Културни епохи в Рим. Общо понятие за културата на Рим

[mnogoznaiko]

Културни епохи в Рим. Встъпителни слова 

І. Общо понятие за културата на Рим

Културата на Рим е земеделска, докато елинската по своя характер е скотовъдна. Рим винаги е бил с поглед, прикован към земята. За разлика от елина, римлянина почти никога не е използвал морето. Рим почти няма флот. Това определя и римския начин на възприятие и чувстване. Римското мислене е плоскостно. В него липсва вертикалност. Този поглед, прикован към земята и плоскостното мислене обуславят и римския прагматизъм. Първоначалното възникване на Рим от един хълм определя пирамидалността, съподчинението в мисленето и възприятията и склонността към йерархизация на римляните. Ако елините мислят и чувстват пространствено със силна вертикална насоченост, то римляните мислят плоскостно със силна пирамидална насоченост. (Ние не мислим; мислим разнопосочно.)

Понятието за човека в Класическата Елада е като едно цяло, схващано като тъждество между материалната и идеалната му същност; като едно цяло, което съществува дотолкова, доколкото е елемент на космоса, доколкото съдържа в себе си елемент на космоса. За елина човека е схващан като σώμα (тяло), което може от една страна да бъде ̉ελευϑερός (да има личност), или δοῦλος (тяло, което няма личност), но независимо дали е свободно или роб, то едновременно съдържа в себе си и ὕλη (материя), и ̉ιδέα (духа, идеалната част). Те двете естествено се определят взаимно. Съдържа ̒ηγεμονικόν, водеща частица, която е част от всеобщия λόγος или онази идеална част, проявление на всемирния материален κόσμος. Само така човешкото тяло, съчетало в себе си материално и идеално, се чувства част отново от единния космос.

Римлянинът обаче вижда в човека само civis, при това в тази групова принадлежност той вижда както persona (личност), така и res (вещ без личност; принадлежащ на обществото роб). Само така гражданинът съчетава в себе си материалното и идеалното, които може да се схващат тъждествени помежду си само на основата на обществото. Гражданинът обаче, за да бъде такъв, винаги се схваща като подчинен и част от magistratus и само така той може да е част от общата civitas. Така неговата материалност и идеалност може да се поеме и разпредели именно като част от civitas. Но до Републиканската епоха липсва материалното изображение на тази civitas, събрано в едно тяло. Така в края на Републиканската епоха е открита личността на imperator.

Ако елинът се възприема като разпръснат в пространството елемент, проникнат от останалите пространствени елементи, то римският civis е част от нивата на пирамидата, наречена civitas. Елинският идеал за човека е, че той трябва да бъде πολίτης, част от едно природно естествено образувание πόλις. Идеалът за римлянина е civis bonus или гражданинът, който идеално знае своето място в държавната пирамида, максимално добре познава правата и задълженията си, съзнаващ своето място в държавната йерархия на абстрактното понятие urbs и само така помещаващ се в своя urbs. Докато елинският полис е нещо естествено, римският urbs е нещо експанзивно, което още с основаването си се стреми да погълне всичко; затова ако полисът се стреми да остане естествено природно образувание, т.е. да запази своята ̉ελευϑερία, то римският urbs се гради и основава на imperium - властта в различните й аспекти. Елинският полис винаги е склонен към децентрализация, т.е. максимално разпределяне на властта сред всички - δημοκρατία, а римският urbs се гради на точното ограничаване на сфери на влияние, разпределяне правата и задълженията, т.е. potestas. Следователно идеалът на елина е да съвмести в едно дух и материя, изразен в καλοκαγαϑία, докато римлянинът вижда съвместяването им във virtus - мъжът, завладяващ целия свят. (Това са твърде сложни неща, че да ми задавате въпроси...)

 

ІІ.Наследството на Рим

Римският гений е бил винаги асимилиращ и адаптиращ. Всичко, което не се отнася до централизацията, е възприето от елинската цивилизация, но абсорбирано така, че да стане естествено римско. Все пак Рим е дал на света и някои уникални и чисто римски неща:

 в областта на държавното управление това е йерархията и строгата социална структура;

 в областта на правото - Рим го оформя като регламент и кодекс на социалните отношения;

 в областта на военното дело - римляните го превръщат в една йерархично действаща военна машина, създават обсадната техника, откриват военната теория, изобретяват и униформата;

 в областта на ораторското изкуство - римляните го конкретизират като правно и политическо средство;

 в областта на литературата римляните създават два нови жанра - епистуларния и сатирата. Квинтилиан казва: „Satura quidem tota nostra est.”

 в областта на архитектурата Рим открива свободно държащия се купол;

 в областта на изобразителното изкуство изобретяват портрета.

 

ІІІ. Влияния върху Рим

 

А) Етрурия  най-силно влияние върху римската култура оказва етруската. Елините наричат етруските Τύρρηνοι, а римляните - Tusci. Етрурия е била силно развита земеделска страна с развита мелиоративна и инженерна техника. От Етрурия Рим заема мелиорацията и дренажа. От там заема и принципа на държавното устройство. Начело на Етрурия стои цар, а самата тя е била федерация от 12 града. Царят е бил подпомаган от сенат. Царят и сенаторите са имали специфични отличителни белези. Всички тези особености преминават в Рим и постепенно се развиват през Републиканската и Императорската епоха. От Етрурия Рим заема принципите на градоустройството и архитектурата. Етруските градове са с правилна планировка, с широки и павирани улици, със системи за ВиК, като използват максимално природната защитеност.

От Етрурия римляните заемат и характерния италийски тип жилище. Състои се от едно голямо централно помещение с басейн в средата и над него отвор в покрива; в него е било и огнището. От двете му страни, отворени към него, има две малки помещения. Зад тази централна част има едно допълнително помещение, също отворено към централното. Влиза се от преддверие, към което има две тесни странични помещения, отворени към него.

От Етрурия Рим заема свода, който се използвал много за подземни съоръжения и мостове, а от свода Рим изобретява купола, който представлява два свода под прав ъгъл.

От Етрурия Рим заема и храмовата архитектура. Етруските храмове обикновено се строят на високо място с много стълби, обикновено без опистодом и без каквато и да е било колонада в края на задната стена, ориентирани хаотично, с много излязъл напред, т.е. пред целата (cella), покрив, поддържан от много колони. Освен това в Етрурия господства триделния храм.

От Етрурия или през нея Рим заема голяма част от своите богове. Например основната триада: Iuppiter, Iuno, Minerva. През Етрурия той ще заеме повечето от своите богове от Елада, което обяснява разликата в имената: Асклепий - Ескулап, Херакъл - Херкулес, Персефона - Прозерпина. Етруското изкуство е под силното влияние на Архаичното гръцко изкуство и дълго време то определя облика на римското изкуство. Не случайно два от символите на Рим - Капитолийската вълчица и Хемерата - са етруски по произход. Освен това силната склонност на етруските към портретизация дава на Рим портрета, които понякога стига до гротескна реалистичност.

И накрая Рим заема от Етрурия своята писменост, която тя самата е заела от западните гръцки азбуки.

 

В) Magna Graecia  До ІІІв. тя е оказвала влияние главно чрез предмети на вноса и чрез заемане на земеделски и технически термини. През този период обаче влиянието на Magna Graecia много често минава през Етрурия. След покоряването на Италия в средата на ІІІв. започва прякото влияние на Magna Graecia върху Рим и това е главно в областта на религията и изкуството. Дори в Рим по това време се оформя т.нар. Сципионов кръг, който налага принципите на елинското изкуство, преодолявайки съпротивата на консервативно настроените римляни. Това слага началото на оформянето на Рим като елинистическа държава. След завладяването на Македония и Елада, по-късно и на Пергамон, Рим започва да се превръща в една наистина елинистическа държава, за да превърна по-късно целия свят в една римо-елинистическа.

 

С) Източно влияние  началото му е сложено със завладяването на Египет, което внася и много нови божества. Влиянието на Изтока върху културата на Рим е най-вече в областта на религията, в областта на частния, интимния живот на всеки римлянин. Това влияние на Изтока поставя началото на синкретизма в римската религия, който скоро ще доведе до приемането и на монотеизма.

 

ІV. Географско положение  Области на Рим:

Най-плодородна е Кампания. Важните й градове са: Капуа, Неаполис, Куме, Епотеолий, Херкулан, Стадий, Помпей; следват: Калибрия с градове Тарент и Брундизий; Лукания - Сибарис; Брутия - Кротон; Сицилия с главен град Сиракуза.

Две са моретата, които обикалят Италия - Mare Hadriaticum еt Mare Tuscum (Tyrrhenium).

Основната планинска верига са Апенините, които не са особено високи, така че не са пречка за общението.

Италия има множество плодородни равнини. Най-големите са около р.По, в Кампания, в Лациум около Тибър и в Етрурия. Така че има всички условия за развитие на земеделието.

Откъм реки Италия е много богата - те са големи и пълноводни през цялата година.

Климатът е средиземноморски, само в северна Италия е по-студено.