Исторически портрет на хетман Петър Сагайдачен.

[mnogoznaiko]

От Diman Georguev: https://www.facebook.com/photo/?fbid=232842699645659&set=a.109917295271534

 

Когато някой ви каже, че Украйна е измислена държава, разкажете му за Хетман (командващ на армията и флота) Петър Сагайдачен.

 

Московитите не обичат и не споменават за точно тази част от историята си.

 

В началото на 17 век, когато днешна Русия е била московия, както я нарича Паисий, атаман Петър Сагайдечен превзема Крим, атакува Истанбул, превзема Варна, разбива монголо-татарските орди на Московията, които след 100 години ще откраднат името Русия, превзема Москва и поставя ордата в подчинение.

 

Казаците си пият чая и водката в мАсква.

 

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1750864145364701&id=100013233961037

 

Защо не знаете за него ли?

 

Да, правилно, защото атамана не пасва на руZката измислена, крадена и като цяло приказна история.

 

...............................

 

Исторически портрет на хетман Петър Сагайдачен.

 

От различни източници:

 

Петро Сагайдачен

 

Произход

 

Пьотър Конашевич Сагайдачен е роден в района на Бойко около 1570 г. в село Кулчици, Пшемислска земя на Руското воеводство на Жечпосполита, в дворянско православно семейство. Според хронистите Йоаким Ерлич и Самуил Величко Сагайдачен е родом от град Самбир.

Запазен е "Помяникът" (синодик) на Михайловския Златокуполен манастир, съставен от Теодосий Софонович през 1667 г. Този документ, подобно на своя предшественик - "Възпоминание" (края на 16 - първата половина на 17 век), съдържа мемориален запис за семейство Сагайдачни:

 

Млада галицко-волинска шляхта, обучение и преподаване

 

През 1605 г. Сахайдачен става вожд на Сеч.

 

Що се отнася до въпроса кога Сагайдачни е избран за първи път за хетман, няма категоричен отговор.

Източници сочат, че през 1606 г., без да питат поляците, казаците избират Сагайдачни за хетман, който „се обявява за хетман от двете страни на Днепър и цялото Запорожко войнство“. (А. Ф. Смирнов в коментар към Лекция XLVI от пълния курс на руската история на Ключевски нарича Сагайдачен хетман на регистрираните казаци.)

 

Впоследствие Сагайдачен три пъти и за дълго време е лишен от боздугана на хетмана (,, 1620 г.).

Първите кампании срещу кримчани и турци (1606-1616)

Казаците на хетман Сагайдачен превземат Кафа. 1616

 

С развитието на Запорожката Сеч борбата на казаците срещу турците и татарите придобива активен, настъпателен характер. AT началото на XVII ввек, когато казаците, както свидетелства Антонович, „бяха повече от четиридесет хиляди“, те не само отблъснаха нашествията на татарските и турските войски, но и започнаха активно настъпление срещу владенията на Турция и нейния васал, Кримското ханство , опитвайки се да пренесат военните действия на своя територия . Казаците с десетки, а понякога и стотици „чайки“ извършваха морски походи до Крим и Черноморското крайбрежие. Но основната посока на казашките морски кампании е крайбрежието на Турция.

 

През 1606 г. казаците превземат турската крепост Варна, която преди това се смяташе за непревземаема. Пленени са 10 турски галери с храна, стоки и екипажи. Разгневеният султан заповяда да блокират Днепър при остров Тавани с желязна верига и да блокират казаците.

Още през 1607 г. казаците провеждат голяма кампания срещу Кримското ханство, превземат и изгарят два града, Перекоп и Очаков. През следващата 1608 г. и началото на 1609 г. казаците, водени от Сагайдачни, извършват морско пътуване на 16 лодки - чайки, навлизат в устието на Дунав и атакуват Килия, Белгород и Измаил. Времето на героичните кампании се нарича от историците морските казашки кампании от 1612-1614 г., водени от Петър Сагайдачен. Казашките чайки нанесоха много осезаеми удари на могъщия турски флот. Понякога повече от 300 „чайки“ излизаха от Сеч, в които бяха настанени до 20 хиляди казаци.

След 1616 г. казаците извършват редица морски и сухопътни кампании. Очаков, Перекоп, Трапезунд, Царгород (Истанбул или Константинопол) и други турски и татарски крепости и градове преживяха мощни удари от казаците под командването на Сагайдачен. Според съвременниците казаците почти властвали над Черно море и по същество контролирали корабоплаването между Босфора и Лиман.

Сахайдачен реформира Сеч, което довежд до повишаване на дисциплината и бойната ефективност на казашките войски. Той се обърща партизанските отряди казаци в редовната армия, елиминира свободните от армията, въвежда строга дисциплина, забранява пиенето на водка по време на морски пътувания, а за пиянство често е "керван за смърт".

 

Московска кампания (1618 г.)

 

Полша вече не се нуждае от войни с Турция заради казаците, страната имаше за цел да постави полския принц Владислав на московския престол. Полша се нуждае от подкрепата на Запорожките казаци за намеса в Московското царство. Сахайдачен поставя условия за участие на казаците в кампанията:

Кралят и сеймът се съгласяват с всички искания на Сагайдачен и изпращат Клейнодес във войската му, тоест боздуган, бунчук, печат и знаме. През лятото на 1618 г. 20 000 казаци, водени от Сагайдачен, се придвижват през Ливни към Москва (като по пътя превземат Путивл, Рилск, Курск, Елец, Лебедин, Скопин, Ряжск), прекъсвайки пространството между Курск и Кроми.

 

Уловете Ливен, Елец. Жестокостта на Черказите

 

Ливни беше второкласна крепост от линията Засечная. Стените на крепостта са били изградени от дърво и пръст. Хората от Ливни оказаха яростна съпротива, но силите се оказаха твърде неравностойни: според картината от 1618 г. в гарнизона на Ливни имаше само 940 души. "Ливенската разруха" е отразена в аналите. Ето как битката при Ливни е изобразена в Белската хроника:

 

Ливенският губернатор Никита Иванович Егупов-Черкаски също е заловен, вторият губернатор, Петър Данилов, е убит в битка. Оставяйки пепелта на мястото на Ливен, Сагайдачен отиде по-нататък в Елец. Елец е добре укрепен и се защитава от до 7000 воини (гарнизонът се състои от 1969 души и към него се присъединява армията на губернатора на Мценск). Йелец поддържа граничната защита срещу татарски набези в участък от около седемдесет километра по фронта и до четиридесет в дълбочина. Елчаните се затвориха в крепостта, героично отбиваха атаките. Отбраната на Елец се ръководи от губернатора Андрей Богданович Полев. Виждайки, че градът не може да бъде превзет със сила, Sahaidachny отиде на трик. Той вдигна обсадата и се престори, че отстъпва. Войводата Полев повярва и заповяда да преследват врага, "с всички хора той напусна града".

 

Очаровани от преследването, елеците се отдалечиха от града и по това време отряд казаци, седнал в засада, нахлу в беззащитния Елец. След като казаците превзеха затвора, местните свещеници отидоха при Сагайдачен с молба да се смилят над града и да екстрадират пратеника на царя С. Хрушчов заедно с "хазната". Сахайдачен прие капитулацията и изпрати малък отряд да извърши арести и реквизиции.

 

Обсада на Москва

 

Сагайдачен продължи кампанията си срещу Москва. Правителството на Михаил Романов изпраща армия от 70 000 души в Серпухов под командването на Пожарски. Това е всичко, което царското правителство може да си позволи да премахне от главния полски фронт. Но Пожарски се разболява, старите му рани се отварят и той предава командването на армията на втория губернатор княз Григорий Волконски. С този отряд Волконски трябваше да попречи на Сахайдачен да пресече река Ока и да спре настъплението му към Москва. Сахайдачен показа военни умения и се опита да измами Волконски. Той избра като място за пресичане точката, където река Осетр се влива в Ока, на около 25 километра от непревземаемия Зарайск, който остана в тила му. Волконски познава мястото на пресичането и Сагайдачен рискува. Поради повреда на переправата през реката той попада в тежка оперативна среда. И отначало, в продължение на два дни, Волконски издържа, докато Сагайдачен, изпратен да заобиколи част от силите му, пресече Ока нагоре по течението, близо до Ростиславъл-Рязански. След като научи за това, Волконски, предвид превъзходството на противника, напусна позициите си и се заключи в Коломна. Но Сахайдачен дори не мислеше да обсажда Коломна, най-силната крепост дори срещу Зарайск. Той продължи напред, като превзе Ярославъл, Переяславъл, Романов, Кашира и Касимов.

На 20 септември Владислав се приближи до Тушино, а Сагайдачен се приближи до Донския манастир в предградията на Москва.

На 1 октомври Москва е атакувана от две страни.

Начело на руските войски беше Д.М. Пожарски. В последвалата хаотична улична битка и двете армии претърпяха тежки загуби, но нападателите не успяха да превземат вътрешните градски стени. Владислав премества войската към Троицкия манастир, но и той устоява. През ноември започват мирни преговори в село Деулино до Троицкия манастир. На 24 декември 1618 г. (3 януари 1619 г.) е сключено примирие за период от четиринадесет години и половина. Съгласно условията на примирието Смоленска и Северска земя остават в Полша. Предвижда се размяна на военнопленници; поляците отделно се съгласиха да освободят отец Михаил, митрополит Филарет. Въпреки това Владислав не се отказва от претенциите си за московския трон, а Сигизмунд не признава Михаил за цар.

 

Реакцията на йерусалимския патриарх Теофан

 

Както пише М. Смотрицки, „... хетманът, измъчван от угризения на съвестта, от името на цялото

 

Запорожко войнство помоли Йерусалимския патриарх Теофан „опрощаване на греха на проливането на християнска кръв в Москва“.

 

от друг източник, реакцията на Теофан на тези думи беше остра и недвусмислена.Той "... той се скара на казаците, че отиват в Москва, казвайки, че те попадат под проклятие, посочвайки за това причината, че Москва е християнска."

 

Резултатите от пътуването до Москва

 

Тъй като полското правителство няма пари за продължаване на войната, на 1 декември е сключено Деулинското примирие. Владислав се отказва от правата на московския престол, за което Полша получава Смоленските и Чернигово-Северските земи (общо 29 града). За унищожаването на земите на Руското царство запорожките казаци получават плащане от полския крал - 20 хиляди златни монети и 7 хиляди парчета плат. Връщайки се от похода, П. Сагайдачен не отива в Сеч, а идва с 20-хилядна армия в Киев, където е „избран от хетмана на Киевска Украйна и хетмана на цялата Запорожска армия“. След Деулинското примирие поляците, освобождавайки силите си, съсредоточават значителна част от тях в Украйна, за да възстановят реда там.

 

Сагайдачен отново беше изправен пред избор. Или вземете решение за война с поляците, или за мирно съжителство. Той трябваше да избере второто и да сключи споразумението Роставицки с поляците на реката. Роставица (укр.)Руски относно s. Паволоч. Според споразумението Роставицки всички казаци, записани в тях през последните пет години, трябваше да бъдат премахнати от регистрите .; броят на регистрираните казаци беше оставен да се определи от краля, а всички останали казаци трябваше да се върнат под властта на полските земевладелци. Това споразумение предизвика буря от възмущение сред казаците. Недоволните са водени от Яков Неродич-Варт, който е провъзгласен за хетман. Положението на Сахайдачен беше несигурно. Но той събра армия и тръгна срещу татарите, нанесе им поредица от поражения и се върна триумфално.

 

С активното участие на Сагайдачен в Украйна на 15 август 1620 г. Йерусалимският патриарх Теофан в Печерската лавра възстановява Киевската православна митрополия, православната йерархия, която е ликвидирана след Брестската църковна уния от 1596 г., също е възстановена.

Очевидно по-късно Сахайдачен се е чувствал виновен за смъртта на човек, който е направил толкова много за освободителното движение в Украйна (Варт участва пряко във възстановяването на православната йерархия в Украйна, ръководи въстанието и т.н.). Ето защо, вече на смъртния си одър, Сагайдачен инструктира да напише в своя паметник под името "Яков хетман". Очевидно така е искал да изрази закъснялото си разкаяние за съпричастността си към смъртта на този човек.

 

Наградна сабя на атаман

 

Sahaidachny получава от ръцете на княз Владислав през 1621 г. като награда за успешни действия край Хотин - награден меч, инкрустиран със злато и диаманти, изобразяващ сцени от процеса на Соломон и битката на древните воини, което трябваше да показва алегорично мъдростта и военната мощ на хетман Сагайдачен. На меча имаше надпис на латински: "Владислав (като подарък) на Конашевич Кошевой близо до Хотин срещу Осман."

Според Хотинския договор поляците се задължават да обуздаят своеволието на казаците и да предотвратят нападенията им срещу Турция.

Дълбоко възмутени от условията на мира, казаците не позволяват на поляците да се разоръжат и организирано напускат Хотин за Запорожие.

Раната и смъртта на Сахайдачен (1622)

 

Sahaidachny е ранен в ръката близо до Хотин. Тежко ранен от отровна татарска стрела, Сахайдачен язди в Киев, лежейки в карета, придружен от кралския лекар.

 

"... на същия плаж, където нашият хетман, който беше прострелян, дойде в Киев, мъртъв на пода." В Киев той страда много от рана, но продължава да се грижи за съдбата на Украйна и казаците, техните училища, братства, църкви и болници. На 10 април 1622 г. хетманът умира от раните си. Погребан е в Киев, в Братския манастир.

 

„И така, той беше погребан честно и славно от неговия епископ на Киев митрополит Йов Борецки в катедралната църква в същия братски киевски манастир през същата 1622 г., оставяйки казаците и цялата запорожка армия в голяма тъга и в сиропиталище, неуредено от самия него , без хетман и началото на лидер, от който се нуждаеше » .

 

Преди смъртта си Сахайдачен завеща имуществото си за образователни, благотворителни и религиозни цели, по-специално на Киевското братство и Лвовското братско училище.

 

След погребението му на мястото му е издигната надгробна плоча, на която пише:

 

Тук запорожкият хетман проклина костите си, Пьотр Конашевич, в началото на войната: За вълните на отечеството. Когато нанът, турците го натъркаха добре, И ми изпратиха смъртоносните цаца: С които беше ранен, той довърши стомаха си, Вяра в Бога, и в крола, и в армията умря. И браните на о-чистия свят умряха. За което е известен Създателят на чистото небе: Як към ревнителя на благочестивата вяра: В който беше ексхумиран от младостта си. Року Тисех шестстотин двадесет и втори, Погребан в Манастирите на Братството на Киев, На които Хиляда Килка офоровал, И той беше гладен за Наука там.

 

Ще вървя покрай Сагайдачни ...

 

Лично аз нямам нищо против атамана (а не хетмана!) и руския велик княз (както се представяше) Пьотър Конашевич (а не Кононович) Сагайдачен. Той не е обидил евреите. Поне на мен не са ми известни такива данни. Откриването на негов паметник в Харков, аз лично го смятам за пълен идиотизъм и желанието да застанеш в позиция „ку“ пред Западна Украйна, където, между другото, личността на Сагайдачен също се възприема много, много двусмислено .

Веднага ще отбележа: песента „О, на планината, тази жена да жъне ...“ ни е известна в изкривена форма, обработена, в комична версия. Но - има оригинал. В оригинала няма нито дума за „жинка“ и „люлка“, но се разказва за това как Сагайдачен край Хотин уби триста казаци, във връзка с което в песента той беше наречен „зъл измамник“ от автора ... Измамникът - в лексикона на онези векове - означава само ПРЕДАТЕЛ! Нещо повече - "злият измамник" е ДЪЛБОК ПРЕДАТЕЛ! Защо? Защо всъщност казаците изобщо не уважаваха своя хетман, освен това толкова много, че в народна паметостана ли предател и предател? И защо сега се опитват да ни наложат съвсем друг, някакъв кадифено-пухкав образ на този човек? Нека се опитаме да го разберем...

Да започнем с раждането на този човек.

 

Пьотър Конашевич е роден, според някои източници - в село Кулчици, близо до Стари Самбир, а според други източници - в самия Стари Самбир, в покрайнините на Короливка. Трябва да се отбележи, че и Кулчици, и Короливка остават полски градове до Волинското клане, което също се завръща да преследва Галисия. А преките потомци и роднини на Петър Сагайдачен са избити от воините на Украинската въстаническа армия.

 

Известно е, че младият Петро Конашевич, бъдещият Сагайдачен, е изпратен от баща си да учи в Киев, но кое учебно заведение остава загадка. Дори прочутата Киево-Могилянска академия не съществува в онези години. Следователно легендата, която Сахайдачен изучава в него, е просто легенда. Не е легенда, че в Киев Сагайдачен се интересува от модните по онова време казаци и отива в Сеч.

 

Как би могло да изглежда? Да, много просто. Сич през онези години не беше свободен човек, както изглежда на нас, жителите на 21 век. Княз Дмитрий Иванович Корибут-Вишневецки (известен още като Байда) построява крепост на остров Хортица, за да се бие с казаците и поставя там гарнизон от наемници, които се наричат регистрирани казаци. Именно в регистрираните казаци влезе младият благородник Петро Конашевич. Очевидно той не се справяше с обучението си и трябваше да живее някак си. И как би могъл да живее един млад и здрав благородник, без да опозори рода (все пак герба на Заремба!)? Само служба в полската армия!

 

Именно в такива казаци той стана с течение на времето атаман. За щастие, поне това не се отрича от вече общоприетата версия.

 

Неговият личен военен принос в историята на Полша е много голям. Но това ли е славата на Украйна?

 

Въобще не! Регистрираните казаци бяха набирани от всеки, но най-малко от местни жители и естествени казаци. С естествени казаци - т.е. с истинските служителите на регистъра водеха безкомпромисна борба и постоянно умиротворяваха местните жители (пански хлопки и руски говеда), като основната им задача беше да държат тези "хохловци и разколници" под контрол. Регистрираните казаци са формирани от жители на еврейски shtetls, поляци, гагаузи, караити, татари и т.н., напомнящи сегашния френски легион. Както казах, там не миришеше на казаци.

 

Като цяло Петро Сагайдачен беше „маршалът на кралските мускетари“ в Жечпосполита, а не изобщо владетелят на Украйна и не борец за правата и свободите на запорожките казаци. Да си припомним кой потуши въстанието на Северин Наливайко (истинският атаман на истинските казаци)? Точно така - казаците на Сагайдачен!

 

Но да се върнем на темата: Сагайдачен участва във войната между Полша и Турция. Но тази война не беше украинско-турска и не казашко-турска. Поляците си поделиха Трансилвания и Влашко с турците. Следователно походите на Сагайдачни срещу Турция са само военни действия на полската армия на брега на Черно море. Затова се озовава под Трапезунд, Синоп, Кафа и т.н. Той не решаваше къде да отиде и къде да се бие. Всичките му искания към Сейма и краля бяха причинени само от военна необходимост. И, трябва да кажа, очевидно той се бори добре, защото по това време Sahaidachny започва да се пише като „ Велик князРуски". Е, заслужи си го...

 

По време на появата на такъв човек като Лъже Дмитрий, Сахайдачен беше „командирован“ заедно с корпуса си в зоната на бойните действия на територията на Московската държава. Вече там той е назначен за хетман и главнокомандващ на казашките части на полската армия. Хетман, противно на общественото мнение, изобщо не означава владетел. Хетман в онези години означава само командир на армията или фронта в полската армия. Още по-късно, 100 години след смъртта на Сахайдачен, името хетман придобива две значения. Но през годините на живота му това не означаваше нищо друго освен военно назначение.

Добре пише за похода на Сагайдачен срещу Москва Никола Костомаров в книгата си „ Смутно време Московска държава. Костомаров отбелязва, че основните задачи пред „хетманските Черкаси“ (т.е. казаците на Петър Сагайдачен) са наказателни. Казаците усмиряват въстанията в тила на полската армия, т.е. бяха жандармеристи и надзиратели. Не им беше позволено да се бият. Вярно, Сагайдачен трябваше да издържи две битки. Срещу опълчението на Пожарски и Волконски, както и срещу донските казаци и стрелците на губернатора Бутурлин. Кои са Волконски, Пожарски и Бутурлин? - първият беше Белгородски губернатор, Пожарски - губернатор в Стародуб, а Бутурлин зае мястото на Белски, който дезертира при поляците. Е, бягството на Белски е разбираемо, той имаше много голямо нарушение срещу Борис Годунов. Но милицията, която се състоеше от слободски казаци, селяни и като цяло жителите на сегашната Слобожанщина (сегашните области Харков, Суми и Белгород), беше, както се казва, местното население. Оказва се, че Сахайдачен се е борил срещу предците на Харков, Суми, както и повечето от сегашните жители на Полтавска област, повечето откоято също е включена в Слобожанщина?

 

Да, героят на Украйна ...

 

Стигнали до Москва, казаците на Сагайдачен го обсадиха. Всъщност защо беше там? Отново това не беше военна кампания, а наказателна операция. Нека ви напомня, че под ръководството на Минин и Пожарски избухна въстание в Москва и няколко хиляди поляци със семействата си намериха убежище в Кремъл и Китай-Город. За това пише и изключителният украински историк Микола Костомаров. След като застана в Москва, след като получи отпор от московчаните, Сахайдачен остави хиляди хора на произвола на съдбата и позорно избяга. Според официалната (украинска) версия Полша е сключила мир с Москва. Но този мир е сключен много по-късно. Защото московските бунтовници, след бягството на Сагайдачен, брутално се разправиха не само с поляците, но и с всички чужденци на Москва. Освен това те не просто бяха разкъсани на парчета, но в началото им се подиграваха, както можеха. Пример за това е съдбата на четиригодишния син на Лъжедмитрий. Беззащитното дете беше обесено на градските порти. Какво да кажем за лица от некралска кръв и обикновени хора ... И тези животи са на съвестта само на Сагадачен. Може да се възрази, че те казват, че „хетманът не посмя да щурмува столицата на държавата, с която кралят и Сеймът сключиха мир!“, Но - по това време - Москва не беше столица и Василий Шуйски не можеше да заключи всичко, защото. беше затворен с поляците в Кремъл. Седалището на следващия московски цар беше в Тушино, а Москва беше контролирана от бунтовници и заговорници. Ако между Полша и Москва наистина беше сключен мир, тогава Сагайдачен щеше да бъде задължен да изчисти града от „крадци и бунтовници срещу законните власти“. Но... той не го направи. И нямаше мир. След известно време Шуйски, заедно със сина си, като затворници, се озовават във Варшава, но това е друга история. Досега героят на Украйна позорно бяга от стените на Москва... Защо? Да защото. че неговите войски не са способни, не знаят как и не са предназначени да щурмуват градове. Те имаха други задачи и не бяха редовни части на полската армия. Честта на клана беше засрамена от кръвта на невинни жертви и нашият герой временно се пенсионира ...

 

Какво прави Sahaidachny в пенсия? Всъщност какво трябва да бъде за човек, който мечтае за кървави момчета по московските улици. И не само момчета, но и старци и жени. Изкупва грехове, дарява пари на манастири, открива православни училища. Странно за едно полско дворянство, но смея да припомня, че пълното католизиране на шляхтата се случи половин век по-късно, когато православието беше забранено. В същото време Острожски, Вишневецки, Потоцки са православни, местни и местни за населението на Западна Украйна. Повлия ли по някакъв начин на Слобожанщина? Няма начин. Имаше ли обратен ефект? Дори не отговори! Тогава Слобожанщина беше в друго състояние и много, много малко се интересуваше от сегашния живот в Украйна като цяло. Нито културата, нито животът като цяло на бъдещето Харков, Ахтирка, Белгород, Чугуев, Стародуб бяха засегнати от дейността на Сагайдачен. Позволете ми да ви напомня, че Сагайдачен изгори селищата заедно с жителите, изрязвайки всички „до крака“, създавайки буфер между Полша и Московия. Това беше негова задача, която той се справи забележително добре. И издигането на паметници на него в Харков е същото като издигането на паметници на Бату в Киев ...

 

Смъртта на Сагайдачен беше славна за онова време. Тежко ранен в битка - починал от рани и бил погребан на територията на Киево-Печерската лавра ...

 

Почти не искам да потъпквам паметта на Сагайдачен, но бих искал малко да разсея мъглата пред очите на любителите на легендите и тези, които бъркат легендите и историческата истина. Жесток и могъщ военачалник, полски благородник, образован и живеещ според всички традиции на европейското рицарство, прекрачил кръвта и страданието дори на хиляди хора. Ето кой беше той. Той по никакъв начин не отстъпваше по начина си на живот и подобие на своите съвременници, действайки в съответствие с традициите и концепциите на човечеството от онези години, които съществуваха в Карпатска Рус, Влашко и Трансилвания. И там цялото човечество се състоеше в избора на метод за екзекуция, понякога невинен човек ...

В заключение бих искал да премина малко през връзката на Сагайдачен с други исторически личности от онези години, така че читателят да разбере психологическия портрет и генетичните наклонности, които са живели в него:

 

Неговият брат Сава, дори по време на живота на Сахайдачни, заема княжеския трон на владетеля на Молдова, като законен наследник на починалия Влад IV Монах, като племенник ... Влад IV Монах е син на Влад III, известен през история като Влад Цепеш и прославен в литературата като Влад Дракула .. .

И така, предател, предател, чиито ръце са до лактите в кръвта на невинни животи, изоставени на произвола на съдбата, разкъсан на парчета от обезумяла тълпа, жени и деца, палач и наказател, великият- племенник на Влад Цепеш...син на своето време...Достоен ли е за паметник от потомците на жертвите му?

Нека отбележим, че след това Сагайдачен три пъти и за дълго време е бил лишен от хетманския боздуган (1610, 1617, 1620).

 

МОСКОВСКА КАМПАНИЯ (1618)

 

Още обещания от полското правителство

 

Полското правителство се нуждаеше от армия от казаци, за да участва в опита си да постави полския принц Владислав на московския престол.Сагайдачен изложи условията за участие на казаците в кампанията:

 

признаване от Полша на съдебната и административна автономия на Украйна.

 

премахване на забраните и ограниченията върху православната религия в Украйна;

 

увеличаване на числеността на казашките войски;

 

разширяване на казашката територия;

 

Кралят и сеймът се съгласиха с всички тези искания на Сагайдачен и изпратиха Клейнодес във войската му, тоест боздуган, бунчук, печат и знаме. През лятото на 1618 г. 20 000 казаци, водени от Сагайдачен, се придвижват през Ливни към Москва (като по пътя превземат Путивл, Рилск, Курск, Елец, Лебедин, Скопин, Ряжск), прекъсвайки пространството между Курск и Кроми.

 

Уловете Ливен, Елец. Жестокостта на Черказите

 

Ливни беше второстепенна крепост от линията Засечная. Стените на крепостта са били изградени от дърво и пръст. Ливените оказват ожесточена съпротива, но силите се оказват твърде неравностойни: според картината от 1618 г. в гарнизона на Ливни има само 940 души. "Ливенската разруха" е отразена в аналите. Ето как е изобразено клането край Ливни в Белската хроника: „И той, пан Саадачная, дойде от Черкаси близо до украинския град близо до Ливни, и превзе Ливни с щурм, и проля много християнска кръв, уби много православни селяни с техните жени и деца невинни, и Той оскверни много православни християни и оскверни и разруши Божиите църкви, и ограби всички християнски къщи и залови много жени и деца. Ливенският губернатор Никита Иванович Егупов-Черкаски също е заловен, вторият губернатор, Петър Данилов, е убит в битка. Оставяйки пепелта на място Ливен, Сахайдачен отиде по-нататък в Елец. Елец е добре укрепен, а гарнизонът се състои от 1969 души. Йелец поддържа граничната защита срещу татарски набези в участък от около седемдесет километра по фронта и до четиридесет в дълбочина. Елчаните се затвориха в крепостта, героично отбиваха атаките. Отбраната на Елец се ръководи от губернатора Андрей Богданович Полев. Виждайки, че градът не може да бъде превзет със сила, Sahaidachny отиде на трик. Той вдигна обсадата и се престори, че отстъпва. Войводата Полев повярва и заповяда да преследват врага, "с всички хора той напусна града". Очаровани от преследването, елеците се отдалечиха от града и по това време отряд казаци, седнал в засада, нахлу в беззащитния Елец. Градът е опустошен и опожарен до основи, неговите защитници и цивилни, включително жени и деца, са убити.

 

Обсада на Москва

 

Сагайдачен продължи кампанията си срещу Москва. Правителството на Михаил Романов изпраща армия от 7000 души в Серпухов под командването на Пожарски. Това е всичко, което царското правителство може да си позволи да премахне от главния полски фронт. Но Пожарски се разболява, старите му рани се отварят и той предава командването на армията на втория губернатор княз Григорий Волконски. С този отряд Волконски трябваше да попречи на Сахайдачен да пресече река Ока и да спре настъплението му към Москва. Сахайдачен показа военни умения и се опита да измами Волконски. Той избра като място за пресичане точката, където река Осетр се влива в Ока, на около 25 километра от непревземаемия Зарайск, който остана в тила му. Волконски позна мястото на пресичането и Сагайдачен рискува. При повреда на прелеза той попада в оперативна среда. И отначало, в продължение на два дни, Волконски издържа, докато Сагайдачен, изпратен да заобиколи част от силите му, пресече Ока нагоре по течението, близо до Ростиславъл-Рязански. След като научи за това, Волконски, предвид превъзходството на противника, напусна позицията си и се заключи в Коломна. Но Сахайдачен дори не мислеше да обсажда Коломна, най-силната крепост дори срещу Зарайск. Той продължи напред, превзе Ярославъл, Переяславъл, Романов, Кашира и Касимов и без намеса на 20 септември се свърза с Владислав и обсади Москва.

 

Резултатите от пътуването до Москва

 

Тъй като полското правителство няма пари за продължаване на войната, на 1 декември е сключено Деулинското примирие. Владислав се отказва от правата на московския престол, за което Полша получава Смоленските и Чернигово-Северските земи (общо 29 града). За разорението на Московия запорожките казаци получават плащане от полския крал - 20 хиляди златни монети и 7 хиляди парчета плат. Връщайки се от кампанията, П. Сагайдачен не отиде в Сеч, а дойде с 20-хилядна армия в Киев, където беше „избран от хетмана на Киевска Украйна и хетмана на цялата армия на Запорожки“. След Деулинското примирие поляците, освобождавайки силите си, съсредоточават значителна част от тях в Украйна, за да възстановят реда там. Сагайдачен отново беше изправен пред избор. Или вземете решение за война с поляците, или за мирно съжителство. Той трябваше да избере втория и да сключи споразумението Роставица с поляците в село Роставица близо до Паволоч през 1619 г. Според споразумението Роставица всички казаци, записани в тях през последните пет години, трябваше да бъдат премахнати от регистрите .; броят на регистрираните казаци беше оставен да се определи от краля, а всички останали казаци трябваше да се върнат под властта на полските земевладелци. Това споразумение предизвика буря от възмущение сред казаците. Недоволните бяха водени „за опрощаване на греха на проливането на християнска кръв в Москва“. Според съобщения от друг източник реакцията на Феофан на тези думи е била остра и недвусмислена. Той "... се скара на казаците, че отиват в Москва, като каза, че са паднали под проклятие, като посочи причината за това, че Москва е християнска."

 

КИЕВСКО БРАТСТВО. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВОСЛАВНАТА ЙЕРАРХИЯ В Киев (1620 г.)

 

С цялата Запорожка армия Сагайдачен се присъедини към Киевското (Богоявленско) братство. И въпреки че е създадено без разрешението на царя, те не посмяха да забранят братството, страхувайки се от казаците. Възможно е през февруари 1620 г. атаман Петър Одинец от името на Сахайдачен да се е срещнал с патриарха на Йерусалим и да е разговарял с представители на местното братство, православното духовенство. Той посети известния казашки Трахтемировски манастир. На 6 октомври 1621 г. в братската църква на Богоявление патриархът посветил Межигорския игумен на Киевска Рус в православната йерархия и Православната църква била спасена от опасността да остане без духовенство. С активното участие на Сагайдачен в Украйна през 1620 г. е възстановена и православната йерархия, която е ликвидирана след Брестката църковна уния от 1596 г. Под пряко влияниеот перото на Йов Борецки излиза трактатът „Протестация и благочестиво оправдание“, появяват се полемичната творба „Полинодия“ на Захария Копистенски, „Книгата на вярата“ и др. Авторите на тези произведения се стремят да пресъздадат исторически истински картини от живота на украинския народ в контекста на връзките му с руския и беларуския народ. Това бяха новаторски произведения, на страниците на които, за разлика от първите полемични творби, звучи идеята за прародината на трите източнославянски народа, неразделността на техните исторически съдби, близостта на езика и единството на религията с пълен глас. Йов изпраща посланици в Москва, начело с Петър Одинец, за да изразят готовността на запорожките казаци да служат на царя, както преди са служили на неговите предшественици. „Предишната служба“ означава кампаниите на Дмитрий Вишневецки (Байда) срещу кримските татари през 1550-те години.

Посланиците бяха приети на 26 февруари в Посолския приказ. Преговорите им с болярите и чиновниците продължили през март и април. Преди да напуснат

 

Москва, посланиците получиха писмо от царя

 

Петър Сагайдачен остави забележима следа в историята. Борбата за независимост на Украйна, която се засили по време на управлението на Богдан Хмелницки, започва именно при Сагайдачен. Приносът му към културата на страната, възстановяването на православната църква и укрепването на казачеството тепърва ще бъдат оценявани от историците.

 

Петър Конашевич-Сагайдачен: кратка биография (до 1600 г.)

 

Историческата литература съдържа много малко информация за детството и младостта на бъдещето.Най-пълният източник на информация за началото на живота на Сагайдачен е стихотворението на ръководителя на Киевското братско училище Касян Сакович. Петър е роден около 1570 г. Мястото на раждане може да се установи само въз основа на информацията от поемата - близо до град Пшемисл. След като разгледахме картата на Карпатския регион от онова време, можем да предположим, че това е село Кулчинци. Родителите бяха доста богати, но за разлика от повечето други шляхти, те се придържаха към православната вяра.

 

Пьотр Сагайдачни учи в първото висше образователна институцияИзточна Европа - Академия Острог. След изслушване пълен курсакадемия, той получава отлично образование. За ранния живот на легендарния историческа личностнищо повече не се знае.

 

Появата на Сахайдачен в Запорожие

 

Казаците в началото на 17 век са единствената проукраинска сила. За да се постигне ефективна работа на такава мощна сила, енергията на казаците трябваше да бъде насочена в правилната посока. Сахайдачен първоначално си постави такава задача и я изпълни.

Трудно е да се прецени датата на възкачването на хетманството, защото има няколко версии. Украинският историк М. Мелничук смята, че през 1598 г. Конашевич вече е избран за хетман. Михаил Грушевски в работата си "История на Украйна-Рус" изразява мнението, че командирът през 1601 г. е дошъл само при казаците. Въпреки това, сляпото вярване на всяка от горните версии също е погрешно.

Липсата на информация за годините от живота на командира след завършване на Острожката академия предполага, че той се появява в Запорожие някъде след 1595 г., но не може веднага да стане хетман. Беше необходимо да се спечели доверието на казаците в битки. Най-вероятно Петър Конашевич-Сагайдачен (приложена е снимка под формата на портрет) е избран на поста през 1602-1606 г.

 

Политически възгледи

 

Първият хетман, който мечтае да се освободи от полското владичество, е Пьотр Конашевич-Сагайдачен. Той стана добър държавник. Как смяташе да реализира мечтата си? Идеята беше казаците постепенно да се засилят. По това време беше невъзможно да се направи това с революционни методи, защото и Полша, и Османската империя бяха много силни, а Запорожката армия не беше толкова организирана, колкото би трябвало.

Сагайдачен провежда административна реформа. Сега територията на Запорожката армия беше разделена на полкове с центрове в главни градове. Начело на поделенията стояха полковници, които ръководеха всички местни власти. В резултат на тази реформа беше възможно да се укрепи вертикалата на властта в

Политическият идеал на Петро Сагайдачен беше независима украинска държава, управлявана от казашкия политически елит.

 

Първи кампании

 

Петър Сагайдачен се показа като командир почти веднага след като зае ръководна позиция. Първата от известните кампании се провежда през 1605 г. След това запорожката армия побеждава Варна (турска крепост). Символиката на тази победа е, че на 10 ноември 1444 г. турците разбиват поляците край Варна. Петър Сагайдачен, заедно със своите войници, се приближи до града от морето, разтовари войски, правейки го незабелязан от турците, което направи възможно победата на местния гарнизон. Целта на кампанията беше постигната, защото казаците освободиха робите, от които имаше много, и спечелиха много трофеи.

 

Всяка година след похода срещу Варна Петър Сагайдачен и казаците правят морски походи. Основната цел на всеки изход към морето е освобождаването на украинците, които в градовете на Черноморския регион, контролирани по това време от турците и кримския хан, са били продадени на пазарите за роби. Освен това казаците донесоха много различни плячки от кампании. 1607 г. е белязана от казашки атаки на (изгорени Перекоп и Очаков). На следващата година казаците нападнаха градовете, разположени в южната част на сегашната Одеска област (Килия, Измаил), откъдето докараха много бивши роби.

Легендарните кампании от 1614 и 1616 г

 

Поредицата от морски пътешествия не е приключила. Силата им само нарастваше. Самият поход срещу Турция беше много далечен и рискован, но целта беше добра - нанасяне на щети на врага и освобождаване на пленниците. Две хиляди казаци на своите чайки достигнаха бреговете на Турция. Те успяха да унищожат пристанищния град Синоп. Паричният еквивалент на щетите се оценява на 40 милиона PLN. В тази кампания казаците освобождават няколко хиляди затворници от православен произход.

 

Значението на кампанията срещу Кафу през 1616 г. е трудно да се надцени. Петър Сагайдачен се оказа отличен като командир, защото успехът зависи от хитростта. На изхода от Днепър към морето казаците се натъкнаха на група турски гранични галери, с които трябваше да се бият. Казаците победиха и измамиха турците: част от чайките (общо 150 от тях) се върнаха обратно в Сеч, а останалите се скриха близо до Очаков. Турците помислиха, че казаците са заминали. Казаците нямаха повече пречки. Победата в кафенето направи възможно връщането на семействата им на огромен брой православни роби.

 

Пьотър Конашевич-Сагайдачен. хетман в културната политика

 

Сагайдачен беше един от най-образованите хора от онова време в Украйна. Осъзнавайки, че казаците всъщност са военният елит на обществото, но не всеки от тях има поне някакво образование, той решава да се присъедини към всички казаци в Киевското братство. Цел: активизиране на културния живот в Украйна и повишаване на културното ниво на казаците.

 

В допълнение, Пьотр Конашевич-Сагайдачен ( кратка биографияцитиран в статията) организира възстановяването на православния отдел в Киев. След провъзгласяването на Брестката уния през 1586 г. почти всички църкви и катедрали стават собственост на Гръкокатолическата църква. По пътя от Москва за Йерусалим главният православен йерарх Теофил спря в Киев, с когото хетманът се срещна. Той обясни на патриарха ситуацията, която се е случила с украинското православие. По решение на Теофил, взето под влияние на искането на хетмана, през 1615 г. Киевската митрополия е възстановена; Православната църква си възвръща много владения. Избрани са Киевският митрополит и 6 епископи, които оглавяват катедрите по места.

 

Участие на казаците в кампанията срещу Москва

 

През 1618 г. поляците воюват срещу Московското княжество. Осъзнавайки, че наистина се нуждаят от военна помощ от Запорожие, ръководството на страната се обърна към Сахайдачен. Той, осъзнавайки сложността на положението на полската държава, изложи сериозни политически искания (ще ги разгледаме по-долу), които бяха приети. Едва след като се споразумяха за възможността за изпълнение на изискванията, казашките отряди тръгнаха на кампания. Казаците се преместиха във вътрешността на Московия доста бързо. По време на кампанията бяха превзети 20 руски града, някои от тях бяха опожарени от казаците. Запорожката армия също приложи трик тук, постоянно променяйки местата за пресичане на река Ока и не щурмувайки тези крепости, с чието улавяне може да има проблеми. Петро Сахайдачен (биографията на хетмана е много интересна) реши просто да заобиколи градове като Коломна и Зарайск. Преди началото на нападението срещу Москва е получено съобщение, че е сключен мирен договор между поляците и московчаните.

 

Политическите успехи на Сахайдачен

 

Като дипломат този човек също постигна много за Украйна. беше принуден да направи отстъпки и да се съобрази с изискванията на украинската страна. През 1618 г., още преди Московската кампания, върхът на казаците изложи следните условия:

 

премахване на полския надзор над казаците;

 

легитимността на властта на хетмана върху цялата територия на Украйна;

 

увеличаване на правата на казаците;

 

независимост на съдебната система от поляците;

 

свобода на религията на населението.

 

Последното изискване беше насочено към укрепване на позициите на православието в земите на Украйна, тъй като униатските свещеници провеждаха много активна пропаганда.

 

Краткият живот на един командир

 

Войната между Полша и Турция започва почти веднага след края на военния конфликт с Московия. Поляците не можеха без казаците - най-сериозната военна сила в кралството. Съдбоносната битка за края на живота на хетмана се провежда край Хотин (днес Хмелницка област на Украйна), в която той е тежко ранен.

Историческият портрет на командира би бил непълен без информация за семейството му. Той беше женен, но като цяло семейният живот не се получи. Вероятно такива хора са родени не за семейството, а за страната, за родината. В края на краищата хетманът не е дал наследството си на жена си, а го е завещал за нуждите на църкви, манастири и Киевското братство.

 

Разбира се, историята не познава подчинителното настроение, но, анализирайки хода на събитията през 1618-1621 г., можем да предположим с голяма сигурност, че по време на живота на Сахайдачен, ако не беше тази злощастна травма, Украйна можеше да получи независимост или много широка автономия. Много вероятно е Пьотър Сахайдачен да постигне това, чиято кратка биография е малко вероятно да покаже пълнотата и важността на живота му за страната.

Хетман на Запорожката Сеч, който води кампании срещу Крим, Турция и Москва и защитава короната на Полша близо до Хотин

 

Хетманът на Запорожката Сеч Петро Сагайдачен

 

Роден в района на Лвов, в село Кулчици близо до град Самбир. По произход той е православен „гербовник“. Малко се знае за младите години на бъдещия хетман. Смята се, че неуспешният брак е принудил дворяните да отидат при казаците.

 

Пьотър Конашевич постъпва в редиците на "казашкото рицарство" на около 30-годишна възраст. В Сеч му е даден прякорът "Sagaydachny", който става неговото име. Времето беше бурно, казаците често се биеха, ходеха на морски кампании срещу кримските татари и турците. Личната смелост на благородниците му позволи бързо да напредне и той скоро стана вожд.

 

Петър Сагайдачен участва в кампанията, когато казаците успяват да пробият Перекоп към Крим. След това се отличава по време на кампаниите на казаците на лодки в долното течение на Днестър и Дунав, в битки с турците и кримчаците край Акерман (сега Белгород-Днестровски) и Измаил. Това е последвано от кампания в Княжество Молдова, подчинено на Османската порта.

 

През тази епоха казаците често се бият на страната на полския крал, като са част от неговата коронна армия. Сахайдачен, начело на казашки отряд, успешно действа в Ливония (балтийските държави).

 

През 1605 г. Петро Конашевич-Сагайдачен е избран за хетман на Запорожката армия. Той поставя началото на своето хетманство с успешно морско пътуване на флотилия от казашки „чайки” до Варна на Черно море. Турският укрепен град на българския бряг е превзет от бойното поле. Казаците с богата плячка безопасно се върнаха у дома. През 1606 г. казашки флот и войски се появяват пред Перекоп и турската крепост Очаков.

Скоро се извършва атака от морето на кримското пристанище Кафа (сега Феодосия), където се намира най-големият пазар за роби на Черно море. Тогава голям брой султански кораби са изгорени, а повече от хиляда християнски роби са освободени в Кафе. Тази кампания прослави хетмана.

В епохата на хетманството на Сагайдачен флотилията от морски казашки лодки прави пътувания не само по крайбрежието на Черно море. През 1614 г. казаците прекосяват Черно море и атакуват същинското турско крайбрежие, като превземат крепостния град Синоп.

Султанските власти не можаха Кримски ханотразяват кампаниите на казаците през 1615, 1616 и 1620 г. Освен победите по суша и море и пленяването на богата военна плячка, казаците освобождават роби християни навсякъде, не само от славянските земи. Смята се, че по този начин Сахайдачни умишлено е усложнил отношенията между Полша и Истанбул.

 

По редица причини запорожките казаци представляват значителна част от военната сила на Жечпосполита в конфронтацията с Османската империя и нейния васален Крим. Казаците се бият повече от веднъж под знамето на полския крал. И не само при османците.

Ако кампаниите срещу враговете на християнството - Турция и Кримското ханство - прославиха хетман Петър Сагайдачен, тогава военната кампания от 1618 г. срещу православното руско царство не му даде слава. Това беше случаят.

 

Полският крал Сигизмунд III не се отказа от надеждата да постави сина си принц Владислав на престола на Москва. През 1618 г. полските коронни войски в големи сили се ангажират нова кампаниядо столицата на Руското царство. Основата на полските сили бяха казаците и „черказите“, тоест малоруските регистрирани казаци.

 

Ако княз Владислав се движеше към Москва по пряк път от Смоленск, тогава хетман Сагайдачен поведе армията си, която се оценява в различни източници от 20 до 40 хиляди души, марширувайки на бърз конен марш от югозапад. Много градове бяха унищожени по пътя - Путивъл, Ливни, Елец, Данков, Лебедян, Скопин, Ряжск и редица други, много села.

 

Но хетманите не можаха да превземат рязанския град Михайлов, на защитата на който застана цялото население. Освен това гледката на православни свещеници по стените на града внесе раздор в редиците на казаците. Те се отказаха от по-нататъшните опити да превземат Михайлов, "обсаден".

Армията на Сагайдачен, след като нанесе поражение на кралската армия, която не можа да задържи прелезите на реката, пресече Ока и под обсадената Москва се присъедини към полските отряди на княз Владислав. Пристигането на казашките казаци ускори подготовката за нападение над Москва, защитата на която от името на царя беше оглавена от воеводата княз Дмитрий Пожарски.

 

... В нощта на 1 октомври 1618 г. полските компании и отряди на казаците се преместиха в атака. Под прикритието на нощта царските войници взривиха портите на дървения затвор в Земляной город и се приближиха до Арбатската и Тверската врата на Белия град. Там нападателите бяха посрещнати от градушка от скърцащи куршуми. Тоест княз Владислав и хетман Петро Сагайдачен не успяха да направят изненадваща атака.

 

Кървавата битка при Арбатските и Тверските порти продължи до зори. На сутринта защитниците на Москва направиха успешна атака и отхвърлиха отрядите на княза и хетмана от стените на града. Коронната армия на Полша не успя да превземе столицата на руското царство и той трябваше да се оттегли в собствените си граници.

 

На връщане Сагайдачен се приближи до Калуга, но не можа да превземе укрепения град. В редиците на обикновените казаци назрява широко разпространено недоволство срещу чужда за тях война, въпреки че с помощта на казашките старейшини и хетмана крал Сигизмунд III успя да използва малкоруските казаци във войната срещу Московската държава.

 

Но полските власти трябваше да бъдат убедени в ненадеждността на казаците-казаци още през същата година. Кръвната близост и общата православна вяра на руския и украинския народ оказаха влияние. Така полковник Ждан Коншин постъпва на руска служба с отряд от 600 саби.

 

Крал Сигизмунд III високо оцени ролята на хетман Петро Сагайдачен във военното, макар и неуспешно, предприятие на неговия син-наследник. Той беше щедро награден от монарха на Британската общност. От кампанията срещу Москва Сахайдачен се завърна не в Запорожката Сич, а в древния Киев, като всъщност взе града под крилото си.

 

През 1620 г. хетман Сагайдачни, който става фактически ръководител на украинските регистрирани казаци, изпраща делегация от запорожки казаци в Москва с молба да бъдат приети в руско поданство. Но тогава тя не беше готова за такова важно политическо решение.

 

Най-важният подвиг в живота на Петър Конашевич-Сагайдачен е известната битка при Хотин между армиите на Жечпосполита и Османската порта. Сигизмунд III отново призова украинските казаци под своите знамена.

 

Сахайдачен поведе казашка армия от 40 хиляди души към Хотин. Полският крал успя да събере само 30 000 войници. Турската армия се оценява от историците в тази битка обикновено на 200 хиляди души. Битката при Хотин, "разкъсана" в многобройни сблъсъци, продължи дълги 39 дни, тоест продължи повече от месец.

 

В резултат на това султанските войски трябваше да се оттеглят от Хотин, за да затворят Молдова. Решаващата роля в победата на Полша при Хотин над турците изигра армията на казаците.

 

В битката при Хотин Петър Сагайдачен е тежко ранен. Раната се оказа фатална за него. На следващата година, през 1621 г., хетманът почива.

[Втори след княза]

Когато мислим за Украйна, нека винаги имаме предвид и Македония.

Преди 6 часа, mnogoznaiko said:

Когато някой ви каже, че Украйна е измислена държава, разкажете му за Хетман (командващ на армията и флота) Петър Сагайдачен.

 

Московитите не обичат и не споменават за точно тази част от историята си.

 Не зная само каква флота са имали при Сагайдачен, но нищо не пречи и на РСМ да си имат командващ на флота. 

[gmladenov]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Не зная само каква флота са имали при Сагайдачен, но нищо не пречи и на РСМ да си имат командващ на флота. 

Това (нелеп) опит за остроумие ли е?

Като се знае, че Крим е бил казашки, защо смятаме, че е невъзможно казаците да са имали флот?
Нищо общо с РСМ, която няма излаз на море.

Украинки казаци завземат Кафа:

Редактирано Юли 13, 2023 от gmladenov