Мащабируемост и глобализация

[Р. Теодосиев]

Реши ли някой надут (и фрустриран) среден европеец да излага стереотипите си за американците, най-често ще чуеш описания като „некултурни“, „неинтелектуални“ и „слаби по математика“, защото за разлика от познатите му, американците не си падат по решаване на уравнения до забрава и по конструкциите, които средните люде наричат „висока култура“ – като знания за пътешествието на Гьоте до Италия в търсене на вдъхновение (което е най-важното му пътуване) или запознатостта им с делфийската живописна школа. В същото време човекът, който прави тези изявления, вероятно е пристрастен към своя iPod, носи дънки и използва Microsoft Word, за да нахвърля „културните“ си бележки на своя персонален компютър, като от време на време прекъсва съчиненията си с търсене в „Гугъл“. Е, обстоятелствата така са се стекли, че в момента Америка е много по-продуктивна от нациите, състоящи се от решаващи уравнения любители на музеите. Тя е също и много по-толерантна към непланирани пробиви от представители на нисшите слоеве и ненасочени проби и грешки. Глобализацията пък позволи на Съединените щати да се специализират в творческия аспект на нещата, в производството на концепции и идеи, т.е. на мащабируемата част от продуктите, и все повече, изнасяйки работни места, в отделянето на по-малко мащабируемите елементи и възлагането им на онези, които се задоволяват с почасово заплащане. В проектирането на една обувка има повече пари, отколкото в реалното ѝ производство – на „Найки“, „Дел“ и „Боинг“ може да им се плаща само за мисленето, организирането и ефективното прилагане на тяхното ноу-хау и идеи, докато заводи подизпълнители в развиващите се страни вършат черната работа, а инженерите в културните и математически държави извършват рутинните досадни технически задачи. Американската икономика е силно зависима от поколението на идеите, което обяснява защо загубата на работни места в производството може да се съчетае с растящ стандарт на живот. Ясно е, че недостатъкът на световна икономика, в която възнаграждението отива при идеите, е по-голямото неравенство между генераторите на идеи и едновременно по-голяма роля както на възможността, така и на късмета.

ЧЕРНИЯТ ЛЕБЕД - Насим Никълъс Талеб