Културни епохи в Рим. Римски календар

[mnogoznaiko]

Културни епохи в Рим. Римски календар

 

І. Принципно устройство

Първоначално римският календар е бил лунен, годината е започвала на 1 март и е била 10 месеца. Два от месеците - септември и ноември - са били двойни, тъй като през тях е имало най-много селскостопанска работа. През ІІІв. пр. Хр., макар че според някои нови изследвания още в 509г., Тарквиний Горди променя календара на лунно-слънчев.

Месеците са били:

 Martius - кръстен на Марс

 Aprilius - от apperio - открива се пролетта

 Maius - на местно старо забравено божество Mai

 Iunius - на Юнона

(До тук са празничните; следващите просто се номерират.)

 Quintilis

 Sextilis

 September

 October

 November

 December

Ianuarius е кръстен на Янус. Februarium идва от februa - кожените бичове от принесената в жертва коза от луперците.

Март, Май, Квинтил и Октомври са били по 30 дни, Февруари - 28, а останалите - по 29.

За приравняване лунната година към слънчевата, се е вмъквал допълнителен месец - mensis intercalaris - на празника Терминалия на 23 февруари. Така всяка втора година месецът има 28 дни, а всяка четвърта - 27. Но тези четири слънчево-лунни години имат 1465 дни, а слънчевата има 1461, т.е. разликата е от 4 дена. Затова в 46г. Цезар натоварва александрийския математик Созиген да изработи слънчев календар - това е Юлианският: Созиген прибавя след Терминалия по 1 ден на всеки 4 години. В 1582г. папа Григорий XIII коригира грешката в Юлианския календар спрямо астрономическия такъв, която е 11’10”. До негово време това е натрупало 12 ½ дена разлика. Той премества календара с 13 дни. Григорианският календар (нов стил) е приет в България в 1916г., а българската църква го приема през 53г. На някои места (например в Руската църква) новият стил още не е приет. За най-голяма точност всяко нечетно столетие няма една високосна година.

 

ІІ. Означаване на годините

Означават се с имената на консулите в Ablativus Absolutus. Кой от двамата ще бъде първи се решава по жребий. До 154г. са встъпвали в длъжност на 1 март. След тази година (т.е. след въстанието в Испания) се наложило консулите да излязат на поход януари месец и затова встъпили в длъжност на 1 януари. От Ів. започва датиране ab urbe condita.

 

ІІІ.Основни дати в календара

 

А) Kalendae (по-рядко - Calendae) - първият ден на месеца, денят на новата луна. Scriba Pontificum вижда новата луна и казва на Rex Sacrorum, после двамата принасят някаква жертва (не е ясно каква), посветена на Ianus Ianuarius и/ли Iuno Novella (Covella), като покровителка на календите. Pontifex Maximus свиква народа на Капитолия около Curia Calata (< calo) и 5 пъти повтаря „Calo” („Καλέω”), като обявява колко дни има до следващата основна дата – ноните.

 

В) Nonae

На ноните народът е бил събиран от Rex Sacrorum и е бил честван някакъв празник, може би рожденият ден на Сервий Тулий. На него ден се обявявали игри, празници, нондиги, дните за съд, календите, комициите и т.н. Ноните са петият или седмият ден от месеца и съвпадат с първата четвърт на новолунието. Името им идва от това, че е девет дни преди следващата основна дата – идите.

 

С) Idus

Името произлиза от или етруски и означава „денят, който разделя месеца”, или от гръцката дума εἶδος - нещо видимо, когато се вижда и през деня, и през нощта, защото тогава е пълнолунието. Пада се 13 или 15 число на месеца. Идите са посветени на Юпитер (отговаря за всички summa - най-големи неща, негов е и Капитолия) и на Ianus (отговаря за всичко prima). В този ден Flamen Dialis води овца, наречена ovis idulis по Via Sacra към Arx и там я принася в жертва.

 

NB!Множественото число на основните дати не е ясно.

NB!Март, Май, Квинтил и Октомври са големите иди и нони (на 7 и 15 число).

NB!Основните дати и месецът стоят в Ablativus Temporis.

 

ІV. Означаване на останалите дни

Предишният ден преди основна дата се нарича pridie основната дата в Accusativus. Например pridie Kalendas Ianuarias е 31 декември (преди 46г.) или 29 декември (след 46г.); pridie Nonas Octobres е 6 октомври.

Останалите дни се определят чрез най-близката до тях основна дата. Първоначално е било така: денят в Ablativus Absolutus + ante + основната дата в Accusativus. Например die quatro ante Kalendas Octobres - 28 септември. Много скоро обаче ante излиза на първо място и всичко минава в Acc: ante diem quatrum Kalendas Octobres, или записано съкратено: a.d.IV Kal.Oct. Това става устойчива фраза и може да се свързва с предлози, най-вече ex et in. „In ante diem bis sextum (два пъти шестият ден) Kalendas Martias” e 29 февруари във високосната година. Увеличаването на годината с един ден се е наричало annus bissexum (bissextilis). От там през руски идва на български думата “високосна”.

Това броене продължава да IVв. сл. Хр. От тогава е модерното броене - 1, 2, 3…

 

V. Основни символи в календара

F  dies fasti - празничните, 42 в годината

N  dies nefasti - 58

C  dies coimitiales - 195

EN  dies endotercissus: докато трае жертвоприношението, денят е забранен за работа, а докато се готви животното - може.

QRCF  quando Rex comitianit fas

QSDF  quando stereum delatum fas

NP  dies nefasti publici - 49 дни изцяло почивни за всички, включително и за робите

FP  dies nefasti principio - само в началото си тези дни са fasti и е разрешено да се работи.

Обобщено казано римляните делят както пространството, така и времето на сакрално и профанно. Според традицията Нума разпределил дните на:

 dies festi, които са nefasti, т.е. посветени на боговете,

 dies nefesti, които са fasti, т.е. посветени на хората и техните обществени и частни дела,

 dies intercisi, които са разделени между хората и боговете.

 

VІ.Превръщане на римските дати в съвременни

 дните предхождащи календите: указаното число се изважда от дните на предходния месец, увеличени с две: (m + 2) – x, където m са дните на месеца.

Например: a.d.VIII Kal.Ian. = (31 + 2) – 8 = 25 декември

 дните, предхождащи ноните и идите: указаното число се вади от цифрата на основната дата, увеличена с едно: (d + 1) – x, където d е цифрата на основната дата.

Например: a.d.III Non.Ian. = (5 + 1) – 3 = 3 януари

 

VІІ. Седмица „Осмица”

Седмицата има 8 дни, а деветите дни са nundina - пазарни. В тях живеещите в провинцията отивали в Рим за съд или търговия. В календара седмицата се обозначава с буквите от A до H.

 

VІІІ. Денонощие

Състои се от 24 часа. Денят и нощта имат по 12, но според сезона са с различна дължина.

 prima hora diei - изгрев слънце,

 sexta hora diei/ Meridie - средата на деня,

 duodecima hora diei - последната част на деня, когато залязва слънцето.

Нощта се дели на 4 нощни стражи – quatuorum vigiliae.

 

Понятия за час, минута и секунда няма, но в съвременните езици „минута” идва от prima minuta pars horae, а „секунда” - от secunda pars horae.

[Last roman]

във форума вече има подобна тема.