Защо либерализмът се провали

[Б. Киров]

Преди 1 час, Zara Thustra said:

Че изпълнителната и съдебната ни власт куца и не си върши работата по всички нива на обществото, това е ясно на всеки. Тук обаче съвсем не става дума за това, а за самата ценностна система на младите (и тази на родителите им), която е преобърната с краката нагоре. В този случай държавата има ограничено влияние и тя няма как да се заеме с възпитанието на тези деца и младежи, защото това най-напред е работа на техните родители. След това идва училищната среда и накрая обществената среда, които за съжаление не помагат особено много в предоставянето на нормални условия, където едно дете да може да израстне с правилната морална насока и мироглед.

Според мен ценностната система, както на децата, така и на родителите им, се формира от начина им на живот. Дори и един родител да проповядва Десетте Божи заповеди, ако около него в службата му или във фирмата, например, всички крадат, детето едва ли ще се впечатли от морала на родителя си, защото вижда навсякъде около себе си неговото опровержение, децата на родители, които по един или друг начин са крали, са богати и т.н.

Цанов идеализира морала по време на социализма и този в САЩ от миналия век, но, според мен, малко лицемерно. Та нали тогава НРБ изнасяше по "канали" наркотици към Запада, за да го "разложи", а тези наркотици пак са убивали деца. Просто след падането на Стената се отвори и вътрешния пазар, покрай трафика.

Оставам си на мнението, че най-важното нещо е да има справедливи закони и те да се спазват от всички, като за това са отговорни всички видове власти, включително медиите.

[Б. Киров]

Преди 51 минути, nik1 said:

Не съм слушал Хариер Милей пред форума в Давос, като цяло имам подобни виждания за това как трябва да се променят някои неща в България.

https://www.weforum.org/agenda/2024/01/special-address-by-javier-milei-president-of-argentina/

Милей е отишъл в Давос с обикновен пътнически полет, за разлика от повечето ВИП персони, популизъм или не, факт.

Преди 51 минути, nik1 said:

Няма противоречие  - всичко е контекстно:
Ако живеех в САЩ бих подкрепял политиките на Байдън, но в България май нищо "свястно" държавно няма изградено до днес: 
-БДЖ-то не се развива съобразно наливаните в него субсидии (половин милиард на година), Пътническият транспорт запада.
-Държавните и общински болници, които не спазват медицинските стандарти (и убиват деца и възрастни  - случаят "Пирогов и Даная"), пишат фалшиви епикризи (зная го от личен опит) за вземат повече пари от касата, и  служат за касичка на фирмите, свързани с партиите и властта.
-Държавната система на образование, която генерира функционално неграмотни хора на изхода си.

Според мен, ако се опитам да характеризирам с една дума системата в която живеем от доста време, то е клептокрация, а с малко повече - управления на партократи, които крадат в синергия с олигарси. Защо се въртим в този омагьосан кръг вече десетки години, голяма тема. Дали можем да излезем от него и как, още по-голяма тема, но се отдалечаваме от темата "защо либерализмът се провали". Държа си на първото мнение, че либерализмът не се е провалил, проваля се т.н. неолиберализъм, особено в икономиката.

[Zara Thustra]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Според мен ценностната система, както на децата, така и на родителите им, се формира от начина им на живот. Дори и един родител да проповядва Десетте Божи заповеди, ако около него в службата му или във фирмата, например, всички крадат, детето едва ли ще се впечатли от морала на родителя си, защото вижда навсякъде около себе си неговото опровержение, децата на родители, които по един или друг начин са крали, са богати и т.н.

Не съм напълно съгласен. За щастие все още има една немалка част от днешната младеж, която не се поддава на такъв тип зловредни влияния и въпреки упадъчната обстановка около тях те все пак съумяват да станат цивилизовани и оправни хора. Както казах в предишния си пост, външната социална среда също е от значение, но тя е от второстепенно значение, защото най-напред родителите са тези, които трябва да направят всичко по силите си, за да възпитат и научат децата си на елементарни морални ценности и културно държание. В днешно време на болшинството родители или не им се занимава да обръщат достатъчно внимание върху личностното развитие на децата си, или просто те самите не виждат нищо нередно, когато например сварят детето си да употребява наркотични вещества, да ходи и остава по дискотеките до ранни утрини, да се напива до козирката на някоя пейка в парка, да псува учителите си или да налита на бой на връстниците си при най-дребната провокация. Често такъв тип родители, чрез бездействието си или чрез нежеланието да предприемат някакви мерки, съзнателно или несъзнателно поощряват подобно поведение, което води до един порочен кръг с тежки последствия за бъдещето на детето.

 

Преди 1 час, Б. Киров said:

Цанов идеализира морала по време на социализма и този в САЩ от миналия век, но, според мен, малко лицемерно. Та нали тогава НРБ изнасяше по "канали" наркотици към Запада, за да го "разложи", а тези наркотици пак са убивали деца. Просто след падането на Стената се отвори и вътрешния пазар, покрай трафика.

Не съм фен на тогавашния комунистически строй у нас и съм далеч от мисълта, че той е бил някаква утопия или рай, но тук повдигате малко или много нерелевантни въпроси. Пропускате първоначалния замисъл на видеото, а той е, че трябва да се намери някакъв баланс между прекомерната свобода и неограниченото поле за изява и чувството за споделена отговорност между гражданите на едно общество или държава; между индивидуалното добруване и колективното добруване, или казано накратко, стремежът към изграждането на една пълноценна държава, следваща да инвестира средства и полага усилия в качественото образование на децата и младежите, което да ги подготви за бъдещите им роли в обществото и да им помогне в избирането на кариерен път, едновременно с това предоставяйки им реализация в съответната сфера, както и финансова осигуреност, която да ги стимулира към конкурентоспособост и задържане във вътрешния пазар на труда. Разбира се, в една нормална страна трябва също така да има и действаща съдебна/правораздавателна система, некорумпираност по етажите на властта, компетентни институции, склонни да си вършат работата както трябва и т.н.

 

Преди 1 час, Б. Киров said:

Оставам си на мнението, че най-важното нещо е да има справедливи закони и те да се спазват от всички, като за това са отговорни всички видове власти, включително медиите.

Те законите си ги има, въпросът е доколко се спазват, а нарушаванията им - наказват. За съжаление обаче изглежда, че в България никоя от тези институции не е склонна да носи каквато и да е отговорност пред гражданите.

[gmladenov]

Преди 2 часа, nik1 said:

Ако живеех в САЩ бих подкрепял политиките на Байдън, но в България май нищо "свястно" държавно няма изградено до днес:

Софийското метро аз го броя за успешна държавна инвестиция. За другите си прав.

[deaf]

Преди 18 часа, nik1 said:

в България май нищо "свястно" държавно няма изградено до днес: 

В България няма друга,освен държавна собственост...

[nik1]

Преди 17 часа, gmladenov said:

Софийското метро аз го броя за успешна държавна инвестиция. За другите си прав.

Наземният градския транспорт в София не е на същото ниво, като метрополитена. Софийското метро изглежда е  едно от малкото изключения от правилото, изключения, случващи се на преди всичко регионално ниво. И най-вече то е от тези  проекти, които бяха започнати и завършени преди да се наложи режимът на информационната автокрация.

По-късната система  изхвърли всички да кажем "по-нормални" политици и управленци (Дянков, Цветанов, Иван Тотев) и ги замени с послушни некадърници и клиенти.

Защо визирам Иван Тотев като "по-нормален" политик и икономически деятел (управленец)?

Защото за всичките 25 години и милиарди левове хвърлени ( част - изкрадени) в Пловдив след прехода, Пловдив живна и придоби малко по-европейски и културен вид, по времето на мандата на Тотев.
(например -тротоарите и велоалеите по бул. България, направени в мандата на Тотев , по които минавам всеки ден, са същите като преди 10 години- не са мръднали и на милиметър, при условие че има вековни чинари на улицата) 

Сега с 620 милиона лева бюджет , за 2023-та (искат се още 150 милиона, защото Здравко Димитров, ГЕРБ/ВМРО/БСП -съветници и ГЕРБ- tycoon-и опаткаха парите набързо и алчно) градът заприличва  на гето.

Ето примери как се опаткват парите на Пловдив

-Общински имот, продаден за 7 милиона лева, се изкупува обратно от общината за ...35 милиона лева. 
https://www.mediapool.bg/prodazhnitsi-plovdiv-plashta-35-mln-leva-za-bivshi-obshtinski-imoti-krai-grebnata-baza-news351160.html

- Обществена поръчка за "препострояване" на трибуната на стадион Локомотив - за 42 милиона лева (??), пусната от КЗК (учебников пример на завладяна институция)

"КЗК пусна странната поръчка за 42 млн. лв. за стадиона на "Локомотив Пловдив
Тя е с прогнозна стойност 42 млн. лв. (с ДДС) и е за събарянето и пълното преизграждане на централната трибуна на стадиона, която е и най-голямата му."
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/plovdiv/2023/10/04/4535485_kzk_pusna_strannata_poruchka_za_42_mln_lv_za_stadiona/


Почти три трибуни за 12 млн. лв., а сега една - за 42 ...

[Б. Киров]

Преди 2 часа, nik1 said:

Ето примери как се опаткват парите на Пловдив

-Общински имот, продаден за 7 милиона лева, се изкупува обратно от общината за ...35 милиона лева. 
https://www.mediapool.bg/prodazhnitsi-plovdiv-plashta-35-mln-leva-za-bivshi-obshtinski-imoti-krai-grebnata-baza-news351160.html

При това всичко е законно, не можеш с пръст да ги пипнеш: първия път са продали земята със статут без право на застрояване, после същите смърфове от общинския съвет й гласуват статут на право за застрояване, и накрая, когато гражданите почват да протестират че им вземат парка, пак същите смърфове се "вслушват" в справедливите протести на гражданството и вземат решение да изкупят земята по пазарни цени, вече по 250 евро на кв. м., колкото са пазарните цени, като плащат на собственика от бюджета. Собственикът, без да си мръдне пръста, реализира печалба от 28 млн. лева.

[skorpion1980]

Интересно и мнението на Б. Киров, че не либерализмът се е провалил, а неолиберализмът. Това на пръв поглед е така, но има една важна подробност - класическият либерализъм беше изсмукан от неолибирализма електорално, социално, медийно и в какъвто още искате аспект. Така че най-правилно е да се каже, че провалилият се неолиберализъм уби класическия либерализъм!

[deaf]

Преди 29 минути, Б. Киров said:

първия път са продали земята с

Продали са я преди двадесет години,доколкото разбрах. Тогава покупателната стойност на лева е била друга...

[deaf]

Преди 21 минути, skorpion1980 said:

класическият либерализъм беше изсмукан от неолибирализма

Че то винаги така става в Историята... Наследниците на партията я унищожават... Комунистът Горбачов бастиса комунизма... У нас стана същото...

[Б. Киров]

Преди 3 минути, deaf said:

Продали са я преди двадесет години,доколкото разбрах. Тогава покупателната стойност на лева е била друга...

променили са статута на земята през 2022:

Въпреки гражданското недоволство и протестите, общинският съвет в Пловдив даде възможност да бъдат застроени над 80 хил. кв. метра от парка при Гребната база в града. Това стана с одобряването на промени в общия устройствен план на града.
С викове "Мафия" присъстващите в залата недоволни граждани приеха решението на общинския съвет, взето с 38 гласа "за". Съветниците не приеха нито едно от предложенията по въпроса – за отлагане на точката, за по-подробно обсъждане, за запазване на зелените площи.

https://www.mediapool.bg/plovdiv-razreshi-stroezhi-varhu-nad-80-dka-ot-parka-krai-grebnata-baza-news342257.html

Ако отворите сайтовете за продажби на парцели в Пловдив, ще видите, че разликата в цените на такива около Гребната база между такива с право на строеж и без право на строеж е точно толкова - 60 евро без право на строеж и 250 евро с право на строеж за кв. м.

[Б. Киров]

Преди 20 минути, deaf said:

Продали са я преди двадесет години,доколкото разбрах.

Тогава за внесли като апортна вноска 140 декара общинска собственост, върху която частник е поел ангажимент да строи увеселителен парк. Той, както се случва по тези географски ширини, нищо не е построил, и прехвърля собствеността от 140 декара на друг собственик. Новият собственик е бил един път "обезпечен" за разликата от 140 - 80 декара в Гребната база, тоест 60 декара с 50 декара общинска земя в различни зони на Пловдив с право на строеж върху тези 50 декара. Сега, като изкупуват от него по пазарна цена 65 декара, пак му оставят разликата до 80, тоест петнадесетина декара да си строи човека.

[nik1]

On 25.01.2024 г. at 14:10, Б. Киров said:

Проваля се т.н. неолиберализъм, особено в икономиката.

Нека да изкара още десетина години (докато съм жив), че нв ми живее в още едни "интересни" времена. 

Европейският проект е хард неолиберален. И не визирам само иконимическите свободи,а нещо важно забраната за държавна помощ, това е всяка пряка и непряка помощ която изкривява пазара. Бвз тази забрана ЕС не може да функционира, губи си смисъла, Ако забраната отпадне,и всяка държава започне да подпомага националния си бизнес и стопанство, то по слабитв икономики и страни ще излезнат извън борда. Неолиберализмът ще се замести с разрушител за Европа (и ибийсвен за малка и бедна България нео-меркантилизъм и нео- протекционизъм. 

Разрушаването на ЕС е много веротно да ни хвърли в някава автокрация, иили в ръцете на Китах

Много много интересни времена предстоят. 

Скедващияр екзит, изгкежда ми ще Френският (отиват към фифти фитфи нещата с подкрепата за ЕС там

 

[Б. Киров]

Ето ги 10-те точки на т.н. Вашингтонски консенсус от 1989, който е сочен за икономическата основа на неолиберализма, и който сега администрацията на Байдън декларира за отживелица:

1. Дисциплина на фискалната политика , с избягване на големи фискални дефицити спрямо БВП;

2. Пренасочване на публичните разходи от субсидии към широкообхватно предоставяне на ключови услуги в полза на растежа и борбата срещу бедността като основно образование, първично здравеопазване и инвестиции в инфраструктура;

3. Данъчна реформа , разширяване на данъчната основа и приемане на умерени пределни данъчни ставки;

4. Лихвени проценти , които са пазарно определени и положителни (но умерени) в реално изражение;

5. Конкурентни валутни курсове ;

6. Либерализация на търговията : либерализация на вноса, с особен акцент върху премахването на количествените ограничения (лицензиране и др.); всяка търговска защита да бъде осигурена чрез ниски и относително еднакви тарифи ;

7. Либерализация на входящите преки чуждестранни инвестиции ;

8. Приватизация на държавни предприятия ;

9. Дерегулация : премахване на регулации, които възпрепятстват навлизането на пазара или ограничават конкуренцията, с изключение на тези, които са обосновани от съображения за безопасност, опазване на околната среда и защита на потребителите, както и пруденциален надзор на финансовите институции ;

10 Правна сигурност на правата на собственост .

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Washington_Consensus

ЕС до 2008 плътно се придържаше към 10-те точки. Същото не бих казал за САЩ, особено за точки от 1 до 4.

Този консенсус има и предистория, която според мен, започва с отмяната на златния стандарт от Никсън, последвалото рязко обезценяване на долара, стопирано от заместването на златото, като подкрепяща щатския долар стойност, със стойност на нефта /споразумението на Кисинджър със Саудитска Арабия да продава нефт единствено и само в долари на всички; рязкото вдигане на лихвите от председателя на Фед, Пол волкър, до 20 процента, което потапя надолу основните валути спрямо долара с почти 50 процента, и накрая договорката от хотел Плаза през 1985 за девалвация на долара спрямо тези валути от 1985:

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Plaza_Accord

Основната пробойни във Вашингтонския консенсус са огромните дефицити, отрицателните реални лихвени проценти и не на последно място отнемането на монопола на щатския долар в търговията с нефт. Последното, според мен, в комбинация с другите два фактора, е пробойна във Вашингтонския консенсус, която не може да бъде затворена.

 

[gmladenov]

Преди 3 минути, Б. Киров said:

Основната пробойни във Вашингтонския консенсус са огромните дефицити ...

До 2000-та година дългът на САЩ расте, но плавно - след което се наблюдава много бързо нарастване.

Аз лично оставам с впечатлението, че някъде към края на 90-те години икономистите там са си променили
мисленето и отношнеието по въпросите за дълга и фиксалните политики. Изглежда, че там не се притесняват
особено за този огромен дълг.

Имаш ли коментар по въпроса?

[Б. Киров]

Преди 1 минута, gmladenov said:

До 2000-та година дългът на САЩ расте, но плавно - след което се наблюдава много бързо нарастване.

Аз лично оставам с впечатлението, че някъде към края на 90-те години икономистите там са си променили
мисленето и отношнеието по въпросите за дълга и фиксалните политики. Изглежда, че там не се притесняват
особено за този огромен дълг.

Имаш ли коментар по въпроса?

Най-общо казано, тогава влезе в обращение т.н. Модерна монетарна теория, която пропонира, че за страна като САЩ дългът няма значение, защото те могат да отпечатат толкова от своята валута, колкото искат, тъй като тя е световната валута. Тогава окончателно беше премахнато и разграничаването между инвестиционни банки и депозитни банки, регламентирано със закон от 1933. Всичко се базираше на опиянението от падането на Съветския блок, най-ярък израз на това е "Краят на историята" на Фукуяма. Последваха две големи финансови кризи - Дот-ком балона и Ипотечната криза - но вместо да гасят пожара на финансовите спекулации с вода, започнаха да ги поливат с бензин, с количествени улеснения, като ЕС и другите ЦБ последваха САЩ; и ето ни тук.

Чудодейното "спасение", според същите пропоненти на Модерната монетарна теория е електронната валута на Централните банки, но, според мен, това няма да реши въпроса.

[Amazonski]

On 20.01.2024 г. at 10:51, deaf said:

Точно обратното. Веднага след 1989г. Русия спря да внася българска селскостопанска стока и почна да купува плодове и зеленчуци от...Турция и Сърбия! Спря да купува нашите електрокари и мотокари,3/4 от които отиваха именно в Русия/СССР. Кризата в България от началото на 90-те години беше причинена от Кремъл. С каква цел? Не знам. Може би от лошотия и отмъстителност...

Историята е още по-жестока отколкото я описваш. Поради смяната на начина на управление на ТКЗС от изборно ръководство към управители спуснати директно от Партията, качеството на продукцията в селското стопанство и леката промишленост падат. Съответно започваме да губим традиционните си пазари - Италия, Франция, Германия и т.н. Със създаването на АПК вече цялата прословута българска трудолюбивост и изобретателност отиват в киреча и оставаме с един единствен пазар - любимият СССР.  Когато ни отрязват през 90-та е типично руско “активно мероприятие” - забраняват вноса на български селскостопански продукти за сметка на по-скъпи и по-некачествени Полски, Чехословашки и т.н. Шока за България е толкова неочакван и голям, че селското стопанство на практика никога не се възстановява. Защо го правят и аз нямам представа. Залагам на лично емоционално решение на Горбачов. 

[Втори след княза]

Преди 9 часа, Amazonski said:

Историята е още по-жестока отколкото я описваш. Поради смяната на начина на управление на ТКЗС от изборно ръководство към управители спуснати директно от Партията, качеството на продукцията в селското стопанство и леката промишленост падат. Съответно започваме да губим традиционните си пазари - Италия, Франция, Германия и т.н. Със създаването на АПК вече цялата прословута българска трудолюбивост и изобретателност отиват в киреча и оставаме с един единствен пазар - любимият СССР.  Когато ни отрязват през 90-та е типично руско “активно мероприятие” - забраняват вноса на български селскостопански продукти за сметка на по-скъпи и по-некачествени Полски, Чехословашки и т.н. Шока за България е толкова неочакван и голям, че селското стопанство на практика никога не се възстановява. Защо го правят и аз нямам представа. Залагам на лично емоционално решение на Горбачов. 

Моето виждане е различно и за това ще го добавя.

Първо, политиката "Качество и ефективност, ефективност и качество". Тя е свързана с повишените и често неизпълними изисквания на западните приемащи- шмекери. Думата е за западните приемчици, "дегустатори" на немски, но за нас и в Сърбия, това са хитреци, които казват, че стоката е нискокачествена не по обективни критерии, а по пазарни интереси- искат да я вземат по- евтино или пазарът е запълнен и няма къде да я пласират. Примерно сега, китайската стока е евтина и те я приемат, макар и некачествена. Подкрепят своето срещу конкуренцията и когато потребителския пазар се насити с китайско, ще сменят изискванията, ще поискат по- високо качество и ще си купуват от своите. После пак, според пазара. Същото е и когато искат да изместят някого от пазара- пускат евтино и некачествено от едни, а качественото на други сваля цените. Шмекерска работа.

Другото е, раздробяването на нашето селско стопанство. У нас след Десети липсваше борса на която ангросисти да купят 100 вагона домати. При социалистическото производство, можехме да изнасяме 100 вагона, но при капиталистически- раздробеното не можем. Няма как. А Русия не се нуждае от един- два вагона. Естествено не можем да съперничим на тези, които вече са организирали такова снабдяване. Ако обединения като Булгарплод съществуваха... но те бяха унищожени като "комунистически".

Към темата. Явно сега повикът е към производство в големи мащаби. Либералната гаражна търговия и цехово производство не са от интерес. Подкрепя се чифлишко- латифундийското земеделие и едри производители. И не за во веки веков. Има ли интерес, ще се подкрепя дребното. Управление на хаоса, господа.

[nik1]

Преди 6 часа, Втори след княза said:

Подкрепя се чифлишко- латифундийското земеделие и едри производители. И не за во веки веков. Има ли интерес, ще се подкрепя дребното. Управление на хаоса, господа.

Всяко производство се подкрепя в ЕС и България.
Дребният фермер не е конкурентен, дребните стопанства е България не са устойчиви, и затова ги няма в голямата  картина (не визирам "дворното" домашно  производство)
В науката се говори за "устойчивост на земеделските стопанства"
https://www.researchgate.net/publication/312294255_USTOJCIVOST_NA_ZEMEDELSKITE_STOPANSTVA_V_BLGARIA

[gmladenov]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

Ако обединения като Булгарплод съществуваха... но те бяха унищожени като "комунистически".

След 10-ти ноември хората искаха да си върнат отнетите им земи. Това беше волята на народа,
а не пъклен план на гадните западняци.

Връщането на земите доведе до раздробяване на селксото стопанство. Ама иди при хората и
поискай пак да им вземеш земите, за да правиш едро земеделие. Да видим как ще посрещнат.

В наше село като попиташ "какво садите", ти отговарят "садим субсидии". Сади се и се култивира
това, за което лошият ЕС плаща.

[deaf]

Преди 17 часа, Втори след княза said:

Подкрепя се чифлишко- латифундийското земеделие и едри производители.

Неприятно е когато опонента ти (в случая ти) не чете коментарите ти. В по-предишен пост написах че ЕС забрани на българските фермери да притежават и обработват повече от 3000 декара. Бяха принудени да им забранят,защото имаше опасност пет-шест фермери да изкупят цялата обработваема земя в България... Тоест,ЕС "раздроби" нашето селско стопанство за да предотврати образуването на опасен монопол...

[Б. Киров]

On 26.01.2024 г. at 10:42, skorpion1980 said:

Интересно и мнението на Б. Киров, че не либерализмът се е провалил, а неолиберализмът. Това на пръв поглед е така, но има една важна подробност - класическият либерализъм беше изсмукан от неолибирализма електорално, социално, медийно и в какъвто още искате аспект. Така че най-правилно е да се каже, че провалилият се неолиберализъм уби класическия либерализъм!

За да правим разлика между класически либерализъм и неолиберализъм, трябва да изясним основните принципи на единия и на другия.

Тук ще публикувам едно, според мен, доста точно и пълно мнение по този въпрос като изходна гледна точка:

Класически либерализъм срещу неолиберализъм

Разликата между „класическия либерализъм“ и „неолиберализма“ е объркваща за много хора; така че нека обобщим накратко тези термини и някои от хората и идеите, свързани с тях.

Класическият либерализъм се корени в хуманизма. В областта на икономиката „класическият либерализъм“ обикновено се отнася до съвкупността от социоикономически науки на Адам Смит („класически либерал“) и неговите философски потомци. Класическите либерали бяха фокусирани върху неблагоприятните икономически и социални последици от предкапиталистическата система на меркантилизма. Те извличат своите прозрения за икономическите пазари, геополитиката и човешката природа от хуманистични философи от епохата на Просвещението като Томас Хобс, Джон Лок, Жан-Жак Русо и Имануел Кант. Заедно тези социални и икономически философи разработиха „Теория за социалния договор“ и много други идеи, свързани с връзката между хората, икономиките и правителствата. От 18- ти век икономистите , следващи традицията на Адам Смит, продължават да поставят висок приоритет върху максимизирането на човешкото здраве и благосъстояние в своите икономически и търговски теории.

Неолиберализъм = Нов икономически либерализъм

Науките в областта на икономиката в САЩ от 80-те години на миналия век са значително доминирани от тесен набор от икономически идеи, които могат да бъдат класифицирани като „неолиберални“, защото представляват нова („нео“) форма на „икономически либерализъм“. Този нов икономически либерализъм се характеризира с набор от теории за това как икономиките, корпорациите, правителствата и глобалната търговия биха могли теоретично да работят при перфектни условия , със силен акцент върху абстрактните теории за пазарно равновесие и върху математически модели. На пръв поглед неолибералните икономически теории изглеждат в съответствие с идеалите за свободен пазар на Адам Смит, но в действителност неолиберализмът значително се отклонява от класическия икономически либерализъм на Адам Смит и повечето икономисти преди 80-те години.

Неолиберализъм: „Стабилизирайте. Приватизирайте. Либерализирайте. ” 

Това е известна мантра, която неолибералите често са използвали, за да уловят същността на собствената си икономическа философия, която по ирония на съдбата е дестабилизирала буквално всяка страна, в която е била изцяло възприета.  В тази мантра се подразбират следните основни принципи на неолиберализма.

   -  Дерегулирайте всички пазари, особено финансовите пазари и пазара на труда (въз основа на априорна вяра в способността на банкерите и корпоративните ръководители да се регулират сами).

    - Демонтирайте програмите за вътрешна социална стабилност (независимо от неизбежната социална, политическа и икономическа нестабилност, която това създава), защото личната отговорност е от първостепенно значение .

    - Приложете програми за корпоративно благосъстояние и обширни правила на СТО, за да защитите банките и притежателите на облигации от техните собствени злоупотреби и небрежно управление на риска, включително спасяване и много други правителствени намеси (като същевременно игнорирате непрекъснатото създаване на рискове и лицемерното противоречие на техния мандат за „лична отговорност“ по-горе ).

    - Премахнете капиталовия контрол, за да позволите на „горещите пари“ да се движат бързо между страните, така че инвеститорите и корпорациите да могат да използват възможностите за арбитраж на пазара на труда, данъците, валутата и природните ресурси (независимо от дестабилизиращото въздействие, което горещите пари имат върху всички пазари навсякъде).

    - Насърчавайте финансизирането на почти всичко, включително реинженеринг на западни производствени и застрахователни компании в квазибанки и търговци на деривати, за да „диверсифицират риска“ (но вдействителност за да използват измамите за бързо забогатяване на Уолстрийт, защото реалните производствени индустрии не са в състояние да увеличат тримесечните печалби достатъчно, за да гарантират техните бонуси за опции върху акции.)

    - Продайте всички публични активи на частни собственици (независимо дали частните пазари на дадена държава са достатъчно зрели или прозрачни или достатъчно регулирани, за да управляват ефективно тези активи).

    - Отнасяйте се към чуждестранните инвеститори по абсолютно същия начин като към местните инвеститори (пренебрегвайки очевидната реалност, че чуждестранните инвеститори нямат същата лоялност и ангажираност към икономическите и социални нужди на страната като местните инвеститори).

    - Настоявайте, че на чуждестранните инвеститори трябва да бъде позволено да притежават и контролират жизненоважни инфраструктурни активи в секторите на енергетиката, банкирането, телекомуникациите, разпределението на водата, транспорта и природните ресурси (като същевременно забраняват чуждестранната собственост и контрол върху жизненоважна инфраструктура и ресурси във вашите собствени страни).

    - Намалете преговорната сила на работниците, елиминирайте защитата на пазара на труда и възприемете произволната и необоснована представа за „естествен процент на безработица“. (Разбира се, тази „естествена норма“ никога не е „естествена“. В действителност неолибералната „естествена норма“ е каквато и да е ставка, която съществува, след като всички корпоративни социални грижи и правителствени трудови политики са повлияли на пазара на труда, включително политики, които насърчават офшоринг, аутсорсинг, потискане на заплатите на труда, разбиване на синдикатите, натиск върху цените на труда от законите за минималната заплата, които потискат създаването на работни места в страната, наред с много други „естествени“ фактори.)

   - Насърчавайте „свободната търговия“, като принуждавате развиващите се страни да премахнат търговските политики, които защитават техните икономики от враждебни външни политически и икономически сили, преди да са достатъчно силни, за да издържат ефективно на такива сили (докато същевременно неолибералите правят всичко възможно, за да защитят собствените си икономики).

    - Отхвърлете всички форми на индустриализация със заместване на вноса (ISI) в полза на стриктното придържане към воден от износ растеж и произволната представа за „сравнително предимство“ (като същевременно пренебрегвате как това обрича развиващите се нации на прединдустриализиран начин на производство; пречи им да постигнат устойчиво, стабилно и дългосрочно икономическо развитие; държи ги зависими от вносни промишлени стоки от индустриализираните нации; и ги държи подчинени на икономическите и политическите програми на индустриализираните нации).

    - Попречете на държавите да налагат собствените си разпоредби за безопасност за вносни продукти (независимо от това как групите с корпоративни интереси и конфликтите на интереси в страните износителки могат да компрометират безопасността на техните изнасяни продукти).

    - Попречете на държавите да налагат собствените си екологични разпоредби срещу чуждестранни корпорации (независимо от екологичните последици).

    - Наложете глобален режим на интелектуална собственост, който не позволява на държавите да развиват своя собствена интелектуална собственост в жизненоважни области като здравеопазване, производство на храни, производство на чиста енергия и много други.

    - Намалете данъците за хората с най-големи доходи (независимо от фискалното състояние на правителството).

    - Намалете размера на правителството като самоцел (без сериозно проучване колко голямо или малко трябва да бъде едно правителство , за да постигне дългосрочна икономическа и социална стабилност).

    - Отхвърлете всяка форма на парична автономия и наложете макроикономически ограничения на всички страни (с изключение на собствената ви страна).

Вашингтонският консенсус

Взети заедно, предходният пакет от икономически, трудови и търговски политики представлява основната доктрина на неолиберализма. Също така често се смята за „Вашингтонски консенсус“, тъй като високопоставени политици и мозъчни тръстове във Вашингтон са известни с налагането на този пакет от политики на много страни по света от края на 70-те години на миналия век.  Този пакет от политики е наложен под формата на „Програми за структурно приспособяване“, тактики за пряка двустранна търговия и дипломатически натиск и косвено от влиянието на правителството на САЩ върху МВФ, Световната банка, СТО и много други междуправителствени и неправителствени организации, университети и мозъчни тръстове за публична политика. Днес фразата „Програма за структурно приспособяване“ е толкова хулена в развиващия се свят, че МВФ и Световната банка официално промениха името й на „Инициатива за стратегия за намаляване на бедността“.

Неолибералният капитализъм унищожи глобалното доверие в капитализма. Основните неолиберални икономисти и тяхната учебна програма, която доминира в програмите по икономика на колежа по целия свят, настроиха по-голямата част от човечеството срещу капитализма. Това само по себе си е трагедия, но когато плодовете на капитализма станат толкова далеч от по-голямата част от човешкото население, не е изненада, че по-голямата част от човечеството ще възприеме капитализма като враждебен към своето съществуване. Грешка е за успешните бенефициенти на капитализма да приемат, че свободният пазар сам ще оправи всичко. Милиарди хора по света отчаяно търсят алтернатива – трети път, който не е колективизъм и не е тирания на богатите срещу бедните. Те просто искат система, която не институционализира бедността и тиранията. Колкото по-дълго трябва да чакат такава система, толкова по-голяма ще бъде враждебността им към статуквото.

https://ginifoundation.org/kb/classical-liberalism-vs-neoliberalism/

 

 

[skorpion1980]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

За да правим разлика между класически либерализъм и неолиберализъм, трябва да изясним основните принципи на единия и на другия.

Тук ще публикувам едно, според мен, доста точно и пълно мнение по този въпрос като изходна гледна точка:

Класически либерализъм срещу неолиберализъм

Разликата между „класическия либерализъм“ и „неолиберализма“ е объркваща за много хора; така че нека обобщим накратко тези термини и някои от хората и идеите, свързани с тях.

Класическият либерализъм се корени в хуманизма. В областта на икономиката „класическият либерализъм“ обикновено се отнася до съвкупността от социоикономически науки на Адам Смит („класически либерал“) и неговите философски потомци. Класическите либерали бяха фокусирани върху неблагоприятните икономически и социални последици от предкапиталистическата система на меркантилизма. Те извличат своите прозрения за икономическите пазари, геополитиката и човешката природа от хуманистични философи от епохата на Просвещението като Томас Хобс, Джон Лок, Жан-Жак Русо и Имануел Кант. Заедно тези социални и икономически философи разработиха „Теория за социалния договор“ и много други идеи, свързани с връзката между хората, икономиките и правителствата. От 18- ти век икономистите , следващи традицията на Адам Смит, продължават да поставят висок приоритет върху максимизирането на човешкото здраве и благосъстояние в своите икономически и търговски теории.

Неолиберализъм = Нов икономически либерализъм

Науките в областта на икономиката в САЩ от 80-те години на миналия век са значително доминирани от тесен набор от икономически идеи, които могат да бъдат класифицирани като „неолиберални“, защото представляват нова („нео“) форма на „икономически либерализъм“. Този нов икономически либерализъм се характеризира с набор от теории за това как икономиките, корпорациите, правителствата и глобалната търговия биха могли теоретично да работят при перфектни условия , със силен акцент върху абстрактните теории за пазарно равновесие и върху математически модели. На пръв поглед неолибералните икономически теории изглеждат в съответствие с идеалите за свободен пазар на Адам Смит, но в действителност неолиберализмът значително се отклонява от класическия икономически либерализъм на Адам Смит и повечето икономисти преди 80-те години.

Неолиберализъм: „Стабилизирайте. Приватизирайте. Либерализирайте. ” 

Това е известна мантра, която неолибералите често са използвали, за да уловят същността на собствената си икономическа философия, която по ирония на съдбата е дестабилизирала буквално всяка страна, в която е била изцяло възприета.  В тази мантра се подразбират следните основни принципи на неолиберализма.

   -  Дерегулирайте всички пазари, особено финансовите пазари и пазара на труда (въз основа на априорна вяра в способността на банкерите и корпоративните ръководители да се регулират сами).

    - Демонтирайте програмите за вътрешна социална стабилност (независимо от неизбежната социална, политическа и икономическа нестабилност, която това създава), защото личната отговорност е от първостепенно значение .

    - Приложете програми за корпоративно благосъстояние и обширни правила на СТО, за да защитите банките и притежателите на облигации от техните собствени злоупотреби и небрежно управление на риска, включително спасяване и много други правителствени намеси (като същевременно игнорирате непрекъснатото създаване на рискове и лицемерното противоречие на техния мандат за „лична отговорност“ по-горе ).

    - Премахнете капиталовия контрол, за да позволите на „горещите пари“ да се движат бързо между страните, така че инвеститорите и корпорациите да могат да използват възможностите за арбитраж на пазара на труда, данъците, валутата и природните ресурси (независимо от дестабилизиращото въздействие, което горещите пари имат върху всички пазари навсякъде).

    - Насърчавайте финансизирането на почти всичко, включително реинженеринг на западни производствени и застрахователни компании в квазибанки и търговци на деривати, за да „диверсифицират риска“ (но вдействителност за да използват измамите за бързо забогатяване на Уолстрийт, защото реалните производствени индустрии не са в състояние да увеличат тримесечните печалби достатъчно, за да гарантират техните бонуси за опции върху акции.)

    - Продайте всички публични активи на частни собственици (независимо дали частните пазари на дадена държава са достатъчно зрели или прозрачни или достатъчно регулирани, за да управляват ефективно тези активи).

    - Отнасяйте се към чуждестранните инвеститори по абсолютно същия начин като към местните инвеститори (пренебрегвайки очевидната реалност, че чуждестранните инвеститори нямат същата лоялност и ангажираност към икономическите и социални нужди на страната като местните инвеститори).

    - Настоявайте, че на чуждестранните инвеститори трябва да бъде позволено да притежават и контролират жизненоважни инфраструктурни активи в секторите на енергетиката, банкирането, телекомуникациите, разпределението на водата, транспорта и природните ресурси (като същевременно забраняват чуждестранната собственост и контрол върху жизненоважна инфраструктура и ресурси във вашите собствени страни).

    - Намалете преговорната сила на работниците, елиминирайте защитата на пазара на труда и възприемете произволната и необоснована представа за „естествен процент на безработица“. (Разбира се, тази „естествена норма“ никога не е „естествена“. В действителност неолибералната „естествена норма“ е каквато и да е ставка, която съществува, след като всички корпоративни социални грижи и правителствени трудови политики са повлияли на пазара на труда, включително политики, които насърчават офшоринг, аутсорсинг, потискане на заплатите на труда, разбиване на синдикатите, натиск върху цените на труда от законите за минималната заплата, които потискат създаването на работни места в страната, наред с много други „естествени“ фактори.)

   - Насърчавайте „свободната търговия“, като принуждавате развиващите се страни да премахнат търговските политики, които защитават техните икономики от враждебни външни политически и икономически сили, преди да са достатъчно силни, за да издържат ефективно на такива сили (докато същевременно неолибералите правят всичко възможно, за да защитят собствените си икономики).

    - Отхвърлете всички форми на индустриализация със заместване на вноса (ISI) в полза на стриктното придържане към воден от износ растеж и произволната представа за „сравнително предимство“ (като същевременно пренебрегвате как това обрича развиващите се нации на прединдустриализиран начин на производство; пречи им да постигнат устойчиво, стабилно и дългосрочно икономическо развитие; държи ги зависими от вносни промишлени стоки от индустриализираните нации; и ги държи подчинени на икономическите и политическите програми на индустриализираните нации).

    - Попречете на държавите да налагат собствените си разпоредби за безопасност за вносни продукти (независимо от това как групите с корпоративни интереси и конфликтите на интереси в страните износителки могат да компрометират безопасността на техните изнасяни продукти).

    - Попречете на държавите да налагат собствените си екологични разпоредби срещу чуждестранни корпорации (независимо от екологичните последици).

    - Наложете глобален режим на интелектуална собственост, който не позволява на държавите да развиват своя собствена интелектуална собственост в жизненоважни области като здравеопазване, производство на храни, производство на чиста енергия и много други.

    - Намалете данъците за хората с най-големи доходи (независимо от фискалното състояние на правителството).

    - Намалете размера на правителството като самоцел (без сериозно проучване колко голямо или малко трябва да бъде едно правителство , за да постигне дългосрочна икономическа и социална стабилност).

    - Отхвърлете всяка форма на парична автономия и наложете макроикономически ограничения на всички страни (с изключение на собствената ви страна).

Вашингтонският консенсус

Взети заедно, предходният пакет от икономически, трудови и търговски политики представлява основната доктрина на неолиберализма. Също така често се смята за „Вашингтонски консенсус“, тъй като високопоставени политици и мозъчни тръстове във Вашингтон са известни с налагането на този пакет от политики на много страни по света от края на 70-те години на миналия век.  Този пакет от политики е наложен под формата на „Програми за структурно приспособяване“, тактики за пряка двустранна търговия и дипломатически натиск и косвено от влиянието на правителството на САЩ върху МВФ, Световната банка, СТО и много други междуправителствени и неправителствени организации, университети и мозъчни тръстове за публична политика. Днес фразата „Програма за структурно приспособяване“ е толкова хулена в развиващия се свят, че МВФ и Световната банка официално промениха името й на „Инициатива за стратегия за намаляване на бедността“.

Неолибералният капитализъм унищожи глобалното доверие в капитализма. Основните неолиберални икономисти и тяхната учебна програма, която доминира в програмите по икономика на колежа по целия свят, настроиха по-голямата част от човечеството срещу капитализма. Това само по себе си е трагедия, но когато плодовете на капитализма станат толкова далеч от по-голямата част от човешкото население, не е изненада, че по-голямата част от човечеството ще възприеме капитализма като враждебен към своето съществуване. Грешка е за успешните бенефициенти на капитализма да приемат, че свободният пазар сам ще оправи всичко. Милиарди хора по света отчаяно търсят алтернатива – трети път, който не е колективизъм и не е тирания на богатите срещу бедните. Те просто искат система, която не институционализира бедността и тиранията. Колкото по-дълго трябва да чакат такава система, толкова по-голяма ще бъде враждебността им към статуквото.

https://ginifoundation.org/kb/classical-liberalism-vs-neoliberalism/

 

 

Всичко това е вярно, а в същото време съвременните зелени партии възприеха охотно неолибералните идеи и с цел да елиминират неудобните, поне в страните, в които видяха повече власт, съсипаха цели индустрии без да им дадат алтернатива. В САЩ видяхме как Тръмп до голяма степен прекрати този модел и дори Байдън не посмя да пипне някои негови политики, свързвани с връщането на определени производства отвъд океана, а в ЕС проучванията показват, че след евроизборите влиянието на партии, следвали години наред неолиберална политика, ще спадне драстично. Последвани от победа на Тръмп през ноември, провалът на неолиберализма ще бъде окончателно подпечатан.

[Б. Киров]

Преди 11 минути, skorpion1980 said:

Последвани от победа на Тръмп през ноември, провалът на неолиберализма ще бъде окончателно подпечатан.

Зад Тръмп застава цялата партийна машина на Републиканската партия, не случайно той не се кандидатира като независим, каквито намерения беше декларирал не веднъж преди.

Дали ще има плавен преход, според мен, зависи много от това дали политиците и елитите в САЩ ще успеят да постигнат компромис. Факт е обаче, че някои от действията на администрацията на Байдън в икономиката, де факто са продължение на политиката на Тръмп.

Много показателно в това отношение е изявлението на управляващия директор на най-голямата банка ДжиПиМорган, Джейми Даймън, пред форума в Давос:

https://www.cnbc.com/2024/01/17/jamie-dimon-praises-trump-warns-maga-criticism-could-hurt-biden.html

Самият Даймън преди това беше обсъждан като възможна кандидатура за президент на САЩ.

[Втори след княза]

Преди 10 часа, deaf said:

Неприятно е когато опонента ти (в случая ти) не чете коментарите ти.

В други теми е ставало дума, че човек избира източниците си на информация. Пуснах на гугъл-търсачката думата латифундия. Ползва се от източници с различни политически виждания. Взех първото от 2014 г.

https://fermera.bg/component/k2/item/6735-българското-земеделие-–-по-модела-на-латифундиите.html

Цитирай

Данните в последния аграрен доклад на Земеделското министерство показват, че нашето земеделие продължава да се развива по модела на латифундиите. В него се посочва, че само 4% от стопанствата в България стопанисват 85% от използваната земеделска площ в страната, което се равнява на 8 600 ферми. В сравнение с 2010 г., средната земеделска площ, която се използва на стопанство нараства с 50%, като достига до 152 дка. С 34% намаляват фермите, които стопанисват под 100 дка земеделска площ. С 3% се увеличават стопанствата с размер на използваната земеделска площ от 100 и повече дка, а стопанисваната от тях земя е 34 531 500 дка.

друго

Земеделска България като латифундия на ДПС 1.02.2009 г

Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org › ...

 

и едно от 2024

https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Momchil-Nekov-Imame-golemi-latifundii-no-trudno-mozhe-da-se-kupi-zemedelska-zemya-v-Bulgariya-a-tova-ni-pazi-1980037

 

Разбираш, че има различни мнения, някои по- обосновани от твоето.