Трогателното

[Втори след княза]

Сред основните естетични категории не е поставено трогателното. То се смята за лек стил, при който се постига душевно вълнение и сълзи на съпреживяване, но преживяването остава незначително. Смята се, че дори е кич, някакъв не особено изтънчен метод за постигане на популярност. От друга страна, трогателното, мелодраматичното е присъщо на много "дамски", романтични филми, каквито са олицетворени от значителното творчество на Розамунде Пилчер. 

Не мога да кажа, че съдържа по нещо от основните категории, по- специфично е, поради което и ще потърся своя отговор що е то.

[Втори след княза]

Близо до моето разбиране за трогателното е разбирането в руската естетика за мелодраматичното- машинен превод

МЕЛОДРАМАТИЧНОТО (от „мелодрама“ първоначално - пиеса с музикален съпровод, по-късно - жанр на подчертано експресивна, сценично зрелищна драма) - естетическа категория на съвременността, отразяваща такива явления в природата, социалния живот и изкуството, които предизвикват определени отенъци на участие и състрадание в човешката душа и съответно морален протест; чувствата са топли и мили, макар и значително ограничени в обхвата и дълбочината си (оставащи, от една страна, в областта на хармонията или драмата, но не и трагедията, а от друга, в областта на чисто моралните реакции и оценки). Обекти на мелодраматични чувства в природата (и в същото време любими обекти на мелодраматичното изкуство) са трогателно беззащитни млади животни и птици, прояви на хармонията на брачните отношения в животинския свят, животни, преследвани от хищник и др. В социалния живот, мелодраматични чувства се предизвикват у нас от слаби същества, които също са в беда, жертви на несправедливост и т.н. Типичният мелодраматичен конфликт може да се характеризира, първо, като остро „небалансиран“ (на единия полюс има източник на очевидна несправедливост, от друга има незаслужено страдащо доброто начало) и, второ, локален (обикновено камерен, семеен, психологически конфликт). В резултат на това в една мелодраматична ситуация на преден план излиза нейният морален аспект. Самата природа на мелодраматичния конфликт съдържа фундаменталната възможност за неговото разрешаване (в резултат на премахване на недоразумението, морална корекция на субекта, щастливо стечение на обстоятелствата и т.н.), въпреки че успешният изход често увенчава цялост верига от остри сблъсъци и перипетии, а понякога остава нереализирана възможност.

Мелодраматичното преживяване разкрива множество градации – от нежност, умиление до патетика, драматизиран протест срещу конкретни прояви на несправедливост. Мелодраматичното усещане носи в себе си зародиша на социална критика и гражданство; Следователно напредналите социални сили използват мелодраматичен патос в борбата за социален прогрес. И обратно, абстрактното човеколюбие, неестествената афективност и сълзливата сантименталност представляват фалшификации, извращения и мелодраматични чувства, към които системно прибягват буржоазните и дребнобуржоазните фигури и идеолози. В най-добрите си образци мелодраматичното изкуство достига високо художествено ниво и ефективно служи за събуждане и развитие на естетическите и нравствени чувства на хората. Мелодрамата от лош вид, напротив, възпрепятства развитието на естетическите вкусове и идеали.

Англокултурното разбиране е по- тясно около театралната мелодрама

Връзката между мелодрамата и реализма е сложна. Главните герои на мелодраматични произведения могат да бъдат обикновени (и следователно реалистично нарисувани) хора, които са въвлечени в необикновени събития или силно преувеличени и нереалистични герои. По отношение на силните си емоции и драматична реторика, мелодрамата представлява "победа над репресията". ^[5] Късната викторианска и едуардианска мелодрама комбинира съзнателен фокус върху реализма в сценичните декори и реквизита с „антиреализъм“ в характера и сюжета. Мелодрамата в този период се стреми към "достоверна точност в изобразяването на невероятни, необикновени" сцени. ^[6] Писателят Уилки Колинс е известен с вниманието си към точността в детайлите (напр. по правни въпроси) в творбите си, без значение колко сензационен е сюжетът. Мелодрамите обикновено са с дължина от 10 000 до 20 000 думи. ^[7]

Мелодрамите насочват по-голямата част от вниманието си към жертвата. Борба между добри и зли избори, като например мъж, който е насърчен да напусне семейството си от „зла изкусителка“. ^[8] Други основни герои са „падналата жена“, самотната майка, сирачето и мъжът, който се бори с въздействията на съвременния свят. ^[8] Мелодрамата разглежда семейни и социални проблеми в контекста на частен дом, като целевата й аудитория е зрителката; на второ място, мъжкият зрител може да се наслади на екранното напрежение в дома, което се разрешава. ^[8] Мелодрамата обикновено се обръща към идеални, носталгични епохи, наблягайки на „забранените копнежи“. ^[8]

По- близко е разбирането за сантименталното (все машинен превод)

Сантименталността първоначално показва разчитането на чувствата като ръководство за истината, но в сегашната употреба терминът обикновено означава разчитане на повърхностни, неусложнени емоции за сметка на разума. ^[1]

Сантиментализмът във философията е възглед в мета-етиката , според който моралът по някакъв начин се основава на морални чувства или емоции. Сантиментализмът в литературата се отнася до техники, използвани от писателя, за да предизвика нежна емоционална реакция, непропорционална на настоящата ситуация ^[2] (и по този начин да замени повишено и като цяло безкритично чувство за нормални етични и интелектуални преценки). Терминът може също да характеризира тенденцията на някои читатели да инвестират силни емоции в банални или конвенционални измислени ситуации. ^[3]

„Сантименталистът“, пише Оскар Уайлд , „е този, който желае да има лукса на емоцията, без да плаща за нея.“ ^[4] В „ Одисей“ на Джеймс Джойс Стивън Дедалус изпраща на Бък Мълиган телеграма, която гласи „Сантименталистът е този, който би се насладил, без да си навлече огромния длъжник за извършеното нещо“. ^[5] Джеймс Болдуин смята, че „сантименталността, показното парадиране на прекомерни и фалшиви емоции, е белег на нечестност, неспособност да се чувства...маската на жестокостта“. ^[6] Тази страна на рая от Ф. Скот Фицджералд противопоставя сантименталистите и романтиците, като Амори Блейн казва на Розалинд: „Аз не съм сантиментален – аз съм толкова романтичен, колкото и ти. Идеята, нали знаете, е, че сантименталният човек мисли, че нещата ще продължат - романтичният човек има отчаяна увереност, че няма да го направят." ^[7]

 

Редактирано Декември 28, 2023 от Втори след княза

[Втори след княза]

Пример за трогателен филм е "Хлапето" на Чарли Чаплин, а също и романът "Сърце" на де Амичис. Те предизвикват това умиление, сълзи на съчувствие, очакване и достигане до щастлив край. В Уики.бг. това е статия за "Комедийна драма", т.е. трогателното се позиционира в промеждутъка смешно- драматизъм, като указаният драматизъм няма точно естетическо определение. По- скоро означава напрегнатост, тревожност. Възможно е и да е смесица от тъжно и смешно. Някакъв спомен за нещо тъжно, което е отминало и вече ни е само мило.

Някои техники на трогателното според ИИ

1. Емоционални диалози и изрази: Героите изразяват своите чувства по открит, често интензивен начин, който може да бъде персонален и чувствен.

2. Конфликти и пречки в любовни и семейни връзки: Мелодрамите често се фокусират върху любовни или семейни отношения, където героите се изправят пред различни видове пречки.

3. Предвидими сюжетни елементи: Някои мелодрами са известни със своите предвидими истории и емоционални върхове.

4. Емоционални измами и обрати: В някои случаи мелодрамите използват емоционални недоразумения, самоизмами, подвеждане или обрати, които се оказват важни за развитието на сюжета.

[deaf]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

сантименталният човек мисли, че нещата ще продължат - романтичният човек има отчаяна увереност, че няма да го направят.

Излиза,че носталгиците по соца са романтици! Което не е вярно...

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

трогателното се позиционира в промеждутъка смешно- драматизъм, като указаният драматизъм няма точно естетическо определение. По- скоро означава напрегнатост, тревожност. Възможно е и да е смесица от тъжно и смешно. Някакъв спомен за нещо тъжно, което е отминало и вече ни е само мило.

Изглежда съм допуснал значителна грешка. Драматизмът, напрежението е присъщо на драмата въобще, все едно дали е комедия, трагикомедия, трагедия или героична драма. По отношение мелодрамата някак името не ми пасва, нито има мелодия, нито кой- знае какъв дълбок драматизъм.

Най- близо до моята идея е "сълзлива пиеса, филм", но това има силен ироничен и обиден подтекст. Изглежда трогателното си няма жанр, а е по- скоро похват в различни жанрове.

[Втори след княза]

В основата на трогателното е разпознаването на емоционалната ситуация. Емоционално невежите и дебелокожите не се трогват. Любопитно е, че неразпознаването на емоционалната ситуация не прави хората по- слаби, напротив. Чувствителният, който веднага пълни очи щом се промени нещо в емоционалното статукво се смята за мекушав. Да ме прощава Тити Папазов. Пеньо Пенев, за да изрази своята душевна сила казва "Очите ми не са на мокро място". В този смисъл, аз съм на страната на сухите очи. Да, сред тях има дебелокожи и емоционални невежи, но има и емоционално компетентни, уравновесени, силни характери.

От друга страна, чувствителният бива приет по- мирно, не се възпирема като заплаха. Някои смятат, че в сълзите има някакви феромони, които действат на агресора, но може това да са нормални актове на "предаване". При всеки животински вид има някакво поведение, което казва "Аз се предавам", лягат, смаляват се, оголват нараними части от тялото. Човек показва това със сълзи. Поради това бива и мирно приет.

Редактирано Декември 30, 2023 от Втори след княза

[Втори след княза]

Основните, характерни моменти в трогателното са 

• Емоционалност. Преобладаващо в ситуацията не е разумът, а емоциите. При това социално центростремителни емоции- милозливост, бащински, майчински, синовни, съпружески и любовни привличащи чувства, съпричастност с такива у другите хора.
• Чувства на общност- споменах междучовешките чувства на свързаност, а когато става дума за животни и природа, отново има една силна връзка, общност, с тези животни или природа. Може да ни трогне и грижата за птица към пиленцата или кучка към кутретата, защото пренасяме нейното поведение и я надаряваме с чувства, от нашата човешка практика. Може да ни трогне цвете в планината, защото отново пренасяме, метафоризираме в нещо човешко- било то красота в сурово обкръжение или устойчивост сред злини, или превръщането му в символ за нещо човешко- незабрава, вярност, любов, очите или дъха на любим. А най- простото е, че възприеманото е красиво- показва нещо адаптивно, устойчиво, положително, желано.
• Личностна значимост- това е ситуация, която се е случвала или е мислена като възможна да се случи, или е възприета в момента като такава възможност. При това тя има значимост, засяга важни връзки и техни промени. Към момента преобладават трогателните моменти от интимната, тясно сфера. Най- въздействащо е тясното обкръжение. Дори във време на мощни социални промени, за нас най- важни са промените с най- близките: преживяванията на партньор, родител, другар. Пламъците на войната ни въздействат, защото може да се случи нещо с наши роднини или хора, с които сме свързани емоцонално.

Редактирано Декември 30, 2023 от Втори след княза

[Втори след княза]

Като търсих с търсачката някакво определение на Трогателно, най- често срещаната употреба във фраза бе "трогателна реч". При това често се отнасяше за сбогуване на спортист, може би търсено наблягане, че не е особено емоционална персона, който напуска отбора, в който е бил дълго време. Трогателни са и надгробните речи, изобщо думите за окончателна раздяла. Защо?

Към двете основни причини- емоции в близка общност и лична значимост на ситуацията, прибавям и това, че всички я оценяват като изключителна. Всички са разчувствани и това се предава от един на друг, все пак изискването на общността е да оценяваме ситуацията по един и същ начин и да реагираме с едно и също поведение.

По- конкретно и в частност бих споменал искреността- никой няма да се трогне ако усети фалш или знае за подмолни причини за това поведение или реч. Припомнят се емоционално обагрени общи спомени, което отново ни закотвя към общността, признават се стаявани топли чувства, които вече няма смисъл да се таят; думите са издълбоко сърдечни, доброжелателни, неизказвани, интимни и с положително отношение към другите; Биват изразявани надежди и пожелания, отново интимни и конкретни, които сплотяват, показвайки добронамереност.

Като става дума за подражание на пример измежду общността, препращам към онзи кинематографичен трик, при който се смеят зад кадър или някой от миманса бърше сълзи, или изразява вълнение, с което задава модела на подражание. Да, трогването е заразно и ако някой показава, че е трогнат, когато казва думи за сбогом, трогнати ще бъдат и другите.

[Втори след княза]

Основно присъщо на трогателното е сълзливостта. Това го свързва с трагичното, но не до там, че да смятаме, че е трагично... търся местоположението му по отношение на основните естетически категории. Не е трагично, защото може да се прояви и при радостен случай- леят се сълзи и при женитба, и при раждане. До някъде е комично- сълзите на Тити не са заради това, от което мъжете плачат и това е малко смешно. Не е и трагикомично- нещо нещастно и с щастлив край- явно не такива са надгробните речи. За героично или величественото не споменавам. Трогателното е камерно, интимно. Изглежда не принадлежи на обичайните естетични категории или на някаква тяхна смес, някаква част от техния спектър.

Като жанр- романтичните- сантиментални произведения са обикновено трогателни. Разказ за чувства, за тяхната динамика. В този смисъл, не действията на героите са важни, обикновено те са разнообразни, важна е последователността от емоционални преживявания, които в този вид произведения са направо предвидими. Даже понякога е дразнещо защо домакинята още не се е влюбила във водопроводчика.  При това разбиране трогателно- сантименталното е преход от разказите за действия- как Ахил убива Хектор към разказ за преживявания- как Оливър Туист страда преди да намери добротата. Или пък чувствата на чичо Скруч, променили се в една Коледна нощ. Види се, промяната, обратът предизвикват сълзи. При това обрат от негативни емоции към положителни. И то обратът е в сравнително кратък момент- една особена точка (в математическия смисъл) в повествованието. Преживяванията стигат връх или дъно, превръщат се в други или в своята противоположност и това предизвиква сълзи. Трогателното е само момент. поради което не се позиционира в категориите и жанровете.

Харесва ми да приема, че трогателното е особен, възприеман от публиката като лично значим и отнасящ се към лица от най- близкия социален кръг момент в повествованието, който отбелязва промяна в емоционалната динамика на сюжета.

Което пък води до това, че освен динамика на събитията има и друга динамика- на емоциите, която може да е във фаза или не, при това и двете постъпвят у публиката и тя я- ги долови, я- не. До друг път.

Редактирано Декември 31, 2023 от Втори след княза

[Втори след княза]

Два примера от "Хлапето", които, надявам се, потвърждават това, че трогателното е една инфлексна точка на преобръщане на емоциите.

Чарли прави няколко опита да се отърве от намереното бебе. Явно не го приема. След неуспеха на тези опити се примирява и го отнася в къщи. В двора, на пейката жените го поднасят, че има бебе и го питат как се казва то. Той смутен влиза в дома си, после излиза и казва "Джон". Той го е наименовал, т.е. приел. Преходът от неприемане, през примиряване и приемане е трогателният момент.

Най- популярният кадър от филма: Джон (Джеки Къган) простира ръце и хълца от плач на задните канати на камиона на социалните. Очевидно е разкъсването на общността на интимна цялост "семейството" с неговите връзки. Място за плач.

Една особено трогателна българска песен: "Облаче, ле бяло". Изтръгва сълзи и у мигранти, и у уседнали. Гурбетчията има майка, към която изпитва топли чувства. Скитанията му са прекъснали връзката, (първа инфлексна точка), "с чужди хора, чужди хляб дели". Но мъките имат край и се появява надежда (втора инфлексна точка), когато "ще се върне, майка ще прегърне".

Необяснено остава, защо и двете промени предизвикват сълзи. Това е, обаче, психологически, а не естетически проблем.

 

Редактирано Януари 4 от Втори след княза