Мислени Експерименти

[scaner]

Преди 1 минута, Кухулин said:

Сигурен ли си, че на практика ще се наблюдава тази картина? Тоест, според ОТО? Защото системата не е инерциална, а се движи с променливо ускорение...

Ако свържем платната с някакъв измерител на силата между тях, то показанията му ще бъдат абсолютни - и за наблюдател неподвижен с платната, и за отдалечен наблюдател, спрямо който се движат платната (той може директно да отчита цифрите на уреда). От тук нататък, скоростта участва само във формулата за напречното ускорение, както го сметнах.

Неинерциалността се проявява в друга форма, по отношение на надлъжното ускорение (по посока на движение на платната). Импулсът, предаван от ускоряващите лазени лъчи. Тук имаме два варианта:

а) в системата на локалният наблюдател да предаваме един и същи импулс за единица време. Тогава това ще осигури в системата на платната намаляващо надлъжно ускорение (по посока на движението, ускоряващият импулс ще е разлика от предадения и собствения който ще расте), а в системата на локалният наблюдател ускорението ще намалява още по-бързо и със скоростта (по съответната формула за надлъжната сила). Тоест платната все по-трудно ще се ускоряват в тази система. Но по отношение на взаимното привличане, това няма да се отрази. "Тежестта" на всяко от платното ще се определя от масата му на покой и моментното му ускорение, но гравитационната маса ще бъде равна на масата на покой (инертната маса, равна на привличащата гравитационна), и това ще определя гравитационната сила между платната.

б) в системата на платната да се предава един и същи импулс. Това означава в системата на платната ускорението (надлъжното) да е константа, което ще изисква все по-голяма и по-голяма мощност на лазера в системата на локалния наблюдател (предаваният импулс да компенсира импулсът на платната). По отношение на взаимното привличане на платната, това пак ще се определя от масата им на покой, която е и инертна, и гравитационна.

На практика, погледнато от ОТО, ще имаме две взаимно неподвижни платна, намиращи се в някакво гравитационно поле (еквивалентно на тяхното ускорение). Теглото на платната (върху неподвижен в тази система кантар) ще се определя от масата на покой и ускорението (== еквивалентният гравитационен потенциал), но силата между платната няма да зависи от това ускорение, а само от масата на покой на платната.

 

[Кухулин]

Преди 19 минути, scaner said:

На практика, погледнато от ОТО, ще имаме две взаимно неподвижни платна, намиращи се в някакво гравитационно поле (еквивалентно на тяхното ускорение). Теглото на платната (върху неподвижен в тази система кантар) ще се определя от масата на покой и ускорението (== еквивалентният гравитационен потенциал), но силата между платната няма да зависи от това ускорение, а само от масата на покой на платната.

 

Мерси. Приемам отговора, но ще медитирам върху него  

[Джереми]

Преди 8 часа, scaner said:

Тя тая работа само с вопли не става. Научи се ча четеш с разбиране, а не да цитираш без никакъв смисъл.  Малко по-надолу в същият линк в прав текст е казано:

"The relativistic mass is the mass of the system as it would be measured on a scale, but in some cases (such as the box above) this fact remains true only because the system on average must be at rest to be weighed (it must have zero net momentum, which is to say, the measurement is in its center of momentum frame)."

демек

"Релативистката маса е масата на системата, както би била измерена на везна, но в някои случаи (като кутията по-горе) този факт остава верен само защото системата средно трябва да е в покой, за да бъде претеглена (тя трябва да има нулев нетен импулс, което означава, че измерването е в рамката на нейния център на импулса). "

И сега задействай единствената си клетка: след като импулсът е нула, каква маса остава във формулата?

Естествено, масата на покой.  Тоест коректната интерпретация на "релативистска маса" е "масата на покой" на системата. Която, по условие, е константа и не зависи от скорост

Човече, и гъбите биха се справили по-добре от тебе в тая материя...

Ясно е че си тъпоъгълник, но пак ще повторя поне за тези които следят , релативистката маса или хайде енергия, има свойства на инвариантна маса, то и в линка го пише, какво си завираш главата в пясъка за това. Демек, когато са ускорени частиците в колайдерите, те трябва да увеличат своята маса многократно ако не и безкрайно, съответно и теглото им ще се промени щом въпросната маса има тези свойства.

[scaner]

Преди 1 час, Джереми said:

Ясно е че си тъпоъгълник, но пак ще повторя поне за тези които следят , релативистката маса или хайде енергия, има свойства на инвариантна маса, то и в линка го пише, какво си завираш главата в пясъка за това. Демек, когато са ускорени частиците в колайдерите, те трябва да увеличат своята маса многократно ако не и безкрайно, съответно и теглото им ще се промени щом въпросната маса има тези свойства.

Запомни - няма "релативистска маса". Това понятие е заменено с "маса в покой" - идентично е по смисъла, дори ти лично да не си способен да го разбереш, както всички виждаме

Навремето "релативистска маса" се е наричало числото получено от енергията, делена на скоростта на светлината на квадрат. Книжката, която ти предложих и която не си погледнал, обяснява защо това е погрешно. Сега под "релативиска маса" се разбира масата получена от енергията делена на скоростта на светлината на квадрат в системата на центъра на импулса, демек в система в която импулсът е нула. А когато импулсът е нула, системата е в покой и става дума за "маса на покой".

Пиле шарено, пропуснал си първите седем години, когато се учи фа се разбират нещата. Сега си аут, няма защо да се напъваш - освен да ти потече нещо от някоя дупка, друг резултат няма да получиш Просто мирно и тихо трябва да си пиеш хапчетата.

[Кухулин]

Преди 19 часа, scaner said:

На практика, погледнато от ОТО, ще имаме две взаимно неподвижни платна, намиращи се в някакво гравитационно поле (еквивалентно на тяхното ускорение). Теглото на платната (върху неподвижен в тази система кантар) ще се определя от масата на покой и ускорението (== еквивалентният гравитационен потенциал), но силата между платната няма да зависи от това ускорение, а само от масата на покой на платната.

 

А как ще изглеждат фотоните от лазера през погледа на платната? Идва един високоенергиен фотон, отдава енергия и импулс на платното и заминава някъде. Платното получава допълнителна скорост и допълнително ускорение, които няма как да не се отразят на тензорите в уравненията, съответно няма как да не изкривят пространството. Или кривината се изменя само по надлъжната ос? Нещо ми е трудно да си го представя.

[scaner]

Преди 1 час, Кухулин said:

А как ще изглеждат фотоните от лазера през погледа на платната? Идва един високоенергиен фотон, отдава енергия и импулс на платното и заминава някъде. Платното получава допълнителна скорост и допълнително ускорение, които няма как да не се отразят на тензорите в уравненията, съответно няма как да не изкривят пространството. Или кривината се изменя само по надлъжната ос? Нещо ми е трудно да си го представя.

Тук има няколко тънки момента.

Геометрията, която разглеждаме - платна с паралелно еднопосочно ускорение, се описва с модела на хомогенно гравитационно поле (ускорение с постоянна величина). Такова поле има хубавото свойство да може да бъде елиминирано чрез смяна на координатната система, в случая - чрез "свободно падане", например в канал в който няма лъчи които да бутат. При такова свободно падане отправната система става инерциална, всякакви "гравитационни" ефекти  изчезват (системата се превръща в инерциална, защото спрямо локалният наблюдател вече не и действат никакви сили, и физическите и закони съвпадат с тези на инерциална система). Кривината която има хомогенното гравитационно поле при тази смяна на отправната система изчезва. Това е псевдокривина, и причината е, че за описване на такова поле е достатъчно векторно поле, не е нужно тензорно.

Върху този модел се наслагва гравитацията, проявяваща се между двете платна помежду си. Ако платната са за примера сферични (няма значение на практика формата, освен ако не са безкрайни паралелни плоскости), всяко около себе си създава кривина, която не може да се елиминира с промяна на отправната система. Но тази кривина зависи само от техните маси и енергия, които в системата в която са неподвижни, не се променят. Една от причините пак е, че тензорното поле се опростява до векторно.

Да не забравяме и следното: при нормално ускоряване с лазера, най-голямо ще е ускорението в началните моменти, и колкото системата придобива скорост, ефективността на ускоряването (и самата величина на ускорението) на практика ще намалява, защото предаваният от лазера импулс ще води до все по-малки промени в скоростта (поради нарастване на пълният импулс на ускоряваната система). При на практика достигнати светлинни скорости вече на практика ще липсва ускорение, т.е. и изкуственото гравитационно поле в което ще са платната (по-горе) ще липсва. Ще имаш просто две платна, на които не действат сили, движещи се с почти светлинна скорост спрямо наблюдателя. В системата на тези тела единственото привличане е от тяхната собствена гравитация, само тя формира тензора на енергията-импулса и каквато кривина се получи - същата ситуация, ако тези платна бяха в покой едно спрямо друго на земята, преди да почне ускоряването.

Не мога да ти отговоря на въпроса, ако приложим наистина зверски ускорения върху платната, такива, че "гравитационният потенциал" еквивалентен на тях, да е близък до този създаван в близост на черна дупка. Тогава нещата стават силно нелинейни, и трябва да се решават уравненията Само интуитивно предполагам, че в тази геометрия на примера картинката няма да се промени.

[Джереми]

Преди 12 часа, scaner said:

Навремето "релативистска маса" се е наричало числото получено от енергията, делена на скоростта на светлината на квадрат

И какво от това, това и малките деца го знаят.

 

Преди 12 часа, scaner said:

Запомни - няма "релативистска маса". Това понятие е заменено с "маса в покой" - идентично е по смисъла, дори ти лично да не си способен да го разбереш, както всички виждаме

Не врат а шия, има понятие в релативизма като релативиска енергия заменило понятието релативистка маса. И тъй като всяка енергия има свойството на маса, и с нарастване на релативистката енергия расте и масата но само в отправна система отчитаща движението на релативисткото тяло, в отправната система на самото тяло естествено там не расте нищо. Щом нарастването на масата води и до гравитациони и инертни свойства, по отношение на движещото се тяло, то трябва да се разглежда и като в по силно гравитационно поле.

 

Преди 12 часа, scaner said:

Пиле шарено, пропуснал си първите седем години, когато се учи фа се разбират нещата. Сега си аут, няма защо да се напъваш - освен да ти потече нещо от някоя дупка, друг резултат няма да получиш Просто мирно и тихо трябва да си пиеш хапчетата.

Казал един мъдуро който се тръшка по форумите. 

[Кухулин]

Преди 12 минути, scaner said:

Геометрията, която разглеждаме - платна с паралелно еднопосочно ускорение, се описва с модела на хомогенно гравитационно поле (ускорение с постоянна величина).

Благодаря за обстойния отговор, но аз изрично писах, че разглеждам един фотон. Променливо ускорение. Даже ми се върти една мисъл  - дали няма да се образува гравитационна вълна, но това е отделен въпрос.

[scaner]

Преди 20 минути, Кухулин said:

Благодаря за обстойния отговор, но аз изрично писах, че разглеждам един фотон. Променливо ускорение. Даже ми се върти една мисъл  - дали няма да се образува гравитационна вълна, но това е отделен въпрос.

Какво ще промени един фотон? В системата на локалния наблюдател, преди фотона платната ще имат една скорост, след фотона - друга скорост. В системата на платната, преди фотона системата е инерциална, след фотона системата пак е инерциална - физическите закони са същите, обектите си имат същата енергия (в покой), нищо не се променя.

 

Преди 40 минути, Джереми said:

Не врат а шия, има понятие в релативизма като релативиска енергия заменило понятието релативистка маса. И тъй като всяка енергия има свойството на маса, и с нарастване на релативистката енергия расте и масата но само в отправна система отчитаща движението на релативисткото тяло, в отправната система на самото тяло естествено там не расте нищо. Щом нарастването на масата води и до гравитациони и инертни свойства, по отношение на движещото се тяло, то трябва да се разглежда и като в по силно гравитационно поле.

Ако имаше акъл поне колкото пиле, отдавна щеше да разбереш, че не всяка енергия е еквивалентна на маса - защото в картинката участва и импулса, и не може просто така да се правиш на тапа и да го игнорираш.

И в отправната система на тялото може да расте масата, хората са ти написали формулата, слагаш импулса нула и гледаш резултата. ама с тоя пилешки мозък няма да се получи.

Ти си по-тъп от гьон бе. Запомнил си някакво изречение, и край, не си способен да осмислиш защо е погрешно

[Кухулин]

Преди 12 минути, scaner said:

В системата на платната, преди фотона системата е инерциална, след фотона системата пак е инерциална - физическите закони са същите, обектите си имат същата енергия (в покой), нищо не се променя.

Като минимум едното платно ще се ускори спрямо другото. На следващия фотон второто ще се ускори спрямо първото. Това са все допълнителни кривини в пространството. Не знам точно как се интегрират, но нещо ме съмнява да е до нула.

[Кухулин]

Преди 9 минути, Кухулин said:

Като минимум едното платно ще се ускори спрямо другото. На следващия фотон второто ще се ускори спрямо първото. Това са все допълнителни кривини в пространството. Не знам точно как се интегрират, но нещо ме съмнява да е до нула.

А всъщност не е ли възможно, вместо до гравитационна яма, да се интегрират до гравитационна вълна?

[orlogin]

Преди 5 минути, Кухулин said:

Като минимум едното платно ще се ускори спрямо другото. На следващия фотон второто ще се ускори спрямо първото. Това са все допълнителни кривини в пространството. Не знам точно как се интегрират, но нещо ме съмнява да е до нула.

Това е в случай на асинхронно пристигащи фотони. Ако фотоните пристигат синхронно и ако платната са напълно еднакви не би трябвало да има разлика в ускорението. Т. е. двете платна ще получат еднакво ускорение от фотоните.

[Кухулин]

Just now, orlogin said:

Това е в случай на асинхронно пристигащи фотони. Ако фотоните пристигат синхронно и ако платната са напълно еднакви не би трябвало да има разлика в ускорението. Т. е. двете платна ще получат еднакво ускорение от фотоните.

Съгласен съм.

[scaner]

Преди 27 минути, Кухулин said:

Като минимум едното платно ще се ускори спрямо другото. На следващия фотон второто ще се ускори спрямо първото. Това са все допълнителни кривини в пространството. Не знам точно как се интегрират, но нещо ме съмнява да е до нула.

Тоест, платната да се ускоряват асинхронно, ту едното, ту другото?

Не знам, но ето някои общи съображения. Импулсното ускорение от фотон можем да го разглеждаме (моделно) като инерциално движение, после постоянно ускорение за някакъв интервал, после пак инерциално движение. Такава система ще бъде неинерциална, и в нея ще има гравитация докато трае ускорението. Но масата на обекта в тази система ще остава масата в покой. Другото платно ще придобие скорост, но тази скорост е част от импулса му, и по формулата която дискутираме масата му също остава масата на покой. Така че нищо не се променя от схемата когато и двете платна се ускоряват с еднакво ускорение.

 

Преди 17 минути, Кухулин said:

А всъщност не е ли възможно, вместо до гравитационна яма, да се интегрират до гравитационна вълна?

Виж сега, фактори които влияят на някакъв процес, име неограничено много. Да си включиш самобръсначката, след една година на разстояние една светлинна година ще има някакво поле от нея. Въпросът е съществен ли е такъв фактор, или можем да го пренебрегнем.

Да, при всякакво ускорение ще има гравитационни вълни. Но за разглежданата задача, интензитетът им е изключително нищожен. Мощността зависи от масите на двата обекта, които в случая са пренебрежими (а и фотона няма маса, така че класическата формула за гравитационни вълни е неприложима тук, но едва ли приносът му ще повиши добива на вълните). При всички случаи, в Уикито има примери, системата Юпитер-Слънце генерира 5 киловата гравитационни вълни, Земя-Слънце генерира 200 вата, което превърнато в маса е абсолютно пренебрежимо. А и те са квадруполни, не предават импулса директно, а правят разтягане на пространство-времето, клатейки обекта. Тоест отчитането на тези вълни в задачата на практика нищо не променя, до много десетично знаци.

Редактирано Август 14, 2023 от scaner

[Джереми]

Преди 48 минути, scaner said:

Ако имаше акъл поне колкото пиле, отдавна щеше да разбереш, че не всяка енергия е еквивалентна на маса - защото в картинката участва и импулса, и не може просто така да се правиш на тапа и да го игнорираш.

И в отправната система на тялото може да расте масата, хората са ти написали формулата, слагаш импулса нула и гледаш резултата. ама с тоя пилешки мозък няма да се получи.

Всяка енергия е еквивалентна на маса, няма различни по цвят енергии , разбира се че в отправната система на тялото импулса е нулев, и там енергията кинетичната е равна на нула, но във външна отправна система според която се отчита движението, не е така, импулс има съответно енергия и съответно растеж на релативистката маса, а инвариантната си остава константа, демек масата на покой. Фотонът има само релативистка -маса енергия.

[Кухулин]

Преди 7 минути, scaner said:

Тоест, платната да се ускоряват асинхронно, ту едното, ту другото?

Ами на практика това ще е ситуацията в 99.99% от случаите. Но да, математиката става много сложна. Благодаря, имаше полза от този разговор.

[scaner]

Преди 1 минута, Джереми said:

Всяка енергия е еквивалентна на маса, няма различни по цвят енергии , разбира се че в отправната система на тялото импулса е нулев, и там енергията кинетичната е равна на нула, но във външна отправна система според която се отчита движението, не е така, импулс има съответно енергия и съответно растеж на релативистката маса, а инвариантната си остава константа, демек масата на покой. Фотонът има само релативистка -маса енергия.

Аз нали ти казах? Напапагалствал си някакви изречения, и сега само се тръшкаш. Не става тая работа с тръшкане. Мисленето леко се различава от тръшкането И докато не се научиш да ги различаваш, все тъп ще си стоиш.

Запомни - инертната маса е инвариантната. Гравитационната е равна на инертната. "Релативистската маса" е само някаква груба оценка за общата енергия на обекта, но няма връзка с инертната му маса, защото се базира на некоректно съотношение, игнориращо импулса. Затова и не се ползва в съвременната физика, а е чисто исторически артефакт. Ама ти от всякъде четеш само уводното изречение, затова не схващаш никакъв смисъл, и няма как да ги знаеш тези неща. Вкостенил ти се е мозъка и няма спасение..

[Джереми]

Преди 1 час, scaner said:

Запомни - инертната маса е инвариантната. Гравитационната е равна на инертната. "Релативистската маса" е само някаква груба оценка за общата енергия на обекта, но няма връзка с инертната му маса, защото се базира на некоректно съотношение, игнориращо импулса.

Добре а кажи сега каква е връзката между маса и енергия тогава в знаменитото уравнение E=m.C^2 явно от това уравнение следва че с нарастването на масата нараства и енергията, нещо което не можеш да отречеш, и щом общата енергия на релативистка частица или тяло е по голяма от енергията му на покой, то според уравнението следва че и масата отчетена от външна координатна система, в която тялото е в релативистко движение ще е по голяма. Освен ако има начин кинетичната енергия да не може да е еквивалент на маса ( по точно да има свойства присъщи на масата като инерция, инертност, гравитационно взаимодействие.) което си е чиста класика.

Редактирано Август 14, 2023 от Джереми

[scaner]

Преди 1 час, Джереми said:

Добре а кажи сега каква е връзката между маса и енергия тогава в знаменитото уравнение E=m.C^2 явно от това уравнение следва че с нарастването на масата нараства и енергията, нещо което не можеш да отречеш, и щом общата енергия на релативистка частица или тяло е по голяма от енергията му на покой, то според уравнението следва че и масата отчетена от външна координатна система, в която тялото е в релативистко движение ще е по голяма. Освен ако има начин кинетичната енергия да не може да е еквивалент на маса ( по точно да има свойства присъщи на масата като инерция, инертност, гравитационно взаимодействие.) което си е чиста класика.

Колко пъти още трябва да ти повтарям простите истини, докато заспалата ти нещастна клетка се събуди и почне да мисли?

Уравнениет, което свързва маса, енергия и импулс в релативизма е едно единствено:

То може да генерира редица частни случаи. Например, когато импулсът е нула, то се превръща в това което знаеш ти: E=m.C^2

Само че трябва да се мисли: какъв е смисъла? А смисъла е прост. Когато импулсът е нула, имаме състояние на покой. И значи уравнението за което става дума, E=m.C^2, е валидно само в състояние на покой - когато обектът или системата за която става дума, не се движи, центъра и на масата е в покой. Тогава съвсем очевадно става дума и за маса на покой, нали? Под каквато форма тя и участва в уравнението.

Във всички други случаи, когато импулсът не е нула (тялото или системата се движи), уравнението E=m.C^2 не е верно, защото е нарушение на пълното уравнение по-горе. И затова масата в него не отразява физическа реалност, а е само счетоводен артефакт, число, нещо делено на друго нещо. Не може да ползваш некоректна формула и да очакваш смислен резултат.

Знам, че това е твърде сложно за тебе, за това си цикли и се тръшкай на поразия

[Джереми]

Преди 18 минути, scaner said:

Във всички други случаи, когато импулсът не е нула (тялото или системата се движи), уравнението E=m.C^2 не е верно, защото е нарушение на пълното уравнение по-горе. И затова масата в него не отразява физическа реалност, а е само счетоводен артефакт, число, нещо делено на друго нещо. Не може да ползваш некоректна формула и да очакваш смислен резултат.

Цикълчо, движението е относително, не може уравнението E=m.C^2 хем да важи хем не , и не виждам как въпросното уравнение нарушава  Направо си тъпо та претъпо.

[scaner]

Преди 3 часа, Джереми said:

Цикълчо, движението е относително, не може уравнението E=m.C^2 хем да важи хем не , и не виждам как въпросното уравнение нарушава 

Ми очевадно е че не виждаш. В това е и цялата ти трагедия Ако виждаше, щеше посрамено да си мълчиш, ама тъпотията срам не познава.

[Кухулин]

On 14.08.2023 г. at 11:34, scaner said:

Импулсното ускорение от фотон можем да го разглеждаме (моделно) като инерциално движение, после постоянно ускорение за някакъв интервал, после пак инерциално движение. Такава система ще бъде неинерциална, и в нея ще има гравитация докато трае ускорението.

Въпрос: в такъв случай може ли да се каже, че докато лети към платното, фотонът изкривява пространството около себе си?  Или това е грешен модел, понеже липсва ускорение?

[scaner]

Преди 17 минути, Кухулин said:

Въпрос: в такъв случай може ли да се каже, че докато лети към платното, фотонът изкривява пространството около себе си?  Или това е грешен модел, понеже липсва ускорение?

Гравитацията се определя от разпределението на енергията и материята. Фотонът е материя, и в този смисъл участва в създаването на гравитация. Но "изкривяването" което създава, е от друг тип от изкривяването, което създава някаква масова частица, защото разпределението на енергията (и импулсът) са различни (то изкривяването се описва с тензор, в основата си с 256 компоненти).

Сещам се за едно единствено решение на уравненията на Айнщайн, в което участва светлина (под форма на поток енергия). Това са геоните, конструкция близка по свойства до черните дупки, изградена само от светлина. Силно неустойчива, в частност.

В този смисъл фотоните изкривяват пространството...

[Кухулин]

Преди 1 час, scaner said:

Фотонът е материя, и в този смисъл участва в създаването на гравитация. Но "изкривяването" което създава, е от друг тип от изкривяването, което създава някаква масова частица, защото разпределението на енергията (и импулсът) са различни

Окей, но в такъв случай процесът нещо не излиза много гладък. Мислен експеримет:

Имаме тяло в покой. Покрай него се движи друго тяло с маса М и постоянна скорост В. Отчитаме гравитационно привличане Г. След това минава друго тяло с два пъти по-малка маса и по-висока скорост. Тъй като нямаме ускорение, гравитационното привличане трябва да е Г/2, въпреки по-високата скорост. После М/4 => Г/4, М/8 => Г/8 и т. н. Идва момент, в който М клони към нула, Г клони към нула, а скоростта В клони към светлинната. В следващия момент М става нула и Г рязко скача, защото минаваме в уравненето на фотона? Или тук се намесва някакъв квантов ефект?

По този въпрос интернет дава следната публикация, но не знам как точно да я тълкувам:

https://pubs.aip.org/aapt/ajp/article-abstract/53/7/661/1045372/Measuring-the-active-gravitational-mass-of-a?redirectedFrom=fulltext

[scaner]

Преди 1 час, Кухулин said:

Имаме тяло в покой. Покрай него се движи друго тяло с маса М и постоянна скорост В. Отчитаме гравитационно привличане Г. След това минава друго тяло с два пъти по-малка маса и по-висока скорост. Тъй като нямаме ускорение, гравитационното привличане трябва да е Г/2, въпреки по-високата скорост. После М/4 => Г/4, М/8 => Г/8 и т. н. Идва момент, в който М клони към нула, Г клони към нула, а скоростта В клони към светлинната. В следващия момент М става нула и Г рязко скача, защото минаваме в уравненето на фотона? Или тук се намесва някакъв квантов ефект?

Нямаме рязко скачане. При движещи се тела, в гравитацията която създават участие има не само масата им, а и импулсът (за това разпределението на енергията им се описва с тензорът на енергия-импулс). Значи, ако полето на статична маса е радиално, както по Нютон (Кулонов тип), то в гравитационното поле на движещ се обект има допълнителна съставка, много сходна (при слаби полета) на магнитното поле по геометрия.  За това и такова поле се нарича гравитомагнитно. При силна гравитация вече нещата стават нелинейни, и е много сложно.

Та, фотонът тъй като няма маса, не създава радиално поле Кулонов тип, а подобно на магнитно поле. Не знам точни решения за него, но по общи съображения, като екстраполирам нормален подвижен обект, стигам до такъв извод. Полето е резултат на импулса (верно, импулсът е нищожен при фотона, но е важен принципът). За такива полета може да се оцени величина като "ефективна маса" зависеща от скоростта, но след като полето не е поле създавано от нормална "точкова" маса, това е безпредметно.

Статията която си намерил "отключена" е ТУК