Роскосмос обяви 2023 г. за поредната след 2018 г. без провал :)

[SAlexandrov]

Роскосмос се похвали, че от 2018 г. насам приключва поредната календарна година без провал

Снимка от изстрелването на втория спътник “Арктика-М” преди няколко дни. Фото: Роскосмос

20 декември 2023 г. 13:25 ч.

Светослав Александров. Приключва още една година, а ако вярваме на Роскосмос, това е поредната напълно успешна година по отношение на ракетните изстрелвания на Русия. Според заместник директорът на държавната корпорация Александър Лопатин тенденцията за безаварийност в рамките на една календарна година е започнала след 2018-та, когато за последно бил отчетен провал при изстрелване.

Няма шега, няма измама – това е новина на Роскосмос днес. Може би някои от вас се чудят къде е уволката – но в крайна сметка истината е разтегливо понятие. И освен това много зависи как се поднася. Като в онзи виц, в който Брежнев и Рейгън си обявили двубой и Брежнев загубил. На следващия ден в Правда излязло заглавие: “Брежнев завършил на почетното второ място, а Рейгън финиширал предпоследен”.

В западния свят критериите за успех при изстрелване са ясни: ако дадена ракета достави изкуствения спътник или космически кораб в целевата им орбита, и съответният спътник или кораб разгърне слънчевите си батерии и започне да комуникира със Земята, то полетът е успешен. Ако това не се случи, полетът е провален. Нюанси има само в два случая. Първият е, ако спътникът е въведен в нецелева орбита, но той може да се доведе до целевата посредством собствените си двигатели (за сметка на експлоатационния му срок), или част от мисията може да бъде спасена дори в нецелевата орбита. Тогава казваме, че изстрелването е частично успешно (или частично провалено). Вторият случай касае изцяло новите ракети, провеждащи тестови мисии – при тях няма полезен товар (може да има баласт, автомобил “Тесла” или някакъв товар, който не е особено ценен). Тъй като при тези ракети няма работещ апарат, успехите се дефинират доколко те са изпълнили даден етап от полетната им програма – напр., дали имаме разделяне на степените, дали е достигнат космосът и т.н., следователно имаме понятия като частичен успех в по-голяма или по-малка степен.

Не така стоят нещата в Русия. Когато изстрелване на руска ракета се излъчва на живо, се отразява работата само на първите три степени, но не и на четвъртите степени – ускорителните блокове “Бриз”, “Фрегат” и прочие. Тези блокове довеждат спътника в рамките на няколко часа, но предаването прекъсва след работата на третата степен и Роскосмос веднага обявява полета за “успешен” – въпреки че все още спътникът не е достигнал орбита и не се е отделил. Не е изненадващо, че първите три степени на старите ракети “Союз” и “Протон”, които са наследство от съветско време, сработват безупречно – при тях провали наистина няма в течение на дълги години, даже десетилетия. Съвсем различен е въпросът със степени като “Бриз” и “Фрегат”, които са създадени в постсъветско време. Така например през 2021 г. при полета на ракета “Ангара” мисията е обявена за успешна, въпреки че блокът “Персей” (модифициран “Блок Д”) не сработва. Същата година имаме и полет на “Протон”, при който “Бриз-М” не довежда спътниците в целевите им орбита, макар че по-късно мисията им е спасена – това е “частичен успех” или “частичен провал”, но въпреки това Роскосмос го отчита като пълен успех.

И, разбира се, критерият на Роскосмос не обхваща това дали спътникът е в работещо състояние след изстрелването му – например, има сведения, че спътници, извеждани в космоса с “Ангара”, са се оказвали в неработещо състояние. Има съмнения, че и последният спътник “Арктика”, изведен в космоса отпреди няколко дни, също не работи.

Няма спор – базисните три степени на ракети като “Протон” и “Союз”, още от съветско време, са изключително надеждни и летят безотказно. Въпросът е дали е необходимо Роскосмос да се тупа в гърдите и да обявява 2023-та година за “успешна” – защото тя не е, а и не е трудно да се досетим защо. На фона на разбиващи се автоматични междупланетни станции, повреждащи се преждевременно спътници, продънващи се кораби в орбита след няколкомесечна работа – това са все систематични провали на руската космическа индустрия, които няма как да се хванат, ако смятаме, че всичко 

https://cosmos.1.bg/space/2023/12/20/roscosmos-says-no-failures/