Отиди на
Форум "Наука"

Citizen Science: Ето как откривам астероиди в рамките на научен проект на НАСА


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Ето как откривам астероиди в рамките на научен проект на НАСА 

Catalina_Sky_Survey-Wikimedia-Commons-e1

Проектът Daily Minor Planet разчита на данните от обсерваторията Mount Lennon. Image : Daniel Oberhaus/ Wikimedia Commons

20 юли 2023 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Метеорът, видян от територията на България на 11-ти юли, ни показа нагледно колко е важно да изучаваме астероидите, за да се подсигурим срещу евентуално попадение върху нашата планета. Днес ще ви разкажа как в рамките на научен проект на НАСА откривам нови астероиди, помагам за определянето на орбиталните параметри на досега откритите такива и така съдействам за защитата на Земята срещу астероидната заплаха.

От няколко месеца насам вечер, след работа, не играя компютърни игри, поне не с такава интензивност, както преди – вместо това предпочитам да прекарвам времето си на страниците на Zooniverse. На този сайт са публикувани десетки научни проекти и всеки от вас може да се включи към някой от тях, за да прави реални открития. Най-привлекателното за Zooniverse е, че не са необходими предварителни умения – ръководителите на проектите сами ще ви обучат. Обикновено има кратък tutorial, който ще ви даде базисното ниво на грамотност, за да започнете работа, а по-нататък са планирани уебинари и Zoom срещи.

Проектът Daily Minor Planet под ръководството на д-р Карсън Фулс бе обявен официално на страниците на НАСА на 16-ти май. Той използва данни, получени от финансираната от НАСА програма Catalina Sky Survey, в рамките на която всяка нощ биват заснемани повече от 1 000 изображения. Екипът е малък и няма възможността да прегледа детайлно всяко едно от тези изображения. В рамките на последните два месеца бяха направени над 217 500 класификации от общо 2 808 доброволци. Сега, през юли, 131 от тези 2 808 души бяхме включени в публикацията на списанието Minor Planet Circulars, издавано от Minor Planet Center (MPC) под егидата на Международния астрономически съюз (IAU). Сред тези 131 съм и аз ( S. D. Alexandrov, p. 850), в последния брой (дата 2023/07/06), който е достъпен на този линк : https://minorplanetcenter.net/iau/ECS/MPCArchive/MPCArchive_TBL.html .

Отне ми около месец работа и тренинг, за да придобия нужния опит и да отсявам на предоставените снимки астероидите от останалите фалшиви детекции. В средата на месец юни д-р Карсън Фулс, ръководителят на проекта, се свърза с мен и ме информира, че е доволен от предоставените от мен данни и от конструктивните дискусии, които водя с останалите участници, след което ми предложи да вляза в екипа на Zooniverse като модератор – и аз приех (линк към екипа на Daily Minor Planet).

Цялостната равносметка е следната – докъм 20-ти юли 2023 г. от Daily Minor Planet към MPC са подадени заявления за общо 214 потенциално нови астероида (198 от основния астероиден пояс и 16 близкоземни). От тях 26 са с мое участие (линк 1, 2, 3, 4 и 5). От тези 26, общо 17 са вече асоциирани с познати астероиди и направените измервания спомагат за прецизирането на орбитите им. Но девет от обектите не са асоциирани с нито един известен астероид (те се водят в MPC под т.нар. Isolated Tracklet File) – именно това са вероятните нови открития, на които аз съм съавтор.

Все още не е късно – всеки желаещ може да се включи в проекта и да открива нови астероиди. Има и още множество други граждански научни проекти с отворен достъп, които са публикувани на сайта на НАСА ( https://science.nasa.gov/citizenscience ). Но за да направите откритие със сигурност ще ви трябва постоянство. Относно Daily Minor Planet, лично аз изчислявам, че средностатистически около 0.12% от заснетите изображения биха могли да съдържат потенциално нов астероид.

https://cosmos.1.bg/space/2023/07/20/discovering-asteroids-daily-minor-planet/

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Първият нов астероид, открит с мое участие

Catalina_Sky_Survey-Wikimedia-Commons-e1

Проектът Daily Minor Planet разчита на данните от обсерваторията Mount Lennon. Image : Daniel Oberhaus/ Wikimedia Commons

10 август 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. През месец юли ви разказах за това как в рамките на граждански научен проект на НАСА откривам нови астероиди и спомагам за определянето на орбиталните параметри на досега откритите такива. Днес излязоха резултатите, представящи новооткритите досега астероиди с вече налични обозначения. Представям ви първия такъв астероид, открит с мое участие.

Това е астероидът 2023 HQ29, като данните за него можете да намерите на страницата на Minor Planet Center. Той е наблюдаван за първи път от обсерваторията G96 Mount Lemmon Survey на 16-ти април. В потвърждаването му сме участвали общо седем души (линк), сред които и аз (SAlexandrov). Всичките сме работили към проекта Daily Minor Planet на платформата за гражданска наука Zooniverse под ръководството на д-р Карсън Фулс. Имената ни бяха вписани миналия месец (юли) в публикацията на списанието Minor Planet Circulars, издавано от Minor Planet Center (MPC) под егидата на Международния астрономически съюз (IAU), достъпно на този линк.

Проектът използва данни, получени от финансираната от НАСА програма Catalina Sky Survey, в рамките на която всяка нощ биват заснемани повече от 1 000 изображения. Екипът е малък и няма възможността да прегледа детайлно всяко едно от тези изображения. Така че всеки може да се включи и да открива нови астероиди – включително и вие! За повече информация – на този линк.

https://cosmos.1.bg/space/2023/08/10/first-newly-discovered-asteroid-participation/

Link to comment
Share on other sites

  • 5 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Ето как участвам в откриването на астрономически транзиенти към нов граждански научен проект

GOTO-observatory-1024x842.jpg

Данните, използвани в проекта “Търсачи на килонови”, пристигат от обсерватория GOTO

9 септември 2023 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. От няколко седмици в платформата за гражданска наука Zooniverse е активен нов проект, наречен “Търсачи на килонови”, като всеки може да се включи в него и да търси астрономически транзиенти. През последния месец бяха направени общо четири открития и аз съм участвал във всяко едно от тях.

Откритията са описани в страницата за резултати на Zooniverse, като там има пълен списък с участниците, които са допринесли за тяхното установяване. За едно от тях, катаклизмична променлива, аз съм вписан като част от доброволческия екип в официалната публикация на Сървъра за транзиенти към Международния астрономически съюз и имам сертификат за откритие (линк).

Но какво представлява проектът “Търсачи на килонови”? Както е разказано в самата страница, се използва обсерваторията Gravitational-wave Optical Transient Observer (GOTO), която се състои от верига от телескопи, специално построени и оптимизирани да проучват сигналите от електромагнитния спектър в резултат на гравитационни вълни. Проектът е ръководен от екип начело с изследователите Том Килстийн и Лиса Келси. Обсерваторията е в състояние да открива разнообразни транзиенти (т.е. астрофизични феномени, които променят своята яркост в рамките на сравнително кратък период). Те включват гама-лъчеви избухвания, активни галактични ядра, катаклизмични променливи, но изследователите на проекта се интересуват най-вече от килонови (остатъчни сияния от сливането на две неутронни звезди) и свръхнови (експлозивната смърт на масивни звезди).

Вашата работа, ако решите да се включите в проекта, се състои от това да използвате класическия метод, при който имаме референтно изображение, заснето преди няколко години, научно (наскоро заснето изображение) и изображение-извадка между двете, което показва дали между научното и референтното изображение има промяна – потенциален показател за транзиент. Може да звучи прекалено сложно, но всъщност не е – има съвсем кратък указател, който в рамките на броени минути може да ви обучи как да разграничавате истинските транзиенти от потенциалните фалшиви такива.

И всичко това можете да го правите в рамките на свободното си време, с телефона си, като всички заснети от обсерваторията изображения през последното денонощие минават през екрана ви само за 10-15 минути. Да отделите десетина минути от деня си в името на науката е кауза, която си струва – и по този начин правите реални открития и допринасяте за научния напредък!

Интересувате се още от граждански научни проекти? Вижте също как откривам астероиди на този линк.

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/09/kilonova-seekers/

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Научният портал на НАСА отрази тези от нас с принос към астероидните проучвания

Catalina_Sky_Survey-Wikimedia-Commons-e1

Проектът Daily Minor Planet разчита на данните от обсерваторията Mount Lennon. Image : Daniel Oberhaus/ Wikimedia Commons

19 септември 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 18-ти септември, порталът на НАСА за наука отрази 115-те доброволци, включително аз (S. Alexandrov), които сме направили открития в рамките на гражданския изследователски проект Daily Minor Planet.

Както съобщава американската космическа агенция, официалната международна организация, отговаряща за събирането на данни за астероидите, кометите и малките планети в Слънчевата система, носи названието Minor Planet Center. Журналът на организацията MPC 163237-164686, отразява тези 115 от нас като “измерватели” – т.е. ние сме дали своя принос към установяването на орбитите на небесните тела в Слънчевата система.

През първите два месеца от своето съществуване, проектът Daily Minor Planet е довел до откритието на 200 астероида от главния пояс и 16 близкоземни астероида. Проектът набира още участници, които да търсят астероиди.

Линк и източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2023/09/19/nasa-daily-minor-planet/

Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Модератор Космически науки

Кръстиха астероид на космическия популяризатор Светослав Александров

Catalina_Sky_Survey-Wikimedia-Commons-e1

Проектът Daily Minor Planet разчита на данните от обсерваторията Mount Lennon. Image : Daniel Oberhaus/ Wikimedia Commons

16 август 2024 г. 13:10 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 15-ти август, Работната група на Международния астрономически съюз публикува поредното издание на своя бюлетин, в което бяха обявени 46 нови имена на малки планети в Слънчевата система. Една от тях бе кръстена на мен (Светослав Александров).

За мен е изключителна чест да приема това признание, което ми се връчва във връзка с работата ми в граждански научни проекти. Предложението астероидът да бъде кръстен на мое име бе дадено от американските екипи, работещи в програмата Catalina Sky Survey. Напомням, че миналата година се присъединих към финансирания от НАСА граждански научен проект Daily Minor Planet под ръководството на д-р Карсън Фулс.

Кой е астероидът?

named-asteroid.png

Информация за астероида, кръстен на мен, можете да намерите в бюлетина на Работната група на Международния астрономически съюз (линк тук – PDF файл), както и на страницата на Minor Planet Center – официалния орган на Международния астрономически съюз, който отговаря за откритията и именуванията на малки планети (линк тук). Астероидът, който е част от Главния астероиден пояс, намиращ се между Марс и Юпитер, е открит през 1999 г. от Catalina Sky Survey и първоначално е класифициран като 1999 JT9. След вчерашното именуване той ще се казва (91335) Alexandrov.

Какви са моите приноси в сферата на гражданската наука?

За пръв път научих за възможността да участвам в граждански научни проекти през 2019 г., когато НАСА и организацията Космокуест обявиха, че се търсят доброволци, които да картографират повърхността на астероида Бену. Това беше необходимо във връзка с кацането на американската мисия “Озирис-Рекс”. Кацането бе успешно. Мисията впоследствие се завърна на Земята с пробите от Бену на 24-ти септември 2023 г. след 7-годишно пътешествие.

В хода на своята работа аз картографирах над 200 снимки, сред които и такива на региона на име Найтингейл, където “Озирис-Рекс” кацна, поради което получих наградата от КосмоКуест Sulfur Rockstar. Повече затова съм писал на сайта на КОСМОС БГ на този линк.

Вторият граждански научен проект, в който участвах, не бе свързан с астероиди, а с Марс – и включваше картографиране на облаците в марсианската атмосфера. След направени над 500 класификации, получих благодарствено писмо от Лабораторията за реактивно движение към НАСА.

По проекта на НАСА Daily Minor Project, в който продължавам да участвам до ден днешен и към който можете да се включите и вие, съм класифицирал повече от 85 000 снимки. Според страницата за индивидуални статистики на проекта към платформата Zooniverse, аз съм участвал в откриването на 10 нови астероида. Именно за приносите ми по този проект получих честта астероид да бъде кръстен на мое име.

Други инициативи, в които съм участвал, са проектът Floating Forests, в хода на който се картографират гори от водорасли на базата на спътникови изображения и към който съм класифицирал над 1 000 снимки, както и проектът Planet Hunters TESS, в хода на който се търсят извънслънчеви планети на базата на данни от космическия телескоп TESS. Според страницата за резултати на TESS съм участвал в потвърждението на пасаж на потенциална извънслънчева планета, маркирана като TIC 296737508.

Как се кръщават астероиди?

Според информацията на сайта Asteroid Day под патронажа на Космическата агенция на Люксембург, до 19-ти век именуването на астероиди се случва по подобие на именуването на планети, използвайки имена на богове от гръцката и римската митология. Така се появяват астероидите Церера, Палада, Юнона. Същият този век кипи голяма откривателска дейност, което налага новооткритите малки планети да бъдат кръщавани и на други божества – напр. от египетската митология. Но чак до 1857 г. се избягва да се кръщават астероиди на живи хора. Това започва да се случва след откритието на астероида Евгения, кръстен в чест на Евгения де Монтихо, жената на Наполеон Трети, племенникът на Наполеон Бонапарт.

След 1892 г. започва нова традиция, спазваща се и до днес – когато нов астероид бива открит, първоначално той получава временно обозначение. Ако орбитата на астероида бъде добре дефинирана от множество наблюдения, той получава постоянен номер. Оттук насетне откривателят на астероида получава правото да предложи име. Правилата, които се спазват, са: името не бива да е по-дълго от 16 символа, да не е обидно, да не се отнася до политически или военни действия, да не нарушава авторско право и да не съвпада с други имена на астероиди и луни в Слънчевата система. За да може да бъде кръстен астероид на ваше име, трябва да се случат следните неща: 1. Откривателят на даден астероид трябва да внесе предложение и 2. Комитет от 15 души към Международния астрономически съюз трябва да го одобри.

Българските астероиди

Според информация в българската Уикипедия, първото българско наименование в космоса е 785 Цветана, открит през 1914 г., като този астероид е кръстен на дъщерята Цветана на академик Кирил Попов, който е първият български изследовател на астероиди. Следващите български имена са факт половин век по-късно – съветската астрономка Тамара Смирнова в Крим открива и кръщава астероида 2575 България през 1970 г., както и астероида 2371 Димитров (на политика Георги Димитров). После се появяват 2530 Шипка (по случай 100-годишнината от Шипченската епопея) и 2206 Габрова (на гр. Габрово). През 70-те и 80-те изтъкнати български откриватели на астероиди стават проф. Владимир Шкодров и ст. н. с. Виолета Иванова.

След 2000 г. един от най-активните български откриватели на астероиди е Филип Фратев. Той е кръстник на няколко от тях и благодарение на него се появяват имена като 204831 Левски (на Васил Левски) и 225238 Христо Ботев.

Именуването на астероиди на живи българи се случва периодично, макар и по-рядко. Например през 2021 г. бе дадено името 42772 Кокотанекова, на младата българска изследователка Росита Кокотанекова.

https://cosmos.1.bg/space/2024/08/16/krustiha-asteroid-salexandrov/

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!