Културни епохи в Рим. Републикански период. Жречески колегии

[mnogoznaiko]

Културни епохи в Рим. Републикански период. Жречески колегии

 

 

Обществените жертви са се принасяли от следните видове жреци:

 sacerdotes publici populi Romani Quiritium

 жреци за Sacra popularia - наредени жертвоприношения, в които участват общините, но не и държавата като цяло

 жреци за Sacra gentilica - за родови жертвоприношения

Най-важни са колегиите на Sacerdotes publici. Попълването на колегията става чрез cooptatio - вътрешен избор. За по-важните от жреците е било нужно потвърждението от comitia calata - комиции, председателствани от Pontifex maximus. Създадени са за избор на цар и жреци, но после остават само за жреци. При някои от жреческите колегии се налага и потвърждение от comitia tributa. Приемането на новия член става на разкошен пир. Участието в една колегия се разрешава само на един член от фамилия, но се допуска един човек да заема жречески длъжности в няколко колегии едновременно, а императорът задължително е член на всички колегии. Някои колегии са били ограничени по съсловие. Поддръжката и осъществяването на култа е държавно дело. Жреците са имали големи привилегии: освободени са от военна повинност, данъци, не са обвързани с никакви длъжности, имат право на поземлени владения, на прислуга. Почитта към тях е била голяма. На тържествата са имали почетни места. Някои дори са имали право на ликтор и колесница в очертанията на града. Това право са имали само весталките, а през императорската епоха - императорът и неговото семейство. Носели са toga praetexta (с пурпурна ивица по края), каквато носят още само малките деца и магистратите. На главата си имали infula - вълнена лента, символ на неприкосновеността и свещеността им.

 

Pontifices

Една от най-старите колегии, основана от Нума Помпилий. Първоначално се състои от четирима патриции, в 300г. се прибавят четирима плебеи, Сула уточнява броя им на 15. Избирани са първоначално чрез cooptatio, а след 104г. е било необходимо потвърждение от comitia tributa. Основно тяхно задължение е съхраняването и надзорът над всички изконно римски култове. Властта им обхваща цялото римско богослужение и се простира над всички участващи в него лица. Те единствени решават, дали богослужението е извършено правилно или не. Могат да налагат глоби и наказания. Присъстват на всички по-важни жертвоприношения, освещават храмове, олтари, статуи, определят мерки срещу зловещи знамения, присъстват при някои видове брак, осиновяване, наследяване, погребения. Те определят dies fasti et dies nefasti, съхраняват и водят свързания с тях официален държавен протокол - архив Annles maximi. При тях се съхраняват и Libri Pontificii, т.е. кодекс на всички изконно римски религиозни обичаи. Те съхраняват и commentarii pontificum - документи, съхраняващи всички техни решения и постановления.

Върховният жрец на Рим е и главният от понтифиците, наричан Pontifex Maximus (днес - Папата). Той съдържа в себе си цялата религиозна власт и неговата длъжност е била желана от всеки, който се е стремял към върховната политическа власт. Затова императорът е винаги едновременно и Pontifex Maximus, т.е. съдържа в себе си и светската, и религиозната, и политическата власт и така е естествен символ на Рим. Отличителните знаци на Pontifex Maximus са albogalerus - шапка от агнешка кожа и simplulum - специална разливна лъжица. Освен това той има право на sella curulis; център на властта му е Domus Regia, който е сборно място на понтифиците. Едната от най-древните му функции е надзорът върху поддържането култа на Веста. Затова е живял заедно с весталките в Atrium Vestae.

 

Rex sacrorum (Sacrificulus)

Подчинен на Pontifex Maximus и считан за пряк наследник на жреческите функции на царя. Първоначалната му функция е Flamen Iani. Затова и на 9 януари, когато е Agonalia, той е основното действащо лице. В този ден Rex Sacrorum принася овен в Domus Regia и чрез тази жертва Янус е омилостивен до следващия период. На 24 февруари пък участва в празника Regifugium: на комициума извършва някакво приношение и след хуква с все сили са бяга. Схващането за този празник е като спомен за изгонването на царете и въвеждането на републиката. Има няколко теории за първоначалната функция на този ден: или царят е бил изпитван дали е физически годен да продължи да заема длъжността си, или народът се е сблъсквал с божественото, или така е бил въвеждан Mensis intercalaris. Съпругата на Rax sacrorum - Regina sacrorum - също взима участие в някои жертвоприношения. По произход Rex sacrorum винаги е патриций, а длъжността му е пожизнена.

 

Flamines

Специални жреци на отделните индигетни божества. Това са: тримата Flamines Maiores (Flamen Dialis, Flamen Martialis, Flamen Quirinalis) et дванайсетте Flamines Minores, трима от които не се знае чии са. Всички те са пряко подчинени на Pontifex Maximus.

Най-важен от тях е Flamen Dialis, избиран от comitia calata. Основното му задължение е всекидневна служба и принасяне жертва на Юпитер в неговия дом, наричан domus Flaminia на Палатина. Затова той не може да напуска за дълго време дома си, освен два пъти в годината. Това е една от най-почетните длъжности. Той има право на: sella curulis, ликтор, колесница в града, глас е сената, да дава показания в съда без клетва. Домът му е asylum. Едновременно с това е и длъжността с най-много ограничения: трябвало е винаги да носи дебела вълнена дреха без възли - laena, никога да не вижда никакъв работещ (ликторът се грижел за това - вървял пред него и обявявал, че минава Flamen Dialis; ако някой забравел и продължавал да работи, ликторът го биел), да е в пълна изолация от смъртта, както и никога да не казва думата “боб”, защото бобът подува тялото както когато човек умре. Ако жена му Flaminica Iunonis умре, той няма право да се жени повторно. Иначе няма право да се развежда с нея. Тя пък няма право да носи обувки от умряло животно, а само от заклано. Ето защо в продължение на 75 години длъжността не е била заемана и едва в 11г. я заема император Август.

Flamen Martialis e имал по-малко значение и скоро е бил забравен. Още по бързо това става с Flamen Quirinalis и Flamines Minores, като до нас дори не са достигнали имената на всички.

 

Virgines Vestales (Vestae)

Колегия, основана от Нума Помпилий. Първоначално са четири, после шест жрици на богиня Веста, пряко подчинени на Pontifex maximus, който избирал от предложените от родителите им 20 патрицианки на възраст от 6 до 10 години, след което на comitia calata се теглел жребий кои да станат весталки - задължително момичета без всякакви телесни недостатъци и красиви. Чрез специална формула те са били обричани на богинята, подстригвани и обличани във весталската дреха - дълга бяла stola, къс нагръдник от грубо платно. В косата - преплетени ленти и прибрана бяла кърпа с пурпурна ивица (играе ролята на toga praetexta, тъй като жена не може да сложи тога). Служат 30 години: 10 години се обучават, 10 години изпълняват жреческите си функции, 10 години обучават новите весталки. След това могат да встъпят в брак - нещо, което рядко е ставало, защото са свещени от много общение с божественото. (Оги: Не защото са стари, разбира се. Е, вие сигурно си мислите, че една жена на 36-40г. е стара…; Вели: Да ама не е и млада, друго си е…) Основното им задължение е да поддържат култа на Веста. Грижат се за богинята, т.е. за вечния огън. Не е ясно дали вечният огън е действително вечен, или просто всяка година на 1 март се е палел с търкане на дърва. Ежедневно ръсят храма с вода от извора Егерия, украсяват го с лаврови клонки, молят се за благополучието на римския народ. Приготвят mola salsa и всичко останало за държавните жертвоприношения на индигетните божества, както и съхраняват символа на могъществото на Рим в Penus Vestae. Имат много привилегии: не са под властта на pater familias, свободно могат да се разполагат с имуществото си и да правят завещания, имат ликтори и дори консулът им прави път, имат право на колесница в града, да дават показания без клетва в съда, осигурени са им почетни места на всички тържества и пирове. Обидата срещу весталка се наказва със смърт, но престъпник, воден към наказанието, ако срещне весталка по пътя, се освобождава. Едновременно с това се е изисквало строго съблюдаване на ритуала: весталка, заспала и допуснала огъня да загасне, се наказва с тежки телесни наказания; весталка, нарушила обета си за целомъдрие, се завежда на Campus Sceleratus и се зазижда в стената или я заравяли жива.

Главната весталка се нарича Virgo Vestalis Maxima и една от най-почетните личности в Рим, с голямо влияние сред матроните.

 

(Quin)decemviri sacris faciundis

Първоначално са били двама, дълго време - 10, накрая стават 15. Избирани са от comitia tributa със задължението да пазят Libri Sibullini и да ги тълкуват по заповед на сената при особено тежки бедствия. Поради факта, че чрез Сибилинските книги са били въведени повечето от култовете на Di novensiles, по-късно те са се грижели и за изпълнението на техните култове.друго тяхно задължение е била грижата за т.нар. lectisternia - това се е практикувало при изключителни тежки случаи по съвет на Сибилинските книги: статуите на божествата са били слагани около специални маси и им било предлагано изобилно угощение. Първият лектистерний е бил 397г. срещу тежка епидемия. Били чествани Аполон, Латона и Диана, Херкулес, Меркурий, Нептун. 217г. след поражението на Тразименското езеро в продължение на три дни на шест софри били чествани 12 бога по двойки: Юпитер и Юнона, Нептун и Минерва, Марс и Венера, Аполон и Диана, Вулкан и Веста, Меркурий и Церера. Всеки лектистерний е бил предхождан от supplicatio - молитвена процесия.

Ползвали са се от правата и почитта на останалите жреци, а главният от тях се е наричал Magister.

 

Septemviri epulones

Длъжността им е учредена в 196г. с цел улесняване работата на понтифиците. Няма съсловно ограничение, могат да бъдат дори плебеи. Първоначално са Triumviri, Septemviri, накрая стават Decemviri, но си запазват името. Службата им е да угощават капитолийската триада. На 14 ноември се празнува Epulum Iovis (угощение). Статуите на Iuppiter, Iuno Regina еt Minerva са били слагани около софра на изобилно угощение. В него участват целият сенат и жреческите колегии. При императорите не е минавало нито едно голямо тържество без угощение на капитолийската триада.

 

Augures

Държавните авгури са били първоначално двама (заради Ромул и Рем), патриции по произход. По-късно стават четирима. 300г. към тях се прибавят трима плебеи. Сула довежда броя им до 15. По-късно стават повече. Първоначално се избират от царя чрез cooptatio, а от 104г. е прието да се утвърждават от comitia calata. Длъжността им е пожизнена и несменяема. Помежду си са равни и реално не са жреци, тъй като не извършват жертвоприношения и не се грижат за ничий култ, а само определят каква е волята на божеството относно някакво предприятие.

Отличителният им знак e lituus - жезъл, завит в горния край, направен от дърво без всякакви чепове. Подобно нещо носят днес католическите (архи)епископи.

Въпреки че не са жреци, имат право на toga praetexta. Основните им задължения са всякакви птицегадания, необходими на военачалника, висшите сановници, сената и народа при някакво начинание. Друго тяхно задължение е inauguratio - първоначално на царя при възкачване на престола, а по-късно на всички жреци. Оттам идва „inauguratus sum” - встъпвам в длъжност. Правят inauguratio и на храмове, светини, дори градове. Освен това тяхна грижа е и да установяват датите на някои подвижно празници. Това, което авгурите са открили като божия воля, е било задължително. Гадаели са по пет вида знамения:

 coelestia auspicia (auguria) - небесни знамения: метеорологични явления, като най-важно и благоприятно е мълнията, и то от ясно небе, дошла от ляво (!) - в Елада лявото е неблагоприятната посока

 signa ex avibus - авгурите наблюдават птиците или по полет (грабливите), или по глас (зловещите), но не и по двете едновременно. Авгурите никога не пускат сами птиците. Процедурата е следната: със жезъла си начертават на земята един квадрат - templum; след това със жезъла си го пренасят на изток в небето и чакат докато птиците се появят в квадрата.

 auspicia pullaria - гадание по свещените кокошки. Извършва се преди битка. Клетката се поставя на земята и се предлагат на кокошките късчета от специално тестено изделие - offa pultis. Кокошките трябва да кълват лакомо, така че дори храната да пада от човките им.

 pedestria auspicia - по четирикраки влечуги. Рядко практикувано и твърде рано забравено.

 signa ex divis - по зловещи знамения. Има много видове такива и те прекратяват всяко начинание. Например: спъване с крак, случайни звуци, шмугнали се животни и др.

 

Salii

Колегия, учредена от Нума Помпилий. Първоначално са две: едната в чест на Марс - Salii Palatini, а другата - в чест на Квирин - Salii Quirinales. По-късно, със замирането на култа на Квирин, се обединяват в една. Състояли са се от 12 патриции - мъже и момчета. На 1 март, облечени в пълно бойно снаряжение - пурпурна туника, ризница, шлем, меч, копие - се отправят за Ancilia, след като в определени дни, на определени празници тълкуват под звуците на тубите и пеят много древна песен, съдържаща молитви към Марс, Янус, Юпитер, Юнона и Минерва.

 

Fetiales

Колегия от 20 пожизнени жреци от най-благородните семейства, които обявяват война и сключват мир. Ако populus Romanus Quiritium (народът на пълноправните римски граждани) се е считал за оскърбен, е пращал двама или четирима фециали, които да искат удовлетворение. Терминът е res repetere. При отрицателен отговор след 30 дена главният фециал (Pater Patratus) e отивал до границата и е призовавал боговете за свидетели. След като се върне в Рим, ако сенатът реши обявяване на война, Pater Patratus отива отново на границата и в присъствието на трима свидетели фециали произнася тържествена формула за обявяване на войната и хвърля във вражеската територия окървавено копие. Така войната е iustum piumque duellum (стара форма на bellum). По-късно, с разширяване границите на Рим, вече е било трудно да се ходи чак до границата, затова около храма на Bellona (богинята на войната) имало участък, които е бил вражеска територия - “посолство”. (По време на войната срещу Пир, царят на Епир, карат грък от Епир да купи това място и то става принципно вражеско.) После пълководецът изважда копието и го хвърля на съответното място, когато пристигне.

При сключване на мир първо се чете мирен договор, после Pater Patratus с кремък убива свиня, призовавайки Юпитер да срази клетвопрестъпника с мълнията си, както той - свинята.

 

Luperci

Това са две родови жречески колегии: Luperci Quintilii еt Luperci Fabiani - първата е основана от Ромул, втората - от Рем. На 15 януари двете колегии се срещат при Луперкал - свещената пещера с извор в югозападното подножие на Палатина, където вълчицата кърмила Ромул и Рем. Първоначално там била Ficus Ruminalis. Принасят в жертва коза, куче и сладкиши, приготвени от весталките. Поръсват жертвата с mola salsa, приготвена от първите класове на предишната година. Един от луперците мацва челата на двама младежи от знатни родове с кървавия сакрален нож, друг ги избърсва с вълна, напоена с мляко, докато младежите се смеят. После одират козите, нарязват кожата им на ивици и се обличат в тях. Двете групи тичат около Луперкал и бият с бичове от кожите когото срещнат. По-късно започват да бягат около Палатин или по Via Sacra. В празника участват главно жени заради проблеми с бременността, умиращи деца и т.н.