Концентрационните лагери

[Aspandiat]

За Последната тайна", статия; сп. "Авитохол", кн. 5/1996 г. (има архивна снимка от разоръжаването на казаците на 01.юни, 1945 г. в Южна Австрия), гарантирам, че няма шашма. Имам броя.

[КГ125]

Доколкото съм информиран и аз, така е. Казаците масово са разоръжени и изпратени насила в СССР. И не само те. Има случаи на самоубийства и пр. Западняците не винаги са в час, това е една от най-укоримите им прояви, заедно с бомбардировката над Дрезден.

Редактирано Март 27, 2009 от КГ125

[Харамията]

Ето какви данни открих за унищожението на българи и казаци в лагерите в книгата на Войнов (в библиографията са цитирани всички източници и документи).

Георги Войнов

Българския Геноцид и Холокост. Опити за физическо и духовно унищожение на българите през вековете и до днес.

“Тоз, който на убийците прощава, той сам в убийствата ги насърчава!”

Уйлям Шекспир

".............В средата на 30-те години на XX век в Съветския съюз (СССР) започват масови политически репресии, от които страдат стотици хиляди българи, главно поради провежданата от Сталин* национална политика на обезличаване на нациите и утвърждаване на несъществуващата съветска националност. В специфичната дейност по обезбългаряването съдействат и двамата предатели и палачи на българския народ – Георги Димитров и Васил Коларов. Още през 1934г. съветския гражданин Георги Димитров заявява: “... Няма българска нация. Има тракийска, мизийска, македонска ...” По същата логика в СССР няма българи има само съветски граждани! Такова гнусно национално предателство от никого не е било демонстрирано ! ...

Георги Димитров и Васил Коларов, съгласувано с вожда Сталин* разпореждат от Москва кои и кога да бъдат разстреляни, обесени и репресирани. Много от българските политемигранти са били предадени от тях, а за местните жители българи въобще да не говорим. Много българи загиват в ужасните условия на концентрационните лагери в Сибир (ГУЛАГ) добре описани от бившия лагерист и затворник Александър Солженицин в книгите му “Един ден на Иван Денисович” и “Архипелагът ГУЛАГ”. За тези отвратителни лагери на смъртта съществуват огромен брой документи и книги (64, 75, 88, 74). Съществена подробност е че решението да се създадат тези лагери е взето от евреи, а техните коменданти и управа също са били такива! Ето някои от техните имена:

Йосиф Висарионович Джугашвили - Сталин* - генерален секретар ЦК на ВКП (б);

Лазар Мойсеевич Каганович* - ЦК на ВКП (б) и Народен комисар по пощите и съобщенията;

Захар Мойсеевич Белински* - председател на комисията по съветски контрол;

Агранов – Соренсон* - помощник-комисар (ОГПУ);

Беленский* - началник на Главното управление на милицията (МВД);

Берман* - началник на Главното управление на лагерите и изследванията (ГУЛАГ);

Коган* - началник на Беломорските лагери;

Яков Рапопорт* - зам.-началник на ГУЛАГ;

Фирин* - началник на Беломорско – балтийските лагери;

Апетер* - началник на Главното управление на затворите.

Всички началници на управленията на НКВД по места и главните шефове на ЧК, ОГПУ, НКВД, а после и КГБ са евреи (64, 88).

Авторът на книгата “Глобалното зло” – Янко Бъчваров изтъква фактът, че комунизмът е еврейски и, че евреи от САЩ и другаде финансираха Октомврийската революция от 1917г. и това винаги е било световна тайна номер едно! (75). Само, че цензурата налагана по този въпрос от ционистите, пред последните години започна да се пропуква и много хора разбраха истината ...

Английския депутат Ло Сиденнам, през 1923г. в Камарата на лордовете казва следното: “Повече от 30 милиона християни са били унищожени по време на руската революция чрез глад и мъчения, под контрола на евреите. Това беше най-ужасното престъпление в цялата история !” (75).

В съветските концлагери в Сибир и Казакстан и преди и след Втората Световна война са избити не по-малко от 1 000 000 българи! По-късно комунистите твърдят, че те били загинали през войната, но фактите говорят друго !

След 1934г. започват яки репресии и гонения на българите в Украйна и Крим, където има много български селища – богати и процъфтяващи до 1917г. Тече физически и духовен геноцид налаган от комунистите. Изкореняват се вековни обичаи, традиции и обреди на българското население, обявени за буржоазни и религиозни отживелици. Преди всичко се разрушават основите, върху които се гради духовността и нравствеността – религията и църквата. Тъкмо тогава са срутени всички църкви в българските селища в Украйна и Крим; свещениците са лишени от енориите си и възможността да се придържат към предишните нравствени ценности в живота ... В началото на Втората Световна война от Бесарабия насилствено са изселени в Сибир всички, които се смятат за потенциални политически противници. Сред тях са българите, учителствували в румънско време, активистите на политическите партии, а също и борците за национално развитие на бесарабските българи (32).

Паралелно с това комунистите репресират и други групи българи – казаци, волжки българи (чураши, башкири и “татари”), кабардино – балкарци, чеченци, българи от вътрешността на СССР и други Кавказки националности. Това рефлектира върху тяхната позиция по време на войната и много от тях се присъединяват на страната на германците за освобождението на окупираните си земи от руснаците и безбожния (талмудистки) комунистически кървав режим.

В Украйна и Молдова германските войски са били посрещнати като освободители от комунистическия гнет. Много българи от всички споменати групи се записват в така наречените Източни легиони на третия райх и армията на генерал Власов, казашките формирования на Вермахта, СС дивизията “Галиция” и други германски части, съставени от българи, украинци, азербайджанци, казаци, кримски татари, волжки българи, чеченци и други с обща численост 1 200 000 души ! (154).

След края на войната повечето от тези формирования се намират в Южна Австрия, Северна Италия и Франция и правят всичко възможно да се предадат на съюзниците англичани и американци, а не на руснаците. В тези формирования имало и един танкоизтребителен полк на СС (SS – Pz. Zerstorer Rgt. – bulgarisches №1) – български №1; състоящ се от 700 души доброволци (прогермански настроени войници и офицери и членове на патриотичните организации “Бранник” и “Съюз на българските национални легиони”) от България. Последните се изтеглят с усилен марш на скок в Чехословакия и се предават на американците. И едните и другите, особено казашките формирования от българи (които са били изключително боеспособни и добре въоръжени) слагат оръжие пред съюзниците при единственото условие да останат в английската и американската зона. Те обаче биват вероломно измамени !

Тези нещастници били принесени в жертва на отвратителната талмудистка еврейска отмъстителност и злост. Те не могли да знаят, че тяхната съдба била решена още в Ялта между тримата големи – Сталин*, Рузвелт* и Чърчил*. Още тогава, вдигайки тост, червения палач Сталин* предложил като “забавление” след края на войната да се разстрелят без съд и присъда поне 50000 германски офицери и така да се ознаменува победата. Не са могли да знаят за плана “Моргентау” за унищожение на Германия след войната и избиване на няколко милиона германци в концлагери (след войната са избити 2 милиона германски военнопленници!). Този пъклен план за унищожение както и договорената със Сталин операция “Килхоул” (вид смъртна присъда) е бил замислен от ционистките съветници на Рузвелт*: Хенри Моргентау*, Хари Декстер Уайт*, Франк Коен*, Хари Гласер*, Алджер Хис* и други “евреи - предатели в полза на комунизма”, както ги определя точно Янко Бъчваров (75).

Разсекретените английски и американски документи от Втората Световна война, касаещи избиването на милиони от Сталин* по внушение на Англия и САЩ е отразено в редица документални книги на Бъчваров (75), Дойчинов (74), Дробязко и Каращук (154), Рид (76), Ифандиев (9) и други.

Бъчваров цитира в книгата си и данните на канадския писател Джеимс Баскус, който дава подробни сведения за операция “Килхоул” проведена от американците и англичаните спрямо германските пленници и съюзниците им на служба. Това е описано в книгата “Други загуби” (75). Според документите предателството, което решило съдбата на милиони християнски бежанци от Съветския съюз и Източна Европа и военнопленниците от съюзниците на германска служба (казаци, българи и прочие) било извършено от Уинстън Чърчил*, лорд Авон (Антони Идън) – външен министър на Англия и Харолд Макмилан – министър председател. На 10 октомври 1944г. Антони Идън се срещнал със Сталин* в Москва и там се договарят всяка заловена личност със съветско гражданство, също поляци, балтийци и българи, да бъдат връщани в руската зона, независимо от това дали искат или не! Така съдбата на тези хора била решена (75).

Тук трябва да споменем, че заедно с казаците и другите формирования били голяма част и от техните семейства заедно с имуществата си. До есента на 1944г. над 4 милиона руснаци, украинци, българи, казаци и други напуснали страната си заради режима на Сталин и навлезли изтегляйки се с немските войски в Западна Европа, където да търсят спасение. Съюзниците събират съгласно споразумението, тези бежанци и военнопленници в концлагери в Германия, Австрия, Италия и Франция. Ето какво пише за тяхното предаване Бъчваров:

“... Вероломство, бруталности масова смърт били необходими за натикването на бежанците от тяхната последна крепост за свобода – безрадостните и мрачни лагери, намиращи се под контрола на съюзниците ... Когато деня за депортирането на тези нещастни хора наближил, в лагерите били изпратени агенти, които да заблудят емигрантите, че щели да бъдат преместени в по-големи и удобни места ... Създадената обстановки в лагерите станала причина хората да започнат да се съмняват и инстинктите им да подсказват, че са предадени от върховните господари - лидери на западната либерална демокрация и са обречени на унищожение и смърт! Това им станало ясно когато американски и английски пехотни роти* (*По-късно се изяснява, че тези подразделения са били съставени предимно от евреи (руски и полски) (76)) с бойни снаряжения и подкрепени от танкове започнали да заобикалят лагерите. Започнали масови молитви. Хиляди кръстове и молитвени книги били размахвани за последна прошка. При навлизането на войниците в лагерите с поставени вече щикове, хората започнали да викат и искат смърт вместо депортиране. Започнали масови самоубийства. Според очевидци това било най-голямото и ужасно самоубийство запечатано в западната история. Много хора се хвърляли под веригите на танковете - със стотици. Други, мъже и жени се самоубивали по двойки с ножове, счупени стъкла и други, с които си прорязвали гърлата. За изпълнението на тази брутална заповед, свързана с депортирането, както американските, така и английските войски се налагало да използват щикове, приклади, палки, вериги и други като много мъже, жени и деца, които не се качвали в камионите и упорствали, били застрелвани, както и ония, които се опитвали да бягат. Хиляди предпочели бърза смърт, там на място, отколкото да изпаднат в ръцете на садистката секретна полиция (НКВД). Тези, които са останали, около 2 700 000, мъже, жени и деца били извозени до съветската зона като животни – според кореспондента Дъглас Рид. Уместно е тук да споменем и за избиването на 200 000 югославски антикомунисти, които са намерили убежище в Австрия, като са вярвали, че ще бъдат на сигурно място под контрола на англичаните. И те се излъгали. Един ден внезапно започнали да ги товарят във вагони за добитък, в които ги заключвали и транспортирали до другата страна на планината, където бивали избивани с картечен огън и ръчни гранати. Труповете им били хвърляни в големи и дълбоки ями ...” (75). Сред тях имало много българи, хървати, черногорци и босненци !

Дойчинов описва подробно и съдбата на казаците и войниците от армията на генерал Власов – РОА (Руска Освободителна Армия). “Казашкия стан” включвал множество казашки полкове, казашка група “Савоя”, корпуса “Походен Атаман”, парашутно - снайперистка школа и други с обща численост 31 463 души, в това число 1575 офицера, 592 чиновника, 16 485 унтер – офицера и редови, 6304 нестроеваци (негодни за служба поради раняване и възраст), 4222 жени, 2094 деца на възраст до 14 години и 358 младежи на възраст от 14 до 17 години. От общата численост на Стана 1430 казаци били от старата емиграция, а останалите били съветски граждани (154). По други данни броят на казаците в Южна Австрия през май 1945г. бил около 50 000 души; в това число бил и 15-ти казашки корпус в състав 19 000 души, който се изтеглил от Югославия в постоянен бой с партизаните на Йосиф Броз Тито* (74). Общия брой на казаците участвали на немска страна бил 70 000 души.

Те се предават на англичаните, които били под командването на фелдмаршал Александър, като очаквали от него джентълменско отношение; е получили го. Ето как описва предателството на английските дьонмета и масони Дойчинов:

“... С цел да протекат нещата по-спокойно, англичаните отначало внушават на казаците, че се очаква решение от по-горно началство къде евентуално да бъдат изпратени на Запад. След седмица се отнема тежкото въоръжение, доколкото го има, и се оставя само личното оръжие на казаците, основно хладното. На 28 май 1945г. с явна лъжа се събират всички казашки офицери под предлог, че ще се проведе среща с фелдмаршал Александър в близкия австрийски град Юденбург. В този град наистина се провежда среща, но в сградите на близкия металургичен завод с представители на НКВД! Останали без своите водачи редовите казаци чрез бой, стрелба и дори използване на огнепръскачки са качени насила в товарни камиони и са откарани до близката железопътна гара и оттам следите им се губят в Сталинските лагери. При насилствената репатриация загиват, или се самоубиват няколко стотин човека ... (74).

След изселниците остава маса лично имущество, около 200 000 долара в общата казашка каса и не по-малко от 5000 ездатни елитни казашки коне. Всичко това е откраднато от англичаните и чифутите !

По-голяма част от офицерите на тези подразделения са незабавно разстреляни “черните батальони” на НКВД, а бежанците и войниците са изпратени в Сибирските лагери на смъртта, където също голяма част загиват. Точната бройка на тези репресирани, сред които има и много българи е трудно да се установи. По данни от съветските архиви и докладите на Галиков до Сталин* става ясно, че германците през войната “насила са отвели” на своя територия 6 810 547 съветски граждани. От тях 4 794 087 са граждански лица и 2 016 460 военнопленници. Всичко 5 236 130 човека обаче са репатрирани на територията на СССР, а за останалите 1 574 417 души няма данни и могат да се смятат основно за загинали, както посочва Дойчинов (74). Според мен тези “изгубили се в списъците” нещастници са унищожени още в момента на преминаването им в руската зона; останалите също на 2/3 са ликвидирани в Сибир.

По данни на списание “Икономист” от 2000 г.; цивилните лица избити от правителството на Съветския съюз извън войните в периода 1917 – 1991г. наброяват 62 милиона души ! (64). В тази цифра трябва да търсим и избитите от комунистите българи от всички посочени по-горе групи.

В заключение, по горния случай с казаците и другите военнопленници и бежанци ликвидирани чрез операция “Келхоул”; един от активните участници в операцията е американския генерал Дуайт Давид Айзенхауер*, който е с еврейски произход. Той е син на Давид Якоб (Яков)* и Ида Стовер* (75). На неговата съвест тежи и ликвидирането на около 2 000 000 германски военнопленници, които съгласно зловещия план “Моргентау” са били затворени в концлагери администрирани от евреи! Планът според известни документи е предвиждал чрез глад, болести и финансов крах да бъдат ликвидирани още 20 милиона цивилни лица в Германия ! (75).

Още по време на войната, през 1944г. след освобождаването (окупирането) на Крим, комунистите предприемат масови репресии над българското население и кавказките българи. На 9 май специални части от автоматчици на НКВД блокират българските селища и започва депортацията. Операцията започва в 4 часа сутринта; извергите влизат по къщите и извикват: “В името на съветската власт! За измяна на родината вие се изселвате в други райони на Съветския съюз!”. На депортираните се дава срок само няколко часа за да съберат ръчния си багаж и биват натоварени като животни в камионите. Който се съпротивлява е разстрелван на място, без оглед на поли възраст. Ето какво споделя преди смъртта си един от войниците участвали в тази антихуманна операция:

“... Сама по себе си операцията беше безнравствена, но дори на нейния фон се откроиха някои отвратителни сцени: старица обезумяла от мъка и изненада, се спусна да бяга в степта и беше покосена от картечен откос; безкрак инвалид, току-що завърнал се от болница, бе повлечен към камиона и хвърлен в каросерията като чувал с картофи. В 12 часа през нощта всички ешалони с изселници напуснаха пределите на Крим. Имуществото и добитъка бяха захвърлени на произвола на съдбата ... Изселванията по начина, по който бяха извършвани, бяха до такава степен гнусни, а по физическите и моралните мъки на изселваните – несравними с нищо. Само този, който през живота си не е бил подлаган на това, не би могъл да си представи достатъчно ясно целия трагизъм ...” (155).

По данни на българските изселнически организации само тогава от Крим са изселени повече от 13 000 българи, които са откарани в концлагери и трудови колонии в Казахската, Узбекската и Таджишката република и най-вече в РСФСР (32). Това е обаче само една незначителна част от депортираните в лагери българи, чийто точен брой едва ли някога ще се узнае.

Заедно с тези българи по същото време насилствено се изселват и кримските татари (преименувани българи – мюсюлмани)* (*Голяма част от българите – мюсюлмани в Русия е наречена от руснаците, незнайно защо “татари”, без да имат нищо общо с историческите татари и монголци.) – 238 500 души; чеченци и ингуши – 500 000 души; кабардинци и балкарци (българи) – 37 713 души и други. По официални данни, около 50% от всички тях измират по пътя и в лагерите (в следствие тежките условия, глад, болести и разстрели) още в първата година от заточението! ... За тази велика заслуга, главният организатор на операцията генерал – полковник Иван Серов от НКВД е награден от Сталин* с пълководческия орден “Суворов”, а по-късно “Златна звезда”, 6 ордена “Ленин”, 4 “Червено знаме”; последния си орден “Кутузов” I степен този заслужил главорез получава на 18 декември 1956 г., защото удавя в кръв народната революция в Унгария ! Наскоро Казахстан разсекрети архивите си за съветските концлагери, които са се намирали на територията на републиката по времето на СССР. Става въпрос за една огромна лагерна система в степите на Казахстан, така наречения “Карлаг”; тя се е разпростирала на площ голяма почти колкото Дания. Запазени са досиета и документи за 800 000 концлагеристи, които в момента се проучват от историци и специалисти. 45 000 документа съдържат информация за затворниците и техните надзиратели, както и документи за загиналите над 70 000 души (само за тези има документи). Периода обхваща 1931 – 1957г., като загиналите от болести, изтощение или разстрел до 95% са починали през първите три години от задържането им. Затворниците са били с присади от 5 до 10 години, но са получавали и допълнителни вътрешни присъди за провинения, по усмотрение на началството. Към повечето досиета има снимки и указана националност. Има данни за много българи (“татари”), чуваши, башкири и други. Отбелязваме, че тук става въпрос само за един лагер и много документи още не са проучени и анализирани (156). В Казахстан и досега живеят над 60 000 българи останали там след Сталинските репресии. Дълга време не само там, но и на други места в Съветския съюз, след освобождаването им от лагерите, българите не са имали лични паспорти и не са могли да напускат селището, в което са били регистрирани. Издаван им бил така наречения “вълчи билет” (вид удостоверение за самоличност) с който много трудно можели да си намерят каквато и да е работа !...

Тези крути мерки спрямо българите обаче се видели недостатъчни на комунистите. Затова през есента на 1946г. от българските села в Бесарабия и Южна Украйна се изземва насилствено всичкото зърно, което предизвиква невероятен глад, при който умират над 70 000 българи! Например в село Пандаклии, Болградски район, от 1200 жители живи остават само 200 души (153). Според мен броя на умрелите българи вследствие на тази целенасочена акция е в пъти по-голям, защото по разбираеми причини липсва точна статистика. Ето какво пишат Греч и Червенков по този въпрос:

“... Броят на умрелите е толкова голям, че не успяват да ги откриват, регистрират и погребват. Труповете се събират в мазета, тавани и други студени помещения, където те престояват по няколко дни. Понякога не се обявяват смъртните случаи, за да се запази продоволствената дажба. В Компратски, Конгазки и други райони има случаи на човекоядство. Един от тогавашните ръководители на МССР, министър В. Шнирьов, описвайки този ужас в докладна записка, отбелязва: “Изяждането на трупове придобива масов характер, като това се съпровожда с чудовищна религиозна пропаганда (умиращите старци молят своите деца и внуци да изядат трупа им, като проповядват, че това ще им запази живота, ще им опрости греховете и ще им донесе спасение).

... Но броят на умрелите е значитилен, особено на децата – от 30 до 50% ...” (32).

Нещата в Украйна през 1946 г. дотолкова били излезли от нормалното си русло, че се стигнало и до там на някои пазари да се предлага като стока за храна – човешко месо. Понеже това звучи невероятно, тук прилагаме фотодокументи от ужасяващата колекция на големия френски фотограф Мартин Моносие, които доказват казаното по-горе. За отбелязване е, че по същото това време в Симферопол е изяден от човекоядци и братът на световно известния по-късно масов убиец и канибал Андрей Чикатило; убил и изял частично 53 души! ... Очевидно е, че по време именно на този период от живота му се е формирала патологичната му и извратена психика, превръщайки го по-късно в безмилостен убиец – садист и канибал ! ...

Според по-късни проучвания на украинска учени след 1989г., по време на изкуствено предизвикания глад от комунистите през 1946 – 1947 г. са умрели между 3 и 7 милиона души в Украйна. По същата схема се предизвиква и глад в Поволжието, където също измират някъде между 1 и 2 милиона души предимно от български произход ! ...

Справка на “Отдела за спецзаселванията” при НКВД на СССР за спецзаселените (концлагеристи от ГУЛАГ) към октомври 1946г., показва, че голяма част от останалите живи българи са били натикани в концлагери, където в следствие репресиите много от тях загиват. В посочения документ: подписан от Началник на 3-то Управление на Народния комисариат за държавна безопасност на СССР – Милщайн* откриваме следните групи с българки произход:

1. Чеченци и ингуши – 400 478 (мъже – 97 441, жени – 110 818, деца до 16 г. – 191 919);

2. Каракачаевци – 60 139 (мъже – 10 595, жени – 16 860, деца до 16 г. – 32 557);

3. Балкарци – 32 817 (мъже – 6147, жени – 10 284, деца до 16 г. – 16 386);

4. Кримски “татари”, българи и гърци – 193 959 (мъже – 43 135, жени – 68 343, деца до 16 г. – 82 481);

5. Бивши кулаци – 577 121 (мъже – 165 519, жени – 203 893, деца до 16 г. – 208 309);

6. Немски помощници – 3185 (мъже – 335, жени – 1557, деца до 16 г. – 1093);

7. Власовци от РОА – 95 386 души.

Това е само част от целия документ, където подробно се посочват данни за депортирането, вид ешелони, брой, в кои лагери и области се препращат, за какъв срок и така нататък. Тези документи са от ЦГАОР (Централния държавен архив на Октомврийската революция) и много от тях носят подписа на гнусния чифут и садист, братовчед на Каганович – Лаврентий Берия* (157).

За това как са протичали срещите на лагерниците и затворниците българи с техните палачи, може да ви стане ясно от архивите:

“Всяка седмица дясната ръка на Берия* генерал-полковник Виктор Семьонович Абакумов* правеше показен инструктаж как трябва да се превъзпитават “нищожествата”. Подготовката започваше от сутринта, като огромния кабинет на Абакумов* се покриваше с мушами и гумиран брезент, за да не му се цапат скъпите килими и стените от кръвта. След това строяваше офицерите от НКВД покрай стената и заповядваше да доведат някое “нищожество” (обикновено интелигент – дисидент). Върху униформата си Абакумов* обличаше гумиран гащеризон и при ритуала на “инструктиране” си служеше с две бухалки (малка и голяма) издялани грубо от сибирски дрян. Първо започваше с малката бухалка, като затворника биваше бит методично в продължение минимум на един час докато месата му посинееха и започваха да се накъсват и отлепят от костите. След това следваше процедурата по строшаване на ставите с удар (лакти, рамене, колене и прочие). Накрая, като инструктажа приключваше, като с един – два удара на голямата бухалка, генерала пръсваше черепа на затворника. По време на боя и заключителния етап, по лицата и дрехите на строените офицери пръскаше кръв и парченца мозък от бития. Ако някой от тях не издържеше на гледката, или припаднеше – го изпращаха, като мекушав и негоден за работа в НКВД – в някой лагер в Сибир ! ...

Броят на комунистическите лагери на смъртта в Сибир достигал до няколко стотин. Те продължили да съществуват дълго след смъртта на Сталин през 1953 г. и шефовете им в повечето случаи са евреи. В един такъв лагер наричан “Железния град”, през 1974 г. попада и българката от Хасково – Мария Христозава, която тогава била студентка в първи курс в литературния институт “Максим Горки” в Москва. Христозова попада в женската затворническа колония без съд и присъда, след един запой в бар с колеги – грузински студенти, които били арестувани от милицията. Свидетелствата на Мария, която по чудо остава жива след близо 2 години в лагера са потресаващи. Жените били изнасилвани с неописуем садизъм от пияните надзиратели в лагера, начело с коменданта; карали ги също да играят на истинска “руска рулетка” от която някои полудявали, а други са умирали с пръснат череп. Изнасилват ги анално с отверки, ключове, лъжици и други случайно попаднали предмети. Умрелите от “руската рулетка” се вписвали като “самоубийства” и всичко се потулвало, а и никой от началниците в Москва не се интересувал от това какво става в лагера. Друго гадно мъчение завършващо със смърт е да те завържат гол в тайгата, където за половин час огромни рояци от комари ти изпиват кръвта, без да има видими следи от насилие. Най-зловещото наказание за жените (измислено от някой болен мозък) било изнасилване, като офицерът си поставял на члена топчица от ситно нарязана еленова козина. На пръв поглед безобидно, но по думите на Христозова:

“... От тая по-жестока смърт няма. Двете (наказаните момичета, заради бягство) умираха три месеца в адски мъки. Космите предизвикаха възпаление в матката. В лагера нямаше лекар. А и никой не искаше да ги лекува. Половите органи на момичетата загниха и те викаха по цели нощи от болка. Накрая умряха. И тях ги писаха самоубийки ... (158).

Горното показва, че дори и в по-ново време издевателствата над българи продължават в Съветския съюз , а днес в Руската федерация, Украйна, Молдова и другаде. Процесът не е спирал, макар че днес методите на физическия и духовен геноцид да са станали малко по-рафинирани, но това не променя нещата! Геноцидът е налице все още !

КРАТКА ХРОНИКА НА ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ВОЛЖКИТЕ БЪЛГАРИ (ОТ КРАЯ НА XIX ВЕК ДО НАШИ ДНИ)

1862 г. - Образуване на първата (след 1552г.) легална община на волжките българи в Казан начело с Багаутдин Ваисов, получила също наименованието "ваисовка" (по фамилията на ръководителя си). В общината влизат, отказвайки се от руските си паспорти и получавайки общински паспор¬ти със запис “зль булгари" ("българ" на арабски) 330 000 волжки българи - мюсюлмани.

1884 г. - Арестуван е Б. Ваисов и принудително е затворен в Казанската психиатрична болница от властите на Царска Русия.

1893 - 1894 г. - Убит е Б. Ваисов.

1894 г. - Руските власти арестуват новия ръководител на общината на волжките българи - сина на Б. Ваисов. Сардар Гайнан Ваисов (1878-1918г.) - и го изпращат в каторга на остров Сахалин.

90-те години на XIX век - Руските власти депортират няколко хиляди волжки българи - ваисовци в Сибир.

1906 г. - С. Ваисов се завръща от Сахалинската каторга. Ръководената от него политическа партия на волжките българи - "Фиркаи Наджия" ("Партия на Избавлението"), бореща се за възстановяването на Волжката Българска държава, наброява 60 000 членове.

1909 г. - С. Ваисов се среща с великия руски писател Л. Н. Толстой в Ясна Поляна. От тая година Л. Н. Толстой и дъщеря му Татьяна Львовна оказват материална помощ на общината на волжките българи.

1818 г. - Партията "фиркаи Наджия" решава да образува на 28 март 1918 г. Волго-Българска република.

28 февруари 1918 г. - С. Ваисов и други ръководители на Волго-Българската републиката са убити (от татарски националисти и тайни агенти на болшевишките специални служби), в резултат на което се проваля провъзгласяването на Волго-Българската република.

февруари - март 1920 г. - "Вилната война" - въстание на волжките българи от Казанска и Уфимска губерния срещу опитите на болшевишкото ръководство за образуване на територията на Волжка България на "Республика Татарстан" (по това време волжките българи наброяват 1 300 000 души, а татарите - 300 000), което е жестоко потушено от чекистите и Червената армия.

25 юни 1920 г. - Болшевишкото ръководство по проект на Сталин образува "Република Татарстан" на територията на Волжка България.

1923 г. - Сталинското ръководство на Русия забранява общината на волжките българи и партията "фиркаи Наджия" и изпраща ръководителя на общината и партията Газизан Ваисов (брат на С. Ваисов) в най-страшната каторга от ГУЛ-ЛАГ - Соволка. Волжките българи стават първия репресиран народ на Съветския Съюз.

Средата на 30-те години на XX век - Синът на С. Ваисов, Мидхад Ваисов, е арестуван и изпратен в Сталински концентрационен лагер.

1939 г. - Руските чекисти зверски избиват Гайян Заисов (брат на С. Ваисов, ръководител на общината на волжките българи в Полша) и цялото му семейство (чекистите първо изнасилват дъщеря му, а след това я обесили в затворническата килия).

1920-1940 г. - Руските чекисти и войски унищожават повече от 50 000 активисти на забранената община на волжки¬те българи и членовете на техните семейства.

1957 г. - Газизан Ваисов е освободен от затвора.

1963 г. - Умира Газизан Ваисов.

1957 г. -1986 г. - Неуспешни опити на новия ръководител на общината на волжките българи М. Ваисов (освободен от затвора за участието му във Великата Отечествена воина) за получаване на официална реабилитация на общината на волжките българи и партията "фиркаи Наджия".

1968 г. - Безрезултатно обръщение на Ф. X. Нурутдинов към главите на най-големите държави с призив за слагане на край на дискриминацията на волжките българи в Русия, Ф. Г.-Х. Нурутдинов е изключен от Казанския университет по искане на КГБ (година по-късно Нурутдинов - при негласната поддръжка на тогавашния ръководител на Република Татарстан Ф. А. Табеев - успява отново да стане студент в университета).

1978 г. - Организира се нелегално ръководство на Казанската община на волжките българи начело с Ф. Нурутдинов.

1979 г. - Кремълското ръководство сваля Ф. А. Табеев (организатор на строителството на КамАз в гр. Набережние Челни) от поста на ръководител на Република Татарстан заради съчувствието му към идеята за възраждане на историческото име на Волжка България и реабилитация на общината на волжките българи. Разгърнатата от руските и татарските националисти и власти антибългарска кампания довежда Г. В. Юсупов до умопомрачение, а X. Г. Гимади - до самоубийство. Те са двамата най-големи български учени. Властите забраняват на последния оцелял български учен - Ф. X. Валеев - да живее и работи в родината си.

1986 г. - Умира водачът на вслго-българската община в Русия М. С. Ваисов. За нов водач на волго-българското освободително движение е избран Ф. Нурутдинов.

Август 1988 г. - Г. А. Хабибуллин и Ф. Нурутдинов създават Казански клуб на любителите на българската история и култура "Ъулгар аль-Джадид" ("Нови Болгар") - първата легална организация на общината на волжките българи след 1923 г.

17 септември 1988 г. - Първи (след 1918 г.) открит политически митинг на волжките българи от град Казан, проведен в казанския музей "Г. Тукай".

24 септември 1988 г. - Първи всеруски митинг на волжките българи на Казанския Централен стадион в защита на своите национални и граждански права (присъствуват представители на волжките българи от Набережние Челни, Башкортостан, Самара, Москва, С. Петербург, Сибир, а също и от Украйна, Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизия).

Януари 1989 г. - Преброяване на населението на СССР, по време на което преброителите (по заповед на властите) отказват да записват волжки българи като "българи" и ги пишат "руснаци" и "татари". Преброителят-татарин заплашва члена на волго-българската община Раушание Галеева: "Ако Вие не се съгласите да Ви запиша като "татарка", ще дойдат хора, които ще изгорят Вашата къща заедно с Вашия парализиран мъж!"...

2 юли 1989 г. - Общината на волжките българи открива паметник на С. Ваиссв в Казан (скулпторът е ръководителят на Киевската община на волжките българи Т. Абдуллин).

Април 1990 г. - Първият брой на вестника "Булгар иле" ("България") на общината на волжките българи излиза на бял свят в тираж 40 000. Създава се организацията Български национален конгрес.

9 юни 1990 г. - Открит е Първият джиен (събор) на представителите на волго-българските организации в Казан.

1993 г. - Враговете на българския народ убиват Г. А. Хабибуллин - виден деец на волго-българското движение и директор на Казанския музей Т. Тукай" (преди това убийците изнасилват малолетната му дъщеря и тя си загубва ума). Убийците и насилниците остават ненаказани - така както и убийците на Багаутдин. Сардар и Гайян Ваисови. Редица организации на общината на волжките българи, поради ожесточени преследвания от страна на властите принудително прекъсват легалната си дейност.

25 юни 1994 г. - Откриване на Втория джиен на представителите на волго-българските организации в Казан.

1994 г. - Главата на Казанската община на волжките българи X. Г. Габдрахманов спечелва двугодишното съдебно дело за правото си официално да се нарича българин и получава паспорт със запис на своята националност болгар (на руски "булгар"). Генералната прокуратура на Русия по молба на Татарстан отменя справедливото решение на съда, но X. Г. Габдрахманов отказва да върне паспорта си със скъпия за него запис "българ".

1994 г. - Оренбургският издателски център на общината на волжките българи - редакцията на вестника "Болгар иле"- публикува първия и втория том на сборни¬ка на волго-български летописи "Джагфар тарихи", след което "неизвестни лица" напълно разрушават този център. Волжките българи са лишени от единствената възможност да печатат своите книги.

Юли 1995 г. - Среща на ръководителите на общините на дунавските и волжките българи от различни страни в Казахстан, в подножието на величествената планина Кан Тенгри - "Царят на Вселената-Тангра". От тая планина хунорските предци на българите са тръгнали да завладяват Европа.

Декември 1995 г. - Властите на Република Татарстан забраняват първия след 1917 г. учебник по история на волжките българи - "Родинознание" на ф. Нурутдинов.

1995-1996 г. - Татарските националисти и татарските вестници и списания тормозят видния учен-българовед, академик на АН на Татарстан М. 3. Закиев и Ф. Нурутдинов.

1997 г. - е свикан Световния конгрес на волжките българи в казан. Политическо убийство на Равил Шарипов -издател на летописите „Джагфар Тарихи" в Оренбург.

1999г. – Регистрация на “Българската община” в гр. Казан

2000г. – Върховния съд на Русия (РФ) отхвърля съдебния иск на “Българския национален конгрес” в лицето на неговия председател Гусман Халилов за промяна на името “Татаристан” с “България”.

2002г. – м. Август се провежда 3-тия Световен Конгрес на Казанските татари (Казанските българи), на който има участници от България, а на една от сесиите взима участие и президента на Русия – Владимир Путин.

Спете спокойно, българи !

(данните са от сп. “Един завет”, бр. 3/1998 г.)...................."

[КГ125]

Въпреки някои странни подробности, общо взето картината с депортациите според мен е такава. Само не знам откъде авторът реши, че военните части на съюзниците, които са я осъществили, са съставени от руски и полски евреи.....

Та нали основно по техни спомени събитията са известни...

[Харамията]

Въпреки някои странни подробности, общо взето картината с депортациите според мен е такава. Само не знам откъде авторът реши, че военните части на съюзниците, които са я осъществили, са съставени от руски и полски евреи.....

Та нали основно по техни спомени събитията са известни...

Този факт го посочва Дъглас Рид в книгата "Спорът за Цион", а в следващ пост ще пусна и нещо за комунистическите концлагери в България и издевателствата извършвани там, някои от които са направо шокиращи и надхвърлят по думите на очевидци всичко известно до сега!

[КГ125]

Добре, но този Рид... като знам книгата му, хич му нямам доверие. А освен това той там сочи ли откъде знае този факт? Може и да си го е измисли.

[Харамията]

Добре, но този Рид... като знам книгата му, хич му нямам доверие. А освен това той там сочи ли откъде знае този факт? Може и да си го е измисли.

Дъглас Рид е сериозен документалист и съвременник на тези събития - виж му биографията! Книгата му е изключителна; не случайно претърпя две издания у нас; прочети я внимателно пак!

[Преслав Ганев]

Това не е доказателство, дори напротив.

(Извинявам се на Преслав, по погрешка ти промених мнението. Опитах се да го възстановя във вида, в който го запомних, sorry, ако трябва, повтори го.)

Редактирано Март 29, 2009 от КГ125

[КГ125]

Особено в този случай, тъй като авторът определено е силно предубеден. Затова авторитетът му за мен не струва, искам факти - откъде знае това, за да го напише.

Редактирано Март 29, 2009 от КГ125

[Харамията]

Ето и за комунистическите концлагери и издевателства над българската интелигенция след 1944 г.; извадка от книгата на Войнов (това си е направо обвинителен акт; да не забравяме, че в българския парламент през 2000 г. е приет Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен!):

VI. Шеста глава

Извършения от комунистите Геноцид и Холокост над българската нация (1944 – 1989 г.)

Данните за тази глава по разбираеми причини не са пълни и точни, тъй като все още архивите на БКП и бившата ДС не са отворени и разсекретени въпреки, че са минали над 60 години от кървавия преврат на 9 септември 1944г. Независимо от това обаче, съществуват множество други документи (държавни, съдебни, на МВР и прочие), както и свидетелства на останалите живи жертви на комунистическия терор и техни роднини. Всичко това дава възможност да се сглоби една обща картина за извършените от комунистите престъпления в посочения период. Тук трябва да отчитаме също така, че много документи са умишлено унищожени, а много не са надлежно проучени – например военните архиви и други по-периферни архиви и документи от Централния държавен архив (ЦДА).

Понеже за жертвите е писано доста, тук акцент ще сложим върху имената на палачите, техните сътрудници и помагачи и извършеното от тях.

Под диктовката на Москва, на 26 август 1944г. ЦК на БКП (БРП) издава окръжно №4, което призовава комунистите, Отечествения фронт (ОФ), народните маси (разбирай лумпените) заедно с армията “да се вдигнат на смела и решителна борба за незабавно скъсване съюза с хитлеристка Германия, за изгонване на войските й от България, за общи действия с другите балкански народи срещу завоевателите, за демократична власт ... “

По същество това е сигнал на комунистите за извършване на въоръжен преврат срещу законната власт в България, подкрепен от окупационната 200 хилядна съветска армия! На 8 септември сутринта Червената съветска армия нахлува в България, а на 9 септември 1944г. правителството е свалено, налага се комунистическа диктатура (наричана “народна демокрация”) и започва поредната голяма касапница над българите ! ...

Комунистическите историци в България наричат този престъпен акт “Деветосептемврийско въстание” и “начало на българската социалистическа революция”. Нека видим как протича това “светло начало”.

Новото правителство на Отечествения Фронт (ОФ) е оглавено от професионалния превратаджия и масон Кимон Георгиев*. Веднага са свалени регентите Н.Ц.В. Кирил Княз Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. На тяхно място са поставени професор Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Новото измекярско правителство под диктовката на Москва, веднага обявява война на доскорошния си съюзник Германия и българската армия е пратена на заколение да умира за чужди интереси, вместо да укрепи българската власт в Беломорието и Македония. Изтеглянето на българските войски от двата района оставя беззащитно българското население на произвола на съдбата подложено на зверства, грабеж и убийства от страна на гръцките андарти, сръбските и албанските ултранационалисти и комунисти. Единствено в Скопие един български батальон излиза срещу албанците и спасява града от погроми, но след това много от тях са разстреляни от генерал Темпо заради отказа им да воюват с германците и предложението да се завземе Солун (55).

Комунистите изпращат на фронта срещу германците елитът на армията – офицери, подофицери и войници в по-голямата си част членове на патриотични организации. Те биват пратени на първа бойна линия, а партизани, доброволци и политкомисари стрелят зад тях. Така абсолютно безсмислено България дава 35000 жертви убити и хиляди инвалиди. Целенасочено беше избит по този начин цвета на нацията, а страната загуби териториите си – Беломорска Тракия, Македония, Западните покрайнини, плюс това се плащат и огромни репарации (49).

Непосредствено след преврата започват чистки, масови убийства на политически противници и чисто криминални престъпления извършвани от комунистическите партизански банди, руската окупационна армия и касапите от НКВД дошли специално за целта.

От Москва Сталин* давал указания “как трябва да се проведе революцията в България и че за да стане както трябва е необходимо да се пусне повече кръв”... Палачите: Кимон Георгиев (Кимо Георгиевски – Габриел*, масон 33 степен) – министър-председател; Антон Югов – министър на вътрешните работи и член на Политбюро на ЦК на БРК(к); Георги Петров - член на Политбюро на ЦК на БРК(к); Трайчо Костов; Никола Гаврилов; Петко Кунин; Минчо Нейчев – министър; Георги Чанков; Владимир Димчев; Върбан Ангелов; Добри Терпешев; Георги Димитров; Васил Коларов; Цола Драгойчева; Александър Оббов; Адам Трънка*; Димитър Ганев; Вълчо Червенков;Титко Черноколев; Менахем Файонов*, генерал-лейтенант Добри Терпешев; доктор Любен Герасимов;доктор Иван Пашов; Стефан Тончев; доктор Михаил Геновски; Иван Харизанов; Георги Кулишев; Васил Юруков; генерал Мархолев; Здравко Митовски; Димитър Братанов; Иван Попов; Райко Дамянов; Георги Дамянов; Владимир Поптомов и други подписвали директивите и решенията на ОФ, ЦК на БРП(к); БЗНС, Народен съюз “Звено” и БРСДП (52). Тези и други ръководители и членове на репресивния апарат на тоталитарната комунистическа диктатура са провеждали геноцидната антибългарска политика спусната от Москва.

Започва невиждан кървав терор, като без съд и присъда са избити десетки хиляди хора. На първо място според указанията на комунистите, това са хора от интелигенцията и управляващите до 1944г. – учители, кметове, полицаи, висши офицери, търговци, адвокати, съдии, по-богати българи, членове на патриотични организации (легионери, бранници и други), свещеници и други; общо взето цветът на нацията. Непосредствените извършители на престъпленията са лумпени от комунистическите партизански банди, евреи ционисти и комунисти от бойните групи на БРП(к) и РМС, пълномощници на руското НКВД, криминални елементи освободени от затворите и хора от утайката на обществото жадни за мъст и примитивен реваншизъм. Сред тези палачи имало и истински садисти и изверги, главно от еврейски произход, които убивали за удоволствие ! ...

Ето какво пише за този период вдовстващата царица Йоана Савойска в своите “Спомени”:

“... Започнаха веднага арестите. Бяха освободени от затворите политически затворници, но също и обикновени престъпници, които бяха рекрутирани в Народната милиция, заела мястото на полицията. Бяха задържани незабавно всички министри от правителствата, следвани едно след друго по време на войната, включително и тези, които бяха обявили война на Германия; всички журналисти от всички партии; много от офицерите, с изключение на членовете на отечествения фронт. Полицията бе унищожена за кратко време, нападнати бяха магазините и складовете; започнаха нощните извеждания от къщите. Никой не знаеше дали на следващия ден щеше да бъде жив и в дома си, както е правилото на всяка “народна демокрация”.

За да подържат постоянна атмосфера на ужас, руснаците бяха разположили батареи от оръдия в парковете на столицата, които на различни интервали даваха халостни изстрели. В продължение на три дни не получих известие от Кирил и регентите, които бяха задържани под арест в същия Царски дворец, от където малко след това изчезнаха. Техните следи се губят чак до процеса пред Народния съд. Аз не успях да установя никакъв контакт с тях. Вероятна са били отведени в Русия, за да бъдат “обработени” за това, което би трябвало да отговарят на народните съдии, които щяха – все едно – да ги осъдят на смърт.

“Кървавата баня” се развиваше в грандиозни мащаби в цяла България. Официалната цифра, съобщена от правителствените власти няколко години по-късно, бе 138000 души за една страна от седем милиона жители. Но действителните цифри са по-високи. След като затвориха границите, започна “масовата чистка ... “ (133).

В следващите 3 – 4 месеца след 9 септември 1944г. са извършени най-големите престъпления от страна на комунистите. Във всички села и градове – училища, затвори и казарми били препълнени с арестувани хора, към които били отправени абсурдни обвинения от типа на: “отговорен за катастрофата”, “отявлен фашист”, “народен враг”, “капиталист” и така нататък. След като били извършени тези масови арести, в продължение на много дни арестуваните били подложени на нечовешки мъчения, бой, душене, пускане на ток и други. След това дошла кодирана заповед от София, която гласяла: “Докарайте арестуваните в София !” ... Това била паролата на комунистите, всички арестувани да бъдат избити и разстреляни без съд и присъда !

В дневника на доктор Найден Найденов (съратник на Иван Багрянов) има един доста показателен епизод, който описва точно, как комунистическите лумпенизирани банди са се държали с хората по време на “революцията” на 9 септември 1944г.:

“... Из града се движат на групи младежи с шмайзери в ръка, надавайки дивашки викове. По “Пиротска” срещнахме няколко такива групи. Баща ти поиска да се върнем веднага в къщи, но аз настоях и отворихме магазина, аз поставих на нашия трикольорното знаме ... В това време откъм църквата “Св. Никола” се зададе голяма група младежи, между които имаше и няколко цигани. Те надаваха някакви зверски викове и размахваха над главите си шмайзери и ножове. Като дойдоха пред нашия магазин, забелязали трикольора, спряха се и започнаха да се нахвърлят върху мен (майката на доктор Найденов) с ругатни. Някои извикаха: “Къде ви е червеното знаме? Веднага да свалите този буржоазен парцал !”

Не се уплаших! Напротив, много спокойно им отговорих, че това не е никакъв парцал, а националното знаме, символът на България. Казаното от мен ги озвери и те се нахвърлиха още по-стръвно. От групата се отдели един висок циганин, откачи знамето, начупи пръта му, разкъса плата на парчета и го захвърли на средата на улицата. Младежите нададоха тържествуващ вик и замачкаха с крака знамето.

- Какъв позор сине! Циганин свали националния трикольор и се гаври с него !...

Когато зверовете се наситиха да мачкат народната светиня, продължиха пътя си, надавайки истерични дивашки викове. Насред улицата остана знамето разкъсано, измачкано, осквернено. Взех парчетата, изтупах ги и ето – тука са !

Мама разви пакетчето, което държеше в ръцете си. Знамето бе накъсано на парчета и замърсено. С какво чувство на преклонение тя погали тези останки! И с гняв и възмущение каза:

- Престъпници! Дадоха импулс на най-долните, башибозушки инстинкти. Циганин да къса националната светиня ! ...” (106).

9-ти септември 1944г. не минава и без някои куриози, които ако не беше трагедията на българския народ – биха звучали комично:

В Бургас съветските войски правят десант и настървените гладни войници намират на гарата една цистерна с метилов алкохол. Собственика ги предупреждава, че спирта е за промишлени цели и е отровен, но бива разстрелян като “капиталист и саботьор”; в резултат 200 войници и офицери умират от отравяне с метиловия алкохол, а много ослепяват !...

В Стара Загара комендантския патрул от НКВД залавя и разстрелва на място пияни руски войници грабили и изнасилвали българи.

И в двата града по-късно комунистическата угодническа власт издига паметници на безславно загиналите по този начин съветски войници, където пише: “Тук са погребани съветски войници геройски загинали в Отечествената война, в борба срещу фашизма и капитализма”! ... Тия паметници стоят и до днес ! ...

Избиванията в страната и столицата се извършвали по предварително изготвени от комунистите списъци (от местните организации), в които са посочени водачите на българския народ, представителите на властта и интелигенцията, както и членовете на патриотични и националистически организации.

В репресиите и избиванията се включват особено активно хора като: Антон Югов – министър на МВР; Давид Елизар* - партизанин от бригада “Чавдар”; Тодор Живков – тогавашен служител в МВР; Лев Главинчев* - по-късно полковник в МВР (собственоръчно убил над 250 души!); Хенрих Коен* - следовател от ДС; Бачи Зеев* - (Изидор Леви*) – агент на Берия* от НКВД и ръководител на следствието към ДС; майор Аврам Митов* - от ДС, бивш политкомисар от врачанския партизански отряд “Гаврил Генов”; Рако Аврамов* - партиен секретар на БРП (БКП) в Коларовград (Шумен); полковник Валери Таджер*; Исак Елизар Франсис*, Матю Кербел*, Жак Натан Примо* (по-късно член на ЦК на БКП); Давид Буко Коен* - служител в МВР (ДС); Ешуа Кемалов Декало*; Анжел Вагенщайн*; Георги Боков (баща на Филип Боков от БСП); Премянов – старши (баща на Красимир Премянов от БСП); Гео Зайков Пирински (баща на Георги Пирински* от БСП - понастоящем председател на Народното събрание); Панайот Каракачанов (баща на Красимир Каракачанов от фалшивото ВМРО); Давид Овадия* - партизанин – терорист; Раймонд Вагенщайн*; Изидор Соломонов*; Димитър Насимов Аврамов* (Давид Насим Авраам*) – инспектор и главен палач в РО-2; партизанинът Санто Биджерано* (баща на Лидия Шулева* от НДСВ – бивш министър в правителството на Симеон Сакскобургготски – Кохари*, понастоящем депутат от парламентарната група на НДСВ и българки наблюдател в Европейския парламент); Мирчо Спасов – по-късно генерал от МВР; майор Стефан Китов – началник на затвора в “Дома на слепите” в София; началник на концлагера “Персин” и редица други гадове (за по-пълен списък на палачите виж – 38, 53, 64, 107, 99). Членове на еврейското ОФ били: полковник Валери Таджер* - председател, Изидор Соломонов*, Давид Елазар*, доктор Йосиф Аструков*, Давид Бенвенисти*, ст. н. с. Давид Коен и други.Всички гореизброени лица са били членове на БРП (к), по-късно преименувана в БКП ! ..

За това, с какво са се занимавали горепосочените комунистически лумпени, палачи и садисти споменава един от сътрудниците на Лев Главинчев*:

“... В началото арестувахме само офицери, министри, бивши управници, търговци – изобщо богати хора. Министър на МВР беше Антон Югов, партизаните станаха бивши началници, полит-затворниците – също, а криминалните станахме обикновени “гвардейци”. Главния щаб на “гвардията” бе хотел “Славянска беседа” – бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчинен на Лев Главинчев*, един от най-жестоките убийци по онова време. Отделът ръководен от него, беше от 29 души, които се разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арестуване вземаха и войници от дадените за охрана на военното министерство. Освен със “Славянска беседа” “гвардията” разполагаше и с “Дома на слепите”, затвора, ареста на Съдебната палата, сградата на “Московска” – 5, както и някои други сгради, една от които на улица “Княз Александър I” – по-късно стана банка.

Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите – принц Кирил и генерал Михов. Докараха ги с лека кола, а ги откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги седалки от стена до стена. Пак в “Славянска беседа” доведоха генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери (ШЗО). Наши “гвардейци4 го убиха с чук в главата и хвърлиха трупа му от петия етаж – уж се е самоубил. Бяха убити и други хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. “Гвардейците” ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала имаше случаи, ако в къщата, дето извършвахме ареста, нямаше други и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиването ставаше с чук или заколване с права лопата.

Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в “Славянска беседа”, където спяхме, пиехме ракия, вино, коняк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от нас, не изчезваха. Не зная до тогава колко души съм убил – аз или общо нашата “ударна група”, ръководена от Лев Главинчев*. Освен нашата имаше още десетина “ударни групи”. Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск и намерехме ли ценни неща – злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо джобовете си; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира го убивахме. Имаше такъв случай – човекът беше много богат, живееше на площад “Славейков” и улица “Солунска”. От касата извадихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: “Грабители, разбойници!”. Главинчев* я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава на гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, а те бяха повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете – кой колкото може да вземе. Главинчев* сложи останалото в едно куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете.

Арестувахме хора навсякъде – в София, в Банкя, в Бояна, в провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7. Някъде през ноември 1944г. ни пратиха на фронта да арестуваме офицери ...

После дойде 1946г. Ние, милиционерите, започнахме да бием и избиваме представители на опозицията и през 1947г., когато беше забранена със закон, опозицията беше всъщност унищожена изцяло. Всеки набеден, че е от опозицията го арестувахме и го пращаха на лагер или в затвора. Беше ми станало отвратително. Но как да пожалиш някого? Моите началници узнаеха ли, щяха ли да ме пощадят ? ...

Най-сетне всичко мина. Аз се уволних от милицията и станах началник на пласмента в един голям завод. Но нощем сънувах хората, които бях убил. Това са страшни кошмари ...” (159).

Подобни са и спомените на Жеко Кашеров* - секретар на РК на БРП (к) от Свиленград, който разказва как са се взимали партийни решения за избиване на политически противници и “врагове на народа” след 9 септември 1944г. (Държавен архив – Хасково, ЧП - №318, л. 6, 7). В мемоарната книга на комуниста Теню Стоянов – “Шпионаж, преврати, процеси, убийства” (ИК “Пеликан – Алфа”, София, 1993г.) се споменава и за така наречената “екзекутивна група” действала под ръководството на Трайчо Костов. В нея влизали Мирчо Спасов, Тодор Живков, доктор Владимир Бонев, Раденко Видински и други. По думите на Стоянов непосредствено след Девети септември, “екзекутивната група” се разправяше безмилостно с всички контрареволюционни и антиотечественофронтовски сили ... Ние узнавахме (в редакцията на вестник “Работническо дело”), че без каквото и да е разследване са били залавяни и незабавно екзекутирани познати или посочени видни царски реакционери, фашистки и немски, уличени като агенти ...”

От казаното дотук става ясно, че това са комунистически терористични групи, които са избивали по свое усмотрение невинни хора, без съд и присъда !

Споменатия по-горе Лев Главинчев* (македонски евреин) бил изключителен садист; според някои показания на политически затворници, собственоръчно е убил близо 250 души! Някои от тях удушавал с голи ръце за няколко минути и жертвите му били предимно македонци свързани с ВМРО. Една от жертвите на убиеца Главинчев* е Манчо Димитров – виден адвокат и съдия в апелативния съд в София. Той е удушен още в камионетката на път за Дирекцията на милицията на “Лъвов мост”. Той имал малшанса да бъде съдия в един наказателен процес преди 1944г., където Лев Главинчев* е бил осъден за криминално деяние – убийство на една жена (53).

Полковник Лев Главинчев* се ползвал с голямо доверие от комунистическото ръководство и на него му е било поверено да извърши екзекуцията на регентите – принц Кирил и генерал Михов. По-късно той ръководи групата изровила гроба на цар Борис III в Рилския манастир, а през 1946г. директора на милицията Христозов и Димо Дичев (от ЦК на БРП) му нареждат да проведе акцията по избиването без съд и присъда на десетки дейци на ВМРО, преживели предишните чистки. Сред тях са Вл. Куртев, Ж. Настев, Стр. Развигоров, К. Дрангов и други.

Царица Йоана в своите “Спомени” посочва, че комунистическия терор след 9 септември 1944г. достигнал чудовищни размери:

“... Арестите следваха ден и нощ: селяни от селата, държавни чиновници без вина, богати търговци, професори, офицери на служба или в оставка, журналисти, свещеници, представители на всякакви идейни течения и така нататък. Някои плащаха значителни суми, за да получат свобода, но биваха залавяни отново след няколко дни и ликвидирани.

Заплахата, че можеш да излезеш от къщи и да не се върнеш за доста време (тоест да бъдеш арестуван на улицата) беше така разпространена и поради това, както загатнах, бе установила една любопитна привичка: хората носеха винаги със себе си чорапи и кърпи за смяна и не забравяха никога палтото. Много пъти, за да бъдат арестувани, беше достатъчен някакъв израз на лицето, ненавременен смях, признак на радост, които минаваха лесно за антикомунистически изяви. Дори униформата на “стария режим” можеше да послужи като мотив за осъждане на смърт. Бяха разстреляни много регулировчици, виновни единствено, че са носели униформата на Софийското кметство. Храбрият командир на столичните пожарникари Захарчук се самоуби, когато разбра за предстоящия му арест ...” (133).

Ето и някои от по-главните действащи лица в управлението на страната тогава:

1. Кимон Георгиев* (“Звено”) – министър-председател;

2. Добри Терпешев (БРП) – министър без портфейл;

3. Антон Югов (БРП) – министър на вътрешните работи;

4. доктор Минчо Нейчев (БРП) – министър на правосъдието;

5. полковник Дамян Велчев – министър на войната;

6. Димо Казасов (“независим”) – министър на пропагандата;

7. Никола Петков (БЗНС) - министър без портфейл;

8. професор Петко Стайнов (“Звено”) – министър на външните работи;

9. професор Станчо Чолаков (“Звено”) – министър на народното просвещение;

10. професор Петко Стоянов (“независим”) – министър на финансите;

11. Димитър Нейков (СДП) – министър на търговията, промишлеността и труда;

12. Асен Павлов (БЗНС) – министър на земеделието и държавните имоти;

13. Борис Бумбаров (БЗНС) – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството;

14. Ангел Держански (БЗНС) – министър на железниците, пощите и телеграфите;

15. Григор Чешмеджиев (СДП) – министър на социалната политика.

Това престъпно и незаконно правителство на ОФ с указ №13 разпуска XXV-тото Обикновено народно събрание, освобождава регентите и подготвя геноцида извършен над българския народ, като приема редица антиконституционни наредби – закони и актове в режим на комунистическа военна диктатура ! (52).

По време на арестите много български патриоти и военни от висшите чинове предпочитат да се самоубият, отколкото да попавнат в ръцете на комунистическите изверги и сатанинските изчадия от НКВД. Сред тях са: поручик Петър Добрев Петров от Шуменския гарнизон; офицер от запаса полковник Славейко Василев – министър от кабинета на Иван Багрянов; генерал Кочо Стоянов – командир на 5-та армия и съпругата му; полковник Сава Куцаров – директор на полицията; Паскалев – началник на Софийското полицейско училище; капитан Радев от Военното комендантство и други.

Други са убити по най-зверски и подъл начин без съд и присъда:

- На 10.09.1944г. в село Долни Лозен, Софийско, войнишки комунистически комитет сваля от пилона националния трикольор и издига червено знаме. Батарейният командир поручик Георги Дървингов заповядва да се свали комунистическия флаг и издигне отново трибагреникът. Разстрелян е на място.

- На 12.09.1944г. командирът на 4-та армия генерал – лейтенант Атанас Стефанов завръщайки се от София за Плевен, подло е убит от комунистката – партизанка Митка Гръбчева. По-късно нейната дъщеря като режисьор прави филм “Черните ангели” за терористичните бойни групи в София, където описва “великите подвизи” на майка си.

- Много жертви зава Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), който по това време наброява близо 300000 членове. Христо Недев – водач на легиона във Варна, пребит от бой е завлечен в Морската градина и обесен на едно дърво. Иван Йотов – водач на легиона в Пазарджик и Стамен Лазов – водач на легиона в Пловдив, са извлечени от домовете им през нощта и са убити. Генчо Генев – водач на легиона в Габрово е убит и заровен някъде в местността “Узана”. Марко Димитров – водач на легиона в град Бяла Слатина и още 30 легионери са арестувани, изведени са извън града и са разстреляни. В местността “Девол”, край Веслец около 100 легионери събрани от околните села са избити най-жестоко, като са им отрязани главите и насечени с брадви телата. В местността “Бутово” във Враца са избити около 100 легионери. Арестуваните водачи на легиона в град Видин – йеромонах Палади и Валентин Шутилов, заедно с много техни другари легионери, са избити като мишени, пред погледите на другите, очакващи смъртта си. На йеромонах Палади най-напред са му извадили очите, след което го убиват. Местността “Бутово” е гробницата на легионерите. Там са били откарвани легионерите от околните селища и масово избивани. Един от най-ярките примери за комунистическите зверства е избиването на 200 ученици – легионери в мазето на училището в град Оряхово (49).

- В село Козаравец (Горно Оряховско) в гората “Мешето” след 15.09.1944г. разстрелват и избиват с колове и мотики десетки хора всяка вечер в продължение на близо месец. Отначало ги погребвали полуживи и местните хора чувал как стенат в полузаритите гробове. После започнали да ги палят, за да заличават следите. Избитите са от Велико Търново, Горна Оряховица, Долна Оряховица и околните села “безследно изчезнали” 274 души, предимно интелектуалци – учители, адвокати, лекари, търговци, свещеници, банкови и кооперативни деятели и богати селяни. При ексхумацията на масовия гроб след 1989г. се установява, че някои са простреляни в главата (по образец на екзекуция на НКВД), на други са отрязвани главите и камион е прегазвал труповете (37).

- На 08.09.1944г. е убит генерал-лейтенант Никола Христов – командир на 3-та армия; на 10.09.1944г. е убит генерал-майор Асен Карев, командир на 12-та пехотна дивизия; на 14.09.1944г. е убит генерал-майор Антон Ганев, командир на трудови войски; на 01.09.1944г. е убит офицер от запаса генерал-майор Кючуков, бивш командир на 7-ма Рилска дивизия; на 27.09.1944г. е убит офицер от запаса генерал-майор Георги Тенковски, бивш командир на конницата.

- На 23.09.1944г. безследно изчезва (убит без съд и присъда) архимандрит Иреней (1910 – 1944г.), доктор по философия от Римския университет, протосингел на Софийската митрополия, председател на Духовния съд. По същия начин в различни части на България по заповед на комунистите – талмудисти (антихристи и атеисти) са убити над 150 български свещеници с различни санове.

На 25 септември 1944г. вестник “Работническо дело” (орган на комунистическата партия – БРП), в уводна статия, озаглавена “Отмъщение”, отправя следния призив към комунистите и членовете на ОФ: “Стреляйте верно, забивайте ножа по-дълбоко! Дръжте здраво пушките в ръцете си! Крачете смело срещу врага! Унищожавайте го безпощадно! Той не заслужава никаква милост – бори и оная към едно пребито куче !” ...

Така бе благословен, поощрен и инспириран жестокият терор, залял с кръв България след окупацията на съветската армия и въоръжения преврат на комунистите.

Различни източници посочват, че в периода 1944 – 1945г. комунистите избиват без съд и присъда между 25000 – 35000 души, които са цвета на нацията. Съюз “Истина” разполага с документи и свидетелства за около 25000 избити след 9 септември 1944 г. и около 250000 репресирани в лагери и затвори, където има данни за убити още около 400 души и то по най-зверски начин. Между 1946 и 1985 г. 339 души са убити в района на границите на НРБ при опит да напуснат нелегално страната. Тези цифри обаче, според мен са силно занижени (може да се каже, че много документи липсват и са унищожени!). В своите “Спомени” царица Йоана твърди, че официалната статистика посочва 138000 избити българи след 9 септември 1944 г. Някои дори говорят за 300000 убити, но явно в тази цифра се посочват и репресираните. В същност последното не е лишено от логика, тъй като преминалите през комунистическите концлагери и затвори (86 концлагера и 29 затвора!) бяха смачкани от терора физически и психически. Над тях беше извършен духовен геноцид и повечето бяха унищожени като личности и доведени до пълна деградация и унижение!..... Много от тези хора, които бяха цвета на българската нация, не доживяха спокойно края на дните си и умряха преждевременно от болести, глад, безработица, влошено здравословно състояние и мизерия!.....(38, 53).

На 30 септември 1944 г. правителството на ОФ приема “Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея”. Съгласно този “закон” виновниците се наказват с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до 5 000 000 лева. Много интересен е чл. 4 на този бутафорен закон, където пише:

“...Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно “предшествуващата алинея...” (“Държавен вестник”, №219, 06.10.1944 г.) (52).

Горното е лесно обяснимо като се има предвид печалния факт, че много от осъдените са убити предварително и в протокола пишело “отсъствуващ по време на делото”..... Целта обаче била допълнително да се ударят близките на осъдените и да се конфискува имуществото им (движимо и недвижимо) в полза на държавата (т.е. в полза на комунистите)!

С учредяването на “Народния съд” се създават 68 съдебни състава в цялата страна – 4 върховни и 64 областни. С тези фарсови процеси в стил “ала Вишински”, комунистическата власт на ОФ цели да узакони предварително извършените убийства и грабежи на имущество.

В периода декември 1944 – април 1945 г. “Народния съд” образува 135 процеса (13 в София, а останалите в провинцията). От произнесените 11122 присъди (толкова са осъдените), 2730 са смъртни, 1305 – на доживотен затвор, 1782 – на строг тъмничен затвор от 10 до 20 години и т.н. Най-тежкото наказание получават бившите регенти, дворцовите съветници, министрите от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, много от депутатите на ХХV ОНС и други видни представители на управляващите среди в България до 9 септември 1944 г.

Редица документи, още преди процесите да се проведат, доказват, че присъдите за главните подсъдими са предрешени предварително от комунистите и под диктовката на Москва!

Някои от арестуваните, като бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов, бившия министър-председател Добри Божилов и министъра на вътрешните работи Петър Габровски, преди процесите са отведени тайно в Москва, където са разпитвани от специалисти на НКВД и обработвани психологически.

Много съвременни историци и политолози отчитат факта, че никоя друга страна от участвувалите във Втората световна война не е ликвидирала по такъв драстичен начин всички ръководители от старата власт. За сравнение, от Нюрнбергския процес в Германия на смърт са осъдени само 11 души и то доказани военнопрестъпници!

В случая с България, която не е била активна страна по време на войната, масонът Кимон Георгиев* заявява цинично следното: “България е виновна, че не е воювала с никого!”...(133). Въз основа на тази логика имуществата на гражданите бяха конфискувани, религиозното обучение бе премахнато, духовенството принудено да съдействува на правителството на ОФ; класата на дребната и средна буржоазия, градска и селска – подложена на безмилостно изтребване и геноцид! В същност “другарят” Кимон Георгиев* е прав по отношение на мотива защо е наказана и ударена по такъв жесток начин България; защото нейните ръководители не се подчиниха на юдеомасонската схема на “поръчителите” на войната, които извлякоха най-голяма печалба от нея, предизвиквайки разрушения и погроми на цели държави и континенти и избивайки над 50 милиона души! България трябваше да бъде наказана и за това, че спаси 50000 евреи от депортация в Германия да работят и с това обърка плановете на ционистите, но това е една друга тема. Точно обаче тези 50000 евреи (повечето комунисти, ционисти, талмудисти и бандити-гешефтари) закопаха България, ограбиха и избиха цвета на българската нация – 138000 души!.....

Съдилищата на т.нар. “Народен съд” бяха съставени от юрист-комунист, обществен обвинител, съдебни заседатели от народни елементи (разбирай лумпени), избрани сред работници, разни чиновничета и изпаднали адвокати от провинцията, записали се набързо в партията (БРП или ОФ). В съдебната зала, съгласно класическата формула, присъствуват постоянно платени клакьори – мъже и жени, викащи периодично и “спонтанно” едно-единствено искане за присъда: “Смърт”! Някои от жените, специално докарани от селата, са облечени с чисто нови дрехи в черно и се представят, че са един вид вдовици в траур на “избитите им семейства” от “виновниците за катастрофата” – пълен фарс и лош третокласен “провинциален театър”, запомнящ се с фалшивия патос на актьорите и марионетките!.....(133).

Нека видим кои бяха те – “народните съдии”:

1. Богдан Саздов Шулев – председател (роднина на Лидия Шулева (Биджерано)* от НДСВ);

2. Стефан Манов - член на съда, заместник-председател;

3. Вяра Начева - член на съда;

4. Тодор Милев Божилов - член на съда;

5. Давид Николов* - съдия от Апелативния съд;

6. Йордан Шумков - военен съдия;

7. Рада Тодорова - член на съда;

8. Васил Хр. Гърбов - член на съда;

9. Райна Тодорова Петкова - член на съда;

10. Димитър М. Тошев - член на съда;

11. Крум М. Михайлов - член на съда;

12. Мишо Димитров Мишев - член на съда;

13. Сергей Златанов - член на съда;

14. Георги Петров - главен обвинител;

15. Никола Гавраилов - обществен обвинител;

16. Атанас Армянов - обществен обвинител; (Забележка: това е състава на “Народния съд” съдил регентите, министрите и царските съветници) (106).

I – ви състав на “народния съд”:

17. Манчо Рахамимов Мошев* (1902 – 1986г.) – обществен обвинител в 7-ми състав на “народния съд”;

18. Исак Елизар Франсез* - съдия;

19. Пепо Менахем Коен* - съдия (баща на Леа Коен* - бивша посланичка в Швейцария, от СДС);

20. Еми Барух* - съдия;

21. Йосиф Кутев* - съдия;

22. Исак Данон* - съдия;

23. професор доктор Насим Юда Меворах* - съдия;

24. доктор Израел Моше Калми* (1885 – 1968г.) – съдия;

25. доктор Самуил Борисов Шейнин* - съдия;

26. доктор Израел Бохор Леви* - съдия;

27. доктор Шаул Хаим Романо* - съдия;

28. доктор Йосиф Максимов Фаденхехт* - съдия (роднина на артиста Йосиф Сърчаджиев* от СДС, който е член на СЕМ);

29. доктор Елизар Якоб Вентура* - съдия;

30. доктор Марчел Калев* - член на съда;

31. доктор Яко Исак Арис* - член на съда;

32. доктор Александър Клайн* - член на съда (роднина на Едуард Клайн*, депутат от СДС);

33. доктор Нисим Рахамим Леви* - член на съда;

34. Йосиф Яшаров* (1894 – 1971г.) – адвокат в “народния съд” (член на масонската еврейска ложа “Бнай Брит” и “Общите ционисти”) и други. (107).

35. Светослав Гираджиев (председател на 2-ри състав на НС);

36. Владимир Димчев (прокурор 2-ри състав);

37. Борис Лозанов (председател на 3-ти състав);

38. Димитър Вапцаров (прокурор 3-ти състав); и други.

Почти всички членове, съдии и обвинители в “Народния съд” са комунисти. Тъй наречения “народен съд” в България не е само антиконституционен (в нарушение на членове 8, 67, 73, 75, 155, 157 и 158 от Търновската конституция; той е и прецедент, съперничещ само с френския масонски конвент по броя на издадените смъртни присъди – 2730 и общо осъдени 11122 души! “Народният съд” издава също така смъртни присъди над предварително избити няколко стотин души, което е уникално в историята на правораздаването! С конфискацията на имуществото на осъдените и избитите, този “съд” обезнаследява неоспоримо не виновни хора – техните наследници. “Народните съдии”, назначавани от ОФ комитети и провеждащи класово – партийно съдопроизводство, сами създават “класата на фашистите” в България – хора лишени от имот, право на работа, право на образование и квалификация, право на пенсия, право на пътуване в чужбина и така нататък. За “фашисти” са обявени всички които не симпатизират и не поддържат ужасния и тираничен комунистически режим и тоталитарната диктатура, която властва от 1944 до 1989г. (106).

Някои от осъдените от “Народния съд” по нареждане на главния обществен обвинител Георги Петров са съдени допълнително и от местните “народни обвинители” на местните съдилища, които се явяват по-нисша инстанция. Целта е ясна – да се убият и тези, които не бяха успели да унищожат! От древността до днес няма такъв юридически казус – по-нисш съд да съди хора, осъдени вече веднъж от по-висша инстанция! И още една юридическа неграмотност – когато са осъдени народните представители, те са били с депутатски имунитет (абсолютен прецедент !).

На 2 февруари 1945г. след полунощ към Централните софийски гробища потеглят пет камиона с 91 осъдени на смърт от Първи и Втори състав на тъй наречения “народен съд” – регенти, царски съветници, министри и народни представители. Те са вкарани в ями, изровени от въздушните болбардировки над София и разстреляни от четири страни с картечници (38). Според друга версия, осъдените са убивани на групи или един по един, като след всяка група лекар от самите осъдени (професор доктор Станишев) е трябвало да ги проверява дали е настъпила смъртта. Последен е разстрелян лекаря (133). Според някои източници ръководители на тази зловеща екзекуция са двама евреи от ДС – полковник Лев Главинчев* и палача – следовател Бачи Зеев* (Изидор Леви*) – специалин агент на Лаврентий Берия* от болшевишкото НКВД ! ... (38, 63, 64).

Мястото на екзекуцията е известно на столичани и на тъй наречените “демократи” след 1989г., но досега никой не е инициирал да се извърши ексхумация с експертиза от вещи лица, за да се уточни как е извършено престъплението и убитите да бъдат погребани както следва. Причините да не се извърши това, както и защо още не е отхвърлен със закон “Народния съд” и все още комунизма не е осъден официално – ще разберете в следващата глава.

В редица периодични издания (в. “Про-анти”, в. “Прелом”, в. “Демокрация”, в. “Легионер”, в. “Истина”, сп. “Борба”, сп. “Един завет”, сп. “Авитохол”, в. “Български глас” и други) както и в много книги издадени след 1989г. излязоха редица данни и документи, както и свидетелства за стотици и хиляди достойни българи избити без съд и присъда след 9 септември 1944г. Публикувани бяха материали и за осъдените от “Народния съд” и хилядите репресирани в концлагери и затвори и техните мъки и страдания. Част от тези материали са използвани и в настоящето издание с акцент върху убийците и палачите на българския народ. На “Черната стена” до параклиса на НДК стоят над 8000 имена на избити от комунистите българи от всички краища на страната; това обаче е само една малка част от жертвите на “червения терор” направляван от Москва и не по-малко поощряван от Запада (главно Англия и САЩ) – нещо което не трябва да се забравя ! ...

На 20 декември 1944г. престъпното правителство на Отечествения фронт (ОФ) приема два закона, с които се поставя началото на широкомащабни репресии спрямо населението и изпращането на българите в концлагери. Двата “закона” са: “Наредба – закон за трудововъзпитателните общежития” и “Наредба – закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасни лица”. С това се слага началото на комунистическите концлагери в България – 86 на брой, наричани цинично “Трудови възпитателни общежития” (ТВО). Най-зловещите концлагери са: “Куциан”, “Ножарево”, Бобов дол, “Скравена”, Зеленодол, Росица, Белене (остров Персин), “Слънчев бряг” (до Ловеч), село Борил (сега Байкал), “Макаренко”, Кофалджа, “Босна”, Богданов дол, “Гонда вода”, Заград, Николаево, Янко Забуново, Биримирци, Александрово, “Кариерата”, “Красно градище”, Подлес, Чернево, Дебелт, “Тръстина” и много други.

На 26 януари 1945г. е приет “Наредба – закон за защита на народната власт”, а преди това на 15 януари 1945г. регентите професор Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и професор Тодор Д. Павлов по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов приемат Указ №8 на МВР за създаване и работа на ТВО. Една от особеностите е, че в комунистическите концлагери са се изпращали хора предимно без съд и присъда. В допълнение на това на пълна пара са функционирали и 29 затвора. През тези концлагери и затвори в периода 1944 – 1989г. са преминали и са били репресирани близа 300000 души. Това са предимно роднини на осъдени от “народния съд”, дисиденти – интелектуалци, хора свързани с бившата власт, царски офицери, членове на патриотични организации, бивши народни представители, министри, хора несимпатизиращи на ОФ властта и комунизма и случайни хора (например разказващи политически вицове и прочие).

Целта на комунистическите концлагери в България не е била “превъзпитание” (ТВО), както са ги афиширали в обществото тогава, а активен терор срещу инакомислещите. Те са били изградени по съветски образец, подобно на тези в Сибир.

В началото на 1945г. по указания на Георги Димитров и Трайчо Костов се изпращат български групи за обучение в НКВД (Народен комисариат за държавна безопасност) в Москва. През юли 1945г. по настояване на Георги Димитров от Москва за София заминават трима полковници: Стружников, Глубенко и Зеленский в качеството си на съветници при министъра на вътрешните работи Антон Югов. При отпътуването им лично Георги Димитров се среща с тях “за да ги инструктира” (38).

По-късно в репресивния апарат се включват и други съветски специалисти предаващи на българските комунисти своя опит в терора и убийствата по същия начин както обучаваха през 30-те години немските специалисти от “Гестапо” и “СС” – факт, който и до сега се крие от историците! Сред специалните агенти на Лаврентий Берия Гогоберидзе* и Сталин* в България могат да се посочат имената на: генерал Атанас Атанасов (бивш служител от съветското армейско контраразузнаване), генерал А. Филатов, генерал Сергей Бирюзов, Бачи Зеев (изидор Леви*) – началник служба в 1-ви отдел на ДС, генерал Черипанов – от съюзническата контролна комисия, генерал Чернов* (Черни или Шварц), полковник Иван Крекманов (бивш служител на НКВД), генерал В. Емелянов (главен съветник към МВР и МНО) и полковник Л. Мишчербековски (съветник към българската главна следствена служба). В разпореждане на тези палачи – специалисти били още няколко стотин помощници и съветници от НКВД и “Смерш”, които действали по места ! ...

Тези хора заедно с българските комунисти изграждат концлагерите и ги напълват с хора.

Преди да бъдат изпратени в лагерите и затворите жертвите били изтезавани по нечовешки начин със седмици в подземията на държавна сигурност (ДС).

Ето какво пише по този случай концлагериста доктор Найден Найденов, съратник на министър Иван Багрянов:

“... Още на втората вечер ме подложиха на жесток побой, принуждаваха ме да говоря за вражеската си дейност. Въпреки побоя аз твърдях, че нямам никаква вражеска дейност. Цяла седмица наред, всяка вечер изтезанието продължаваше. Една вечер инспекторът Бенбасат* (евреин), биейки ме викаше:

- Кажи какви саботажи си вършил и как ги прикриваше с лъжливи документи ! ...

Една вечер евреинът – инспектор ми нанесе жесток побой. Удари ме с едно дърво по главата. Усетих, че ми става лошо ... Когато отворих очи и се огледах, лежах на легло в една стая ...

В продължение на десетина дни, след довеждането на Младенов в килията, не бях извеждан на разпит. Но една вечер вратата се отвори и аз се отзовах при инспектора, чиято физиономия издаваше еврейския му произход. По-късно разбрах, че се казва майор Тершанов*. Още с влизането си при него, той се нахвърли върху ми с юмруци и ритници .....Така продължиха въпросите до сутринта. От време на време инспекторът ставаше, удряше ми няколко плесници или юмруци, мушкаше ме в корема с ръка и пак сядаше на стола си.

След три поредни вечери разпит, и като не постигна резултат, евреинът ме наказа да стоя на един крак 24 часа. При мен стоеше милиционер и щом се опитвах да стъпя на двете си ходила, гой ме шибаше с тънка пръчка по краката, голи до глезените.

На следната вечер бях отново на разпит, който приключи пак със същия резултат и с наказание – “три денонощия на един крак”. С падане, с бой, изтърпях и това наказание.

Пак разпит и пак наказание: три дена без храна, подпрян на стената само на палците на краката и на показалците на ръката, непозволяване да спя през деня и какво ли още не. Разбира се винаги отговарях: “Нямам какво да кажа” или “Нямам вражеска дейност!” Тия “занимания” продължиха около 20 дни.

Една вечер обаче бях подложен на жесток побой. Съблякоха ме гол, накараха ме да легна на пода по корем и инспекторът майор Тершанов* и едно съвсем младо момче почнаха да ме налагат с пръчки по задника, гърба и краката, докато ми прилоша и загубих съзнание. Когато се събудих, бях в килията. Цялото тяло ме болеше, не можех да се помръдна. Главата ме болеше така, че не можех да гледам от болка. Дрехите ми бяха изцапани с кръв. Тези “занимания” продължиха през 2 – 3 вечери и траяха почти цял месец, докато отпаднах толкова, че нямах сили да се изправя на крака.

Една вечер, не ходещ, а почти влачен от двама милиционери, бях представен на майор Тершанов*, който с мазна подигравателна усмивка ме запита:

- Ти като че ли не си добре? То е вероятно от много лежане. Нищо, ще ти мине като на куче ... Тая вечер ще кажеш всичко, иначе ще те изпратя при вашия свети Петър. Говори за вражеската си дейност! ... Тук ще мреш куче недно. Докато не кажеш какво гласите, няма да те оставя. На парчета ще те направя, косъм по косъм ще те скубя, зъбите ще ти избия, но всичко ще кажеш! Казвай, говедо (гой) ! ...” (106).

В следствие на тези жестоки инквизиции и на други, на които е подложен в концлагера в “Белене” през 1953г. доктор Найденов получава гангрена на стъпалата на двата крака и те са ампутирани до глезените. По-късно той заболява от левкемия и умира преждевременно през 1965г. на 63 години. Неговите спомени описани в публикувания от дъщеря му дневник “Спомени с Иван Багрянов” (106) са важен изобличителен документ за комунистическите концлагери и садистите евреи от ДС ! ... За тях пише о.з. генерал Марко Иванов във връзка с комунистическата истерия по повод Военния съюз 1945 – 1946г. и съдебния процес срещу Никола Петков и опозицията:

“... Една вечер на разпит при Бачи Зеев* (истинското му име е Изидор Леви* - следовател от ДС) заварих коменданта на столичната милиция Веселин Георгиев и един генерал, по-късно разбрах, че бил от Вътрешното министерство, генерал Цанков. Те започнаха с груб разпит и като не получаваха исканите отговори, започнаха да ме бият на кого както му падне, безжалостно, да ме ритат и псуват. Бивах повален от ударите им и подмятан между бюрата, канапето и столовете с истински садизъм, до положение едвам да си поемам дъх ...

Началник на отдела РО беше новопроизведения комунистически генерал Петър Вранчев, а за началник на това отделение беше един човек с майорски дрехи – Кирил Косев; следовател Краю Владов; един от инспекторите и същевременно главен бияч беше новопокръстения евреин Димитър Нисимов Аврамов (Давид Насим Авраам*) – типичен садист, който биеше най-жестоко и усърдно, с ехидна усмивка на лицето ...

Закараха ме на разпит при следователите. Там е тарторът – бияч – садист Димитър Нисимов Аврамов*. Увисват ме на лост между два стола, така че ходилата на краката ми да стърчат нагоре и той с едно оплетено въже бие по стъпалата с все сила. Ударите следват един след друг, с все сила, жестоко, с уста превързана до задушаване, за да не се чуват писъците и стенанията на жертвите им. На главата ми се хили ехидната усмивка на садиста Димитър Нисимов Аврамов (Давид Насим Авраам*), зет на Гео Милев, жесток и коварен тип ...” (38).

Това са само част от гаврите и нечовешките изтезания на които са подложени няколко поколения българи в концлагери, затвори, ТВО и други. Роднините на репресираните и осъдените също са подложени на геноцид. Те са изселвани в провинцията, отнема им се жителството и биват изгонвани от работа.

Преминалите през затворите и лагерите над 300000 души, след изтърпяване на наказанието си им е забранено да упражняват професията си. На тях по негласна разпоредба им е разрешено да полагат само тежък физически труд под открито небе.

Според официалната статистика в лагерите са умрели само 150 души. Това разбира се въобще не е вярно; действителните данни варират между 500 и няколко хиляди, без да се броят осакатените и умрелите от болести в лагерите или наскоро след освобождаването им.

Според свидетелствата на доктор Найден Найденов и други лагеристи от “Белене”, само на остров “Магарец” са погребани няколко стотин лагеристи и лагеристки, а лагерите са били 86, а убитите в затворите, а умрелите от побоищата и така нататък и така нататък ...

Вероятно истинския брой на убитите в лагерите и затворите ще бъде изяснен след пълното разсекретяване на архивите на ДС, МВР и военните архиви и събиране и анализиране на цялата информация от неправителствени организации и свидетелствата на оцелелите репресирани. При всички случаи обаче цифрата е огромна и става въпрос за хиляди убити, извън споменатите 138 хиляди избити непосредствено след 9 септември 1944 г. Тези жертви обхващат периода 1944 – 1989 г., когато тоталитарния комунистически режим беше на власт.

Убийствата в концлагерите (ТВО) и затворите са се извършвали по най-дивашки и садистичен начин; при това целенасочено, систематично и с “научен подход”, с цел тотален физически и психически терор над задържаните! Освен обикновените разстрели, се прилагали също: бой с дрянова тояга обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, убиване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на карцер, мъчения с насъскани озверели кучета; убиване чрез удар с тояга в слънчевия възел и други такива методи!

Според свидетелствата на лагериста Божидар Петров само по време на неговия престой (1961 – 1962 г.) в концлагера “Слънчев бряг” (Ловеч) са били убити няколко стотин души, а общата бройка убити в този концлагер надхвърля 1000!

Има много данни и за убитите в другите концлагери. Някои от лагеристите, особено жени и такива с по-чувствителна психика просто полудявали, а други се самоубивали. Според редица свидетелства, в женските колонии, жените били редовно изнасилвани и измъчвани от милиционерите и охраната на лагерите (53).

Всички тези ужасни престъпления на комунистите са описани в детайли в книгите на Найден Найденов (106), Колю Кондов (54), Диньо Шарланов (38), Константин Бакалов (37), сборника “Българския Гулаг. Свидетели” (53) и редица документални публикации и разкази на свидетели в периодичния печат след 1989 г. От тези свидетелства става ясно, че много от милиционерите и бригадирите – биячи в лагерите били цигани и специално подбрани криминални престъпници, които били много усърдни и старателни пред началството. Понякога граничарите на Белене и съседните острови отвличали лагеристи до граничната полоса и там ги разстрелвали за да получат 15 дена домашен отпуск. В други случаи милиционерите убивали просто за удоволствие или по “нареждане от горе”. Най-много убийства и издевателства ставали след посещение в лагерите на някой голям началник от МВР или БКП, които идвали уж да инспектират за “извращения”, а всъщност информирали партийните вождове от ЦК на БКП как функционира “машината за унищожение на народните врагове”!.....

Пряко свързани с дейността на концлагерите са Антон Югов, Вълчо Червенков, д-р Минчо Нейчев, Тодор Живков и съветниците му акод. Яраслав Радев и ген. Мирчо Спасов, Борис Велчев (шеф на комисията на ЦК на БКП за лагерите; роднина на бившия министър на финансите от НДСВ, в коалиционното правителство НДСВ – ДПС, с министър-председател Симеон Саскобургготски – Кохари* и кандидат за кмет на София (2005г.) - Милен Велечев*). Отговорност носят също и Георги Димитров, масона Васил Коларов* (*Според думите на личния секретар на цар Борис III – Станислав Балан, Васил Коларов е бил член на Масонската ложа “Велика ложа България”. В същата ложа са членували той и баща му академик Александър Тодаров - Балан, който бил главен майстор – шеф на ложата. Именно той отменя чрез Васил Коларов смъртната присъда на сина си, произнесена от “народния съд”. След година и половина (при доживотна присъда!) Балан младши е освободен от затвора от Георги Димитров! ... (Петър Ямов. “Трайчо Костов и Никола Гешев: съдебните процеси през 1942 и 1949г.”, издателство “Изток – Запад”, София, 2003г.), Трайчо Костов и целия състав на ЦК на БКП, както и стотиците комунистически прокурори, следователи, руски “съветници”, служители и сътрудници на ДС и МВР, милиционери, партийни секретари, активисти на ОФ и членове на еврейски организации и масонски ложи.

Ето още имена на палачи и убийци:

1. Майор Стефан Китов – началник на затвор в “Дома на слепите” в София; началник на концлагери “Персин” (Белене);

2. Капитан Остап Гершанов* - комендант на концлагера “Джерман”; началник на лагера “Богданов дол”; действал е и в концлагера “Куциян”; абсолютен убиец – садист ! ...;

3. Нешев – началник на концлагера “Джерман”;

4. Петър Петрински – наричан “страшилището на реакцията” и “българският А. Вишински”; прокурор зареден с “революционна ярост”;

5. Руси Христозов – директор на милицията и директор на ДС (1947г.); зам.-министър на МВР (1948г.); отговорник за концлагерите;

6. Дочо Колев – “отговорен другар” от БКП, отговарял за концлагера “Белене”;

7. Капитан Кондав – комендант на концлагера “Биримирци”;

8. Георги Атанасов – началник на ТВО “Ножарово” (до село Богданово);

9. Майор Страхинов – шеф на концлагера “Богданов дол”;

10. Борис Митов – служител на ДС в концлагера “Персин” (Белене”;

11. Ген. Бурачев – зам.-министър на МВР;

12. Стефан Богданов – началник на отделение “Б” в ДС (при разследване през 1956г. в касата му е открита цяла камара злато откраднато от убити хора!) (38);

13. Димо Дичев – началник на ДС (1945г.);

14. Ген. Петър Вранчев – началник на Разузнавателния отдел (РО) при Генералния щаб на МНО;

15. Георги Ст. Ганев – началник на отделение “А” за борба с “реакцията и фашизма” при ДС (1944 – 1949г.) въвеждал “научни подходи” при разпитите на задържаните (разпит най-малко 12 часа през денонощието!) ... (38);

16. Полк. Никола Дворянов – инспектор в отделение “А” на ДС; по-късно зам.-началник “Следствие”;

17. Георги Веселинов – следовател от ДС; според него има една формула “Шпионин, провокатор, вредител. Едно от тези ако липсва, значи си лош следовател. Ти трябва да имаш резултат и то не какъв да е, а обезателно за провокатор, шпионин и вредител ...” ! (38).

18. Андрей Алипиев – следовател от ДС (1946г.), въвежда съветски “научни методи” на следствие, целта на които е да се разбие нервната система на арестанта (38);

19. Антон Кирилов – следовател от ДС;

20. Радослав Миларов – следовател от ДС;

21. Георги Давидов* (Графа) – началник на милицията в Горна Джумая (1945г.) участвал в избиването на дейци на ВМРО;

22. Полк. Лев Главинчив* - служител на МВР и надзирател в концлагера “Белене”; патологичен убиец – садист;

23. Полк. Георги Дамянов – завеждащ Военния отдел на ЦК на БРП(к) (1945г.);

24. Майор Кирил Косев – следовател от РО към МНО;

25. Любомир Пинтиев – следовател от РО към МНО;

26. Димитър Нисимов Аврамов* (Давид Нисим Авраам*) – инспектор от РО и главен бияч – садист (38); патологичен изверг и палач;

27. Бачи Зеев* (Изидор Леви*) – следовател от ДС и завеждащ следствието; инквизитор и патологичен убиец (38);

28. Бенбасат* - инспектор и палач от ДС в София (106); типичен дегенерат – садист;

29. Майор Тершанов* - инспектор, инквизитор и палач – садист от ДС в София (106);

30. Полк. Александър Починков – началник на РО – 2 при ГЩ на МНО;

31. Васил Живков – главен инспектор в ДС (1947г.;

32. Радой Вълков – главен инспектор в ДС;

33. Стефан Митев – инспектор в ДС;

34. Тодор Георгиев – инспектор в ДС;

35. Петър Райков – Софийски прокурор (1947г.);

36. Илия Попниколов – агентурна група “Х – 11” към РО на ГЩ на войската;

37. Бачо Петров – инспектор следствен отдел на ДС в София (1948г.);

38. Рудалф Мармур* - оперативен работник от следственото отделение на ДС (1948г.);

39. Исак Леви* - оперативен работник от следственото отделение на ДС (1948г.); дегенерат – садист;

40. Хенрих Коен* - следовател от ДС (1948г.) от Пловдив, разследвал нелегалната организация “Национал – християнски кръст”;

41. Давид Овадия* (1929 – 1995г.) – партизанин – терорист, червен шаман, член на БКП; убеден според собствените му думи, че “историята се пише с кръв” и, че “омразата не бива да угасва”! Типичен палач – комунист, цензор в Съюза на българските писатели. За него Радой Ралин в своите епиграми пише: “Защо е жив страхливия подлец ? – По съпротивата да бъде спец” ...

42. Аркадий Ваксберг* - резидент на КГБ в България по времето на Тодор Живков, сътрудник и съветник в ДС, член на ЦК на БКП;

43. Ген. Александър Гетман* - служител на ДС и МВР, участва в избиването на много хора; назначен е по-късно за директор на Националната опера, за да следи и контролира интелектуалците. Попитан от журналистите в чужбина, как е възможно генерал да бъде директор на опера, той отговаря арогантно: “Вие какво искате, полковник ли да бъде ??? ...”

44. Полк. Емил Кало* - служител в ДС, сътрудник на съветника на Тодор Живков – Нико Мойсей Яхиел*, сталинист и яростен комунист; понастоящем председател на ционистката еврейска организация “Шалом”, агент на МОСАД;

45. Д-р Христо Кунчев – лекар “експериментатор” от концлагера “Белене” (българския “д-р Менгеле”);

46. Полк. Исак Франсез* - следовател от Столичното управление на МВР ДНМ (1961г.); типичен садист – дегенерат, инквизитор;

47. Кап. Любен Данов – политически началник на концлагера “Кофалджа”; зам.-началник на концлагера “Белене” (1952г.);

48. Полк. Ханджийски – началник на концлагера “Белене” (1953г.); престъпен и покварен тип, отявлен комунистически палач; бил е в управата и на “Куциян” (1948г.);

49. Лейт. Найден Мишев – отговорник за карцерите и “наказателната група” в концлагера “Белене” (1953г.), инквизитор;

50. Кап. Петър Иванов Гогов – началник на концлагерите “Белене” и “Слънчев бряг” (Ловеч);

51. Ст. л-т Блажо Пенев – офицер от ДС в концлагера “Белене”;

52. Кап. Петров (“Червения капитан”) – един от основните палачи в “Белене”;

53. Полк. Цвятко Горанов Цвятков – началник на концлагера “Слънчев бряг” (Ловеч), убиец – садист;

54. Георги Цанков – министър на МВР (1951 – 1962г.) и зам.-председател на МС;

55. Зам.-министри на МВР – Георги Кумбилиев, Апостол Колчев, Мирчо Спасов, Ангел Цонев, Стоян Гюров (1951г.);

56. Делчо Чакъров – началник на отдела за концлагерите (ТВО) към МВР (1962г.);

57. Минчо Минчев – главен прокурор на НРБ (1959г.);

58. Генерал – полковник Мирчо Спасов Христов – един от основните отговорници за концлагерите; за убийствата е удостоен със званието “герой на социалистическия труд”; носител е също на ордените “Георги Димитров” (1961, 1969, 1971, 1981г.), “Народна република България” – 1-ва степен, “9-ти септември 1944г.” – 1-ва степен с мечове, “Народна свобода 1941 – 1944г.”, съветския орден “Червено знаме” и други; специализирал “лагерно дело” в СССР след 1948г., член на ЦК на БКП, народен представител (1962 – 1986г.);

59. Съставът на Политбюро на ЦК на БКП взимал решенията за засилване на репресиите в концлагерите (ТВО) и затворите (1958г.): Боян Българанов, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Борис Тасков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Петар Панчевски, Тодор Прахов, Младен Стоянов, Данчо Димитров и Станко Тодоров (53);

60. Полк. Кирил Александров Николов – началник на Окръжно управление на МВР в град Ловеч; отговарял е за концлагера “Слънчев бряг”;

61. Майор Николай Симеонов Газдов – началник на ДС в концлагера “Слънчев бряг”; един от основните убийци – садисти, убивал затворниците по особено жесток начин с дебела дрянова тояга (сопа), обкована с желязо (53);

62. Ген. Иван Чуков – началник на отделение “Въдворяване и изселване” в МВР;

63. Борис Цветков – прокурор на НРБ, завеждащ архивите на концлагера “Слънчев бряг”;

64. Петър Николов Господинов – служител на МВР в концлагера “Белене”, който подписвал смъртните актове на зверски убитите като “обявител” (актовете естествено се фалшифицирали, че човека е умрял от болест или нещо друго !);

65. Подп. Видю Димов – завеждащ отдел “Затвори и ТВО към МВР (1953г.);

66. Д-р Табаков – управител на лагерната болница в “Белене”, сътрудник на ДС; убивал затворници с отровни инжекции (106);

67. Димитър Мурджев – началник на ДС в град Пловдив;

68. Майор Ангел Куртев – началник на концлагера “Куциян” (1948г.);

69. Моис Насим Алфандари* - следовател в ДС, в Софийския затвор (1947г.); дегенерат – садист;

70. Петър Грънчаров – началник на затвора в Кюстендил;

71. Ген. Григор Илиев – началник на ВКР;

72. Полк. Пенчо Стоилов зам.-началник на ВКР;

73. Полк. Иван Райков – зам.-началник на ДС (1949г.)

74. Майор Васил Джананов – следовател в ДС (1949г.);

75. Майор Христо Христов – следовател в ДС (1949г.);

76. Кап. Иван Нейков – следовател в ДС (1949г.);

77. Кап. Христо Русев – следовател в ДС (1949г.);

78. Полк. Георги Ачанов – завеждащ отдел “Следствие” в ДС (1949г.);

79. Георги Попов – директор на Пазарджишкия затвор (1951г.); имал извратения навик да уринира в отворените усти на убитите в затвора жертви ! ... (54);

80. Пеньо Генов Кирацов – организирал множество убийства след 9 септември 1944г.; по-късно за заслугите си става секретар на ЦК на БКП; след 1989г. става притежател на медицинска клиника в Либия;

81. Пело Пеловски – участник в “Абашкото клане” (в село Махалата (бивше Пелово), сега град Искър, Плевенско) на 27 септември 1944г.; бил е първи секретар на БКП в Плевен, а по-късно и министър на търговията;

82. Майор Стоян Атанасов – началник на милицията в квартал “Хаджи Димитър” в София; давал нареждания на подчинените си през 1944г. да колят арестантите и да им отрязват главите в Дирекцията на народната милиция на “Лъвов мост”. Така е убит служителя от Министерството на съобщенията Георги Тодоров Танев (след 9 септември 1944г.);

83. Никола Павлов Колев (комара) – административен секретар на Политбюро на ЦК на БКП; типичен пример на партиен екзекутор – изпратил над 300 души на разстрел ! (1956г.).

Този списък от палачи, сътрудници и служители на ДС и МВР, както и началници и убийци – садисти от концлагерите далеч не е пълен, но той може да бъде допълнен след едно обстойно проучване и разследване. Тези хора трябва да бъдат съдени макари задочно (тези които са умрели) за геноцид и престъпления срещу човечеството. За такива ужасни престъпления няма давност !...

Едни от най-гнусните и садистични убийства са били извършвани в двата концлагера “Белене” и “Слънчев бряг” или за тях има най-много данни от оцелели бивши лагерници и затворници. Според свидетелствата на Колю Кондов (54) затворниците с присъди на “Белене” през 1952г. били около 4000 души (от тях 1800 легионери), а тези без присъди (така наречените “Втори обект”) били над 8000 души. Освен тях на остров “Щурец” имало и женски лагер с над 300 жени. Лагерниците в “Слънчев бряг” били над 1500 души и там също имало женски лагер. Тук обръщам внимание, че това е капацитета на тези концлагери, но общата бройка на преминалите през тези концлагери и убитите там и досега не е известна, тъй като запазените официални отчети са фалшифицирани ...

В протокол “А” №101 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 5 април 1962г. относно проверката на режима в ТВО край град Ловеч (“Слънчев бряг”) четем следното: “..От създаването на групата (от 170 души, докарани от ТВО – “Белене”) през нея са минали 1200 души. От тях 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани, 150 души са умрели и 223 мъже и 31 жени се намираха в лагерите край Ловеч и село Скравена ...” (53).

На това заседание присъстват: Боят Българанов, Митко Григоров, Райко Дамянав, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Тодор Прахов, Борис Велчев, Тано Цолов и Живка Живков. Констатациите и смешните наказания на “отговорните другари” са пълен фарс, защото тези хора създадоха концлагерите, а после заседават и обсъждат “извращенията” под натиска на общественото мнение и най-вече заради реакциите в чужбина ! ...

Очевидно е, че данните са тотално фалшифицирани, тъй като само убитите в “Слънчев бряг” са над 1000. Повечето оцелели лагеристи твърдят, че убийства в двата лагера са ставали всеки ден, а по някога са били убивани по 10 – 15 души на ден, които били слагани в чували зад тоалетните и извозвани и погребавани тайно на остров “Магарец" близо до “Белене” и другаде.

Д-р Найден Найденов дава сведения, че на остров “Магарец" са погребани няколко стотин убити и умрели от лошите условия в лагерите, но той визира само периода през който е бил там (1951г. – 1954г.). Колю Кондов споменава, че освен на остров “Магарец" за погребване на убитите се използвал и остров “Малка бързина”. Христо Николов – лагерист от “Белене” свидетелства, че погребения на лагеристи са се извъришвали и на остров “Предел”, където свинете от свинарника на острова изравяли труповете и ги разкъсвали (53). Мисля, че последното е правено умишлено с цел заличаване на следите! С тази цел са убивани и по-старите затворници, прекарали по-дълго време в лагерите. Според свидетелствата на лагериста Димитър Сираков на остров “Персин” в концлагера “Белене” хиляди българи са намерили смъртта си. Същото твърдят и други оцелели лагеристи (53). Пълната истина за тези престъпления на комунистите може да излезе наяве само ако се направи ексхумация на масовите гробове на островите “Магариц”, “Малка бързина”, “Предел” и на самия “Персин” и да се извърши надлежна съдебно – медицинска експертиза на труповете на убитите (убити без съд!) ...

За да не бъдем голословни ще представим някои случаи от живота в комунистическите концлагери и затвори, предадени точно от очевидци:

Колю Кондов (“Белене”:

На 5-ти септември 1951г., 35 млади български патриоти са разстреляни в Старозагорския затвор. По същото време и в Сливенския затвор са екзекутирани двама легионери (54).

“По-горе споменах името на директора на Пазарджишкия затвор – Георги Попов. Ден – два преди събитията, започнали на 24-ти април 1952г. и преди пребиваването ми в директорската стая, бях в карцера. По това време бяха убили един младеж – учител от Хасково. Трупът му беше хвърлен върху въглищата срещу карцера. Късно вечерта, през решетките на карцера видях, че дойде директора – изверг. Пиян и псувайки ни, отиде до трупа на убития учител и уринира в отворената уста на жертвата. Жестоки дни на побоища и убийства ! ...” (54).

“Много често охраната извикваше някой от нас и му нареждаше да отиде (отвъд колчетата с надписи “Стрелба без предупреждение!”) и да им отреже пръчка от върбата. Ние знаехме, че този нещастник ще бъде убит ...” (54).

“По време на брането на слънчоглед в късното лято на 1952г., млад 17 годишен затворник, заспал на обекта. Събуждайки се разбрал, че е сам. Започва да тича и да моли за прошка, стремейки се да ни застигне и да се прибере с нас на Първи обект. Милиционерите се върнаха, пресрещнаха го и го убиха с брадви. Този младеж беше от Свищовско ...” (54).

Д-р Никола Грозев беше отговорник на лазарета. Той е необикновен човек – легионер. Много често го вкарваха в карцера, защото отказваше да подпише някой смъртен акт на убит затворник. Имаше случаи, когато престояваше в карцера и 9 месеца ...” (54).

“Един ден работейки на дигата, беше застрелян Драган Колев, защото беше посегнал да откъсне (от глад!) стрък лапад. Уби го милиционер – негов съселянин. Пред всички ни, хвана го за краката и го завлече в шубрака, казвайки, че искал да бяга. Убийствата бяха почти ежедневни и безпричинни. Никой от нас не знаеше дали ще доживее утрешния ден ...” (54).

“На 6 март 1953г. бяха удавени няколко затворници, които с лодка преминаваха от остров “Голама бързина” за остров “Персин”. Лодката имала пробойна, запушена с парцал. Последния изпаднали лодката започнала да се пълни с вода. Настава суматоха и боричкане и всички потъват във водата. Само двама от тях успяват да се спасят с плуване ...” (54).

Същия ден, когато умря бай Христо Мутафов, умряха още 20 възрастни лагеристи от азиатски грип. Началникът на лагера, полковник Иван Тричков – брат на небезизвестният комунистически герой Владо Тричков, пристигна и каза: “Малко са умрелите! Искам трупове, трупове ! ...” (54).

Д-р Найден Найденов (“Белене”):

“... Понякога постоянния вятър на острова (остров “Персин” в “Белене”, наричан от лагеристите “Моргата”) донасяше провлачена тъжна песен, която напомняше ридание над гроба на скъп човек. Много пъти се чуваше: “Помощ, на ... му стана лошо, припадна”. А веднага след това стоящия за охрана милиционер – циганин подвикваше: “Не викайте, ба! Голяма работа, жа умре една гад ...” (106).

Владимир Свинтила (“Белене”):

“... Почват първите инквизиции. Те се правят показно – това е “приемът”. С един удар е повален някакъв студент – фрактура на черепа, менингит и екзатус (смъртен изход)! Но има и по-страшно. Възстановени са забравените отпреди реформите на Александър II шпицунтери. Но това не са шпицунтерите рисувани от Шевченко. Там те удрят един път и ти продължаваш. Тук върху ти се изсипва град от удари. Но има по-страшно: убийството с удар на тояга в соларния плексус. И тогава хвърлят трупа на свинете ...” (53).

“... Не ги гледай никога в очите. Свеждай очи. Правият поглед се наказва със смърт.

Един бе погледнал Остап Гершанов* право в очите. И бе повален – беше му счупен гръбнакът. Въпреки това стоя още една година. И когато излизаше от лагера, излизах и аз и го видях, ходеше на четири крака, влачеше се по корем, Гершанов* му четеше някакви наставления от висотата на ръста си. А бедната човешка жаба гледаше нагоре с разбита уста (Гершанов* го бе ритнал в устата!). Бедната човешка жаба ...” (53).

Димитър Сираков “Белене”:

“... На този остров (остров “Персин” в “Белене”) човекът бе извън закрилата на всеки закон и всеки момент можеше да бъде застрелян с повод или без повод. Хиляди намериха своята смърт. И когато прасетата започнаха да изравят труповете, трябваше да се закрие свинефермата ... В деня, в който беше заклано едно куче и вече имаше 60 случая на умрели от глад, на острова пристигна някаква комисия от добре охранени хора от София и със собствените си очи видяха как черния дроб на кучето се обръщаше във врящата тенекия ..” (53).

Асен Рашев (“Белене”):

“...Отивайки към тоалетната, на 10 крачки от пътеката видях един лагерист, който държеше в дясната си ръка котленка (котленките които ползвахме за събиране на убитите жаби, змии, и варяхме от ярмата качамак). Беше се хванал за дебелия кавак, а срещу него милиционер с насочен шмайзер викаше и псуваше. Лагеристът с ужас в очите се молеше: “Не ме убивай, не ме убивай!” Недоизрекъл молбата си за трети път – откос от шмайзера и жертвата се строполи на земята. Милиционерът, може би стъписан, изчезна, вероятно да докладва.

Връщайки се обратно, видях жертвата с лице, обляно в кръв. В дясната ръка стискаше котленката, чието съдържание – царевична ярма, се бешеизсипало върху тялото му. Явно бе тръгнал към огнището да си вари качамак ...” (53).

“... Бай Иван Йондев – анархокомунист от Кюстендил, беше също мой приятел. Добър човек и веселяк беше. Една сутрин, когато колоната се движеше към обекта, той се отклони десетина метра встрани, за да убие с пръчка една жаба (за храна). Изведнъж се чуха изстрели и бай Иван се строполи с лице върху земята. Всичко свърши. Той беше мъртъв ...” (53).

Иван Делийски (“Белене”):

“... Върбите са нещо като гранични стълбове, очертават границата между лагера и .... България. Минеш ли тази линия, Вътрешните войски стрелят без предупреждение. Да, ама като работиш, де ще я видиш върбата и въображаемата линия ... По едно време чуваме: пак-пак! так-так! Стрелба, ама не от шмайзер. Дотичва през ливадите и върбалаците Минчо Панов и се бухва в нас. Какво става, бе? Убиха ги, двамата ги убиха! Ония, с които той косил, навлезли, както косят, в “българско” и ги убили на място ...” (53).

“... Докато лежах в лазарета, 11 души умряха от глад. Погребваха ги на съседния остров, на запад е от нас – остров “Магарец”. Няма една тревка там, няма едно храстче. Пясък само. Там са зарити най-малко хиляда трупа, и от Ловеч докарваха мъртви там ...” (53).

Теодора П. Калайджиева; Янко К. Кожухаров:

“На 20 април 1990г. по Радио София бе съобщено за колективен гроб край Благоевград, също създаден в есенните дни на 1944г., а имаше сведение за жестоко погребение и край Перник пак по същото време. Там изчезнали адвокатът Владо Йонов от Радомир, председателя на кооперация “Съгласие” в Перник – Тачо Пеев, Цеко Марков, Иван Петров Кумитов и много други. Без съд и присъда, тези хора са били хвърлени живи в 300 – метрова шахта ...“ (53).

Румен Пенков (“Кафалджа” – “Мъртвата долина”):

“... На ръце лагеристите донесоха един човек. Оказа се, че е Христо Генов, народен представител на БЗНС “Никола Петков” от Чирпан. Той беше излязъл от болница с кръвоизлив от язва на стомаха. Към обяд пристигна коменданта Стефан Китов, облечен със сталински мундир, и отиде при бай Христо, който лежеше на земята под една круша. Започна да го рита с подкованите ботуши. Бях на стотина метра и виждах как човекът умира. След това лагеристи го донесоха на ръце в лагера, но казаха, че вече бил мъртъв. Не знам дори дали е погребан ...” (53).

Дончо Стоянов (“Белене”):

“... Началникът ни – Стефан Китов, беше садист и убиец. Веднъж помня, влезе в помещението и се заяде ей тъй без причина с анархиста Иван Йондев: “Ти какъв си, бе?” Онзи мълчи, “Човек”, казва. “Знаем, че си човек, избухна началникът, но аз съм комунист, а ти какъв си?” Не му изтраяха нервите на нашия и си позволи да отвърне: “Аз за разлика от Вас съм просто човек”. На другия ден охраната го застреля. Бяхме на работа на “Носа”. Който от лагерниците минаваше покрай мястото, оцапано с кръв, оставяше по шепа лайкучки. .. Не се церемоняха и със своите хора. Информаторите си срез лагерниците най-често убиваха. Никой не знае къде и как ...” (53).

Христо Пеев (“Белене”):

“... Понтонът “Ужас” – това име ще му остане в епопеята на “Белене”. Тридесет и пет младежи, предимно от забранения Земеделчески младежки съюз, трябва да изтърпят наказание, което трудно би хрумнало на самия Берия*. В началото на януари при минус 10 – 20 градусов студ те престояват 14 денонощия под открито небе, брулени от вятъра, без да могат да седнат или да излязат от водата, която през нощта замръзва, а през деня едва – едва се размразява. Трудно е за нечие въображение да си представи по-голям кошмар. Малцина остават живи, но осакатяват за цял живот с ампутирани от измръзването крайници ...” (53).

Димитър Куманов:

“... Системата на безогледен терор беше повсеместна. Тя не отминаваше и затвора – болницата – Кюстендилския затвор. В него бяха събрани при сравнително по-лек режим предимно туберкулозни затворници. Един от тях бе Петър Гюров, висок, хубав мъж на около 40 години, приветлив и сериозен човек. Земеделец по убеждения. За негово нещастие управата реши да го вербува за доносник. Гюров възмутен отказал, при което изтърва и някоя по-силна дума. Грабнаха го нанякъде. След няколко седмици върнаха на одеялото една жалка човешка сянка, обезкървена и измъчена до неузнаваемост. Говореше с върховно усилие с много тих и бавен шепот. Почина ...” (53).

Христо Николов (“Белене”):

“... Между лагеристите имаше и хулигани (криминални рецидивисти). Иван Кантов ми казваше кой от хулиганите е бил натоварен от управата да извършва убийства в лагера на белязани хора. Иван беше на същата длъжност и по-късно, когато идваше молотовката от Ловеч с трупове. Поемаше чувалите (с убитите) и ги товареше на понтона, а после ги откарваха на остров “Предел”, където ги закопаваха в шанци, дълбоки 40 – 50 см. Разправяше ми, че свинете на свинарника на острова ги изравяли и разкъсвали ...

Иван Кантов спеше при нас, в монтажната работилница ... Оставаха му пет дни до излизането му от затвора. Започна да си подарява дрехите на нас, които оставахме. Беше лежал вече над 15 г. Но той не излезе. Това което зная е, че полковник Т. го е застрелял с пушка от прозореца на щаба. Премахнаха го, за да заличат част от следите ! ...” (53).

Христо Рангелов Матев (“Слънчев бряг”):

“... Ще споделя само, че бях с вързани ръце и когато казаха “слизай!” аз не можах да скоча от камиона. “Помогна” ми един изверг с приклад в тила и аз се проснах долу. Биха ме до обезумяване ...

За да бъда кратък, ще ви кажа само, че нас ни биеха на ставане, при строяването, при тръгване за кариерите, при връщане от работа, при проверките и нощем дори ... Така много момчета не издържаха и си отидоха ... Над 300 души ... (1954г.)” (53).

Иван Иванов (“Слънчев бряг”):

“... Според мен убийствата ставаха нощем ... опъваха маса и шефовете се настаняваха за поредния запой: майор Гогов – началник на лагера, капитан Баев – началник на милиционерската група, майор Газдов – началник на ДС, и Червения майор (Петров) – най-големия гад и убиец, който после умря ката куче. Домакинът на служебния стол – затворникът Дако от Угърчин, ми разправяше, че поглъщали неимоверни количества храна и алкохол. После пияни – заляни карали да им водят лагерници да ги мъчат или жени да се гаврят с тях.

Сутрин, когато идвах на работа, съм виждал огромни локви кръв – сякаш са клали добитък! Питал съм, но не са ми отговаряли.

Между жените имаше и красиви, макар че не може да се определи със сигурност – толкова отчайващо запуснати и мръсни бяха, че на човек му се повдигаше, като ги доближи. Милиционерите обаче редовно ги изнасилваха ! ...” (53).

Васил Вълков (“Слънчев бряг”):

“... Най-големите масови убийства ставаха точно тук. Без куршум, без нож, без брадва – само с тояги с железен край. В чувалите някои трупове бяха без мозъци ... Ако някой дивак (канибал) хване човек, той ще го изяде, а тук прасетата ни изяждаха ...” (53).

Божидар Петров (“Слънчев бряг”):

“... След това казаха на един от нас, мъж около петдесетте, че не трябвало да го докарват тук, а още на място да го ликвидират. Той мълчеше (спомням си само, че беше от Пловдив).

Накараха го да легне по очи на снега и започнаха да го удрят с бастуните (сопите). Жертвата им крещеше и молеше за милост, а те удряха по целия гръб и краката, докато в един момент престана да вика. Видях по врата му кръв, някой не беше насочил правилно удара, пък и той се гърчеше и местеше по земята ... Някой донесе един чувал, палачите го сложиха вътре, натиснаха краката му и когато се скри целият, вързаха чувала с тел. Един милиционер доведе двама души с дрехи на райета, те взеха чувала и го понесоха някъде ...” (53).

“... Виждал съм чувалите с жертвите, понякога над 15 на ден, оставени до сградата зад тоалетната. Към 2 часа след полунощ идваше кола и ги закарваха нанякъде. Между нас се чуваше, че ги заравяли в “Белене”, но това знаят най-добре палачите и техните ръководители. Различни бяха причините и прийомите да се убие някой. Но основната причина беше нечовешката работа ...

Един младеж на около 25 години се хвърли под влака на Голямата кариера, когато правеше маневра. Колелетата му отрязаха и двата крака, но той беше жив. Старшината от охраната попита звеневия Левордашки какво става. Левордашки взе един боен чук, изтеглиха го от релсите и го удари в гърдите. Жертвата издъхна, а старшината одобрително кимна на убиеца. Вечерта на проверката Газдов и Горанов държаха заплашителна реч никой да не смее да се самоубива. Те не искаха да изпуснат удоволствието да ни лишават от живот собственоръчно. Те бяха съдии и палачи ...” (53).

Иван Желев Кисьов (“Слънчев бряг”):

“... Този боклук от Бургас знае да плямпа на осем езика и е адвокатско синче – извика Газдов и си плю на ръцете. – И вместо да си гледа езиците, ходел в пристанището и предупреждавал чуждестранните моряци кои чийнчаджии били сътрудници на милицията.

Той замахна, че въздухът изпищя, бастунът (сопата) описа дъга и прасна човека в главата. Кръвта рукна като гейзер. Бригадирите се нахвърлиха връз него и тоягите им зачаткаха сякаш трошаха орехи. Прожектора беше насочен към тила му и светлината струеше към мен та главата му изглеждаше черна и кръвта шуртеше като мастилена струя. Биха го петнадесетина минути, той спря да мърда. Донесоха чувал и го натъпкаха вътре. На сутрешната проверка кръгът стоеше очертан от вечерта. В него беше засъхнало ръждиво петно ...

Край лагера растяха някакви жилави храсти – дрян ли беше, друго ли – не знам. Но бяха жилави и след като ги обгаряха на огън, много трудно се чупеха. При силен удар тоягите пукаха черепите като зрели дини. Имало е случаи да влезе някой в кръга и Газдов да замахне по-тежко ... по лицата и дрехите ни пръскаше червено – бяло пюре от кръв и мозък: когато беше студено, кръвта димеше като сярна киселина ... Убиваха дневно от пет до седем души, а понякога и повече. В началото бяхме 180 лагеристи; за един месец стигнахме до 1000, а към края на първата година чух, че сме били заедно с женския лагер между 1500 и 2000 души. Материал да убиват и милиционерите и бригадирите имаше в излишък. Камионите непрекъснато докарваха нови и нови хора без присъди, защото нищо не бяха извършили, а отнасяха трупове ...” (53).

“... Докараха веднъж един военен, беше полковник. Страшни бяха вечерните проверки, тогава ставаха и най-големите издевателства над лагерниците. С полковника се заяде Горанов, заместник-началника. В продължение на десет дни го би до припадък всяка вечер, охраната на каменоломната също не го оставяше. Ей, така, профилактично. На десетия ден, по-точно вечерта, го изкара пред строя и каза “Полковник! Ти ще умреш тук, в кръга, още сега. Утре ще докарат сина ти и той също ще умре в кръга!”

Оня нещо му каза и Горанов го уби с един удар. Сложиха го в чувала. Кръвта беше толкова много, че му нахлузиха втори чувал, но и той протече. Синът му дойде на другия ден – снажен, красив мъж, бил артист. На втория ден гърбът му стана кървава каша от бой ...Старшина Йозов видя, че артистът не е добре и го задебна. Щом се люшна от мястото си, удари го с тояга и той падна като отсечен. Покрихме го с шинел, но аз видях, че още е жив. Отваряше си устата като риба на сухо. Нямаше да го бъде ... Четния Димитър Цветков го видя на плаца и се засили да го удари в гърлото. Артистът или това, което беше останало от него, направи инстинктивно движение, случайно омекоти с ръка удара. Обаче втория замах му омля гръкляна, обърна очи и умря ...” (53).

Тези описания на очевидци от концлагерите могат да продължат до безкрайност, но не е нужно; достатъчни са и тези, за да се вдъхне ужасяващата и зловеща атмосфера на комунистическите лагери на смъртта, където са избити без съд и присъда хиляди човешки същества, чиято вина е била, че са били високообразовани, интелигентни, произхождали от аристократични семейства и не симпатизирали на просташкия и кървав комунистически режим. “Клиентите” на тези концлагери били адвокати, артисти, лекари, инженери, бивши народни представители и министри, свещеници и военни. Те били поставени при ужасни условия да работят като каторжници по 12 – 16 часа на ден, на границата на физическото оцеляване и били хранени колкото да не умрат и много от тях умрели от глад и изтощение. Схемата да бъдат убивани с тояги и продължителен бой и физически и психически тормоз, не е била измислена случайно. С този садистичен начин на убиване се постигали няколко цели – сплашвали и пречупвали основната маса лагеристи, убивали набелязаните от висшите началници цели и се заличавали следите. Винаги можело да се каже, че убития е умрял от нещо друго (трудова злополука, сбивания между лагеристи, болест и така нататък). Тези лагери били замислени от ЦК на БКП като едно съвършена машина за убиване на политически противници и терор над останалото население чрез налагане на страх и ужас! Това е била целта.

Някои, дори от надзирателите в тези концлагери са твърдели, че те са по-страшни от фашистките концлагери, а аз бих добавил, че са съизмерими единствено със съветските концлагери в Сибир, тъй като са правени по техен образец. И едните и другите са измислени от евреи !...

Репресиите спрямо българите продължават на приливи и отливи при различни акции и инициативи на тоталитарната комунистическа власт в периода 1944 – 1989г. При всяка подобна акция концлагерите и затворите се пълнят с невинни хора, като някои от тях попадат по няколко пъти там, след като веднъж са влезли в “черните списъци”. Неудобните на властта хора се премахват къде тихомълком; “безследно изчезнали” или умрели в лагерите от “настинка”; а също и чрез шумни процеси със смъртни присъди за сплашване на останалите живи.

Ето някои от тези акции и кампании на комунистите:

1. Чистките на “виновните за катастрофата” и “Народния съд” (1944 – 1945г.);

2. Създаването с наредба – закон на ТВО – концлагерите (1945г.);

3. Ликвидиране на опозицията. Процесите срещу Г.М. Димитров, Кръстьо Пастухов, Цвети Иванов, Николо Петков и други (1946 – 1947г.);

4. Чистките сред армията и “Военния съюз” (1946 – 1947г.);

5. Процесите срещу ВМРО и михайловистите (1946г.)

6. Насилствената колективизация в селското стопанство, преследване на “кулаците” и създаването на ТКЗС (1949 – 1950г.);

7. Търсене на “врага с партиен билет” процесите срещу Трайчо Костов и други видни партийни лица и майстори на инквизицията в ДС (за заличаване на следите) (1949 – 1950г.);

8. Унищожаване движението на горяните (1948г.);

9. Чистки сред студентите и академичните среди (1944 – 1950г.);

10. Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите (1946г.);

11. Закони за национализация на индустрията, едрия земеделски машинен инвентар и едрата градска собственост (1947 – 1948г.);

12. Процесите срещу свещениците – евангелисти и католици (1952г.);

13. Унгарските събития (1956г.);

14. Събитията и нахлуването в Чехословакия (1968г.);

При последните две събития органите на МВР и ДС по места са имали подробни списъци на хора, които при нужда (вълнения и бунтове, стачки) е трябвало да бъдат поголовно избити от властите ! ...

Както вече споменахме избиванията извършвани от комунистите били съпровождани и с ограбване на имуществото на жертвите. Понякога хората били изпращани в концлагер, защото някой началник е харесал за себе си къщата им или поради някакъв личен мотив. На убитите в концлагерите мародерите избивали златните зъби (които били популярни по това време) и събирали ценния метал (53).

На много от убитите от “Народния съд” жилищата били конфискувани и в тях се настанили съответните “отговорни другари”; най-често техните палачи. Създателят на “народния съд”, Минчо Нейков, тогава министър на правосъдието, експроприира дома на осъдения на смърт Димитър Генчев, бивш инспектор на дворците. Политбюровецът Петко Кунин пък се разполага в жилището на индустриалеца Димитър Саръиванов, докато зам.-министъра на вътрешните работи Руси Христозов заема къщата на разстреляния генерал Лукаш. Не остава на зад и колегата му Мирчо Спасов; след като изселва фамилията на осъдения бивш царски съветник Петър Морфов, той се премества да живее в апартамента му. Същото прави и началника на ДС Тома Трайков – прилапва жилището на убития, вероятно лично от него, без съд и присъда Атанас Пашков, деец на македонското движение. Колегата му от ДС Георги Стаменов пък си “заплюва” дома на проф. д-р Димитър Атанасов – бивш министър на земеделието и държавните имоти. В къщата на “безследно изчезналия” Марко Султанов, бивш околийски управител на Търговище, се самонастанява местния партизански бандит Найден Младенов, а известния главорез Стою Неделчев – Чочооглу взема дома на старозагорския народен представител Иван Минков, също жертва на “народния съд”. Най-голям удар прави главния народен обвинител Георги Петров, който си присвоява апартамент от 143 кв. м., принадлежащ на подполковник Илия Йончев, чиято смъртна присъда Петров лично е подписал. Заслужава да се отбележи и името на Цола Драгойчева, “влязла във владение” на жилището на незнайно къде убития руски белоемигрант княз Дмитрий Лобанов – Ростовски и т.н. и т.н. (161)..

Освен тези съществуват обаче и много по-крупни грабежи на комунистите, които засягат цялата страна и я връщат десетилетия назад в своето развитие, разорявайки и ограбвайки труда на няколко поколения българи. От разсекретените архиви става ясно на какъв грабеж и финансово – икономическа разруха е подложена България след 1944г., което е също важен елемент от геноцида и холокоста над българския народ.

Набутването на България във война с Германия струва на страната близо 160 милиарда лева (1945г.) и 40000 жертви в жива сила (8337 убити, 9155 изчезнали и 22958 ранени, осакатени и измръзнали). За сравнение, целият национален доход на България за 1945г. е 141,8 милиарда лева и, че военните разходи за 450 хилядна армия, с която участваме надвишават три пъти приходната част на бюджета на България за 1945г. (43 милиарда лева) (162).

Независимо, че България воюва с Германия, на нас ни е отказан статут на съвоюваща страна и държавата е обложена с огромни репарации и средства за издръжка на 600000 души от “освободителната” (а всъщност окупационна!) съветска войска. Този грабеж възлиза на близо 40 милиарда лева. Това са само част от сумите ограбени от Българи. Подобна разбивка и анализ на тези процеси са направени в публикацията на проф. Георги Марков във в. “Истина” (162).

Съветските окупационни власти слагат ръка също на валутните резерви и златния резерв (в кюлчета) на БНБ и ги извозват в Съветския съюз. Те прибират незаконно също и около 1 милиард лева дълг на Германия към България.

Тоталния финансов и материален грабеж продължава и с “драконовските закони” за национализация, отчуждаване на “едрата градска собственост” и насилствената колективизация в селското стопанство. Тези закони влизат в сила до 1948г.

Във всички тези процеси на грабеж особено са активни българските евреи – комунисти и ционисти. Тази част от българската история е много слабо проучена и е пълна с “бели полета”, особено в периода 1944г. – 1949г., когато значителна част от българските евреи емигрират по заповед на ционистките организации и масонските ложи в Израел. В това отношение най-пълно до сега е изследването на Бойка Василева (101), от което се вижда, че евреите и БКП са действали като едно цяло ! ... Проф. Крум Балтаджиев (63) допълва и разширява това изследване и с един перфектен анализ доказва, че евреите – комунисти са едни от палачите (може би основните!) на българския народ след 1944г. Те избиват и ограбват 138000 души – цветът на българската нация и извършват редица спекулации с недвижими имоти (тъй наречените “еврейски имоти”), които двойно се осребряват от тях. Веднъж ги продават (в повечето случаи без нотариален акт, а само с договор!) на богати българи, а след национализацията и конфискацията (чрез закони измислени от тях!), комунистите отново ги прибират и ги “одържавяват”. Към днешна дата потомците на същите тези чифути идват от на майната си с нотариални актове и по закона за реституцията на алкохолика Лучников си прибиран имоти, които не са техни. Така беше приватизиран и реституиран с фалшиви документи и хотел “Рила”, който като поземлена собственост, поначало е бил владение на Българската православна църква (съществуват документи за това !) ...

В тези мътни дела и незаконна разграбване на ценности и имущества, както и за емигрирането на евреите (което е напълно доброволно и по тяхно желение!) особено активни са: Георги Димитров (женен за еврейка – Роза Димитрова*); Жак Натан Примо* (ЦК на БКП); Исак Франсез* (ОФ), д-р Конфино*, Хаим Бенадов*, Израел Майер* (ОФ), Фишер*, С. Леви*, С. Перец*, д-р Фархи*, Х. Аструков*, Д. Йерохам*, М. Юлзари*, Я. Яков*, М. Бехаров*, Н. Исакова*, Е. Арис*, Й. Аруети*, Раймонд Вагенщайн*, Н. Гринберг*, Д. Асса*, С. Бали*, Л. Рубенов*, Бети Данон*, Исак Москона*, д-р Голдщайн* и други (101). В далаверата участват Консисторията, еврейската банка “Гуела” и почти всички еврейски организации, институти и ложи в България, тясна подкрепяни от БКП и активистите на комунистическата партия !

След заминаването на основната маса евреи за Израел, в България остават около 10000 от тях, като в повечето случаи се настаняват на ключови места и по върховете на властта. Ето някои от тези хора, които са участвали най-активно в геноцидната антибългарска политика на БКП:

1. Жак Натан Примо* (ЦК на БКП), завършил икономика в Москва, професор;

2. доц. к.ф.н. Соломон Леви (БКП);

3. Соня Бакиш* (БКП), съпруга на Станко Тодоров – член на ЦК на БКП; бивш министър – председател и председател на Народното събрание;

4. Роза Димитрова* (БКП), съпруга на палача на българския народ и създател на “македонската нация” – Георги Димитров;

5. Майор Аврам Митов* (ДС), член на БКП;

6. Пепо Менахем Коен* - съдия от съставите на “народния съд” (БКП);

7. Манчо Рахамимов Мошев* - главен обвинител в “народния съд”, член на БКП;

8. Исак Елизар Франсез* - съдия от “народния съд” (БКП);

9. Исак Соломон Паси* - един от главните идеолози на БКП; участвал в процесите срещу католиците (1952г.), потомствен масон, цензор на академична литература;

10. Исак Данон* - главорез от съставите на “народния съд”, член на БКП;

11. Паулина Юрай Пиринска* (БКП), майка на Георги Пирински* - понастоящем председател на Народното събрание; преподавателка по английски език в СУ “Климент Охридски” (от 1953г.); доцент (от 1973г.);

12. Д-р Ашер Хананел* - главен равин в България (1947г.);

13. Ели Хаим Ешкенази* (БКП), историк към БАН, ст.н.с. в Института за българска история и в Института за балканистика (БАН); председател на Еврейския научен институт; идеолог на БКП;

14. Елизар Ардати* (БКП);

15. Аврам Юда Алфаса* - масон, ръководител на ложата “Кармел” към “Бней – Брит”;

16. Соломон Леви* - масон (“Бней – Брит”);

17. Давид Беневенисти* - (БКП) идеолог на БКП;

18. Жак Аройо* - (БКП) преподавател по политическа икономика в СУ (1951г.);

19. Жаклен Бехар* (БКП) – преподавателка по педагогика, правни и държавни науки в СУ “Климент Охридски” (1953г.);

20. Жак Меламед* (БКП) – преподавател по правни и държавни науки в СУ (1953г.);

21. Насим Яхиел* (БКП) – преподавател по философия в СУ (1954г.);

22. Леон Леви* (БКП) - преподавател по философия в СУ (1958г.);

23. Йосиф Барух* (БКП) - преподавател по журналистика в СУ (1958г.);

24. Професор Насим Сабат Аладжем* (БКП) – преподавател по “марксизъм – ленинизъм” във Висшия лесотехнически институт в София (1949г.);

25. Хаския Давидов Несимов* (БКП) – преподавател във Висшия лесотехнически институт в София, доцент и професор (1973г.);

26. Рубен Аврамов Леви* - секретар на ЦК на БКП (1950г.), директор на обединената школа на Коминтерна в Москва (1941 – 1943г.); председател на Комитета за наука, изкуство и култура и министър на културата в България (1952 – 1957г.). Един от идеолозите на БКП и фалшификатор на българската история;

27. Исак Москона* (БКП) – публицист;

28. Професор Насим Меворах* (БКП) – съдия от съставите на “народния съд”; преподавател в Юридическия факултет на СУ; дипломат, представител на България в ООН и посланик в САЩ; баща е на поета – комунист Валери Петров* (БКП) – един от “червените шамани”; и двамата са идеолози на БКП;

29. Леон Соломонов Асланов* (БКП) – завършил Висшата партийна школа (1954г.); специализирал в Москва (1960 – 1961г.), доцент по история, идеолог на БКП и фалшификатор на българската история;

30. Давид Соломон Елизар* (БКП), завършил Висшата партийна школа (1949г.); завършил Военната академия, директор на Института по история на БКП, идеолог на БКП, “червен шаман”;

31. Берта Якова Калаора* (БКП) - завършила Висшата партийна школа (1954г.) и история в СУ (1969г.), профсъюзен деец;

32. Давид Буко Коен* (БКП) – служител на МВР (ДС), завеждащ ЦДИА; ръководител на научния архив на БАН, идеолог на комунистите;

33. Клара Йосиф Пинкас* (БКП) – преподавателка във Висшата партийна школа, старши преподавател в АОНСУ, доцент, зам.-директор на Института по марксизъм-ленинизъм (1960г.), идеолог на БКП;

34. Анжел Вагенщайн* (БКП) – режисьор на филми на комунистическа тематика, идеолог на БКП и троен агент (ДС, КГБ и ЩАЗИ), син на палача Раймонд Вагенщайн*;

35. Йосиф Леви* (БКП) – равин, председател на Централния израилтянски духовен съвет в България; полковник от ДС;

36. Доц. д-р Яко Моис Афар* (БКП) – доцент по биохимия, работил в Централния научноизследователски институт по физическа култура, преподавател в Куба (1968 – 1970г.); професор; съден е за взимане на подкупи от студентите във ВИФ “Г. Димитров” (НСА) и е лежал в затвора;

37. Нико (Нисим) Мойсей Яхиел* - член на ЦК на БКП.

Има цял куп от такива “специалисти” с еврейски произход, които са издигани по партийна линия на ключови длъжности в държавния апарат, репресивните органи на МВР, ДС и МНО; в разузнаването; преподаватели в университетите и други, които са контролирали живота в страната през черните десетилетия на тоталитаризма. Тогава цяла България се беше превърнала в един гигантски комунистически концлагер, изолиран с “желязна завеса” от останалия свят. Един период на чудовищни репресии и страх; едно “безвремие” в което сякаш не сме живели, а само сме съществували и все пак оцелели с цената на много жертви и няколко поколения с “промити мозъци” и осакатени душевно ! ...

Не трябва да забравяме, че основните съветници на диктатора – палач Тодор Живков бяха също “богоборци”: Нико (Нисим) Мойсей Яхиел*, п-к Валери Таджер*, Леон Фабрикант*, Жак Натан Примо*, Исак Соломон Паси*, Валери Натан*, Барух Шамлиев*, Андрею Луканов*, Нансен Бехар*, Давид Овадия*, Александър Фол* и други.

Тази “мода”, на ключови места в управлението на страната да се поставят евреи – талмудисти и безбожници, идва естествено от Москва. За чий интереси са работили тези люде не е трудно да се досетим. Ето ви един факт за размисъл: секретарят на Тодор Живков – Нико Мойсей Яхиел служил при него близо 30 години, след падането му от власт през 1989г., веднага “обърна палачинката” и написа книга срещу тоталитаризма. После замина на стари години за Израел, където получаваше пенсия 2000 долара до 2000г., когато умря! ... Дали пък пенсията не му я изплащаше “Мосад” ?!? ...

Двамата секретари на Сталин* и цялото му правителство също бяха “богоборци” обрязани по всички правила на “Талмуда”. Затова и през този период в Съветския съюз бяха избити 62 милиона християни! След смъртта на Сталин* поста беше поет от друг криптоюдеин – Никита Хрушчов* (истинското му име е Соломон Пеарламутер*). Тези данни са взети от книгата на Жан Бойе “Загаварът на масоните” (152).

По време на тоталитарния период в България освен физически, протича и духовен геноцид. Пой е прокарван с пълна сила от комунистите и внедрените богоборци окупирали академичните среди, културата и образованието. Правят се чудовищни фалшификации на българската древна и по-нова история налагайки грешни кодове и комунистически клишета. Особено много се фалшифицира историята на българите в Македония, за да се влезе в рамките наложени от Коминтерна и да се сътвори от българите там “македонска нация”. С тази цел се измисля и “македонски език”, който като е известно и на световната наука е просто един западен български диалект. Следвайки препоръките на болшевиките, комунистите в България станаха проводник на националния нихилизъм и на обезличаващия интернационализъм, трансформирал се днес в космополитизъм и глобализъм.

Особено много вреди бяха нанесени на традиционната ни религия – православното християнство, безбожието (атеизма) налагано от комунистите и “богоборците” е едно от най-големите престъпления на управляващата върхушка. Атеизмът е представяна от неговите апологети като “свободомислие”, “разкрепостяване на духа”, отхвърляне на религиозните догми”, “модерно мислене” и т.н. Според атеистите “религията е опиум за народите” и трябва да се унищожи !?! ...

В някои книги на тази тема от онова време, издавани с пропагандна цел от “Партиздат” можем да прочетем следните “бисери”:

“... Антирелигиозното достижение на българския народ е сериозен принос в съкровищницата на духовната ни култура. То е и подтик за национално – патриотична възхита ! ...” (163);

“... Антирелигиозното свободомислие съставлява важен аспект от народния светоглед ...” (163);

“... Захари Стоянов на няколко места в своите “Записки” отбелязва, че измежду апостолите “нямаше хора със строга набожност”. Той непоколебимо поставя Левски на първо място сред безбожниците ...” (163). (Само дето тук авторите са пропуснали да посочат, че Захари Стоянов е бил масон – бележката е моя).

“... Гениалният поет – революционен Христо Ботев, се издига над традиционния революционно – демократичен атеизъм. Той се доближава да “крайъгълния камък” (Вл. И. Ленин*) на марксисткия атеизъм – идеята за религията като опиум за народите ...” (163).

“... Атеизмът е критерий за зрелостта на социалистическото общество, защото, както чудесно е казано от Маркс*, социализмът ще побеждава в такава степен, в каквато изчезва религията. Затова и лозунгът на войнстващите атеисти (юдео – масоните – бележката е моя) през 30-те години е: “Борбата против религията е борба за социализъм ...” (163).

Още през 1925г. обаче в “Църковен вестник” българските свещеници пишат следното: “... Не е възможно човек да стане настоящ болшевик, без предварително да е станал безверник и безбожник. Защото болшевизмът е пълно отрицание на всяка религия, на всяка вяра в божество; той е царството на злото, на сатаната ...”

Мисля, че този пасаж обяснява всичко и едва ли е нужно да коментираме горната агресивна антихристиянска пропаганда, насочена срещу духовните ценности на българина! Тези сатанински опити за налагане на фалшива ценностна система в България продължават под една или друга форма и днес, но на този важен въпрос ще се спрем в следващата глава.

Паралелно с извършвания от комунистите в България геноцид и холокост, тече такъв и спрямо българите в Гърция и Югославия (Западните покрайнини, Македония и други). В Югославия след 1944г. са избити над 30000 българи (особено от Македония), а в сръбските затвори и концлагери изгниват над 120000 българи, най-често за отказа им да ги запишат като “македонци”; над 180000 се изселват принудително в България, където също са репресирани, а едно не малка част е принудена да емигрира в Европа и Америка.

В Гърция българското население е редовно тероризирано от гръцките андарти. Убити са много лидери и български свещеници. Поломени са имоти, палят се български къщи, сипят се заплахи и побои. В българските села Просечен и Граменица (в Беломорска Тракия) гърците правели бесилки на площада и убивали българите наред. В други селища по най-садистичен начин са убити български свещеници, чийто очи са избодени с ножове и лицата им са обезобразени. Целта на този открит терор е да се принудят българите да се изселват в България.

Керваните от български бежанци след 1944г. са безкрайни и печални. Болните и стари хора били изоставяни по принуда, а някои по-слаби просто умирали по пътя ! ...

Гражданската война в Гърция (1946 – 1949г.) отне живота на над 20000 българи там, а други 50000 бяха принудени да емигрират. Особено много пострадват българите от Егейска Македония. Ето един епизод от това време описан в писмо от дееца на ВМРО Христо Лагадинов до Методи Кърпачев; разказ за гръцките затвори и лагери”

“... През 1948г. аз и още 5 нашенци, подведени под смъртна отговорност като добри българи, бяхме хвърлени в най-страшния затвор – “Макронисо”. Аз и още двама нашенци работехме като зидари при кухнята, близо до пристанището. Рано една сутрин пристигна гемия, от която бяха разтоварени около 50 момчета на 13 – 17 годишна възраст. Всички бяха почти живи мъртъвци. Всяко момче носеше кошничка или торба за старите си дрешки. Коменданта на острова, кръвопиеца полковник Тома Сильо, започна своята реч: “Докарахме ви тук за превъзпитание. Вие сте деца на майка Елада е всеки трябва да подпише клетвена декларация, че не е “Вулгарико гуруни” (българска свиня), а че е горд православен грък”.

Като по чудо всички деца гръмнаха в хор: “Ние сме българи !”

Комендантът се опита още няколко пъти, обещавайки свобода и добра работа, но децата пак повториха: “Българи !” Тогава комендантът побеснял зарева: “Оли сти таласа!” – (всички в морето)”. Военните полицаи започнаха да бият децата, да ги бутат по-навътре в морето. После започнаха да ги замерват с камъни. След около половин час комендантът даде заповед да излязат от морето. Не излязоха всички деца. Пет – шест кошнички останаха да се люшкат на повърхността, пет – шест млади българчета се удавиха ...

Още същата нощ тези деца – герои бяха подложени на най-жестоки мъчения, включително бяха изнасилвани от военните полицаи и от самия комендант. Това продължи още десетина дни, когато една сутрин момчетата ни живи, ни умрели ги натовариха на гемията, за да ги карат в Атина на болница. През нощта тези деца бяха погълнали различни остри предмети като вилици, ножчета и прочие, за да се самоубият.

Тези деца бяха от Костурския край. Това е пример на рядък кураж и жертвоготовност в името на българщината. Това е подвиг пред който биха се преклонили и безсмъртните солунски атентатори, ако можеха да станат от гроба ...” (164).

През същата 1948г. в Македония вилнее инквизиторът Лазар Колишевски – ръководител на Комунистическата партия на Македония и председател на правителството на НРМ. Той е натрапен там от комунистическия вожд маршал Йосиф Броз Тито*. Сръбските концлагери от рода на “Голи оток” и други бяха напълнени с български патриоти, които изгниха там и оставиха костите си за памет на нашето поколение !

Това ставаше около нас, а в България комунистическите еничари и богоборческите изчадия продължиха да колят и обезкървяват българския народ плътно до 1989г., когато новите условия наложиха промяна на тактиката !...

В края на тази глава ще цитираме един много любопитен документ – инструкция за съветските войски окупирали страните от Източно Европа, в това число и България. От този секретен документ изготвен от комунистите в Москва, става ясно как геноцидът и тоталния контрол над българите са били програмирани предварително, систематично и с научен подход (по същия начин по който се прави и днес с още по-рафинирани средства за унищожение и пропаганда):

Строго секретно КАА/08113

Москва, 2.04.1947г.

Инструкция НК/003 47

1. В сградата на посолството да не се приемат местни информатори. Срещите да се организират от наши специални служби на публични места. Посолството приема информации чрез специалните служби.

2. Да не се допуска контакт между нашата войска и цивилни лица от страната. Забраняват се посещения на местим лица от нашия офицерски състав, контакт на войници с местни жени или на войници с войници от страната и нашата войска.

3. Да се ускори ликвидирането на граждани, които участват или симпатизират на партии и организации отпреди войната и възстановили се след нея без нашето съгласие. Да се използват за тази цел всички конфликти и недоразумения между тях, а също така и въоръжена опозиция.

4. В политическите репресии да се използват войници от армията (възстановена на наша територия) и след това да се ликвидират тези войници.

5. Да се ускори съединяването на всички социалистически партии в една - комунистическа, като всички водачи на тази партия да бъдат предварително утвърдени от органите на нашите специални служби.

6. Да се обединят всички младежки организации в една - комсомолска - с водачи, утвърдени от нашите служби. Преди обединяването да се ликвидират всички водачи на бивши юношески и младежки организации.

7. Делегатите на партийните конгреси да нямат мандат след конгреса. Да се елиминират делегатите, които са активни. За всеки следващ конгрес да се избират делегати, утвърдени от нашите служби.

8. Да се прави системно разследване на хора - добри организатори и специалисти, които са популярни. Тези хора да се привличат към нас, а око откажат - да не се допускат до ръководни длъжности.

9. Да се организира – всички държавни служители, освен милиционери и миньори да получават ниски заплати. Това специално да се отнася до здравните служби ... съдебно-изпълнителските служби, просветата и културата.

10. Към всички органи на властта и всички значителни заводи да се включат хора, които сътрудничат на КГБ. Това да се осъществява без знанието на държавните местни власти.

11. Да се обърне внимание на печатната преса да не цитира сумарни количества и видове на стоки, които се изпращат в СССР. Да се посочва, че това е обменна търговия.

12. Местните власти да не издават на купувачите на земя, къщи и парцели нотариални актове, а актове за получаване.

13. Да се приложи такава специална икономическа политика към частното селско стопанство, че то да бъде с ниска производителност и неефективно. При втория етап да се започне колективизация на селското стопанство. Ако се появи силна опозиция -да се намали доставката на средствата за производство и се увеличат данъците към държавата. Ако и това няма ефект, то селското стопанство да се доведе до състояние до не може да изхранва държавата и да разчита на внос отвън на храна.

14. Да се формулират всички закони, укази и разпоредби за " организация, икономика и право така, че да не се дава точно и прецизно тълкуване (с изключение на военните).

15. За всеки проблем да се създават комисии, съвети, инструкции и т. н., така че никои от тях да няма право на окончателно решение без консултации с останалите.

16. Самоуправляващите органи на заводите да не могат да имат влияние върху дейността и развитието на предприятието. Те могат да се занимават само с изпълнение на полученото задание.

17. Профсъюзите не могат да имат противоречия с разпорежданията на дирекцията. Да се натоварят профсъюзите с други задължения - организиране на почивка, просвета, културни и други развлечения, екскурзии, разпределяне на дефицитни стоки и потвърждаване на мнение и характеристики от политическите власти.

18. Да се авансират само такива сътрудници и началници, които образцово изпълняват получените служебни задания, но без склонност към анализ на проблемите извън заданията.

19. На всички отговорни ръководители на партийни, държавни и стопански дейности да се създадат условия, които да ги компрометират в очите на подчинените им, като се изключва възможността да се върнат в средата, от която са излезли.

20. Офицерският кадър от местната армия може да получи отговорни длъжности само при условие, че там има наши сътрудници от КГБ.

21. Да се организира специален надзор за количеството муниции за всички видове оръжие на всеки арсенал. Учение с бойни патрони да се прави само при строг контрол.

22. Да се обхванат под специален надзор всички лаборатории към НИИ.

23. Да се обръща специално внимание на всички изобретатели и рационализатори, като всички по-важни изобретения и предложения да се регистрират в нашите централи. До реализация да се допускат само изобретения, засягащи експлоатацията на минното дело. Важните изобретения да се продават в чужбина. Да не се допуска до публикация стойността на изобретението.

24. Системно да се нарушава графикът на транспорта в страната (изключение на нашия специален транспорт).

25. Да се провеждат симпозиуми и конференции и да се записват предложенията и докладите, като се регистрират докладчиците, но за реализацията да се спазва само нашата инструкция.

26. Да се популяризират интервюта с работници за актуални производствени проблеми, като се критикува безпорядъкът, но не трябва да се ликвидират причините за тези проблеми.

27. Всички обръщения към народа от официални служители и водачи да обхващат исторически и народни акценти, но да не се проповядва дух на обединение на целия народ.

28. Да се обърне внимание на всички новостроящи се градове и квартали да не се изгражда друг освен главен водопровод. Всички стари кладенци и локални, водопроводи да се ликвидират систематично.

29. При модернизиране и разширение на заводите да се осигури изтичането на замърсени води да става в реки, които могат да бъдат резерв за питейна вода.

30. В новостроящите се апартаменти и къщи, а така също и при възстановяване да не се строят помещения за запасяване с хранителни стоки и за отглеждане на животни.

31. Частните работници и предприятия да се снабдяват с лошокачествени суровини и оборудване, което да осигурява производството на лошокачествена продукция на цени, по-високи от държавните.

32. Да се създадат условия за максимално развитие на администрацията по всички нива - районни, общински, градски. Може да се допуска критика на администрацията, но това да не влияе на нейното намаляване или по-прецизна работа.

33. Да се контролира само изпълнение на плана на предприятия, произвеждащи суровини и други производства, включени в нашата инструкция. Забранено е изпълнението на плана за продукти и стоки за вътрешния пазар.

34. Специално да се наблюдава църквата, като се създават условия и програми за обучение на младежта за наслагване на омраза към нея. Специален контрол да се упражнява над-църковните печатници, библиотеки, архиви, проповеди и т. н.

35. От всички основни, професионални и средни училища да се уволняват учителите, които имат голям авторитет и се ползват с уважение от учениците и населението. На тяхно място да се назначат нови. Учебните програми да се направят така, че да се прекъсва връзката между изучаваните предмети. Да се ограничи производството на учебни помагала. Да се премахне изучаването в средните училища на латински, гръцки, обща философия, логика, генетика.

По история да не се обяснява какво са правили царете за доброто на страната, а да се изтъкват тиранията и борбата на потискания народ. В професионалното обучение да се набляга на тясната специализация.

36. Да се организират държавни митинги при годишнини на борбата против завоевателите (с изключение на руснаците), като се подчертава борбата срещу германците, а преди всичко борбата за социализъм.

37. Забранява се да се поместват в средствата за информация и издаваните книги данни за местни хора, живели в Русия преди революцията и по време на Втората световна война.

38. Ако се възстановят или създадат организации, които поддържат дружбата със СССР, но се опитват да контролират дейността на държавните органи - да се обвинят в шовинизъм и национализъм (нашите действия са независими от органите на държавата). Начин на действие: унищожаване на нашите гробища и паметници, публикуване и размножаване на позиви, в които се осмива руският народ, руската култура и договорите между СССР и страната. Към тази пропаганда да се ангажират граждани от страната и да се използва съществуващата ненавист към СССР.

39. Да се прояви грижа за строителството на пътища и мостове, за да са готови при налагаща се интервенция, така че нашите войски най-бързо и от всички посоки да се придвижат до центровете на опозиционните сили.

40. Да се арестуват всички политически противници. Специално да се преследват противниците, които имат авторитет сред населението. До се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления.

41. Да не се допуска реабилитация на хора, съдени на политически процеси. Ако се наложи такава да се допусне, но при условие, че това е съдебна грешка, без започване на разследване и обвиняване на виновните за съдебното решение.

42. Не може да се изправят пред съд хора с длъжности, дадени от партията – независимо че тези хора са виновни за икономически загуби и са мразени от подчинените си. В драматични ситуации трябва да се преместват на друга равностойна или по-висока длъжност в друга област или град. В крайни ситуации тези хора да се назначават на неначалническа служба, като се използват за кадрови резерв за друго време.

43. За хора, които не са съгласувани от нашите специални служби, може да се публикуват съдебни процеси (специално се отнася за кадри от армията, генерални директори, министри), в които се обвиняват в дейности против народа, социализма, индустриализацията. Това ще увеличи подозрителността и ще мобилизира работническата класа.

44. Да се проявява системен контрол хората на отговорни длъжности да произхождат от работническата класа и да имат най-ниска квалификация.

45. Да се проявява постоянна грижа за систематически подбор за висшите институти на хора, които произхождат от най-ниската категория от населението или незаинтересовани професионално хора, стремящи си само към диплома.

[КГ125]

Харамия, между действителните факти пускаш обобщения, които просто не са адекватни на ситуацията. В състава на ръководните органи на компартиите е имало хора от всякакви националсноти. Едната от тях, или една група от тях, не може да бъде обвинена в случващото се, защото то е измислено, организирано и извършено от всички, от цялата КП.

Има и някой неточности - така например Йосиф Фаденхехт не е бил съдия, а защитник на обвиняеми принц Кирил и ген. Михов! Този изтъкнат български юрист още в първото си изречение обърква "народния" "съд", като казва - Момент, вие тук сте направили процес, но аз нямам контакт с подзащитните ми и не съм съгласувал с тях защитната линия - следователно не мога да си върша работата и не може да има процес. Разбира се, възражението не е чуто, но той е направил всичко възможно да защити клиентите си. При това той е нает от тях, не е натрапен от съда.

Така че, макар да излагаш много факти, които са истина, някои от обобщенията, които правиш на национална почва, могат да дискредитират тотално изложенията ти.

Редактирано Март 31, 2009 от КГ125

[Харамията]

Харамия, между действителните факти пускаш обобщения, които просто не са адекватни на ситуацията. В състава на ръководните органи на компартиите е имало хора от всякакви националсноти. Едната от тях, или една група от тях, не може да бъде обвинена в случващото се, защото то е измислено, организирано и извършено от всички, от цялата КП.

Има и някой неточности - така например Йосиф Фаденхехт не е бил съдия, а защитник на обвиняеми принц Кирил и ген. Михов! Този изтъкнат български юрист още в първото си изречение обърква "народния" "съд", като казва - Момент, вие тук сте направили процес, но аз нямам контакт с подзащитните ми и не съм съгласувал с тях защитната линия - следователно не мога да си върша работата и не може да има процес. Разбира се, възражението не е чуто, но той е направил всичко възможно да защити клиентите си. При това той е нает от тях, не е натрапен от съда.

Така че, макар да излагаш много факти, които са истина, някои от обобщенията, които правиш на национална почва, могат да дискредитират тотално изложенията ти.

Не правя никакви обобщения, а цитирам сериозен според мен източник, където са се изказали очевидци и потърпевши! Тебе ако те бие и малтретира евреин - китаец ли ще го изкараш за да се харесаш на някого?!? А споменатия Йосиф Фаденхехт го знаем какви ги е вършил в Народното събрание като депутат и после като министър; да си чувал че там протоколите се пазят от повече от сто години!

[КГ125]

Няма да го изкарам, но в случая не са само те. Комунисти всякакви. Какви ги е вършил Йосиф Фаденхехт? Който не се оказа съдия, както казва твоят извор, а за защитник в Нар. съд.

Пак ти казвам, фактите са верни, но с тия плоски и самоцелни обобщения изложението се дискредитира.

Редактирано Март 31, 2009 от КГ125

[КГ125]

http://www.expert.ru/printissues/expert/20...enie_na_rodinu/