Мислени Експерименти

[scaner]

Преди 22 минути, Джереми said:

Като се доближи до скоростта на светлината, обемът на водата трябва да изчезне или да стане необичайно малък а водата с огромна плътност, следствие на което ядрата на водорода трябва да се слеят и да стане термоядрен синтез.

Не, няма да се слеят. При тази скорост се променя всичко, включително и силите между ядрата. Разстоянието между ядрата ще бъде естествено за тази скорост, без възмущение и принуда. Термоядрен синтез при такава скорост ще стане при други условия.

Преди 16 минути, Джереми said:

Релативистката маса не е същинска маса, частиците в колайдера ако натежаваха толкова щяха отдавна да съ на дъното на земята. Има една хипотеза според която зарядът на електроните или протоните намалява като се доближат до скоростта на светлината в колайдерите, та затова трябва все по голяма мощност за да се дооускори частицата.

Понятието "релативистична маса" е исторически погрешно, и не се ползва в съвременната физика.  А хипотезата за промяна на заряда е пълна измислица. Ако беше верна, ускорителите щяха да работят на друг принцип и с други сметки. Изобщо, чети повече и не вярвай на градски легенди.

[Кибик]

Преди 4 часа, scaner said:

ЧД има различни свойства от нормален обект. Не може в една система да имаш ЧД, и да пуснеш в нея обект който никога няма да се върне, а в другата система той да се връща. Това са взаимоизключващи се истории, не могат да се свържат с лоренцови траннсформации. Докато метъра в примера ти се трансформира коректно с ЛТ. Не е добър примера.

ок, друг, но свързан въпрос.

ЦEРН върти протони. Те имат маса и тази маса създава центробежна сила, която се компенсира от магнити.

Когато се ускорят до там каквато скорост, тяхната релативистична "маса" се увеличава 7000 пъти.

Центробежната сила увеличава ли се 7000 пъти?

Даже имаше проект за релативистичен двигател. Въртят се частици, като в едния край се ускоряват дo висока скорост, а в другия край се забавят, разликата в масата според скоростта създава импулс към по-тежката част.

 

 

Редактирано Август 9, 2023 от Кибик

[scaner]

Преди 10 минути, Кибик said:

ЦЪРН върти протони. Те имат маса и тази маса създава центробежна сила, която се компенсира от магнити.

Когато се ускорят до там каквато скорост, тяхната релативистична "маса" се увеличава 7000 пъти.

Центробежната сила увеличава ли се 7000 пъти?

Центробежната сила е "координатна сила", фиктивна сила - чрез смяна на отправната система тя може да се елиминира. Според физиката, центробежна сила има само в неинерциални системи - в случая, в система свързана с протона, в която протонът е неподвижен. Предполагам, това не те интересува.

В системата на ускорителя имаме само центростремителна сила, силата която криви траекторията на частиците.  При големи скорости няма "релативистска маса", имаме нелинейно нарастване на нужната сила, която трябва да се прилага. В частният случай при движение по кръгова орбита (движение с постоянно напречно ускорение), съотношението което си написал се спазва - нужна е 7000 пъти по-голяма центростремителна сила, за да удържа протона в кръгова траектория.

При по-сложно ускорено движение се проявява интересен релативистски феномен: ускорението може да не е по направление на прилаганата сила (за разлика от класическата физика). В такъв случай и нужната сила може да расте по-бързо със скоростта, отколкото в чисто кръговият случай (ще имаме трета степен лоренцовият фактор).

Повечко може (накратко) да видиш ТУК.

[orlogin]

Преди 6 часа, Джереми said:

Релативистката маса не е същинска маса, частиците в колайдера ако натежаваха толкова щяха отдавна да съ на дъното на земята. Има една хипотеза според която зарядът на електроните или протоните намалява като се доближат до скоростта на светлината в колайдерите, та затова трябва все по голяма мощност за да се дооускори частицата.

 

Не съм наясно с тази хипотеза за намаления заряд на частиците. Не миля, че ги ускоряват за да им възтановят заряда. Ускоряват ги за да им предадат енергия. При скорости близки до светлинната частицата започва да се "изкачва" по вертикалната част на графиката. Т.е придобива огромна енергия, която е за сметка на клистроните на ускорителя.

 

 

 

Същинското ускорение на частиците се извършва в свръх проводящо 9-камерно Tesla Cavity. В него се получва огромен електрически градиент от няколко милиона волта, който ускорява заредената частица.

 

 

След ускорението и охлаждането на електронит до  - 268 гр по целзий, техния път продължава през така наречените ундулатори. Представляват дълга поредица от двуполюсни неодимови магнити. 

Когато скоростта на заредена частица с маса е перпендикулярна на вектора на индукция на магнитното поле, тогава частицата ще се движи по радиус, чиято равнина е перпендикулярна на индукционните линии. С други думи започва да и действа лоренсова сила. Тъй като всяка следваща двойка магнити са разпожени с противоположни полюси спрямо предходната, то частицата започва да се движи на зиг-заг в магнитното поле. 

 

Целта на тази акробатика е електрона да отдаде придобитата енергия от ускорението и да възбуди фотони. Това се случва когато електона се движи по дъгова траектория, т.е в завоите той излъчва фотони. Ако се движи по права траектория това няма да се случи. Защо е необходимо всичко това? Ами за да получим рентгенов лъч на който можем да управяваме дължината на вълната чрез енергията на електроните. 

 

Ундулаторите са големи и тежки машини с две вертикални оси, задвижвани от серводвигатели. На тези оси са монтирани магнитите и така ги приближават или отдалечават от тръбата в която се движат електроните. 

 

 

 

 

В дясно на снимката е ундулаторното трасе с около 40 такива ундулатора, поставени зад заграждението.

 

Затова мисля, че не ги ускоряват за да им възтановят заряда а просто за да използват акумулираната енергията от ускорението. Мощностите с които ги ускоряват са зверски. Един клистрон е с мощност 5 MW и тежи 4 тона. А трансформатора, който го захранва тежи 8,4 тона. Един удулатор тежи 8 тона.

 

Редактирано Август 10, 2023 от orlogin

[Джереми]

Преди 5 часа, orlogin said:

 

Не съм наясно с тази хипотеза за намаления заряд на частиците. Не миля, че ги ускоряват за да им възтановят заряда. Ускоряват ги за да им предадат енергия. При скорости близки до светлинната частицата започва да се "изкачва" по вертикалната част на графиката. Т.е придобива огромна енергия, която е за сметка на клистроните на ускорителя.

 

 

 

Същинското ускорение на частиците се извършва в свръх проводящо 9-камерно Tesla Cavity. В него се получва огромен електрически градиент от няколко милиона волта, който ускорява заредената частица.

 

 

След ускорението и охлаждането на електронит до  - 268 гр по целзий, техния път продължава през така наречените ундулатори. Представляват дълга поредица от двуполюсни неодимови магнити. 

Когато скоростта на заредена частица с маса е перпендикулярна на вектора на индукция на магнитното поле, тогава частицата ще се движи по радиус, чиято равнина е перпендикулярна на индукционните линии. С други думи започва да и действа лоренсова сила. Тъй като всяка следваща двойка магнити са разпожени с противоположни полюси спрямо предходната, то частицата започва да се движи на зиг-заг в магнитното поле. 

 

Целта на тази акробатика е електрона да отдаде придобитата енергия от ускорението и да възбуди фотони. Това се случва когато електона се движи по дъгова траектория, т.е в завоите той излъчва фотони. Ако се движи по права траектория това няма да се случи. Защо е необходимо всичко това? Ами за да получим рентгенов лъч на който можем да управяваме дължината на вълната чрез енергията на електроните. 

 

Ундулаторите са големи и тежки машини с две вертикални оси, задвижвани от серводвигатели. На тези оси са монтирани магнитите и така ги приближават или отдалечават от тръбата в която се движат електроните. 

 

 

 

 

В дясно на снимката е ундулаторното трасе с около 40 такива ундулатора, поставени зад заграждението.

 

Затова мисля, че не ги ускоряват за да им възтановят заряда а просто за да използват акумулираната енергията от ускорението. Мощностите с които ги ускоряват са зверски. Един клистрон е с мощност 5 MW и тежи 4 тона. А трансформатора, който го захранва тежи 8,4 тона. Един удулатор тежи 8 тона.

 

Мерси за изчерпателната информация. Сега четох в някакъв научен труд, хипотезата за намаляване на електрическият заряд на електрически заредена частица следствие нейната релативистка скорост.

 

Цитат...    

 

Зависимост на масата на електрона от скоростта. Още в началото на 20 в. измервания извършени на електрони с много високи скорости показали, че специфичният електричен заряд на електрона намалява с увеличаване на неговата скорост, което означава че при това или зарядът или масата на електрона се изменят. Тъй като електричният заряд на електрона е една фундаментална природна константа, която определя електромагнитните взаимодействия между телата, трудно е да се допусне, че зарядът на електрона зависи от скоростта. Поради това било изказано предположението (което било в съгласие с резултатите от опитите), че масата на електрона зависи от неговата скорост съгласно закона:

m=sqrt m0/1-v2/c2 

Източник https://sciopus.eu/phys/ae1.pdf

Все пак не е изключено и заряда на електрона да намалява следствие от скоростта, масата на електрона също е константа, и определя също като заряда много свойства. Да кажа нещо важно, никой не е измерил нито масата нито заряда на електрона при неговата релативистка скорост в колайдерите. Хипотезата за намаляване на заряда на електрона е на един руснак но сега не мога да я открия.

[Джереми]

Преди 11 часа, scaner said:

Не, няма да се слеят. При тази скорост се променя всичко, включително и силите между ядрата. Разстоянието между ядрата ще бъде естествено за тази скорост, без възмущение и принуда. Термоядрен синтез при такава скорост ще стане при други условия.

Значи и електромагнитните сили се променят, значи си съгласен че заряда зависи от скоростта.

[Джереми]

Преди 11 часа, scaner said:

Понятието "релативистична маса" е исторически погрешно,

Дали, тогава кое нараства със нарастване на скоростта, някаква извънземна маса ли.

[orlogin]

Преди 3 часа, Джереми said:

Все пак не е изключено и заряда на електрона да намалява следствие от скоростта, масата на електрона също е константа, и определя също като заряда много свойства. Да кажа нещо важно, никой не е измерил нито масата нито заряда на електрона при неговата релативистка скорост в колайдерите. Хипотезата за намаляване на заряда на електрона е на един руснак но сега не мога да я открия.

 

Джереми, благодаря за материала от проф. П. Райчев. 

Интересно е да се разбере дали тези измервания извършени в началото на 20-ти век са потвърдени сега. Все пак методите на измерване и техническите средства с които се извършват тези измервания бележат голямо развитие от тогава.  Ако допуснем, че заряда на електрона се променя вследствие на неговата скорост, възниква още един въпрос: Какво ще е поведението на електроните в атом който приближава скоростта на светлината.

Тук виждам два варианта:

1. Ако това правило за намаления заряд важи само за електроните, и не засяга заряда на протоните, то общото намаляне на целия заряд на електронния облак  около ядрото ще доведе до неговото отдалечаване от ядрото, вследсвие на намалено взаимодействие ядро - електонен облак. Атомът ще се раздуе, ще увеличи своя диаметър.

2. Ако под тази зависимост подада и заряда на протона, тогава взаимодействието между ядрения заряд и електронната обвивка ще се запази и атома като цяло ще остане с непроменен размер.

Има много показателен пример за промяна на диаметъра на атома в зависимост от силата на взаимодействие между ядрен заряд и електонна обвивка. Например, би било логично с увеличаване на поредния номер на химичния елемент да се увеличава и неговия размер, тъй като се добавят протони в ядрото и електрони в обвивката. Тези електрони в обвивката запълват по-високите орбитали които са на по голямо разстояние от ядрото. При тези обстоятелства размера на атома трябва да нараства пропорционално със запълване на всеки следващ електронен слой (орбитала).  На практика обаче се получава точно обратното. Диаметъра на атома намалява с добавяне на електрони и запълване на поредната орбитала, и се увеличяа рязко при елементите с първи електрон в нова орбитала, след вече запълнена  по ниска. Това се наблюдава при елементи от първа група - алкалните елементи. След започнато запълване на тази нова и по-висока орбитала, всеки следващ електон в нея води до намаляване на диаметъра на атома въпреки, че електоните не преминават в по-горна орбитала а само запълват започната от алкалния елемент. Това се наблюдава докато се движим през период от елемент (ред), общият размер на атомите намалява леко.

Ето примера:

Източкик:  https://bg.eferrit.com/размер-на-елементите-на-периодичната/#

 

И едно сравнение с цифри. Литият с 3 протона и 3 електрона има атомен ковалентен радиус 134 pm.  Арсен с пореден номер 33 има ковалентен радиус 119 pm. 30 протона и 30 електрона по-вече от от лития и въпреки това има по-малък радиус.

Въръщам се на първия вариант от предположението в което намалява само заряда на електрона. Ако действително се промени радиуса на атома на един елемент при запазени нуклони, това със сигурност ще доведе до промяна на неговите свойства. Т.е. елементите вероятно ще имат други свойства при скорости близки до светлинната.

Редактирано Август 10, 2023 от orlogin

[Кухулин]

Преди 47 минути, orlogin said:

 

Джереми, благодаря за материала от проф. П. Райчев. 

Интересно е да се разбере дали тези измервания извършени в началото на 20-ти век са потвърдени сега. Все пак методите на измерване и техническите средства с които се извършват тези измервания бележат голямо развитие от тогава.  Ако допуснем, че заряда на електрона се променя вследствие на неговата скорост, възниква още един въпрос: Какво ще е поведението на електроните в атом който приближава скоростта на светлината.

Тук виждам два варианта:

1. Ако това правило за намаления заряд важи само за електроните, и не засяга заряда на протоните, то общото намаляне на целия заряд на електронния облак  около ядрото ще доведе до неговото отдалечаване от ядрото, вследсвие на намалено взаимодействие ядро - електонен облак. Атомът ще се раздуе, ще увеличи своя диаметър.

2. Ако под тази зависимост подада и заряда на протона, тогава взаимодействието между ядрения заряд и електронната обвивка ще се запази и атома като цяло ще остане с непроменен размер.

Има много показателен пример за промяна на диаметъра на атома в зависимост от силата на взаимодействие между ядрен заряд и електонна обвивка. Например, би било логично с увеличаване на поредния номер на химичния елемент да се увеличава и неговия размер, тъй като се добавят протони в ядрото и електрони в обвивката. Тези електрони в обвивката запълват по-високите орбитали които са на по голямо разстояние от ядрото. При тези обстоятелства размера на атома трябва да нараства пропорционално със запълване на всеки следващ електронен слой (орбитала).  На практика обаче се получава точно обратното. Диаметъра на атома намалява с добавяне на електрони и запълване на поредната орбитала, и се увеличяа рязко при елементите с първи електрон в нова орбитала, след вече запълнена  по ниска. Това се наблюдава при елементи от първа група - алкалните елементи. След започнато запълване на тази нова и по-висока орбитала, всеки следващ електон в нея води до намаляване на диаметъра на атома въпреки, че електоните не преминават в по-горна орбитала а само запълват започната от алкалния елемент. Това се наблюдава докато се движим през период от елемент (ред), общият размер на атомите намалява леко.

Ето примера:

Източкик:  https://bg.eferrit.com/размер-на-елементите-на-периодичната/#

 

И едно сравнение с цифри. Литият с 3 протона и 3 електрона има атомен ковалентен радиус 134 pm.  Арсен с пореден номер 33 има ковалентен радиус 119 pm. 30 протона и 30 електрона по-вече от от лития и въпреки това има по-малък радиус.

Въръщам се на първия вариант от предположението в което намалява само заряда на електрона. Ако действително се промени радиуса на атома на един елемент при запазени нуклони, това със сигурност ще доведе до промяна на неговите свойства. Т.е. елементите вероятно ще имат други свойства при скорости близки до светлинната.

Няма нуджа да ускоряваме атомите до светлинни скорости. Дори да са в покой, с увеличаване заряда на ядрото се увеличава и скоростта на електроните. Доста бързо стават релативистки. Съответно масата им се вдига, а орбитите им се свиват. И така, докато минат на нова орбита. А химията започва да става шантава...

[orlogin]

Преди 1 час, Кухулин said:

Няма нуджа да ускоряваме атомите до светлинни скорости. Дори да са в покой, с увеличаване заряда на ядрото се увеличава и скоростта на електроните. Доста бързо стават релативистки. Съответно масата им се вдига, а орбитите им се свиват. И така, докато минат на нова орбита. А химията започва да става шантава...

 

Нали искаме да завладяваме космоса, трябва да знаем поведението на атомите и материалите при скорости близки до с.

Химията винаги е била шантава, просто сега научаваме. Аналогичен и дори още по-парадоксален е случая с живите организми и всички тези машини вътре в тях, някои от които работат с квантови ефекти. Едно е когато мислим за торбичка пълна с желе а съвсем друго е да знаем, че вместо желе има машини.

[Кибик]

Преди 2 часа, Кухулин said:

Няма нуджа да ускоряваме атомите до светлинни скорости. Дори да са в покой, с увеличаване заряда на ядрото се увеличава и скоростта на електроните. Доста бързо стават релативистки. Съответно масата им се вдига, а орбитите им се свиват. И така, докато минат на нова орбита. А химията започва да става шантава...

 

Електроните не се "движат" около ядрото. Ако се движеха, щяха да излъчват кванти електромагнитно излъчване и да паднат върху ядрото за 0.00000042 милисекунди. И сега нямаше да има къде да пишем трактати по физика.

[Малоум 2]

Преди 12 минути, Кибик said:

 

Електроните не се "движат" около ядрото. Ако се движеха, щяха да излъчват кванти електромагнитно излъчване и да паднат върху ядрото за 0.00000042 милисекунди. И сега нямаше да има къде да пишем трактати по физика.

При свързване на електрон с протон понятието за "заряд" изчезва. (по хипотезата ми за непрестанното образуване на частиците - характеристиката "заряд" е цялостно образуване на най-външният слой с поглъщане на пакет-фотон от заобикалящото частицата ЕМПоле. След образуване на външният слой на частицата информацията за образуване на слоя отвън-навътре заставя центъра на частицата да се образува на друго-ново място, а това цялостно като цикъл е ускорение на частицата. Проявява се масата (съпротива на движение с ускорение) и започва отвътре навън образуване на частицата, при което външният слой (заради закъснителните процеси от пренос на импулс) пак е незапълнена повърхнина, защото се Изхвърля погълнатият фотон - в обратна на поглъщането посока, нов фотон в околното поле, а се поглъща фотон от него в "правата" посока на моментната скорост. Тоест - характеристиката заряд е непрестанно "излъчване-поглъщане" на фотон от околното поле.)

Така, при образуване на атом, "анихилират" полевите характеристики заряд и на протона, и на електрона - обменят се в обема на атома и излъчване на ЕМвълни от атом - няма. Движението на електрона е "потъване-изплуване" в определена област от пространството на протона, защото протонът се образува с огромна честота (10^23 Hz), в сравнение с електрона (около 10^18 Hz). Протонът "диктува" по бързина, мястото, където да се образува електронът с минимална енергия на образуване. Затова - няма орбити, а орбитали - вероятност на мястото на образуване, част от слой, около протона. Няма и "междинни" слоеве през които да преминава електронът при прескачане от слой в слой. Обяснява се и защо не може да нараства значително размерът на по-тежките атоми - частичните "слоеве", в които да се образуват електроните, се разпределят от местоположението на протоните в ядрото.

...

[orlogin]

Преди 48 минути, Малоум 2 said:

Протонът "диктува" по бързина, мястото, където да се образува електронът с минимална енергия на образуване.

 

Ако процесът е повсеместен и постоянно случващ се, има ли хипотеза от къде идва тази минимална енергия. Защото колко и малка да е тя, в мащабите на слънчева система, галактика, вселена, ще е значителна.

[scaner]

Преди 9 часа, Джереми said:

Значи и електромагнитните сили се променят, значи си съгласен че заряда зависи от скоростта.

Едното не е свързано с другото. Електромагнитната сила се променя, защото се променя закона, който я изразява, а не че се променя заряда. Няма абсолютно никакви експериментални факти за промяна на заряда.

Преди 9 часа, Джереми said:

Дали, тогава кое нараства със нарастване на скоростта, някаква извънземна маса ли.

Няма "дали" в тая игра. Има си ясна теория, която казва че масата не зависи от скоростта. Променя се силата, защото в СТО са различни пространствено-времевите връзки, чрез които тя се изразява. Ей ТУК се вижда ясно.

[Кухулин]

Преди 3 часа, Кибик said:

 

Електроните не се "движат" около ядрото. Ако се движеха, щяха да излъчват кванти електромагнитно излъчване и да паднат върху ядрото за 0.00000042 милисекунди. И сега нямаше да има къде да пишем трактати по физика.

Щяха да излъчват кванти, ако има по-ниска свободна орбита. А то няма... Както и да го наречем, факт е, че без релативистки корекции уравнението на Шрьодингер не работи за тези електрони.

https://en.wikipedia.org/wiki/Relativistic_quantum_chemistry

 

[Джереми]

Преди 7 часа, orlogin said:

 

Джереми, благодаря за материала от проф. П. Райчев. 

Интересно е да се разбере дали тези измервания извършени в началото на 20-ти век са потвърдени сега. Все пак методите на измерване и техническите средства с които се извършват тези измервания бележат голямо развитие от тогава.  Ако допуснем, че заряда на електрона се променя вследствие на неговата скорост, възниква още един въпрос: Какво ще е поведението на електроните в атом който приближава скоростта на светлината.

Тук виждам два варианта:

1. Ако това правило за намаления заряд важи само за електроните, и не засяга заряда на протоните, то общото намаляне на целия заряд на електронния облак  около ядрото ще доведе до неговото отдалечаване от ядрото, вследсвие на намалено взаимодействие ядро - електонен облак. Атомът ще се раздуе, ще увеличи своя диаметър.

2. Ако под тази зависимост подада и заряда на протона, тогава взаимодействието между ядрения заряд и електронната обвивка ще се запази и атома като цяло ще остане с непроменен размер.

Има много показателен пример за промяна на диаметъра на атома в зависимост от силата на взаимодействие между ядрен заряд и електонна обвивка. Например, би било логично с увеличаване на поредния номер на химичния елемент да се увеличава и неговия размер, тъй като се добавят протони в ядрото и електрони в обвивката. Тези електрони в обвивката запълват по-високите орбитали които са на по голямо разстояние от ядрото. При тези обстоятелства размера на атома трябва да нараства пропорционално със запълване на всеки следващ електронен слой (орбитала).  На практика обаче се получава точно обратното. Диаметъра на атома намалява с добавяне на електрони и запълване на поредната орбитала, и се увеличяа рязко при елементите с първи електрон в нова орбитала, след вече запълнена  по ниска. Това се наблюдава при елементи от първа група - алкалните елементи. След започнато запълване на тази нова и по-висока орбитала, всеки следващ електон в нея води до намаляване на диаметъра на атома въпреки, че електоните не преминават в по-горна орбитала а само запълват започната от алкалния елемент. Това се наблюдава докато се движим през период от елемент (ред), общият размер на атомите намалява леко.

Ето примера:

Източкик:  https://bg.eferrit.com/размер-на-елементите-на-периодичната/#

 

И едно сравнение с цифри. Литият с 3 протона и 3 електрона има атомен ковалентен радиус 134 pm.  Арсен с пореден номер 33 има ковалентен радиус 119 pm. 30 протона и 30 електрона по-вече от от лития и въпреки това има по-малък радиус.

Въръщам се на първия вариант от предположението в което намалява само заряда на електрона. Ако действително се промени радиуса на атома на един елемент при запазени нуклони, това със сигурност ще доведе до промяна на неговите свойства. Т.е. елементите вероятно ще имат други свойства при скорости близки до светлинната.

Благодаря отново за изчерпателният пост, може много да се научи от теб  Аз мисля че не е логично да намалява само зарядът на електрона, ако въобще е вярно че зарядът на частиците намалява със увеличение на скоростта. Зарядът на протоните и електроните е абсолютно идентичен и симетричен,  няма защо да се променя само зарядът на единият от двата носителя, при релативистки скорости. Прав си, ако се изменя заряда и на електрона и на протона с еднакъв коефицент, то структурата и размера на атома ще се запазят, но според моите заключения, при поглъщане на фотон от такъв атом, електроните ще придобиват по голяма енергия, понеже ще се преодоляват кулоновските сили по лесно т.е с по малко енергия, а останалата енергия на фотона или ще остане в него или ще ускори електрона. Така смятам може и да не съм прав, ако има начин да се провери заряда на релативистки електрон, нещата ще се изяснят. Например ако се пропуска релативистки електрон покрай магнит, и ако заряда му наистина намалява от скоростта, не следва ли траекторията му да е по различна от тази на обикновен не - релативистки електрон?

[Джереми]

Преди 1 час, scaner said:

Няма "дали" в тая игра. Има си ясна теория, която казва че масата не зависи от скоростта. Променя се силата, защото в СТО са различни пространствено-времевите връзки, чрез които тя се изразява. Ей ТУК се вижда ясно.

Заменили са "релативистичната маса " със "Релативистичната енергия" , тоест маса и енергия не са едно и също но са пропорционални. Така че с нарастване на скоростта нараства и теглото, но електроните в колайдера не пропадат в земята.

[Джереми]

Преди 38 минути, Кухулин said:

Преди 4 часа, Кибик said:

Електроните не се "движат" около ядрото. Ако се движеха, щяха да излъчват кванти електромагнитно излъчване и да паднат върху ядрото за 0.00000042 милисекунди. И сега нямаше да има къде да пишем трактати по физика.

Щяха да излъчват кванти, ако има по-ниска свободна орбита. А то няма...

А тези в горните орбити като се движат обикалят ще излъчват и ще падат в най долната орблита, и така няма да има други орбити освен най ниската а то има и други орбити. Може да се сметне че електрона обикаляйки изпуска фотон но после си го поема обратно, и така не излъчва нищо извън атома от собственото си движение. Движението по кръг е някакъв аналог  , пътят не е нулев но преместването става нула когато въртящото се тяло застане в изходната точка от своето въртене.

[Кибик]

Преди 45 минути, Кухулин said:

Щяха да излъчват кванти, ако има по-ниска свободна орбита. А то няма... Както и да го наречем, факт е, че без релативистки корекции уравнението на Шрьодингер не работи за тези електрони.

https://en.wikipedia.org/wiki/Relativistic_quantum_chemistry

 

Странна работа. От този линк нека погледнем какво е орбитал

https://en.wikipedia.org/wiki/Atomic_orbital

И там пише:

1. Цитирай

   Electrons do not orbit a nucleus in the manner of a planet orbiting the Sun, but instead exist as standing waves. Thus the lowest possible energy an electron can take is similar to the fundamental frequency of a wave on a string. Higher energy states are similar to harmonics of that fundamental frequency.

    

Много ми е чудно за какви релативистични скорости се говори при положение че става дума за стоящи вълни.

[scaner]

Преди 44 минути, Джереми said:

Заменили са "релативистичната маса " със "Релативистичната енергия" , тоест маса и енергия не са едно и също но са пропорционални. Така че с нарастване на скоростта нараства и теглото, но електроните в колайдера не пропадат в земята.

Тц

Уточнили са понятието "импулс", запазвайки масата константа. Така се връзва енергията и импулса в 4-мерен вектор, имащ закон за съхранение, както и трябва.

От друга страна, енергията не е пропорционална на масата (освен в някои частни случаи). Връзката на енергия, маса и импулс е следната:

Къде виждаш маса и енергия да са пропорционални? И къде виждаш с нарастване на скоростта (демек импулса), да нараства някаква маса, след като тя е константа по условие?  Никъде. Нагълтал си се с някакви жълти вестници...

 

[orlogin]

Преди 11 минути, Джереми said:

Например ако се пропуска релативистки електрон покрай магнит, и ако заряда му наистина намалява от скоростта, не следва ли траекторията му да е по различна от тази на обикновен не - релативистки електрон?

 

Да, траекторията на двата електрона ще е различна вследствие от промяна и на заряд (ако се променя) и на скорост, тъй като и двете величини присъстват във формулата на Лоренц. Отклоняване от праволинейното движение на електроните в магнитно поле е следствие от силата на Лоренц, която им действа. С тази опитна постановка няма да се разбере ако заряда на електрона се промени. Ще трябва да се променя и интензитета на магнитното поле пропорционално с промяна на скоростта, за да остане постоянно число в малките скоби (формулата на Лоренц).  По този начин единствената променлива величина в уравнението ще е заряда на електрона и ако се промени ще промени и траекторията. 

 

 

 

Преди 1 час, Джереми said:

но според моите заключения, при поглъщане на фотон от такъв атом, електроните ще придобиват по голяма енергия, понеже ще се преодоляват кулоновските сили по лесно т.е с по малко енергия, а останалата енергия на фотона или ще остане в него или ще ускори електрона.

 

За взаимодействието меду фотон и електрон има "ефект на Комптън" и обратен "ефект на Комптън".

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ефект_на_Комптън 

 

[Кухулин]

Преди 58 минути, Джереми said:

А тези в горните орбити като се движат обикалят ще излъчват и ще падат в най долната орблита, и така няма да има други орбити освен най ниската а то има и други орбити.

Ще падат, ако на долната орбита има свободни места. 

https://en.wikipedia.org/wiki/Electron_shell#Number_of_electrons_in_each_shell 

[scaner]

Преди 1 минута, Кухулин said:

Ще падат, ако на долната орбита има свободни места. 

https://en.wikipedia.org/wiki/Electron_shell#Number_of_electrons_in_each_shell 

Иначе принципът на Паули ще действа като сила, отблъскваща излишните електрони от заетите места

[Кухулин]

Преди 1 час, Кибик said:

Странна работа.

Аз мисля, че всеки психически здрав човек ще се съгласи с теб - квантовата механика е доста странна работа. Впрочем, от твоя линк:

https://en.wikipedia.org/wiki/Atomic_orbital#Relativistic_effects

[Джереми]

Преди 23 минути, scaner said:

От друга страна, енергията не е пропорционална на масата (освен в някои частни случаи). Връзката на енергия, маса и импулс е следната:

Къде виждаш маса и енергия да са пропорционални? И къде виждаш с нарастване на скоростта (демек импулса), да нараства някаква маса, след като тя е константа по условие?  Никъде. Нагълтал си се с някакви жълти вестници...

Ти ми даваш некоректна формула , естественно в нея няма връзката маса-енергия защото е предназначена за да обясни  друго. А сега по същество, кажи къде виждаш в тази формула E=m.C^2 че енергията не е пропорционална на масата, или в тази m=E/c^2