На Мадарския конник няма изобразено копие

[К.ГЕРБОВ]

Не знаем нищо конкретно за произхода и първоначалния вид на Мадарския конник.

Около него има надписи, в които фигурират имената на българските владетели Тервел, Омуртаг и Кормесий, разчитан по-рано като Крум. Затова повечето изследователи приемат паметника за дело на някой от тях. В кръга на шегата, обаче, можем да кажем, че имена на българи има и върху римския Колизеум, но никой не го приема за български.

Повсеместна практика е да се драска по нещо съществуващо. Е, Мадарският конник не е „нещо“, а споменатите в надписите не могат да бъдат определени за драскачи като нашите днешни „юнаци“, оставили имената си по стените на Колизеума. Но това, че първите български владетели са оценили качествата на изобразената край Мадара фигура и са поставили имената си край нея, не може да се приеме като факт, че тя е сътворена по тяхно време. Има толкова надписи на Омуртаг, но на нито един от тях няма изобразен конник с куче и лъв.

 

Приемащите, че Мадарският конник е дело на някой от споменатите в надписите владетел, също са на различно мнение кой точно е той. На монетата с изображение на релефа от 1930 г., е отбелязано името на Крум и то в аспект, че именно той е конникът. Днес в Уикипедия, обаче, приемат, че най-признатата теза за прабългарския произход на Мадарския конник, свързва изображението с хан/кан Тервел (701 – 721 г.).

Още по-голям разнобой съществува при описанието на самата фигура, което се дължи на голямата природна ерозия, на която е бил подложен паметникът през годините. На практика днес от релефа личат само контурите му. Така изглежда той на появилия се през 2014 г. проект за българска евромонета, който напоследък отново се показва и дискутира в социалните мрежи:

Изказаните мнения на специалистите за вида на релефа край Мадара са по-скоро предположения, отколкото констатации. Оксана Минаева е описала в книгата си „Мадарски конник“ от 1990 г. някои от тях. Четем:

„Според Т. Герасимов главата на конника е обърната към зрителя. Според Т. Кацаров — е силно разрушена и не може да се каже със сигурност дали е обърната към зрителя, или е в профил. Разнообразно възприемане има и на косата, прическата или украсата на главата на конника. Според Г. Фехер косата е свободно пусната назад. К. Шкорпил вижда две слабо видими черти, об­разуващи с главата триъгълник, който може би е пред­ставлявал нейно покривало. Трудности се срещат и при точното определяне на позата на ръцете. Лявата ръка е издигната леко нагоре над главата на коня, а дясната е силно разрушена. Според едни учени конникът държи с дясната си ръка поводите (К. Шкорпил, Г. Кацаров), а в лявата си ръка някакъв предмет, за който се спори дали това е чаша (Г. Кацаров, Г. Фехер, Кр. Миятев), или рог за пиене (Т. Герасимов). Според Ст. Ваклинов това са поводите на коня, които конникът държи с лява­та си ръка. В тази част, кьдето е ръката, торсът на езда­ча е силно разрушен. Десният крак е слабо очертан в горната си част, но долната половина личи по-добре. Другият крак, който остава зад торса на коня, не е изоб­разен.

Противоречиви са мненията относно дрехата на конни­ка. В повечето случаи горната дреха се възприема като къса, до коленете, и надиплена (Г. Кацаров, Г. Фехер, Кр. Миятев). Панталоните - долната част, се възпри­емат като шалвари. Н. П. Кондаков вижда и меки цър­вули, с които е обут ездачът. Т. Герасимов възприема това като обувка без ток и подметка, чийто заострен връх е пъхнат през стремето.

Въоръжението на конника също се възприема противо­речиво. Ст. Ваклинов вижда зад гърба на конника пра­воъгълна издатина, която се възприема като калъф за лък. Според Т. Герасимов това не е калъф за лък. В. Бешевлиев смята, че конникът носи на гърба си колчан за стрели. Според Ст. Ваклинов може да се различи ня­какъв предмет, различен от очертанията на полата на дрехата, дълъг около 60 см и широк около 15 см, за който предполага, че е колчан за стрели. Копието на ездача, с което е прободен лъвът, се възприема като дълго или късо.

Снаряжението на коня също не е уточнено от изследова­телите. Според К. Шкорпил, Н. П. Кондаков и Г. Каца­ров на релефното изображение са представени стремена. Въпреки че според твърденията на други учени долната част на крака е счупена, Ст. Ваклинов смята, че тя е запазена изцяло и много добре личи стъпалото, което е пъхнато в масивно стреме. Според него ремъкът, на който виси желязната част на стремето, минава нагоре, успоредно с крака пред него. Виждат се също и ремъкът на оглавника, подкоремният и подопашният ремък. Седлото на ездача не е възприето от всички. Само К. Шкорпил, Кр. Миятев, Ст. Ваклинов и В. Бешевлиев виждат зад гърба на ездача висок ръб на седло.

Изреждаме целенасочено противоречивите мнения на изследователите на Мадарския конник, за да покажем колко трудно е днес да се направи наново оглед и ана­лиз на реалиите.

Най-важните изводи, постигнати досега при изследване­то на реалиите и иконографската схема, са два. Първият се отнася до времето на битуване на представените реа­лии на релефа и етническата им среда — това са номадските народи от средата до края на I хилядолетие от н. е. в евразийските степи. Вторият засяга разпростране­нието на конната сцена и в частност „конник на лов“ най-вече в периода на ранното средновековие в Европа и Азия. По този начин се потвърждава средновековният произход на Мадарския релеф“.

Минаева не дава обяснение как тя вижда вида и положението на споменатото копие, като накратко отбелязва, че то „се възприема като дълго или късо“. В статията в Уикипедия определено се посочва, че конникът „с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв“. Снимките, обаче не потвърждават това.

Има снимка, която е качена и на сайта на ЮНЕСКО (показаната горе и с детайл), на която, като че ли се вижда нещо като копие. Но от други снимки се установява, че това е зрителна измама.

Под самия корем на коня част от скалата е отчупена, има и направен по някаква причина плитък жлеб, който може да е резултат от одраскване при монтажа на някое от скелетата, издигани за по-подробно проучване на фигурата. Така между ръба, оформен след отчупване на скалата и жлебът, се привижда въпросното копие. Тъй като отчупването тръгва на известно разстояние под корема на коня, то по протежение на това разстояние „копие“ не се очертава. Което обяснява защо се е появил вариантът „късо копие“. Не е ясно, обаче, къде е знаменцето, което в евромонетата е поставено в средата на копието. 

Отчупването на част от скалата вероятно също е резултат от действията на проучвалите релефа. По него се виждат дупки, които не са резултат от ерозия, а вероятно в тях са били поставени елементи за закрепване на скелето. Възможна е при някой опит за продупчване на скалата, тя да се е отчупила.

Най-ранното изображение на Мадарския конник е нарисувал и отпечатал в „Donau Bulgarien und der Balkan, III Band (1879)“, определеният от доц. д-р Тодор Чобанов като шпионин, Феликс Каниц. На рисунката лъвът е полегнал пред конника като покорно куче. И не е прободен с копие. Жив е, даже е навирил опашка. Това подсказва, че  конникът не е обикновен човек, а божество, покровител на животните. (Някои предполагат, че е богиня и конкретно сочат Диана.)

На снимка, публикувана в специалното издание за Мадарския конник от 1925 г. също не се вижда да има копие.

 

Мадарският конник е намерил място върху левови монети от 1981 и 1992 г., а от 1999 г. се поставя върху редовните стотинки. Но сюжетът, освен че е недостоверен по отношение убийстото на лъва, е и осакатен спрямо оригиналното изображение – липсва кучето. Няма го и на евромонетата. Оригиналният артефакт е подменен с измислената атракция „Конник убива лъв с копие“. (На първата монета като че ли е изобразена жена?)

Проф. Никола Мавродинов в „Старобългарското изкуство”, отрича възможността върху български релеф да бъде изобразено убийство на лъв. Приел все пак от показаната тук подвеждаща снимка, че на релефа лъвът е пронизан от копие, авторът отбелязва: „Мадарският конник се отличава по стил и по композиция от релефите на Тракийския конник, гдето лъвът е помощник на конника“. Сюжетът общо взето принадлежал към иранският кръг от сюжети, заключава Мавродинов, но добавя, че от ахеменидската епоха нямало нито едно изображение, в което конник-цар да е убил лъв с копие и да е придружен от куче. Подобен паметник в персийското изкуство нямало и в партската и в сасанидската епоха.

[resavsky]

Склонен съм да приема че лъвът/ или барс/ държи змия в лапите си.

[makebulgar]

Иконофграфията на Мадарския конник е типична за тракийските оброчни плочи, а от тях има открити доста при Мадара. Части от плоча на конник в естествен ръст, подобен на Мадарския конник, са открити и до една от портите на Плиска. Тоест българите са имали под ръка модела, по който вероятно са създали конника. 

От тримата записани владетели имаме едно изображение, на което има конник подобен на мадарския. На печата си Тервел е изобразен със щит с изображение на конник. Модела на печата е копие на римски монети. 

[isav]

За мен е изключително комично днес, в 2023 година, когато имаме дронове за всичко(!), ИИ на БАН да разчита още на рисунките на Шкорпил, снимки от 30-те и записките на Бешевлиев?!?!

Един дрон съоръжен с камери за каквато искаме гама на светлината може да го облети от метър разстояние за седмица 100 пъти и да направи най-детайлно проучване, дори и 3D модел на скалата и на барелефа...

Да Живей Археологията на 18-ти век! Че и Историята...

 

П.П. В Google Earth снимки има толкова любителски мегапикселови фотографии, на които ясно се вижда копието, че не си заслужава подобна "дискусия"...

Редактирано Септември 27, 2023 от isav

[К.ГЕРБОВ]

Аз я взех тази снимка от интернет и като гледам ракурса, тя е правена почти фронтално. Което е възможно именно с дрон. 

За съжаление изображението е форматирано, но като се кликне два пъти върху него излиза в максималния си формат 2650х2050.

[miroki]

От площадката която беше там. Не знам дали я има още. И копието си е там.

[Янков]

Преди 2 часа, isav said:

За мен е изключително комично днес, в 2023 година, когато имаме дронове за всичко(!), ИИ на БАН да разчита още на рисунките на Шкорпил, снимки от 30-те и записките на Бешевлиев?!?!

Един дрон съоръжен с камери за каквато искаме гама на светлината може да го облети от метър разстояние за седмица 100 пъти и да направи най-детайлно проучване, дори и 3D модел на скалата и на барелефа...

Да Живей Археологията на 18-ти век! Че и Историята...

 

П.П. В Google Earth снимки има толкова любителски мегапикселови фотографии, на които ясно се вижда копието, че не си заслужава подобна "дискусия"...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Лидар

Ето това ни трябва и хората го използват от години, но не и у нас явно. Да не говорим че с тази технология има шанс и да се разчете някоя буквичка в повече.

[isav]

Всяко едно прецизно 3D заснемане ще свърши много повече от  изключително старателния труд на Бешевлиев... Щото ще бъде безпристрастно и неподвластно на нАучната догма!

[makebulgar]

Надписите едва ли ще се разчетат с лидар, а и много време е минало от откриването на конника и много киселинни дъждове са извалели от тогава. Не е същият като преди 150 години.

[Янков]

Преди 3 часа, isav said:

Всяко едно прецизно 3D заснемане ще свърши много повече от  изключително старателния труд на Бешевлиев... Щото ще бъде безпристрастно и неподвластно на нАучната догма!

 

Преди 3 часа, makebulgar said:

Надписите едва ли ще се разчетат с лидар, а и много време е минало от откриването на конника и много киселинни дъждове са извалели от тогава. Не е същият като преди 150 години.

Надписите няма да се разчетат с ЛИДАР. Надявам се обаче да се

 

Преди 5 часа, Янков said:

разчете някоя буквичка в повече.

А ат там нататък, да се намери някой склонен да положи толкова труд, колкото е положил и Бешевлиев и да успее да събере достатъчно буквички, от които да се разчете и думичка. На изречение, или на цялостно разчитане на текстовете не се надявам.

От друга страна обаче, с заснемането с ЛИДАР може да ни даде точно 3Д копие на конника и надписите около него и по този начин да съхраним остатъците от тях за бъдните поколения преди да е станало прекалено късно.

Относно Бешевлиев - колкото и да го критикуваме (в много случаи незаслужено, но понякога и заслужено) без такива като него, заснемането на обекта с най-прецизната технология би си останала просто нулички и единици.