Културни епохи в Рим. Държавно устройство на Рим

[mnogoznaiko]

Културни епохи в Рим. Държавно устройство на Рим

 

І.Принцип на държавното устройство на Рим

Първоначално римското общество си е състояло само от патрициански родове, като 30 gentes са съставлявали по една curia. Курията е наложена по военни причини от една страна, за което говори lex curiata de imperio и от друга страна единството й се поддържа чрез общ култ. Десет курии образуват 1 tribus – първоначално три на брой. Всяка триба е давала по 1000 пехотинци и 100 конници. При Сервий Тулий родово-племенния принцип се трансформира в родово-имуществен. Сервий Тулий териториално разделя населението на 2 вида триби :

a) 4 tribus urbanae, които съвпадат с четирите regiones на Urbs quatuor. В тях се вписва безимотното население и освободените роби;

b) 4 tribus rusticae, където се вписват имотните римляни. Първо вероятно 21 рода, но с нарастването на ager publicus, броят им стига до 35.

Сервий Тулий разделя населението на Рим по имуществен принцип. Целта му е била справедливото разпределяне на задълженията на римляните:

 tributum

 militia

Той разделя населението на 5 класи – classis. Вероятно първоначално имуществото се е оценявало според притежаваната земя и едва през 312 год. цензорът Апий Клавдий въвежда паричната й равностойност:

 

І клас – хора, притежаващи 20 югера земя или пари =100 хил. аsses, давали 80 centuriae;

ІІ клас – владеел 15югера, 75 хил. аса и давал 72 центурии;

ІІІ клас – 12 югера,50 хил. сестерции и 20 центурии;

ІV клас – 5 югера,25 хил. сестерции и 22 центурии;

V клас – 2 югера, 12,5 хил. сестерции, давали 30центурии.

 

Под тези показатели са били infra classem, наричали ги най-общо proletarii и са давали 1 ceturia capita censorem (по силата на това, че имат граждански и политически права).

Освен това е имало 18 центурии – equitum, вероятно към І клас, който е заемал първите редове в армията и е трябвало да си набавя тежко въоръжение – шлем, ризница, наколенници, щит, копие, меч ІІ клас са били след тях и са били въоръжени с ризница и по-малък щит; ІІІ клас са били без наколенници; ІV клас са били само с меч и копие; V клас са били лък, стрели, прашки. Така армията и римския народ имат 195 центурии:

 18 equtum;

 170 peditum;

 2 fabrum – инженерни войски;

 2 cornicinum;

 2 tibicinum;

 1 capita censorum.

Освен това армията се е състояла от iunores – реалното опълчение на Рим – от 17 до 45 години и seniores от 46 до 60 години, водени на гарнизонна служба.

 

ІІ.Социална структура

Римското общество се е състояло от :

Граждани – cives – с политически и граждански права(iura publica):

 ius suffragionis – право за гласуване;

 ius honorum – право да заемат длъжности;

 ius provocationis – право на апелация срещу всяко решение на друго лице;

 iura private – граждански права;

 iura connubi – детето става гражданин;

 ius haereditatis – право на имущество;

 ius commertii – право на свободна търговия;

 ius actionis – право лично да се представя в съда;

 ius gentilitatis – право на родово обединение;

 ius sacrorum – правото на собствен култ.

За да бъде един човек civis, is m/f Romanus е необходимо да притежава civitas и caput – граждански права, политически права, да изпълняват определени задължения – tributum, militia.

Гражданите притежават всички права – имат civitas optimo iure, а този с намалени права – civita minuta iure. Всички граждани съставляват Populus Romanus Quritium. Всеки гражданин има право да носи родово име – nomen, плащ – toga, обувки на гражданите – calcius.

 

Гражданите биват:

 civis natus – граждани по произход. За това е нужно бащата да е римски гражданин, майката римлянка или от община сключила с Рим ius connubii;

 cives factus – гражданските права могат да се получат директно от Populus Romanos на комициите от упълномощено лице от народа;  освободени роби чрез manumissio iusta.

Ограничаването и отнемането на правата(capitis dedinutio) могат да станат доброволно,ако лицето само пожелае да премине в неримска община; недоброволно, ако лицето попадне в плен, ако попадне в робство за дългове, ако е осъден (изгнание).

 

Гражданите се делят по:

 родове:

патриции; плебеи

 териториално и имуществено;

 съсловия – ordines:

ordo senatorius; ordo equester; няма название.

 

Освен гражданите има и чужденци, живеещи в Рим – peregrini и граждани живеещи в провинциите, живеещи в колониите:

 coloniae cum suffragione – не губят своето гражданство, заселени с военна или икономическа цел в друга община;

 municipia – получават гражданство общини, в които няма рилски заселници. Първоначално са били civitatеs sine suffragione, но от 79 г., при Сула, стават „cum”;

 praefcturae – колонии и муниципии, без собствено ръководство, а Рим е пращал префект, който да осъществява съдопроизводството.

 

Освен чужденците, които живеят в Рим има и socii:

 socii Italici – живеят в Южна и Средна Италия(автономна вътрешна политика, а външната се определя от Рим);

 socii Latini – твърде рано стават част от Рим.

 

ІІІ. Народното събрание на Рим (commitium)

Властта е на първо място на populus – върховната власт се осъществява на комициите, изпълнителната и ръководната власт е в ръцете на Senatus.

Populus Romanus Quiritium има законодателна, съдебна и избирателна власт. В негови ръце е и решението война или мир. Народът на Рим като носител на върховната власт, притежава Maiestas Populi Romani Quiritium. За това всяко престъпление срещу Рим се смята за crimen laesaemi PRQ.

 

А) Особености на комициите:

Комициите се свикват с магистратите с imperium. В тях се гласува по групи, като всяка група има един глас – куриятните комиции единицата е курия, в центуриатните – центурията, в трибутните – трибата, както и в concililium plebis.

Нямат право на никаква инициатива, нито на дебати по предложените от сената и магистратите предложения. Могат само изцяло да приемат или отхвърлят.

 

Rogare legem – предлагам законопроект;

Uti rogas – приемам законопроект;

Antiquo – да остане по старо му;

D/C – condemno/damno;

L – libero;

NL – non licet – не е позволено;

Suffragio ferre – термин за гласувате.

 

Ако възникнат дебати магистратите закриват комициите и определят concilia. (Събранието на част от народа се нарича concilia.)

Комициите се обявяват предварително чрез публична наредба – pronulgare. Трябва да започне при изгрев слънце и да свърши до залез слънце. Могат да са прекратят – да се обяви aliо die, при лоши auspiciа, при intercessio – възражение на магистрат с par maiorque potestas, при неблагоприятно знамение или moribus comitiale (припадък, епилепсия) – епидемия.

Принципно куриатните комиции се свикват на Форума, центуриатните на Марсово поле, трибутните на Форума, по-късно на Марсово поле.

 

В) Видове комиции :

1) Comitia curiata – свикват се от магистрати с imperium като всяка от куриите има един глас. Първоначално са били основните комиции, след реформата Сервий Тулий гласуват lex curiata de imperio, скоро гласуван съвсем формално, второ приемане на плебеи в съсловието на патрициите и обратното, както и по въпросите на патрицианството;

 

2) Сomicia centuriata – след реформите на Сервий Тулий това е главно народно събрание – една центурия има един глас. Че са военни личи първо по това, че ги свиква магистрат с imperium – терминът за свикването им е imperare exercitum, а за разпускането – remittere exercitum. Охранява ги военен гарнизон със червено бойно знаме, което се вее над arx, събират се extra pomoerium.

 

Правомощия:

 законодателни – гласуват закони и най-вече дали да се започне война или да се сключи мир;

 съдебни – Решават углавни дела в следствие на апелация при смъртна присъда, налагане на тежко телесно наказание;

 избирателни – избират всички магистрати – цензор, претор, консул и т.н.

 

3) Comicia tributa – развитие на comicia plebis – възниква след първата secessio на mons sacer в 494 г. Тогава, след Lex Valeria Horatia, решенията на плебеите имат сила само за тях, но след 494год. стават задължителни за всички. За това патрициите, за да знаят, какво решават плебеите, трябвало да присъстват, но без право на глас. За това консулите започнали да свикват и патрициите и плебеите по триби и така възниква comicia tributa, свикват ги консул, претор, едил. Единицата за гласуване е триба.

 

Правомощия:

 законодателна дейност – основен законодателен орган е comicia legume;

 съдебни правомощия – решават углавни дела при апелация , за глоба от патрицианско длъжностно лице;

 избирателна дейност – избират нисши длъжностни лица и извънредните магистри.

 

4) Comicia plebis – възниква през 494 г., а според Lex Valeria Horatia решенията й стават задължителни за всички. Свикват ги tribuni plebis, а единицата за гласуване е triba.

 

Правомощия:

 законодателни – първоначално гласуват закони внесени от народните трибуни,наричани до 280 г. plebscita, а по-късно leges, за това ги бъркат с comicia tributa;

 съдебни – обвиняват, когато магистратът е плебейски;

 избирателни – избират плебейските магистрати.

 

ІV.Принципи на държавното устройство на Рим

След изгонването на царете се налагат следните генерални промени, гарантиращи невръщането на царската власт :

 Върховният надзор на държавата минава в ръцете на сената, осъществяван чрез гласуваните leges от comicii;

 Всички върховни магистратури се ограничават до една година, като в края на мандата всички магистрати се отказват доброволно от мандата си, magistrate se abdicari.

 

V.Понятията „potestas” и „imperium”:

 potestas – Всеки магистрат има сфера от определени права, които характеризират длъжността му и това се нарича potestas.

Колегите помежду си са в отношения ‘par potestas’. По-висшият, спрямо по-нисшия е в положения maior postestas. По-нисшият спрямо по-висшия, в положение на minor potestas. Това осигурява строга йерархия и съподчиненост в римската държавна система. Магистрите са с par maiorque potestas, имат право на intercessio, т. е. да спрат всяко решение или действие на друг магистрат. За да се избегнат колизии срещу магистрат се определят сфери на действие между тях, наречени provinciae. Ако е невъзможно определянето на провинции, то магистратите или постигат съгласие, или се редуват на длъжността, или теглят жребий.

 imperium – Римската държавна система се основава на imperium. Абсолютно неограничената теоретично власт, да се разполага с живота на гражданите. Характерна е за военачалниците, за това militiae, която е extrahonorum е теоретично неограничена, докато imperium domi intrahonorum след Lex Valeria de Provocationis е подчинена на много органи. Imperium има dictator, praetor, magister. Отличителен знак на imperium е меч и пурпурно наметало paludamentum.

 currsus honorum – Гарантирането на невръщането на царската власт е основна цел. За да бъде избран за магистрат, един гражданин трябва да бъде римски гражданин, да не е опетнен с infamia, морална и професионална, гладиатор, актьор, praeco. Преди започването на политическата кариера, според Lex Viria Annalis от 180 г., са били необходими 10 години служба в армията – turucilium militari – от 17 до 27год. в щаба или като трибун, така че да се започне consulatus са били необходими 28 години и преминаване през quaestura, edilitas, praetura и чак тогава consulatus.Чистият срок между две магистратури е biennium – две години, за да може да се подведе под съдебна отговорност => най-младият консул е можел да бъде на 40 години. Заемането на две магистратури едновременно е забранено. Не се допуска заемането на една и съща длъжност в срок от 10години, до 52 г., когато Помпей става консул и проконсул.

 

VІ. Инсигни (insignae)

Това са отличителните знаци на сенатори,конници и висши магистрати.

 

Сенаторите-патриции носят:

 tunica laticlava, която има пурпурна ивица около врата и една падаща централно отпред;

 calcius niger (senatorius) cum luna – катарама от слонова кост оформена като луничка.

 

Сенаторите-плебеи и конниците носят:

 tunica angusticlava, която има пурпурна ивица около врата и две падащи от двете страни;

 calcius sine luna – ясно без какво.

 

Магистратите с imperium, цензорите и едилите имат право на sella curulis – табуретка от слонова кост с преплетени крака.

 

Трибуните имат право на пейка (subsella), на която седят заедно.

 

Квесторите – на лична sella.

 

Магистратите имат право на toga praetexta.

 

Магистратите с imperium имат право на lictores:

 Диктаторът – 24 (той се равнява на двама консули)

 Консулът – 12

 Преторът – 2 в Града и 6 извън него

 Magister equitum – 6

 

Ликторите носят в Града fasces sine securibus и fasces cum securibus извън него. В Града обикновено консулът има право на fasces cum securibus, само ако сенатът е гласувал Senatus consultum ultimum (extremum) срещу лице лишено от povocatio. Това е наследство от първоначалната функция на ликторите – изпълнители на присъди. При среща с магистрат с maior potestas, ликторите на този с minor potestas се отдръпват от двете страни на пътя и обръщат секирите си надолу в знак на почит: fasces summittere.

 

VІІ.Senatus

През по-голямата част от Републиканския период сенаторите са 300. По времето на Цезар стават 900, а император Август ги редуцира до 600. Броят на сенаторите зависи от трибите и е в ръцете на цензорите.

Въпреки че формално властта е в ръцете на populus, на практика тя е в ръцете на сената. Това личи :

 от това, че Сенатът е постоянен орган, за разлика от магистратите и временните събрания на народа;

 от формулата SPQR, т.е. Сенатът = народът, т.е. върховната власт е в него;

 от формулата auctoritas patrum, без която нито едно решение не е валидно, т.е. Сенатът е над законодателната власт;

 от формулата Senatus consultum, т.е. нарежда на другите какво да правят, т.е. Сенатът е над изпълнителната власт;

 от формулата videant consules res publica detrimenti capit и свързаното с това гласуване на Senatum consultum ultimum, т.е. Сенатът е над съдебната власт.

 Сенатът издава decreta.

 

Основни правомощия на Сената:

 Основна грижа е надзорът над държавата и националното имущество;

 Висш финансов орган,разпределя бюджета по пера, определя приходи и разходи, кредити за обществените строежи и т.н. Всичко това за една година или по-кратък срок в рамките определени от цензорите.

 Определя външната политика, определя socii, amici populi Romani (Senatum dare). Определя чуждите пратеничества. Определя висшия стратег на войната. Решава обявяването на война и мир, но не се намесва в действията на imperator. Решава генералните проблеми на религията. Единствен може да разреши допитване до Сибилинските книги и да разреши приемането на чужд култ. Управлява провинциите. Грижи се за реда и спокойствието в Рим. Избира висшите длъжностни лица. Често съставя комисии за съдебни разследвания.

 

Процедура в Сената:

Право да го свикват (habere Senatum) и да го председателстват имат consul, praetor, dictator, magister equitum, interrex, префектът на Града, по-късно и народният трибун. Задължително заседават на Календи и Иди, в деня, когато консулите встъпват в длъжност, могат д заседават във всички останали дни, освен ако не са C или N или белязани от лоши знамения. Заседават в Curia на Форума или на осветено място (templum) при отворени врати, освен ако не се обсъжда държавна тайна (Senatus consultum tacitum). В ранни времена са се събирали на специално място на Форума, senaculum, и от там са ги канели да отидат там, където ще се заседава. По-късно председателят издава специален edictum или праща по домовите им да ги поканят.

 

VІІІ.Magistratus

Те имат следните права :

 право на auspicia;

 право да свикват contio за решаване на военни въпроси;

 ius dicendi – да издават edicta;

 ius coērtionis – да налагат наказания;

 право на intercessio – право на магистрат с par maiorque potestas да спре всяко решение и действие на магистрат;

 convocare Senatus – право да свикват Сената;

 да свикват comitia;

 ius dicendi – право да обсъжда всеки въпрос със Сената или НС.

 

Те имат и следните ограничения :

 ограничени са от закона и Сената;

 ограничени са от ius provocationis;

 ограничени са от колегиалността и правото на intercessio;

 ограничени са и от едногодишния мандат.

След изтичането му се подлагат на двугодишен период, biennium, през който нямат право да заемат длъжност, за да могат да бъдат подведени под съдебна отговорност.

 

 

 

Магистратите се делят на :

 magistratus ordineri – consul, praetor, quaestor, tribunus, edil, censor и extra ordinem creati – interrex, dictator, magister equitum, praefectus Urbi;

 magistratus cum imperio – consul, praetor, dictator, magister equitum, praefectus Urbi и magistratus sine imperio – останалите;

 maiores – тези с imperium и minores – останалите.

 magistratus curules – consul, praetor, dictator, magister equitum, censor, edil и magistratus non curules – останалите;

 magistratus patricii и magistratus plebei.

 

А)Редовни магистрати :

1) Consules – Те са наследници на всички светски пълномощия на царя. В Града управляват делата на държавата и се грижат за защита на националното имущество, а в Италия се грижат за обществения ред.Обикновено председателстват Сената. Когато го няма цензора, изпълняват голяма част от функциите му. Често предлагат закони, но рано изгубват инициатива, която се поема от трибуните. Подобно е и положението с държавната измяна. Консулите решават дали обстоятелствата налагат избирането на диктатор и го именуват – nomino (dico) dictator. Те са главни представители на държавата по време на свещенодействия. Извън Града са върховни военачалници, командващи пехотата. Не е ясно как са се казвали до 510 г. Вероятно е бил един и се е наричал praetor, защото Ливий говори за Praetor maximus, от където следва, че има и Praetor minor, като Praetor идва от prae+ire. Като термин Consules се появява едва в средата на 5в. и означава седящи заедно. Вероятно до тогава Рим е имал само един легион, който той управлява, а помощникът му – конницата. След 5в. легионите стават два и се появява и втори консул.

 

2) Praetores – Това е първият заместник на консулите, специализирал в съдопроизводството,когато консулите ги няма в Рим. Той е и администратор, но може да е и военачалник.Според законът lex Licinia Sextia от 367г. консулатът става достъпен и за плебеите, реакцията на патрициите е да изземат съдебната власт на консулите и така се създава новата длъжност – претор. Първоначално само за патриции. В началото е бил избиран само praetor urbanus, който е разглеждал само дела между граждани и е бил collega minor на консулите. В 242 г. се избира нов претор – praetor peregrinus qui ius inter cives et peregrinrinus dicere. В 227 г. се учредяват двама нови за управление на Сицилия и Сардиния с Корсика. В 197 г. се създават двама нови за управление на двете Испании. В 149 г. lex Calpurnia de repetundis налага създаването на на първата questio perpetua – постоянно действащ отдел за тези престъпления.В 88 г. Сула прокарва редица закони влезли в сила по-късно и създава 8 или 9 questiones perpetuae, постоянни углавни съдии, разглеждащи отделни престъпления. От тогава всички претори остават в Града, като 6 или 7 от тях се наричат quaestores, съдебни следователи, като провинциите се управляват вече от propraetores или претори в следващата година след мандата си.От Цезар нататък броят им непрекъснато расте,като най-много са били при Клавдий – 18. Преторите не съставляват колегия, а имат провинция. Изборът им е веднага след консулите, като след това теглят sors, за да си определят провинция. След това издават едикт с основните законоположения,по които ще съдят.

Praetor urbanus изготвя листата на съдебните заседатели.През републиканския период е устройвал игри и, за това през имперския период всички игри са преминали в негови ръце.

 

3) Qaestotes – Първоначалната им функция не е ясна, но със сигурност те са първата помощна магистратура на консула, контролираща хазната. Първоначално са били двама, по един на всеки консул. Когато консулът тръгне на поход неговият квестор го следва,като се занимава с финансите на армията, както и с продажбата на част от плячката. В 421 г. квесторите стават четирима, като двама остават в Града, а двама пътуват с консула. В 3 в. quaestores dassici, чиято основна функция е финансите свързани с флотата. Главният от тях е qaestor ostiensis, който надзирава Остия и вноса на храни в Рим. В късната република се създава qaestor provincia aquaria, който се занимава с финанси свързани с водоснабдяването и акведуктите. От Сула броят им се увеличава. Отношенията квестор-консул са от типа баща син. Проквесторите са помощници на проконсулите и се занимават с финансите на провинциите.

 

4) Tribuni – Магистратура създадена след първата secessio на плебеите на mons sacer от 494 г.Първо са двама с двама помощници– едили. По-късно стават петима до десет, но едилите остават двама. Избират се от concilium plebis, председателствано от плебейски трибун. Основна функция е защитаването на плебеите от произвола на патрициите. Затова те са sacrosancti и обидата срещу тях се схваща като обида срещу maiestas populi Romani quiritium. Те имат sacrosancta potestas, трябва винаги да са на разположение и нямат право да напускат Рим освен при feriae latinae, когато всички магистрати напускат Рим. Домът им е asylum и за това е отворен и денем, и нощем.

Основната функция на трибуните е свързана с основното им право – ius auxilii, всеки трибун може да вземе под защитата си, първо само плебеи, после всеки римски гражданин, като го избави от всякакво наказание, дори смъртното. С това право са свързани :

 

® Ius interdicendi – Всеки трибун може да спре всяко решение на магистрат,на Сената,може да спре избирането на патрициански магистрат,както и всеки законопроект, но само преди да е започнало гласуването. Не могат да спират обаче гласуване за сключване на мирен договор. Това е т.нар. tribunitiun veto. По тази причина много скоро трибуните получават право да внасят предложения в Сената – ius differendi et sententiae dicendi. Така много скоро законодателната инициатива минава изцяло в тях;

 

® Имат право на ius praesionis – да арестуват и ius multae – да налагат глоби.От това право се развива функцията им да внасят обвинения в углавни престъпления спрямо държавата и да повдигат обвинение за лошо изпълнение на длъжността от магистрат;

 

® Имат право да свикват concilia plebis и да внасят предложения в тях. От това право се развива и правото да присъстват в Сената и да го председателстват, когато консулите се сменят – ius complere agendi.

Трибуните са ограничени от това, че техните действия се разпростират само в рамките на помериума; тяхното вето е валидно само докато са на длъжност. Също така нямат право да налагат вето един на друг. Само цензорите и диктаторът не са подвластни на ветото им.

 

5) Ediles – Едилитетът е институиран в 494 г.,заедно с трибуните. Първоначално това са плебейски едили и тяхната основна задача е грижа за aerarium Cereris и устройването на ludi plebei. В 367г., като реакция на патрициите се създава магистратурата на двамата ediles curules – патриции по произход, носещи toga praetexta и имат право на sella curulis. От тази година практически едилите стават подчинени на консулите. Много скоро съсловната принадлежност започва да се редува (една година – патриций, следващата – плебей) и скоро се забравя. Основна задача е поддържането на реда в Рим и благоустройството на Града.

 

Сфери на действие:

© Cura Urbis – Грижат се за почистването и поддръжката на Града; за изграждането и поддържането на акведуктите. Следят за всяко престъпление и най-вече за икономическите злоупотреби. Имат полицейски и съдебни функции за тези престъпления;

© Cura annonae – Грижат се в Рим да не настъпи глад. Следят за вноса на храни и зърно, за асортимента, за качеството и за цените на пазара;

© Cura ludorum solemnium – Грижат се за игрите по време на празниците, като плебейските едили отговарят за ludi plebei, а курулните – за ludi romani. Част от средствата за организацията се дават от хазната, а друга се дава от едилите. При реформите на държавната система, император Август прехвърля това им задължение върху преторите, а едилите започват да управляват четирите района на Рим.

 

6) Censores – Магистратурата е създадена в 443 г. Първоначално са двама патриции с петгодишен мандат,като следващите са били през пет години на шестата, но с мандат осемнайсет месеца. Основна дейност е главен регистратор и водещ финансов магистрат. Това се изразява в :

 Census – Преглеждат регистрите,които съдържат имуществото и статуса на всеки римски гражданин, като член на триба, центурия, конническото, сенаторското съсловие или е aerarius (почти лишен от граждански права,като плаща само минимален данък – aes). След това съхраняват тези регистри. В нощта преди census се прави auspicium, на следващия ден народът се подрежда по триби на Campus martius във Villa publica. Обикновено pater familias дава сведения за всеки член от семейството по съвест. Цензорът проверява старите списъци и прави нови – tabulae censoriae. След това на Форума пред atrium libertatis правят преглед на конниците – recognitio equitum – представлява нещо като парад. После правят преглед на Сената – lectio Senatus;

 Cura morum – Следят за всички провинения, които не подлежат на poena, но са в разрез с mos maiorum – клетвопрестъпничество, непочитане на родители, лошо възпитание на деца, разкош и др. Обричат го на безславие (ignominia) и в регистрите вписват провинението и наказанието. Наказват ги с :

 

a) senatu movere – изваждане от сенаторското съсловие;

b) equum adimere – отнемане на кон,изваждане от конническото съсловие,термитът,който казват при прегледа на конника е trade equum;

c) tribu movere – преместване от селска в градска триба;

d) вписване като aerarius.

 

 Висш финансов контрол. Те определят макрорамката на държавния бюджет. За срок от пет години сключват договор с publicani – откупвачите на данъци и предприемачи за строежи на държавни поръчки. Освен това проверяват дали е събран националният доход за предишните пет години. Дейността на цензорите е напълно неограничена,освен от veto на колегата му. След свършване на мандата цензорите правят lustrum на Марсово поле.

 

B) Извънредни магистрати :

1) Interrex – Извънредна магистратура в случай на преждевременна смърт на двамата консула или,ако се докаже грешка в избирането им – vitio creati. Тогава патрициите в Сената избират един измежду тях за intrrex, който управлява пет дни и след това посочва друг, и така до провеждането на изборите.

2) Dictator – Ранната история не е ясна. Като длъжност е позната и в други италийски общини, но е със сакрални функции. Вероятно е използван за облекчаване на прехода от царска власт към република. Избиран е за срок от шест месеца, но доброволно напуска длъжността, когато изпълни поставената задача. Посочва се от консулите, които спазват специален религиозен ритуал. Терминът е nomino (dico). Посочва се обикновено в два случая :

 

a) bellum gerendi causa – ясно за какво;

b) secessionis sedandae causa – за потушаване на бунт.

 

Основна задача е да отстрани заплахата над Рим. Самият той командва пехотата, т.е. той е magister populi, като си назначава следващата извънредна магистратура – magister equitum – който командва конницата.

 

4) Praefectus Urbi – Когато диктаторът напусне Рим или когато всички магистрати напуснат Града,з а да празнуват feriae Latinae, оставят в Рим praefectus Urbi да го управлява.

 

C) Нисши магистрати :

1) Legati – За попълване празнотите в системата на държавното управление в Рим Сенатът излъчва легати. Излъчват се за :

 външнополитически цели;

 провинциално управление;

 военно управление.

В края на републиканския период легатите стават командващи на легионите.