Дигитални номади: Как да станем успешни в новия свят на работа?

[Р. Теодосиев]

Възходът на дигиталните номади.

Революционизиране на работата и начина на живот в постпандемичния свят.

Image by freepik

Живеем във време, в което непрекъснато предефинира границите на работата и живота. Дигиталното номадство, някога далечна фантазия, сега се превръща в реалност, водена от глобалната пандемия.

Старите дигитални номади

Преди пандемията дигиталното номадство беше по-скоро изключение, отколкото широко разпространена практика. Отдалечената работа съществуваше, но беше по-скоро изключение, отколкото правило, запазено за избрани малцина или определени индустрии. Фрийлансърите, технологичните предприемачи и прогресивните компании бяха първите, които приеха този начин на живот, празнувайки свободата, предлагана от дистанционната работа. Те проправиха пътя, показвайки, че работата от различни дестинации може не само да бъде възможна, но често предпочитана.

Тази промяна изкристализира, когато пандемията затвори офисите и превърна домовете ни в импровизирани работни пространства. Това предизвикателно положение разкри, че много задачи могат да бъдат извършени от всяко място, а продуктивността може да процъфтява извън конвенционалната офис среда. Тази промяна разми границите между дома и работата, което накара концепцията за обвързване с едно място да изглежда остаряла.

Новите дигитални номади

След появата на пандемията пейзажът на труда претърпя значителна трансформация. Проучване на Gallup от 2021 г. установи, че 45% от заетите на пълен работен ден в Съединените щати работят от вкъщи поне част от времето, увеличение от едва 17% през 2019 г. Тази тенденция не остана незабелязана в Европа, където проучване на Eurofound установи, че делът на хората, работещи от вкъщи, се е увеличил от 5% преди пандемията до почти 40% през 2020 г. Световният икономически форум отбеляза скок в дигиталното номадско население, като страни като Испания въведоха специални визи, за да привлекат тази нова вълна от отдалечени работници. Тези данни илюстрират ясно: пандемията не просто насърчи отдалечената работа; тя я катапултира в масова практика.

Една от любимите дестинации на дигиталните номади е Бали, Индонезия. Със своите живописни пейзажи, приятелска местна култура и достъпни цени на живот, Бали предлага перфектната комбинация от работа и релаксация. Много дигитални номади се възползват от коуъркинг пространствата в цялата страна, осигурявайки както професионална среда, така и възможности за изграждане на мрежа.

Пример за това е книгата „Дигитални номади в Бали: Ръководство за живот и работа в Бали“ (“Digital Nomads in Bali: Guide for Live and Work in Bali”), която служи като пътеводител за тези, които искат да се присъединят към тази оживена общност. Този ресурс предоставя ценна информация за това какво да очаквате, когато става въпрос за живеене и работа в Бали, включително подробности за визовия режим, настаняване и местни събития. Успехът на тази книга подчертава нарастващия интерес към Бали като рай за дигитални номади.

Друго горещо място е Чианг Май в Тайланд. Известен със своя оживен нощен живот, вкусна улична храна и бурен творчески сценарий, Чианг Май привлича дигитални номади от цял свят. Градът също така разполага с множество споделени работни пространства и достъпни жилищни опции, което го прави идеален избор както за самостоятелно заети лица, така и за малки екипи.

Ако търсите европейско изживяване, Лисабон, Португалия, е мястото, където трябва да бъдете. Градът предлага богата история, топъл климат и оживен арт сценарий. Португалия въведе дистанционна работна виза, специално създадена за дигитални номади, което улеснява престоя им и насърчава икономиката.

Тези дестинации са само върха на айсберга, когато става дума за места, където дигиталните номади работят. Други популярни избори включват Токио, Барселона, Буенос Айрес и много градове в Южна и Югоизточна Азия.

Работата като дигитален номад предлага свобода и гъвкавост, но също така идва с предизвикателства. Намирането на надеждни интернет връзки, достъпни места за настаняване и основни услуги като здравеопазване и транспорт може да бъде трудно, особено в по-отдалечени райони. Въпреки тези пречки, предимствата на отдалечената работа и възможността да изследвате света, докато печелите, правят дигиталното номадство привлекателен избор за мнозина.

Местно въздействие

Появата на дигиталните номадски села носи нови икономически възможности за местните общности. Тъй като все повече хора избират този начин на живот, търсенето на жилища, хранителни стоки и други основни услуги се увеличава. Според проучване на MBO Partners през 2019 г. дигиталните номади са похарчили средно $3000 на месец, като 70% от тази сума отива директно към местната икономика под формата на разходи за стоки и услуги. Експертите прогнозират, че с нарастването на броя на дигиталните номади това икономическо въздействие ще продължи да расте.

Въпреки това има и опасения относно потенциалните отрицателни последици от този растеж. Тъй като повече номади пристигат, цените на имотите се покачват, което затруднява жителите да си позволят жилище в собствените си градове. За да смекчат това, някои места въвеждат програми за споделяне на приходи или предоставят стипендии за местно развитие, за да гарантират, че ползите от дигиталното номадство се споделят справедливо между номадите и местните жители.

Устойчивост

От слънчеви панели, захранващи споделени работни пространства в Бали, до системи за събиране на дъждовна вода в Коста Рика, тези общности са поели отговорност да сведат до минимум своя екологичен отпечатък. Нулеви отпадъци, инициативи за местно земеделие и практики за компостиране са станали обичайни, демонстрирайки, че модерен начин на живот може да съществува в хармония с околната среда. Тези усилия служат не само за защита на планетата, но и за вдъхновяване на гостите да възприемат по-устойчиви навици в ежедневието си.

Представете си сутринна йога сесия с изглед към оризови тераси в Бали, група номади, почистващи местен плаж, или вечеря в уютна къща за гости в Португалия. Всяка снимка разказва история, подчертавайки духа на тези места: съчетанието на работа с културна ангажираност и устойчив начин на живот. Тези изображения не са просто моменти във времето; те са свидетелства за променящия се свят на работата и начина на живот.

Визови и правни предизвикателства

Докато дигиталното номадство става все по-популярно, справянето с правните бариери остава значително препятствие. Много страни все още нямат специфични визови категории за дигитални номади, което води до сива зона по отношение на пребиваването и работните разрешителни.

Португалия се откроява като пионер в тази област, като предлага дистанционна работна виза, която позволява на чужденци да живеят и работят в страната за период до една година. Въпреки това подобни инициативи са рядкост и са необходими допълнителни усилия за стандартизиране на такива политики в световен мащаб.

Освен това осигуряването на надеждни интернет връзки, достъпни места за настаняване и основни услуги като здравеопазване и транспорт е постоянно предизвикателство, особено в отдалечените райони, привличащи дигитални номади. Въпреки тези трудности, иновациите и инвестициите в инфраструктура продължават, тъй като все повече общности разпознават потенциала на този развиващ се пазар.

[Р. Теодосиев]

Това е бъдещето, което ще наблюдаваме все повече.

България може да се възползва и да отвори доста възможности за всички, които търсят интересни дестинации за работа.

Уникалното тук е че дигиталните номади наистина не спират да пътуват и да търсят нови и нови дестинации, които да са хем лесни за достъп, но и да предлагат всички нормални условия за живот. До колкото знам в България Банско и Пловдив привличат доста подобни хора. София също има доста Coworking пространства. Това са отворени офиси, където може да си наемеш само едно бюро и да работиш около хора като теб.

Също така вече всички сайтове за търсене за работа имат категория, в която се публикуват обяви, които са само за дистанционна работа.

[Р. Теодосиев]

Нови правила за дистанционната работа в Кодекса на труда

Работникът е длъжен да посочи конкретно работно място, а не просто дома си или помещение в него

Темата накратко

• В България едва 10% работят от вкъщи - най-малко в целия ЕС.
• Работещите имат право да изключат комуникациите по време на почивка, но има и специфични изключения.
• Остава изискването действително отработеното време при работа от разстояние да се отразява ежемесечно.

---

В България работата от разстояние е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави - членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние представляват по-малко от 10% от всички работници и служители. Това се казва в мотивите към законопроекта за промяна в Кодекса на труда, публикуван за обществено обсъждане в петък, чиято основна цел е да се подобри правната регламентация на дистанционната работа у нас, включително и "все по-налагащият се хибриден модел на работа, при който само за част от работното време работникът или служителят е на територията на предприятието".

В мотивите се припомня, че в Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидена реформа на Кодекса на труда (КТ), с която да се осигури по-голяма гъвкавост при работа от разстояние, включително по отношение организацията на здравословни и безопасни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време.

Цялата статия: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2023/08/15/4518098

[Р. Теодосиев]

Експерт: Средният престой на служителите в компания в България пада под три години

Около 10% от работната сила у нас се труди от разстояние, каза Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта

"Около 10% от работната сила в България работи дистанционно и тенденцията е към намиране на един хибриден модел, който е вероятно най-добрият“, каза още Георги Първанов, като сравни данните от България с тези от света.„Ако се вземе за пример Люксембург, където изцяло индустрията е в сферата на услугите, там и 90% от работната сила би могла да работи дистанционно. В Германия, където има много силно производство, в момента около 20% работят дистанционно. В страни като Финландия процентът на работещите от дистанция е 25%", допълва той.

Цялата статия: https://www.investor.bg/a/517-pazar-na-truda/380402-ekspert-sredniyat-prestoy-na-sluzhitelite-v-kompaniya-v-balgariya-pada-pod-tri-godini?fbclid=IwAR334DAzhedbh5GYeTQAHa14FqrSV7gVBxdiPQUfvu_2qJbLMbtDsVG-Guk

[Р. Теодосиев]

Дигиталните номади може и да са бъдещето на бизнеса, но в настоящето имат проблеми

Работех в свободното си време, когато уроците ми по английски позволяваха", разказва Нурия, 24-годишна испанка, която живее в малък град в Северна Малта през последните три месеца. Младата жена е един от днешните така наречени "дигитални номади", които работят онлайн без фиксирано работно място, разказва EUobserver.

Терминът е по-разпространен сега, отколкото преди пандемията, но продължава да предизвиква объркване що се отнася до значението и обхвата му, особено в трудовото право.

Нурия, например, е самостоятелно зает специалист по маркетинг, която през последните месеци е решила да смени бюрото си в центъра на Мадрид с морето и уроците по английски в Малта. Нейният работодател в Испания нямал нищо против и всичко, което тя трябвало да вземе със себе си, били компютърът и мобилният ѝ телефон.

Но положението невинаги е толкова идилично и въпреки че свободата на движение в Европейския съюз улеснява преместването и работата от една държава членка в друга, все още има някои пропуски.

В случая с колегите на Нурия от Чили и Бразилия, начинът да живеят и работят в Малта е чрез виза за дигитални номади, разрешение за временно пребиваване, предлагано от някои европейски страни за ограничени периоди, обикновено между шест месеца и две години.

Целта е да се привлекат висококвалифицирани хора с високи доходи, за да се стимулират местните икономики, без да се конкурират с местните работници. Това е и начин за най-зависимите от туризма икономики в Европа да генерират богатство извън пиковите си сезони.

Една от последните европейски страни, въвели такова разрешение, е Испания, която се присъединява към други като Хърватия, Естония, Португалия и Гърция в конкуренцията за привличане на тези нови служители на 21-ви век.

Цялата статия: https://www.dnevnik.bg/evropa/2023/08/06/4512664

[Skubi]

Това не са толкова номади, защото все така се заседват някъде за кратко или дълго време. Истински номад срещнах когато работех към Луцент. Дойде един млад инжинер да работи за около 2 месеца. Когато стана дума от къде е каза, че от Нова Зеландия. След завършване напуснал страната. и от тогава пътува по света. В Лондон маше контракт с една фирма, която му търсеше краткосрочни договори. С един такъв беше дошъл. С Луцен трябвяше в източна Европа да разработи програма и обучи служителите. Докато тук беше го никаха от Лондон, че има контракт за ЮАР и Германия. Предпочете ЮАР защото каза, че в Африка още не е бил....Нямаше нито постоянен адрес, нито апартамент, къща кола...

ПС. Навремето един унгарският математик е бил подобен номад. Обикалял светът и живеел или при познати или в хотел...Пал Ердьош се е казвал.... 

[Р. Теодосиев]

Възможността да работиш отвсякъде се е превърнала в начин на живот. Хората планират цели месеци в различни държави, съчетават работата с изследване на нови култури и предприемат обиколки в цели региони. Дигиталният номадски живот вече не е просто тренд, а утвърден модел, който дава свобода и гъвкавост.

Тази смесица от работа и пътуване представлява драстична промяна от традиционния модел на две седмици годишна отпуска. Дигиталните номади вече не избират между кариера и пътуване - те ги съчетават в един интегриран начин на живот.

Дигиталната работа позволява на хората да планират месеци наред в чужбина, като съобразяват дестинациите си с работните часови зони и качеството на интернет връзката. Някои номади избират да се установят в мултикултурни градове като Ню Йорк след години на пътуване, търсейки баланс между кариера и преживявания.

В този дискусия на Reddit за плановете на дигиталните номади през 2025 година се разкрива разнообразна палитра от пътувания и стилове на живот сред дигиталните номади. 

От дискусията извадих следните популярни дестинации Югоизточна Азия (особено Тайланд, Виетнам, Япония) остава фаворит, следвана от Европа (Испания, Португалия, Балканите) и Латинска Америка (основно Мексико). Интересно е да се отбележи, че много пътуващи планират да посетят различни континенти в рамките на една година.