Защо либерализмът се провали

[Втори след княза]

Преди 39 минути, skorpion1980 said:

След този провалил се западен неолиберализъм следва западен неоконсерватизъм

Благодаря.

Неоконсерватизмът е специфично идеологическо съчетание на консерватизъм, стопански неолиберализъм и в някои случаи религиознен фундаментализъм.

Той е политическо движение с влияние предимно в САЩ. Значимо е присъствието му в администрацията на президентите Роналд Рейгън и Джордж Хърбърт Уокър Буш. В САЩ течението обединява възгледите на либерали, десни републиканци, религиозни протестантски фундаменталисти и монетаристи. Неоконсерватизмът присъства и в Европа, но разликата между движението в САЩ и в Европа е, че в това на Стария континент липсват религиозни обоснования.

Предпоставки за възникване[редактиране | редактиране на кода]

Основите на неоконсерватизма се коренят в създалия се след Втората световна война пост-либерализъм. Края на 60-те, началото на 70-те години политическото движение се заражда вследствие на разочарование от провала на ляворадикалната критика от 68 година. То представлява отрицание на лявото общество отдясно, реакция на утопизма и ирационалността на Новата левица (силен антикомунизъм) както и недоволство спрямо радикалнополитическите движения, оспорващи традицията и авторитета. Предпоставки в международен план за тази критика са развиващите се процеси в Източния блок, краят на Златните десетилетия, последвалите ги икономически кризи и общото забавяне на световното стопанско развитие. Така в допълнение с обществено безредие и граждански бунтове някои либерали, и по-специално Мойнихан и Кристъл, дават нова оценка на ролята на институциите и ролята на традиционния авторитет в обществото.

Политическо измерение[редактиране | редактиране на кода]

Типът установени институции и практики, неоконсерватизмът заема от традиционния консерватизъм на XVIII век и силното влияние на Едмънд Бърк. Основни ценности са: традицията, религията, авторитета и неравенството продукт на „естественото общество“, организирано от таланта, способностите и заслугите („естествения ред“, зададен от Бог). За разлика от традиционния консерватизъм „новите десни“ обръщат повече внимание на ролята на мас медията (музика, изкуство, литература, кино, театър, телевизия и интернет) поради убеждението, че чрез нея обществото се самоопределя и изразява ценностите си. Съгласяват се с консерваторите, че днешната духовна и културна криза е предизвикана от намаленото участие на вярата и религията в живота на хората, както и на загубилия се авторитет на Църквата. Религията за тях е обединяващ слой, поддържащ устойчивостта на страни, общества, семейства. Логическо следствие е неоконсерваторите да са против държавата на благоденствието на социалдемократите, изравняваща шансовете на отделните личности и уравняваща способностите им. В тази връзка дават предимство на свободното, а не планирано общество, и преимущество на личността над обществото.

Неоконсерватизмът има някои общи цели с либерализма, като постигане на мир и расово равенство, но не и чрез предвидените от либералите инструменти, като разоръжаването и компенсационната дискриминация. Либералите са обект на критика и заради акцента им върху индивидуализма и универсализма, изравняващ хората. Противно на модерните либерали, неоконсерваторите смятат, че стремежът към мултикултурализъм подкопава традиционната култура на една държава, размивайки нейните уникалност и специфика.

Президентът Буш с държавния секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд и неговия екип в Пентагона, 14 август 2006

Сериозно е влиянието на неоконсерватизма във външната и военната политика, особено при управленията на президентите Рейгън и Джордж Буш. Основно е схващането, че военната, стопанската или политическата мощ, която не бъде оползотворена напълно, е пропиляна. В тази последователност на мислене армията на САЩ трябва да бъде разпръсната по света с мисия да представлява американските интереси и да развива основните демократични принципи там, където е необходимо. Вярванията относно външната политика са насочени към постигане на демократичен мир или т.нар. Уилсънов мир („to make the world safe for democracy“, Удроу Уилсън). Така от 80-те години неоконервативният идеализъм приема формата на силна интервенционистка външна политика, целяща преследването на антиамерикански режими и леви движения в чужбина. Най-яростната критика към неоконсерватизма е насочена именно към тези практики на действие, които неоконсерваторите преследват във външната политика. Така, въпреки всичките приказки за демокрация, често неоконсервативните влияния в политиката на управление подкрепят проамериканските диктатури. Не може да остане незабелязано и противоречието в гледната им точка относно външната и вътрешна политика. Така, що се отнася до държавната намеса и нейните политики на вмешателство, неоконсерваторите взимат предвид възможните нежелани последици. А що се отнася до външната, тази преценка почти изцяло отсъства.

Стопанско измерение[редактиране | редактиране на кода]

Политическият неоконсерватизъм споделя икономическия неолиберализъм. Цел на неоконсерваторите е връщане назад към обществото на „естествените неравенства“ и „естествения подбор“, което логично свързва течението с икономиката на предлагането (монетаризма). Икономическият неолиберализъм е антитеза на теорията на Кейнс и неговата държава на благоденствието. Основни понятия са: свободен пазар, индивидуални инициатива и отговорност. Свободният пазар се приема като основно средство за разпределяне на стоки и услуги, независима единица спрямо ограниченията на държавата. Частният сектор е този, който е определящ при формирането на държавните политически и стопански приоритети. Основни инструменти за идеологическото направление са: намаляване на държавните разходи, както и на данъците за бизнеса, либерализиране на режима на чуждите инвестиции. Неоконсерваторите са на мнение, че добронамерените правителствени вмешателства и програми, предназанчени за регулация и помощ, могат да доведат до неочаквани, негативни последствия за хората и обществото. Остри критици са на програмите за социално подпомагане и данъчната политика, подкопаващи индивидуалната инициатива и отговорност, и създаващи зависимости. В този смисъл те са за равенство на възможностите, а не на приходите (благосъстоянието).

[Atom]

Преди 43 минути, skorpion1980 said:

След този провалил се западен неолиберализъм следва западен неоконсерватизъм, налаган успешно в Италия от Мелони.

Аз лично не виждам в какво може да се изразява тази алтернатива.  Либерализмът е универсална  концепция.   Консерватизмът е по-скоро локален. Той се изразява като някакъв стремеж  за застопоряване и фиксиране на определени норми и идеали от миналото.  Т.е. връщане назад и фиксиране на някаква точка, която се приема за "идеал".   Обаче всяка страна, а дори и всяка социална група  си има своя си представа и своя "точка" която се възприема за "идеал". 

В тази връзка кое е това общото и универсално за целия запад, което може да се приеме за универсални западни ценности и норми за да имаме "западен консерватизъм" като опозиция и алтернатива на либерализма, е не просто френски, германски или италиански консерватизъм в опозиция на западния либерализъм? Единственото което се сещам са християнските норми и ценности, но дори и при тях има разлики и "идеалната точка" в различните представи е различна.

[skorpion1980]

Преди 2 часа, Atom said:

Аз лично не виждам в какво може да се изразява тази алтернатива.  Либерализмът е универсална  концепция.   Консерватизмът е по-скоро локален. Той се изразява като някакъв стремеж  за застопоряване и фиксиране на определени норми и идеали от миналото.  Т.е. връщане назад и фиксиране на някаква точка, която се приема за "идеал".   Обаче всяка страна, а дори и всяка социална група  си има своя си представа и своя "точка" която се възприема за "идеал". 

В тази връзка кое е това общото и универсално за целия запад, което може да се приеме за универсални западни ценности и норми за да имаме "западен консерватизъм" като опозиция и алтернатива на либерализма, е не просто френски, германски или италиански консерватизъм в опозиция на западния либерализъм? Единственото което се сещам са християнските норми и ценности, но дори и при тях има разлики и "идеалната точка" в различните представи е различна.

Това, че консерватизмът е връщане към старото е мит. Днес той е модернизиране на вече съществуващото без да му се унищожава основата, както е при неолиберализма. 

[Atom]

Преди 14 минути, skorpion1980 said:

Това, че консерватизмът е връщане към старото е мит. Днес той е модернизиране на вече съществуващото без да му се унищожава основата, както е при неолиберализма. 

Това ми се вижда малко неясно.  Политическият либерализъм стъпва на два основни принципа.  Това са принципа за индивидуалните човешки права и принципа за разделението на властите.  Горе долу всичко останало произтича от тези два принципа. Когато се говори за алтернатива на либерализма би трябвало да се имат предвид точно тези два пункта и евентуално тяхната отмяна или заменя с нещо друго, различно и алтернативно.  В противен случай "алтернативите" не са никакви алтернативи, а просто разновидности или течения на същия този либерализъм. 

В какво точно ще се изразява този западен консерватизъм и какво му е алтернативното? 

Редактирано Януари 2 от Atom

[Airflow]

On 22.12.2023 г. at 10:54, Atom said:

За елитните университети ли говорим или за всички университети и колежи.  Можеш ли да  намериш полу-грамотни чернокожи в елитните университети?  Тези чернокожи които учат в елитните  заведения са от типа на г-жа Обама или въпросната госпожа.  Всякакви определения могат да се дадат на тези хора, но не и определението "полу-грамотни".  Гледай статистиката и числата които стоят зад тази статистика, а не разни декларации или пропагандни статии.

Упорито продължаваш да не казваш нищо. Къде съм твърдял, че за хората с пари и позиции е проблем да си запишат децата в елитен университет? Думата ми беше, че това, което дразни (повечето) хора с европейски и далеко - източен произход в Щатите е, че местата за техните деца във въпросните 4000 висши учебни заведения се ограничават, за да се направи място за далеч по-неподготвените афро-американци. И ще те помоля да не ми даваш съвети да "чета статистиката", при положение, че в нашия малък спор, аз си служа с числа, а ти - с клишета. Вече удобно спря да говориш за фантазьорщината, относно някаква неслучила се дискриминация спрямо евреи в американските университети в средата на миналия век. Само буташ някакви кухи фразички и продължаваш нататък без да си правиш труда да си докажеш хипотезите. Понеже аз нямам толкова свободно време (виждам че си навсякъде, но аз наистина нямам това време, нито желание), ще те помоля, при следващата ти теза да има конкретика. Какво, кога, как. Иначе ще си пишеш сам (или поне не с мен).

On 22.12.2023 г. at 10:54, Atom said:

Ако има провал, то той би трябвало да се отчита и сравнява спрямо "нещо". Т.е. ако либерализмът се е провалил, то този провал ще може да се отчете спрямо някаква друга система или спрямо нещо друго.  Аз не виждам с какво точно и спрямо какво се отчита провал.    

Ами, разбира се, че се провали. Най-малкото спрямо негово величество здравия разум. Какво е здрав разум ли? Ами, здравият разум изисква като минимум да не се случват дивотии като: масови изнасилвания, убийства с мачете, с ками, с чукове, безпрецедентно насилие. И още да няма почва и възможност за: полиция на шариата, радикализиране на младежта, поколения наред живот на социални помощи, незапомнени нива на организирана и битова престъпност. Швеция е един добър пример за последното. Въведете gang war Sweden в търсачката, в случай, че има незапознати. Всички останали примери са също проверими с бързо търсене, а не изпразнени от съдържание голи твърдения, които колкото и упорито да търсиш просто не можеш да валидираш.

PS някога да си чувал или чел за гореописаните проблеми и то в тяхната честота и съвкупност, например, в Япония? Няма и да чуеш, ще те оставя да се сетиш защо

[Atom]

Преди 1 час, Airflow said:

Упорито продължаваш да не казваш нищо. Къде съм твърдял, че за хората с пари и позиции е проблем да си запишат децата в елитен университет? Думата ми беше, че това, което дразни (повечето) хора с европейски и далеко - източен произход в Щатите е, че местата за техните деца във въпросните 4000 висши учебни заведения се ограничават, за да се направи място за далеч по-неподготвените афро-американци. И ще те помоля да не ми даваш съвети да "чета статистиката", при положение, че в нашия малък спор, аз си служа с числа, а ти - с клишета.

Къде са тези числа? Например, колко от белите имат висше образование, колко от черните и колко от азиатците?   Или колко университетски места са откраднали черните  от белите и колко са откраднали от азиатците?  

[Airflow]

Ясно. Не отговаряш на въпроси, а само поставяш въпроси. Не представяш данни, но изискваш статистики (при това крайно невероятно ми се струва да има официална статистика за второто ти питане по полит-коректни причини). Много ти здраве и успех с дървеното филосовстване. Нулева добавена стойност ми носи общуването с теб.

[sir]

Преди 53 минути, Atom said:

Къде са тези числа? Например, колко от белите имат висше образование, колко от черните и колко от азиатците?   Или колко университетски места са откраднали черните  от белите и колко са откраднали от азиатците?  

Точни числа не знам дали има някъде, но, ако толкова те вълнува, може да отправиш запитване до Students for Fair Admissions. Които наскоро спечелиха делата си във Върховния съд срещу Харвард и Университета на Северна Каролина с аргументи от рода на следните:

Rather, UNC-Chapel Hill’s racial preference for each underrepresented minority student (which equates to a penalty imposed upon white and Asian-American applicants) is so large that race becomes the “defining feature of his or her application.”

...

Only using race or ethnicity as a dominant factor in admissions decisions could, for example, account for the disparate treatment of high-achieving Asian-American and white applicants and underrepresented minority applicants with inferior academic credentials.

https://studentsforfairadmissions.org/wp-content/uploads/2014/11/SFFA-v.-UNC-Complaint.pdf

И т.н.

Сиреч, Върховният съд на САЩ призна аргументите им за валидни и, да се надяваме, сложи край на практиката да се приемат в университети хора на базата на водещ критерий раса.

[Atom]

 

Преди 1 минута, sir said:

Сиреч, Върховният съд на САЩ призна аргументите им за валидни и, да се надяваме, сложи край на практиката да се приемат в университети хора на базата на водещ критерий раса.

Те аргументите, че им са валидни е ясно.    Само дето "расовите" критерии не са направени за да се приемат "неграмотни черни", а да се направи приема колкото се може по мътен и по този начин да се запазят места в елитните учебни заведения за децата на елита.  С други думи и да се премахнат расовите критерии за елитните университети, там пак ще попадат децата на елита по простата причина, че ще измислят друга врътка. Ще ги избират например по "черти от характера", "социални умения",  "социална интелигентност" е не знам още какво и пак ще се приемат тези които трябва да се приемат. 

Не знам какво толкова има за чудене. Тези "расови критерии" играеха роля в  най-селективните университети.  Колкото по-селективен, толкова по-голямо значение има "расата".  Там където се учат най-много черни и латиноси няма никакви расови критерии и се записва почти всеки който кандидатства: Private, selective colleges are most likely to use race, ethnicity as a factor in admissions decisions    

 

 

[sir]

Преди 6 минути, Atom said:

 

Те аргументите, че им са валидни е ясно.    Само дето "расовите" критерии не са направени за да се приемат "неграмотни черни", а да се направи приема колкото се може по мътен и по този начин да се запазят места в елитните учебни заведения за децата на елита.  С други думи и да се премахнат расовите критерии за елитните университети, там пак ще попадат децата на елита по простата причина, че ще измислят друга врътка. Ще ги избират например по "черти от характера", "социални умения",  "социална интелигентност" е не знам още какво и пак ще се приемат тези които трябва да се приемат. 

Не знам какво толкова има за чудене. Тези "расови критерии" играеха роля в  най-селективните университети.  Колкото по-селективен, толкова по-голямо значение има "расата".  Там където се учат най-много черни и латиноси няма никакви расови критерии и се записва почти всеки който кандидатства: Private, selective colleges are most likely to use race, ethnicity as a factor in admissions decisions    

 

 

Децата на елита се подготвят на топ ниво още от гимназиално, че и от предгимназиално равнище. В училища, до които никой освен тях не може да се добере, понеже там критерият е съвсем елементарен - . Тъй че техните места в най-добрите университети не са особено застрашени, със или без расови или някакви други квоти.

[Atom]

Преди 1 час, sir said:

Децата на елита се подготвят на топ ниво още от гимназиално, че и от предгимназиално равнище. В училища, до които никой освен тях не може да се добере, понеже там критерият е съвсем елементарен - . Тъй че техните места в най-добрите университети не са особено застрашени, със или без расови или някакви други квоти.

Сигурен ли си в това?  Местата за прием в т.н. елитни университети не са кой знае колко много.  Например в Харвард през 2019 са записани 1649 първокурсника. През същата година в Станфорд се записват 1701, в Принстън -1335, в Колумбия - 1392, в Йейл - 1550 и т.н.   Като се вземе предвид, че тези университети са топа на топа и цел на децата на елитите и контраелитите в целия свят, то тези места въобще не са толкова много и липсва каквато и да е гаранция за прием.  

От друга страна виж средните резултати на SAT.  Ако 7% от белите кандидати имат резултат от 1400+, то при азиатците и американските азиатци такъв резултат имат  23% от кандидатите. Ако само 2% от белите имат резултат от 1500 и повече, то при азиатците подобен резултат имат 9%.  

Очевидно е, че при това положение трябва "да се направи нещо" за да може тези които трябва да влязат да се окажат вътре.  

 

Редактирано Януари 7 от Atom

[Airflow]

Най-после си послужи с някаква конкретика. Това е чудесно. Само дето хипотезата, която прокарваш, се отнася до причините за тази расово-базирана несправедливост. Съгласяваш се, че самата несправеливост е налице, но някак се опитваш да я нормализираш, понеже била наложена поради причини различни от тези, които изтъкват опонентите ти. 

Честно да ти кажа, все ми е тая какви са причините, важното е, че погрешната практика е налице. Дори и да приемем хипотезата ти относно причините за валидна (а, аз имам сериозни резерви), темата е за провала на (радикалния) либерализъм и точно този affirmative action, познат още като positive discrimination (що за нелепост?) беше посочен като един от примерите за провал. Радикалният либерализъм позволява/насърчава подобни (порочни) практики като "положителен расизъм", които не биха били възможни при друга система, дори и при система на либерална демокрация и либерална икономика - именно затова дадох пример с Япония.

И пак ще те подканя да коментираш проблемите, породени от ислямизацията, от безконтролния прием на неграмотни имигранти, от радикализацията на младежта (основно имигрантската младеж впрочем), от криминализацията на едни иначе традиционно безопасни общества и пространства. И дали щяха да седят всички тези проблеми на масата, ако не беше радикалният либерализъм?

[sir]

Преди 1 час, Atom said:

Сигурен ли си в това?  Местата за прием в т.н. елитни университети не са кой знае колко много.  Например в Харвард през 2019 са записани 1649 първокурсника. През същата година в Станфорд се записват 1701, в Принстън -1335, в Колумбия - 1392, в Йейл - 1550 и т.н.   Като се вземе предвид, че тези университети са топа на топа и цел на децата на елитите и контраелитите в целия свят, то тези места въобще не са толкова много и липсва каквато и да е гаранция за прием.  

От друга страна виж средните резултати на SAT.  Ако 7% от белите кандидати имат резултат от 1400+, то при азиатците и американските азиатци такъв резултат имат  23% от кандидатите. Ако само 2% от белите имат резултат от 1500 и повече, то при азиатците подобен резултат имат 9%.  

Очевидно е, че при това положение трябва "да се направи нещо" за да може тези които трябва да влязат да се окажат вътре.  

 

И 3400 в Корнел за миналата година, 3600 в UPenn, 1700 в Браун и т.н., и т.н. Отделно има и редица други супер престижни университети и колежи извън Ivy League като споменатия от теб Станфорд. Тъй че, да, сигурен съм - ще се намери място за дечицата на елита, спокойно.

[Atom]

Преди 1 час, sir said:

И 3400 в Корнел за миналата година, 3600 в UPenn, 1700 в Браун и т.н., и т.н. Отделно има и редица други супер престижни университети и колежи извън Ivy League като споменатия от теб Станфорд. Тъй че, да, сигурен съм - ще се намери място за дечицата на елита, спокойно.

И?  Става въпрос за топа на топа в света и съответно за световния елит.  Ако населението на Земята е 7,5 милиарда, то световният елит или горният 1% са 75 милиона човека. Малко или много е този брой съотнесен към местата в елитните университети?  Виж например какво образование има дъщерята на Си.  Или дъщерята на Лавров, на Навални или синът на Нинова? Виж и образованието на  сегашния министър председател на Гърция (който освен всичко друго е син на баща си, който също е бил министър-председател на Гърция).   Тези университети обаче не могат да приемат  само хора от елита.  За да са елитни самите университети, освен елита трябва да приемат и супер талантливите деца от семейства на обикновени хора.  При това положение мислиш ли, че ако не са разните му врътки елитът ще има гаранция ако приемът е само по заслуги на кандидатите? 

Тезата на Airflow беше, че с расовите политики влизат полуграмотни черни и изземват места на белите и азиатците.  Моята теза е, че и да махнат расовите квоти,  места за белите и азиатците от обикновени семейства в елитните университети пак няма да има.  Ще измислят друго, а съотношението черни, азиатци, бели и латиноси в елитните университети ще си остане почти същото.  Нали ти е ясно, че в досегашната система дъщерята на Обама освен, че е дъщеря на баща си е и черна и попълва черната квота. Съответно дъщерята на Си попълва азиатската квота и т.н.  Мислиш ли, че ако се премахнат расовите квоти подобни синчета и дъщери няма да бъдат допускани и ще освободят места за също толкова, а защо не и по-талантливи деца от обикновени семейства?

Редактирано Януари 7 от Atom

[Atom]

И като стана въпрос за съдебните дела срещу расовите квоти, ето едно проучване, направено на база данните които излязоха покрай тях относно останалите привилегии от "пакета":  Legacy and Athlete Preferences at Harvard  Според това проучване около 43% от белите приети в  Харвард са по линия на привилегии за спортисти или "наследствени привилегии"  (Among white admits, over 43% are ALDC).  В тази връзка хората са направили симулация в която изследват какво ще стане ако се премахне една или друга привилегия. Най-интересна в случая е таблица 5:

Първият ред показва текущата картина, а последният ред показва какво би станало ако няма предпочитания за раси, за атлети и "наследствени" предпочитания.  Ако всичко това отпадне, броят на белите ще се покачи леко.  Ще бъдат приети обаче доста различни хора в сравнение с приема при досегашните условия.   В същото време при една подобна промяна броят на афро-американците и латиносите се съкращава значително, но за сметка най-вече на ръст при азиатците. 

А ето и една снимка на магистрите по икономика на Columbia University, дипломирани през 2023. При тази програма няма никакви квоти  и привилегии. Няма раси, наследства, атлети, няма дори и минимална квота за американски граждани. Единствените изисквания са академични постижения и достатъчно пари да си платиш таксите.  Резултатът е клас от над 90% азиатци:

 

 

 

Редактирано Януари 7 от Atom

[Skubi]

Мигрантите в Германия претендират, че какво безобразие, че между служителите на митрационите власти няма цветни а само бяли германци....

Още по-зле. Испанците се договориха с Мексико и САЩ, че ще приемат бежанци от Южна–Америка...Първата партида от Колумбианци, Венезуланци и Кубинци е пристигнала вече в Испания....

 

[Atom]

Преди 10 минути, Skubi said:

Още по-зле. Испанците се договориха с Мексико и САЩ, че ще приемат бежанци от Южна–Америка...Първата партида от Колумбианци, Венезуланци и Кубинци е пристигнала вече в Испания....

За кого е зле? Испанците имат един от най-ниските коефициенти на плодовитост в света. Като не  не искат жените им да раждат деца ще си внасят бежанци от Южна Америка. Същият език, същата религия.....  

[Skubi]

Преди 5 часа, Atom said:

За кого е зле? Испанците имат един от най-ниските коефициенти на плодовитост в света. Като не  не искат жените им да раждат деца ще си внасят бежанци от Южна Америка. Същият език, същата религия.....  

Явно не гледаш клипове, какво върви там по улиците...Вечер, пеша 100% ще бъдеш ограбен, изнасилен. Ако си сам с кола или мотор резултатът е същият. Познат разказва, че когато са вкъщи, алармата, камерите са пуснати на колата, двора... 

[gmladenov]

Преди 18 часа, Atom said:

И като стана въпрос за съдебните дела срещу расовите квоти, ето едно проучване, направено на база данните които излязоха покрай тях относно останалите привилегии от "пакета":  Legacy and Athlete Preferences at Harvard

...

А ето и една снимка на магистрите по икономика на Columbia University, дипломирани през 2023. При тази програма няма никакви квоти  и привилегии. Няма раси, наследства, атлети, няма дори и минимална квота за американски граждани. Единствените изисквания са академични постижения и достатъчно пари да си платиш таксите.  Резултатът е клас от над 90% азиатци:

Много интересни данни, благодаря.

Взети заедно за мен те показват, че Харвард не са неправи да имат квоти и привилегии - и именно
чрез тях те постигат разнообразие на кандидатите.

Както се вижда, без квоти и привилегии азиатците взимат превес. Нямам нищо против азиатците, но
те не са по-умни от другите раси. Техните високи академични постижения са резултат най-вече от
упорит труд, постоянство и мотивация.

Това са безспорни доброделетли, но в крайна сметка ако целиш разнообразие, са необходими разно-
образни кандидати, а не само канидидати от един тип - дори те да са "най-заслужилите" кандидати.

Разбира се Харвардската система явно има уклон към заможни бели, така че тя ни най-малко не е
идеална. Но както се вижда, без квоти и привилегии пак се завървша с уклон. Значи дефакто изборът
е кой уклон да се приеме за "правилния".

[Б. Киров]

On 24.12.2023 г. at 11:15, Zara Thustra said:

Мисля, че Железният закон на олигархията може да се окаже интересна тема за размисъл тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Iron_law_of_oligarchy

Ето какво пише Питър Турчин в последната му публикувана книга, по-горе съм дал линк към нея, по повод на Железния закон на олигархията:

"Един от най-фундаменталните принципи в социологията е„железния закон на олигархията“,  който гласи, че когато дадена група по интереси придобие много власт, тя неизбежно започва да използва тази власт единствено в свой собствен интерес. Виждаме този общ принцип да действа както в предмодерните, така и в съвременните общества. Виждаме същия процес, отново и отново, във всички исторически състояния, поради което вълните на нестабилност винаги се повтарят. За съжаление съвременните демокрации не са имунизирани срещу железния закон на олигархията. Съединените щати успешно затвориха помпата за богатство по време на Прогресивната ера/Новия курс, но след това позволиха на заинтересованите елити да я включат отново през 70-те години. Обединеното кралство следва подобна траектория, макар и с няколко години назад. В тази страна низходящия тренд на относителната работна заплата започва след 1975 г.Вече има множество признаци, че няколко други западни демокрации стъпват върху същия хлъзгав склон. Един ясен и очевиден знак е, че след дълъг период на свиване на доходите и богатството през по-голямата част от двадесети век, икономическото неравенство отново започна да расте в западните демокрации (както и в голяма част от останалия свят). Западна Европа също страда от все по-остър проблем със свръхпроизводството на младежи с висше образование. Друг тревожен знак е разпространението на неокласическия пазарен фундаментализъм, насърчаван от влиятелни международни издания, като The Economist, и от международни организации, доминирани от САЩ, като Международния валутен фонд. Още по-тревожно развитие е преходът в западните демокрации от „класови партийни системи“ към „мултиелитни партийни системи“. По-рано в книгата (глава 3 обсъдихме този преход в Съединените щати, където Демократическата партия, партия на работническата класа по време на Новия курс, стана до 2000 г. партията на най-богатите 10-те процента от обществото. Съперничещата партия, Републиканската партия, обслужва предимно най-богатия 1 процент на самия връх, оставяйки губещи останалите 90 процента под горните 10. Амори Гетин, Клара Мартинес-Толедано и Томас Пикети проучиха стотици избори и откриха, че политическите партии в други западни демокрации също все повече обслужват само добре образованите и богатите. Когато политическите партии изоставят работническата класа, това означава голяма промяна в начина, по който се разпределя социалната власт в обществото. В крайна сметка именно този баланс на силите определя дали на егоистичните елити е позволено да включат помпата за богатство /която работи в тяхна полза и във вреда на всички останали, бел. моя/. Това, което малко се оценява е, че въпреки че демократичните институции са най-добрият (или най-малко лошият) начин за управление на обществата, демокрациите са особено уязвими да бъдат подкопани от плутократите. Идеологията може да е най-меката и нежна форма на власт, но тя е ключовата в демократичните общества. Плутократите могат да използват богатството си, за да купуват средства за масово осведомяване, да финансират мозъчни тръстове и да възнаграждават щедро тези социални влиятели, които популяризират техните послания. С други думи, те притежават огромна власт, за да насочат електората към мненията, които насърчават техните собствени интереси. По-грубите форми на власт, като влияние върху изборите и лобиране сред политици, също са доста ефективни за насърчаване на политическия дневен ред на богатите. И накрая, точно както във войната, парите са най-важното гориво, захранващо организациите. Голият ентусиазъм не е достатъчен за продължителни, дългосрочни усилия, въпреки че парите плюс ентусиазъм са по-добри от само парите. Плутократите могат да си позволят (буквално) да планират и изпълняват плановете си в дългосрочен план."

И тъй като, по-горе споделихте мнение, че според някои автори, фашизмът е най-доброто от социализма и пазарния капитализъм, ще ви провокирам с едно крайно мнение по този въпрос, което принадлежи на Дъглас Кейси, който идеологически сам се определя като анархолиберал:

"Фашизмът е икономическа система. Думата е измислена от Мусолини. Неговият символ е фаша, която е брадва, представляваща държавата, заобиколена от сноп пръчки, които представляват корпорации. Те се подсилват взаимно. При социализма средствата за производство са собственост пряко на държавата. Фашизмът обаче запазва големите корпорации. Държавата и големият бизнес се подкрепят. Това е по-ефективно устройство от социализма. Корпорациите все още правят печалби, така че икономиката все още може да расте. Има повече пари за крадене отколкото при чистия социализъм. Богатите в бизнеса и силните в правителството си пазят взаимно кокошката снасяща им златни яйца. Това важи навсякъде. Китай, САЩ, Европа и Русия имат по същество сходни икономически системи. Сега фашизмът управлява света. Термини като комунизъм, социализъм, демокрация и капитализъм всъщност са просто безсмислени и объркващи анахронизми. Днес в света няма истински капиталистически държави. Нито пък има социалистически държави в света днес, с изключение на няколко аномалии като Куба и Северна Корея. „Комунистически“ Китай се управлява от организация, наречена Комунистическа партия, но тя няма нищо общо със системата, наречена комунизъм. ККП всъщност е просто една измама, за да даде справедливо идеологическо покритие на своите членове, позволявайки им да живеят на високо ниво. Тук, в САЩ, режимът на Байдън създава идеална среда за фашизма да се размножава и мутира, среда, в която същества като тези във Вашингтон стават все по-богати и по-могъщи. Политици, лобисти, корпоративни измамници, измамници от НПО, охранени интелектуалци и други подобни се свързват с правителството и дълбоката държава, за да станат много богати в рамките на закона, като използват това, което изглежда само привидно като пазарни процеси."

 

[gmladenov]

Преди 46 минути, Б. Киров said:

Това важи навсякъде. Китай, САЩ, Европа и Русия имат по същество сходни икономически системи. Сега фашизмът управлява света.

Много тъжно.

[Zara Thustra]

Преди 1 час, Б. Киров said:

"Фашизмът е икономическа система.

Фашизмът не е икономическа система. Това е всеобхватно абсолютистко идеологическо понятие, пряко свръзано с управлението на всички аспекти на обществото и социума в полза на изграждането на стабилна всестранна връзка между държавата, хората, бизнеса и религиозните институции под някакъв вид строг държавен управленчески контрол. Хубаво е когато се опитваме да дефинираме дадени концепции, исторически отдалечени от съвременния цайтгайст, да си служим (доколкото можем) с техните първоизточници, а не през цедката на изкривените и идеологически обременените представи на предубедени индивиди. В тази връзка ето какво казва самият Мусолини в своето есе "Фашистката доктрина", написано съвместно с "философа на фашизма" Джовани Джентиле (давам английския превод, понеже не намирам такъв на български):

 

"Fascism desires the State to be strong and organic, based on broad foundations of popular support. The Fascist State lays claim to rule in the economic field no less than in others; it makes its action felt throughout the length and breadth of the country by means of its corporative, social, and educational institutions, and all the political, economic, and spiritual forces of the nation, organized in their respective associations, circulate within the State. A State based on millions of individuals who recognize its authority, feel its action, and are ready to serve its ends is not the tyrannical state of a mediaeval lordling. It has nothing in common with the despotic States existing prior to or subsequent to 1789. Far from crushing the individual, the Fascist State multiplies his energies, just as in a regiment a soldier is not diminished but multiplied by the number of his fellow soldiers.

The Fascist State organizes the nation, but it leaves the individual adequate elbow room. It has curtailed useless or harmful liberties while preserving those which are essential. In such matters the individual cannot be the judge, but the State only.

The Fascist State is not indifferent to religious phenomena in general nor does it maintain an attitude of indifference to Roman Catholicism, the special, positive religion of Italians. The State has not got a theology but it has a moral code. The Fascist State sees in religion one of the deepest of spiritual manifestations and for this reason it not only respects religion but defends and protects it. The Fascist State does not attempt, as did Robespierre at the height of the revolutionary delirium of the Convention, to set up a "god” of its own; nor does it vainly seek, as does Bolshevism, to efface God from the soul of man. Fascism respects the God of ascetics, saints, and heroes, and it also respects God as conceived by the ingenuous and primitive heart of the people, the God to whom their prayers are raised.

The Fascist State expresses the will to exercise power and to command. Here the Roman tradition is embodied in a conception of strength. Imperial power, as understood by the Fascist doctrine, is not only territorial, or military, or commercial; it is also spiritual and ethical. An imperial nation, that is to say a nation which directly or indirectly is a leader of others, can exist without the need of conquering a single square mile of territory. Fascism sees in the imperialistic spirit — i.e. in the tendency of nations to expand - a manifestation of their vitality. In the opposite tendency, which would limit their interests to the home country, it sees a symptom of decadence. Peoples who rise or realize are imperialistic; renunciation is characteristic of dying peoples. The Fascist doctrine is that best suited to the tendencies and feelings of a people which, like the Italian, after lying fallow during centuries of foreign servitude, are now reasserting itself in the world."

https://archive.org/details/TheDoctrineOfFascismByBenitoMussolini

 

Преди 1 час, Б. Киров said:

Неговият символ е фаша, която е брадва, представляваща държавата, заобиколена от сноп пръчки, които представляват корпорации. Те се подсилват взаимно.

В контекста на Фашистка Италия сноповете пръчки с брадвата не представляват (само) корпорациите, а всички горепосочени човешки социални, образователни и икономически институции, взаимоподкрепящи и взаимодопълващи се в една цялостна укрепваща и самозаздравяваща се система. Ето значението на фашата, който всъщност като символ произлиза още от Древен Рим и който между другото и до ден днешен се използва (с или без брадвата) като емблема на някои правителствени институции на Съединените щати и другаде:

 

"The original symbol of fascism in Italy under Benito Mussolini was the fasces. This is an ancient Imperial Roman symbol of power carried by lictors in front of magistrates; a bundle of sticks featuring an axe, indicating the power over life and death. Before the Italian Fascists adopted the fasces, the symbol had been used by Italian political organizations of various political ideologies, called Fasci ("leagues") as a symbol of strength through unity."

https://en.wikipedia.org/wiki/Fascist_symbolism#Italy

 

"Numerous governments and other authorities have used the image of the fasces as a symbol of power since the end of the Roman Empire. It also has been used to hearken back to the Roman Republic, particularly by those who see themselves as modern-day successors to that republic or its ideals."

"The Italian word fascio (plural fasci), etymologically related to fasces, was used by various political organizations in the late 19th and early 20th centuries with the figurative meaning of "league" or "union".

Italian Fascism, which derives its name from the fasces, arguably used this symbolism the most in the twentieth century. The British Union of Fascists also used it in the 1930s. The fasces, as a widespread and long-established symbol in the West, however, has avoided the stigma associated with much of fascist symbolism (except in Italy, where exhibiting the fasces can lead to an indictment) and many authorities continue to display them, including the federal government of the United States."

https://en.wikipedia.org/wiki/Fasces#Italy

 

Преди 1 час, Б. Киров said:

Има повече пари за крадене отколкото при чистия социализъм. Богатите в бизнеса и силните в правителството си пазят взаимно кокошката снасяща им златни яйца. Това важи навсякъде. Китай, САЩ, Европа и Русия имат по същество сходни икономически системи. Сега фашизмът управлява света. Термини като комунизъм, социализъм, демокрация и капитализъм всъщност са просто безсмислени и объркващи анахронизми. Днес в света няма истински капиталистически държави. Нито пък има социалистически държави в света днес, с изключение на няколко аномалии като Куба и Северна Корея. „Комунистически“ Китай се управлява от организация, наречена Комунистическа партия, но тя няма нищо общо със системата, наречена комунизъм. ККП всъщност е просто една измама, за да даде справедливо идеологическо покритие на своите членове, позволявайки им да живеят на високо ниво. Тук, в САЩ, режимът на Байдън създава идеална среда за фашизма да се размножава и мутира, среда, в която същества като тези във Вашингтон стават все по-богати и по-могъщи. Политици, лобисти, корпоративни измамници, измамници от НПО, охранени интелектуалци и други подобни се свързват с правителството и дълбоката държава, за да станат много богати в рамките на закона, като използват това, което изглежда само привидно като пазарни процеси."

Написаното далеч не се отнася за фашизма, а по-скоро за т.нар. крони капитализъм, ако не от нещо друго, то поне от чисто фундаментална и идеологическа гледна точка.

https://en.wikipedia.org/wiki/Crony_capitalism

 

Като цяло в днешно време все повече хора, било то журналисти, политици или обикновени хора, погрешно употребяват термина "фашизъм" и го включват в напълно нерелевантни контексти, без ни най-малко да са запознати със самата идеология, с историческите обстоятелства и/или с предшестващите го първопричинни доктрини, от които създателите му малко или много черпят вдъхновение. Още повече, че в момента в обществения дискурс се въртят всякакви и най-различни (и често противоречиви) разводнени и напълно изкривени определения за фашизма, че ако попитате десетина човека на улицата какво означава съответната дума, те ще ви дадат приблизително също толкова разнородни дефиниции на термина. Това, което е истински тревожно обаче, е, че подобни явления не се наблюдават само сред обикновеното население, но също така и сред много академици, политически "експерти", журналисти и политици, които често си служат с термина само и единствено като пропагандно дискурсно средство с цел публичното очерняне или подкопаване на политически съперници.

 

Edit: Забравих да добавя, че думата "корпорация" във фашистката терминология няма нищо общо със съвременното разбиране на термина. В случая корпорация не означава някакъв сбор от бизнеси или голяма компания, а един целокупен и целеустремен единен организъм в лицето на вездесъщата и омнипотентна държава.

 

"We are, in other words, a state which controls all forces acting in nature. We control political forces, we control moral forces, we control economic forces, therefore we are a full-blown Corporative state. We stand for a new principle in the world, we stand for sheer, categorical, definitive antithesis to the world of democracy, plutocracy, free-masonry, to the world which still abides by the fundamental principles laid down in 1789. (Speech before the new National Directory of the Party, April 7, 1926, in Discorsi del 1926, Milano, Alpes, 1927, p. 120).

The Ministry of Corporations is not a bureaucratic organ, nor does it wish to exercise the functions of syndical organizations which are necessarily independent, since they aim at organizing, selecting and improving the members of syndicates. The Ministry of Corporations is an institution in virtue of which, in the centre and outside, integral corporation becomes an accomplished fact, where balance is achieved between interests and forces of the economic world. Such a glance is only possible within the sphere of the state, because the state alone transcends the contrasting interests of groups and individuals, in view of co-coordinating them to achieve higher aims. The achievement of these aims is speeded up by the fact that all economic organizations, acknowledged, safeguarded and supported by the Corporative State, exist within the orbit of Fascism; in other terms they accept the conception of Fascism in theory and in practice, (speech at the opening of the Ministry of Corporations, July 31, 1926, in Discorsi del 1926, Milano, Alpes, 1927, p. 250).

We have constituted a Corporative and Fascist state, the state of national society, a State which concentrates, controls, harmonizes and tempers the interests of all social classes, which are thereby protected in equal measure. Whereas, during the years of demo-liberal regime, labour looked with diffidence upon the state, was, in fact, outside the State and against the state, and considered the state an enemy of every day and every hour, there is not one working Italian today who does not seek a place in his Corporation or federation, who does not wish to be a living atom of that great, immense, living organization which is the national Corporate State of Fascism. (On the Fourth Anniversary of the March on Rome, October 28, 1926, in Discorsi del 1926, Milano, Alpes, 1927, p. 340)."

Редактирано Януари 8 от Zara Thustra

[deaf]

Икономиката винаги е слуга на Политиката. Икономиките на държавите са различни само заради това,че политиците имат различно виждане за (частната) собственост. Едни политици я ограничават,други – и дават свобода. (Впрочем,освен частна собственост,друга няма. Включително и в Северна Корея собствеността е частна – принадлежи изцяло на Ким-3.)

[Skubi]

Преди 3 часа, deaf said:

Икономиката винаги е слуга на Политиката.

В това не съм много сигурен....

[deaf]

Преди 5 минути, Skubi said:

В това не съм много сигурен....

Икономиката е като парите... И двете са средство,а не цел... Средство за постигане на някаква цел...