Българите в арменските хроники

[miroki]

Понеже скоро го дискутирахме, ще го изведа в отделна тема.

Имаме няколко запазени арменски хроники, от които се разбира, че българи са живели в Кавказ между 2 век преди новата ера и 3 век от новата.

Тази хроника варира в предположенията от 114 г. преди Христа до 301 г. след Христа, когато вече е прието християнстовото.

Цитирай

„В неговите дни (на Аршак) някои от евреите, като напуснали обиталищата си в [страната на] булкарите, населяващи клисурите на Ковкас, дошли и се заселили в подножията на Кол. Двамина от тях, измъчвани поради това, че не почитали езическите богове, били посечени заради бащината си вяра, както светият Йелиазар и синовете на Шамовон.“ (Յովհաննու Կաթողիկոսի Դրասխանակերտցւոյ Պատմութիւն Հայոց. Երևան, 1988, превод мой – П.Г.)

Цитирай

„Разпускайки западните множества, самият той (цар Валаршак) слязъл в богатите на трева места, близо до границата на Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд, които се установили по тези места, бил наречен по неговото име Вананд.

И имената на селата, които били дадени според имената на братята и потомците му, са останали и до днес… В неговите [на Аршак] дни имало голямо безредие във веригата на великата планина Каукас, в страната на булгхарите и много от тях, като се отделили, дошли в страната наша и заживели за дълги времена под Кол, на плодородно и изобилно на хляб място… Тук свършват думите на стареца Мар Абас Катина…“ (Մովսիսի Խորենացւոյ Պատմութիւն. Երևան, 1981, превод мой – П.Г.)

Цитирай

„Той (арменският цар Тигран) умрял по пътя за Йекелик, когато го застигнала снежна буря; престолът поел неговият брат Тигран Последни за 22 години. Мястото [след това] заел синът му Валарш (арменският цар Валарш II, 185–198 г.) в 32-та година [от управлението] на съименника му, персийския цар.  Той построил Валаршаван в гавара Басен, където го родила майка му и обградил със стена авана Вардгес на река Касах, който бил издигнат от Вардгес, зет на Йеруанд Краткотрайни от рода на Хайк. Него той оградил със стени и го нарекъл Валаршапат, който е [известен и като] Нор-калак.

В неговите дни, като се обединили, народите на булгхарите  и хазирите начело с царя си Внасеп Сурхап, стигнали до реката Кура с безбройна войска, която, като я сразил в бой, Валарш преследвал отвъд вратата Чорай,  обаче внезапно умрял, ударен от стрела, след като царувал 20 години.  Престолът поел неговият син Хосров през втората година  [от управлението] на персийския цар Артeван  и веднага преминал отвъд планината Ковкас, за да отмъсти за баща си. Смазал с меча си двата народа и като взел отбрани заложници по един на всеки сто, се върнал, издигайки като знак за властта си колона с елински надпис. По негово време Арташир Стахрски убил Артаван и като чул това, Хосров уведомил император Пилиппос  и като взел египетските войски, превзел пустошта чак до брега на Понтос, опустошавал персийската страна [цели] 10 години и прогонил Арташир до Индия, чак до идването на Анак, който убил подло храбреца, както и самият той загинал“.

Цитирай

„защото ванандците с голямо желание разбойничели, което за тях е приятен и правилен занаят“

А тази последната се свързва с 387 г. Като се споменават ванадските (вероятно български) потомци.

Следва и тази от Ашхарацуйц:

Цитирай

....[Втората] река се нарича Псеукрос, която отделя Поспорон от същинската граница, при която е градчето Никопс. На север от него са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи- булгхар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар. Сега са чужди на Птломеос тези имена. От планината Дзиакан избягал синът на Худбадр. И между булгхарите и морето Понтос живеят народите гарши, кути и алани чак до [града] Писинун в крайбрежната страна на авазите, където са апшилите и апхазите, чак до техния крайбрежен град Севаступолик....

Цитирай

Даноб, която се дели на 6 ръкава и образува езеро и остров, който се нарича Пюки. На този остров живее Аспар-хрук, синът на Хубрат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там.

Като тези Олхонтор-блкар (Woghkhondor) се счита, че са точно българите на Вунд /Влъндур.

От хрониките се разбира, че в Ашхарацуйц, турките до българите са хазарите, които са описани, че нападат в едната хроника. "В неговите дни, като се обединили, народите на булгхарите  и хазирите". Също така се разбира, че след размириците, населението една част се е преселило в Кол, (различни тълкования може и Колхида) но е ясно, че се преселват Южно от Кавказ в плодородни земи.

А също така дали са същите размирици или други не е ясно. Но е ясно, че цялата земя е превзета до Понта след като българите и хазарите били смазани. "Смазал с меча си двата народа и като взел отбрани заложници по един на всеки сто, се върнал, издигайки като знак за властта си колона с елински надпис. По негово време Арташир Стахрски убил Артаван и като чул това, Хосров уведомил император Пилиппос  и като взел египетските войски, превзел пустошта чак до брега на Понтос, опустошавал персийската страна [цели] 10 години и прогонил Арташир до Индия, чак до идването на Анак, който убил подло храбреца, както и самият той загинал"

Та е вероятно след тези нападения освен тези които са слезли в Кол, да има и такива избягали на север от нападението на Артаван.

Така или иначе имаме тишина до 7 век. Когато споменават българите северно от Азовско към Волга и на Онгъла. Синът на Кубрат избягал от планината Дзиакан (която я локализират до Волга, където се отделя "ръкавът" за Дон, което е доста на север от Кавказ). И още веднъж, когато Аспарух избягал от хазарите от планината на българите, която всъщност не знаем къде е.

Имаме:

- Аспарух от планината на Българите;

- синът на Кубрат от Дзиакан.

Кой син от 5 тимата се визира при вторият път не е ясно, понеже се споменават и две планини. Но Дзиакан е по-вероятно да е на планината на Дзиакерите, отколкото на българите. Дзиакан я приравняват на Хипийската планина.

Това ще си остане вероятно загадка. Може отново да е Аспарих, може и друг, понеже пишат две планини.

От всичко написано за българите е видно, че Кавказките българи са на едни 400 г. времева разлика от Кубрат и Велика България, от времето когато българите са били смазани. И после и в самият Ашхарацуйц ги отбелязват северно от Азов. Въпреки, това е станало причина някои автори да ги обвържат и поради това са решили, че Велика България е точно там, до Кавказ. Поради старите племена там. И игнорират много съществени податки от другите извори и едни 400 г. хиатус.

В прикаченият файл  е руски превод на хрониката с разсъждения върху нея:

 

 

 

 

 

Об изданииАшхарацийц.doc

[D3loFF]

Само няколко въпроса:

1. За кой цар Аршак говорим I, II или III?

2. Доколкото мога да проверя Валарш II не управлява след Тигран. Последният Тигран умира 120 г. преди Валарш II и 80 г. преди Валарш I. - ако не бъркам, разбира се.

3. "Аспарух от планината на българите" - владенията на Аспарух са на север от Кавказ. Това му е била на него "феодалната" област спрямо баща му и после брат му. 

4. Най-важното - имаш ли оригиналния текст?

Редактирано Октомври 19, 2023 от D3loFF

[miroki]

Преди 44 минути, D3loFF said:

Само няколко въпроса:

1. За кой цар Аршак говорим I, II или III?

 

 

Написано е, че става дума за времето от 114 до 301 година, понеже това време влиза между Аршаците. И религията, която е фиксирана в една хроника. Та българите са в този интервал. И съм го написал преди цитатът. Има диспут по въпроса, кой точно владетел, за това съм дал цялото време в което може да е.

 

Преди 44 минути, D3loFF said:

2. Доколкото мога да проверя Валарш II не управлява след Тигран. Последният Тигран умира 120 г. преди Валарш II и 80 г. преди Валарш I. - ако не бъркам, разбира се.

3. "Аспарух от планината на българите" - владенията на Аспарух са на север от Кавказ. Това му е била на него "феодалната" област спрямо баща му и после брат му. 

4. Най-важното - имаш ли оригиналния текст?

Отново не ще да се дели цитатът повече, та пиша отдолу за 3 те:

По 2. Това е хрониката. Не съм коментирал, кой кога управлява

По 3. От къде е тази информация? Понеже никъде не съм я намерил.  Ще публикувам отново картата, за по-голяма прегледност.

По 4. Не знам някой дали ги има. Дори за Ашхарацуйц се колебаят истинско ли е или не понеже има повече противоречиви данни от други хроники обявени за фалшиви. Аз съм се позовал на преводът на Петър Голийски. Друго нямаме. Прочети прилаченият файл с разсъжденията по въпросът. Там също са вкарани и тези хроники и правят някакви съпоставки, затова и съм го качил. Но си лежат на стари лаври леко. Но е на руски. Преводачът вече е по-приличен от преди, та може да го ползваш с известни резерви, ако си от по-младото поколение.

[D3loFF]

Малко се порових понеже ми стана интересно.

ձիեկան [d͡zjɑˈkɑn] = "дзякан" буквално означава "конник" (не кон, конник) на арменски. "Планината конник" не звучи много убедително, нали? Може да е Планината на конниците, което според мен си е точно Кавказ. 

По 3. - ще потърся текста, за да не спекулирам сега.

[miroki]

Вероятната планина на българите, ако споменатият брат е Аспарух, или планината на другият брат, ако не е ставало дума за Аспарух е Дзиакан. И няма нищо общо с Кавказ. Намираща се между сливането на Волга с Кама и преди Волга да направи левият си завой. Там където е уж хипотетичното отклонение на Волга към Дон. Както пише в Ашхарацуйц.

Ако е ставало дума за друг брат, планината на българите си остава загадка. Може и Рипеите да са и Дзиакан и която и да е.

А това е мястото на българите и турките според Ашхарацуйц. Което също е вероятно да е в този интервал 114-301г. Но най вече след 2 ри век, когато са ставали размириците и са направили "профилактика" на региона.

 

[D3loFF]

Преди 24 минути, miroki said:

Намираща се между сливането на Волга с Кама и преди Волга да направи левият си завой. Там където е уж хипотетичното отклонение на Волга към Дон. Както пише в Ашхарацуйц.

Ами сигурно съм сляп, но аз в този регион планина не виждам. Виж безкрайна степ - 100%

 

[БатеВаньо]

Преди 4 часа, D3loFF said:

Ами сигурно съм сляп, но аз в този регион планина не виждам. Виж безкрайна степ - 100%

 

На 500 километра малко по-на север е, ако въобще става дума за тези възвишения.

В европейската част на днешната РФ планини принципно няма. Има възвишения, които не надхвърлят с много пловдивските тепета.

Редактирано Октомври 19, 2023 от БатеВаньо

[D3loFF]

Преди 7 минути, БатеВаньо said:

На 500 километра малко по-на север е, ако въобще става дума за тези възвишения.

В европейската част на днешната РФ планини принципно няма. Има възвишения, които не надхвърлят с много пловдивските тепета.

Което е точно, което ме притеснява в цитата:

Преди 12 часа, miroki said:

Даноб, която се дели на 6 ръкава и образува езеро и остров, който се нарича Пюки. На този остров живее Аспар-хрук, синът на Хубрат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там.

Това название е твърде гръмко за няколко хълма, при които ако съдим от текста имало и хазари дори. А и 500 км по на север означава, че Стара Велика България трябва да е била с размерите на днешна европейска Русия, което също ми се струва крайно невероятно, особено при положение, че е била притисната от години от всякакви народи.

[sir]

Продължаваш с тежкия абсурд да идентифицираш Дзиакан с Приволжкото възвишение и съответно да пращаш българите (или според твоя вече трагикомично буквалистки подход - някакъв неидентифициран син на Кубрат) на майната си далеч на север. На базата на някаква смешна карта, понеже, видиш ли, на нея други височини не са отбелязани.

Абе толкова години се занимаваш с тия въпроси, едно и също нонстоп, и така и не намери поне една смислена физическа карта на Русия. Барем да беше се поинтересувал от къде минава Волго-Донският канал, т.е. там, където Волга и Дон се доближават максимално.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ергени

В 1952 году северную часть возвышенности прорезал Волго-Донской канал.

Ако вместо само да пишеш и да постваш карти беше попрочел някоя и друга академична хипотеза, щеше отдавна да знаеш за възвишението Ергени. Но защо да си губиш времето.

Можеше поне и превода на Голийски да прочетеш, но внимателно и в детайли.

реката, която се нарича Ира, извираща от два извора на север в Непознатата земя, които се сливат и като стигнат до планината Дзиакан, пускат един ръкав до реката Танаис, вливаща се в голямото езеро Миовит

Волга пуска "ръкав" към Дон, чак когато стигне Дзиакан. Т.е. Дзиакан е на юг, а не на север към Саратов.

Що се отнася до другата смешка - дзиакерите - то това са известните от гръцките извори хипофаги, т.е. конеядци. Дзиакери това и значи на арменски. Ето ти го да си го провериш, ако не ми вярваш: ձիակեր. Конската планина било по-логично да е планината на конеядците. Ха-ха-ха.

Редактирано Октомври 19, 2023 от sir

[miroki]

Преди 6 часа, sir said:

Продължаваш с тежкия абсурд да идентифицираш Дзиакан с Приволжкото възвишение и съответно да пращаш българите (или според твоя вече трагикомично буквалистки подход - някакъв неидентифициран син на Кубрат) на майната си далеч на север. На базата на някаква смешна карта, понеже, видиш ли, на нея други височини не са отбелязани.

Абе толкова години се занимаваш с тия въпроси, едно и също нонстоп, и така и не намери поне една смислена физическа карта на Русия. Барем да беше се поинтересувал от къде минава Волго-Донският канал, т.е. там, където Волга и Дон се доближават максимално.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ергени

В 1952 году северную часть возвышенности прорезал Волго-Донской канал.

Ако вместо само да пишеш и да постваш карти беше попрочел някоя и друга академична хипотеза, щеше отдавна да знаеш за възвишението Ергени. Но защо да си губиш времето.

Можеше поне и превода на Голийски да прочетеш, но внимателно и в детайли.

реката, която се нарича Ира, извираща от два извора на север в Непознатата земя, които се сливат и като стигнат до планината Дзиакан, пускат един ръкав до реката Танаис, вливаща се в голямото езеро Миовит

Волга пуска "ръкав" към Дон, чак когато стигне Дзиакан. Т.е. Дзиакан е на юг, а не на север към Саратов.

Що се отнася до другата смешка - дзиакерите - то това са известните от гръцките извори хипофаги, т.е. конеядци. Дзиакери това и значи на арменски. Ето ти го да си го провериш, ако не ми вярваш: ձիակեր. Конската планина било по-логично да е планината на конеядците. Ха-ха-ха.

Попрекаляваш с прибързани и необосновани постове. И недоглеждаш отново, но то е нормално за теб. Посочил съм горе точно руска карта.

Там където е сегашният канал е посочена друга планина и него не го слагай в сметките, толкова години не могат да го прокопаят, въпреки това съм го разгледал преди да пиша.

Точно там Волга прави завой на ляво. И там е  описана Шантайин, където са амазонките. От самата планина завива Волга, както е написано. Не ти вади очите и не искаш да го прочетеш и спря с цитата точно преди това, за твое удобство (това се нарича изкривяване на изворите или изваждане от контекста). А Дзиакен е написана преди нея по течението, може и да са свързани (както на картата по-долу), но не е написано, а и са им дали различни имена. А реката която извира при тази планина също съм я написал на картата, която върви към Дон (вероятно Иловля). Който намери такава реална, вероятно ще му дадат нобелова награда. Въпреки, че я описват в повечето извори. На много хора повече им харесва да си измислят по авторите, за да им стане приказката по-хубава и според собствените им нагласи. Аз показвам, какво са казали те. Измислиците ги оставям на други.

....

Планината съм я написал Дзиакан, Хипийска и възможно българска.  И за да разсея всички съмнения, не е Кавказ. Не защото аз така искам, не защото е посочена нагоре, а защото планината Кавказ вече е посочена и описани подробно в същата хроника.

Отварям само една скоба. Българската планина може да се нарече и планината в която живеят българите. Т.е. може да е всяка.  Знаем, че има 4 сина, които са избягали. Ако и във вторият пасаж става дума за Аспарух, българската излиза Дзиакан и няма връзка с Кавказ.  Ако е друг, може да е всяка планина. Включително Кавказ, където са живели българи.

Цитирай

Областта Азия е половината от Сарматия и е отделена от източния
край на планината Рипеа, от река Танаис, от голямото езеро Меотис, свързано с проток
с морето Еуксинос Понтос. А на изток [Азия е отделена] от същия морски бряг чак до
устието на река Курак, която се нарича Гарван, и до планините на Каукас до иверите и
алуаните, чак до Каспийско море

Цитирай

От Каукас извират 2 реки – Валданис – чак до планината Кракс, като започва в Каукас и се проточва в северозападна посока, докато не се влее в Меовтис [и] в морето Понтос

Има ли някой съмнения, коя е планината Кавказ? И е конкретно ясно, че това не е Дзиакан/ Хипийската. И колко интересно, дали случайно или не, на север към планината Дзиакан живеят Дзиакерите. Как никой не го прочете до сега?

Цитирай

На север към Непознатата земя живеят царските сармати и дзиакерите, а около устието на река Танаис живеят нахматеаните и един друг народ – кларджите.

Цитирай

След това са сюракациите, после областта Мидосдесен, после в източна посока от планината Шантайин живеят амазуните, които са жени-войни, чак до
реката, която се нарича Ира , извираща от два извора на север към Непознатата земя, които се сливат и като стигнат до планината Дзиакан, пускат един ръкав до реката Танаис, вливаща се в голямото езеро Миовит. Останалите [води] се обръщат в източна посока от планината Шантайин.

Понеже стана дума , че липсват планини. Хронистите описват по някакви подобни карти, на които са нарисувани такива, за това не им се сърдете, когато трябва да мине войска и малкият баир става планина:

Ето и карта на която старите хора са виждали планини.

Малки или големи има ги някакви: На практика е вододела на Дон и Волга от където е избягал синът на Кубрат.

Понеже само хрониката не съм публикувал, ето я и нея в български превод на П. Голийски (това което търсих преди седмици). P_Golijski_Asharacuic.pdf

[miroki]

Преди 10 часа, D3loFF said:

Което е точно, което ме притеснява в цитата:

Това название е твърде гръмко за няколко хълма, при които ако съдим от текста имало и хазари дори. А и 500 км по на север означава, че Стара Велика България трябва да е била с размерите на днешна европейска Русия, което също ми се струва крайно невероятно, особено при положение, че е била притисната от години от всякакви народи.

Виж сега картата от старото време и прецени отново. А вероятно става дума за възвишенията южно от Саратов, които са отбелязани на руската карта, те са с множество връхчета по близо 300 метра и изглежда като планина до Волга 300 м. по-ниско. Така или иначе е вододелът на Дон и Волга. В старата хроника Хипийска планина. И в руският превод, който съм закачил за предният пост е Хипийска. За това я пиша с двете имена.

А в тези хроники и грам дума на става за Стара Велика България.

Западният бряг на Волга изглежда така:

И явно е дало хляб на картографите да нарисуват планини. Както и Рипейската, от ляво на Дон. А и за да има вариант да е конска, не би трябвало да е прекалено стръмна?

[D3loFF]

1. Това е от файла, който сте прикачил:

"Сарматия (Азиатская) отделяется от своей половины (Европейской) восточными оконечностями Рипейских гор, рекою Танавис, Меотийским морем, и простирается вдоль Кавказских гор у Грузии и Албании до Каспийского моря.

В Сарматии находятся горы Гиппийские (—Ιππικ), Кераунские ( — Κεραύνια) и другие, и многие реки, в {35} числе которых Этиль с 70 рукавами (истоками, 70 ), на берегах которого укрепился народ басилы

Следующие народы живут в Сарматии133: 1. хаза-{36}ры134, 2. буши (var. булхи), 3. баслики (барсилы), 4. апшеги, 5. апхазы, 6. царственные сарматы, 7. иппофаги, 8. нахчаматьяны135, 9. фтирофаги, 10. сюрикаци, 11. митрикаци, 12. амазоны, 13. аланы, 14. хебуры (var. хебары), 15. кудеты, 16. скюми, 17. аргаветы, 18. марголы, 19. такоци (var. такры), 20. аргозы, 21. дачаны, 22. пинчи, 23. двалы, 24. гунны, 25. воспуры (var. апулы), 26. цанары, у которых проходы Аланский и Цекан, 27. туши, 28. хуши, 29. кусты, 30. антропофаги, 31. цхаваты, 32. гудамакары136, 33. дуичики, 34. дидоци (var. дигои, вернее  — дидои), 35. леки, 36. катапастианы, 37. агутаканы, 38. хенуты (var. хенуки), 39. шилы, {37} (var. шибы), 40. тчигбы (тчиги), 41. хелы (), 42. каспы, 43. пyxи, 44. ширваны, 45. хсраны (var. хараны), 46. таваспары, 47. хечматаки, 48. ижамахи, 49. пасхи, 50. пусхи, 51. пиконаки, 52. баканы, 53. маскуты, у самого Каспийского моря, куда доходят отроги Кавказа и где воздвигнута Дербендская стена, громадная твердыня в море137. Севернее живут гунны, у которых город Варачан138 и другие города. Царь Севера называется Хаган. Он владыка хазар. Царица же, жена Хагана, происходит из рода Басилов."

2. Това е от превода на руски, който намерих:

Армянская География (vehi.net)

Сарматия (Азиатская) отделяется от своей половины (Европейской) восточными оконечностями Рипейских гор, рекою Танавис, Меотийским морем, и простирается вдоль Кавказских гор у Грузии и Албании до Каспийского моря.

В Сарматии находятся горы Гиппийские (_{http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/x04_files/image016.jpg}—‛Ιππικ), Кераунские (_{http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/x04_files/image017.jpg} — Κεραύνια) и другие, и многие реки, в {35} числе которых Этиль с 70 рукавами (истоками, 70 _{http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/x04_files/image018.jpg}), на берегах которого укрепился народ басилы.

Следующие народы живут в Сарматии133: 1. хаза-{36}ры134, 2. буши (var. булхи), 3. баслики (барсилы), 4. апшеги, 5. апхазы, 6. царственные сарматы, 7. иппофаги, 8. нахчаматьяны135, 9. фтирофаги, 10. сюрикаци, 11. митрикаци, 12. амазоны, 13. аланы, 14. хебуры (var. хебары), 15. кудеты, 16. скюми, 17. аргаветы, 18. марголы, 19. такоци (var. такры), 20. аргозы, 21. дачаны, 22. пинчи, 23. двалы, 24. гунны, 25. воспуры (var. апулы), 26. цанары, у которых проходы Аланский и Цекан, 27. туши, 28. хуши, 29. кусты, 30. антропофаги, 31. цхаваты, 32. гудамакары136, 33. дуичики, 34. дидоци (var. дигои, вернее _{http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/x04_files/image019.jpg} — дидои), 35. леки, 36. катапастианы, 37. агутаканы, 38. хенуты (var. хенуки), 39. шилы, {37} (var. шибы), 40. тчигбы (тчиги), 41. хелы (http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/x04_files/image020.jpg), 42. каспы, 43. пyxи, 44. ширваны, 45. хсраны (var. хараны), 46. таваспары, 47. хечматаки, 48. ижамахи, 49. пасхи, 50. пусхи, 51. пиконаки, 52. баканы, 53. маскуты, у самого Каспийского моря, куда доходят отроги Кавказа и где воздвигнута Дербендская стена, громадная твердыня в море137. Севернее живут гунны, у которых город Варачан138 и другие города. Царь Севера называется Хаган. Он владыка хазар. Царица же, жена Хагана, происходит из рода Басилов.

 

3. Това е от "българския превод" на Петър Голийски

Българите преди 681 г. според арменската география „Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци (armenianstudiesbg.org)

 

„АШХАРАЦУЙЦ“

Разширена редакция

(Венеция, 1881 г.)

 

“18. ОБЛАСТТА АЗИЯ. Сарматия е разделена наполовина – [Азиатска Сарматия] е ограничена на изток от планината Рипиа и реката Танаис, на запад от голямото езеро Меотис до морето Еуксинос Понтос, а оттам по източното крайбрежие на същото море чак до устието на река Курак,[i] която се нарича Гарван, и оттам до планините на Каукас та чак до Иверия и Алуанк и до Каспийско море при устието на река Съванас (река Съванас не е известна никъде).[ii] [В Азиатска Сарматия са] планината Шантайин[iii] и Дзиакан,[iv] от която извират 5 реки [течащи] към морето Миовит.[v] От Каукас извират 2 реки – Валданис[vi] – чак до планината Кракс,[vii] като започва в Каукас и се проточва в северозападна посока, докато не се влее в Меовтис [и] в морето Понтос. [Втората] река се нарича Псеукрос, която отделя Поспорон от същинската граница, при която е градчето Никопс. На север от него са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар,[viii] Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар. Сега са чужди на Птломеос тези имена. И от планината Дзиакан избягал синът на Худбадр.[ix] И между булгхарите и морето Понтос живеят народите гарши, кути и алани чак до [града] Писинун в крайбрежната страна на авазите, където са апшилите и апхазите, чак до техния крайбрежен град Севаступолик и отвъд него, чак до реката, която се нарича Дракон, тоест Змей, която извира от алуаните и тече между апхазите и страната Йегр. [Там] има 46 племенни области. На север към Непознатата земя живеят царските сармати и дзиакерите, а около устието на река Танаис[x] живеят нахчаматеаните и един друг народ – кларджите. След това са сюракациите, после областта Мидосдесен, после в източна посока от планината Шантайин живеят амазуните, които са жени-войни, чак до реката, която се нарича Ира[xi], извираща от два извора на север в Непознатата земя, които се сливат и като стигнат до планината Дзиакан, пускат един ръкав до реката Танаис, вливаща се в голямото езеро Миовит.[xii] Другият [ръкав] се обръща на изток в посока на планината Шантайин. След това се съединяват две други реки от източните части на северната планина, която се нарича Римика и образуват с нея (с Ира) 70 ръкава, които турките наричат река Атл. Посред нея има остров, на който е намерил убежище народът на баслите[xiii] от силните народи на хазирите (хазарите - П.Г.) и бушхите (неправилен запис на българите - П.Г.), разпрострели се на изток и на запад, когато идват там на зимен стан. Наричат го Черния остров, тъй като когато многобройният народ на баслите – хората заедно с животните – се разполага по него, целият изглежда черен. Птломеос го нарича остров Грав. И ръкавите на река Атл, като преминават покрай острова, отново се събират и се вливат в Каспийско море, разделяйки една от друга областите Скития и Сарматия. На запад от нея, казва Птломеос, са народите адон, аландан, сондас и геруа [наречени] по съименните им реки, течащи от Каукас към морето, чак до пределите на Алуанк. И в Сарматия, считано от запад на изток, първо са народите: алуани, аштигор, които са на юг, живеещите редом с тях хебури, кутети, аргуел, мардуйл и такуйр. А аланите са след дикорите, в страната Ардоз в Каукаските планини, където тече река Армнай и върви на север през безкрайната степ, за да се слее с Атл. В същата планина след ардозкия народ живеят даджани, дуали, цъхуйи, пурка, цанаркай, при които е Аланската врата[xiv] и друга врата, която се нарича Кцекен, като едноименния народ. После са дуците, хужите и хистите-людоеди, след това дзлаватите, после гугамакарите, после дурцките, после дидоите, после леките, след това тапотараните, след това йалутаканите, после хенауите, после шилпите, после чилбите, след това пюите. След това Каукас се разделя на два ръкава. Единият върви в дясна посока, където са народите шрван и хсрван чак до Хорсвем. А вторият ръкав отделя от себе си река Арм,[xv] която тече право на север към река Атл; после същият ръкав върви на североизток, където живеят таваспарите, хечматаките, ижмахите, пасхите, пусхите, пиканаките, баганите, където започва дългата крепостна стена Апзуткават, чак до блатата Аллминон и морето. На север от него (от този ръкав) живее маскутският народ в полето Варданеан[xvi] до Каспийско море. Там, където ръкавът го допира, се намира стената на Дарбанд, тоест „Връзка и врата“[xvii] – градът на стражевия проход Чорай, огромна крепост, издигаща се сред морето. А на север от нея царството на хоните достига до морето. На запад при Каукас е техният хонски град Вараджан и [градовете] Чунгарс и Мсъндр.[xviii] А на изток живеят савирите до река Талд, която отделя страните Азиатска Сарматия и Скития, където са апахтарите, тоест туркастанците. А техният цар е Хакан[xix] и царицата им, жената на Хакан – Хатун”.

Превод от староарменски език – Петър Голийски

 

4. Това е оригиналния текст на староарменски:

Աշխարհացոյց - [5] (digilib.am)

Քսան եւ երեքերորդ՝ Սարմատացւոց աշխարհն հասարակն է, որ բաժանեալ է արեւելեան ծայրիւն Ռիպիա լերամբ եւ Տանայիս գետով եւ Միոտիս ծովակաւ. եւ անտի ընդ Կովկասային լերինս՝ առ Վրաւք եւ Աղուանիւք՝ մինչեւ ցԿասբից ծովն։ Եւ ունի Սարմատիա լերունս զՇանթայինն եւ զՁիականն, եւ այլ լերինս եւ գետս բազումս, եւ զեւթանասնավտակեանն Աթըլ, յորում ամրանայ ազգն Բասլաց։ Եւ բնակին ի Սարմատիա ազգք բազումք, որք են այսոքիկ. Խազիրք, Բուխք, Բարսիլք, Ապշեղք, Ափխազք, թագաւորական Սարմատք. Ձիակերք, Նախճամատակեանք, Որջլակերք, Սիսիկացիք, Միթռիկացիք, Ամազոնք, Ալանք, Խեբուրք, Քուգեւոք, Սիյիմք, Արգաւետք, /177a/ Մարգոյլք, Թակոյիք, Արգողք, Գաճանք, Փինճք, Դուաղք, Խոնք, Ափուրք Ծանաւրք՝ յորում Ալանաց դուռն, եւ Ծիծեն դուռն, Թուժք, Խուժք, Քիսք, Մարդակերք, Ցխաւատք, Գուդամակարք, Դուիցուկք, Դիդոյք, Ղեկք, Տապաստաւանք, Աղուտականք, Խենաւկք, Շիպղք, Ճիղաք, Խեղայք, Կասբք, Փուխք, Շրուանք, Խարանք, Թաւասպարոտք, Հեճմատակք, Իժմախք, Փասխս, Քոսխ, Փոքոնակ, Բաքանք, Մազքութք, մինչեւ ցԿասբից ծովն՝ յորս բազուկն Կովկասու հպի, ուր ածեալ է զպարիսպն Դարբանդայ՝ աշտարակ ահագին՝ ի ծովուն կացուցեալ։ Իսկ ի հիւսիւսոյ նորա՝ Հոնք. եւ քաղաք նոցա Վառաչան, եւ այլք ընդ նմա. եւ թագաւորն հիւսիւսոյ է հականն՝ որ է տէր Խազրաց, եւ դշխոյն թագուհի է, Խաթունն, որ է կին հականայ ի Բարսլաց ազգէն։

 

Както се вижда в текстовете има съществени разлики. Разликите са точно имената на българските "племена" и въпросните планини. Това е така поради следното обяснение дадено от Петър Голийски:

Българите преди 681 г. според арменската география „Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци (armenianstudiesbg.org)

През 1736 г. бял свят вижда и преводът на латински по текста на амстердамското издание, направен от англичаните Уилям и Джордж Уистън. През 1819 г. французинът Жан дьо Сен Мартен издава „Ашхарацуйц“ по текста от марсилското издание, като го придружава с превод на френски. Сен Мартен помества и превод на итинерариума и на списъка на реките в познатия свят, без обаче да публикува арменския им текст.

През 1877 г. географията е публикувана от петербургския професор Керовбе Патканов (Патканян) под името „Армянская географiя VII века по Р.Х. (Приписывавшаяся Мойсея Хоренскому)“. Изданието съдържа руски превод и староарменския текст на географията. Патканов отхвърля съществуващото дотогава мнение, че тя е дело на Мовсес Хоренаци и заключава, че е съставена от живелия през VII век Ананиа Ширакаци. Малко по-късно обаче в библиотеката на Венецианската арменска католическа конгрегация на братята мхитаристи е открит друг ръкопис, който е по-подробен от Паткановия и от този от старите издания и през 1881 г. той е публикуван под заглавие „Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците“. Този вариант на географията днес е известен като разширена редакция на „Ашхарацуйц“ и представлява най-детайлният извор относно племенните наименования на българите северно от Кавказ между втората половина на VI век и разпадането на Велика България на кан Кубрат през 60-те години на VII век. По тази редакция е направен и преводът на български език по-долу.

 

Тоест има САМО ЕДИН единствен уж разширен документ, който се казва "Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците". Ами чудесно, но няма оригинален текст, за да сравним превел ли го като хората или са свободни съчинения. Без оригиналния текст ПРЕСПОКОЙНО може да се оспори ВСИЧКО, което господина (който явно е някакъв доц. д-р., без да го обиждам, нали... нали) е написал, понеже просто няма доказателства или поне аз не виждам такива. Аз мога да кажа, че съм превел Махабхарата и там ни има и нас... уж. 

Редактирано Октомври 20, 2023 от D3loFF

[Южняк]

Мдааа. Лошо. Ашхарацуйц, един вид. Звучи ми малко като Таратанци, с извинение...Значи, тоя Голийски, вместо Аха уйц, е превел таратанци. 

[D3loFF]

Нека да заковем и последния пирон:

Ето и още една изключително интересна научна статия, която потвърждава същите заключения:

(99+) Доц. Гол. | Borislav Borisov - Academia.edu

За на който не му се чете в материала се споменава, че Голийски е превел от руски К.П. Патканов, който пък е превел от Арсен Сукриан (Arsène Soukry), който е издал "разширената версия" във Венеция познайте на какъв език - да, на френски.

 

"Вариантът издаден от Soukri дотолкова се различава от известните текстове на Географията, че много негови части могат да се считат за съвършено отделна редакция, която ако е била древна, то е поправена основно и допълнена от други лица. Надхвърляйки по обем почти два пъти предишните текстове на „Географията“, този вариант често съобщава неща, неизвестни в предишни текстове по отношение на Предна Азия, и често поправя в старите текстове това, което е била представено така неясно, че не се е отдавало на издателска поправка....." и т.н. и т.н. в статията има сигурно още 10-20 цитата, които разбиват на пух и прах цялата концепция за "разширената версия".

Явно така се прави наука в България дами и господа - без грам проверка и разследване на нещата. Ето защо, и това ще го видите като си говорим тук във форума, съм тотално критичен и подлагам под съмнение всичко написано. Да, разбира се, човек не може да е винаги прав, но положението с науката в БГ е тъжно... много тъжно.

[tantin]

Преди 9 минути, D3loFF said:

Нека да заковем и последния пирон:

Ето и още една изключително интересна научна статия, която потвърждава същите заключения:

(99+) Доц. Гол. | Borislav Borisov - Academia.edu

За на който не му се чете в материала се споменава, че Голийски е превел от руски К.П. Патканов, който пък е превел от Арсен Сукриан (Arsène Soukry), който е издал "разширената версия" във Венеция познайте на какъв език - да, на френски.

 

"Вариантът издаден от Soukri дотолкова се различава от известните текстове на Географията, че много негови части могат да се считат за съвършено отделна редакция, която ако е била древна, то е поправена основно и допълнена от други лица. Надхвърляйки по обем почти два пъти предишните текстове на „Географията“, този вариант често съобщава неща, неизвестни в предишни текстове по отношение на Предна Азия, и често поправя в старите текстове това, което е била представено така неясно, че не се е отдавало на издателска поправка....." и т.н. и т.н. в статията има сигурно още 10-20 цитата, които разбиват на пух и прах цялата концепция за "разширената версия".

Явно така се прави наука в България дами и господа - без грам проверка и разследване на нещата. Ето защо, и това ще го видите като си говорим тук във форума, съм тотално критичен и подлагам под съмнение всичко написано. Да, разбира се, човек не може да е винаги прав, но положението с науката в БГ е тъжно... много тъжно.

Доразвий я тази теза? Нещо много набързо ги изказваш нещата?

Според теб Голийски от кой вариант е превел? Директно от Арменски, или от Френски? Или от руски?

Или е ползвал френския вариант за насочване, а после е дотъмънил арменската версия за нов превод? Нещо не разбирам идеята ти съвсем. 

ПП. Относно това как се прави науката в БГ и по света: шарлатани винаги е имало и ще има по целия свят. Шарлатанството няма етнически или национален оттенък , това си е транснационално явление. Но правилата и законите са различни и в някои области има по-добри условия за същото. При строги законови изисквания и контрол шарлатаните трябва да преминат през много по-ситно сито , съответно биват отсявани.. Не знам как се прави наука в БГ, то не че има места за строги публикации.  Доколкото виждам учените от Бг си публикуват основно научните статии в чужбина. Но пък чужбината в малко "Ганчо Ценов",  тоест няма там кой да ги отсява , понеже не познават местната действителност. 

Редактирано Октомври 20, 2023 от tantin

[D3loFF]

Преди 15 минути, tantin said:

Доразвий я тази теза? Нещо много набързо ги изказваш нещата?

Според теб Голийски от кой вариант е превел? Директно от Арменски, или от Френски? Или от руски?

Или е ползвал френския вариант за насочване, а после е дотъмънил арменската версия за нов превод? Нещо не разбирам идеята ти съвсем. 

Така ето го хронологично:

Арсен Сукриян (или Арсен Сукри, както ви харесва) превежда от старо-арменски на френски "разширената версия".

К.П. Патканов превежда от френски на руски.

Голийски превежда от руски на български, като може би ползва и френската версия, т.е. той въпреки, че е завършил Арменистика и кавказология НЕ превежда директно от старо-арменски.

 

И... това е. Дали изобщо има такъв текст на старо-арменски и къде е, един Господ знае. Дори и да има, кой знае Арсен как го е превеждал и откъде е гледал.

Редактирано Октомври 20, 2023 от D3loFF

[D3loFF]

Преди 34 минути, tantin said:

ПП. Относно това как се прави науката в БГ и по света: шарлатани винаги е имало и ще има по целия свят. Шарлатанството няма етнически или национален оттенък , това си е транснационално явление. Но правилата и законите са различни и в някои области има по-добри условия за същото. При строги законови изисквания и контрол шарлатаните трябва да преминат през много по-ситно сито , съответно биват отсявани.. Не знам как се прави наука в БГ, то не че има места за строги публикации.  Доколкото виждам учените от Бг си публикуват основно научните статии в чужбина. Но пък чужбината в малко "Ганчо Ценов",  тоест няма там кой да ги отсява , понеже не познават местната действителност. 

Съгласен, но после как да се търси за най-интересната тема "Произхода". То става пълно мазало. Сега тия термини, които явно са само в ""Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците" - Разширената версия, като, цитирам:

...Купи-булгхар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар...

Има ли ги другаде, няма ли ги? Може ли да им се вярва (явно не)? И т.н.

 

П.П. Аз не твърдя, че човека е шарлатанин (може и да е може и да не е). Аз тези неща ги наричам "наследствени грешки", които са вследствие на:

- лош анализ;

- не-проследяване на източниците;

- липса на цитиране на оригиналния текст (нещо което в БГ науката трябва да стане закон);

- или просто недобро разбиране на съответната тематика;

Редактирано Октомври 20, 2023 от D3loFF
П.П

[sir]

Преди 1 час, D3loFF said:

Голийски превежда от руски на български, като може би ползва и френската версия, т.е. той въпреки, че е завършил Арменистика и кавказология НЕ превежда директно от старо-арменски.

 

И... това е. Дали изобщо има такъв текст на старо-арменски и къде е, един Господ знае. Дори и да има, кой знае Арсен как го е превеждал и откъде е гледал.

Глупости. 

Преводите са от арменски. Източникът е публикуван както си му е реда от въпросния Сукри. В другата тема бях пуснал и линк към изданието. 

Това какво смята добре известният в интернет пространството Б. Борисов, по-известен като Боцман, нас много слабо ни интересува. За него всяко споменаване на българи, което подкопава неговата т.нар. "Римска теза", е манипулация или фалшификат.

p.s. Голийски е коментирал предостатъчно пъти тук детайли от т.нар. разширена редакция на Ашхарацуйц, тъй че подобни нелепи инсинуации са меко казано излишни.

Редактирано Октомври 20, 2023 от sir

[D3loFF]

Преди 26 минути, sir said:

Глупости. 

Преводите са от арменски. Източникът е публикуван както си му е реда от въпросния Сукри. В другата тема бях пуснал и линк към изданието. 

Това какво смята добре известният в интернет пространството Б. Борисов, по-известен като Боцман, нас много слабо ни интересува. За него всяко споменаване на българи, което подкопава неговата т.нар. "Римска теза", е манипулация или фалшификат.

p.s. Голийски е коментирал предостатъчно пъти тук детайли от т.нар. разширена редакция на Ашхарацуйц, тъй че подобни нелепи инсинуации са меко казано излишни.

Аз не познавам въпросните господа и не бих желал да ги коментирам. Както не наричам и Голийски по никакъв начин. Мен не ме и интересува кой каква теза и колко върло я защитава. Просто прилагам критично мислене.

"Преводите са от арменски. Източникът е публикуван както си му е реда от въпросния Сукри. В другата тема бях пуснал и линк към изданието." - добре, супер, къде е оригиналният текст? Защото без него, кой каквото и да иска да твърди е без абсолютно НИКАКВА научна стойност. 

Аз ще си взема всичките думи назад, нямам проблем с това, ако се покаже текста/изданието на старо-арменски и как е превеждано, както го има за "нормалната версия".

Редактирано Октомври 20, 2023 от D3loFF

[Южняк]

Т.е. Голийски превел от арменски стратия, писана от някой си сукри, френски арменец, през 1881-а? Нещо като фан-фикшън? Или разбрах погешно? Примерно сукри-то е живял през 6-ти век, през 9-ти век, а не през 19-ти? Защото от прочита на аферата сукри виждам, че е превел собствения си текст на френски - това е "оригинала", друг не е установен. Т.е. установен е ама там фан-фикшъна на сукри го няма. Сукри май твърди, че имал някаква "стара версия", която обаче никой така и не видял, нъцки, вече цял век и половина. Тоя Голийски, абе може ли такава наивност? Аз не се съмнявам в научната му почтенност, въпреки крамолите ми с него и въпреки че винаги ме е тролил при всяка възможност и така и ще бъде. Но. Петър Голийски е добро, умно, макар и наивно момче. Не се съмнявам че чете и пише на арменски и френски, окумуш е. Но, да се доверяваш на фан-фикшъна на сукри писан през 1881-а, е наивна постъпка. И не, не ми казвайте, не е писан през 1881-а. Няма доказателства да е писан преди това, или че е "превод" на мистериозен документ, който само сукри е виждал, ама на, няма го сега, както и преди, щото сукри на никой не го показвал. . Превод на какво? Къде е "преведения документ", къде му е оригинала?  Аз не се съмнявам и че българи е имало в кавказ и армения или обратнно, кавказки племена в  стара велика българия, които са се прервърнали първо в прабългари, после в българи, в нас. Нещо повече - аз *знам* че е имало. Но постъпката на Голийски е хазартна и наивна. Иначе текста е интересен - купи-болгар, чдрар куку-руку-ку- блхар и т.н. Господ здраве да му дава (на Голийски). Е, и на сир, така де. Освен това има и други арменски източници освен Ашхарацуйц, късни-ранни, но има, и на мен ми изглеждат по полезни от дискутирания. Има и други хроники, откъде накъде само Ашхарацуйц тука. Но, дами и господа, в състава на прабългарите на аспарух определено има кавказки групи и индивиди. Просто има.

Редактирано Октомври 21, 2023 от Южняк

[Южняк]

ей тука нещо много ме смущава - According to Elizabeth Redgate, it was written "probably shortly before AD 636"; това истинския ашхарацуйц, не ментето прееведено от Голийски; малко преди 636-а, авторът трябва да е пътувал във времето 40 години напред да види хаспарх-хрух сина на хубрат-хааат как бяга с народа си от планината в равнината, гонен от хазарите; отново, пак да изтъкна - съмнения в научната етика на Голийски нямам, както и в това, че аспаруховите прабългари са имали тесен контакт с кавказ.

[tantin]

Какво ще каже Д3лофф? След големите критики по българската наука кой крив и кой прав? Аз не разбирам арменски и там хич ме няма.

[D3loFF]

Преди 2 часа, tantin said:

Какво ще каже Д3лофф? След големите критики по българската наука кой крив и кой прав? Аз не разбирам арменски и там хич ме няма.

Е, какво да кажа повече. По принцип фактите и доказателствата, които са изложени трябва да говорят достатъчно. Дори и да не съм прав, а аз съм почти на 100% убеден, че съм, това няма да е прецедент. Пълно е с такива примери, както и у български, така и при западни автори, виждал съм лично доста. От това само страда българската история и то много, понеже се получават наследствени грешки, от които после цялото интернет пространство е залято с крайно съмнителни факти, на които в последствие се позовават и много други хора за статии и научни публикации, мислейки си че всичко което лети се яде.

Трябва да бъдат затегнати по-сериозно правилата за публикуване на такива неща и тяхната последваща рецензия също, макар, че при положение, че живеем в свободна държава всеки може да си говори и пише каквото си поиска.

Мислете критично, искайте доказателства и най-вече - ако искате да правите проучвания започнете от нулата и вървете напред. По-добре изцяло на чисто да направите проучването и анализа, с оригиналните текстове и информация, вместо да си блъскате главата кое какво значи от това какво някой си писал еди кога си и да ви се струва, че няма никакъв смисъл и разгадаване.

За мен лично, ако продължаваме така нямаме никакъв шанс да правим сериозна наука и скоро да разгадаем нови неща за българската история.

Ще ви цитирам един мой нов любим цитат от Нийл Деграс Тайсън (учен е човека, не е историк, но няма значение):

"Science is not what one person says what they did in their lab. It is what other people say when they double check you!"

"Наука не е каквото един човек казва, че е направил в неговата лаборатория. Ами каквото други хора кажат след като ви направят двойна проверка!"

Факт! Така реално се прави наука. Останалото са празни приказки и евтини сензации... и голяма доза некадърност!

 

[miroki]

Преди 15 часа, D3loFF said:

...

В пркаченият файл на руски е и преписът от 1881 г. Само, че към краят. Там е вариантът с българите, които липсват в другите. И също има няколко думи за тях.

В него са видни и критичните бележки по всичките преписи.

Аз също съм критичен и съм го казвал не веднъж.  Все пак кореспондират с други извори. Не по-различно от на Джагфар Тарихи, но кореспондират.

...

Като свършат почивните дни имам още малко да допълня темата.

[D3loFF]

По новому списку:

18-я страна Азии, азиатская половина Сарматии, граничит восточными оконечностями гор Рипия, рекой Танаисом, морем Меотис, проливом, соединяющим его с Понтом Евксинским; далее на восток берегами того же моря (Понта) до впадения в него реки Коракса, то-есть, вороны (Ингур?); далее Кавказскими горами, прилегающими к Грузии и Албании до Каспийского моря и до впадения в него реки Соанас (Сунджи?). О такой реке нигде не слыхать 10. [29]

В Сарматии лежат горы Кераунские и Иппийские, которые выпускают из себя пять рек, впадающих в Меотийское море. Из Кавказа текут две реки: Валданис (Vardanes, то-есть, Кубань), текущая до горы Кракс (Согах), которая начинается у Кавказа и тянется на северо-запад между Меотисом и Понтом. Другая река, Псевхрос (Psychrus) отделяет Босфор от тех мест (?), где находится городок Никопс.

К северу от них (нея) живут народы Турков и Болгар, которые именуются по названиям рек: Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор (Woghkhondor) Блкар — пришельцы, Чдар-Болкар. Эти названия чужды Птоломею. Из Гиппийских гор бежал сын Худбадра (читай: Хубраата, как выше). Между Болгарами и Понтийским морем живут народы: Гарши, Куты и Сваны до города Питинунта (Pityus) на морском берегу страны Авазов (Abasgi), где живут Апшилы и Абхазы до приморского своего города Севастополиса (Dioscurias), и далее до реки Дракона, текущей из Агван (не Албании) и отделяющей Абхазию от страны Егер. Там находятся области 46 народов. На севере в смежности с Неизвестною землей живут: 1) Царственные Сарматы и 2) Гиппофаги. К западу (или у устьев) от Танаиса живут 3) Нахчаматьяны и другой народ, 4) Кларджи; далее, 5) Суракийцы, затем 6) область Мидосдесен. Далее, к востоку от Кераунских гор, живут 7) Амазонки, воинственные женщины, до реки Ира (читай: Ра), которая вытекает на севере в Неизвестной стране двумя истоками, которые затем соединяются, и дойдя до Гиппийских гор, выделяют из себя рукав к реке Танаису, впадающему в море Меотис. Остальная часть поворачивает к востоку у гор Кераунских. После того соединяются с нею две реки, текущия из северо-восточных гор Римика (Rhimnici moutes) и делают из нее (то-есть, Волги) реку с семьюдесятью рукавами, которую Турки называют Атль. Среди этой реки находится остров, на котором укрывается народ Баслов от сильных народов 9) Хазар и 10) Бушхов, приходящих на зимния пастбища и располагающихся на востоке и на западе реки. Остров называется Черным, потому что он кажется черным от множества Баслов, населяющих его вместе с своими стадами. Птоломей называет [30] его островом Грав (?). Рукава реки Атль за островом снова соединяются и впадают в Каспийское море, отделяя Сарматию от Скифии. К западу от рек, говорит Птоломей, живут народы 11) Адон (Udon), 12) Алаидон (Olondae), 13) Сондас (Isondae) и 14) Геруа (Gerrus), соименные рекам (Udon, Alonta, Gerrus), текущим из Кавказа до пределов Албании. Народы в Сарматии распределены следующим образом, начиная с запада и направляясь к востоку. Вопервых, 15) народ Агванов (не Албан), 16) Аштигор на юге. С ними вместе живут 17) Хебуры, 18) Кутеты, 19) Аргвелы, 20) Мардуйлы и 21) Такуйры. За 22) Дигорами в области Ардоз 11 Кавказских гор живут 23) Аланы, откуда течет река Армна (?), которая, направляясь на север и пройдя безконечные степи, соединяется с Атлем. В тех же горах за Ардозцами живут 24) Дачаны, 25) Двалы, 26) Цехойки, 27) Пурка, 28) Цанарка, в земле которых находятся ворота Аланские и еще другия ворота Кцекен, названные по имени народа. За ними 29) Дуцы и 30) Хужи, 31) Кисты-людоеды, 32) Цхаваты, 33) Гудамакары, 34) Дурцки 12, 35) Дидои, 36) Леки, 37) Тапатараны, 38) Агутаканы, 39) Хеноки, 40) Шигпы, 41) Чигбы, 42) Пуики. Затем Кавказ делится на два хребта. Один идет [31] по прямому направлению, заключая в себе Ширван и Хсрван до Хорсвема. Другой хребет, выпустив из себя реку Арм (выше названа Армна), текущую прямо на север и впадающую в Атль, идет на северо-восток. В нем живут 43) Таваспары, 44) Хечматаки, 45) Ижмахи, 46) Пасхи, 47) Пусхи, 48) Пюконаки, 49) Батаны, где берет начало длинная стена Абзуд-Кават до болот Альминон (?) и до моря. К северу от этого хребта живет народ 50) Маскутов, на поле Варданиан (читай: Ватния) у Каспийского моря. В этом месте хребет подходит к морю, где находится стена Дербенда (что означает связь и ворота), города Чорского прохода, великой твердыни, построенной среди моря. К северу (от Дербенда) близ моря находится 51) царство Гуннов, на западе у Кавказа город Гуннов, Вараджан, а также города Чунгарс и Мсндр (Семендер). К востоку живут 52) Савиры 13 до реки Талта (читай: Атль), отделяющей азиатскую Сарматию от Скифии, то же что Апахтар или Туркестан. Царь их 14 называется хаган, а царица, жена хагана, хатун.

Това ли? Че то се различава дори от българския превод на много места, което още повече ме кара да не го приемам за истина, ако изобщо.

"В Сарматии лежат горы Кераунские и Иппийские, которые выпускают из себя пять рек, впадающих в Меотийское море."

"[В Азиатска Сарматия са] планината Шантайин[iii] и Дзиакан,[iv] от която извират 5 реки [течащи] към морето Миовит."

И отново го няма оригиналния текст на старо-арменски. Даже аз и на френски не съм го виждал дори. Докато не се появи отнякъде това е положението.

Преди 12 часа, miroki said:

Не по-различно от на Джагфар Тарихи, но кореспондират.

Аз там ще намеря доста по-точни описания на реките и областите от тук.