Българите функционално неграмотни ли са?

[Р. Теодосиев]

В последното изследване на PISA излиза, че сме на последно място в ЕС.

https://zaednovchas.bg/rezultatite-ot-pisa-znak-koyto-balgaria-veche-22-godini-ne-vizhda/

Резултатите от PISA: знак, който България вече 22 години не вижда

Повече от половината от българските ученици нямат умения за лична и професионална реализация в съвременния свят. Това вреди на обществото и икономиката ни.

Половината от българските ученици нямат умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми. България е сред държавите с най-големи образователни неравенства в света – постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите им, от мястото, където живеят, от вида училище, в което учат. 

Тези изводи ги чуваме на всеки три години от 2001-ва насам при излизането на резултатите от програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – PISA. Така вече 22 години България подминава ясния знак, че образователната ѝ система не работи и пропилява поколение след поколение ученици. 

Резултатите от изследването PISA 2022, които излязоха днес, са още по-тревожни и едни от най-ниските, откакто България участва в програмата на ОИСР. Делът на функционално неграмотните 15-годишни ученици в областите четивна грамотност и математика вече надхвърля 50%. Когато след три години тези ученици излязат на пазара на труда, те няма да могат да се реализират в силно конкурентната среда, в която диктуват правилата на новите технологии. Няма да могат да се съревновават с връстниците си от ЕС – България е на последно място сред държавите в съюза по математика и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки (преди Кипър). А учениците от страните, които заемат челните места в цялата класация на PISA – източноазиатските държави, Естония, Швейцария, Канада, Нидерландия, Ирландия и др., са с цели учебни години по-напред в уменията си от българските 15-годишни.

Половината от българските ученици са функционално неграмотни

Тези резултати не се отразяват само на учениците и бъдещата им реализация. Отразяват се и на обществото, в което живеем и което след няколко години напразно ще чака в него да се влеят активни граждани с желание и умения да променят средата около себе си към по-добро. Отразяват се и на икономиката ни, която страда от липса на качествен човешки ресурс. 

Какво ни казва PISA 

PISA не е тест, който измерва какво са научили учениците от теоретичния си учебен материал или след като са решили определен брой задачи от подобен тип. PISA е комплексен инструмент, който оценява доколко българската образователна система е подготвила младежите да приложат в живота си ученото в училище. Задачите на PISA са свързани с ежедневни казуси, в които учениците трябва да приложат ключови умения на XXI век. Затова PISA e много по-показателна за това доколко учениците са подготвени за живота отколкото българските национални външни оценявания и матури, които измерват основно научени наизуст концепции. 

Резултати на България на PISA по години

 

Тази година резултатите на българските ученици са притеснителни и в трите области на изследването – четивна грамотност, математика и природни науки. 53% от 15-годишните не са достигнали базисното равнище на умения по четивна грамотност според PISA, което ги прави функционално неграмотни. По математика съответният дял е 54%, а по природни науки – 48%. Ако прибавим и ученциите, които отпадат от училище преди IX клас, когато се провежда PISA, делът на функционално неграмотните български граждани скача още повече. 

България има и много малък дял ученици, които стигат до най-високите нива на умения – само 2% по четивна грамотност, 3% по математика и 1% по природни науки. През 2022 г. намаляват резултатите включително на най-добре представящите се български младежи – което показва, че когато една образователна система не е ефективна, това се отразява на всички ученици. 

 

Резултатите на България са лоши откакто участваме в изследването, но тази години спадът е особено сериозен. PISA показва, че сегашните 15-годишни са с една учебна година по-назад от 15-годишните през 2012 г. Това може да се обясни с липсата на положителни промени в два от най-важните фактори за успеха на учениците – качеството на преподаването и учебните програми, които в днешния високо технологизиран свят не помагат с нищо на учениците.

PISA показва още, че България се проваля в това да компенсира негативните ефекти на социално-икономическата семейна среда на учениците. Ножицата между младежите, които учат в така наречените елитни училища в големите градове и идват от семейства с по-висок икономически статус, и връстниците им от професионални гимназии в по-малки населени места и от непривилегировани социално-икономически слоеве е огромна. Според доклада на ОИСР България е една от само десет държави в цялото изследване, в които най-малко 50% от разликата в постиженията на учениците се обяснява с различията между училищата. (Като тук трябва да отбележим, че успехът на учениците от профилираните гимназии често се дължи не на учителите им от училище, а на тези от частните им уроци.) Тази ножица се доказва всяка година и от националните ни изпити, но България не полага никакви усилия за затварянето ѝ. 

Какви са причините за ниските резултати

Данните от PISA дават огромно поле за професионален анализ и осмисляне на резултатите, което трябва да бъде и основа за националните ни политики в образованието.

Резултатите на учениците най-общо са функция на два фактора – начина на преподаване (което зависи от това кой става учител, как е подготвен и как е подкрепен) и учебното съдържание в учебните програми. 

Образователната ни система, а и обществото ни, нямат високи изисквания към уменията, нагласите и мотивацията на хората, които стават учители. Критериите са ниски още на входа на педагогическите факултети, не се завишават нито при завършването на бъдещите учители, нито при кандидатстването им за свободните места в училищата. Подборът е основно по административни критерии. Същата е ситуацията и при директорите, а те са хората, от които зависи как ще работи едно училище и какъв ще е персоналът му.

Учителите (и директорите) не получават качествена подготовка – както в университетите, така и в продължаващата им квалификация. Обучителните програми и начините на преподаване във висшите училища до голяма степен са остарели и несъобразени с актуалните теории за ученето. По-голямата част от допълнителните обучения, които би трябвало да надграждат и осъвременяват уменията на директорите и учителите след като вече са в училище, се случват проформа и нямат отражение върху качеството на преподаване на учителите и върху управленските умения на директорите.    

Директорите и учителите не получават подкрепа по време на работата си. Системата за наставничество не работи ефективно, регионалните управления на образованието нямат капацитет да съдействат на училищата за подобряване на работата им. Останалите специалисти, които имат роля в ученето на учениците – психолози, ресурсни учители, помощник-учители, медиатори, социални работници и др., са неглижирани откъм условия за работа и не могат да оказват качествена подкрепа на учителите. 

Директорите и учителите нямат и справедливи и обективни стимули за професионално развитие – качеството на тяхната работа не се отразява на тяхното развитие в кариерата, атестацията на работата им не се извършва по обективни стандарти и това демотивира и отказва много учители от професията. По данни на Световната банка 90% от новоназначените учители в България напускат училище до третата си година след започване на работа.

Учебните програми пък не са съобразени с различните нужди на учениците и изискванията на съвременния свят и не формират умения за мислене. Те продължават да стимулират наизустяването на учебен материал и ученето заради самото учене, а не с цел приложение в живота. 

Ако учебните програми не се променят – но истински, като философия и концепция, а не само с местене на материал от един клас в друг – и не пречупят академичното знание през приложението му в живота, използването им ще носи все по-намаляващи резултати. Първо, защото не развиват уменията, които обществото и икономиката търсят, и второ, защото днешните ученици (за щастие) са много по-малко склонни да учат “за шестица” без да виждат къде ще използват наученото.   

Освен качеството на преподаването и на учебните програми, България трябва да направи и сериозно преосмисляне на структурата на образователната система и ранното профилиране на ученици. PISA недвусмислено показва, че държави, в които учениците се профилират по-късно – след IX клас, показват по-добри резултати. Такива реформи направиха страни като Естония и Полша, което доведе и до повишаване на уменията на учениците им. В България учениците започват да ходят на изпити за така наречени елитни училища още в IV клас, а селектирането след VII-ми и огромната инвестиция на родителите в частни уроци напълно затвърждава неравното качество на образованието, което българските деца получават. 

Да изживеем нашия PISA шок

Когато излизат резултатите от първото издание на PISA през 2001 г. и Германия осъзнава, че образователната ѝ система всъщност не подготвя учениците си толкова добре, колкото и институциите, и обществото си мислят, в страната започват да говорят за “PISA шок”. Шокът не приключва с няколко дни медийно говорене, а става двигател на цялостна реформа на германските училища и девет години по-късно положителните резултати се виждат.

Макар България да се проваля във вече осем издания на международното изследване, страната ни продължава да не изживява своя PISA шок. Нито институциите, нито образователната система, нито обществото ни не се стряскат и не признаваме, че имаме огромен проблем – проваляме повече от половината от учениците, а с това и страната си.

Време е да се стреснем. Да анализираме в дълбочина данните, които PISA ни дава, да се поучим от опита на други страни и да действаме смело с решителни големи стъпки. Резултатите на PISA 2025 няма да са по-добри. Но за PISA 2028 и PISA 2031 имаме шанс, ако започнем истинските реформи веднага – ако подобрим подготовката на учителите, сменим философията и концепцията на учебните програми, приключим със селектирането на учениците и осигурим качествено образование на всички деца без значение от това къде учат. Истинските реформи ще предизвикат голям дискомфорт. Но трябва да се подготвим да го понесем – не за да се изкачим напред в класацията на PISA, а в името на бъдещето на българските деца.

Етикет:PISA, PISA2022, Заедно в час

[Р. Теодосиев]

 

[gmladenov]

Преди 4 минути, Р. Теодосиев said:

Учебните програми пък не са съобразени с различните нужди на учениците и изискванията на съвременния свят и не формират умения за мислене.

Тук сме обсъждали тази тема.

Нашата образователна система все още е базирана на принципите от соц-време за "наливане на
знания" в главите на учениците. Аз съм израсъл в тази система и виждам, че малко се е променило
оттогава.

Последният път когато проверих каква е гимназиалната програма на МОН ми се изправиха косите.
В 10-ти клас се учат неща, които само специализанти във ВУЗ трябва да учат. За ученици материалът
е излишно сложен.

Именно това имам предвид като кажа, че системата ни е на "наливане на знания".

Малкото отличници, които ще разберет и научат този материал, ще имат по-добра подготовка от
студентите в други страни. А останалите, които просто няма да се  разправят с тези "ненужни
глупости" ще са по-зле от връстниците си в другите страни.

Нашата система трябва да се осъвремени и дано доклади като горния задвижат промяната.

[Skubi]

Преди 14 минути, Р. Теодосиев said:

 

Колко от тях са с чужд майчин език? Това мери ли го писата. Иначе и тези които са били досега отличници/финландците например/също си развалили %. 

[skorpion1980]

Лоши резултати, обаче учениците ни като отидат на международни олимипиади по математика (и не само) масово разбиват представителите на държави, които са видимо преди нас в тези класации. Според мен причината е, че мнозинството родители не обръщат достатъчно  внимание на извънкласния учебен процес. Обаче в семействата, в които това се прави, резултатите драстично надвишават средните. 

[Skubi]

https://www.oecd.org/publication/pisa-2022-results/country-notes/

 

[Р. Теодосиев]

Преди 41 минути, skorpion1980 said:

Лоши резултати, обаче учениците ни като отидат на международни олимипиади по математика (и не само) масово разбиват представителите на държави, които са видимо преди нас в тези класации. Според мен причината е, че мнозинството родители не обръщат достатъчно  внимание на извънкласния учебен процес. Обаче в семействата, в които това се прави, резултатите драстично надвишават средните. 

Проблемът е в масовият човек, а не че имаме някакви изключения.

20 стотни напред водят до 80 милиарда допълнително БВП за всяка държава. А ние изоставаме с 20 стотни, което означава, че вместо да ставаме по-богати и развити в най-добрия случай ще си седим на опашката по икономическо и социално положение в Европа.

[Skubi]

Преди 37 минути, Р. Теодосиев said:

Проблемът е в масовият човек, а не че имаме някакви изключения.

20 стотни напред водят до 80 милиарда допълнително БВП за всяка държава. А ние изоставаме с 20 стотни, което означава, че вместо да ставаме по-богати и развити в най-добрия случай ще си седим на опашката по икономическо и социално положение в Европа.

И последни трябва да има....

[skorpion1980]

Преди 44 минути, Р. Теодосиев said:

Проблемът е в масовият човек, а не че имаме някакви изключения.

20 стотни напред водят до 80 милиарда допълнително БВП за всяка държава. А ние изоставаме с 20 стотни, което означава, че вместо да ставаме по-богати и развити в най-добрия случай ще си седим на опашката по икономическо ипробб социално положение в Европа.

Има и друг проблем - като се знае, че даден ученик е дете на еди коя си клечка и учителите му подаряват оценки. Освен това директорите масово натискат учителите да пускат двойкаджиите да минават в по-горен клас вместо да повтарят както е редно. Обаче нашите най-добри ученици са по-добри от най-добрите в държавите преди нас, което показва, че нямаме функционален, а системен проблем в образованието.

[Skubi]

Преди 24 минути, skorpion1980 said:

Има и друг проблем - като се знае, че даден ученик е дете на еди коя си клечка и учителите му подаряват оценки. Освен това директорите масово натискат учителите да пускат двойкаджиите да минават в по-горен клас вместо да повтарят както е редно. Обаче нашите най-добри ученици са по-добри от най-добрите в държавите преди нас, което показва, че нямаме функционален, а системен проблем в образованието.

За зглобяване на каквото и да е било, не му трябва на мултито академици. Говорещ добитак му трябва който не осира окръжаващата го среда и толкова.

[makebulgar]

Тези PISA изследвания не е ясно колко обективни са и доколко отразяват знанията на учениците. Доколкото трите критерия са четене, математика и наука не е ясно как се изчисляват знанията на учениците относно програмирането, кад чертането, третия и четвъртия чужд език, който учат децата и други подобни сфери, на които набляга съвременното образование. Математиката, четенето и науката, каквото и да означава последното, днес са области доминирани от компютрите или научните институти, тъй че учениците от средното образовани могат да просперират и без да са твърде вещи в тях. Примерно да знаеш всички стихотворения на Ботев и да си чел всички задължителни заглавия за лятото може и да ти помогне с общата ти култура, ако ще ставаш политик, учител или журналист, но ако не ги знаеш това по никакъв начин няма да ти попречи да станеш супер добър програмист и да печелиш много в България или другаде по света, като няма да ти попречи и да станеш успешен бизнесмен произвеждащ примерно болтове или тениски.

Данните за България също така трябва да се сравнят и с останалите страни около нас, като не трябва критерий да са само страните от ЕС. В ЕС може да сме последни през 2022 г, но къде сме били през 2018 г, къде сме били през 2001 г., и къде са били останалите държави в Европа в тези години? Тоест какви са тенденциите при нас и тенденциите около нас.

Ето малко сравнителен анализ по тези въпроси.

България е с 54% 15-годишни с математика под второ ниво, а в Северна Македония са 66%, в Румъния са 49%, в Гърция са 47% в Сърбия са 43%, в Турция са 39%, в САЩ са 34%, в Германия са 30%, във Великобритания са 24%, в Унгария са 29%, а в Чехия са 26%.

България е с 53% 15-годишни с четене под второ ниво, а в Северна Македония са 74%, в Румъния са 42%, в Гърция са 38% в Сърбия са 36%, в Турция са 29%, в САЩ са 20%, в Германия са 25%, във Великобритания са 20%, в Унгария са 26%, а в Чехия са 21%.

България е с 48% 15-годишни с наука под второ ниво, а в Северна Македония са 65%, в Румъния са 44%, в Гърция са 37% в Сърбия са 35%, в Турция са 25%, в САЩ са 22%, в Германия са 23%, във Великобритания са 20%, в Унгария са 23%, а в Чехия са 20%.

Данните са от сайта им https://www.oecd.org/publication/pisa-2022-results/country-notes/bulgaria-29d65f4b#chapter-d1e11

 

Та какви изводи могат да се направят.

Първо, явно резултатите зависят пряко от икономическото благосъстояние на съответната държава. И това не зависи много от това какви пари се влагат в развитието на образованието и училищата, а зависи явно от благосъстоянието на отделните семейства. На последно място сме в ЕС по доходи, съответно на последно място сме и в тези класации по образование. Македонците са по-назад с парите от нас, съответно са доста назад и в математиката, четенето и науката. Американците и турците са по-напред с парите и съответно са им високи показателите в трите сфери.

Второ, от данните от PISA изследванията за всяка страна се вижда, че при почти всички има спад в тенденцията за тези три сфери или за някоя от тях. В България за последните 10 години има спад и при четенето и при математиката и при науката. В САЩ четенето и науката имат малък ръст, но в математиката има значителен спад. В Румъния въпреки, че показателите са малко по-добри от при нас, също има спад в трите области. В Сърбия има спад в четенето и математиката, а в науката има малък ръст. В Гърция има значителен спад и в трите области, като скоро могат да ни изпреварят по тези отрицателни показатели. Турция е изключение, и при нея има ръст и в трите области. Унгария има спад в математиката и четенето и има малък ръст в науката. Чехия има малък ръст в четенето и значителен спад при математиката и науката. Великобритания има спад в четенето, математиката и значителен спад в науката. Германия има значителен спад и в трите области. Също със значителен спад в трите области са и Франция, Канада, Финландия, Нова Зеландия, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Швеция, Швейцария и Хонг Конг!

Трето, от Фиг. 1 за всяка страна се вижда, че усреднените резултати (за 23 основни страни) и в четенето и в математиката и в науката през последните 10 години имат тенденция за спад. Тоест наблюдава се тренд надолу в световен мащаб.

Генералния извод от целия анализ е, че в България нещата не са чак толкова зле в образованието, като е твърде пресилено да се поставя подобен негативен етикет, че учениците ни са функционално неграмотни. Въпреки, че сме малко по-зле в сравнителен план от страните от ЕС, сме относително сравними с околните ни страни, като има някои които са по-зле, а други са по-добре. Върху показателите влияние явно оказва икономическото развитие на отделните страни, като има и други скрити фактори като развитието на информационните технологии и технологиите като цяло, които действат глбално и водят до спад в показателите на повечето от страните по света.

Редактирано Декември 10, 2023 от makebulgar

[Skubi]

И Ти не ме четеш.

Преди 5-6 изказвания сложих линкът от който всеки може да си вади информация и прави изводи колкото иска за която си държава иска.

Едно е ясно световното затъпяване продължава. Поне според методиката на ПИСА мерене. Може методиката да не е на топ? Например във връзка със специално образование има доста критика. 

Само питам. Например упадъка на развитите страни не се ли касае и на това, че имат редица чуждоезични мигрантски деца на които интеграцията не е съвсем безпроблемна. 

Друго. В региони където малцинствата са значително болшинство в местното училище на какъв език попълват тестът? На родният или на официалният?

 

[deaf]

Преди 7 часа, makebulgar said:

рите критерия са четене, математика и наука

Говорим и писмен език са два отделни и различни свята. Стефан Данаилов пишеше "Збогом",но това че е неграмотен писмено,не го правеше по-малко гениален актьор.

За какво по-дяволите му е нужно на един бизнесмен да знае корен квадратен или науката,за да е успешен?

Защо почна да се игнорира устният изпит? Аз ако бях учител,щяха да изпитвам устно учениците,защото тогава най-добре се разбира какво знае ученикът.

[др-бр]

Преди 1 час, deaf said:

Говорим и писмен език са два отделни и различни свята. Стефан Данаилов пишеше "Збогом",но това че е неграмотен писмено,не го правеше по-малко гениален актьор.

За какво по-дяволите му е нужно на един бизнесмен да знае корен квадратен или науката,за да е успешен?

Защо почна да се игнорира устният изпит? Аз ако бях учител,щяха да изпитвам устно учениците,защото тогава най-добре се разбира какво знае ученикът.

По принцип си прав. Немалко добри професионалисти или поне постигнали нещо в своята дейност са изключително ограничени личности. Те си знаят само това, с което си изкарват хляба. Но в реалността те всъщност не са истински добри в това, което правят.Компенсират с упоритост, самоувереност, нахалство и способност за общуване. Но в дълбочина нещата се претупват. Тук не говорим за дейности, които изискват преди всичко сръчности и майсторски умения, макар че и при тях има голяма разлика, когато човек има определени "книжни" познания и способност да чете и учи. Виждал съм го в сферата на правораздаването, където уж трябва да са най-големите умници, а липсва елементарна логика при младите съдийКИ. Без да коментираме до какви ужасяващ изводи стигнаха проверките в Института по правосъдие на бъдещите магистрати, защото това по-скоро отпраща към висшето образование, което не е темата.  Виждал съм  го и в частния сектор, където  разни ниско до средно ниво менижъри в чужди компании не знаят на кой свят се намират. Но понеже цялостното ниво е същото, а и все пак става дума за достатъчно здрави структури с изградени правила и принципи, нещата все пак успяват да се движат. Но това се мултиплицира. Когато ръководството и извършващите подбора са плоски, но със самочувствие, това вреди на дейността, вреди и на цялото общество, защото това става норма. Функционално неграмотните не осъзнават своята ограниченост. Мисля, че знаеш кой е Йордан Стефанов от  Наука и Критично мислене-писал е и тук. Той разказваше как кандидатствал като биолог за работа по специалността си в Нестле. И кифлите Ч.Р-ки го питали как се е хванал с нещо толкова скучно като биологията и не го ли е срам, че има такава професия!!!
Освен това функционално неграмотната маса издига фунционално неграмотни, но уверени и нахални управляващи и в частния сектор и държавното управление.

Подозирам, че далеч не е така само в България. Но на запад все пак имат някакви установени традиции и  механизми, които в повечето случаи изтикват напред наистина знаещите и можещите, докато на другите им е необходимо просто да извършват достатъчно добре конкретната си дейност.

[deaf]

Преди 3 минути, др-бр said:

липсва елементарна логика при младите съдийКИ

В Римската империя такова животно като юридическо образование няма. Там за съдии са избирали просто авторитетни и честни личности. Без никакви други условия. Та ако ще да са "функционално неграмотни". Впрочем тогава само към 10% от римляните са можели да четат и пишат.

[Р. Теодосиев]

Заобикаляме проблема и се правим, че го няма.

Ние не се справяме с нашите вътрешни тестове след 7 и след 12 клас. Тези тестове (матури) са създадени специално за нашите ученици и трябва да оценят тяхните знания. Толкова много са занижени, че трябва да имаш 30% правилни отговори, за да получиш 3-ка, а в нормалния свят 3-ката се получава, ако имаш повече от 50% успешни отговори. 

Очевидно не се справяме с вътрешните и външните оценявания. Става въпрос за това, че тези деца не правят разлика между мнение и факт, не могат да прочетат с разбиране листовка на лекарство и упътване на автомобил. Става въпрос, че не са конкурентни в света, в който живеем. Не говорим за малкинство, а за по-голямата част от децата в българските училища.

[Skubi]

Преди 18 минути, Р. Теодосиев said:

Заобикаляме проблема и се правим, че го няма.

Ние не се справяме с нашите вътрешни тестове след 7 и след 12 клас. Тези тестове (матури) са създадени специално за нашите ученици и трябва да оценят тяхните знания. Толкова много са занижени, че трябва да имаш 30% правилни отговори, за да получиш 3-ка, а в нормалния свят 3-ката се получава, ако имаш повече от 50% успешни отговори. 

Очевидно не се справяме с вътрешните и външните оценявания. Става въпрос за това, че тези деца не правят разлика между мнение и факт, не могат да прочетат с разбиране листовка на лекарство и упътване на автомобил. Става въпрос, че не са конкурентни в света, в който живеем. Не говорим за малкинство, а за по-голямата част от децата в българските училища.

Да вършат черен труд или пренасят мигранти не имтрябва много-много училища....Но срещал съм се с такъв шофйор /валидна книжка/, че непознава азбуката. Нито една. Казах на полицая, че страда от дислексия, затова устно е дал изпит. Това пък полицая не разбра какво значи и го пусна....

[др-бр]

Преди 1 час, deaf said:

В Римската империя такова животно като юридическо образование няма. Там за съдии са избирали просто авторитетни и честни личности. Без никакви други условия. Та ако ще да са "функционално неграмотни". Впрочем тогава само към 10% от римляните са можели да четат и пишат

Първо, тези авторитетни честни личности са именно образованите, от добри семейства. Минали през частни училища/лични учители, след това и тогавашното "висше" - училището по реторика, където една от изучаваните дисциплини е именно право. Мисля, че знаеш, че основните конструкции и принципи на западното право са разработени точно в Рим и то, защото обществените условия са го изисквали.  Та хората поемащи такива длъжности всъщност да добре образовани за времето си. 

А това за 10% не знам какво внушение е. Може би,че няма проблем ако половината население е неграмотно.

 

[deaf]

Преди 18 минути, др-бр said:

основните конструкции и принципи на западното право са разработени точно в Рим

Днес почти нищо не е останало от римското право на Запад. Например,според римското право частната собственост е абсолютно неприкосновена. Абсолютно. Но днес държавата може да отчужди имота ти като стой та гледай.

[др-бр]

Преди 53 минути, deaf said:

Днес почти нищо не е останало от римското право на Запад. Например,според римското право частната собственост е абсолютно неприкосновена. Абсолютно. Но днес държавата може да отчужди имота ти като стой та гледай.

Моля те, не влизай в Дънинг-Крюгер режим. А и изобщо не е по темата.

[nik1]

Преди 13 часа, makebulgar said:

Тези PISA изследвания не е ясно колко обективни са и доколко отразяват знанията на учениците.

Не оценават знания, а функционална грамотност

[makebulgar]

Преди 2 часа, nik1 said:

Не оценават знания, а функционална грамотност

Еми от няколкото въпроса достъпни на сайта им - https://www.oecd.org/pisa/test/, става ясно, че въпросите са такива, че е логично децата в 9 клас да не могат да им отговорят и да ги сметнат. Примерно да сметнат разходите за експлоатация на кола през годината, при положение, че до тогава не са карали кола и не са купували гориво от бензиностанции. Ако същите деца ги питаш същото нещо след 5 години, когато имат вече кола, дали ще са функционално неграмотни да го сметнат. Или да им задаваш въпроси с проценти и съотношения, или такси за отопление.

Тоест задавай им въпроси, които нямат нищо общо със живота на децата на съответното място и ще получиш ниски резултати. 

При това стои въпроса доколко децата знаят какво представлява теста и какви са целите му, и доколко имат стимул да учат така, че да преминат такъв тест. Децата които са се включили в теста просто така, за да се изчисли процента за България може и да нямат достатъчно добър стимул, за да изкарат високи оценки. Ако не зависи от теста оценката им за годината защо да се напъват. При това благосъстоянието на семействата на децата е важно, тъй като в по-богатите е по-лесно децата да научат, че ученето е от значение и решаването на тестовете не е просто излишно затруднение.

В крайна сметка обаче доколкото сме със сходни данни като румънците и гърците, и доколкото и при тях се наблюдава спад в трите области, а и доколкото виждаме, че македонските деца и при 70% функционална неграмотност на 15 години израстват след това нормални (като изключим историческите теми ), то не виждам да имаме някакви сериозни проблеми.

 

Редактирано Декември 11, 2023 от makebulgar

[Grifin]

Преди 1 час, makebulgar said:

Еми от няколкото въпроса достъпни на сайта им - https://www.oecd.org/pisa/test/, става ясно, че въпросите са такива, че е логично децата в 9 клас да не могат да им отговорят и да ги сметнат. Примерно да сметнат разходите за експлоатация на кола през годината, при положение, че до тогава не са карали кола и не са купували гориво от бензиностанции. Ако същите деца ги питаш същото нещо след 5 години, когато имат вече кола, дали ще са функционално неграмотни да го сметнат. Или да им задаваш въпроси с проценти и съотношения, или такси за отопление.

Тоест задавай им въпроси, които нямат нищо общо със живота на децата на съответното място и ще получиш ниски резултати. 

 

   Не знам, за мен не е логично да не могат. Път, скорост и време се учи в пети клас ако не се лъжа, горе-долу тогава се добива и познанието, че ако разделиш едно число на друго и получаваш колко от горното (числителя) се пада на единица от знаменателя, тоест как да смяташ разход на единица и съответно оттам на сто (и много други неща). Процентите и съотношенията и те са от пети и шести клас и се използват в почти всички области, та може би не е лошо да се знаят в девети клас, а не се ...често и в университетите също, доколкото имам някакви наблюдения, но хайде, моето не е представителна извадка.

  А дори и да не бяха решавали точно такива задачи, това е идеята на тези тестове, дали могат учениците да прилагат модели, които са учили в училище, в практически задачи, като следва да могат да преценят кога кои, както и да ги нагаждат за конкретната ситуация,  накратко, трябва да са ги разбрали, а не наизустили за конкретния изпит и после...ъъъъ..как беше формулата? А за четенето не е важно да са чели Ботев или Вазов, както беше споменато нагоре, а дали могат да прочетат текст и да разберат смисъла на написаното в него, да го синтезират и обяснят, обсъдят, оспорят и т.н.   

[gmladenov]

Преди 1 час, makebulgar said:

В крайна сметка обаче доколкото сме със сходни данни като румънците и гърците, и доколкото и при тях се наблюдава спад в трите области, а и доколкото виждаме, че македонските деца и при 70% функционална неграмотност на 15 години израстват след това нормални (като изключим историческите теми ), то не виждам да имаме някакви сериозни проблеми.

Ти отговаряш на друг въпрос: доколко е важно и необходимо да сме функционално грамотни?

Очевидно се оправяме и без да имаме много високи показатели. Дали ще се оправяме по-добре
ако имахме по-високи? Аз лично не мога да кажа.

[makebulgar]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Ти отговаряш на друг въпрос: доколко е важно и необходимо да сме функционално грамотни?

Очевидно се оправяме и без да имаме много високи показатели. Дали ще се оправяме по-добре
ако имахме по-високи? Аз лично не мога да кажа.

Тук се сещам за един лаф, който почти всички инженери в един или друг момент пускат. За интегралите, диференциалите и матриците от висшата математика, които не са им трябвали нито веднъж в живота и работата.