Превъоражаването на българската армия

[Frujin Assen]

Мнозина от нас са чели по весници и са слушали по телевизията изказвания за лошото състояние на българската армия. Дали изказваните от тях горестни оплаквания са оправдани ? Дали наистина българската армия през 80 те е била толкова могъща, и е пръврата в жалка развалина днес. Нека видим фактите, без емоции и носталгия.

На пръв поглед състоянието на армията към 1989 изглежда впечатляващо.

Българската армия току що е получила 22 модерни изстребителя МиГ-29, има на въоражение към 90 сравнително модерни самолета МиГ-23 (от тях към 40 удърни МиГ-23 БН), 36 изстребителя МиГ-21 бис, 12 МиГ-21 мф и още стотици МиГ-21 от по старите модификации. При удърната авиация нещата също изглеждат добре, на въоражение са споменатите МиГ-23 БН и наскоро (86-88) са приети на въоражение щурмовиците Су-25 (44 броя), Су-22 (22 броя през 1984).

При вертолетите нещата също стоят добре, на въоражение са цели 44 бойни вертолета Ми-24, започнало е приемане на модерните товарни и спомагателни Ми-17. При учебната авиация нещата също изглеждат добре, започнало е превъоражаване с модерните учебни самолети Л-39, е като слабост може да се спомене продължаващата експлатация на морално и материално остарелите Л-29. Разузнавателната авиация също е в подем получила в края на 80 те модерните Су-22.

Така изглеждат нещата в очите на старите военни които цял живот са работили за страната си.

Нека обаче погледнем и малко критично на тази мила идилична картинка.

Всящност всички сравнително модерни самолети (МиГ-29, Су-25, Су-22) са приети на въорежение в самия край на 80 те. Иначе казано това е било началото на едно превъоражаване. При изтребителите въпреки първоначалната ведра картина на голям брой самолети нещата съвсем не са чак толкова розови. Като се изсключи модибикацията "бис" МиГ-21 вече е изживял времето си. Отгоре на всичко само 36 самолета са нови, останалите 36 са втора ръка. МиГ-23 на пръв поглед изглежда добър самолет, но само на пръв. Този самолет е на въоражение в три различни модификации което естествено усложнява както експлоатацията, така и бойното му използване. Отгоре на всичко една от модификациите МиГ-23 мф дори тогава е морално остаряла.

МиГ-29 е чудесен самолет, но е внесен в последния момент.

Колкото до удърната авиация тя се състои от Су-25, Су-22 и МиГ-23 БН. Миг 23 още когато е проектиран и произвеждан в началото на 70 те е възприеман от руските военни като "кръпка" която временно да оправи ситуацията до приемането на въоражение на истинския удърен самолет МиГ-27 (вариант на МиГ-23БН), той няма управляемо оръжие, нито радар и е по същество прост бомбовоз който има някаква бързина. Ясно е че този самолет бързо остарява и е малко или много неефикасен. Както се каза Су-25 е чудесен самолет, но е внесен доста късно, дотогава удърната авиация разчита на ... МиГ-17. На всекиго е ясно че дори още през 70 те МиГ-17 не е нищо повече от антика достойна повече за музея, но не и за едни имащи се за модерни ВВС. Колкото до Су-22 той сам по себе си е добър самолет. Само където дори руснаците не го харесват чак толкоз (незадоволителните му качества са една от причините за появата на МиГ-23БН). Приемането му на въоражение през 1984 си е съмнително като се има в предвид че още по това време той започва да остарява. Но ... това си е принудителна стъпка тъй като до този момент разузнавателната авиация разполага едва с 6 (от тях два загубени) МиГ-21 р. Останалото е ... Миг-17.

Както се вижда авиационната техника не е първа младост, някой от самолетите (ранните МиГ-21 са си откровенно за музея) напълно безполезни. Вярно е че тече превъоражаване, но по думите на ген. Атанас Семерджиев до 1995 се е планирало само приемането на въоражение на 2-3 ескадрили МиГ-29.

Вертолетите Ми-24 са различна комплектация, различни модели Ми-24 Д и Ми-24 В, което естествено затруднява обслужването им и затруднява използването им.

Тук защитниците на тогавашната авиация твърдят че българската авиация не само била модерна, но и многобройна. Тук трябва да си зададем въпроса обаче-Спрямо какво ?

Ако е спрямо българската армия през монархофашиския режим (тогава на всички автори сравняванено на новото социалистическо време със стария фашистки строй бе любим похват) то трябва да признаем че са напълно прави.

Нека обаче видим какво са представлявали авиациите на Гърция и Турция-нашите потенциални врагове.

Гърция има 40 Ф-16 блок 30 доставени през 1988, пак през 1989-90 са доставени и 40 изстребителя Мираж-2000. Тези машини са напълно равностойни на МиГ-29, само дето са 4 пъти повече от българския им аналог. Освен тях гърците имат и 40 изстребителя Мираж ф1, 52 изтребителя Ф-4. Брой горе долу два пъти по голям от българските изстребители МиГ-23. Освен тях гърците имат и 150 изтребителя Ф-5. Брой близък до този на МиГ-21. Удърната авиация на Гърция се състои от 60 А-7Н и 60 Ф-104. Вярно е че Ф-104 е стар и сравнително лош самолет, но както се вижда тук гърците отново имат числен (но не и качествен) превес.

Как стои въпроса с турските ВВС ?

440 изстребителя Ф-104, 46 Ф-102, 130 ф-5, 165 ф-4, 51 ф-16. Както се вижда количественото превъзходство е смазващо. Удърната им авиация е съставена от голям брой остарели Ф-100 и ф-84.

Както се вижда вражеските ВВС имат и качествен и количествен превес.

Последния аргумент на тези защитници е че българските авиатори са били най добрите на балканите. Но дали това наистина е така ? Вероятно ако питаме турските и гръцките пилоти и авиационни хора те също ще заявят че са били върхът на сладоледа и изощо и дума не може да става да бъдат сравнявани с недообучените им български колеги.

Когато дойде демокрацията армията се превърна в островче на социализма в новите условия. Генералите от онова време категорично отказваха армията да се престуктурира и си караха по старо му. Естествено резултатите бяха плачевни. Реформата бе започната едва през 1998 от Иван Костов който има смелост да започне тъй належащите реформи. Естествено те бяха свързани със съкращаване на армията която бедната вече държава просто нямаше как да издържа. Сваляха се от въоражение остарели и вече неизползваеми типове самолети. Христоматиен е примера с МиГ-29 който лети от дъжд на вятър и то предимно на хартия, но се брани със завидна ожесточеност. Естествено тези реформи срещнаха повече от яростна съпротива от старите кадри която още повече усложни нещата. Отгоре на всичко течеше и професионализацията на армията която гълташе много сили и средства. Все пак в края на тунела се вижда светлинка, бяха доставени нови учебни самолети и вертолети, очакват се и изтребители и друг тип нова техника. Естествено нищо не става изведнъж, още повече при изпитваните обективни трудности от нашата армия (съпротивата на старите кадри, професионализацията, недостига на пари).

Като заключение ще кажа че нито тогавашното положение бе толкова розово, нито сегашното е толкова тежко и мрачно.

Редактирано 28, 2007 от Frujin Assen