Мислени Експерименти

[Кухулин]

Преди 6 минути, Джереми said:

По какво определяш че скоростта е вектор, скоростта е път върху време, нито пътят нито времето са вектори.

Е, хм, пътят все пак има посока.

[Джереми]

Преди 5 минути, scaner said:

Такова е определението на 'скорост'. Няма мърдане тука, чичко Нютон си е сложил капаните

Има мърдане, естественно не и за коне с капаци.

 " В някои случаи е по-удобно скоростта да бъде изразявана във форми, различни от тази на вектора �→. Когато посоката на движение може да бъде пренебрегната, се използва линейната скорост, скаларна величина, равна на модула на векторната скорост "

[scaner]

Just now, Джереми said:

" В някои случаи е по-удобно скоростта да бъде изразявана във форми, различни от тази на вектора �→. Когато посоката на движение може да бъде пренебрегната, се използва линейната скорост, скаларна величина, равна на модула на векторната скорост "

При кръгова орбита например посоката няма как да се пренебрегне, защото във всеки момент е различна. Както и по всяка крива линия.

Ти, вместо да си търсиш извинения, научи добре тази статия, защото явно есъдържа новости за тебе

[Джереми]

Преди 4 минути, Кухулин said:

Е, хм, пътят все пак има посока.

Няма, скаларна величина е. https://bg.wikipedia.org/wiki/Път_(физична_величина)

[Джереми]

Just now, scaner said:

При кръгова орбита например посоката няма как да се пренебрегне, защото във всеки момент е различна. Както и по всяка крива линия.

Е точно затова се пренебрегва. Нямаш аргументи.

[Кухулин]

Преди 1 минута, Джереми said:

Няма, скаларна величина е. https://bg.wikipedia.org/wiki/Път_(физична_величина)

В линка не пише такова нещо.

[scaner]

Преди 1 минута, Джереми said:

Няма, скаларна величина е. https://bg.wikipedia.org/wiki/Път_(физична_величина)

То и скоростта не се дефинира чрез път, а чрез преместване, което си е вектор.

Just now, Джереми said:

Е точно затова се пренебрегва. Нямаш аргументи.

Пак даде накъсо и се затръшка? Много са ти малки силиците, една скорост да те препъне така

Мъкаааа...

[gmladenov]

На англисйки има различни думи за векторната и скаларна скорости:

• velocity = векторна скорост (вектор)
• speed = скаларна скорорст (скалар, модула на векторната скорост)

Също така имат различни думи за разстояние и отместване:

• displacement = отместване (вектор)
• distance = разстояние/път (скалар)

[Джереми]

Just now, scaner said:

Преди 3 минути, Джереми said:

Няма, скаларна величина е. https://bg.wikipedia.org/wiki/Път_(физична_величина)

То и скоростта не се дефинира чрез път, а чрез преместване, което си е вектор.

Преместването е друга бира, пътя е интеграл от преместване и време. Тръгаш от точка А до точка Б, после се връщаш по същият път до точка А, пътят не е равен на нула но преместването е нула.

[gmladenov]

Преди 1 минута, scaner said:

То и скоростта не се дефинира чрез път, а чрез преместване, което си е вектор.

На англисйки, където има правят разлика между скаларна и векторна скорост:

• velocity = displacement/time
• speed = distance/time

Нали уж си физик; не може да не гои знаеш тези неща.

[Джереми]

Преди 4 минути, Кухулин said:

Преди 6 минути, Джереми said:

Няма, скаларна величина е. https://bg.wikipedia.org/wiki/Път_(физична_величина)

В линка не пише такова нещо.

Е като не пише, не значи че е векторна величина.

[Джереми]

Преди 1 минута, gmladenov said:

На англисйки, където има правят разлика между скаларна и векторна скорост:

• velocity = displacement/time
• speed = distance/time

Нали уж си физик; не може да не гои знаеш тези неща.

Знае го ама се прави на улав 

[Кухулин]

Just now, Джереми said:

Е като не пише, не значи че е векторна величина.

Да де, ама ти ми даваш линка като доказателство. А там има интегриране на ускорението по време. Знаеш ли на какво е равно  ускорението?

[scaner]

Преди 2 минути, Джереми said:

Преместването е друга бира, пътя е интеграл от преместване и време.

Именно това дава разлика между понятия като скорост, моментна скорост и средна скорост. Скоростта е свързана с преместването, моментната скорост е свързана с малко моментно преместване, средната скорост е свързана с пътя.

 

Преди 3 минути, gmladenov said:

На англисйки, където има правят разлика между скаларна и векторна скорост:

• velocity = displacement/time
• speed = distance/time

Нали уж си физик; не може да не гои знаеш тези неща.

А аз какво казах? Да не би да е по-различно?

Айде по-сериозно и ти...Че оня палячо се чуди как да спами вече.

[Джереми]

Преди 2 минути, scaner said:

Преди 8 минути, Джереми said:

Преместването е друга бира, пътя е интеграл от преместване и време.

Именно това дава разлика между понятия като скорост, моментна скорост и средна скорост. Скоростта е свързана с преместването, моментната скорост е свързана с малко моментно преместване, средната скорост е свързана с пътя.

 

Скоростта се дефинира като път върху време, пътя се дефинира като елементарни премествания делта за време, тези елементарни премествания може постоянно да си менят посоката, така че пътя се разглежда като скаларна величина, без посока. Скоростта може да се разглежда също и като интеграл от премествания върху времето. И какво от всичко това, скороста в някои случаи е векторна но в някои просто няма смисъл да е векторна величина.

[Кухулин]

Дядя Боря все едно чете темата, взе че се разпищоли на тема вълни  

 

 

[Джереми]

Преди 18 минути, Кухулин said:

Да де, ама ти ми даваш линка като доказателство. А там има интегриране на ускорението по време. Знаеш ли на какво е равно  ускорението?

Ускорението е променлива на скоростта, скоростта може и да не е вектор, съответно и ускорението също.

[Кухулин]

Преди 2 минути, Джереми said:

Ускорението е променлива на скоростта, скоростта може и да не е вектор, съответно и ускорението също.

Производна на скоростта, но освен това е силата върху масата. Тоест вектор върху скалар.

Аз нещо изгубих нишката, но ми се струва, че няма смисъл да обявяваме ускорението за скалар, само и само да избягаме от  излъчването на електроните. Предлагам друг вариант: класическата електродинамика е твърде слаб инструмент за обяснение на този процес.

[scaner]

Преди 13 минути, Джереми said:

Скоростта се дефинира като път върху време

Дадох ти линк, как скоростта се дефинира като вектор, и по никакъв друг начин. Забрави това което си учил в пети клас, то е за бавноразвиващи се, които още се учат да си бършат сополите.

Няма смисъл да се гърчиш и да се тръшкаш, определението не зависи от теб., Приеми го.

 

[Джереми]

Преди 1 минута, scaner said:

Дадох ти линк, как скоростта се дефинира като вектор, и по никакъв друг начин. Забрави това което си учил в пети клас, то е за бавноразвиващи се, които още се учат да си бършат сополите.

Няма смисъл да се гърчиш и да се тръшкаш, определението не зависи от теб., Приеми го.

 

ти май се гърчиш и сополивиш, хайде бан от темите ми.

[scaner]

Just now, Джереми said:

ти май се гърчиш и сополивиш, хайде бан от темите ми.

Хе, знам те колко загубен клоун си, и как не си способен нищичко да научиш от тоя форум. Това че ускорението е вектор ти ги набивам в главата от години, но невронната ти мрежа май е твърде бедна за да го схване Тъпото си е тъпо, доказано.

Да се чуди човек чий се опитваш да го крепиш в тоя форум...

[Джереми]

Преди 16 минути, Кухулин said:

Преди 23 минути, Джереми said:

Ускорението е променлива на скоростта, скоростта може и да не е вектор, съответно и ускорението също.

Производна на скоростта, но освен това е силата върху масата. Тоест вектор върху скалар.

Масата е коефициент на пропорционалност между сила  и ускорение, които са вектори по дефиниция. Но в някои случаи може да не се ползват като вектори, например когато не ни интересува посоката на движение а само количеството на движението.

[Малоум 2]

Преди 17 часа, orlogin said:

 

Ако процесът е повсеместен и постоянно случващ се, има ли хипотеза от къде идва тази минимална енергия. Защото колко и малка да е тя, в мащабите на слънчева система, галактика, вселена, ще е значителна.

Не знам за други хипотези, но още при класиката се коментира и доказва, че движението на частица в поле "избира" път-траектория  с минимална енергия. Така сумата от кинетична и потенциална енергия остава постоянна величина. Движението по затворен контур в хомогенно поле не извършва работа.

(по хипотезата ми - етер*частиците са сдвоени и неподвижни по мястото си в мислена пространствена решетка. Образуват се непрестанно с огромна честота на образуване (10^34 Hz)-циркулация на ток, образува магн. поле, то пък образува нов ток в сдвоената бримка (за наглед: зацепени две звена на обикновена верига). Новият ток образува ново поле и така, задружно, образуват една етер*частица, която притежава непрестанно променящ се вектор "момент на импулс". В честотата на циклите за цялостно образуване се съдържа "време" от закъснителни процеси.

Всичко това определя среда, лишена от познатите ни обекти - частици с маса и техните полета, но квантовата представа за етер* е налице. Това което ни се представя е едно недостижимо за нашите обекти начало за образуване, освен ако не се "превърнат" в поле. Това начално поле е векторно - момент на импулс, което заради флуктуации има вероятност за подреждане в "редичка" по посока и съответно направление. Съседите на редичката, реагират за равновесие  и При достигане на несфазирана с подредбата частица, то подредбата спира, но раздутото от съседите - възвръща обратно подреждането. Така се образуват фотони на неподвижното ЕМПоле. При нови  флуктуации на вече готовите фотони е възможно да се образува "крива" подредба и така - възвръщането да достигне началната точка по подреждане - образува се затворен цикъл от фотони "възел". Пак ентропийно (подреждане) има вероятност във възел да се захване и второ подобно образувание и/или при суперпозиция - да се сдвоят около единен център. И т .н. - към тези образувания може "сателитно" на центъра им да се захване и друго трептене, а при среща на подобно - се разпада на електрон позитронна двойка. Вижда се - преди направа на нашия свят всичко е полева форма материя, а от нейната организация може да възникнат познатите ни обекти с "маса при покой". Чак сега може да се говори за "откъде се е взела енергията... въобще)

...

[orlogin]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Не знам за други хипотези, но още при класиката се коментира и доказва, че движението на частица в поле "избира" път-траектория  с минимална енергия. Така сумата от кинетична и потенциална енергия остава постоянна величина. Движението по затворен контур в хомогенно поле не извършва работа.

 

Първо трябва да уточним кой от двата модела е по-близо до доказуемото. 

 

 

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

(по хипотезата ми - етер*частиците са сдвоени и неподвижни по мястото си в мислена пространствена решетка. Образуват се непрестанно с огромна честота на образуване (10^34 Hz)-циркулация на ток, образува магн. поле, то пък образува нов ток в сдвоената бримка (за наглед: зацепени две звена на обикновена верига). Новият ток образува ново поле и така, задружно, образуват една етер*частица, която притежава непрестанно променящ се вектор "момент на импулс". В честотата на циклите за цялостно образуване се съдържа "време" от закъснителни процеси.

Всичко това определя среда, лишена от познатите ни обекти - частици с маса и техните полета, но квантовата представа за етер* е налице.

 

Въпросът за "етер" като вещество или среда е бил обсъждан в миналото, но в съвременната физика този концепт е изоставен в полза на теориите на относителността и квантовата механика. "Материалният свят" се отнася до нашия физически свят, включително материята и енергията, които го съставляват. Всички теории, които обясняват физическите явления се базират на математически модели и експериментални доказателства. Съвременната наука не разглежда енергията като част от някакъв нематериален свят.

Идеята за циркулация на ток и образуването на магнитно поле се базира на закона на Био-Савар-Лаплас и закона на Ампер. Този процес може да се нарече електромагнитна индукция, където промените в тока създават промени в магнитното поле и обратно. Токът обаче представлява движение на заредени частици, като например електрони или йони, които се считат за основни съставни частици на материята. В изложената хипотеза няма достатъчна яснота кои са носителите на този "циркулиращ ток" преди образуване на материалния свят.

Редактирано Август 11, 2023 от orlogin

[scaner]

Преди 1 час, orlogin said:

Първо трябва да уточним кой от двата модела е по-близо до доказуемото. 

Естествено че класическата електродинамика, и нейното надграждане, квантовата електродинамика. Другото е тотален измишлизъм, лишен от практическа основа. Свободни наукоподобни приказки за баба Яга и вълшебната фея.