Проектът за новата конституция (ЗИДКРБ) от 23.07.2023

[nik1]

Проектът за новата конституция (ЗИДКРБ)
Какво мислите за него?

проект! закон за изменение и допълнение на ...

[deaf]

Преди 3 часа, nik1 said:

Проектът за новата конституция (ЗИДКРБ)
Какво мислите за него?

проект! закон за изменение и допълнение на ...

Мисля си за горките англичани – те си карат без конституция...

[Втори след княза]

Преди 12 минути, deaf said:

Мисля си за горките англичани – те си карат без конституция...

Значи ли, че неоснователно са смятани за Конституционна монархия?

[deaf]

Преди 4 минути, Втори след княза said:

Конституционна монархия?

Парламентарна. Винаги ли трябва да губите времето и нервите на опонента да Ви коригира?

[resavsky]

Абсурд е да съберат мнозинството за такава конституция. 

[Янков]

Преди 6 часа, nik1 said:

Проектът за новата конституция (ЗИДКРБ)
Какво мислите за него?

проект! закон за изменение и допълнение на ...

Козметични промени с прекалено много капани. В общи линии - отчитане на дейност.

[resavsky]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Значи ли, че неоснователно са смятани за Конституционна монархия?

Да точно това значи.Няма как конституционна монархия без конституция.

[Втори след княза]

Преди 14 минути, resavsky said:

Да точно това значи.Няма как конституционна монархия без конституция.

Обясняват го с особеностите на тяхната правна система. 
https://en.wikipedia.org/wiki/Constitution_of_the_United_Kingdom

[resavsky]

Преди 3 минути, Втори след княза said:

Обясняват го с особеностите на тяхната правна система. 
https://en.wikipedia.org/wiki/Constitution_of_the_United_Kingdom

Опитват се да го обяснят като неписана конституция. Но е факт че няма писана такава а механичен сбор от писани правни норми и обичайно право.Англичаните умират да бъдат различни от целия останал свят и затова не си правят труда да пишат конституция. 

[nik1]

Преди 16 часа, nik1 said:

Проектът за новата конституция (ЗИДКРБ)
Какво мислите за него?

проект! закон за изменение и допълнение на ...

Харесва ми, че е хванат "бика за рогата" - имаме конституционно закрепен наратив (добър или лош).

Досега не знаехме кои сме и какви сме, и какво ни прави членове на нацията,

за едни нацията е любов към Матушката, и нацията я няма без Матушката Рус, и без императора и, както и да се казва той,

за други - нацията са чалгата и кебабчетата, в по цивилизован вариант - планините, морето

за трети - близките и приятелите (да, но това не е нацията, а племето)

за четвърти - българщината, етноса (нацията ни е етническа, но не е само етносът,...казано грубичко - и ескимосите имат етнос, но нямат нация)

Според Екимджиев понятията били неразбираеми и всеки можел да ги тълкува както си иска, и това било опасно.
 

Е, ще се напълнят със смисъл, както навсякъде по света. то това е идеята да има малко свобода (същото е като при френското "братство, равенство и свобода")

А сравненията на новия член 3 с Русия и Дугин не са подходящи: В Русия също като при нас досега, не знаеха какви са и какво ги определя като нация , експериментираха - ту искаха гражданска нация, ту се връщаха към етническата..в рамките на една-две години.
 

"Нацията" на Путин е негов невъзможен микс между СССР и Руската империя, гарниран с руския фашизъм на Иван Илин

(Дугин никой не го приема на сериозно, дори и Путин , просто са го ставили да си говори) - чисто путиново творение.

И стигнаха дотук, защото не можаха да си напишат урока с наратива.

 

 

 

[nik1]

Преди 16 часа, nik1 said:

Проектът за новата конституция (ЗИДКРБ)
Какво мислите за него?

проект! закон за изменение и допълнение на ...

Имам резерви към промените,  отнасящи се за служебното правителство


Ще направя общ разбор на проблема според действащите  текстове и ще представя виждането ми:
 

Два са според мен кардиналните проблеми на института на служебното правителство, така както е конституиран в действащите текстове.

 

1. Президентът, макар и с ограничени правомощия, като титуляр на служебните правителства получава реалната възможност да бъде втори алтернативен, втори център на власт (изпълнителна власт) и политики.
 

Има една подробност, която е скрита: уредбата ни е заимствана от немската/ австрийската конституционна система, но там Президентите се избират от Парламентите, и не се явяват техни "опозиции" или алтернативи,

В българския случай не е така и е напълно възможно президентите, избирани пряко, да бъдат издигани от опозицията на Парламентарно доминиращите партии и коалиции

Имаме тройна хибридна система:

- избор на Президент като в Президентска република

- класическо Парламентарно управление при липса на кризи

- Полупрезидентско управление при парламентарни и правителствени кризи, но в много лоша версия

Версията е лоша, защото в класическите полупрезидентски републики (РФ, Франция) правителствата, предложени от Президентите се гласуват от Парламентите (дори и в РФ е така)
 

2. Вторият кардинален проблем (става дума за един нексус с точка 1-ва) е. че Конституцията не предлага ограничения върху дейността на служебното правителство и то действа като редовно (ограничено е физически само по време!)

В същото време то не се подчинява на правилата и ограниченията, касаещи редовното правителство:

- не подлежи на вот на недоверие/вот на доверие от НС, и съответно на оставка вследствие резултата от гласуваме на вотовете, както редовното "класическо" правителство

-не представя програма за управление

Заключение

Извън политическото говорене и спорове, в чисто интелектуалната сфера, някои са мнение, че тази хибридна система успява да се балансира добре. Това в голяма степен е вярно, но системата може да се явява и спирачка за развитие на републиката (към по добро или по-лошо) и може да създава турбуленции като нещо негативно.

Правителството на Републиката по конституция е натоварено с голяма власт правомощия, и неподлежащото на парламентарен контрол правителство с титуляр, който е в опозиция на Парламентарно доминиращите партии и коалиции е предизвикателство за крехките ни и неукрепнали демокрация и институции.

Изводи и препоръки:

Неполитическото ми мнение не е да се премине в другата крайност - правителството в оставка да се превръща в служебно, а в новата Конституция да се зададат ограничения и общи изисквания към служебното правителство, назначавано от Президента (сега няма никакви такива). Както и да се зададат ограничения и правила за намесата на Президента (няма нищо странно - във Франция например има разписани правила за взаимодействието на Президента с властите)

Или да се приеме вариант "Гърция" - при оставка на редовното правителство, един от двамата председатели на висш съд (ВКС или ВАС) да става министър - председател и да сформира служебен кабинет.

 

[deaf]

Преди 51 минути, nik1 said:

да се зададат ограничения и общи изисквания към служебното правителство,

Тоест Животът да спре и да чака докато парламента избере ново и редовно правителство. Утопия.

[Кухулин]

On 27.07.2023 г. at 16:07, nik1 said:

Проектът за новата конституция (ЗИДКРБ)
Какво мислите за него?

проект! закон за изменение и допълнение на ...

Цитирай

„Чл. 3. (1) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери.

(2) В утвърждаване на тези ценности образованието, науката и културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети.

(3) Официалният език в републиката е българският. Държавата гарантира и насърчава неговото опазване.

(4) Всички исторически установени в България културни традиции са неразделна част от националното ни културно богатство.

Това прилича на някакъв майтап  Ценностите на просвещението, въплътени в делото на Кирил и Методий  Приоритети, традиции, насърчаване...

Нещо не ми се вярва в съставянето на горния текст да са участвали юристи.

 

 

 

[nik1]

On 29.07.2023 г. at 4:02, Кухулин said:

Това прилича на някакъв майтап  Ценностите на просвещението, въплътени в делото на Кирил и Методий  Приоритети, традиции, насърчаване...

 

 

 

 

Въпрос на прочит,

Аз лично чета текста малко по-различно:

Чл. 3. (1) (точка а) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери.


Чл. 3. (1) (точка б) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери.



 

Цитирай

Нещо не ми се вярва в съставянето на горния текст да са участвали юристи.

 Господ ти се яви, и ти каза "не вярвай"? 

Всички участвали  в съставянето му са юристи

[nik1]

On 28.07.2023 г. at 9:55, deaf said:

Утопия.

Не! "Нормалното" за такива правителства са ограничените им правомощия, като основната им функция е подържане на статуквото.

 

A caretaker government is a temporary ad hoc government that performs some governmental duties and functions in a country until a regular government is elected or formed.^[1][2] Depending on specific practice, it usually consists of either randomly selected or approved members of parliament or outgoing members until their dismissal.

Caretaker governments in representative democracies are usually limited in their function, serving only to maintain the status quo, rather than truly govern and propose new legislation. Unlike the government it is meant to temporarily replace, a caretaker government does not have a legitimate mandate (electoral approval) to exercise aforementioned functions.


 

Цитирай

Тоест Животът да спре и да чака докато парламента избере ново и редовно правителство.

Нищо подобно! Животът си върви в старите коловози и "чака парламента избере ново и редовно правителство."

[nik1]

On 27.07.2023 г. at 22:09, Янков said:

Козметични промени с прекалено много капани. 

Промени са малки , според мен съществени (служебно правитество, отделянето на двете колегии на ВСС, промяната на статута на Гл Прокурор от ръководите на цялата прокуратура до ръководител само на Върховната прокуратура)

"Капаните"  също изглеждат "съществени"
Пример: Министърът на правосъдието според настоящата конституция председателства събранията на ВСС (макар и дя няма право на глас). Това е добра постановка, от гледна точка баланса на властите

При отделянето на двете колегии, не е предвидено Министърът на правосъдието да председателства Прокуроската колегия и да взима участие в  нейните събрания. Гл. прокурор там ще има "цялата" дума и най-тежката дума: Следователно: част, и то съществена свена  от това което наричаме "баланс и взаимен контрол на на властите" е изгубен.


Апорпо: Президентът  не е част от никоя власт, извън системата на трите власти е, и конценцията да бъде балансьор, като титуляр на служебното правителство или изземвайки функции и правомощия на изпълнителната власт, (което много се услажда на сегашния ни президент)  е априори грешна, а практиките са противоконституционни.



 

[nik1]

Преди 13 минути, nik1 said:

Апорпо: Президентът  не е част от никоя власт, извън системата на трите власти е, и конценцията да бъде балансьор, като титуляр на служебното правителство или изземвайки функции и правомощия на изпълнителната власт, (което много се услажда на сегашния ни президент)  е априори грешна, а практиките са противоконституционни.



 

Това е сайта на президентството , цитатът е за незнаещите и неразбралите

https://m.president.bg/bg/cat72/Konstitucionni-pravomoshtia
 

ПРАВОМОЩИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА

Президентът на републиката се избира пряко от народа за срок от пет години и съгласно Конституцията на Република България символизира единството на нацията и представлява държавата в международните отношения.

Президентът е самостоятелна институция в системата на държавните органи.  Неговите правомощия са посочени в основния закон на страната.

Държавният глава не принадлежи към нито една от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, но взаимодейства с всяка от тях.

Държавният глава има право да отправя обръщения към народа и към Народното събрание. Чрез тях той изразява позиция като обединител на нацията.

Президентът информира обществеността и Народното събрание по основни въпроси на осъществяването на държавната власт в кръга на своите правомощия.

 

[deaf]

Преди 1 час, nik1 said:

Животът си върви в старите коловози и "чака парламента избере ново и редовно правителство."

Така де,Животът си върви и например Русия бомбардира Варна. Но понеже служебното правителство е с ограничени правомощия,(както ти искаш),то си клати краката и чака парламента да избере ново правителство.

[Кухулин]

Преди 3 часа, nik1 said:

Всички участвали  в съставянето му са юристи

Ужас.

[Янков]

"1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на
правителство, президентът назначава правителството в оставка за
служебно правителство. Служебното правителство подпомага
организацията на изборите и осигурява нормалното осъществяване на
административните функции. Президентът разпуска Народното събрание и
насрочва нови избори. Датата на изборите за ново Народно събрание е до 1
месец след датата на прекратяване на пълномощията на предишното.“

Това не мога да го разбера. Доколкото си спомням имаше решение на КС във връзка с оставката на Делен Добрев преди години, че оставката е свободно изявяване на собствена воля и съответно не може да бъде отхвърляна (е, оказа се че в България може, но това е за друга тема). Получава се че президентът приема оставката на правителството, освобождава ги от злъжности и после ги назначава служебно на същите длъжности. Това за мен е някакво безумие. Мога да приема нещо от рода на - правителството в оставка продължава да изпълнява задълженията си до избора на ново, Но този текст за мен е абсолютна глупост.

После - един месец до нови избори??? Кога ще се редят листи, кога ще се регистрират партии? Или предизборната кампания ще се навалява на 2 седмици?

 

(3) Съдиите стават несменяеми с решение на Висшия съдебен
съвет след навършване на тригодишен стаж и след атестиране. Те се
освобождават от длъжност само при:

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на
служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на
съдебната власт

Кой ще решава дали съдиите отговарят на тези критерии? Осветлен ли ще бъде този процес, или ще се решава под сурдинка? Ще имат ли право съдиите да обжалват решението на този някой?

Тука виждам просто още една бухалка срещу правосъдната система.

Чл. 130. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва
председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния
административен съд, които са негови членове по право, осем членове,
избирани пряко от съдиите от различните нива на съдилищата, и петима
членове, избирани от Народното събрание с мнозинство две трети от
народните представители

Пазърлъка започва. Според вас някакъв шанс това НС да избере петима съдии?

(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове
по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени
качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж

Отново - кой решава дали точно тези юристи имат тези качества? И какво ще стане , ако се окаже че са нямали такива?

(3) Народното събрание не може да избира за членове лица, които
заемат длъжността на съдия, прокурор или следовател към момента на
избора. Представители на обществеността и на професионалните
организации могат да дават становища за кандидатите и да наблюдават
процеса

Почва да светва лампичката. Остана им да избират от адвокатите.

Повече не ми се коментира.

[nik1]

Преди 9 часа, deaf said:

Така де,Животът си върви и например Русия бомбардира Варна. Но понеже служебното правителство е с ограничени правомощия,(както ти искаш),то си клати краката и чака парламента да избере ново правителство.

-Да изготвя и одобрява законопроекти?
Че то няма никаква връзка с НС - Нито е избирано и одобрявано, нито могат да му искат оставката.
Закон за бюджета с 6 процента дефицит (да мислят следващите) . НС казва - "вие нормални  сте - трябват ни не повече от три процента дефицит". Онези вдигат рамене и дотук
Пълна загуба на ресурси и време и пълна подигравка за България (за мен като патриот това беше подигравка)

- "Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на Република България на основата на приета от него програма за управление на страната"?
Кажи ми  къде е публикувана тази програма да я прочета
Може да искат да излезем от ЕС. Нищо не пречи с Президент- путинист. Внасят си и искането и процедурата се задейства! 

[skorpion1980]

Промените се правят заради конкретни хора, а не от принципни съображения, не за по-ефективна работа на институциите. Тези идеи за промени на Конституцията показват колко жалки, некомпетентни, патологично болни за власт лъжци и измамници са ППДБ. Освен това тези промени се правят по начин, който почти сигурно означава КС да ги отхвърли.

[nik1]

Може ли депутатите ни да са китайци?

Готвените изменения на конституцията удрят по президента, но вносителите въобще не са обърнали внимание на един куп наистина необходими промени

03 Авг. 2023ПЕТЬО ЦЕКОВ

 

БГНЕС
В момента депутатите имат само и единствено българско гражданство. След промените могат да имат и друго

Дано депутатите не прескочат обещанието си да подложат на обществено обсъждане предложенията за промяна на конституцията, защото в противен случай куп нелепости могат да достигнат до дебат в пленарна зала и там да се размият в политическото говорене, което по принцип не е носител на здрав разум. 

Проектът за промени в конституцията бе афиширан в една ясна посока - ограничаване на огромната власт на главния прокурор и преструктуриране на ВСС, но всъщност това не така - в предложените промени има един куп текстове, които засягат конституционни постановки извън съдебната власт. Всъщност, промените са насочени и към един куп текстове, които са твърде съществени, но без да преформулират държавното устройство, т.е. без изискват свикване на Велико народно събрание. 

Някои от идеите са смислени, но

 

реализацията на доста от идеите е силно недомислена

 

Прави впечатление, че един куп наистина необходими поправки, които дълго бяха дискутирани през последните години, въобще няма да стигнат до пленарна зала. 

1. Видимо е желанието на управляващото мнозинство да удари по правомощията на президента, който досега имаше възможност да излъчи премиер и правителство, когато НС не успява да свърши това. Кризите през последните години показаха, че в тази конституционна норма има нещо объркано - на практика се оказа, че в парламентарна република може да има непарламанетарно, служебно правителство, което има абсолютно всички правомощия като редовно правителство, т.е. упражнява цялата изпълнителна власт, и то без санкции от страна на законодателя. 

В този смисъл исканото преосмисляне на правомощията на президента при сформирането на служебните правителства е правилно, независимо че Румен Радев смята, че: "Проектът за промени в Конституцията е част от настъплението срещу демокрацията". 

За да изправят грешките в конституцията около сформирането на служебно правителство,

 

управляващите избраха т.нар гръцки вариант,

 

който въобще не е лош. В Гърция пак президентът назначава служебно правителство, но той е силно ограничен - може да избере за премиер един от трима предварително заложени в конституцията хора - председателят на Върховния съд, председателят на ВАС, председателят на Сметната палата. Българските законотворци предлагат Радев или следващите президенти да могат да назначават за служебен премиер един от следните трима - председателят на НС, председателят на Конституционния съд или управителят на БНБ. Тези хора сами ще си избират министри, а ако президентът не е съгласен, НС ще трябва да утвърди служебния кабинет. 

Забележете - в Гърция служебни премиери могат да бъдат трима съдии /шефът на Сметната палата в Гърция също е съдия/. В България се предлага шефът на законодателната власт да е шеф на изпълнителната власт. Това е лоша идея. 

Авторите на промените вероятно са се водили от факта, че председателят на НС е просто депутат, пръв сред равни. В България действа разделение на властите /чл. 8 на конституцията/ и няма как един депутат да е едновременно и министър. Чл. 68 от конституцията казва, че депутатите не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. Не може този, който избира министрите, да се самоизбере за премиер и след това да се самоконтролира - действа и принципът на правовата държава /чл.4 от конституцията/. За да не се смесват властите, депутат може да стане министър, а пълномощията му като народен представител се прекратяват, на негово място в НС временно влиза друг депутат /чл.68.2/. Дотук всичко е наред.

Но има и доста недомислици.

Първо, депутатите не са помислили, че

 

шефът на парламента няма да има къде да се върне

 

- тъй като в случая става дума за служебно правителство, което идва в края на работата на действащия парламент. Второ, служебните министри не участват в предизборната кампания, т.е. шефът на НС, който става шеф на МС, е аут от предизборната кампания, на практика е лишен от правото да бъде избиран. Не е помислено и какво би станало, ако тримата възможни служебни премиери не желаят да станат такива. 

Вносителите добре са разбрали, че през последните години всички проблеми произтичаха от това, че в голяма част от времето нямаше действащ парламент. С насрочването на избори парламентът се разпускаше и никой не контролираше служебното правителство. Сега се въвежда важна промяна - пълномощията на НС се прекратяват едва при избирането на нов парламент. Т.е. - 

 

парламентът става постояннодействащ орган,

 

който може да се събере по всяко време. Това е добро решение. Предвидено е обаче ограничение - парламентът няма да работи в месеца преди парламентарните избори.

Друго решение, обаче, е повече от спорно. Става дума за това кой може да стане депутат в България. С промените от чл. 65 на конституция отпада изискването депутатите да са само и единствено български граждани. На практика след приемането на промените граждани на България и на Турция, на България и Канада, на България и която и да е друга държава, която допуска двойно гражданство, ще могат да стават български парламентаристи. Тъй като министрите в България отговарят на условията за избор на депутати, то и министър вече може да става човек с двойно гражданство - за целта от чл. 110 на конституцията отпада една дума “само” - в изречението: “Членове на МС могат да бъдат само български граждани...“ Т.е., спокойно може да имаме министър, който да е гражданин на България и Сомалия, примерно. Но 

 

китаец не може да стане български министър,

 

защото Китай не разрешава двойното гражданство.

Друга промяна - в българската конституция се завръща чл. 131. В момента такъв няма - той се променя няколко пъти, докато през 2015 г. съвсем изчезна. Сега в него ще бъдат записани специалните правомощия на министъра на правосъдието - той ще може да предлага главен прокурор, той ще може да прави предложения за назначаване и освобождаване на прокурори и дори да управлява недвижимите имоти на съдебната власт.

Вече знаете, към конституцията се добавя още един член - 170, който ще определи, че националният ни празник е 24 май, Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата.

Друга новост в конституцията е, че 4-те констититуционни съдии, които НС избира, ще трябва да бъдат гласувани с мнозинство от 2/3-и от депутатите. Тук мнозинството е важно и в една друга връзка - с промените в конституцията се лансира и 

 

нов начин за избор на независимите регулатори

 

Този начин обаче не си личи от предложените промени. В тях се говори, че независимите регулатори и контролните органи трябва да отговарят на няколко изисквания - “разумен срок за внасяне на предложения, за обсъждане и изслушване на кандидатите и предвиждане на възможност за представители на обществеността да дават становища и да наблюдават процеса, както и ограничаване на броя на последователните мандати”. Толкоз за новия начин на избор на независимите регулатори.

В същото време вносителите въобще не са обърнали внимание на проблемните текстове в конституцията, които, както вече видяхме,

 

лесно могат да блокират работата на парламента

 

- става дума за чл. 76, 77 и 78, от които става ясно, че българският парламент не може да заработи, ако депутатите не могат да си изберат шеф. Този проблем не се решава с промените в конституцията. 

Не е помислено и за промяна на 99.1 и 99.4, текстове, в които става дума за т.нар. парламентарна въртележка, в която президентът може да действа без да се ограничава от срокове.

Въвежда се индивидуалната конституционна жалба, което е добре, но не е помислено за филтри за подаване на индивидуална конституционна жалба, защото КС, който не е част от съдебната система и не е правораздавателен орган, не трябва да се превръща в четвърта съдебна инстанция.

Вносителите не се осмелиха да въведат мандатност в местната власт. Не се осмелиха да променят и чл. 118 от конституцията, който като комунистическо ехо повтаря, че "Правосъдието се осъществява в името на народа". А не в името на закона, например. 

Големият проблем и на тези промени е, че не засягат най-важното - не се ангажират с развитие на чл.1, ал.2, който в момента казва: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция". На практика нито досега, нито в бъдеще конституцията регламентира как се осъществява властта на народа, тя е документ, който регламентира как се осъществява делегираната власт. Партия не може да си присвоява народния суверинитет, казва конституцията. Но не казва как непосредствено, без посредник, се осъществява този народен суверенитет.

https://www.segabg.com/category-observer/mozhe-li-deputatite-ni-da-sa-kitayci