Операция "Килхол" - последната мръсна тайна на Втората световна война

[Zara Thustra]

Операция "Килхол" - последната мръсна тайна на Втората световна война

 

 

Операция "Килхол" (Operation Keelhaul) е насилственото репатриране на съветски граждани и членове на Червената армия, намиращи се на Запад, в Съветския съюз (макар и това също така често да е включвало и бивши войници от времето на Руската империя или Руската република, които не са имали съветско гражданство) след Втората световна война. Въпреки че насилственото репатриране е било насочено основно върху съветските военнопленници в Германия и членовете на Руската освободителна армия, то е включвало и много други хора под контрола на Западните Съюзници. Подобно насилствено репатриране на хора, заплашени от преследване, е грубо нарушение на човешките права и на международните закони. Следователно Операция "Килхол" е определена като военно престъпление, особено що се отнася до многото цивилни, подложени или на екзекуция, или на смъртоносен принудителен труд в съветските трудови лагери, повечето от които никога не са били съветски граждани и които са напуснали страната преди края на Гражданската война в Русия.

 

Операцията е проведена в Северна Италия и Германия от британските и американските въоръжени сили между 14 август 1946 г. и 9 май 1947 г. Антикомунистически югославци и унгарци също са принудително репатрирани в съответните им страни.

 

Едно от заключенията на Тайното московско споразумение от 1944 г. между Чърчил и Сталин, по-късно потвърдено и на Ялтенската конференция, е, че Западните Съюзници ще върнат всички съветски граждани, които са се озовали в зоните им, на Съветския съюз. Това автоматично засяга освободените съветски военнопленници, но също така и всички съветски граждани, независимо от желанията им. В замяна на това съветското правителство се съгласява да предаде няколко хиляди западносъюзнически военнопленници, освободени от германските военнопленнически лагери.

 

В книгата си "Жертвите на Ялта" ("Vitctims of Yalta") от 1977 г. британският историк от руски благороднически произход Николай Толстой описва разнородните групи от над пет милиона руснаци, попаднали в германски ръце. Те са включвали военнопленници, принудителни работници (Ostarbeiter), колаборационисти, бежанци, емигранти и антикомунисти. Условията в Германия за съветските военнопленници са били потресаващи, а тяхната смъртност висока, заради което мнозина от тях накрая предпочитат принудителния труд, да се включат като спомагателни руски войски или да се включат в Руската освободителна армия (РОА). Ситуацията за руските войници обаче става още по-сложна заради позицията на съветското правителство, което отказва всякакви опити за намеса от страна на Международния Червен кръст, считайки всеки един предал се на врага за предател. Московската конференция от 1944 г. и Ялтенското споразумение поставят основите за участието на британското и американското правителства в програмата за репатриране на съветското правителство. Толстой е особено критичен към ролята на Антъни Идън, който се опитва да угоди на съветите.

 

 

 

В книгата си Толстой описва съдбата на най-различни групи:

 

- Руснаци, служили по някакъв начин на Германия, които са били пленени в Северна Африка, Италия и Франция след Десанта в Нормандия и които обикновено са били подложени на принудителен труд или, след Нормандия, които са участвали в бойни действия сред редиците на Германската армия. Този процес на репатриране завършва с тяхното екзекутиране или прехвърляне в трудови лагери, като например този във Воркута;

 

- Казаци от Дон, Кубан и Терек, както и няколко групи от Кавказ, които са се противопоставяли на съветите по време на Гражданската война в Русия, които са били преследвани от Йосиф Сталин и които са се надявали да възродят борбата си с немска помощ с идването на германските войски през 1942 г. По време на германското отстъпление те се прехвърлят на запад заедно със семействата си, като в края на войната се озовават в Каринтия и в близост до Лиенц, Австрия. Лидерите им са включвали Атаман Павлов, Петър Краснов, Вячеслав Науменко, Тимофей Доманов, Султан Келеч Жирей и Андрей Шкуро. Тези групи, наброяващи общо около 35,000 души, се предават на британците в началото на май 1945 г., които обаче впоследствие предават всички казаци и кавкази (дори и тези, които не са имали съветско гражданство) на съветското НКВД в рамките на четири седмици. Много от казаците са екзекутирани в Юденбург, а останалите пратени на изток;

 

- 15-ти СС казашки кавалерийски корпус, командван от Хелмут фон Панвиц, се предава на британците в близост до Волкермаркт, Австрия на 10 май 1945 г. Към края на май 17,702 войници, включително и германските им офицери, както и някои жени и деца, са предадени на съветското НКВД в Юденбург;

 

- Руската освободителна армия, която към края на Втората световна война се озовава край Прага. Част от нея помага в освобождаването на града от немска окупация, но само след няколко дни тя се бие редом до немските войски, за да избегне пленяване от Червената армия. Мнозина от тях обаче се предават на Червената армия, други пък са заловени, а някои успяват да избягат при американците край Пилзен, само за да бъдат накрая предадени обратно на съветите. Командирът й Власов, който е арестуван от американците, също е репатриран. Членовете на РОА ги е очаквало екзекуция, мъчения и принудителен труд.

 

- 162-ра туркестанска дивизия, формирана от хора от Кавказ и от тюркските земи още по на изток, които са водели боеве в Италия; мнозинството й се предават край Падуа през май 1945 г. Изпратени са във военнопленнически лагер край Таранто и след това транспортирани чрез кораби в Одеса. Осъдени са на 20 години тежък принудителен труд;

 

- С капитулацията на Германия на 8 май 1945 г. огромен брой руснаци са освободени, включително и военнопленници, хивита (източноевропейски доброволци в Германската армия) и принудителни работници (Ostarbeiter). Онези, които са се намирали на териториите под съветски контрол обаче, директно попадат в ръцете на съветите. Намиращите се на териториите под западносъюзнически контрол пък е следвало да бъдат репатрирани. Към 4 юли 1945 г. над 1,5 милиона руснаци са прехвърлени от SHAEF (Щаба на главнокомандващия съюзническите сили в Северозападна Европа от края на 1943 г. до края на войната, ген. Дуайт Д. Айзенхауер) под статута на разселени лица (displaced persons, DPs) в Съветската окупационна зона;

 

- Операция "Килхол" е последният процес по репатриране, който се провежда в Италия между 14 август 1946 г. и 8-9 май 1947 г.

 

 

Толстой също така описва и програмите по репатриране и в други държави, където също са се провеждали такива операции, като например в Белгия, Финландия, Франция, Холандия, Норвегия, Швеция и Швейцария. Единствената страна, за която е известно, че е оказвала съпротива на подобен тип дейности, е Лихтенщайн.

 

Въпреки че Толстой получава достъп до британски документи, разсекретени 30 години след края на Втората световна война, той посочва, че съветските документи все още остават неразсекретени. Той все пак успява да се сдобие с информация от оцелели и дезертьори. Според изчисленията му, базирани на данни на бивш офицер от НКВД, общо 5,5 милиона руснаци са били репатрирани от бившите окупирани територии; от тези 20% или са получили смъртна присъда, или са били осъдени на 25 години принудителен труд в лагери, 15-20% са получили присъди от 5 до 10 години, 10% са били заточени за 6 или повече години, 15% служат като наборници в определени зони, без след това да им е позволено да се завърнат у дома, а на 15-20% им е било позволено да се завърнат у дома, но със статут на отлъчени от обществото. Останалите са определени като "отпадък", а именно онези, които умират по време на прехвърлянето им, които се загубват или които бягат.

 

Толстой изчислява, че като цяло два или повече милиона съветски граждани са репатрирани. Тези процеси по репатриране са се изпълнявали най-ентусиазирано от британците, докато американските сили са го правели с все по-нарастваща неохота, въпреки че са били склонни да изпълнят съветските искания.

 

 

 

Източници:

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Keelhaul

https://en.wikipedia.org/wiki/Victims_of_Yalta

[Zara Thustra]