Ако столицата на средновековната българска държава беше друга!?

[др-бр]

Заглавието е формулирано като едва ли не алтернативка, но идеята е да поразсъждаваме за значението на столицата в средновековния период. 
Както историята показва, Плиска/Преслав далеч не са били толкова недостижими за ромейските войски  и най-вече за варварите отвъд Дунав. А самото им разположение и фортификация не ги е защитавало в достатъчна степен. Считам, че дори  ако по някаква причина Светослав не беше свършил пъкленото си дело, това щеше да извършат след това печенеги, кумани...Мизия през този период е доста проветриво място, а самите столици не са разположени оптимално като естествена природна защита.  Дали ако  през 969 г. столицата беше разположена на запад, а ако държим да е на север от Хемус  на по-добро за отбрана място , българската държава нямаше да оцелее? Под на запад имам предвид Средец, а под по-добро отвъд Хема, например  Търново или някое друго естествено укрепено от природата местоположение. Аз си мисля специално за Средец, който с оглед разширяването на българската държава в югозападна и западна  посока е естествен център и както виждаме, именно тези краища на държавата се опълчват на ромеите след падането на царската династия в Преслав. Аз поне не знам случай Средец да е превземан от чужда армия до османците, като самият Василий II не успява. А достъпът до него пак преминава през трудно проходим планински район, който може да бъде контролиран.
Извън това си мисля как би се променила българската политика, ако столицата беше в западните части на държавата? Биха ли се подобрили връзки с Македония и Белград, съответно защитата от сърби и унгарци? И в такъв случай дали  силите на държавата нямаше да се фокусират към западните Балкани, като по-перспективни за инвазия, вместо непрекъснатата източаваща борба с ромеите в Тракия Родопите. А може би биха се засилили търговските и културни връзки със запада по Виа Диагоналис, а и адриатическото крайбрежие, което е  могло дори да падне под българска власт? Като модел може да ни послужи политиката на Самуил. В същото време, би ли се изгубила връзката с Мизия и значението на областта като ядро на държавата?

Редактирано Септември 29, 2023 от др-бр

[resavsky]

На крива ракета знаеш ли какво и пречи?Най малко столицата ни е виновна.

[др-бр]

И кой твърде, че столицата е виновна? Просто можем да поразсъждваме, до каква степен местопложението на столиците е било оптимално и какво би се променило, при друга столица. 

[Dobri_I]

Преди 1 час, др-бр said:

Просто можем да поразсъждваме, до каква степен местопложението на столиците е било оптимално и какво би се променило, при друга столица. 

Средец е завладян в началото на 9 век. Македонските чукари след това (първата половина / средата на 9 век?). Впрочем, ние не знаем къде е била западната граница на България през 8 век. Имам сериозни съмнения, че не е достигала река Тимок (според мен плематата на тимочаните, браничевците и абодритите са били част от Аварския Хаганат и са покорени от Крум или най-рано Кардам).

Извод - до средата на 9 век столицата е с оптимално разположените. Сравнително далече от морето (византийски десант), от Дунав (нахлуване на Хазари или други от степта), отдалечена от аварите. Специално от юг Плиска (до средата на 8 век) е защитена от Балкана + пустеещия буфер Северна Тракия - преди строежа на крепости (логистични центрове) и колонизацията предприета от Копроним, придвижването на армия от Одрин до Плиска би било изключително трудно или даже невъзможно за ромеите (не е случайно, че повечето византийски походи през 8 век са по крайбрежието или изцяло по море).

[др-бр]

Преди 8 минути, Dobri_I said:

Средец е завладян в началото на 9 век. Македонските чукари след това (първата половина / средата на 9 век?). Впрочем, ние не знаем къде е била западната граница на България през 8 век. Имам сериозни съмнения, че не е достигала река Тимок (според мен плематата на тимочаните, браничевците и абодритите са били част от Аварския Хаганат и са покорени от Крум или най-рано Кардам).

Извод - до средата на 9 век столицата е с оптимално разположените. Сравнително далече от морето (византийски десант), от Дунав (нахлуване на Хазари или други от степта), отдалечена от аварите. Специално от юг Плиска (до средата на 8 век) е защитена от Балкана + пустеещия буфер Северна Тракия - преди строежа на крепости (логистични центрове) и колонизацията предприета от Копроним, придвижването на армия от Одрин до Плиска би било изключително трудно или даже невъзможно за ромеите (не е случайно, че повечето византийски походи през 8 век са по крайбрежието или изцяло по море).

A след 9 век?

[Евристей]

Ако да речем Симеон премества столицата не в Преслав, а в Средец ....

На първа мисъл с оглед средищното местоположение на града това би допринесло за едно сплотяване на Старите земи - Североизтока с Новите - Югозапада. 

Обаче както се вижда с оглед на последвалите събития това се случва така или иначе и без да се налага средищно положение. 

Друго предполагаемо предимство : това че Средец е твърде отдалечен от Дунав и може би да остане не превзет от Светослав. Да, Филипопол е превзет, но неговата отбрана е по принцип по трудна и сравнително лесно пада (от Светослав, натам от преминаващите пилигрими няколко пъти,  Калоян и т. н) Така че тук резон има - Средец устисква на варягите докато дойде помощ от ромеите. Обаче с какво ще промени това цялата конюнктура ?  Поражението от 969 г. край бреговете на Дунав, падането на Дръстър и цяла Мизия ще е факт, в Средец ще управлява същия некадърен Борис II, който така и така пак ще бъде изигран от Цимисхий. Тоест детрониран и разжалван от цъсяр на магистър

Дори при този сценарий се получава по трудно за комитупулите -  трябва да започват без Средец, а точно там те (Арон и Самуил) печелят най-безапелационната си победа над 29 годишния Василий II и ако не беше арменската му пехота да го извади, то той падаше убит или пленен.

И тогава България продължаваше абсолютно и категорично съществуването си. 

....................................................................................................................................................

Голямата грешка на Владетелите от Първото царство е, че се предоверяват и оставят Дунав като естествена преграда срещу нашественици от Степта, разчитайки че те без някакъв флот (лодки) не биха представлявали сериозна опасност.  Симеон дори прегражда реката срещу ромейска интервенция, но това има някакъв ефект само ако се плава по дължина на реката. При форсиране на реката по ширина този модел не работи. Друг е въпросът,  защо не се подържат лодките от времената на Омуртаг ?  Онези нападащи по Драва

И така идват варягите, които обаче не чакат на византийки кораби, а си имат собствени лодки, които им вършат чудесна работа.  В интерес на истината българската войска е в готовност. Не е "изненадана" а посреща варягите на Дунав. 30 хиляди български войскари са си на мястото, обаче са пометени от северняците.  Част от армията се затваря в силната крепост на Дръстър, но уви и тя не ги спасява ! Пада

Какво тъжно сравнение с 8 десетилетия по рано. Пак българите са разбити от също свиреп враг - маджарите. Пак се затварят в Дръстър !  Пак от юг е същия лукав и коварен враг - Империята !  Обаче начело на българите е млад, енергичен и безспорно кадърен владетел.

През 969 г. уви такъв като него няма. Петър е стар и болен, а наследникът му Борис II се оказва класически ... мухльо.  Точно затова и Петър получава удар -  не може да преживее унижението от пораженията и ...некадърността. 

[др-бр]

On 30.09.2023 г. at 15:46, Евристей said:

Ако да речем Симеон премества столицата не в Преслав, а в Средец ....

На първа мисъл с оглед средищното местоположение на града това би допринесло за едно сплотяване на Старите земи - Североизтока с Новите - Югозапада. 

Обаче както се вижда с оглед на последвалите събития това се случва така или иначе и без да се налага средищно положение. 

Друго предполагаемо предимство : това че Средец е твърде отдалечен от Дунав и може би да остане не превзет от Светослав. Да, Филипопол е превзет, но неговата отбрана е по принцип по трудна и сравнително лесно пада (от Светослав, натам от преминаващите пилигрими няколко пъти,  Калоян и т. н) Така че тук резон има - Средец устисква на варягите докато дойде помощ от ромеите. Обаче с какво ще промени това цялата конюнктура ?  Поражението от 969 г. край бреговете на Дунав, падането на Дръстър и цяла Мизия ще е факт, в Средец ще управлява същия некадърен Борис II, който така и така пак ще бъде изигран от Цимисхий. Тоест детрониран и разжалван от цъсяр на магистър

Дори при този сценарий се получава по трудно за комитупулите -  трябва да започват без Средец, а точно там те (Арон и Самуил) печелят най-безапелационната си победа над 29 годишния Василий II и ако не беше арменската му пехота да го извади, то той падаше убит или пленен.

И тогава България продължаваше абсолютно и категорично съществуването си. 

....................................................................................................................................................

Голямата грешка на Владетелите от Първото царство е, че се предоверяват и оставят Дунав като естествена преграда срещу нашественици от Степта, разчитайки че те без някакъв флот (лодки) не биха представлявали сериозна опасност.  Симеон дори прегражда реката срещу ромейска интервенция, но това има някакъв ефект само ако се плава по дължина на реката. При форсиране на реката по ширина този модел не работи. Друг е въпросът,  защо не се подържат лодките от времената на Омуртаг ?  Онези нападащи по Драва

И така идват варягите, които обаче не чакат на византийки кораби, а си имат собствени лодки, които им вършат чудесна работа.  В интерес на истината българската войска е в готовност. Не е "изненадана" а посреща варягите на Дунав. 30 хиляди български войскари са си на мястото, обаче са пометени от северняците.  Част от армията се затваря в силната крепост на Дръстър, но уви и тя не ги спасява ! Пада

Какво тъжно сравнение с 8 десетилетия по рано. Пак българите са разбити от също свиреп враг - маджарите. Пак се затварят в Дръстър !  Пак от юг е същия лукав и коварен враг - Империята !  Обаче начело на българите е млад, енергичен и безспорно кадърен владетел.

През 969 г. уви такъв като него няма. Петър е стар и болен, а наследникът му Борис II се оказва класически ... мухльо.  Точно затова и Петър получава удар -  не може да преживее унижението от пораженията и ...некадърността. 

Ще управлява същият некаддърен Борис, но какво значи, че ще бъде "изигран" от Цимисхи? Приемаме, че Североизточна България, и дори нека да е цяла Северна България бъде превзета от Варягите. Приемаме, че ромеите се намесват и я завладяват от Светослва. Нека да е като ситуацията в реалността. Но Ако Борис остане на сигурно(приемаме, че Средец е сигурен), то царство България остава да съществува. Да той може да се откаже от цяла Източна и Северна България, но държавата ще съществува. Дори ако е под някаква формална васална зависимост към Константинопол. И при тази ситуация вече няма да имаме комитопули, които да са приемани за бунтовници срещу законната власт на императора. И тук въпросът е, дали Василий II ще има тази мотивация и основание да се впусне в такава кървава война до край? И всъщност, от днешна гледна точка, не е ли било по-добре да се кротува докато мине неговото управление, дори и с цената на огромни териториални загуби.
Реално дори и в силно ограничени граници и със слаби владетели, просто трябва да оцелеем до към края на управлянието на Василий или хайде, до края на цялата Македонска династия и след това да се възползваме от катастрофата при Манцикерт.

И хайде да пренесем въпроса към периода който приемаме за  Второто българско царство. Ако, да речем Калоян с оглед засилените връзки с папството и тоталната война срещу ромеите пренесе столицата на запад, как това ще се отрази на бъдещата българска политика? Както написах горе, дали няма да се засили общуването с даламтинските търговски градове и запада като цяло? И дали в крайна сметка, вместо да  се изцеждат намалелите  сили на държавата в постоянни стълкновения с ромеите и кръстоносците, няма да се насочим към Западните Балкани. Най-малкото при възхода на сръбската държава, няма да сме толкова неангажирани при сръбското настъпление в Македония. А какво би станало при татарските нашествия, ако в Търново няма цар, който да се признае за васал?