Преминаване от република към монархия

[Втори след княза]

Като за начало при Монтескьо.

[Skubi]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Като за начало при Монтескьо.

Илиберална демокрация при Орбан.

[Втори след княза]

Към тази тема ме привлече следният коментар от блог.бг отнасящ се за патриарх Зосима

 

Цитирай

 

nika3333 - 
14.07 20:54

Все повече стават неговите последователи -епископи ,свещеници ,игумени ,игумении от Русия ,Беларус ,Украйна ,Молдова ,българите за жалост спят дълбок сън ,сърцата им не жадуват за установения от Бога строй-монархията .Харесва им антихристовата система и дух , в които живеят. Снимките на Царя Зосима мироточат .Той единствено не само изобличава икуменизма и глобализма ,но ни показва път,как да излезем от тази система ,слава Богу !

 

 

У Монтескьо има много точни наблюдения за особеностите на републиката, включително и кое я води към упадък.

Цитатът е от с. 75 от изданието Монтескьо, Ш. За духа на законите, С., Наука и изкуство, 1984 г.

В PDF файла, койтосвалих от тук- https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=downfile&id=5006;t=1654861606

шрифтът е Антиква и излизат маймунки, а не ми се преписва, давам го на руски

Политические деятели Греции, жившие во времена народного правления, не признавали для него никакой другой опоры, кроме добродетели. Нынешние же только и говорят, что о мануфактурах, торговле, финансах, богатстве и даже о роскоши. Когда эта добродетель исчезает, честолюбие овладевает всеми сердцами, которые могут вместить его, н все заражаются корыстолюбием. Предметы желаний изменяются: что прежде любили, того уже не любят; прежде была свобода по законам, теперь хотят свободы противозаконной; каждый гражданин ведет себя, как раб, убежавший от своего господина; что было правилом, то стало казаться строгостью; что было порядком, то стало стеснением, осмотрительность называют трусостью, корыстолюбие видят в умеренности, а не в жажде стяжаний. Прежде имущества частных лиц составляли общественную казну, теперь общественная казна стала достоянием частных лиц. Республика становится добычей, а ее сила – это власть немногих и произвол всех.

[Втори след княза]

Тезисите от цитирания текст, според мен, са следните:

1. Изчезва любовта към демокрацията и равенството
2. Хората биват обзети от честолюбие (присъщо на монархията)
3. Хората се отричат от свободата чраз законите и искат свобода да са против законите
4. Това, което при демокрацията е било максима, започват да казват, че било строгост
5. Това, което при демокрацията е било правило, сега казват, че било притеснение
6. Което е било предпазливост, сега се нарича страх
7. Умереността при демокрацията изглежда като користолюбие, а не последвалият ламтеж за богатство
8. При демокрацията частното имущество е било обществено богатство / хазна, впоследствие обществената хазна става бащиния на частни лица.
9. Републиката се превръща в плячка- власт на малцина и слободия на всички

При това положение идеята за демокрация бива компрометирана у гражданите и те започват да желаят монархия. У нас видяхме низостта на монарха и стремежът му да граби български земи, което в някакъв смисъл ни отрезви, но руският православен цар и патриарх Зосима е предназначен за други целеви групи, живеещи в нацелена за разлагане демокрация.

[Втори след княза]

В темата "Кой не иска еврото" тече дискусия, в която едно от мненията е, че социализмът е загубил икономческата битка. Не съм склонен да приема това като единствена теза. Тук ще преплета Монтескьо и Вл. Даверов за да представя как се разпада желанието за република.

Книгата "Вчера" ТУК, е издадена през 1989 г., но отразява 60- те години на 20 в. 

Има епизод, в който училищното ръководство е скандализирано от това, че някой се е изходил в парка на училището. Подобни нарушения на нормите ще има много. Това, което отбелязва и Монтескьо- "по- рано те са били свободни чрез законите, сега искат да бъдат свободни против тях". Ще нарушават правилника, ще бързат със секса, ще се любят в класната стая, ще трошат чиновете за подпалки, ще напускат пансиона когато им скимне. Свободни против правилата.

Другото е, вече хората биват мерени според това, с какъв дял от обществената хазна разплагат- дали ги кара шофьор на заплата с черна волга. Ама Монтескьо го е казал "обществената хазна става бащиния на частни лица". Честта не е да си скромен, а да добиеш повече. Не става дума само за възрастните. Това е и в душите на синовете им. Героят от чието име тече разказът отчетливо вижда автомобилите и по тях преценява статуса и своето поведение. В погледа му няма да попаднат второстепенни родители и деца.  Как ви звучи: "Повечето от нас бяха все умни деца на умни началници, но имаше една суперотличничка, тя беше и дете на суперначалник." Смисълът на живота се очертава в това да станеш началник, а още по- добре суперначалник. Ето как реагира героят когато се появява суперначалникът

"Че това е на Верка бащата!

— Кой? — скочих аз. Сега ми стана ясно всичко — и подозрителното мълчание на колата, и нерешителността на мъжа, и страха на портиера. Намъкнах се в панталоните си кажи-речи в движение. Марина извика след мен: „Чакай да те доизгладя!“, но аз вече тичах по алеята към входа. Вече бях подминал трътлестия портиер и задъхан, с един изгладен и един омачкан крачол, спрях пред белокосия мъж."

Тичка да услужи. Сигурно с провиснал език и вдигнати предни лапички. Абе...

Гадно ми да се ровя повече в поведението на героя- той  и Даверов. Като ми мине ще опитам пак. Само ще кажа, че Монтескьо е прав- младежите започват да се държат като роби, избягали от дома на господаря си. Непълноценни характери, което се и видя- бунтуваха се преди и не успяха след Десети.

"— Ти не си герой, не знам дали си забелязал — плъзна се по водата Ростислав. — Нито пък аз. Нито който и да е от нас. Шушумиги сме, Ханс.

— Спри! — скочих аз.

— Страхливо започваме живота си"

[Втори след княза]

Превръщането на една форма на управление в друга, като  че ли не зависи от някакви съществени промени в производството. В елинските общества, поверили производството на роби е имало и атинска демокрация, и лакдемонска монархия, и сиракузка тирания. Подобно и в настоящите фирми съществуват и трите стила на управление при едно и също производство.

Изглежда става дума за предразположеност на поведението у лицата, амбицирани да лидерстват, управляват. Другата възможност е, че в зависимост от разпределението на излишъка в предходните управления хората са по- податливи да приемат конкретно управление.

 

[Втори след княза]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

в зависимост от разпределението на излишъка в предходните управления хората са по- податливи да приемат конкретно управление.

Изглежда успешността на различните видове управление е примамлива според това, какво придобива отделното лице като плюс и какво губи- в другата графа на счетоводството. При възможност да избира, човек не се гнуси от вида на управлението и охотно би живял и при република, и при диктатура. В този смисъл няма идеално управление и републиката е също толкова нежелана, колкото монархията, щом засегне интересите на съставящите я.

Това изместване от моралните към материалните мотиви не е ново- Маркс, но позитивите могат да бъдат и идеални- свобода на придвижване, вероизповедание или на мисълта. Хъшовете не намират бурета с мед във Влашко, но могат да мечтаят за свобода. Царедворците пък намират своя шанс при владетел, който им дава шанс. Всъщност и някои хъшове не подкрепиха страната на свободата, а си доведоха монарх.

Счетоводство.

Бих добавил, че счетоводството може да не е вярно. Може и да не е лично, а формирано от авторитет или медия. Може при възприятието да са преувеличени някои стойности от чувствата- страх, алчност. Може просто да са въображаеми.

Има интересен исторически епизод в който гръцки учени, живеещи в Римската империя се помамили от разказите за Харун ал Рашид (Справедливия) и заминали за Багдад. Разочаровани, после се прибрали. Друг хубав анекдот е за Плутарх, когото римляни поканили в столицата, където ще се прослави. Той отвърнал, че градът му е толкова малък, че ако и той го напусне, ще стане още по- незначителен."Живея в малко градче и, за да не стане то още по-малко, смятам да продължавам да живея в него."  Реалистично счетоводство, Плутарх си е Плутарх и в Рим, и в Херонея.

Редактирано Юли 20, 2023 от Втори след княза

[Втори след княза]

Стремежът към монархия у хората започва със стремежа за изключителност. Демокрацията е равенство, монархията е йерархия, кой е по-по- най. 

Най- характерен е афоризъмът на Александър, след срещата с Диоген Циника. Тогава Великият казал "Ако не бях Александър, бих искал да бъда Диоген". Ако той не беше царствен и с умствените и материални възможности да владее света, той щеше да е онзи скандален опозиционер, когото всички споменават като най- долен. Т.е. дали за добро или за зло, важно е да си най-.

Малко преди него е Алкивиад. Възпитан и отгледан от републиканеца Перикъл, той иска да е изключителен. Нормите на елинската демокрация го спъват, действията му не са успешни, но той до края на живота си иска да е най-.

Цезар също е прочут с подобен анекдот, със съдържание, че по- добре глава на котка, отколкото опашка на лъв".

В българската история, като че ли първи признак на отказ от републиканските ценности е онова у Вазов "Всеки гледа да бъде напред". Наистина, Вазов изразява колективното геройство на Шипка, но сякаш не е онова републиканско време на Рим, когато баща сам осъжда на смърт сина си, който в битка не послушал заповедта за отстъпление и се втурнал в успешна атака. При монархия, същият щеше да бъде отличен.

Тенденцията на сегашните индустриални великани на САЩ да си съперничат и да бъдат с едни гърди напред е пряко доказателство, че страната им се превръща в империя, която ще е водена от едноличен президент. 

[Втори след княза]

On 15.07.2023 г. at 20:50, Втори след княза said:

Като за начало при Монтескьо.

Възползвам се от един цитат в заключена тема, който гласи "властта трябва да е разделена.Следва се принципа за разделение на властите.Власта развращава и корумпира, абсолютната власт -абсолютно". Конкретно думите за абсолютната власт често и неправилно се приписват на Монтескьо, дори в Уикицитат.бг  е даден Монтескьо като автор на сентенцията "Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно". "Power tends to corrupt, and absolute power corrupts absolutely." Авторът е лорд Актън. Това лесно може да се провери на https://en.wikipedia.org/wiki/John_Dalberg-Acton,_1st_Baron_Acton, както и при търсене на английския текст в мрежата. Уважаваният Монтескьо няма отношение към корупцията.

[Втори след княза]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

Авторът е лорд Актън

Няколко думи за обстоятелствата при които лорд Актън- уважаван ерудит, човек с влияние над У. Гладстон (с улица на негово име) е написал тези думи. Актън е ревностен католик, но и привърженик на либералите/виги. Привърженик е на Конфедерацията в Гражданската война на САЩ. Размишленията му го водят до противопоставяне на постулатите за непогрешимост на папата и неприкосновеност на краля- в случая кралица Виктория. Смята, че положението във властта неоснователно внася сред хората опрощение на несправедливи или престъпни действия на върховната еднолична власт. И ако тези най- високостоящи в йерархията са закриляни с настоящ имунитет, то историята е редно да ги обсъжда критично. Защо простосмъртният бива съден за подстрекателство към убийство, а на кралете, заповядали братоубийство се прощава?
За подробности, вж. препратката по- горе.

Наистина, този коментар се отнася до критика на монархията/ абсолютната власт, което не е по темата, но  Монтескьо разглежда тези два основни начина на управление- република и монархия, а допълнително аристокрация, което е олигархия и деспотизъм. Т.е. републиката и монархията се преливат, преминават при някакви условия едно в друго.

Едно от условията за преминаване на републиката в монархия е натрупването на излишък, превръщащ се в разкош. "републиката загива от разкоша, а монархията — от бедността". В българската история това се вижда както при преминаването от еснафския и икономичен начин на живот в малките градове, заложили основите на Априлското въстание и по- сетнешната новозабогатяла буржоазия, поискала цар, но също и при прехода от социализъм на равенството към неравенство- възможност за трупане на изразяващи разкош придобивки. Наистина, дънките и касетофоните от 80- те години са варакосан разкош, както прочее и пълненето на библиотеки с книги, които днес се изхвърлят, но това е тенденцията в която хората искат да се изтъкнат, да парадират с нещо повече от другите.

Монтескьо намира разкоша за благоприятен за монархията. Обаче в условията на държавни несполуки, водещи до бедност, криза, разкошът не помага, не може да бъде поддържан и бързо запада като градински басейн, на който не можеш да плащаш водата. Тогава хората отново се насочват към идеите за равенство и република.

[Втори след княза]

Салустий за деморализацията през Късната Римска република Истории- Фрагменти

12. След като била отстранена пуническата угроза и се открила възможност за изявана съперничество, избухнали многобройни размирици, бунтове и накрая граждански войни. Малцината всесилни, под чието влияние било попаднало мнозинството, под прикритието на уважаваното име на патриции или плебеи страстно се домогвали до върховната власт. Гражданите били наричани добри или лоши не според заслуги или провинения пред държавата- всички те еднакво порочни, а колкото някой бил по- богат или по- безскрупулен в беззаконията си, толкова по- лесно минавал за почтен, понеже пазел съществуващото положение на нещата.

13. Цветът на всички партии бил съблазнен от възможността за печалба.

16. .... Младежта до такава степен била покварена от разкош и користолюбие, че справедливо могло да се каже, че се е родило поколение, което нито само било в състояние да притежава имущество, нито пък допускало други да имат."

От горните цитати съдя, че разложението на републиканските нрави се поражда от постигнатото изобилие и благополучие, съвместно с възможността за съперничество и безправие, когато "18. ...цялото право се заключавало в силата". При това най- популярни са тези политици, които в своята безскрупулност са консервативно настроени- съхраняват благополучието и користолюбието. Трябва да се добави и това, че Рим е станал хегемон на Средиземноморския свят и е можел да запазва казаното благополучие за сметка на новите присъединени земи. Държавата хегемон се е нуждаела от водач- хегемон и скоро го е получила.