luna-25-arrives-vostochny/

[SAlexandrov]

Автоматичната лунна станция Луна 25 бе заредена с гориво

На снимката: автоматичната лунна станция “Луна 25”. Фото: Роскосмос

26 юли 2023 г. 17:55 ч.

Светослав Александров. Днес Роскосмос съобщи в своя канал в Телеграм, че автоматичната лунна станция “Луна 25” е вече заредена с гориво и сгъстени газове. Скоро ще се пристъпи към прикачването ѝ към ракетата-носител. Изстрелването остава насрочено за август.

“Преди малко повече от половин век”, пише в съобщението си Роскосмос, “към края на космическата надпревара малцина се съмняваха, че Луната съвсем скоро ще се превърне в пълноценния “седми континент” на нашата планета. Съветските инженери и конструктори даже проектираха бази-градове за бъдещите колонисти. Нищо подобно не се случи – в средата на 70-те години човечеството внезапно загуби интерес към небесното тяло. Тогава изглеждаше, че ще е завинаги. Но ситуацията се промени след научните открития, направени през последните десетилетия. Усвояването на земния естествен спътник отново се взима насериозно”.

Роскосмос съобщава, че през лятото на тази година Русия не само ще се завърне на Луната, но това ще е първата стъпка към постоянното оставане там.

Дали ще успее е друг въпрос. Последната успешна мисия на СССР до Луната бе осъществена през 1974 г. (“Луна 24”), а последната междупланетна мисия бе “Фобос 2” през 1988-1989 година, която работеше в орбита около Марс. След разпадането на СССР руснаците имаха два опита да реализират планетарна мисия – “Марс 96” през 1996 г. и “Фобос-Грунт” през 2011 г., но и двата завършиха с неуспех. Единствените успехи на Русия в междупланетното пространство са вследствие на сътрудничеството със САЩ и Европейската космическа агенция – руски прибори работят на борда на американските мисии “Лунър Риконисънс Орбитър”, “Марс Одисей”, марсохода “Кюриосити”, както и на европейски мисии като “ЕкзоМарс”. А единствената ръководена от Русия мисия след разпадането на СССР, летяла в междупланетното пространство, е тази на космическия телескоп “Спектр-РГ” през 2019 година.

За сравнение днес в орбита около Луната работят мисии на САЩ (“Кепстоун”, “Лунър Риконисънс Орбитър”), на Индия (“Чандраян-2”), на Южна Корея (“Данури”). На повърхността откъм обратната страна продължава да пъпли китайският луноход “Юту-2”. Ще се присъедини ли Русия към клуба на космическите държави, които изучават Луната в съвремието? Предстои да видим.

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/26/luna-25-fueled-gorivo/

[SAlexandrov]

Автоматичната лунна станция Луна 25 бе прикачена към ускорителния блок Фрегат

“Луна 25” е прикачена към Фрегат. Фото: Роскомос

1 август 2023 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. Роскосмос съобщи, че автоматичната лунна станция “Луна 25” бе прикачена към ускорителния блок “Фрегат”. Изстрелването остава насрочено за този месец, макар че точният ден предстои да бъде уточнен.

Към настоящия момент работата на космодрума Восточний продължава да се изпълнява в съответствие с план-графика. Пристъпено е към съвместна проверка на вече прикачените “Луна 25” и “Фрегат”.

Напомням на читателите, че “Луна 25” ще е първата ръководена от Русия мисия отвъд околоземна орбита след трагичния провал на “Фобос-Грунт” през 2011 година (без да включваме в статистиката космическия телескоп “Спектр-РГ” през 2019 г.). За последен път руснаците имаха частично успешна планетарна мисия през 1988-1989 г. (“Фобос 2” в орбита около Марс), а успешна лунна – през 1976 г. (“Луна 24”).

“Луна 25” ще кацне в кратера Богуславски, част от южния полярен регион на Луната. Никога досега в историята на космонавтиката не е кацано успешно на лунния Южен полюс, така че Индия и Русия са в надпревара кой пръв ще го направи през този месец (напомням, че понастоящем индийската мисия “Чандраян-3” пътува към естествения ни спътник). Кратерът Богуславски не е постоянно затъмнен като Шакълтън, но все пак резултатите от мисията “Луна 25” се очертава да обогатят сериозно познанията ни за полярните местности на Луната.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/01/luna-25-attached-fregat/

[SAlexandrov]

Ракетата-носител Союз за полета на Луна-25 бе напълно сглобена!

На снимката: ракетата “Союз” бе сглобена за предстоящия полет до Луната. Фото: Роскосмос

7 август 2023 г. 21:31 ч.

Светослав Александров. Днес Роскосмос оповести, че ракетата-носител “Союз” за предстоящото през тази седмица изстрелване на автоматичната лунна станция “Луна 25” бе напълно сглобена!

Ето какъв е план-графикът. Утре, на 8-ми август, ракетата ще бъде изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний и приведена във вертикално положение.

Самото изстрелване е насрочено за 11-ти август в 02:10 ч. българско време.

Изстрелването ще бъде излъчено на живо на този уеб адрес по Роскосмос ТВ:

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/07/soyuz-2-assembled-luna-25/

[SAlexandrov]

Ракетата-носител Союз-2.1б с Луна-25 бе изведена на стартовата площадка

Снимка от днешното извеждане на “Луна 25” на стартовата площадка. Фото: Роскосмос

8 август 2023 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Рано тази сутрин ракетата-носител “Союз-2.1б” с автоматичната лунна станция “Луна 25” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний. Изстрелването остава насрочено за 11-ти август в 02:10 ч. българско време.

Подробно видео от извеждането е качено в Телеграм канала на Роскосмос на този линк (цъкнете тук).

Прочетете историята за съветската програма “Луна” на този линк на КОСМОС БГ (цъкнете тук).

Линк към живото предаване на 11-ти август:

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/08/luna-25-rolled-launch-pad/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Русия изстреля Луна-25 – първата лунна мисия на страната след 47-годишна пауза!

Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос ТВ

11 август 2023 г. 07:50 ч.

Светослав Александров. Тази нощ в 02:10 ч. българско време руска ракета “Союз-2.1б” излетя от космодрума Восточний и изведе на път към Луната автоматичната лунна станция “Луна-25”. Това е първата мисия на Русия до Луната след 47 – годишно прекъсване. Последната съветска мисия “Луна-24” летя през 1976 година.

“Луна-25” е скромен наследник на далечните си предшественици. Ако “Луна-24” е тежала 5 700 килограма и е трябвало да бъде изстреляна посредством тежкотоварната ракета “Протон-М”, то “Луна-24” тежи само 1 800 килограма и преспокойно можеше да бъде изстреляна с надеждната и среднотоварна ракета “Союз”:

Сравнение между “Луна-25” и предходните съветски мисии. Илюстрация: П. Шубин

И докато някога съветските мисии са превозвали тежки луноходи и “луночерпалки” до лунната повърхност, които са събирали грунд и са го изстрелвали обратно към Земята, научната апаратура на борда на “Луна-25” тежи само 30 килограма. Тя включва четири спектрометъра, прибор за изучаване на лунния прах, четири широкоъгълни и 2 тесноъгълни камери, както и две камери, които ще снимат по време на кацането. Всичките прибори са предоставени от Института по космически изследвания към Руската академия на науките (ИКИ-РАН), тъй като останалите международни партньори се отдръпнаха след началото на войната в Украйна.

Но скромното количество апаратура може да се окаже плюс за “Луна-25”. Един от главните недостатъци на съветската (после руската) роботизирана програма бе, че заради честите аварии всяка последваща мисия трябваше да посреща целите на предходната, но заедно с това да изпълни и нови цели. Така апаратурата набъбваше драстично – някои от нас посочвахме, че основната причина за провала на марсианската мисия “Фобос-Грунт” през 2011 година бе, че тя представляваше мисия от типа “коледна елха” – изключително сложен опит за реванширане на предишните провали, съчетано с нови амбициозни цели, което закономерно доведе до нов провал.

Именно провалът на “Фобос-Грунт” доведе до това руската роботизирана програма да се откаже от самостоятелното изследване на Марс (което остана за международните партньорства и така се роди руско-европейската мисия “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър”, работеща до ден днешен) и вместо това да се пренасочи към Луната. Първоначално Русия планираше първата си постсъветска мисия до Луната (която носеше името “Луна-Глоб”, преди да бъде преименувана на “Луна-25”) да се състои от комплексни орбитъри, пенетратори и множество спускаеми апарати. Аварията на “Фобос-Грунт” доведе до цялостна преформулировка и резултатът е този, който виждаме днес – сравнително прост спускаем апарат.

Ето защо шансът “Луна-25” да успее да влезе в орбита около Луната и после евентуално да кацне на нея е далеч по-сериозен от този на предходните роботизирани марсиански мисии “Марс-96” и “Фобос-Грунт”. Русия залага много на успеха – страната се стреми да си партнира с Китай за строежа на съвместна руско-китайска лунна база. Затова тя трябва да докаже, че все още разполага със способността да каца на Луната. Провал на “Луна-25” би излъчил сигнал, че Русия това вече не го може. Същевременно китайците имат постигнати три кацания на Луната през последните 10 години и вероятно биха предпочели лунната станция да си я направят сами.

Евентуален успех от друга страна би сериозно повишил престижа на Русия на космическата сцена, тъй като страната не е имала поне частично успешна лунна или планетарна мисия след 1988 година, когато за последно летя “Фобос 2” към Марс. Стига “Луна-25” да постигне меко кацане на Луната, тази мисия ще бъде последвана от “Луна-26”, която е орбитална, и “Луна-27” – нова спускаема мисия с комплексна пробивна машина. Кулминацията на руската роботизирана програма е “Луна-28”, която трябва да кацне на Южния полюс на Луната, да събере проби и да ги изстреля обратно към Земята. Тази мисия ще е прелюдия и към по-нататъшни пилотирани експедиции.

Но дотогава остава много време: цялата съдба на руската роботизирана програма лежи върху “Луна-25”. Както твърди известният руски учен Лев Зельони от ИКИ: “Успешният полет на “Луна-25″ би означавал много, при това не само за чистата фундаментална наука”.

Пристигането в окололунна орбита е насрочено за 16 август, а мекото кацане в района на кратера Богуславски на Южния полюс на Луната – за 21 август.

Стискаме палци!

Прочетете статията на КОСМОС БГ за историята на съветската космическа програма “Луна” на този линк

Видеозапис от изстрелването:

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/11/russian-luna-25-launches/

[SAlexandrov]

Луна-25 коригира за пръв път курса си към Луната

Схема на полета на “Луна-25”. Илюстрация: НПО Лавочкин/Роскосмос

12 август 2023 г. 20:45 ч.

Светослав Александров. Автоматичната лунна станция на Роскосмос “Луна-25”, която вчера бе изстреляна успешно към естествения ни спътник, коригира днес за пръв път курса си посредством собствените си двигатели.

Според информацията, публикувана в Телеграм канала на руската космическа агенция, двигателите са се включили в 16:00 ч. българско време и са работили в продължение на 46 секунди.

Предвидена е още една корекция на курса преди навлизането в орбита около Луната, което по план трябва да се осъществи на 16-ти август.

Кацането в района на кратера Богуславски на Южния лунен полюс остава насрочено за 21-ви август.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/12/luna-25-first-tcm-successfully-complete/

[SAlexandrov]

Луна-25: първо включване на научната апаратура

Разположение и описание на научните инструменти на “Луна-25”. Илюстрация: ИКИ-РАН

13 август 2023 г. 21:30 ч.

Светослав Александров. Днес е третият ден от началото на лунната мисия на Роскосмос “Луна-25”. Важното събитие от деня е, че за пръв път след изстрелването бяха включени научните прибори на борда на автоматичната лунна станция.

Според информацията, публикувана в официалния Телеграм канал на Роскосмос, служебните телеметрични сведения от приборите показват, че всички те функционират според очакванията. Получени са първите изследователски данни от пространството между Земята и Луната и те вече са в процес на обработка от учените.

Роскосмос потвърждава, че към настоящия момент всички важни системи на борда на “Луна-25” работят нормално, радиокомуникацията с мисията е устойчива и енергийният баланс е положителен.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/13/purvo-vkl-nauchnata-aparatura/

[SAlexandrov]

Луна-25 коригира за втори път курса си към Луната

Схема на полета. Илюстрация: Роскосмос/НПО Лавочкин

14 август 2023 г. 12:15 ч.

Светослав Александров. Днес автоматичната лунна станция на Роскосмос “Луна-25” коригира за втори път курса си към естествения ни спътник.

Според информацията, публикувана в Телеграм канала на държавната корпорация, двигателната система се е включила тази сутрин в 06:40 ч. и е работила в продължение на 24.3 секунди.

Роскосмос потвърждава, че всички системи на борда на “Луна-25” към този момент функционират нормално и радиокомуникацията със Земята е стабилна.

Следващото голямо събитие би следвало да е пристигането в окололунна орбита на 16-ти август.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/14/luna-25-second-tcm/

[SAlexandrov]

Поздравление към учените от ИКИ-РАН. Без ирония, изпращам напълно искрени поздрави. Дълго чакахме междупланетна руска мисия!

Въпросът ми е към конспиролозите и "копейките": дали този път ще са критични към тези снимки по същия начин, по който са критични и към американските фотографии. Дали сега ще измрънкат, че са черно-бели? Дали ще обърнат внимание, че резолюцията е ниска? Дали ще се оплачат, че Земята и Луната са преекспонирани и размазани? Дали ще търсят "алтернативно обяснение"?

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/14/luna-25-first-photos/  

 

ПЪРВИ СНИМКИ: Луна-25 фотографира корпуса на апарата, Земята и Луната!

Корпусът на космическия апарат и роботизираната ръка, заснети по време на тестово включване на камерите вчера, на 13-ти август. Фото: ИКИ-РАН

14 август 2023 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Руската автоматична лунна станция “Луна-25” засне и изпрати към Земята първите фотографии след изстрелването, които показват корпуса ѝ, нашата планета и Луната!

Според информацията, публикувана на уебсайта на ИКИ-РАН, снимките са били получени вчера по време на тестовото включване на научните инструменти.

Снимка на Земята, заснета от борда на “Луна-25” вчера, на 13-ти август. Фото: ИКИ-РАН

Снимка на Луната, заснета от борда на “Луна-25” вчера, на 13-ти август. Фото: ИКИ-РАН

Освен снимките, бордовият прибор “АДРОН-Л” е успял да измери радиационния фон на апарата, значителна част от който са галактичните космически лъчи. Тези лъчи изпълват цялото междупланетно пространство, именно под тяхното въздействие инструментите и бъдещите космонавти ще работят на Луната. Ето защо изучаването на радиационния фон още по пътя към Луната, а не само на нея, е крайно необходимо.

Учените от ИКИ-РАН също така напомнят, че “Луна-25”, за разлика от съветските ѝ предшественици като “Луна-24”, няма хермоотсек и приборите ѝ работят във вакуума, а не в затворено помещение със стайна температура.

Към настоящия момент всичко на борда функционира нормално, а радиокомуникацията със Земята е стабилна.

[SAlexandrov]

Защо снимките от Луната са черно-бели?

Това вероятно е първият флаг на Руската федерация, който пътува отвъд околоземна орбита и към Луната. Всички останали мисии от програмата “Луна” са били изстреляни по съветско време. Фото: ИКИ-РАН

15 август 2023 г. 00:10 ч.

Светослав Александров. Вие питате, аз отговарям. Защо снимките, които космическите кораби правят на Луната, са черно-бели? Миналата година се наложи да отговарям на този въпрос, когато НАСА изстреля лунната мисия “Артемис”. Днес фотографиите, които пристигат от мисията на Русия “Луна-25”, също са черно-бели. Каква е причината всички космически агенции в цял свят, независимо от държавата, да слагат черно-бели камери на корабите си? Не би ли следвало в 21-ви век да е изобретена цветната фотография?

Най-добрият отговор на въпроса е даден от изследователя Ноам Айзенбърг, който работеше по мисията на НАСА “Месинджър”, изучавала Меркурий от 2011 до 2015 година.

Много хора не знаят, но дори и камерите в бита са монохромни, по-точното понятие е панахромни. За да може една цифрова камера да снима цветно, пред всеки светлинен рецептор (пиксел) има филтър, през който минава червена, синя или синя светлина. Електрониката на цифровия ви фотоапарат композира всичко това, за да генерира резултата, който виждате на вашите снимки – по подобие на цветната телевизия. Нещо повече – филтрирането смъква качеството на фотографията, тъй като регистрира само част от светлината, която панахромните детектори могат да уловят. При вашите камери, които използвате в ежедневната употреба, част от информацията се губи.

Космическите камери обаче се конфигурират различно. Често пъти те могат да измерват не само видимата светлина, но също така инфрачервената и ултравиолетовата светлина, които са неуловими за човешкото око. В случая филтрите се използват, за да изпъкне определена научна информация. Повечето камери, използвани в междупланетната фотография, имат механизъм, който премества различните филтри пред датчиците. Тези филтри не са предназначени, за да виждат “реалистичните” цветове, които човешкото око вижда. Те събират светлина в дължини на вълните, които дават информация за минералния състав.

Айзенбърг пояснява, че, отчитайки ограниченото време, възможности и радиокомуникация с мисията, много често се правят т.нар. “изображения във фалшив цвят” – например, инфрачервени снимки, които разкриват индивидуалния състав на скалите. Друг път обаче учените искат да разберат формата на дадена структура, да измерят кратер или планина. В такъв случай те заснемат черно-бели изображения с максимална резолюция, които са най-добрата възможност, за да изпъкнат детайлите.

Чудесно, но тук възниква въпросът: тези учени не осъзнават ли пиар стойността на една цветна фотография?

Осъзнават го много добре, но тук има една малка тайна, за която много хора не знаят. Голяма част от Слънчевата система, а и космосът като цяло, са мрачни. Например повърхността на нашата Луна е сива с 50 нюанса и само тук-таме зелено и оранжево стъкло.

Айзенбърг ни информира, че преди години някои негови колеги са поискали на космическите мисии да се добавят и обикновени фотоапарати, каквито се срещат на пазара, като допълнение към космическите камери. Идеята не мина, отчасти заради това, че такъв апарат надали ще оцелее в суровите космически условия, но има още една важна причина – крайният резултат няма да е особено забележителен. Опитът показва, че за изготвянето на добрите космически изображения е необходимо малко изкуство.

Но да се върнем на “Луна-25” и да чуем становище от руски учен – Виталий Егоров, който написа обяснение в своя Телеграм канал.

“Бордовите камери на апарата са предназначени за контрола на неговото положение спрямо Луната, за определяне на точката на кацането и за управление на манипулатора за събиране на грунда”, пояснява Егоров. “За всичките тези задачи цветните камери не са нужни, затова камерите са черно-бели, даже за снимките на руския трикольор няма цветна фотоматрица”.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/14/why-photos-moon-black-white/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Луна-25 пристигна в орбита около Луната!

Днес Роскосмос публикува и първата цветна фотография от “Луна-25”, заснета вчера, на 15-ти август. Фото: ИКИ-РАН/Роскодмос

16 август 2023 г. 15:45 ч.

Светослав Александров. Днес автоматичната лунна станция “Луна-25” пристигна успешно в орбита около Луната! Така за пръв път в историята на съвременна Русия космически апарат, разработен от руската космическа индустрия, се превърна в изкуствен спътник на друго небесно тяло.

Според информацията, разпространена от Телеграм канала на Роскосмос, влизането в орбита е станало посредством две запалвания на двигателните системи. Първото е било проведено в 11:57 ч. българско време чрез спомагателния спирачен двигател и е продължило 243 секунди, а второто – чрез двигателите за меко кацане и е продължило 76 секунди.

За последен път по съветско време на 29-ти януари 1989 г. автоматичната междупланетна станция “Фобос-2” се превърна в изкуствен спътник на Марс и работеше благополучно до 27-ми март същата година, когато трябваше да освободи два спускаеми апарата на луната Фобос. Радиосигнал след тази процедура обаче никога не бе излъчен, така че “Фобос-2” остава последният частичен успех на СССР в междупланетната космонавтика.

Днес “Луна-25” е първият засега частичен успех на модерна Русия в лунните изследвания. Страната се нарежда редом до САЩ, Китай, Индия, Южна Корея, Израел и Швеция, разположили изкуствен спътник около Луната.

Сега тепърва предстои да видим дали този частичен успех ще стане и пълен. Кацането в района на Южния полюс е насрочено за 21-ви август и ако то е успешно, това ще бъде изобщо първото в историята на космонавтиката меко спускане сред полярните лунни области. А ден по-късно там трябва да се спусне и индийската мисия “Чандраян-3”.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/16/luna-arrives-orbit-moon/

[SAlexandrov]

Луна-25 засне първата си снимка на лунната повърхност!

Първа снимка на обратната страна на Луната, заснета от “Луна-25”. Фото: ИКИ РАН

17 август 2023 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. Днес, на 17-ти август в 08:23 ч. българско време, автоматичната лунна станция на Роскосмос “Луна-25” засне своята първа подробна снимка на лунната повърхност.

Напомням на читателите, че вчера “Луна-25” се превърна в изкуствен спътник на Луната и ще остане в окололунна орбита до кацането си на 21-ви август.

Фотографията показва кратера Зееман, който се намира на обратната страна на Луната и е от особен интерес за изследователите. Това е така, защото обкръжаващите го планини се издигат на 8 километра над околните равнини. Получените от “Луна-25” снимки допълват текущото знание за кратера.

Институтът по космически изследвания (ИКИ) към Руската академия на науките (РАН) напомня, че през октомври 1959 г. автоматичната лунна станция “Луна-3” първа в историята на човечеството фотографира обратната страна на Луната. Повече за тази мисия, както и за съветската програма “Луна”, можете да прочетете в специалната статия на КОСМОС БГ (линк).

Освен снимките, днес “Луна-25” проведе и изследвания посредством инструментите “АДРОН-ЛР”, “ПмЛ” и “АРИЕС-Л”, като бяха измерени гамалъчевите и неутронни потоци от повърхността на Луната. Бяха получени и параметри за окололунната плазма и праховата екзосфера на окололунна орбита.

Източник: ИКИ-РАН

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/17/luna-25-first-lunar-photo/

[SAlexandrov]

Луна-25 претърпя аномалия в окололунна орбита

Снимка на Луната, заснета от “Луна-25” на 17-ти август. Фото: Роскосмос

19 август 2023 г. 18:40 ч.

Светослав Александров. Автоматичната лунна станция на Роскосмос “Луна-25” е претърпяла аномалия днес в окололунна орбита.

Според информацията, разпространена от Роскосмос, аномалията е възникнала днес в 14:10 ч., по време на маневра, която е трябвало доведе до прехвърлянето на “Луна-25” в окончателната ниска орбита преди кацане. Но непланираната ситуация “не е позволила маневрата да се изпълни според зададените ѝ параметри”.

Специалистите понастоящем анализират какво се е случило.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/19/luna-25-anomaly/

 

[SAlexandrov]

Каква е съдбата на Луна-25? Информацията до този момент.

Цветна снимка, заснета от камерите на “Луна-25”. Фото: ИКИ-РАН

19 август 2023 г. 21:40 ч.

Светослав Александров. В отсъствието на подробна официална информация за претърпялата аномалия по-рано днес руска мисия “Луна-25”, единственият ни шанс да разберем какво се случва е да се обърнем към … неофициалната информация. Засега от Роскосмос има единствено лаконично съобщение за възникнал проблем. Разбира се, думи като “нештатная ситуация” могат да означават всичко – от софтуерен бъг до катастрофа. Космически експерти обаче правдиво предполагат – щом Роскосмос изобщо са споменали, че има някакъв проблем, то няма как да не е сериозен. Ако не беше, изобщо нямаше да бъде споменат.

Според телеграм канала “Закрытый космос”, по време на изпълнението на командата за преминаване към орбитата преди кацане е бил изгубен радиоконтактът от мисията. На Земята престанала да постъпва телеметрична информация, както и отговор след изпращането на команди от наземното ръководство. Към настоящия момент, пише Анатолий Зак от RussianSpaceWeb, Роскосмос продължава опитите за възстановяването на радиоконтакта.

Телеграм каналът “Юра, прости”, който се държи от космическия популяризатор Иля Харламов, твърди, че е допусната грешка при изпълнението на командата и двигателите на автоматичната станция са работили 1.5 пъти по-дълго от предвиденото. Това е довело до неминуемото разбиване на “Луна-25”.

Изводите, които може да си направим, са следните: фактът, че някогашните специалисти от САЩ и СССР са могли да кацат на Луната, не означава, че съвременните също го могат. Сериозни организации като японската фирма Айспейс и израелският стартъп СпейсАйЕл се опитаха да кацнат на Луната – и не успяха. Това първо.

Второ – днешният свят е по-различен от този през 60-те и 70-те години. Днес софтуерът е всичко. За съжаление през последната една-две години непрекъснато постъпваше информация от вътрешни източници как НПО “Лавочкин” са пренебрегнали софтуера и изпитанията му, като са ги оставили за накрая. Това не бива да се допуска. Израелците и японците, а и индийците не подцениха софтуера – и пак не кацнаха меко на Луната.

В общи линии мисията на “Луна-25” се разви по сценария, предвиждан от космическите експерти. Знаехме, че има шанс мисията да стигне до орбитата на Луната и да изпрати снимки оттам – и това се случи. В този ред на мисли “Луна-25” е далеч по-сериозен напредък на съвременна Русия в междупланетната космонавтика в сравнение с предходните опити като “Марс 96” и “Фобос-Грунт” – тези мисии даже не напуснаха околоземната орбита. Така “Луна-25” е частичен успех за Роскосмос.

Но също така знаехме, че шансът “Луна-25” да кацне меко на Луната е пренебрежимо нисък. Сбъркахме обаче в преценките кога мисията ще се провали – предполагахме, че ще е при самия опит за кацане, на няколко десетки метра от повърхността. Вместо това мисията се издъни още в окололунна орбита.

Така Русия не може да постигне даже това, което японците, израелците и индийците го могат – контролираното спускане на Луната до няколкостотин метра височина. С други думи, качеството на руската апаратура отстъпва сериозно дори на индийската.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/19/luna-25-current-information/

[scaner]

Украинците се шегуват:

Луната казала: ”Русский космический корабль, иди на #уй!".

[SAlexandrov]

Руски експерт: ако нямаше война, Луна-25 имаше шанс да бъде спасена

Антената “ТНА-1500” в Калязин е единственото съоръжение в Русия, което позволява комуникация с междупланетни мисии. Фото: Сергей Дукачев

20 август 2023 г. 00:20 ч.

Светослав Александров. Руският космически експерт и популяризатор Виталий Егоров съобщи, че проблемът с “Луна-25” е можело, а вероятно все още може да бъде коригиран – но никой не е в състояние да помогне на Русия заради войната в Украйна.

Космическите апарати понякога получават погрешни команди, пише Егоров в своя канал в Телеграм, като това се случва доста по-често, отколкото си мислите. “Не трябва да се върнете много назад в миналото – само преди няколко седмици НАСА бе на път да загуби “Вояджър 2″. Това се случи въпреки целия опит, бюджет и липса на корупция. Но когато това се случва, има два важни ресурса, за да може грешката да бъде поправена: знанието за местоположението на апарата и възможността за осъществяване на комуникационни сесии”. НАСА разполага и с двата ресурса – съответно “Вояджър 2” бе спасен.

Именно тук е разликата между Русия и САЩ, Европа и Китай. Американците разполагат с огромна мрежа от наземни антени, пръснати в различни държави, позволяващи комуникация с междупланетните мисии – това е системата Deep Space Network (DSN). Европейската космическа агенция също разполага с такава собствена глобална мрежа – ESTRACK. Както и Китай – CDNS.

Русия обаче не разполага с такъв ресурс – има само една-единствена чиния за връзка с междупланетните мисии (вж. снимката горе) – “ТНА-1500” в Калязин.

“Очевидно Роскосмос не знае къде точно се намира Луна-25”, пояснява Егоров. “А това означава, че е нужен максималният ресурс, за да се излъчват сигнали към мисията. А тук имаме ограничение от орбиталното въртене на Земята. Наземните станции на Роскосмос са локализирани само в Русия, т.е. те могат да комуникират с Луната не през целия ден, а само когато станцията в Усурийск е готова за такъв тип работа, с други думи, за около осем часа, докато Луната виси над Калязин. Същото нещо се случи някога и с “Фобос-Грунт”, но тогава европейците активно помагаха на руснаците, като използваха своите комуникационни станции в Австралия. Само че тогава не бе възможно да се спаси апаратът”.

“В случая с Луна-25”, напомня експертът, “европейците също си сътрудничиха с Роскосмос и планираха да монтират на апарата и да изпитат прототип на своя камера за кацане, а в замяна на това обещаха помощ за радиовръзката. Но нещо се случи през февруари 2022 година. Европа напусна проекта, а тогавашният ръководител на Роскосмос (бел. прев. Дмитрий Рогозин) ни увери, че няма да има никакво сътрудничество с тези държави, които подкрепят Украйна”.

“И сега, когато всяка секунда е ценна за спасяването на лунния апарат и националния престиж, руската космонавтика просто чака Луната да изгрее”, казва Егоров и добавя: “Искам да предам поздрави на всички коментатори, които ми опонираха с въпроса “защо намесваш политиката в космоса”. Следващият път, когато някой попита : къде е “Луна-25″, можете да му отговорите: ами не знам, не се интересувам от политика”.

“Нека сега да видим кои приятелски страни ще помогнат на Русия”, пита се Егоров.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/19/luna-25-could-be-saved/

[SAlexandrov]

ОФИЦИАЛНО: Луна-25 се е разбила в лунната повърхност

Това си остава последната цветна снимка, фотографирана от космоса от борда на “Луна-25”. Фото: Роскосмос

20 август 2023 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. След цяла вечер и нощ на спекулации, днес Роскосмос излезе с официално съобщение, което потвърждава, че автоматичната лунна станция “Луна-25” се е разбила в повърхността на Луната.

Ето пълния текст на съобщението, публикувано в Телеграм канала на Роскосмос:

“На 19-ти август, в съответсвие с програмата на полета на КА “Луна-25”, бе предвидено задаването на импулс за формирането на предспускаемата елиптична орбита.

Около 15:57 ч. връзката с “Луна-25” прекъсна.

Мерките, предприети на 19-ти и 20-ти август за търсенето на апарата и възстановяването на връзката, не дадоха резултат.

Според резултата от предварителния анализ, във връзка с фактическото отклонение на параметрите на импулса спрямо изчислените, апаратът е преминал на непланирана орбита и е прекратил своето съществуване вследствие на стълкновение с повърхността на Луната.

С изясняването на причините за загубата на “Луна-25″ ще се занимае специална междуведомствена комисия”.

С това официално съобщение, Роскосмос потвърди вчерашните неофициални спекулации, че двигателите на “Луна-25” са работили по-дълго от очакваното, поради което мисията се е разбила.

Също така според телеграм канала Закрытый космос, поради загубата на “Луна-25” академикът от РАН Михаил Маров е бил приет в болница.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/20/luna-25-crashed-moon/

[Р. Теодосиев]

Ето така става, когато си се затворил и смяташ, че можеш да направиш нещата сам - не можеш!

Космическите мисии все повече ще бъдат частни и частни компании ще имат по-големи успехи от държавните, защото са отворени и независими.

[Втори след княза]

Преди 59 минути, Р. Теодосиев said:

Ето така става, когато си се затворил и смяташ, че можеш да направиш нещата сам - не можеш!

Космическите мисии все повече ще бъдат частни и частни компании ще имат по-големи успехи от държавните, защото са отворени и независими.

Споделям, че затварянето е гибелно. Подкрепям отвореността и независимостта.

[makebulgar]

Сигурно космичеките сили на САЩ са свалили апарата, или поне са заглушили радиовръзката. 

[gmladenov]

Преди 3 часа, SAlexandrov said:

След цяла вечер и нощ на спекулации, днес Роскосмос излезе с официално съобщение, което потвърждава, че автоматичната лунна станция “Луна-25” се е разбила в повърхността на Луната.

Аз още като разбрах за мисията, се чудех дали може да е успешна.

Първо, мисията очевидно е показна. Русия води война и национализира чужди компании, за да я
финансира ... но гори пари за космическа мисия. Второ, диктатура и компетентност са несъвместими.
Няма как страната да е бардак, а космическата програма да не е. И явно съвсем правилно съм се
съмнявал.

[gmladenov]

Научен ръководител на космическата мисия на СССР е в болница след катастрофата на „Луна-25“
https://it.dir.bg/tehnologii/nauchen-rakovoditel-na-kosmicheskata-misiya-na-sssr-e-v-bolnitsa-sled-katastrofata-na-luna-25

Един от научните ръководители на космическите изследвания на СССР, 90-годишният академик Михаил Маров
(на снимката), е хоспитализиран, след като е научил за катастрофата на руския космически апарат "Луна-25",
съобщи РБК, като позова на учения.

"Аз съм под наблюдение. Как да не се притеснявам, това до голяма степен е делото на живота. Всичко това е много
тежко. Но нищо, надявам се, че ще се справим, че ръководството на Роскосмос ще има желание, дори осъзната
необходимост да повтори този експеримент" - казва Маров.

В разговор с "Московский Комсомолец" Маров заяви, че е много притеснен от провала на лунния модул: той се е
надявал, че новата мисия ще бъде успешна. "Тъжно е, че не беше възможно да се приземи апаратът. За мен това
беше може би последната надежда да видим възраждането на нашата лунна програма", каза ученият.

Неуспехът на престижната мисия "Луна-25" подчертава упадъка на руската космическа мощ след славните дни на
съперничество по време на Студената война, когато Москва първа изстреля спътник в орбита, а съветският космонавт
Юрий Гагарин стана първият човек, летял в космоса, предаде Ройтерс. Неуспехът също така подчертава натиска върху
руската икономика, която досега е устояла на най-строгите санкции, налагани някога от Запада.

Руските официални лица се надяваха, че полетът на кораба ще покаже, че Русия може да се конкурира със суперсилите
в космоса, въпреки постсъветския упадък и огромните разходи за войната. "Системата за управление на полета беше
уязвима и трябваше да бъде поправяна много пъти", каза Анатолий Зак, създател на уебсайта RussianSpaceWeb. Зак казва,
че Русия също така се е насочила към много по-амбициозно кацане на Луната, преди да предприеме по-проста орбитална
мисия. Руските учени неведнъж са се оплаквали, че космическата програма е била отслабена от лоши мениджъри, които
са преследвали нереалистични суетни космически проекти, корупция и спад в научната подготовка в постсъветска Русия.

[gmladenov]

Като причина за неуспеха се изтъква, че чиповете от перални и прахосмукачки, използвани за
управление на лунната станция, нямали опция за плавно кацане.

[gmladenov]

Преди 1 час, makebulgar said:

Сигурно космичеките сили на САЩ са свалили апарата, или поне са заглушили радиовръзката. 

Атаката е дошла от нацисти, населяващи луната.