Културни епохи в Рим. Римски божества

[mnogoznaiko]

Културни епохи в Рим. Римски божества

 

І. Di indigetes

Това са местните, чисто римски божества, голяма част от тях са познати само по име или епитет, от които съдим за същността им. Имената им са запазени в един от най-древните паметници с култово съдържание Indigitamenta. В литературната епоха обаче голяма част от чисто римските божества или са забравени, или са приравнени, или са изместени от нахлулите чужди божества.

 

ІІ. Di novensides (-les)

Това са нахлулите чужди божества. Само най-жизнените от тях са останали, но и при тях силно се наблюдава чужди влияния. Приемането им в Рим от италийските общини, Елада и Мала Азия става по три начина:

 чрез adoptatio - осиновяване: божеството закрилник на даден град след завладяването му по политически причини бива прието в Рим. Такива божества се наричат di adoptivi;

 чрез evocatio - божеството закрилник на даден град бива извиквано от военачалника да напусне обсадения град, като му се осигурява култ и храм в Рим. Божеството по собствена воля напуска града. Такива божества се наричат di captivi.

 чрез допитване до Libri Sibyllini. (Тарквиний Приск купува ⅓ от тях.) Съхраняват се в храма на Iuppiter Optimus Maximus. В случай на голяма опасност за Рим - военна или епидемия, недостиг на храна etc - сенатът издава декрет за допитване до тях. Специална колегия от тълкуватели и пазители на Сибилинските книги нарежда какво да се предприеме срещу зловещото знамение.

По първите два начина се приемат божествата от италийските общини, а по третия - божествата от Елада, Мала Азия и Изтока. По принцип новите божества се почитат extrapomoerium.

 

 

 Домашни божества

 

Lares - божества на земния участък, на семейството, на кръстопътищата. В най-стари времена култът на лара е бил постановен в точката на срещане на парцела на един земеделец с парцелите на останалите му съседи. От тук едни от най-разпространените лари се наричат compitales (compitum – кръсто-път) - поправители на пътищата. Постепенно ларите влизат в земления участък и се наричат Lares rurales. От тук ларът започва да се схваща като покровител на всякакви парцели. Затова се появяват Lares viales (на пътищата) - от схващането, че пътуваш по земления участък. А пък ако този участък е бойно поле, се появяват Lares militales. След което се стига да такъв абсурд като Lares permarini (на пътуващите по море). А там няма землен участък, това е абсурдът. От покровители на земния участък ларите могат да се превърнат в покровители на дома. Обикновено това е един, наречен Lar familiaris. Ларите са едни от най-важните божества. Във всеки дом има техен кът, наречен Lararium. Тук всеки ден им се оставя част от трапезата. Ларите много често са изобразявани като Диоскурите - с рога на изобилието в ръка.

 

Penates

Тип домашни божества покровители на penus, oris, n - килер. Затова са покровителите на семейството, къщната работа и занаята, на домашното благополучие. Римското чувство, че домът е равен на държавата и обратно води до почитането на Penates publici populi Romani Qiritium, но техният култ е тясно свързан с култа на Веста. Винаги се схващат като turba - множество.

Голямото разпространение на култа на ларите и пенатите е довело до превръщането им в метоним на domus.

 

Genius

СМЪРТЕН бог на духовната сила и воля на мъжа. (Iuno е женският му вариант.) Покровител е на мъжа, а от там и на дома и семейството. Изразява акта на волята. Най-често изобразяван като змия, по-рядко - като civis bonus.

 

 

Ianus

Янус е бог на прехода, на входа и на изхода, на всяко начало и край. Името му е свързано с ianua - врата, затова е и бог на вратата като символ на прехода. Изобразяван е с ключ (тъй като Оги много се кефи на картинките ще сложа тази , за да й се порадва като види записките на контролното, а що се отнася до вас, мили читатели, ще обясня, че ключът е такова едно нещо , дето като се пъхне в катинарченце  и се врътне му причинява следната метаморфоза: ). Изобразяван е с две лица и е наричан Ianus Bifrons, защото гледа и в миналото, и в бъдещето. Също така гледал в две посоки, за да пази от крадци. Посветени са му всички първи неща: първите часове на деня, първите дни на годината. Задължително пръв е призоваван при молитва. Посветен му е месец Януари, затова има негови изображения с 365 пръста. Изобразяван е също така на първите монети в началото на емисия - асовете. Храмът му е на Forum Romanum в мястото Argilentum и е представлявал пасаж, т.е. покрит коридор, през който минавала войската, когато излизала извън крепостните стени на Рим. След нея вратите му се оставяли отворени и се държали така докато се върне, т.е. когато вратите са отворени, Рим воюва, когато са затворени - е в мир. Затваряни са общо три пъти (при Нума Помпилий, след края на Първата Пуническа война - 235г. и при Август - 29г.).

 

Vesta

Стара италийска богиня на домашното огнище. От схващането, че държавата и семейството е едно и също, се развива идеята, че е богиня на държавното огнище и единство - Vesta Publica. Една от най-старите и почитани богини, която никога не е имала образ, а винаги е била мислена само като свещения огън. Храмът й - Aedes Vestae - е на Forum Romanum и е кръгъл като огнището. В него е вечният огън на Рим и penus Vestae, който е двуцелен. В едната част се съхранява всичко необходимо за култа на Веста и останалите индигентни култове, а в другият е символът на могъществото на Рим. Поради строгото съблюдаване на тайната, не е ясно какво е представлявал той - там е влизала само Virgo Vestalis Maxima. Може би там е имало paladium.

Янус и Веста са домашни по произход, но имат първостепенна държавна важност.

 

 Земеделски божества

 

Saturnus

Стар италийски селски бог на сеитбата. Името му се свързва с глагола sero, sevi, satus - сея, но все пак е съмнително, защото sătus е с кратко ă, а пък Sāturnus - с дълго ā. Сатурн твърде рано попада под влиянието на елинския Кронос, затова Graeco ritu colitur. Атрибутът му е сърп. Смята се, че през неговото царуване - Saturna regna - е бил Златният век. Празникът му Saturnalia    е на 17 декември и трае 3-4 дни. Тогава се обръщат отношенията (отново по гръцки образец): робите стават господари, бедните - богати, обикновените хора стават магистрати. Вече по римски образец е избирането на rex еt regina. Поднасяли са си различни подаръци, като традиционните са били свещи и гумени куклички. Викът е Io, Saturnalia. Сатурналиите са много обичаен празник, който е ставал все по-продължителен и е бил наречен dierum optimus. Затова и държавната хазна - aerarium Saturni се е намирала в неговия храм - най-старата постройка на Forum Romanus.

 

Tellus (Mater)

На латински има три думи за земя:

 humus - почва,

 terra - земя, като географско понятие,

 tellus, uris - нива, оплодена и готвеща се да роди.

Tellus e богинята, която приема зърното в себе си и го развива. Затова е силно хтонична и се почита от жреците като хранещо и запазващо божество. Като Mаter се почита, когато прибира умрелите. Затова и често се почита заедно с Di Manes.

Празникът й е на 15 април и са нарича Fordicidiae, когато понтифиците й принасят в жертва тлъсти бременни крави. Зародишите им се изгарят и се съхраняват в килера на Веста. Празникът завършва с cerialia на 19 април, когато Телус се почита заедно с Церера.

 

Ceres

Италийска богиня на растящото зърно. Твърде рано попада под гръцко влияние, още в 493г., когато й е посветен храм - Aedes Ceris, който е бил център на плебеите, тук е била хазната им, а пред храма е бил пазара на зърнени храни. Вероятно и едилите първоначално са били служители в нейния храм.

 

Rubigus

Бог, общението с който, е с обратен знак - т.е. принася се жертва да НЕ направи нещо. Бог на ръждата. Празникът му Robigalia е на 25 април, когато процесия тръгва до петата миля на Via Claudia, където flamen Qurinalis му принася в жертва рижо куче.

 

Flora

Явно името й идва от flos, floris. Богиня на цъфтежа и растежа. Празникът й Floralia е от 28 април до 3 май, характерен с веселие, игри, голяма разпуснатост. Най-вече тогава се поставят мимове. От Флоралията произтичат днешните майски празници на цветята.

 

Romona

Богиня на плодовете. Твърде рано забравена, макар че първоначално явно е имала голямо значение, тъй като е имала специален flamen.

 

Consus

Стар италийски бог на пазеното в хамбарите зърно. Името му идва от condo и разликата с Conditor, е че Conditor поставя, а Consus съхранява зърното. Затова и е бог от държавен мащаб. На Палатина е имал подземен олтар - така се съхранява зърното. Празникът му е на 21 август и на 15 декември. Първият е Consualia - главният празник, този на реколтата. Принасят му се в жертва първите плодове от реколтата. Вторият е празникът на вършитбата, на него се организирали надбягвания с мулета, тъй като основно с тях се вършее. По време на Консуалия са били грабнати сабинянките.

 

 

 

Ops

Стара италийска богиня на реколтата. Затова и по-късно схващана и като богиня на богатството. Затова и Цезар премества държавното съкровище в храма й. Затова и наричана Ops Mater. Празниците й са два: Opiconsivia, в който е чествана заедно с Consus на 25 август и Opalia на 19 декември. (Както забелязваме, ако можем да виждаме по това време на нощта, докато учим по култура, има 4-дневно разминаване с Консуалиите.) По-късно в литературната епоха започват да я приравняват към Рея и да я свързват със Сатурн като негова съпруга.

 

Pales

Божество с неясен пол. По времето на Овидий са я наричали Dea Pales и Pastorum dea, а са смятали дори, че има бог Pales и богиня Palatua. (Римското схващане за Saturnus завършва на -us, от там си вадим заключение, че е masculinum, значи бог; Ops -има такова съществително от женски род, следователно е богиня; но Pales  - съществително по трето склонение, няма друга такава дума, от където да се извади рода. Затова я (?) възприемат така.) Стара италийска богиня на пастирите. Празникът й е Parilia, на 21 април, е dies natalis Urbis Romae. На този ден весталките раздават прахта на телетата, кръвта на equus october, бобова шума за държавните жертвоприношения. А като частен празник на този ден оборите се измитат, увенчават се с венци, опушват се със сяра, ръсят се с лаврово клонче, принасят се безкръвни жертви: мляко, тестени изделия, селски гозби, а вечерта се прескача огън.

 

Neptunus

Стар италийски бог на течащата вода и на влагата. Рано повлиян от Посейдон и подчинен нему, затова е схващан и като бог на моретата. Празникът му на 23 юли е Neptunalia - тогава, когато е най-горещо (третият горещник).

 

Vulcanus (Volcanus)

Стар италийски бог на огнената стихия. Молитвата към него е с обратен знак - призовават го да отдръпне пожара от посевите и горите. Неговият епитет е Mulciber. Рано приравнен към Хефест и схващан вече като бог на ковашкото изкуство, занаятите и цивилизаторския огън. Празникът му Volcanalia е на 23 август - когато има най-голяма вероятност от пожар. Това е и ден на пожарната команда на Рим.

 

☻☻☻ Старо-римската триада Iuppiter, Mars, Quirinus

Юпитер е бил бог на Капитолия, Марс - на Палатина, а Квирин - на Квиринала. След осъществяването на септимонциума трите божества са обединени в триада като гарант за новосъздадената федерация. Юпитер е бил бог на държавата като уредба, а Марс и Квирин - символи на римската експанзия.

 

Iuppiter

Етимологически името му е сходно по корен с Ζεύςи означава светлина, дневна светлина, ден. Затова като бог на светлината нему са били посветени всички иди, когато е пълнолунието, т.е. когато е светло през цялото денонощие. Особено почитани са септемврийските иди. От идеята „ден” той придобива и функцията на бог на благоприятното за земеделие време. Покровителства гроздето, смятано за най-благороден и независим от метеорологичните условия плод. На 19 август се празнува Vinalia rustica, където Юпитер е честван заедно с Венера и участието в празниците му е осигурявало на земеделците добра реколта. Като бог на атмосферните явления е бил честван като Iuppiter Fulmen и Iuppiter Fulgur. Мястото, където е паднал гръм, е било sacrum и е било почитано като fulgur conditum. Било е ограждано с puteal, нещо като кръгъл парапет, подобен на кладенец.

Фетишистко овеществяване на Юпитер е Iuppiter Lapis. Камъкът трябва да е бил кремък заради искрите. Почитан на северния склон на Капитолия.

Фетишистко овеществяване на Юпитер е Iuppiter Feretrius - един вековен дъб, покровител на държавната клетва. Пред него са се полагали клетви при сключване на международни договори. Нему са принасяни и spolia opima (тлъста плячка), когато военачалник лично убие вражеския военачалник.

Край Iuppiter Lapis еt Feretrius е било мястото за inauguratio - auguraculum. Функцията на Ζεὺς Ὅρκιος Хоркий (на държавната, обществена клетва) Юпитер получава от идеята, че денят присъства на всяко човешко начинание, а мълнията ще порази клетвопрестъп-ника. Като покровител на частната клетва, т.е. във функцията на Ζεὺς Πιστίος той е познат още като Dius Fidius, макар че съществува и богиня Fides.

Като бог на международните отношения е познат и като Iuppiter Terminus, което е развитие на частния бог Terminus.

Като върховен бог Юпитер е бил почитан във всички италийски общини. По политически съображения пръв е приет култът на Iuppiter Latiaris, покровител на латинския съюз, начело с Alba Longa, след присъединяването на съюза към Рим. Честван е на множество празници в Рим, когато лично консулите принасят жертви в присъствието на представители на всички съюзни civitates. По време на тези празници се е спазвал мир.

Най-важен в политически отношение обаче е Iuppiter Optimus Maximus (като Pevtimov Optimus Maximus). Той като че ли поема в себе си всички Юпитери и е символ на Рим и неговото могъщество. Наричан е още Iuppiter Capitolinus на мястото на храма му, където е почитан заедно с Iuno Regina еt Minerva. Храмът е осветен 15 септември 509г. и този ден е началото когато ineunt magistratus. Това е денят на първото сенатско заседание, когато на Iuppiter Optimus Maximus се принасят бели бикове. Този храм е сакрален център на държавите, reges и civitates, които са amici populi Romani. Всеки гражданин в деня, когато получавал toga virilis, е принасяна жертва на Iuppiter Optimus Maximus. Оттам идва и изразът ad Capitolium ire = togam virilem sumere. Триумфаторът се разглежда като жив Iuppiter Optimus Maximus, затова са мажели лицето му с кафява боя, както на статуята на Юпитер, и затова той носи toga purpurea. Игрите Ludi Magni Votivi при триумф също са посветени нему. Iuppiter Optimus Maximus е божествената проекция на Roma Aeterna.

Има и други Юпитери. Например Ромул обещава храм на Iuppiter Stator, ако спре бягащите му войници. По-късно той е наречен Iuppiter Victor, от когото се развива и богиня Victoria. Iuppiter Indiges пък е божественият било Еней (подразбирайте Костов – носителя на новото), било Ромул.

 

Mars

Наричан още Mavors. Старо италийско божество на всички враждебни на земления участък сили. Ето защо общението с него е обратно по знак. Култът му е силно фетишизиран. Основното му светилище е Domus Regia, където е бил почитан като забито в земята копие. Тук са и hasta еt ancile Martis. По времето на Нума Помпилий от небето пада един щит като защитник на града. Той заповядва да изработят още 11 абсолютно точни копия, за да не бъде откраднато оригиналното. Принципно Марс се почита extrapomoerium на Campus Martius, където е Ara Martis in Campo. Всеки пет години тук се извършва lustratio, тъй като Марс е Genius на римския народ. Lustratio се извършва и по общини, квартали и землени участъци. Така Марс се насочва извън участъка, но може да се насочи и срещу друг враждебен участък. Затова е божество на войната.

Основните месеци, които са му посветени, са март и октомври - началото и краят на военния сезон.

 На 27 февруари и 14 март се чества Еquiria. Празникът е основан от Ромул, честван на Campus Martius на мястото Trigarium в западната част, но ако е подгизнало - на открито място на Целий. Празникът включва кушии. Не ясно дали е имало състезания и с колесници. Това е тренировка на конете след зимното обездвижване.

 Quinquatrus - името му идва от факта, че празникът е пет дена след идите и сред народа е станал популярен с петдневната ваканция на учениците (мечти-и-и). На този ден ancilia се очистват, вероятно щитовете на цялата войска, както и оръжията й.

 На 23 март е Tubilustrium - празникът е провеждан в Атриума на обущарите. Очистват се tubae - свещените бойни тръби. Чрез тях от една страна се очиствала армията, а от друга - целта е била да я направят по-силна.

 На 15 октомври е Equus October - на Campus Martius се устройват надбягвания с две колесници, след което flamen Martialis на Ara Martis in Campo с копие принася в жертва десния кон на победилата колесница. Главата, след като я отрязват, я украсяват с тестени сладкиши и тя е награда в състезанията между жителите на Via Sacra и Suburbana. Ако победят първите, я приковават на стената на Domus Regia. А ако победят вторите - приковават я на Turris Mamilia. Опашката и гениталиите на коня, все още тръпнещи и с капеща кръв, бегом се донасят в Domus Regia и се поставят така, че да капе върху олтара. Весталките консервират останалата кръв и я запазват до Парилия.

 На 19 октомври е Armilustrium. Целта на празника е войската да се очисти от досега с кръвта на чужденците. В този ден се прави lustratio на оръжията, ancilia и тубите на открито на Авентина, до Circus Maximus, след което се прибират до следващата година.

Император Август свързва по гръцки маниер Марс и Венера. Въвежда култа към Mars Ultor - отмъстителя за смъртта на Цезар - и го свързва с Venus Genetrix, представителка на Енеевия род. Така Марс влиза в Рим. Август построява кръгъл храм на Mars Ultor на Капитолия, а по-късно на Forum Augusti. Целта на Август е да изтика на втори план култа на Iuppiter Optimus Maximus и извеждайки на първи план култа на Mars Ultor еt Venus Genetrix да придаде първостепенна божественост на произхода си. Тогава става и приближаването на Марс до Арес. Свещеното му животно е lupus.

 

Quirinus (Pater)

Стар италийски бог с почти същите функции като Марс, но почитан на Квиринала, а не на Палатина. В началото функциите му били много важни и имал първостепенно значение, но постепенно, особено с появата на литературата, бил изместен от Марс и почти забравен. В края на Републиканската епоха Цезар, а в началото на Принципата - Август, възстановяват култа към старата римска триада и към Квирин. Дори разпространяват версията, че Ромул е бил обожествен като Квирин, с цел да бъдат обожествени самите те и да бъде получена първостепенната държавна важност като божества, защото Квирин е божество от първостепенно значение, а Юпитер като indiges е само местно.

 

 

 

ІІІ. Di Manes

Ефемистично название на подземните и свързаните със смъртта сили. Винаги са мислени като turba - едно цяло - и са божества от държавна важност. Смятани са още за земеделски божества, тъй като ги свързват с tellus, а и като домашни, тъй като към тях се приобщават мъртвите предци.

 

ІV. Италийски божества

Diana

Божество с чисто италийско име, почитано на много места в Nemora (свещена гора). Най-известният свещен лес е бил Nemus Dianae край Aricia. Тук тя била почитана като дъб и наричана Diana Nemorensis, а жрецът й - Rex Nemorensis, който е бил и нейн съпруг. Длъжността му е доживотна и кандидатът можел да я извоюва само в двубой до смърт. Ето защо от Ів. нататък жреци на Диана са ставали главно избягали роби. Като главно божество на Aricia тя е била покровител на Втория латински съюз след падането на Алба Лонга: Tusculum, Tibum, Lavinium, Lavrentium. След присъединя-ването на съюза към Рим, тя по политически причини е приета (чрез adoptatio).

В държавния си култ е покровителка на латините. Нейният храм - templum Dianae in Aventino - е бил сакрален център на латините. Тъй като първоначално роби в Рим са били основно латините, тя е и покровителка на робите.

Храмовият празник на 13 август (денят на dedicatio)

e dies servorum.

Частният й култ е като закрилница на всички типично женски функции - менструация, зачатие, бременност, безплодие, раждане.

По-късно, след 217г. тя се повлиява от Артемида Ефеска и започва да става покровителка на гори и дивеч, дори да приема изцяло нейната иконография (къс хитон, колчан, лък, ботуши, факел и т.н.). На Диана, схващана като Артемида, е посветен храм на Circus Flaminius, през 187г. Още по-късно става богиня на луната и се смесва със Селена, Хеката, Изида.

 

 

Minerva

В Рим има три Минерви. Едната е богиня от новата етруска триада - Юпитер, Марс, Квирин, с храм на Капитолия. Втората е от италийски произход и в приета чрез evocatio в 241г. при обсадата на гр. Falerii. Тя е наречена Minerva Capta и има храм на Целий. Най-важна е Минерва с основен държавен култ - покровителка на занаятчиите. Нейният храм на Авентина е бил сакрален център на занаятчиите, а храмовият празник на 19 март - Quinquatrus - е бил ден на занаятчиите, включително и на учителите. Известен е с петдневната ваканция. Затова на латински minerval е годишният хонорар на учителите, както и на лекарите. Не случайно е известна Minerva Medica, която е имала специален храм на Есквилин.

След 217г. се правят опити култът й да се елинизира. Цицерон я нарича Costos Urbi, опитвайки се да я изравни с Атина. Гней Помпей я наричал Никифорос, а Домициан се хвалел, че е нейн син.

Тя е основно богиня, покровителка на занаятите.

 

Venus

Името й е чисто италийско и е близко до гръцкото Χάρις. Олицетворявала е прелестта и красотата на природата. По същността си е вегетативно божество, покровителка на градинските и зеленчукови насаждения и техните производители. Известни са двата най-стари храма на Венера. Първият е свещеният лес на богинята Libitina - богиня на смъртта. Затова и Венера е била схващана така. Вторият е на Circus Maximus.

На 19 август по времето на Vinalia rustica я честват цветарите и градинарите. По времето на Ханибаловата война обаче по искане на Quintus Fabius Maximus Cunctator се прави допитване до Сибилин-ските книги и се получава нареждане да се издигне храм на Venus Erycina - Venus от планината Eryx в Sicilia. По тази причина Венера вече се почита Graeco ritu, сходно с Афродита.

След 215г. й е издигнат храм при Porta Collina, сакрален център на meretrices (meretrix - проститутка).

В различните времена Венера се почита под различни имена според това, кой важен политически деец я е считал за своя покровителка. Сула се смятал за любимец на Venus Felix, като смятал, че това е богинята, обединяваща в себе си Fortuna еt Felicitas. Помпей почитал Venus Victrix, но най-дълго била почитана Venus Genetrix - покровителката на Юлиево-Клавдиевата династия.

 

V. Гръцки божества, реципирани с посредничеството на италийските общини

 

Castor еt Pollux

Гръцките Диоскури (Кастор и Полидевк). Култът им изглежда е взет от Tusculum твърде рано. Или по съвет на Сибилинските книги през 578г., или чрез evocatio в битката при езерото Регил през 499г. така или иначе култът им е тускулански, тъй като тускуланските родове Хорхи и Полидики са ги изобразявали на монетите си. Поради ранното приемане на култа храмът им е intrapomoerium и не са под властта на пазителите и тълкувателите на Сибилинските книги - Quindecemviri sacris faciundis. Държавният им култ е покровители на конническото съсловие и надбягванията с коне. На 15 юли, когато е била битката при езерото Регил, Кастор и Полукс се появили на Форума и напоили конете си там.

На 27 януари (денят на dedicatio на храма) се провежда transvectio equitum Romanorum. В този коннишки парад са участвали всички държавно признати конници - equites equo publico. Те, облечени в парадните си униформи и с всичките си отличия, се събирали на Марсово поле, подреждали са се по триби и центурии и яздейки са влизали в града. Стига ли са до Forum Romanum, където пред храма на Кастор и Полукс на трибуна седели цензорите и ги приветствали. Тук са принасяли жертва и след това вероятно са отивали до храма на Iuppiter Optimus Maximus.

Частен култ - тъй като конниците са били търговците на едро и крупните финансисти, те стават покровители на търговската клетва. В храма им са се сключвали сделки и са се произнасяли клетви.

Гръцката им функция е покровители при буря в морето, но не е регистрирана в култа, макар че е позната в литературата. В народната религия са се запазили клетвите (m)ecastor, употребявана за жени и edepol - повече за мъже.

 

 

 

Hercules

Вероятно култът му е бил приет от близките италийски общини. Вероятно изходният пункт е бил Куме, а самият култ е приет от град Тибор. Постановяването на култа се свързва с историята за Евандър и Херкулес и Cacus. С Как се свързва и Forum Boarium (месния, бичи пазар). Тук Херкулес е имал τέμενος с олтар наречен Ara maxima. Тук е бил забранен достъпът на кучета и мухи. Това е свързано с мита за Херкулес, който принася жертва на Ζεὺς ̉Απομυός(пъдещ мухите) в Олимпия. Не знам за вас, обаче аз, колкото вече години ходим в Олимпия, никога не съм забелязал там да има мухи. Поради ранното приемане на култа се почита intrapomoerium и не е под властта на пазителите и тълкувателите на Сибилинските книги.

Почита се като Hercules Victor (Invictus). Храмът му също не е ясен. По-късно му е издигнат храм Aedes Herculi Magni Costodis in Circo Flaminio.

Държавният му култ не е много ясен. Изчерпва се със следното: веднъж годишно, вероятно на 12 август praetor urbanus, увенчан с лавър, Graeco ritu принася Herculi Invicto невпрягана телица. По време на жертвата не бива да се споменават други богове. Преторът прави възлияние с дървен насмолен σκύϕος, наследен от Херкулес. Може би като държавен, може би като частен култ, Херкулес е покровител на сделките и клетвите с гръцките търговци.

Във всекидневния живот са останали клетвите: (me)hercle еt hercule(s). На Херкулес се принася и decumae - десятък.

 

VІ. Божества, възприети пряко от Елада и Мала Азия

 

Apollo

Най-рано възприетият гръцки култ - вероятно по времето, когато се утвърдила триадата Iuppiter, Iuno Regina еt Minerva, когато е бил осветен храмът им (509г.) и Сибилинските книги са донесени от Тарквиний , т.е. в края на Царския период. Аполон е взет от град Куме, където е бил полисен бог вероятно по време на епидемия. Затова първият му култ е Apollo Medicus (Paean). Така се обръщат към него весталките в молитвите си. Той е бог-лечител, покровител на лечителите и лечебните минерални извори. Най-старото му светилище е Apollinar. До Vв. това е била само фанум и едва след това му е издигнат храм. Намира се на Prata Flaminia - Фламиниевите ливади до Circus Flaminius, т.е. extrapomoerium. Graeco ritu colitur.

През 212г. без определена дата са учредени Ludi Apollinares. Това са първите игри, посветени на чуждо божество затова са под опеката на praetor urbanus. От 208 стават ежегодни и се честват от 6 до 13 юли. Игрите са имали подчертано сценичен характер, затова в частния култ Аполон става покровител на актьорите и актьорските гилдии, затова и актьорите се наричат parasiti Apollinis. При реформирането на римската религия император Август изнася култа на Аполон и Диана с цел да обедини империята си, тъй като Диана е най-почитаното италийско божество, а Аполон - гръцко.

 

Ceres, Liber еt Libera

В 496г. поради голям недостиг на зърнени храни Сибилинските книги предписват да се в въведе в Рим култът към Елевзинската триада: Деметра, Персефона (Кора) и Дионис. Характерното е обаче, че те са приети под имената на три индигетни божества. Liber еt Libera са оплождащи вегетативни божества от старите римски култове. Култът им съчетава елементи от гръцки, италийски и римски култове и това силно ги доближава до народните разбирания. В 493г. на Авентина им е посветен храм - Aedes Cereris Liberi Liberaeque. Тъй като храмовият празник 19 август съвпада с получаването на права на плебеите, храмът им става плебейски център. Тук е борсата за зърно, архива и хазната на плебеите. Храмът им е по етруски образец, т.е. триделен. Graeco ritu coluntur. Жриците им са от гръцко потекло, но с римско гражданство и встъпвайки в служба дават обет за безбрачие или въздържание. На игрите на Церера Ludi Ceriales са давали селски представления, любимото от които е било пускането на арената на лисици със запалени опашки, откъдето може би произлизат гладиаторските зрелища с животни. На монети Церера е изобразявана седнала на трон със скиптър и житни класове в ръце, до нея - крина (modius), нос на кораб (prora), защото житото се пренася с кораби, и богиня Annona - нейна спътница и помощница. Церера е почитана основно в провинция Африка - там, където реколтата е най-богата. През императорската епоха Liber се свързва с мистериите, с Митра, Изида и Кибела.

 

Mercurius

Приет е 495г. във връзка с основаването на търговската гилдия и борса за зърнени храни. Основната му функция е покровител на collegium mercatorum. Затова търговците се наричат още Mercuriales. През 495г. на 15 май му е посветен храм на Circus Maximus и този ден е празникът на търговците. Името на месец май се свързва с името на майка му - Maia. От всички функции на Хермес Меркурий взима само една - покровител на търговците.

 

Aesculapius

През 293г. в Рим избухва епидемия. Сибилинските книги предписват внасянето култ на ̉Ασκλήπιος.Сформира се свещена делегация до Епидавър за пренасяне култа на бога и самия бог. От Епидавър вземат бога, т.е. вземат една от свещените змии (пареа - рижокафява, неотровна), която сама си избрала жрец, отишла при него и се увила около жезъла му. Когато корабът на делегацията навлязъл в река Тибър, змията скочила от него и с плуване стигнала до insula Tiberina, т.е. сама си избрала fanum. Тук 291г. е бил построен и осветен храм на Асклепий. Целият остров бил устроен изцяло като Асклепион - бани, място, където да предписват баните, където на сън се явява богът и т.н. Островът бил пълен със змии и кучета, които били подаръка за бога. Храмът е имал формата на кораб; днес там има модерна болница. Там се чествала и богиня Salus, превод на гръцката ῾Υγιεία. Graeco ritu colitur.

 

Dis pater еt Proserpina

В 249г. мълния разрушава част от градската стена на Рим. Сибилинските книги изтълкували това ужасно знамение като заповед да се въведе култа на Плутон и Персефона и три нощи на Марсово поле да се празнуват Ludi Tarrentini. Честването е било на мястото, наречено Tarrentum, където е бил техният подземен олтар - 20 стъпки под земята. На този олтар им принасяли в жертва черен бик и черна крава. Вероятно култът е бил взет от Тарент. Сибилинските книги заповядали след 100 години игрите отново да бъдат чествани. Така и станало - в 146 били повторени. Трети път игрите са чествани от император Август в 17г., но вече като Ludi Saeculares.

Dis pater (Dives pater) е буквален превод на Πλοῦτος. Прозерпина е вероятно минало през етруските име на Персефона.

Тъй като римляните нямат подобни богове, често са приравнявали Proserpina към Libera. Всичко в култа е гръцко, само честването на секуларния цикъл е римско.

 

Magna Mater Deum Idea Cybele

Великата майка на боговете от Ида Кибела. Това е последното божество, прието по съвет на Сибилинските книги. Малко преди решаващите сражения в Ханибаловата война над Рим паднал дъжд от камъни. Книгите предписали да се въведа култът на богинята от Ида Кибела и да бъде пренесен свещеният метеоритен камък от Песимунт. През 205г. свещена делегация се отправила към Пергам, където Атал IV подарил на римляните богинята, т.е. камъка. На тържествено украсен кораб камъкът бил пренесен в Рим и 191г. на 4 април е бил осветен храм. Култът с осъществявал от фригийски жреци без римско гражданство, които са имали правото свободно и неприкосновено да практикуват култа, а по времето на Ludi Megalenses са имали правото да обикалят улиците на Рим в пъстри и златоткани дрехи с дива музика и въртейки се в екстазен танц да честват богинята (само си пре'ста'ете к'ъв кючек е било ). Август затвърдил и разширил култа й заради връзката й с планината Ида при Троя, а от там тръгва Еней, Анхиз и т.н. През императорската епоха култът й започва да става изцяло източен и да се приближава към култовете на Изида, Митра, Сабазия.