По-дълги и по-интензивни горещи вълни

[Р. Теодосиев]

Жегата е тук, за да остане. Какво можем да направим

Какви са тенденциите за климата в Европа и в България и какво могат да предприемат държавата и общините за адаптацията на икономиката и обществото към новата реалност

https://www.capital.bg/podcast/glasat_na_kapital/2023/07/21/4509875_podkast_jegata_e_tuk_za_da_ostane_kakvo_mojem_da/

 

©  Капитал

 

https://www.capital.bg/podcast/glasat_na_kapital/2023/07/21/4509875_podkast_jegata_e_tuk_za_da_ostane_kakvo_mojem_da/

Последните две седмици на фона на застъпилите горещи вълни "Цербер" и "Харон" са опасно горещи както в Южна Европа, така и в България, а големите градове като София, Пловдив или Русе са още по-топли и заради ефекта на топлинния остров. Аргументът "то винаги си е било така" вече не изглежда толкова успокояващ - летата в региона наистина стават по-горещи и за това има няколко фактора.

Жегите влияят както на здравето ни, така и на икономиката на държавите и много от най-засегнатите в Европа и света вече предприемат стъпки, за да се адаптират към новата реалност. Има какво да се направи - от инфраструктурата до комуникацията, така че горещите вълни да не носят толкова голям риск.

Какво прави и какво може да направи България и общините са въпросите, които обсъждаме в този епизод на подкаста "Гласът на Капитал" с гост икономическия редактор Ани Коджаиванова.

Ще чуете още:

• На какво се дължат жегите в Европа?
• По какъв начин влияят на икономиките на държавите и кои сектори са най-засегнати?
• Какви са прогнозите?
• Има ли България стратегия за адаптация с климатичните промени?
• Какво могат да направят държавите, общините, както и какво можем да направим всички ние?

 

[Р. Теодосиев]

Тенденцията в Европа е за повече, по-дълги и по-интензивни горещи вълни, а лета като настоящото и по-лоши ще са новото нормално:

 

https://www.capital.bg/4509488

 

Има какво да се направи, за да се предпазят икономиките и хората да запазят качеството си на живот в новия климат. Добри примерите от други държави има, но в България мерките още са предимно на хартия.

 

 

[Р. Теодосиев]

Рекордно горещ юли, над 38 градуса морска вода и още нищо не е приключило

https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/07/30/4512925_rekordno_goresht_juli_nad_38_gradusa_morska_voda_i/

© Reuters

Юли си отива като най-горещият месец в 174-годишната история на метеорологичните измервания, като счупи температурния рекорд на юни и още нищо не е приключило с жегата на 2023 г.

Може да се спори по оценката на учени от Лайпциг, че планетата в момента е най-топла от 120 хил. години насам, но малцина поставят под съмнение, че расте вероятността 2024 г. да е още по-топла от настоящата година. Рекордно горещата 2016 г. много бързо ще слезе надолу в списъка.

И всичко това на фона на научни публикации, че скоро може да започне да се разпада част от системата от морски течения в Северния Атлантик и че изглежда за пръв път учените наблюдават в Северното полукълбо накъсване на мощните въздушни течения високо в атмосферата, известни като джетстрийм.

 

© Reuters

Бедствията за поредно лято не са причинени единствено от климатичните промени - в Европа на няколко места има сериозни подозрения, че горските пожари са предизвикани умишлено. В Гърция властите казаха, че малко над половината пожари през юли са дело на подпалвачи, преследващи различни имотни и финансови изгоди.

Август започва с брутална горещина в САЩ, където в Средния Запад и по източното крайбрежие от опасно високи температури и убийствена влага е затиснато половината от населението на страната - около 170 милиона души. Скоро топлината ще намалее, казват метеоролозите, които вече записаха юни като най-горещият от 1850 г. насам, за 47-ми пореден път това е шестият месец с показатели над средните за ХХ век. Повече от 532 поредни месеца (общо над 44 години) продължава тази тенденция за задържане на отчетените температури над средните за ХХ век.

 

© Brian McNoldy/University of Miami/NASA/MSFC/SPoRT

Температура на повърхността на водата покрай американското крайбрежие на Мексиканския залив на 9 юли.

• В Долината на смъртта в Калифорния на 17 юли отчетоха най-горещата нощ на планетата - 120 градуса по Фаренхайт (48.8 по Целзий) в полунощ.
• В Китай бе счупен националният рекорд като в северопападната част на страната егистрираха 52.2 градуса по Целзий.
• Европа е на десети от градуса да постави нов температурен рекорд, но хората са притеснени повече от това колко често една след друга са горещите вълни и колко са продължителни.
• Горските пожари в Канада продължиха да горят с безпрецедентен мащаб, след като преди това димът от тях покри с жълта пелена Ню Йорк.
• В Европа от Балеарските до гръцките острови пожарите принудиха десетки хиляди жители и туристи да се евакуират, а пожарникарите да се борят с пламъците при температури около и над 40 градуса.
• Рекордни валежи и наводнения потопиха части от Южна Корея, Япония, Индия и Пакистан.

 

© NASA/Goddard Space Flight Center Scientific Visualization Studio

Учените наблюдават от десетина години (картата е от 2018 г.) как контурът на джетстрийм се измества на север и явлението става "по-лениво". Това означава, че горещ въздух нахлува от юг по-далеч в северните ширини и се офомят "горещи куполи", които се задържат продължително на едно място.

"Така изглежда жестоката реалност на климатичната промяна, това е предупреждение какво ни очаква", заяви Петери Таалас, генерален секретар на Световната метеорологична организация.

"Епохата на глобалното затопляне приключи, започна епохата на глобалното сваряване", каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

 

 

Думите му са метафора, но наистина океаните са необичайно топли и учените наблюдават т.нар. морски горещи вълни покрай бреговете от Флорида до Австралия. Не става дума само за гибелта на коралови рифове, а за опасност от масова гибел на множество други организми. Край Флорида бе отчетена температура на водата от над 38 градуса по Целзий - това не просто е "като ваната вкъщи", а и заприличва на супа, в която се варят мекотелите и други животни и растения, описват учените.

В Южното полукълбо, където е зима, също усещат жегата. Морският лед около Антарктида покрива рекордно малко пространство за тази част от годината, когато би трябвало да покрива максимално голяма площ.

 

Едно от основните обясненията за случващото се в момента - и за това какво предстои догодина - е че планетата се намира в ранната фаза на явлението Ел Ниньо, което трае между 9 и 12 месеца. То се роди в необичайно топлите води на Източния Тихи океан, като обикновено добавя топлина по света към тази, която се смята, че е причинена от човешката дейност и изхвърлянето на опасни обеми газове.

 

Очаква се Ел Ниньо да достигне пика си по-късно тази година и да продължи през 2024 г. Според доклад, разпространен през май в сп. "Сайънс", възможно е глобалните икономически щети от това явление тази година да са около 3 трилиона долара. Заради Ел Ниньо очакват екстремно време, щети по земеделската продукция и в производството и условия за разпространяване на заболявания.

 

 

© Reuters

"Намираме се в безпрецедентна територия", каза този месец Мишел Лерьо, метеоролог от Центъра за климатични прогнози към американската агенция NOAA.

Притесненията на колегите му по света са, че затоплянето на океаните и атмосферата от това явление, което "променя посоката на магистралите на бурите", ще захрани още по-мощни тайфуни в Азия и поройни дъждове в Централна и Южна Америка. Вероятно в Атлантика ще е по-слаб тазгодишният сезон на ураганите, но ще е по-топло в Канада и американския Северозапад. В Амазонка би трябвало да е по-сухо от обичайното, Австралия да страда от силни горещини, суша и горски пожари, а в страните от Африканския рог може да настъпи малко облекчение след пет години сушави дъждовни сезони.

Понеже прогнозите показват, че положението ще се влошава в годините до края на десетилетието, политиците вече обмислят не трябва ли да се въведат регулации в трудовото законодателство с цел защита на работещите в горещините.

Не става дума само за строителния сектор, където високите температури влияят и на материалите, с които се работи. А и за транспорта, ресторантите (за персонала в кухнята става невъзможно да готви) и на безброй други места, където хората просто започват да работят по-бавно и стават по-разсеяни.

Проучване на Международната организация на труда прогнозира, че до 2030 г. всяка година ще се губи еквивалента на над 2% от работните часове, защото ще е твърде топло да се работи или защото трябва да се работи по-бавно.

Около 200 млн. души днес са в риск от екстремни горещини и според C40, мрежа от кметове, настояващи за климатични политики и действия, броят им в средата на века ще се увеличи 8 пъти.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/07/30/4512925_rekordno_goresht_juli_nad_38_gradusa_morska_voda_i/

[Р. Теодосиев]

Земята вече има нов най-горещ ден: 6 юли 2023

Почти всеки ден от отминалия месец е чупил глобалните температурни рекорди, като 29 от 40-те най-горещи дни в историята са през юли 2023 г.

 40-те най-горещи дни в съвременната история на Земята.    ©  C3S/ECMWF

 

 

Темата накратко

• Изминалият юли е най-топлият за последните 173 години.
• В България средните юлски температури са се повишили с около 1.35 °C за последните 30 години.
• Горещата вълна в страната ни отчете 11 поредни дни с дневна температура 3 °C над средното и по-този показател няма друга подобна вълна през този век.

---

Симеон Матев е автор в "Климатека" и доктор по климатология, асистент по климатология в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на Софийския университет. Основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.

"Капитал" препубликува текста му със съкращения. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

Месец юли 2023 г. е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. Общо 9.3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а едва под 1% - с рекордно ниски. Земята вече има нов най-горещ ден и това е 6 юли 2023 - със 17.08 °C. А почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16.8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г.

Продължителните горещи вълни в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа станаха причина за екстремно високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна криза в засегнатите региони. В България месецът е бил по-топъл от нормалното, но с дълга гореща вълна.

Отклонение на средната температура на въздуха за юли спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF Преглед на оригинала

В климатологично отношение юли е бил най-топлият месец в годината глобално и от тази гледна точка той е и най-топлият месец изобщо в историята на земното кълбо от 1850 г. насам. При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 г., се потвърждават данните и от Европейската служба за изменение на климата "Коперник" (C3S), че изминалият юли е най-топлият за последните 173 години и месецът значително превъзхожда следващите в тази класация.

Отклонение на средната температура на въздуха за юли спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1850 г. насам. Източник: NOAA Преглед на оригинала

Твърде вероятно е без човешко влияние върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват.

Цялата статия: https://www.capital.bg/zelen-kapital/climate/2023/08/17/4518987_zemiata_veche_ima_nov_nai-goresht_den_6_juli_2023/